Решение № 181 от 2.12.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 223/2024 г.

производството твърдяната връзка следва единствено да бъде заявена в исковата молба, а ще бъде доказана във фазата по съдебно дирене преди всичко с изслушването на поисканите свидетели. По възражението за прекомерност на претендираните обезщетения за неимуществени вреди Освен че по същество са бланкетни и неоснователни, арогантни и цинични са възраженията на процесуалния представител на ответника, че обезщетенията, които доверителите ми претендират за причинените им неимуществени вреди в резултат от преждевременната и неочаквана смърт на техния 22-годишен син, брат и внук, били „твърде завишени„формирани произволно“, „изключително завишени“, „извън обективните реалности“ и „отвлечени от трезва преценка“, поради което с претенциите си ищците целели да постигнат „повишаване на жизнения стандарт“, „повишаване на качеството на живот“, „подобряване на материалното благополучие“, като претендираните обезщетения били „самоцелни“, защото с тях „се преследва забогатяване“ и пр. Употребата на подобни язвителни и оскърбителни изрази в адресирани до съда книжа по отношение на хора, които вследствие на престъпление неочаквано са загубили непрежалим близък млад човек и това завинаги е преобърнало целия им живот в негативен аспект, не само представлява нарушение на чл. 1, ал. 2 от Етичния кодекс на адвоката, установяващ задължение за уважително и етично поведение на адвоката в съдебния процес и в обществото като цяло, но е недопустима в елементарното човешко общуване изобщо. В противоречие с житейската и правна логика е становището на ответника, че дължимите на ищците обезщетения следвало да бъдат съобразени „с икономическата обстановка в страната към датата на ПТП“. Към датата на процесното ПТП - 18.11.2020 г., загиналият вследствие на него Г. М. е бил все още жив, като е починал на 25.11.2020 г., поради което подлежащите на обезщетение неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания на неговите близки в резултат от неговата смърт, са настъпили в периода от 25.11.2020 г. до 09.08.2024 г. (датата на подаване на исковата молба). Поради това изложените в отговора подробни съображения относно „икономическата конюнктура“ в страната през 2020 г. са неотносими към настоящия спор. Цинично е да се приеме, че критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, представляващи изпитани от близките болки и страдания, са икономически. В тази връзка е абсурден доводът на ответника, че „родителите претендират по 392, 15 минимални работни заплати, приход който те не биха могли да заработят за един доста продължителен период от време спрямо нивата па трудовите възнаграждения в страната към 2020г“, при положение че обезщетението за претърпените от ищците болки и страдания няма заместващ характер по отношение на придобитите от тях доходи от трудова дейност, като последните по никакъв начин не са предмет на настоящото производство. Напълно неотносими и не по-малко абсурдни са и изложените възражения за „ниската цена па гражданската отговорност на автомобилистите в България“ (която се определя от самите застрахователи) и „средните пазарни цени на продуктите и жилищните наеми“ (при положение че ищците претендират обезщетение на претърпените от тях болки и страдания, а не издръжка за покриване на техните алиментни и жилищни нужди), а по отношение на възражението, че „Финансовият ресурс на застрахователя не е неограничена величина“, следва да се отбележи, че съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД дори и обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност (genus non peril). Освен това съгласно чл.118, ал.2, т.1 КЗ и чл.246, ал.1 ТЗ застрахователното дружество е длъжно да образува и поддържа фонд „Резервен“ именно за да не ощетява своите кредитори. Нещо повече - с плащането на сумите от по 100 000 лв. на майката и бащата на загиналия Г. самият застраховател опровергава горепосоченото си възражение за прекомерност с оглед твърдяното от него съпричиняване в размер на 50 %, т. е. ответникът на практика сам е признал, че справедливото обезщетение за всеки от родителите при липса на съпричиняване е именно в размер на 200 000 лв. В опит да аргументира неоснователните си възражения ответникът е посочил неокончателни съдебни решения на различни съдилища в страната, при това отнасящи се до произшествия, настъпили много години преди настоящото такова от 18.11.2020 г., при различна фактическа и обществено-икономическа обстановка, поради което посочените решения са неотносими към настоящия спор. Претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за майка/баща, 10 000 лв. за сестра и 10 000 лв. за баба/дядо не надвишават размерите, присъждани в най-актуалната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, като например: Решение № 147 от 06.03.2024 г. по гр. д. №1231/2023 г. на ВКС, ГК, IV г. о., е което са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. на майка и 100 000 лв. на дядо на загинало лице при ПТП, настъпило на 13.08.2021 г.; Решение № 50045 от 12.06.2023 г. по т.д. №483/2022 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., е което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. на баба на загинало лице при ПТП, настъпило на 14.07.2019 г.; Решение № 163 от 17.10.2024 г. по т.д. №1925/2023 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., е което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. на брат на загинало лице при ПТП, настъпило на 08.03.2016 г.; Решение № 50108 от 09.11.2023 г. по т. д. №1631/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. на сестра на загинало лице при ПТП, настъпило на 27.10.2018 г.; Решение № 504 от 29.07.2024 г. по гр. д. №1455/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., е което са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер 35 000 лв. на баба и 21 000 лв. на брат на загинало лице при ПТП, настъпило на 09.12.2018 г.; Решение № 250 от 23.04.2024 г. по гр. д. №1531/2023 г. на ВКС, ГК, IV г. о., с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. на сестра на загинало лице при ПТП, настъпило на 15.11.2019 г.; Решение № 304 от 23.05.2024 г. по гр. д. № 1514/2023 г. на ВКС, ГК, IV г. о., с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. на сестра на загинало лице при ПТП, настъпило на 03.09.2019 г., и т.н. Видно от гореизложеното, претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди не представляват „средство за забогатяване“, както неоснователно и цинично твърди процесуалният представител на ответника, а са изцяло в съответствие е установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта при определянето им и дори са недостатъчни, за да репарират всички понесени от ищците неимуществени вреди. За пълнота следва да се посочи, че „средство за забогатяване“ обаче е упълномощаването от застрахователното дружество на външен адвокат при наличието на назначени на трудов договор множество юрисконсулти в правния отдел на застрахователя, чието основно трудово задължение е именно правното обслужване на дружеството, в т.ч. процесуалното му представителство, което именно те следва да осъществяват съгласно чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 32, г. 3 ГПК. Тази порочна практика представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като се прави единствено с цел увреждане на ответната страна в спора (която при това е и икономически по-слабата страна в правоотношението), с оглед по-ниския и ограничен от закона размер на юрисконсултските възнаграждения (чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК) в сравнение с адвокатските такива. По възражението за неоснователност на претенцията на В. М. за имуществени вреди. Поредна проява на изключителен цинизъм и незачитане на елементарните морални и етични норми е възражението срещу претенцията на майката на загиналия Г. М. за имуществени вреди в размер на 2636, 40 лв., представляващи разходи по неговото погребение, със следния довод, който дори не е правен: „Оспорваме погребалните разходи тъй като тяхното извършване представлява изпълнение на нравствен дълг, съгласно трайно установената съдебна практика на съдилищата“. Ответникът не е посочил визираната от него „трайно установена съдебна практика“, а и обективно не би могъл, доколкото практика в този смисъл не съществува. Когато е налице изпълнение на нравствен дълг, не възниква вземане в полза на родителя срещу детето му или обратното (напр. ако родителят е подпомогнал финансово детето си в нужда), но тези специфични лични отношения нямат нищо общо с нормативно установеното задължение на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.432, ал.1 КЗ да обезщети вредите, причинени от застрахованото при него лице. В случая застрахователят се опитва да игнорира обстоятелството, че посочените разходи са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от застрахования при него А. К. транспортно престъпление, причинило смъртта на Г. Н. М.. За нея тези разходи се явяват имуществени вреди, които съгласно чл.432, ал.1 КЗ (чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./) следва да бъдат обезщетени от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на причинилия смъртта на сина й виновен водач. Именно в този смисъл е и трайната съдебна практика - напр. влязлото в сила Решение № 10250 от 17.03.2021 г. по в. гр. д. № 1837/2020 г. на Софийски апелативен съд, чието касационно обжалване не е допуснато с Определение № 314 от 01.06.2022 г. по т. д. № 1599/2021 г. на ВКС, ТК, 1 т. о„ влязлото в сила Решение № 981 от 25.04.2019 г. по в. гр. д. № 4629/2018 г. на Софийски апелативен съд, чието касационно обжалване не е допуснато с Определение № 298 от 12.05.2020 г. по т. д. № 2714/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о„ влязлото в сила Решение № 663 от 21.03.2019 г. по в. гр. д. № 5436/2018 г. на Софийски апелативен съд, чието касационно обжалване не е допуснато с Определение № 281 от 04.05.2020 г. по т. д. № 1631/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о„ и мн. др. Претендират се и съдебни разноски. Ответникът ЗАД „Д.“ АД е подал допълнителен отговор, с който оспорва допълнителната искова молба от ищците. Поддържа всички изложени твърдения, възражения и доказателствени искания. Не възразява по конституирането на наследниците на починалите Г. Х. и Г. В.. Поддържа възражението за съпричиняване, поради неизползван предпазен колан от пострадалия. Обстоятелството, че в присъдата по НОХД 33/2022 на ОС Л. е посочено, че всички пътуващи били с предпазни колани не обвързва застрахователя. Пределите на присъдата в гражданския процес, съгласно чл.300 от ГПК са ясни, но те не обхващат съпричинителното поведение на пострадалия. В наказателно дело се изследва единствено поведението на подсъдимия за доказване на повдигнато обвинение, но не и съпричинителното поведение. Няма пречка в гражданското производство застрахователят да релевира възражение за съпричиняване от пострадалия, поради неизползван предпазен колан и да го доказва. За тези цел сме поставил и задачи към комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, които поддържа. По изложените съображения намира, че възражението за принос не е очевидно неоснователно и бланкетно. Поддържа възражението, че погребалните разходи представляват нравствен дълг и в тази връзка, прилагаме съдебна практика, която очевидно съществува, а не е плод на „цинично отношение“, както се твърди в допълнителната искова молба. С молба от 15.01.2025г. ищците чрез техния пълномощник адв. Р. уведомяват съда, че ищецът Н. М. Н., ЕГН ••••••••••, встъпил в процеса в качеството му на наследник на починалата в хода на производството ищца Г. П. В., ЕГН •••••••••• /баба на загиналия при процесното ПТП Г. М./, е починал на 04.01.2025 г., като е оставил трима наследници при равни дялове (1/3 от наследствената му маса) - Ц. Б. Н., ЕГН •••••••••• /съпруга/, Г. Н. Г., ЕГН •••••••••• /дъщеря/ и М. Н. Н., ЕГН •••••••••• /син/, които желаят да продължат делото за частта от претенцията на своя покоен съпруг и баща, в негова памет и в памет на неговите майка и племенник. С оглед гореизложеното, петитумът на подадената от ищците искова молба се измени но следния начин: Молят на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД ДА СЕ ОСЪДИ Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД. ЕИК., да заплати обезщетение за претърпените от доверителите ми неимуществени вреди (душевни болки и страдания), настъпили в резултат на непозволено увреждане (смъртта на Г. Н. М.. ЕГН ••••••••••), в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с противоправното деяние на осъдения на основание чл. 343, ал. 4, предл. 2 и 4 във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. 4 и 5, б. б“, предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК А. А.К., ЕГН ••••••••••, което деяние е причинено виновно, на всеки поотделно, както следва: На Н. Г. М., ЕГН •••••••••• /баща на загиналия/ - 100 000, -лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази главница от датата па получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) в размер на 39 962, 40 лв. /тридесет и девет хиляди деветстотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; На Н. Г. М., ЕГН •••••••••• /баща на загиналия/ - 42 271, 86 лв. (четиридесет и две хиляди двеста седемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки) - законна лихва върху платеното в хода на процеса обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. от датата па получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021 г.) до датата на плащането (09.10.2024 г.); На Н. Г. М., ЕГН ••••••••••, в качеството му на наследник на починалия в хода на процеса ищец Г. М. Х., ЕГН •••••••••• /дядо на загиналия/ 5000, -лв. (пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) в размер на 1998, 12лв. /хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и дванадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, На В. М. М., ЕГН •••••••••• /майка на загиналия/- 100 000, - лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2024г.) в размер на 39 962, 40лв. /тридесет и девет хиляди деветстотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; На В. М. М., ЕГН •••••••••• /майка на загиналия/ - 42271, 86лв. (четиридесет и две хиляди двеста седемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки) - законна лихва върху платеното в хода на процеса обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021г.) до датата на плащането (09.10.2024 г.); На В. М. М., ЕГН ••••••••••, в качеството й на наследник на починалата в хода на процеса ищца Г. П. В., ЕГН ••••••••••/баба на загиналия 5000, -лв. (пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2024г.) в размер на 1998, 12 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и дванадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; Н а М. Н. Н., ЕГН •••••••••• /сестра на загиналия/ — 10 000, -лв. (десет хиляди лева), ведно със законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) в размер на 3996, 24 лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; На М. Г. М., ЕГН ••••••••••, в качеството му на наследник на починалия в хода на процеса ищец Г. М. Х., ЕГН •••••••••• /дядо на загиналия/ 5000, -лв. (пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) в размер на 1998, 12лв. (хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и дванадесет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; Н а Ц. Б. Н., ЕГН••••••••••, в качеството й на наследник на Н. М. Н., ЕГН ••••••••••, в качеството му на наследник на починалата в хода на процеса ищца Г. П. В., ЕГН •••••••••• /баба на загиналия/- 1666, 67лв. (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) в размер на 666, 04 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и четири стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Н а Г. Н. Г. ЕГН ••••••••••. в качеството и на наследник на Н. М. Н., ЕГН ••••••••••, в качеството му на наследник на починалата в хода па процеса ищца Г. П. В., ЕГН •••••••••• /баба на загиналия/ —1666, 67лв. (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) в размер на 666, 04лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и четири стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Н а М. Н. Н., ЕГН ••••••••••, в качеството му на наследник на Н. М. Н., ЕГН ••••••••••, в качеството му на наследник на починалата в хода на процеса ищца Г. П. В., ЕГН •••••••••• /баба на загиналия/- 1666, 67лв. (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване на поканата - претенция за изплащане на обезщетение (15.02.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) в размер на 666, 04лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и четири стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. на В. М. М., ЕГН ••••••••••, сумата от 2636, 40 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ - обезщетение за претърпени от нея в резултат от същото престъпление имуществени вреди, от които 150 лв. - заплатени разходи за изкопаване на гроб, и 2486, 40 лв. - траурни стоки и услуги за погребението на сина и Г. Н. М., ЕГН ••••••••••, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск (09.08.2024 г.) до датата на окончателното плащане на задължението. Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна: С Присъда №5 от 13.05.2022г., постановена по НОХД №33/2022г. по описа на Окръжен съд - Л., А. А.К. е признат за виновен в това че на 18.11.2020 г. около 20: 00 часа, на път I-4, км. 10+900, землището на с. Б., обл. Л., при управление на моторно превозно средство - л.а.-марка „БМВ", модел „5 ЕР РЕИХЕ" с per. № ЕВ 1616 ВВ, собственост на „А." ЕООД, е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак"- „В26"-„3абранено е движение с по-висока скорост от 50 км./ч.", като се движел със скорост от 110, 00 км./ч., както и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който „На пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне /и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно: на В. Н. В., ЕГН •••••••••• от гр. С., причинена от остра кръвозагуба, следствие травматично разкъсване на важни кръвоносни органи - сърце, слезка и черен дроб, причина несъвместима с живота; на Г. Н. М., ЕГН •••••••••• от гр. Е., причинена от съчетана механична травма и усложненията на големия мозък и гръден кош, починал в 05: 00 часа на 25.11.2020 г. в УМБАЛ „Г. С." - П. и С.М.Ц., ЕГН •••••••••• от с. Д., причинена от тежък травматичен шок и полиорганна недостатъчност в резултат на съчетана и на практика несъвместима с живота черепно- мозъчна и гръдно-коремна травма, починал в 00: 53 ч. на 03.12.2020 год. в УМБАЛ „Г. С." - П. и средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на А.И.Д., ЕГН •••••••••• от гр. Е. - изкълчване на лява тазобедрена става със счупване на главата на бедрената кост, наложило оперативно възстановяване архитектониката на ставата, отстраняване на отчупени фрагменти, фиксиране механично увредените кости, което причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за не по-малко от два и половина - три месеца и на И.П. П., ЕГН. от гр. Е. — счупване на десния вътрешен глезен (на дясната голяма пищялна кост), което е затруднило движението на десния долен крайник за не по-малко от три-четири месеца, като деянието е особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, предл. 2 и 4, във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. 4 и 5, б."б", предл. 2, във вр. с чл. 342, ал.1, във връзка с чл.54 от НК. С Решение №35 от 18.03.2024г„ постановено по ВНОХД № 285/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново е потвърдена Присъда №5 от 13.05.2022г., постановена по НОХД №33/2022г. по описа на Окръжен съд – Л.. С Решение № 392 от 05.07.2024 г. по КНД №509/2024 г„ ВКС, III НО, с което е оставено в сила Решение №35 от 18.03.2024г„ постановено по ВНОХД № 285/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. Присъда №5 от 13.05.2022г., постановена по НОХД №33/2022г. по описа на Окръжен съд - Л. е влязла в сила на 05.07.2024г. Видно от удостоверение за раждане на Г. Н. М. негови родители са В. М. М. и Н. Г. Видно от удостоверение за раждане на М. Н. Г. нейни родители са В. М. М. и Н. Г. М.. Видно от удостоверение за раждане на Н. Г. М. негови родители са М. М. В. и Г. М. Видно от удостоверение за раждане на В. М. М. нейни родители са Г. П. Т. и М. Н. В.. Видно от препис извлечение от акт за смърт Г. Н. М. е починал на 25.11.2020г. С покана с вх. №635/15.02.2021г. В. М. М. е отправила застрахователна претенция пред ответника ЗАД „Д.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди. С покана с №636/15.02.2021г. Н. Г. М. е отправил застрахователна претенция пред ответника ЗАД „Д.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди. С покана с №637/15.02.2021г. М. Н. Н. е отправила застрахователна претенция пред ответника ЗАД „Д.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди. С покана с №638/15.02.2021г. Г. П. В. е отправила застрахователна претенция пред ответника ЗАД „Д.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди. С покана с №639/15.02.2021г. Г. М. Х. е отправил застрахователна претенция пред ответника ЗАД „Д.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди. С писма уведомления с изх. №1275/10.03.2021г.; №1278/10.03.2021г.; №1279/10.03.2021 г.; №1280/10.03.2021г. и №1281/10.03.2021г. ответникът „ЗАД Д.“ АД е отказал заплащането на претендираните обезщетения. Страните не спорят по отношение на факта, че за л. а. марка „БМВ“, модел „5 ЕР РЕИХЕ“ е peг. № ЕВ 1616 ВВ, управляван от А. А.К. е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД по застрахователна полица №BG/30/120003162857 към датата на ПТП-18.11.2020г. Страните не спорят по отношение на факта, че на 09.10.2024 г. ответникът ЗАД „Д.“ АД е платил на ищеца Н. Г. М. /баща на загиналия/ сумата от 100 000 лв. и на ищцата В. М. М. /майка на загиналия/ също сумата от 100 000 лв., като е посочил като основание за преводите „главница по т. д. №223/2024 СОС“, обезщетение за неимуществени вреди на ищците от смъртта на техния син Г. Н. М. при ПТП, настъпило на 18.11.2020г. По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от която на 18.11.2020 година, към 20, 30 часа – тъмната част на денонощието (към тази дата слънцето в България залязва в 17: 01 часа – справка от БАН) по първокласен път №4 от републиканската пътна мрежа, в района на километър 10+900, землището на село Б., област Л., при влажно асфалтово покритие, в посока С. – В., със скорост около 110 километра в час се е движил лек автомобил „БМВ 5 ER PRUXE” с регистрационен номер ЕВ 1616 ВВ, управляван от А. А.К.. Платното за движение в този район е било с асфалтово покритие, с по една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 5, 00 метра, отделени една от друга посредством единична, непрекъсната линия „М1”, като на 0, 8 метра в ляво, от левия край на платното за движение, по отношение посоката на движение на този автомобил се е ограничавало от стоманена предпазна ограда, а в дясно се е намирала водосточна канавка с широчина 1, 8 метра. В този участък пътя е бил с низходящ за автомобила надлъжен наклон, средно около 4%. Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „БМВ” е преодолял дясна за посоката си на движение хоризонтална крива с радиус 125 метра, измерен по разделителната линия, с положителен, стабилизиращ наклон 6%. Максималната критична скорост, при която конкретният автомобил би могъл да преодолее кривата в конкретните пътни условия е било 87 километра в час. По време на преодоляване на кривата, лек автомобил „БМВ” е пресякъл непрекъснатата разделителна линия и е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение. По тази лента, в посока В. – С., със скорост около 46 километра в час се е движил лек автомобил „Опел Вектра” с регистрационен номер СВ 5810 РТ, управляван от В. Н. В.. В автомобила, освен водача са пътували още четири лица, според Протокол за ПТП с пострадали лица №24. Така в мястото, определено като „място на удара”, между челните леви и централни части на двата автомобила е настъпил удар, при който кинетичната енергия на лек автомобил „Опел Вектра” е изцяло погасена и същият е избутан в посока назад, по отношение първоначалната си посока на движение на около 4 метра, където се е установил на място, със задната си част върху стоманената предпазна ограда. След удара, лек автомобил „БМВ” е продължил движението си напред и в дясно, по отношение първоначалната си посока на движение и се е установил на около 27 метра, след мястото на удара, с челната си част във водосточната канавка, намираща се в дясно на платното за движение. Въз основа на така определения механизъм на ПТП, може да се направи извод, че причините за възникване на ПТП, от техническа гледна точка, би следвало да се търсят в субективните действия на водачът на лек автомобил л. а. марка „БМВ“, модел „5 ЕР РЕИХЕ“ е peг. № ЕВ 1616 ВВ- А. А.К., който в зоната на ПТП, при избиране скоростта на движение на управлявания от него автомобил не се е съобразил с атмосферните условия – влажно асфалтово покритие и с релефа на местността – преодоляване на дясна хоризонтална крива, както и по време на движението си по пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение. Скоростта на лек автомобил „БМВ“ в зоната преди удара е била около 110 км/час и може да се каже, че е била такава и към момента на удара, тъй като преди мястото на удара, липсват следи и данни за намаляване на същата. Тази скорост не е била съобразена с конкретните пътни условия, тъй като максималната критична скорост за преодоляване на кривата, в конкретните условия е била 87 км/час. Пострадалият Г. Н. М. е бил пътник на задна седалка в лек автомобил „Опел Вектра“. Ударът в същия автомобил е осъществен в челната централната и лява част, при което автомобилът е върнат в посока назад и вдясно, по отношение първоначалната му посока на движение и се е покачил със задната си част върху дясната нему стоманена предпазна ограда. При този механизъм на развитие на ПТП, върху телата на пътниците, пътуващи в автомобила към момента на удара са действали инерционни сили с посока, първоначалната посока на движение, под действието на които, телата се стремят да се придвижат в посока напред. В зоната на ПТП за ППС, движещи се в срещуположните посоки, в сила са били пътни знаци „В26“ – Забранено е движение със скорост по-висока от означената“, с надписи на тях „50“. Т.е. максимално допустимата скорост е била 50км/час. По делото се разпита свидетеля В. Р. Р.. „Роднина съм на Г. Н. М.. Той беше мой втори братовчед. Живееше в гр. Е., там е роден и израснал. Живееше в една къща с неговите майка и баща – Н. и В., и с неговите баба и дядо – Г. и М., също и със сестра му М.. Дядо му М. почина преди няколко години. Непосредствено преди да почине беше студент втори курс в гр. П., където живееше със сестра си. Избра П. университет, защото сестра му М. учеше там. В последствие тя се омъжи и живееха заедно. Той не беше семеен. В гр. П. живееше със сестра си М. и нейния съпруг Р.. Върху майка му и баща му Н. и В., загубата му се отрази изключително негативно. До ден днешен не могат да преживеят тази загуба. Изключително тежко преживяха смъртта му. Даже мога да кажа, че не успяха да я преживеят, тъй като те починаха миналата година. Неговите дядо Г. и баба Г., дядо му Г. е братът на моята баба П. или П., какво я знаят всички в гр. Е.. Г., за мен пострадалия беше Г., беше кръстен на дядо си, двамата бяха изключително близки, той в самото начало помагаше за неговото отглеждане, както и баба му Г., защото живееха заедно в една къща в гр. Е.. Пред къщата, в която живеят, има магазинче за домакински потреби, в което баба му продаваше и обслужваше, и Г. помагаше, той работеше там на практика. Прекарваха страшно много време заедно. Двамата го преживяха изключително тежко. Даже без да страдат от някакви тежки заболявания, поне на мен не ми е известно двамата да са страдали от някакви заболявания, един след друг се споминаха. Затвориха се в себе си преди това, отказваха да се хранят, прекратиха всякакви социални контакти. Бабата и дядото починаха лятото, началото на есента на 2024г., а инцидентът с Г. беше края на 2020г., мисля че ноември месец. Аз живея в гр. С., роден съм тук, но от най- ранна детска възраст, тъй като двете ми баби живееха в гр. Е., много често съм ходил в гр. Е., там съм прекарвал почти всички уикенди, всички ваканции, често съм ходил и през седмицата. Понеже може да се каже, че сме голяма и задружна фамилия, много пъти сме се събирали по празници, без повод също. Освен това гр. Е. е малък град, където патриархалните ценности са запазени, връзките между хората са много по-здрави, свикнали са да споделят всичко един с друг. Като дете сме си играли много с пострадалия. Къщата, в която живееше Г. се намира близо до центъра на града, а къщата, в която живееше дядо му Г. е на 10/15 минути път, приблизително. Къщата на моята баба е точно по средата между двете къщи. Всеки път, когато дядо му го е взимал от училище, детска градина, водил го е до стадиона или са ходили на риба, винаги минаваха през къщата на моята баба. Играли сме си много пъти, когато сме били по-малки. Непосредствено след смъртта на Г. не успях да видя Н. и В.. Обадиха ми се, но бяха поставени под карантина, заради „Ковид-19“, което беше още една стресова ситуация за тях в първоначалния период. След това те не са същите хора, имам чувството, че и двамата са загубили желание за живот. Опитват се да се справят, защото все пак имат още едно дете, но психически са много зле. Плачат, когато се видим, непрекъснато се сещат за Г.. Няма как, те са израснали заедно, двамата никога не са се разделяли. Той, когато учеше в гр. П. всеки уикенд се е прибирал в гр. Е., в една къща, те не са прекъсвали контакта помежду си през целия му съзнателен живот. М. е по-голяма от Г.. М. е родена през 1992г., а Г. е роден пред 1998г. Може би заради разликата им, тя помагаше в отглеждането му. Първите ми спомени са как тя бута бебешката количка с него. После, като израснаха живееха в една обща стая, бяха в една компания с общи приятели, всяка година ходеха заедно на море, когато стана въпрос къде да учи аз му казах: „Задължително при М. в гр. П.!“, защото тя за мен е М.. След като тя се омъжи, отношенията им по никакъв начин не се промениха, защото тя почти всеки уикенд се прибираше в гр. Е., заедно с мъжа си, той им гостуваше, заедно ходеха на почивка. Те си останаха изключително близки, много близки приятели, повече отколкото брат и сестра споделят помежду си обичайно. В гр. П. не съм ходил при Г. и М., но много пъти сме се събирали в гр. Е., когато са се прибирали, а това беше често, защото разстоянието между гр. П. и гр. Е. не е много. М. изключително тежко понесе загубата му. Знам, че известно време не ходи на работа. Каза, че няма сили да ходи на работа, беше съсипана, до ден днешен не може да го преживее, плаче, спомня си, връща се към тези моменти и казва, че е изгубила и най-близкия си приятел, освен брат си. В семейството се организират обичайните ритуали. Хората в гр. Е. са вярващи и знаят всички ритуали. Преди кончината на Г. най-големият празник в семейството беше Гергьовден, защото и дядо му е Г., и той. Неговият баща Н. винаги правеше агне. Той е майстор кулинар. Баба ми П. винаги беше поканена, защото бяха много близки с брат си, много пъти съм присъствал заедно с нея на тези събития. Гергьовден беше най-големия празник в семейството, а в последните години е най-тъжният ден. Преди смъртта му, с дядо му имаха много общи занимания, много често играеха заедно футбол, стадиона се намира точно до къщата на дядо му, много пъти и аз съм ходил да играя с тях, водеше го на риба, когато Г. стана ученик след училище много често се отбиваше при дядо си и му разказваше за оценка, за гаджета и такива лични неща, които сигурно и на приятели не е споделял. Спомням си, че когато Г. стана студент в гр. П., дядо му каза, че непременно трябва да си купи телефон, защото трябва да се чуват, не можело да нямат връзка и се чуваха много често. След смъртта му престана да излиза от вкъщи, в града не съм го виждал, само вкъщи, казваше, че не му се живее, престана да се храни и си отиде, нямаше никакво настроение, нямаше живот вече в този човек. Баба му Г. на практика го отгледа като малък, докато техните бяха на работа, баба му го гледаше, когато той отрасна, започна да й помага в магазинчето, по двора, поддържали са ежедневен контакт. След смъртта му, тя се отказа да продава, затвориха магазинчето, престана да излиза и стана същото като с дядо му. Не знам някой от двамата да е страдал от някакво заболяване, тежко или неизлечимо, възрастни бяха и двамата, но си отидоха почти непосредствено един след друг. Г. е майката на майка му В., а дядо Г. е баща на неговия баща и братът на моята баба. М. живее в гр. П., откогато стана студентка. Тя е родена през 1992г., значи от 19 г. след това. М. има дете. Г. заживя в гр. П. от годината, в която той стана студент. Две години преди ПТП-то, като изрично каза на родителите си, че не иска квартира или общежитие, а ще си е при М., бяха си се разбрали и те го бяха поканили. Не успях да отида на погребението му, защото много роднини бяха под карантина по това време, а моят баща беше в много тежко състояние в болница в гр. С.. Г. следваше английска филология, ако не се лъжа. Баща му работи в комбинат „Елаците“ в гр. Е., а майка му е учител в едно село близо до гр. Е.. Родителите му основно се грижеха за неговата материална издръжка, помагаше и баба му Г., защото тя държеше това магазинче, за което обясних. В избора на Г. да живее при сестра си, нямаше финансови съображения. Доколкото знам таксите за общежитие са толкова ниски, че това не е било проблем. Тя също е на квартира, не е в собствено жилище, както тя е на квартира, така и той можеше да излезе. Не знам сестра му, баща му или майка му дали са посещавали психолог във връзка със събитието, но не ми е известно да има такъв в гр. Е.. След смъртта на Г. продължиха да работят, за известен период и прекъсваха, взимаха отпуски, но няма как, все пак трябва да изкарват пари.“ По делото се разпита свидетеля И.П. П.. „Приятел съм на семейството. Живея в гр. Е.. Покрай Г. познавам и родителите му. С Г. бяхме приятели, излизахме, тренирахме заедно, кафе пиехме. Не сме съседи. Виждали сме се поне 1-2 пъти в седмицата. Точната година, в която започна да следва не помня. Отиде да следва в гр. П. при сестра си. Лично не познавам сестра му, знам коя е, но не я познавам лично. Отношенията му с баба му, майка му и баща му бяха добри, за дядо му не знам толкова, но все пак живееха в една къща. Когато съм се виждал с майка му след това виждам, че й се е отразила загубата на синът й. Бях на погребението му. Не помня точно всички, които присъстваха на погребението от семейството му. След загубата му състоянието, в което се намираше семейството му не беше същото, хората бяха по-зле, когато сме се виждали след това. Според мен роднините му не са преработили травмата. Отношенията между роднините в семейството му бяха добри. Не съм присъствал на поводи, на които са присъствали цялото семейство. Бях в колата, когато се случи ПТП-то. Г. седеше по средата, отзад. Г. беше с предпазен колан. Познавам лично бабата и дядото на Г.. Баба му я познавах много добре, дядото по- малко. След смъртта му, с родителите му сме се виждали често. С бабата съм се виждал по- често, където се срещаме в града, винаги сме си говорили, с дядото по-рядко съм се виждал. След удара нямам спомени. Аз стоях отпред до шофьора. Бях с поставен предпазен колан. Имах наранявания в крака и гърдите. Имах счупване на крака, води се като счупване, но не знам точно по каква степен е. Увреждания тежки нямах. Имах увреждания в областта на гърдите от предпазния колан. Отвори се предната въздушна възглавница /еър бег/ и ме удари по главата. Отзад се отвориха въздушните възглавници. Г. стоеше по средата. Отзад бяха трима пасажери, общо бяхме 5 пътника в автомобила. Отзад всички бяха с колани. Пътувахме в л.а. марка и модел „Опел, Вектра“, не знам точно коя година на производство. Седалката на пасажера, който седи отзад по средата, е оборудвана с предпазен колан.“ По делото се изслуша свидетеля Х.М. Р.. „Познавам добре Г. и семейството му, тъй като дядо Гоцо е брат на моята баба и често идваха на гости. Те живееха в местност „Малкия пазар“ в гр. Е.. Нашата къща е между центъра и стадиона в гр. Е.. Г. отиде да следва в гр. П., където живееше сестра му и той живееше при нея, вместо на общежитие. Отиде в гр. П. през 2017г. или 2018 г., но не съм съвсем сигурен коя точно година беше. Преди да отиде в гр. П. той живееше с родителите си, с баба си, ходеше на гости от време на време при сестра му. Отношенията между роднините в семейството бяха доста добри, страхотни отношения бих казал. Дядо му Гоцо го взимаше от училище, ходеха заедно, минавали са през вкъщи на път за стадиона, за риба, в парка на разходки. Той помагаше на баба му в магазина, който имаха до къщата. Със сестра си също бяха много близки. Като цяло гр. Е. е малък град и семейните ценности са малко по- силни, отколкото в по-големите градове, да кажем. След смъртта му, дядо му Гоцо имаше планове, тъй като той е единствен внук, да му остави в наследство етажа от къщата, където живееше, за да може да продължи рода там, което не се случи. Общо взето им беше доста тежко. Баба му и дядо му се затвориха в себе си и в крайна сметка не успяха да преодолеят загубата. Труден период. Г. е погребан в гр. Е.. Баба му и дядо му прекарваха доста време на гроба му. Познавам добре сестра му М.. Не сме били в една компания, но се познаваме. На нея също й се отрази доста тежко, защото те имаха доста силна връзка като брат и сестра, както казах, когато той започна да учи в гр. П. живееше при нея и мъжа й без да ползва правото на общежитие, като цяло имаха доста силна връзка помежду си и мога да твърдя, че тя все още не го е превъзмогнала. В родителите му, след смъртта му, се вижда, че има промяна, има тъга в очите им, както казах тяхното семейство е много задружно и една такава загуба е брутална. Не бях в гр. Е., заради това не присъствах на погребението. Сестра му М. има две деца.“ По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според която непосредствената причина за смъртта на Г. Н. М. е тежката черепномозъчна травма, която е довела до развитието на мозъчен оток с вклиняване и разстройство на функцията на дишането и сърдечната дейност довели до остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. В резултат на пътнотранспортното произшествие на пострадалия Г. Н. М. са причинени тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, изразяваща се в масивна двустранна контузия на главния мозък и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както и двустранни контузии на белия дроб, хемопневмоторакс вдясно, усложнени с развитието на двустранни възпалителни промени на белия дроб пневмония, като е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между травмите, причинени при пътнотранспортното произшествие и смъртния изход. Констатираните в лечебното заведение травматични увреждания на пострадалия Г. Н. М. са причинени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна енергия на въздействието/за гръдната травма/. С оглед информацията посочена от разследващия в постановлението за назначаване на експертиза, че пострадалият М. е пътувал на задна седалка на лекия автомобил, тежката гръдна травма се дължи на удар на тялото в облегалката на предната седалка, а травмата на главата-счупената горна челюст и мозъчните контузии от рязко ударно въздействие в горния край на същата облегалка, като този механизъм на получаване се реализира при свободно придвижване на тялото в момента на удара. Смъртта на пострадалия е настъпила в лечебно заведение в гр.П., като по трупа няма обективни данни, от които да се направи извод, че пострадалият е изпаднал извън автомобила. По време на лечението и при извършената аутопсия на трупа на М. не са констатирани контактни увреждания от действието на поставен обезопасителен колан. Ако прострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, то не би получил констатираните травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош, тъй като коланът не би позволил да се реализира горепосочения механизъм на тяхното получаване. Коланът би предотвратил със сигурност причиняването на конкретната травма във вида и с тежестта, в които е констатирана, но не може да се прогнозира, какви и колко увреждания би получил пасажер при използването на колан, тъй като всяко произшествие е индивидуално и такъв извод не би бил коректен. Получените увреждания са в причинна връзка с неизползването на предпазен колан. Ищецът Г. М. Х., видно от препис извлечение от акт за смърт е починал на 28.08.2024г. Видно от удостоверение за наследници на Г. М. Х. негови наследници са синовете му М. Г. М. и Н. Г. М.. Видно от препис извлечение от акт за смърт ищцата Г. П. В. е починала на 17.10.2024г. Видно от удостоверение за наследници Г. П. В., нейни наследници са Н. М. Н. и В. М. М.. При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Правното основание на исковете е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.429 ал.3 от КЗ. Увредени лица са предявили пряко срещу застрахователя осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С Присъда №5 от 13.05.2022г., постановена по НОХД №33/2022г. по описа на Окръжен съд - Л., А. А.К. е признат за виновен в това че на 18.11.2020 г. около 20: 00 часа, на път I-4, км. 10+900, землището на с. Б., обл. Л., при управление на моторно превозно средство - л.а.-марка „БМВ", модел „5 ЕР РЕИХЕ" с per. № ЕВ 1616 ВВ, собственост на „А." ЕООД, е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак"- „В26"-„3абранено е движение с по-висока скорост от 50 км./ч.", като се движел със скорост от 110, 00 км./ч., както и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който „На пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне /и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно: на В. Н. В., ЕГН •••••••••• от гр. С., причинена от остра кръвозагуба, следствие травматично разкъсване на важни кръвоносни органи - сърце, слезка и черен дроб, причина несъвместима с живота; на Г. Н. М., ЕГН •••••••••• от гр. Е., причинена от съчетана механична травма и усложненията на големия мозък и гръден кош, починал в 05: 00 часа на 25.11.2020 г. в УМБАЛ „Г. С." - П. и С.М.Ц., ЕГН •••••••••• от с. Д., причинена от тежък травматичен шок и полиорганна недостатъчност в резултат на съчетана и на практика несъвместима с живота черепно- мозъчна и гръдно-коремна травма, починал в 00: 53 ч. на 03.12.2020 год. в УМБАЛ „Г. С." - П. и средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на А.И.Д., ЕГН •••••••••• от гр. Е. - изкълчване на лява тазобедрена става със счупване на главата на бедрената кост, наложило оперативно възстановяване архитектониката на ставата, отстраняване на отчупени фрагменти, фиксиране механично увредените кости, което причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за не по-малко от два и половина - три месеца и на И.П. П., ЕГН. от гр. Е. — счупване на десния вътрешен глезен (на дясната голяма пищялна кост), което е затруднило движението на десния долен крайник за не по-малко от три-четири месеца, като деянието е особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, предл. 2 и 4, във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. 4 и 5, б."б", предл. 2, във вр. с чл. 342, ал.1, във връзка с чл.54 от НК. С това А. А.К. като водач на л. а. марка „БМВ“, модел „5 ЕР РЕИХЕ“ е peг. № ЕВ 1616 ВВ, застрахован при ответника „ЗАД Д.“ АД“ по задължителна застраховка гражданска отговорност със застрахователна полица № BG/30/120003162857 е причинил смъртта на Г. Н. М. - непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД. От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди, вина, причинно-следствена връзка между деянието на А. А.К. и смъртта на Г. Н. М.. По отношение на възражението на „ЗАД Д.“ АД за съпричиняване на вредите от пострадалия Г. М., изразяващо се в неизползване на предпазен колан като пасажер в лекия автомобил Опел Вектра. Наказателната присъда не обхваща със задължителна сила възражението за съпричиняване, като доказателствената тежест е на ответника. По делото се ангажираха противоречиви доказателства в тази насока. Свидетелят И.П. П. пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил марка "Опел", модел "Вектра", peг. № СВ 5810 РТ заявява „Г. седеше по средата, отзад. Г. беше с предпазен колан“. Според оспореното от ищците в тази насока заключение на СМЕ „пострадалият М. е пътувал на задна седалка на лекия автомобил, тежката гръдна травма се дължи на удар на тялото в облегалката на предната седалка, а травмата на главата-счупената горна челюст и мозъчните контузии от рязко ударно въздействие в горния край на същата облегалка, като този механизъм на получаване се реализира при свободно придвижване на тялото в момента на удара. Смъртта на пострадалия е настъпила в лечебно заведение в гр.П., като по трупа няма обективни данни, от които да се направи извод, че пострадалият е изпаднал извън автомобила. По време на лечението и при извършената аутопсия на трупа на М. не са констатирани контактни увреждания от действието на поставен обезопасителен колан. Ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, то не би получил констатираните травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош, тъй като коланът не би позволил да се реализира горепосочения механизъм на тяхното получаване. Коланът би предотвратил със сигурност причиняването на конкретната травма във вида и с тежестта, в които е констатирана, но не може да се прогнозира, какви и колко увреждания би получил пасажер при използването на колан“. Въз основа на вида и тежестта на травмите и механизма на тяхното настъпване съдът кредитира заключението на вещо лице Т. за липсата на поставен предпазен колан от пострадалия Г. Н. М. към момента на настъпване на ПТП, като не кредитира показанията на свидетеля И.П. П. в тази насока. Не може да се изключи пострадалият М. да е бил с поставен колан, което да е възприето от свидетеля П., но впоследствие да го е свалил, което да е останало незабелязано от него. Така към момента на удара Г. М. е бил без поставен колан, което от своя страна да е довело до движението на свободното тяло в купето на автомобила и настъпването на установените от вещото лице тежки травматични увреждания. С поведението си пострадалият Г. Н. М. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като е нарушил чл. 137а. ЗДвП „