Решение № 13554 от 17.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8070/2024 г.

Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората – със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. В настоящото производство съдът няма задължение да изследва по същество наличието на материалноправните предпоставки на посочените в заповедта правни основания за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП. Това е предмет на проверка в следващия етап от развитие на административното производство, когато бъде издадена заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП или отказ за това. Съгласно чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът. Разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ предвижда изменение на подробните устройствени планове както на основание по ал. 1, така и при конкретно изброени други хипотези. В конкретния случай е налице основанието по чл. 134, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, тъй като действащият подробен устройствен план е одобрен със Заповед № РД-09-50-572/27.10.1997 г. и Заповед № РД-09-50-444/30.07.1998 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на главния архитект на СО. Кадастралната карта и кадастралните регистри за територията са одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК. Одобрението на кадастралната карта за имота представлява промяна промяна в устройствените условия, при които е бил съставен планът. Неправилно в жалбата се твърди, че с разрешеното изменение на плана за регулация УПИ Х-8 се заличава и се създава нов УПИ Х-23 за сграда със смесено предназначение. С оспорваната заповед се изменя планът за регулация на УПИ Х-8, който се отрежда за поземления имот по действащата кадастрална карта, а именно за ПИ с [идентификатор]. В оспорвания акт изрично е посочено, че не се изменят регулационните граници на УПИ, тъй като те съвпадат с имотните граници на поземлените имоти, съгласно действащата КК. С обжалваната заповед се изменя и предназначението на УПИ Х в сграда със смесено предназначение, което съответства на устройствената зона, в която по ОУП попада имотът. Неоснователно е тъврдението в жалбата, че с оспорваната заповед УПИ V-7 е предмет на разрешение ПУП. От събраните по делото доказателства, вкюлчително и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че предмет на плана е УПИ Х-8. Установява се също така, че УПИ V-7 по никакъв начин не се засяга, нито е предмет на разрешение за изработване на работен устройствен план. В оспорваната заповед предвиденото допълващо застрояване е в съответствие с чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, съгласно чиято разпоредба постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. Именно това е хипотезата на настоящия случай, тъй като е съобразена съществуващата постройка в УПИ V-7 и липсата на съгласие на собствениците на съседния имот. Калканните стени на постройката на допълващо застрояване в УПИ Х-23 /нов/ покрива плътна ограда. Поради това липсата на съгласие на собствениците на имот УПИ V-7 не води извод за незаконосъобразност на оспорваната заповед. Териториалният обхват на разрешения РУП е УПИ Х-8, кв. 309, м. „Буката“, ПИ с [идентификатор] по КККР, а не както неправилно се твърди в жалбата УПИ V-7 /[ПИ]/. Неоснователно в жалбата се сочи, че е налице несъответствие между текстовата и графичната част на оспорваната заповед. В мотивите на заповедта е отразено какво е инвестиционното намерение на възложителя, докато в диспозитива на заповедта е разрешено изработването на ПУП на указан териториален обхват. Не се споделя и твърдението в жалбата, че в конкретния случай липсва изрично изявление по смисъла на чл. 124а във вр. с чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ за одобряване на заданието /мотивираното предложение/. Задание по смисъла на чл. 125 се предоставя което поземленият имот се урегулира за първи път, а при измененията на ПУП се представя скица-предложение по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, което е сторено в конкретния случай. Последователна е съдебната практика, че в производството по разрешаване на изработването на проект за ПУП органът проверява дали искането е направено от заинтересувани лица по чл. 131 от ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, както и извършва преценка за съответствието на предложението с правилата и нормите по устройството на територията, както и с ОУП. В конкретния случай тези изисквания са изпълнени, предвид което оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата писмена форма и при спазване на материалноправните норми, поради което жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на ответника и на заинтересованата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Поради това И. М. С. следва да бъде осъдена да заплати на Столична община направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 100 /сто/ лева, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. От представените по делото доказателства се установява, че заинтересованата страна „ГЕОКОМ 05“ ЕООД е направила разноски в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ евро за адвокатско възнаграждение /л. 145 от делото/. Основателно е направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Предвид това дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до стойностите, определени в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно - 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателката. Следва да се осъди И. М. С. да заплати на Административен съд - София град направените по делото разноски в размер на 527, 80 лева /петстотин двадесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляващи заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице за изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Поради това и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – София град, Второ отделение, 53 състав