Решение № 3211 от 22.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 989/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по жалба на А. М. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против Заповед № 983/19.06.2024 г. на Кмета на Община [област], с която на основание чл. 21, ал. 1 и 2 и чл. 25 от Закона за общинската собственост (ЗОС), въз основа на изготвена оценка от лицензиран оценител и влезлия в сила ЗРП на [жк], [област], одобрен със Заповед № 247/20.04.1999 г. на Кмета на Община [област], се отчуждават 143 кв. м. за [улица], представляващи поземлен имот с [идентификатор] по КК на [област], одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е със Заповед № КД-14-01-250/25.01.2007 г. на Началника на СГКК – [област], трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин трайно ползване – за второстепенна улица, собственост на А. М. Д. и М. И. П., като имотът е оценен на обща стойност 6 855.00 (шест хиляди осемстотин петдесет и пет) лева, която е разпределена на собствениците съответно по 3 427.50 (три хиляди четиристотин двадесет и седем лева и 50 стотинки) лева за всеки един от тях. В жалбата се навеждат твърдения, че заповедта е незаконосъобразна по отношение на предвиденото обезщетение, поради което в заповедта на кмета на Община [област] следва да бъде изменен размерът на определеното обезщетение, съобразно критериите за равностойно парично обезщетение, като бъде увеличен размерът на пазарната стойност на отчуждените части. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния представител поддържа жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – кметът на Община [област] чрез процесуалния представител юрк. М. оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна М. И. П. чрез процесуалния представител поддържа жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Жалбоподателката и заинтересованата страна М. И. П. са съсобственици с по 1/2 идеални части на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [област] по КККР на [населено място]. Съгласно договор за доброволна делба на недвижим имот Акт № 181, том I, общ рег. № 4406 от 15.05.2007 г., вписан в Службата по вписванията в [населено място], жалбоподателката и заинтересованата страна са придобили поземлен имот с [идентификатор], с площ 143 кв. м., с трайно предназначение „урбанизиран“ и начин на трайно ползване „за второстепенна улица“ по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с административен адрес: [населено място], [жк]. Не се спори по делото, а и от заповед № 247/20.04.1999 г. на кмета на Община [област] и констативен акт от 25.05.1999 г., се установява, че ЗРП на [жк] в [жк] [област] е одобрен със заповед № 247/20.04.1999 г. на кмета на Община [област]. С договор за възлагане на оценка с рег. № 9800-124/04.04.2024 г., на 04.04.2024 г. между Община [област], представлявана от кмета на Община [област] и директора на дирекция „Финанси“, като възложител от една страна и лицензиран оценител на недвижими имоти като изпълнител от друга страна, кметът на Община [област] е възложил, а изпълнителят е приел да извърши Доклад за определяне размера на равностойното парично обезщетение без ДДС относно ПИ, предвидени за отчуждаване за [улица]по плана на [жк], [област], одобрен със заповед № 247/20.04.1997 г. на Кмета на Община [област], изменен със Заповед № 965/30.07.2014 г. на зам. кмета по строителството и сигурността на Община [област], оправомощен със Заповед № 203-ЧР/17.07.2014 г., между които и имотът на жалбоподателката. Изготвена е била експертна оценка от лицензиран оценител, въз основа на метода на сравнителните продажби по офертни стойности и метода на остатъчната стойност, за която е използвана информация – база данни от националната информационна мрежа, представляваща оферти за продажба на урбанизирани поземлени имоти, находящи се в кварталите „Бялата висота“ и „Ален Мак“ на [населено място], които отговаряли в максимална степен на харктеристиките на разглежданите имоти. Експертът е оценил процесния имот – 143 кв.м. на стойност 6 855.00 (шест хиляди осемстотин петдесет и пет) лева. С обявление изх. № 43-01-310/24.04.2024 г., кметът на Община [област] е уведомил собствениците на поземлени имоти на основание чл. 21, ал. 1 и 2, чл. 22 и чл. 25, ал. 1 от Закона за общинската собственост, във връзка с влезлия в сила ЗРП на [жк], [област], съгласно който ЗРП части от имоти – частна собственост са предвидени за улица и необходимостта от строителство на [улица]с цел благоустрояване и задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат реализирани по друг начин, измежду които и имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [област], одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АГКК, че имотът им ще бъде отчужден както следва: 143 кв.м., собственост на А. М. Д. и М. И. П., като оценката на отчуждения имот е на стойност 6 855.00 (шест хиляди осемстотин петдесет и пет) лева. Обявлението е публикувано в два централни /24 часа и Днес/ и един местен /С. / ежедневници, както и на интернет страницата на Община [област]. Не се спори по делото, че копие от обявлението е поставено на определеното за това място в сградата на Община [област]. Предвид така извършената оценка и влезлия в сила ЗРП на [жк], [област], одобрен със заповед № 247/20.04.1999 г. на Кмета на Община [област], изменен със Заповед № 1102/22.10.2004 г. кмета на Община [област] и Заповед № 1524/19.11.2007 г. на кмета на Община [област], между които и имотът на жалбоподателката, и на основание основание чл. 21, ал. 1 и 2 и чл. 25 от Закона за общинската собственост (ЗОС), кметът на Община [област] издал обжалваната в настоящото производство Заповед № 983/19.06.2024 г., с която се отчуждават 143 кв. м. за [улица], представляващи поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, собственост на А. М. Д. и М. И. П., като частта от имота е оценен на обща стойност 6 855.00 (шест хиляди осемстотин петдесет и пет) лева, която е разпределена на собствениците съответно по 3 427.50 (три хиляди четиристотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки) лева за всеки един от тях. Заповедта е била съобщена на 01.07.2024 г., видно от известие за доставяне на л.39 от делото. На 12.07.2024 г. А. М. Д. е оспорила посочената по-горе заповед пред Административен съд - [област], видно от клеймото в/у жалбата на л. 4 от делото. По делото като доказателства са приети изпратената от Община [област] административна преписка, представените от жалбоподателите писмени доказателства, както и допуснатите и изготвени две единични експертизи съдебно-технически експертизи. Според експерта, изпълнил първата СОЕ по офертни стойности, пазарната стойност на отчуждената част на целия имот възлиза на 15 841.43 лв. без ДДС за 143 кв.м., а съгласно реални сделки, вписани в имотния регистър в [населено място] на сходни имоти с процесния имот, но извършени между физически лица е 1 058 лв. за 143 кв.м.. Според експерта, изпълнил втората СОЕ по офертни стойности, пазарната стойност на отчуждената част на целия имот възлиза на 15 841.00 лв. без ДДС за 143 кв.м., а съгласно реални сделки, вписани в имотния регистър в [населено място] на сходни имоти с процесния имот, сумата е 15 061.00 лв. за 143 кв.м. При така установената фактическа обстановка и съгласно чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в установения от чл. 27, ал. 1 от ЗОбС преклузивен 14-дневен срок за обжалване, от активно легитимирано лице с правен интерес от оспорването, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред БлАС. Разгледана по същество жалбата е основателна. Административното производство се е развило по реда на Глава ІІІ от ЗОС. С издаването на оспорената заповед кметът на Община [област] е упражнил правомощието си по чл. 25, ал. 2 от ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот във връзка с реализацията на обект –публична общинска собственост. Административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС кметът на общината издава заповедта за отчуждаване. Видно от приложената към административната преписка Заповед № 983/19.06.2024 г. същата е издадена от кмета на Община [област]. Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК и чл. 25, ал. 2 ЗОС, като е посочен издателят на заповедта, причината, поради която имотаът се отчуждава, като подробности освен в заповедта се съдържат и в обявлението на кмета на Община [област], посочен е размерът на обезщетението, индивидуализиран е имотът, за отчуждаването на който ще бъде изплатено обезщетението, както е посочена и площта на имота, който се отчуждава. Изложени са фактическите и правни основания за издаването й. Съобразно чл. 22, ал. 3 от ЗОС, кметът е възложил определянето на равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот на оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители. Размерът на равностойното парично обезщетение е определен не по-рано от три месеца преди издаване на оспорената заповед. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт, като релевантните по случая факти са установени правилно и не е допуснато нарушение, ограничаващо правото на участие на жалбоподателите в производството по издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост след предварително и равностойно парично обезщетение. Следващата алинея уточнява кои точно имоти могат да се отчуждават за изграждането и експлоатацията на обектите по ал. 1 от чл. 21 от ЗОС - тези, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или които стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност. Идеята на законодателя е, че отчуждаване за общински нужди се допуска само ако е налице влязъл в сила ПУП, който има предвиждане за изграждане на нов обект публична общинска собственост. При това положение, съдът обосновава извод, че е налице главната материално-правна предпоставка на закона, а именно: част от имот с идентификатор № 04279.625.81 с площ от 143 кв.м. е предвиден за изграждането и реализирането обект на техническата инфраструктура на територията на Община [област]. Спорът между страните е съсредоточен досежно размера на определената от ответника справедлива пазарна оценка на отчуждавания имот. Оценката на частта от имота, предмет на отчуждаването, е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материално-правните предпоставки за издаването на административния акт в частта относно размера на обезщетението. Съответствието между оценката на имота, подлежащ на отчуждаване, определена в административното производство в доклада за пазарна оценка от независим лицензиран оценител и неговата пазарна стойност, установена от приетите по делото две експертни заключения на вещото лице Г. – основно и допълнително и от съдебно-техническата експертиза по отношение на имота, подлежащ на оценка водят до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, в частта на определения размер на оценката. Този извод, съдът формира на основание следните мотиви: На първо място съдът кредитира като годно да послужи за постановяване на правния резултат по делото, заключение по СОЕ по втората експертиза, доколкото в него оценката е направена съгласно разпоредбите на ЗОС. Основният спорен въпрос е свързан с размера на определеното обезщетение за отчуждавания поземлен имот. Оценката на имота, предмет на отчуждаването е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материално-правните предпоставки за издаване на акта в частта относно размера на обезщетението. Целта на закона при принудително отчуждаване на недвижими имоти за общински нужди е собствениците да бъдат компенсирани с "равностойното парично обезщетение". В тази връзка, ЗОС установява начина на определяне на "равностойното парично обезщетение". Съгласно изричната разпоредба на чл. 22, ал. 5 от ЗОбС, във връзка с § 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 7 от ДР на ЗОС оценките се извършват по пазарни цени. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Според ал. 10 размерът на равностойното парично обезщетение се определя не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2. § 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 7 от ДР на ЗОС дават определение на понятията "равностойно парично обезщетение", "пазарни цени на имоти със сходни характеристики" и "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот" и "равностойни имоти". Съдът намира обсъденото и прието заключение на вещото лице, извършило втората съдебно-оценителната експертиза за обективно и компетентно изготвено, тъй като с него пазарната стойност на отчуждавания имот е определена на база извършени сделки за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, съпоставими като, параметри и потенциал с оценявания. Правилно вещото лице е основало крайния си извод по т. 1 от отговора за размера на справедливата пазарна цена на отчуждения имот, на установените стойности по метода на оценка на пазарните аналози. Това заключение при отговора по т. 1 от заключението, е изготвено изцяло в съответствие с правилото на ал. 5 на чл. 22 ЗОС и съобразено в пълен обем с критериите за преценка на съдържанието на понятията „пазарни цени на имоти с подобни характеристики“ и „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“ по смисъла на § 1, т.2 и т.3 от ДР на ЗОбС. Критериите за определяне на „равностойно парично обезщетение“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗОбС са уредени именно в чл. 22, ал. 5 от ЗО/С и в § 1, т.2 и т.3 от ДР на ЗОбС, поради което, като съобразено с тези критерии, съдът кредитира това заключение. Оценката на частта от имота, предмет на отчуждаването, е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки за издаването на административния акт в частта му относно размера на обезщетението. Несъответствието между оценката на имота, подлежащ на отчуждаване, определена в административното производство, и неговата пазарна стойност, установена от приетото по делото и кредитирано от съда експертно заключение, води до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, която може да бъде квалифицирана като противоречие с материалноправните разпоредби - основание за отмяна на административния акт по чл.146, т.4 от АПК. Изложеното дава основание на съда да приеме, че обжалваният акт следва да бъде изменен, за да се постигне съответствие на неговото съдържание в частта относно определения размер на обезщетението с дължимото. По изложените съображения, съдът приема, че равностойното парично обезщетение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗОбС, във вр. с чл. 22, ал. 5 от ЗОбС, за отчуждаването на недвижимия имот, част от който е собственост на оспорващата, е в размер на пазарната стойност на имота съгласно приетото заключение от извършената втора съдебно-оценителна експертиза – в размер на 15 061.00 лева без ДДС, която съдът приема, тъй като продажба в бъдеще време е алеаторно събитие - бъдещо и несигурно. Целта на закона тук е обезщетяване за отчуждаването на недвижим имот в конкретен период-този на отчуждаването. Включването в оценката и на ДДС, заради евентуална продажба на имота е алеаторно събитие не само защото касае неизвестен период на продажбата, а и защото изисква купувачът да е регистриран по ДДС, факт, който е неизвестен към датата на изготвяне на оценката. Предвид гореизложено, съдът намира, че оспореният административен акт в частта му за определената стойност на дължимото се парично обезщетение за частта от отчуждавания имот, собственост на оспорващата А. М. Д., е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на изискванията на чл. 21, ал. 1 от ЗОбС, във вр. с чл. 22, ал. 5 и ал. 7 от ЗОбС. В тази й част Заповед № 983/19.06.2024 г. на Кмета на Община [област], с която е определено парично обезщетение за процесния отчужден имот, собственост на А. М. Д., в размер на 3 427.50 лева, следва да бъде изменена, като се увеличи размера на обезщетението за частта от имота, собственост на оспорващата от – от 3 427.50 лева на 7 530.50 лева. С оглед изхода от спора и чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на оспорващата за присъждане на сторените по делото разноски, е основателно и следва да бъде уважено за сумата в общ размер на 1 200.00 лева, от които: 400.00 лв. - внесена сума за възнаграждението на ВЛ Ф. Г. по допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза (л. 55); 800.00 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение (видно от договор за правна защита и съдействие на стр. 62), а на ответника и на заинтересованата страна, не се дължат разноски по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК. Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Изплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност по делото, като процесуалният представител е присъствал на всички съдебни заседания, поради което не може да бъде определено като прекомерно, а и никой не е длъжен да работи за минимално заплащане, в това число и представителите на т.нар. свободни професии, каквато е адвокатската професия. С оглед изхода на спора и тъй като възнаграждението на вещото лице Ф. Г. не е заплатено от оспорващата, и с оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди Община [област], с адрес: [населено място], пл. „Георги Измирлиев“ № 1, да заплати на Административен съд - [област], сумата от 1 187.00 (хиляда сто осемдесет и седем) лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице Ф. Г.. С оглед изхода на спора и тъй като възнаграждението на вещото лице Х. Г. не е заплатено от ответната страна, и с оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди Община [област], с адрес: [населено място], пл. „Георги Измирлиев“ № 1, да заплати на Административен съд - [област], сумата от 620.00 (шестстотин и двадесет) лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице Х. Г.. Съгласно чл.27, ал.6, изр. последно от ЗОбС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.3 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд – [област],