Решение № 224 от 28.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 316/2024 г.

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК. С присъда от 01.12.2023 г., постановена по НОХД № 315/2023г., Окръжен съд- Монтана е признал подсъдимия Л. И. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.5 и т.6, пр.2 и 3 във връзка с чл.115 от НК, изразяващо се в това, че на 23.12.2022г. около 21.00 часа в село •••, област •••, ул.“•••“ № •, умишлено умъртвил Н. Е. Р., от село •••, област •••, който се намирал в безпомощно състояние /тежка степен на алкохолно опиване/, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития, вследствие причинена остра кръвозагуба и с особена жестокост - чрез нанасяне на пет удара с едноостър нож в областта на шията, три от които със значителна сила, предшествани от удари, причинили травматични увреждания в областта на главата /кръвонасядания, охлузвания и счупване на костите на носа/, като смъртта е настъпила вследствие на острата кръвозагуба, развила се на базата на прободно-порезните наранявания в областта на шията със срязване на меки тъкани и мускулатура в дълбочина и със срязване на левия дял на щитовидната жлеза и на лявата югуларна /яремна/ вена, като на основание цитирания законов текст и чл. 54 от НК го е осъдил на 18 години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Ц. е бил задържан по реда на ЗМВР и с Постановление на Окръжна прокуратура Монтана за задържане на обвиняем до 72 часа, както и времето от 26.12.2022г. до влизане на присъдата в сила, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Ц. да ЗАПЛАТИ на гражданския ищец И. В. Р. - племенница на пострадалия Н. Е. Р., сумата от 100 000.00 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие извършеното от подсъдимия престъпление по чл.116, ал.1, т.5 и т.6, пр.2 и 3 във връзка с чл.115 от НК, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлил иска над уважения размер до предявения размер от 120 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и да заплати сумата от 1000.00 /хиляда / лева разноски за адвокатско възнаграждение. С присъдата, съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски. В законоустановения срок срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Л. Ц., с релевирани доводи неправилност и незаконосъобразност. Изтъква се, че съдът е анализирал превратно гласните доказателствени средства и обясненията на подсъдимия, в резултат на което е достигнал до неправилен правен извод, признавайки подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. В този смисъл се настоява за отмяна на постановената присъда, като подсъдимият Ц. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се поддържа искане за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК, предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства- направеното самопризнание, спомогнало за разкриване на обективната истина и изразеното разкаяние. Срещу така подадената въззивна жалба, в срока по чл. 322 от НПК е постъпил отговор от гражданския ищец чрез повереника й- адв. Т., със застъпени твърдения за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. В съдебно заседание, представителят на апелативна прокуратура намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна, обоснована и законосъобразна. Предвид изготвената в хода на въззивното производство СМЕ счита, че подсъдимият следва да бъде частично оправдан по обвинението да е извършил убийството по особено мъчителен за убития начин, доколкото видно от съдържанието на експертното заключение смъртта е настъпила на фона на тежко алкохолно опиване, вследствие на което пострадалият не е изпитал сериозни болки и страдания. В този смисъл настоява въззивният съд да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 2 от НПК и да оправдае подсъдимия по този квалифициращ белег. Извън горното, счита, че останалите квалифициращи признаци, посочени от обвинението, са налице. Намира и определеното от първоинстанционния съд наказание, като вид и размер, за правилно, справедливо и напълно отговарящо на целите, предвидени от законодателя. В този смисъл, настоява за потвърждаване н а присъдата в останалата част, включително по отношение на вида и размера на определеното наказание. Гражданският ищец И. Р., редовно призована, не се явява. За нея се явява процесуалния й представител – адв. Т.. Същата настоява първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна, обоснована, постановена при изяснена фактическа обстановка, без допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По отношение на приетото във въззивната инстанция експертно заключение, въз основа на което се установява, че смъртта е настъпила бързо, счита, че при произнасянето по същество, проверяващата инстанция следва да обърне внимание на този факт. Вън от последното намира, че присъдата следва да бъде потвърдена и в нейната гражданско- осъдителна част. Моли да й бъдат присъдени разноски за настоящото производство, в подкрепа на което са представени списък на разноските и договор за правна помощ. Подсъдимият Л. И. Ц. – редовно призован, се явява лично, доведен от Следствения арест при Затвора – гр. ••• и се представлява от защитникa си- адв. Н. А.. Последната поддържа, че освен пострадалия, нейният подзащитен също е бил в тежка форма на алкохолно опиване и след деянието пръв е отишъл да търси помощ, не се е укривал. Подчертава, че двамата с пострадалия са били в добри приятелски отношения. Предвид обстоятелството, че производството е преминало по съкратената процедура, счита, че по отношение на наказанието, следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като наказанието бъде намалено с 1/3. Алтернативно настоява да бъде прието, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият Ц., в лична защита, признава вината си и изразява съжаление за случилото се. В предоставената му последна дума, моли да му бъде намалено наказанието. Съдът, като взе предвид подадената жалба /с допълнение към нея/, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира следното: Производството пред първата инстанция е протекло по предвидения в чл.371, т.1 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия и защитника му - адв. А.. В съдебно заседание на 31.10.2023 г. страните са се съгласили да не се провежда разпит на свидетелите К. К., М. Р., К. С. и И. Р., както и на вещите лица д-р И. Д., д-р Л. Т., д-р П. Г., д-р Е. К. и Е. К.. На основание чл.372, ал.3 от НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие за разглеждане на делото по този диференциран ред, обявявайки, че при постановяване на присъдата непосредствено ще се полза от съдържанието на съответните доказателства от ДП. При приключване на съкратеното съдебно следствие в посочената му разновидност, в съдебния протокол е отбелязано, че на основание чл.283 от НПК са прочетени писмените доказателства от досъдебното производство. Предвидената в глава 27 от НПК процедура е изпълнена законосъобразно. От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Л. И. Ц. е роден на ••••••••г. в град •••. Завършил е средно образование в ТМТ „Юрий Гагарин“ град Монтана. След завършване работил седем години в сферата на земеделието в Република Италия, след което се завърнал в страната и в продължение на три- четири години работел нискоквалифицирана работа. Впоследствие заминал за Великобритания, където около три години работел във фабрика за птици и яйца. Подсъдимият Ц. не е женен и не е осъждан /реабилитиран по право за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от ИК - управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила, а именно 2.22 промила/. Подсъдимият не е трудово ангажиран и не се ползва с добро име сред обществото и съседите си. Последните месеци на 2022г. подсъдимият обитавал къща, находяща се в село •••, област •••, ул.“•••“ № • и се занимавал с нискоквалифициран труд. Не поддържал контакти с приятели, започнал да злоупотребява с алкохол, като в състояние на остра алкохолна интоксикация проявявал конфликтно- агресивно поведение. Пострадалият Н. Е. Р. не е семеен. Живеел в село •••, област •••, ул.“•••“ № 31 заедно с брат си - В. Е. Р., за когото се грижел. Последният е 100% инвалид, съгласно решение на ТЕЛК - арг.л.117 от ДП. Домът на пострадалия се намира в близост до къщата, обитавана от подсъдимия Ц.. Пострадалият Н. Р. и подсъдимия Л. Ц. се познавали отдавна и последните месеци често контактували - помагали си, събирали се, за да се черпят и разговарят. На 23.12.2022г. подсъдимият бил в град Монтана, за да пазарува за празниците, като купил и ракия. Около обяд свидетелката Ц. И. Г. - сестра на подсъдимия, закарала брат си до къщата в село •••. Като пристигнали, пострадалия Н. Р. излязъл, за да им помогне да разтоварят багажа. Пострадалия Р. и подсъдимия Ц. се уговорили да се съберат по-късно същия ден. Около 17.00 часа - 18.00 часа Н. Р. отишъл в дома, обитаван от подсъдимия Ц., за да се почерпят по повод предстоящия празник. В жилището били само двамата. Докато се хранили те употребявали алкохол - домашна ракия. Подсъдимият употребил около 600-700 грама алкохол. Р. също употребил значително количество алкохол. В един момент подсъдимият започнал да нанася удари в областта на главата и лицето на Р. и успял да го повали на пода на стаята. Вследствие на тези удари му счупил носните кости. Поради тежката степен на алкохолно опиване и предвид възрастта, Н. Р. бил с нарушена координация на движенията и в мисловната дейност, както и със забавени реакции, което му попречило да се защити от нападението и да окаже съпротива на подсъдимия. След като го повалил на пода, подсъдимият взел един едноостър нож с дължина на острието 12.5см и посредством него нанесъл пет удара в областта на шията на Н. Р., три от които били със значителна сила, вследствие на които му причинил прободно-порезни рани по предната повърхност на шията в горната й половина, като срязал меките тъкани и мускулатурата в дълбочина, както и горната част на левия дял на щитовидната жлеза и лявата югуларна /яремна/ вена. Подсъдимият нанесъл ударите с посока навътре и леко Н.сно над подезичната кост към и до предната част на шийните прешлени, в област където преминават жизненоважни кръвоносни съдове и нерви. В един момент подсъдимият забелязал, че Н. Р. не се движи. Тогава той излязъл от къщата и отишъл до дома на свидетелката К. Х. К., който се намира в съседство и почукал на входната врата. Свидетелката отворила прозореца и видяла подсъдимия Ц., който стоял подпрян на стената. Свидетелката забелязала, че ръцете му са изцапани е червеникаво-кафява течност. Подсъдимият й казал да извика линейка, защото на Н. Р. му е прилошало, паднал е и си е ударил главата. Свидетелката К. незабавно позвънила на ЕЕНСП 112 и съобщила информацията, споделена й от подсъдимия Ц.. След това се свързала със свидетеля М. С. Р.. и го помолила да излезе да посрещне екипа на ЦСМП- Монтана и да го придружи до дома на подсъдимия. Свидетелят РА. се съгласил и след като се облякъл, тръгнал към центъра на селото, посрещнал пристигналия екип и го придружил до дома на подсъдимия Ц.. В жилището първо влязъл свидетеля РА., следван от свидетелят К. М. С. - медицински специалист в ЦСМП-Монтана. Като влязъл в стаята свидетелят РА. първо забелязал подсъдимия, а след това и тялото на Р. на пода, около което имало кръв. Свидетелят забелязал голяма рана на шията на починалия. В този момент влязъл и свидетеля С., погледнал лежащия на пода и незабавно излязъл навън, последван от свидетеля РА.. След като се прибрал у дома си свидетелят РА. позвънил на ЕЕНСП 112 и съобщил, че на място следва да бъде изпратен екип на МВР, тъй като се касае за извършено престъпление. В 21.34.57 часа сигналът бил предаден на ОД на МВР. Не след дълго на мястото на произшествието пристигнала оперативно- следствената група, която направила оглед на местопроизшествието, след което трупът на пострадалия Н. Р. бил транспортиран в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ- Монтана за аутопсия. При извършения оглед на местопроизшествието било открито и иззето, като веществено доказателство - нож, едноостър с метална дръжка с черна ръкохватка, с обща дължина 22.8 см, ширината на острието на 2.5см от върха на ножа - 1.5см, дължината на острието е 12.5см., като същото е покрито с червеникаво-кафява засъхнала течност. Това процесуално действие е било одобрено с определение постановено по НЧД № 322/2022г. по описа на ОС- Монтана. От заключението по назначената СМЕ на труп се установяват следните уврежданията по тялото на пострадалия: травми в областта на главата с ивицесто охлузване /широка драскотина/ на челото в дясно; кръвонасядане и охлузвания по челото в ляво; оток и кръвонасядане по външната част на горен и долен клепач на ляво око, на лява скула и лява буза; кръвонасядане до и под външния ъгъл на дясната очна цепка и към дясната ушна мида; ивицесто охлузване под външната част на дясна скула; ивицесто охлузване областта пред долната част на лява ушна мида; кръвонасядане по гърба на носа; счупване на носните кости; кръвоизлив от носните проходи; кръвонасядане по кожата и лигавицата на горна устна; кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата челна област; травми в областта на шията: прободно-порезно нараняване по предната повърхност на шията в горната половина с два броя раневи канали със срязване на меки тъкани и мускулатура в дълбочина и със срязване на горната част на левия дял на щитовидната жлеза и на лявата югуларна /яремна/ вена; прободно-порезно нараняване в горната средна част на шията със срязване на меките тъкани в дълбочина и раневи канал с посока навътре и леко Н.сно над подезичната кост към и до предната част на шийните прешлени; два броя прободно-порезни рани в горната дясна част на шията с раневи канал през меките тъкани под кожата; травми в областта на долните крайници с: заздравяващи /стари/ охлузни рани по предната повърхност на лява подбедрица под колянната става и в средната й трета и на предната повърхност на дясна подбедрица в горната й трета. Установено е остро обезкървяване на вътрешните органи и наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация от 3.22%о и в урината в концентрация на 3.08%о. Според експерта, непосредствената причина за смъртта на Н. Е. Р. е острата кръвозагуба, развила се на базата на прободно-порезни наранявания в областта на шията със срязване на меки тъкани и мускулатура в дълбочина и със срязване на левия дял на щитовидната жлеза и на лявата югуларна /яремна/ вена. Вещото лице е посочило още, че установените травматични увреждания в областта на шията /прободно- порезните рани/ са получени по механизма на удари с твърд/и/ предмет/и/ с остър връх и режещ ръб, същите носят белезите на прижизнено получени и добре отговарят да са получени от удари с едноостър нож. Видът и параметрите на нараняванията са такива, че могат да бъдат причинени от нож с дължина на острието не по-малко от 9 см и ширина на острието около 2.5 см от върха на ножа неповече от 1.7 см, като са нанесени пет удара в областта на шията, три от които със значителна сила. Нараняванията в областта на шията са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Установените травматични увреждания в областта на главата - кръвонасяданията, охлузванията, счупването на костите на носа, са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети, същите носят белезите на прижизнено получени, но няма характерни особености, по които да се определи точно от какви предмети са причинени. Относно механизма на уврежданията, експертът е посочил следната последователност: първоначално да са получени нараняванията от удари с твърди тъпи и тъпоръбести предмети в областта на главата, от които Н. Р. е повален на пода и приведен в безпомощно или в безсъзнателно състояние, след което са му нанесени удари с остро оръжие /едноостър нож/ в областта на шията, където преминават жизненоважни кръвоносни съдове и нерви и от които наранявания е настъпила смъртта на Р.. Преди настъпването на смъртта Н. Р. е консумирал алкохол и в кръвта му е установена концентрация на етилов алкохол от 3.22%о, а в урината - концентрация от 3.08%о, които концентрации отговарят на тежка степен на алкохолно опиване във фазата на резорбция. При тази степен на алкохолно опиване Н. Р. е бил със значителни нарушения в мисловната дейност, в съобразителността, в ориентировката, нарушения на координацията на движенията, със силно забавени реакции, като това опиване е способствало и сравнително лесно да бъде приведен в безпомощно или в безсъзнателно състояние. От заключението по назначената СМЕ на подсъдимия Ц. са установени охлузвания и драскотини по гърба на лява ръка; повърхностна порезна раничка по задната повърхност на палеца на лява ръка; кръвонасядане по горната повърхност на дясно рамо; повърхностна порезна раничка в областта на първата фаланга на палеца на дясната ръка; охлузване по предно-външната повърхност на лявата колянна става; охлузвания по предната повърхност на дясната колянна става над и под капачката й; рани от притискане /мазоли/ по дясна длан и областта на основите на IV- ти и V-ти пръсти; Установените травматични увреждания - кръвонасядане по горната повърхност на дясно рамо и охлузвания по предно-външната повърхност на лявата колянна става и по предната повърхност на дясната колянна става, са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Според експерта същите са с давност на получаване не повече от 10-12 часа, като нямат характерни особености, по които да се определи точно от какви предмети са получени. Повърхностната порезна раничка по задната повърхност на палеца на лява ръка и по палеца на дясната ръка са получени по механизма на тангенциален удар/или притискане/ с твърд предмет с остър режещ ръб /най- вероятно нож/. Същите са с давност на получаване не повече от 10- 12 часа. Раните от притискане /мазолите/ в областта на дясна длан са получени по механизма на удари с или върху твърд тъпи или тъпоръбести предмети и същите са с давност на получаване на 2-3 денонощия. Видно от заключението на изготвената токсико-химична експертиза, по време на извършване на престъплението подсъдимият Ц. е бил в състояние на алкохолно опиване със съдържание на етилов алкохол в кръвта 2.68 %о, т.е. намирал се е в тежка степен на обикновено алкохолно опиване. В хода на ДП е назначена и изготвена тройна съдебнопсихиатрична експертиза, според чието заключение, състоянието на подсъдимият към инкриминирания момент не може да бъде приравнено към състоянията, визирани в чл.33 от НК, т.е при него от медицинска гледна точка няма основание да се приеме, че се е намирал в състояние на психична дезорганизиция, която да се приравни към „краткотрайно“ или „продължително“ разстройство на съзнанието по смисъла на закона. Експертите са посочили, че подсъдимият е бил със запазена координация и на фона на същата, той е възприемал средата илюзорно и я е интерпретирал параноидно. Установено е още, че „липсата“ на спомени за извършеното деяние у подсъдимия, може да бъде отнесено към т.нар. амнестични форми на алкохолно опиване, което възниква в резултат на интензивни защитни механизми, целящи „предпазване“ на съзнанието от неприемливи, силно негативни или застрашаващи емоции, възникващи в контекста на акцентуирана личностова структура с малък капацитет от изградени стратегии за справяне с различни нежелани и конфликтни ситуации, резултиращи в ниска стресогенна устойчивост и понижени адапционни способности. Вещите лица са заключили, че както към времето на инкриминираното деяние, така и към настоящия момент, подсъдимият Ц. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Същият е с ъ с съхранена психична годност да разбира смисъла на извършените следствени действия спрямо него и не е налице медицинска пречка, която да възпрепятства участието му във фазите /досъдебна и съдебна/ на водения срещу него наказателен процес. Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Л. Ц. и доказателствените средства събрани в хода на досъдебното производство: показанията на свидетелите М. Р., К. С., К. К., И. Р. и Ц. Г., констатациите, отразени в протоколите за оглед на местопроизшествието, иззетото като веществено доказателство: нож, едноостър с метална дръжка, с черна ръкохватка, с обща дължина 22.8 см, заключенията по назначените ТСПЕ, химическа експертиза, протокол за химическо изследване, СМЕ, касаещо претърпените от пострадалия Р. увреждания и СМЕ на подс. Ц., експертния анализ на веществените доказателства, протоколите за извършени действия по разследването и писмените доказателства. При условията на чл.305 ал.3 НПК, първият съд е обсъдил събраните гласни и писмени доказателствени средства, писмените и веществени доказателства, вкл.експертни заключения, а в процеса на анализ и оценка се е съобразил с тяхната логична обусловеност и непротиворечивост. В мотивите към постановения първоинстанционен акт, съдът е посочил кои факти и обстоятелства приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение. Участието на подсъдимия в разгледаното престъпление несъмнено се установява от показанията на свидетелите Г., К., РА., Р. и С., депозирани на досъдебното производство и приобщени чрез тяхното прочитане в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.373 ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.283 от НПК, обясненията на подс. Ц., документите, приложени като писмени доказателства и доказателствени средства и най-вече протокола за оглед на местопроизшествие, заключенията на съдебномедицинските, протокол за химическа и ТСПЕ. Извършеният от първия съдебен състав анализ на наличните доказателства и доказателствени средства не налага преповтарянето им, и въззивния състав се съгласява изцяло с обективираното като оценка на фактите в тази насока. В този смисъл, въззивната инстанция споделя напълно становището на първата, че в случая безспорно и убедително е доказано авторството на престъплението в лицето на подс. Ц.. Самият той се признава за извършител на деянието. С оглед на това не се налага обстойно дискутиране на авторството, от което се въздържаха и страните в пледоариите си. За съставомерността на деянието: Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, напълно изяснена от събрания и прецизно анализиран доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че с действията си подсъдимият Ц. е осъществил състава по чл.116, ал.1, т.5 и т.6, пр.2 и 3, във вр. с чл.115 от НК, като на 23.12.2022г. около 21.00 часа в село •••, област •••, ул. “Гробарска“ № •, умишлено умъртвил Н. Е. Р., от село •••, област •••, който се намирал в безпомощно състояние /тежка степен на алкохолно опиване/, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития, вследствие причинена остра кръвозагуба и с особена жестокост - чрез нанасяне на пет удара с едноостър нож в областта на шията, три от които със значителна сила, предшествани от удари, причинили травматични увреждания в областта на главата /кръвонасядания, охлузвания и счупване на костите на носа/, като смъртта е настъпила вследствие на острата кръвозагуба, развила се на базата на прободнопорезните наранявания в областта на шията със срязване на меки тъкани и мускулатура в дълбочина и със срязване на левия дял на щитовидната жлеза и на лявата югуларна /яремна/ вена. Правилен е изводът на ОС-Монтана за това, че в случая убийството е извършено по отношение на лице, намиращо се в безпомощно състояние, доколкото са безспорно установени фактите, че пострадалият към момента на инкриминираното деяние се е намирал в тежко алкохолно опиянение/ съдържанието на алкохол в кръвта му е било в размер на 3, 22%, а в урината 3.08%о/. Тежката степен на алкохолното опиянение е нарушило координацията и мисловната му дейност, като е имал забавени реакции, които са му попречили да се защити от нападението и окаже съпротива. В резултат на получените наранявания в областта на главата, пострадалият е бил повален на пода и приведен в безпомощно/ безсъзнателно състояние. Несъмнено е по делото, че тежкото алкохолно опиянение на пострадалия Р. освен, че е било обективно налице, е било известно и на дееца, тъй като двамата са се събрали да пият ракия. В този смисъл, правилен е извода на съда, че у подсъдимия е било налице възприятие, че пострадалият обективно се намира в безпомощно състояние, което е съществувало преди началото на изпълнителното деяние. Видно от доказателствата по делото, подсъдимият е упражнил агресия спрямо пострадалия, която по своя интензитет многократно надвишава необходимото за постигане на преследваната от него противоправна цел. Множеството нанасяни удари от страна на подсъдимия в областта на главата и шията на пострадалия, довели до генезис на смъртта, водят до несъмнен извод, че при извършване на деянието подсъдимият е проявил „особена жестокост“ по смисъла на чл. 116, т. 6, пр. 3 от НК. Що се отнася до това, убийството д а е осъществено по особено мъчителен начин за убития, то този правен извод на първоинстанционния съденеправилен. Безспорно е по делото, че в областта на главата и шията на пострадалия са били нанесени множество удари, три от които със значителна сила. Единна и безпротиворечива е практиката на ВКС, че за да е налице квалифициращият признак „по особено мъчителен начин за убития” е необходимо пострадалият, да е изпитвал изключителни и прекомерни болки, които да му причинят страдания, надхвърлящи интензитета на болката, която един човек може да понесе. Конкретният случай обаче не е такъв, въпреки нанесените множество удари в областта на главата/шията/ на пострадалия. В подкрепа на това, че пострадалият Н. Р. не е изпитвал извънмерни болки и страдания е факта, че той е бил в състояние на тежко алкохолно опиване /3, 22 промила, видно от протокола за ХЕ/, а при такова алкохолно опиянение болката се притъпява. В този смисъл е и заключението на назначената в хода на въззивното производство СМЕ, съгласно което при тази степен на алкохолно опиване е налице особено изразено намаление на усещането за болка/обезчувствяване към болкови дразнители/. Вещото лице още сочи, че смъртта при Р. е настъпила бързо от остра кръвозагуба вследствие нанесените наранявания в областта на шията, а предвид тежката степен на алкохолно опиване, пострадалият не е могъл да изпитва сериозни болки и страдания, респективно да осъзнава и емоционално да преработва обстоятелствата около настъпването на смъртта. В подкрепа на тези изводи, експертът е наблегнал и на липсата на защитни наранявания по ръцете на пострадалия, видът на стичанията на кръв от лицето и раните на шията, локализирането на голямото количество кръв около главата, специфичните зацапвания с кръв по дрехите, сочещи за причиняване на кървящите наранявания при легнало положение/статично/ на пострадалия, липсата на кръв в хранопровода и стомаха, както и вида на кръвта в трахеята, която при дихателни движения е пенеста. Горното дава основание да се заключи, че убийството не е извършено „по особено мъчителен начин за убития”, с оглед което в тази част присъдата следва да бъде изменена, като подсъдимият бъде оправдан по обвинението да е извършил убийството „по особено мъчителен начин за убития”. От субективна страна – този съдебен състав, подобно и на първоинстанционния съд, приема, че подсъдимият Ц. е действал при условията на пряк умисъл. Константна е съдебната практика, според която за субективната страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи настъпилия резултат, а не от неговите последващи обяснения и собствената му интерпретация на произтеклите събития. Според обвързващите указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, „за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства“. В конкретния случай, описаните действия на подсъдимия, изразяващи се в нанасяне на няколко удара с държания от него нож в областта на шията на пострадалия, убедително разкриват субективното му отношение към последиците на деянието - пряко е целял да лиши от живот пострадалия Р. и е съзнавал, че като резултат от действията му ще настъпи смъртта му. Подсъдимият е бил напълно наясно, че посредством нанесените удари с държания от него нож в областта на шията на пострадалия не само е възможно, но е и неминуемо да се стигне до фатален край. Обобщено казано, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Налице е пряка причинна връзка между действията на подсъдимия Ц. по нанасянето на ударите в областта на шията на пострадалия и последвалата негова смърт, доколкото именно причинените при нанасянето на петте удара тежки увреждания – прободно-порезни рани по предната повърхност на шията в горната й половина със срязване на меки тъкани и мускулатура в дълбочина, срязване на левия дял на щитовидната жлеза и на лявата югуларна /яремна/ вена, довело до остра кръвозагуба, е обусловило смъртта на пострадалия Р., настъпила в изключително кратък времеви отрязък. Причините за извършване на деянието се коренят в проявени от подсъдимия Ц. изключително ниски критерии на оценка на поведение, провокирани от установената тежка степен на обикновено алкохолно опиване. Съгласно изготвената ТСПЕ, при подсъдимия е налице афективно-волева дисрегулация, характеризираща се с лабилност, неустойчивост на емоциите, нисък фрустрационен праг и алкохолна злоупотреба. Тези характеристики на личността на дееца именно обясняват и проявената от него безпричинна агресия спрямо приятеля му, без да е била налице предизвикателна предходна реакция от последния/самия подсъдим в обясненията си е категоричен, че пострадалия с нищо не го е провокирал/. По наказанието: При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Ц., законосъобразно съдът е съблюдавал разпоредбите на чл.116, чл.54 и чл.36 от НК, доколкото в проведената диференцирана процедура по чл. 371, т.1 от Н П К за подсъдимия не се предвижда никакъв бонус. Независимо от направената корекция от правна страна, въззивната инстанция счита, че наложеното наказание е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с причините за извършване на деянието. По делото са налице немалко като брой и относителна тежест отегчаващи отговорността обстоятелства, които не позволяват приложението на чл. 55 от НК или допълнително снижаване на санкцията спрямо подсъдимия Ц.. Става въпрос за проявената престъпна упоритост за постигане на целения общественоопасен резултат, броят на квалифициращите признаци /след направената от настоящата инстанция корекция- по т.5 и по т.6, пр.3-то/, нанесените множество удари, употребения алкохол. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и липсата на реална причина в поведението на пострадалия, която да обясни такава агресия от страна на подсъдимия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, първата инстанция правилно е съобразила - чистото съдебно минало, направеното още в хода на ДП самопризнание, спомогнало за своевременното разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, както и изразеното съжаление и разкаяние за стореното. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, като цялостната преценка на съда в тази насока обуславя наличието на превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Това не дава възможност нито за намаляване санкцията в рамките на тази по чл. 54 от НК, нито за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за определяне на наказание под предвидения в специалната част на НК размер. В този смисъл, проследявайки формирането на вътрешното убеждение на първия съд по индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. Ц., настоящият съдебен състав намира, че ОС- Монтана законосъобразно е определил наказание „лишаване от свобода“ в размер над средния и към максимално предвидения в съответната правна норма. При анализа на обстоятелствата по чл. 54 от НК и настоящият състав на съда приема, че така определения размер на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 18 години се явява законосъобразен израз на оценката за извършеното от подс. Ц.. И това е така, защото при осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. Така определеното наказание държи сметка на всички отчетени от решаващия съд обстоятелства, относими в оценката им към вината и наказателната отговорност, справедливо съответства на тежестта и обема на настъпилите последици, както и на потребностите на превенциите по чл. 36 от НК. Значимите за отговорността на дееца обстоятелства не са били подценени или недооценени от решаващия съд, както се поддържа в жалбата на защитника на подсъдимия. Фактът, че при извършване на деянието подсъдимият се е намирал в тежка степен на обикновено алкохолно опиване не оправдава действията му, доколкото същият сам, по собствена воля се е привел в това състояние. Ето защо, въззивният съд намира, че с такава по вид и обем наказателна репресия ще се въздейства в най-пълна степен върху подсъдимия Ц. за постигане целите на наказанието, за поправително-възпитателното въздействие на наказанието, като се респектират останалите членове на обществото да не вършат престъпление в следствие реализиране на генералната превенция на наказанието. В този смисъл, намаляването на така фиксирания от първата инстанция размер би било неоправдано и в разрез с целите на наказателната репресия. Присъдата се явява правилна и законосъобразна и в гражданско- осъдителната й част. Първоинстанционният съд основателно е уважил гражданския иск на пострадалата от деянието гражданска ищца, доколкото са налице основанията на чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданската ищца са причинени вреди, като същата е претърпяла загубата на своя близък и по тази причина е изживяла морални страдания и терзания, като тези вреди са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия Ц. деяние. Размерът на присъденото обезщетение от 100 000 лв. попада в рамките на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като не са налице основания за корекция. Разликата над посочената сума да пълния предявен размер от 120 000 лв., правилно е преценена като неоснователна и законосъобразно е отхвърлена като претенция. Поради изложеното присъдата следва да бъде потвърдена и в гражданско -осъдителната й част. Разноските са правилно възложени от първата инстанция в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК и в тази насока присъдата на ОС- Монтана също следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция процесуалният представител на гражданската ищца- адв. Т. претендира адвокатско възнаграждение, за което е представила списък за разноските и договор за правна защита и съдействие, видно от които сумата в размер на 1000 лв. за осъществено адвокатско представителство пред САС й е била заплатена в брой от И. Р., с оглед което тази сума следва да се възложи в тежест на подсъдимия. На основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият следва да поеме и направените в хода на въззивното производство съдебни разноски за назначената СМЕ в размер на 419, 8 5 /четиристотин и деветнадесет лева и осемдесет и пет ст./лева. Подсъдимият дължи и заплащането на държавна такса в размер на 5 лв. на основание чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист. При извършената цялостна и служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съд не намери други основания за изменение или отмяна.