Решение № 230 от 6.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 370/2024 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№20597/14.06.2024 г. от Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ – МВР, БУЛСТАТ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.“ № 171а против Решение № 633/15.05.2024 г., постановено по г. д. № 2357/2023 г. по описа на Окръжен съд – П., в частта му, с която е осъдена ГД „П.б. и з. на н.“ - МВР да заплати на Д. И. Я. ЕГН •••••••••• от гр. П.“ № 23 сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 22.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 2159.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 22.11.2021 г., която включва направени разходи за заплащане на оперативно лечение и консумативи, свързани с лечението на получената травма, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в горeпосочената част и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в същата и вместо това да се постанови друго решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

В законния срок, от ищеца Д. И. Я. е подаден отговор на жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в атакуваната част като правилно и законосъобразно.

П.ският апелативен съд, като взе предвид твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, намира следното:

Ищецът Д. И. Я. е предявил 2 обективно кумулативно съединени иска с правна квалификация по чл.238, ал.1 ЗМВР за осъждане на ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ да му заплати обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 22.11.2021г. трудова злополука, при изпълнение на заеманата от ищеца длъжност „старши пожарникар“ в група „П.“ – П. на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – П. към РД ПБЗН- П., както следва: за сумата в размер на 30 900 лв - обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021г. до окончателното изплащане и за сумата в размер на 2159, 60 лв - обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи за заплащане на оперативно лечение и консумативи, свързани с лечението на получената травма, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в частта, с която искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 25 000 лв, до пълния предявен размер от 30 900 лв, поради което предмет на делото пред настоящата инстанция е претенцията му за посоченото обезщетение до размер от 25 000 лв, както и искът му за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2159, 60 лв, в които части решението на окръжния съд е атакувано от ответника.

Предявените искове са допустими. Ищецът, като служител на МВР, е легитимиран да претендира обезщетение от ответника за претърпените неимуществени и имуществени вреди вследствие получената при процесната трудова злополука средна телесна повреда, на основание специалната норма на чл.238, ал.1 ЗМВР и над посочения в същата лимит от 6 работни заплати при претърпяна средна телесна повреда. В тази връзка, съдът съобрази и споделя трайната практика на съдилищата и на ВКС, според която, тълкуване, съобразно което обективната отговорност по чл.238 ал.1 ЗМВР е нормативно лимитирана, на практика би стеснило неоправдано преследвания с въвеждането на текста ефект - да предостави бърза и облекчена процедура за получаване на обезщетение в предварително определен размер при определени предпоставки на определена категория държавни служители, с оглед условията и повишените рискове, при които полагат своя труд - и би поставило в по-неблагоприятно положение държавните служители по ЗМВР в сравнение с останалите държавни служители, чийто статут е уреден в общия закон – Закона за държания служител – без тази разлика да е обоснована – т.е. да преследва правомерна цел и да е налице пропорционалност между преследваната цел и използваните средства-в това число с оглед изискванията на чл.14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ вр. с чл.1 Протокол 1 ЕКЗПЧОС.

Самият ищец е посочил при уточняване на исковата си молба, че според него, справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от процесната трудова злополука е в размер на 40 000 лв и че предявеният по делото иск за сумата от 30 900 лв отчита изплатеното му обезщетение по чл.238, ал.1 ЗМВР от 9100 лв., равняваща се на шест месечни възнаграждения. Искът му за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2159, 60 лв пък касае разходите му за заплащане на оперативно лечение и консумативи, свързани с лечението на получената травма.

В ИМ се твърди, че на 22.11.2021г., в работно време, в гаража на Първа районна служба „ПБЗН“- П., ул. „П.“ №13, при изпълнение на служебните си задължения, ищецът е претърпял злополука в гаража на Първа районна служба „ПБЗН“- П., ул. „П.“ №13, докато е участвал в подготовка на занятие, съгласно утвърдената месечна програма за професионална подготовка на служителите от дежурни смени с рег.№1907/01.11.2021г. Около 15: 00ч., той се облякъл с топлозащитно пожарникарско облекло и пожарникарски обувки и започнал да се изкачва по степенката на пожарен автомобил АГВП 30/3000/300 - Р.М.. В един момент, подметката на обувката му се закачила на оребрението на степенката на автомобила, вследствие на което той залитнал, отскочил и се приземил на левият си крак. При приземяването, Д. Я. почувствал силна болка в областта на лявото коляно, появил се е и оток. Веднага след инцидента, той бил транспортиран до спешен кабинет на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, гр.П., където бил прегледан и му била извършена рентгенография. Във връзка с инцидента, на ищеца бил издаден болничен лист №Е20211939354/24.11.2021г. с диагноза МКБ S80.0 „Контузия на коляното“ с оплакване за ограничени движения и болки на левия крак от 22.11.2021г. до 05.12.2021г. за 14 календарни дни. На 29.11.2021г. била подадена Декларация за трудова злополука, претърпяна от Д. И. Я., ЕГН: ••••••••••, с входящ №5101-15-330, а на 03.12.2021г. било издадено Разпореждане №5104-15-340 на основание чл.60, ал.1 от КСО, че декларираната злополука с вх.№ 5101-15-330 от 29.11.2021г. на Териториално поделение П. от осигурителя РД „ПБЗН“- П., станала с Д. И. Я. на 22.11.2021г. се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

Твърди се, че на 29.11.2021г., ищецът посетил МЦ„С.“ гр.С. ЕООД за контролен преглед, където се установило, че той има скъсване на предната кръстосана връзка и задния рог на медиалния менискус, частично скъсване на медиалната колатерална връзка и едемни промени по хода и в надлежащите й меки тъкани, хондропатия 2 -ра степен, костномозъчен едем в латералния феморален кондил и дорзолатерално в тибиалното плат. На 06.12.2021г. след поредният контролен преглед, от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С. на ищеца бил издаден болничен лист №Е20212065577, за отпуск по болест от 06.12.2021г. до 04.01.2022г. вкл. или за 30 календарни дни. Тъй като болките не отминавали, на 28.12.2021г., Д. Я. постъпил в Клиника по Артроскопска травмотология към ВМА С., където му е направена операция на коляното - триадно възстановяване на коляното. Пластика LCA ЕТ Резокцио Мен.Утр.Ген.Син. Бил изписан на 30.12.2021г. и му бил издаден болничен лист №Е20213503364 за 30 календарни дни до 29.01.2023г. включително.

Твърди се, че впоследствие, на ищеца са извършвани множество медицински интервенции, манипулации и прегледи, както следва:

• на 01.02.2022г. - след пореден преглед, бил издаден болничен лист №Е20220324104 от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С., за отпуск по болест от 30.01.22 до 28.02.2022г. вкл. или всичко за 30 календарни дни, - на 01.03.2022г., на ищеца бил издаден болничен лист №Е20220324131 от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С., за отпуск по болест от 01.03.2022г. до 30.03.2022г. вкл. или общо за 30 календарни дни, - на 06.04.2022, след поредният контролен преглед, от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С. на ищеца бил издаден болничен лист №Е20220324167, за отпуск по болест от 31.03.2022г. до 29.04.2022г. вкл. или общо отново за 30 календарни дни.

• на 10.05.2022г., на ищеца му е издаден болничен лист №Е20220324186 от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С., за отпуск по болест от 30.04.2022г. до 30.05.2022 вкл. или 30 календарни дни.

Посочва се, че междувременно, от Медицински институт - МВР - Централна Експертна Лекарска Комисия е издадено Медицинско Удостоверение №54/3 от 23.03.2023г., където, след обстоен анализ на всичко преживяно от Д. И. Я., Комисията излиза със становище за диагноза: тежко навяхване с разкъсване на предната кръстна връзка и двата менискус а на лявата колянна става. увреждането е наложило оперативно лечение, имобилизация, отбременяване на крака и рехабилитация и е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, което съответства на квалификацията за средна телесна повреда съгласно чл.129, ал.2 от НК.

Ищецът твърди, че в резултат на получената травма е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от него силен първоначален шок, стрес и множество емоционални и психически страдания. Посочва се, че от момента на инцидента, изпитанията пред ищеца и неговото семейство относно тяхното бъдеще придобили съвсем друго негативно лично и житейско измерение, предвид множеството страдания и терзания, които той е преживял от случилото се. Психиката му била силно увредена, чувството му за малоценност и мисълта, че може да остане за постоянно в тежест на близките и семейството си го измъчвали ежедневно. Той се затворил в себе си, станал необщителен и подтиснат човек и от една енергична и жизнена личност се превърнал в емоционална развалина, апатичен и безразличен към случващото се около него, като го интересувало само и единствено това дали ще може да се грижи отново за себе си и семейството си както преди и дали ще може да работи отново пълноценно, за да ги издържа. Получените травматични увреждания се отразили изключително тежко на здравословното му състояние - както емоционално, така и физическо, като той вече нямало да бъде онзи енергичен и работоспособен млад човек, който е бил преди инцидента.

Ответникът заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е служител в ГД „ПБЗН“-МВР, но поддържа, че е налице специален ред по чл.238, ал.1 ЗМВР за обезщетение на служители на МВР. Твърди, че по този ред на ищеца са изплатени 9103, 68 лв. обезщетение за средна телесна повреда по повод претърпяна трудова злополука на 22.11.2021г. и че в същото са включени претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. В тази връзка, възразява, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди е прекомерна и в нарушение на принципа за справедливост, като счита, че обезщетението по ЗМВР от 6 месечни възнаграждения при претърпяна средна телесна повреда обезщетява справедливо и напълно претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че получената травма е резултат от нелекувана от последния стара травма, която се е проявила отново именно по време на инцидента. В тази връзка, посочва, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, за периода 12.10.2021г. до 21.10.2021г., с диагноза „изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на коленната става“. Оспорва като преувеличени, необосновани и недоказани твърденията на ищеца в ИМ за претърпените вследствие получените травматични увреждания неимуществени вреди. Твърди също, че вина за настъпване на инцидента има самия ищеца, изразяваща се в невнимание и неспазване на основни правила при работа и проверката за техническа изправност на зачислените му ЛПС (пожарникарски обувки). В настоящия случай, не били налице нито влошаване на здравето на служителя, той се е възстановил и временната неработоспособност не е градирала до трайна такава, като не са налице осакатявания и загрозявания. По повод на травмата, той се подложил на операция, осъществена във ВМА, като е изписан без усложнения.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че:

• Ищецът Д. Я. е в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ към МВР, възникнало на 22.02.2008г. и към настоящия момент заема длъжността „старши пожарникар“ в група „П.“ – П. на Първа районна служба „П.б. и з. на н.“ – П. към РД ПБЗН- П.;

• На 22.11.2021г., в работно време, при изпълнение на служебните си задължения, ищецът е претърпял злополука в гаража на Първа районна служба „ПБЗН“- П., ул. „П.“ №13, докато е участвал в подготовка на занятие, съгласно утвърдената месечна програма за професионална подготовка на служителите от дежурни смени с рег.№1907/01.11.2021г. Около 15: 00ч., той се облякъл с топлозащитно пожарникарско облекло и пожарникарски обувки и започнал да се изкачва по степенката на пожарен автомобил АГВП 30/3000/300 - Р.М.. В един момент, подметката на обувката му се закачила на оребрението на степенката на автомобила, вследствие на което той залита, отскача и се приземява на левият си крак. При приземяването, Д. Я. почувствал силна болка в областта на лявото коляно, появил се е и оток.

• На Д. И. Я. е издаден болничен лист за временна неработоспособност №Е20211939354/24.11.2021г. с диагноза МКБ S80.0 „Контузия на коляното“ с оплакване за ограничени движения и болки на левия крак, за 14 календарни дни, от 22.11.2021г. до 05.12.2021г.;

• С разпореждане на ТП на НОИ – П. №5104-15-340/03.12.2021г., на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната от осигурителя на ищеца РД „ПБЗН“- П. злополука с вх.№ 5101-15-330 от 29.11.2021г., станала с Д. И. Я. на 22.11.2021г., при което е получил контузия на коляното на ляв крак, с диагноза МКБ S80.0, се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО - Съгласно медицинско удостоверение №54/3 от 23.03.2023г. на ЦЕЛК към МВР, издадено на основание чл.238, ал.3 ЗМВР, полученото от Д. И. Я. на 22.11.2021г. увреждане, изразяващо се в тежко навяхване с разкъсване на предна кръстна връзка и двата менискуса на лявата колянна, съставлява средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 НК, - Във връзка с получената средна телесна повреда, на основание заповед на директора на ГД“ПБЗН“-МВР, през м. май 2023г., на ищеца му е изплатена сумата от 9103, 68 лв. обезщетение по чл.238, ал.1 ЗМВР, равняваща се на шест месечни възнаграждения.

• МВР е сключило договор №......г. със „Ж.“ АД за застраховане на личния състав на министерството и на курсантите редовно обучение в Академията на МВР срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука и че във връзка с процесната трудова злополука, на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 160 лв.

• За периода ноември 2021г. – май 2022г., на ищеца е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 7679, 33 лв.

От представената с ИМ медицинска документация се установява, че:

• на ищеца е издаден болничен лист за временна неработоспособност №Е20211939354/24.11.2021г. от „д-р М.Т. АИППМП 2016“ ЕООД, с диагноза МКБ S80.0 „Контузия на коляното“ с оплакване за ограничени движения и болки на левия крак, за 14 календарни дни, от 22.11.2021г. до 05.12.2021г.

• на 29.11.2021г., на ищеца е извършен преглед в МЦ „С.“ гр.С. ЕООД, при който се установява относно лявата колянна става наличие на ставен излив, МРТ-белези за скъсване на предната кръстосана връзка и задния рог на медиалния менискус, частично скъсване на медиалната колатерална връзка и едемни промени по хода и в надлежащите й меки тъкани, хондропатия 2-ра степен, костномозъчен едем в латералния феморален кондил и дорзолатерално в тибиалното плат.

• на 06.12.2021г., от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР – С., на ищеца е издаден болничен лист №Е20212065577 за домашен отпуск от 30 дни, от 06.12.2021г. до 04.01.2022г. вкл., при диагноза МКБ S80.0 - „контузия на коляното“ във връзка с трудова злополука.

• съгласно амбулаторен лист №3531/20.12.2021г. от МЦ С.“ЕООД, гр.С., на посочената дата е извършен орто-травматологичен преглед на ищеца, при който е констатирано обективно: ставен излив, палпаторна болезненост в медиалната и латералнатаставна цепка, ограничени движения на ставата, позивинти клинични тестовеза руптура на ПКВ (предна кръстна връзка). Посочена необходимост от извършване на МРТ-изследване (Магнитно резонансната томография). Препоръчано е оперативно лечение – пластика на ПКВ.

• на 28.12.2021г., Д. Я. постъпва за първи път в Клиника по Артроскопска травмотология към ВМА С., където му е поставена диагноза РУПТУРА LCA ЕТ ЛЕЗИО МЕН. УТР. ГЕН. СИн. СТ. ПОСТ ПЛАСТИКАМ LCA ЕТ РЕЗЕКЦИОНЕМ МЕН. УТР. ГЕН. СИН. АРТРОСКОПИКАМ МКБ 83.7 КЛ. П. 159. Направена му е операция на лявото коляното - триадно възстановяване на коляното с оперативна диагноза: Пластика LCA ЕТ Резокцио Мен.Утр.Ген.Син. Ищецът е изписан на 30.12.2021г., като му е издаден болничен лист №Е20213503364 за 30 календарни дни до 29.01.2023г. включително.

Установява се от доказателствата по делото, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, както следва:

• болничен лист №Е20211939354/24.11.2021г. с диагноза МКБ S80.0 „Контузия на коляното“, с оплакване за ограничени движения и болки на левия крак от 22.11.2021г. до 05.12.2021г. за 14 календарни дни.

-болничен лист №Е20212065577 за домашен отпуск от 30 дни, от 06.12.2021г. до 04.01.2022г. вкл., при диагноза МКБ S80.0 - „контузия на коляното“ във връзка с трудова злополука, - съгласно болничен лист №Е20213503364 от 30.12.2021г., издаден от ВМА-С., в отпуск от 28.12.2021г. до 29.01.2022г., общо 33 дни.

• съгласно болничен лист №Е20220324104 на 01.02.2022г., издадена от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С., Д. Я. е в отпуск от 30.01.22 до 28.02.2022г. вкл. общо за 30 календарни дни, - съгласно болничен лист №Е20220324131/01.03.2022г. от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С., на, в отпуск по болест от 01.03.2022г. до 30.03.2022г. вкл. общо за 30 календарни дни, - съгласно болничен лист №Е20220324167/06.04.2022 от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С., в отпуск по болест от 31.03.2022г. до 29.04.2022г. вкл. общо за 30 календарни дни.

• съгласно болничен лист №Е20220324186/10.05.2022г. от Ведомствена многопрофилна болница за активно лечение на МВР С., в отпуск по болест от 30.04.2022г. до 30.05.2022 вкл., общо за 30 календарни дни.

Установява се, че на 13.08.2022г., ищецът е направил първична консултация в МДЦ „Е.“ЕООД, във връзка с оплаквания от болки в лявото коляно след операция на 29.12.2021г. Според статуса на пациента, касае се за болка по предна мед. ставна цепка с чувство за „заключване“ при пълна екстензия. Като план за лечение е предвидено „артроскопия с отстраняване на циклопс“.

Установява се също, че на 27.11.2022г., ищецът отново е бил приет в Клиника по Артроскопска травмотология към ВМА С., където му е поставена диагноза РУПТУРА LCA ГЕНУС СИН БЛОКАЖ. ЦИКЛОП СИНДРОМ ЕТ СИНОВИТИС ГЕНУС СИН. СТАТУС ПОСТ СИНОВЕКТИОМИАМ ЕТ ДЕБРИДМЕНТ ГЕНУС СИН. АРТРОСКОПИКАМ КП 159 МКБ S 83.7. В анамнезата се посочва, че са налице МРН-данни за циклоп и че пациентът постъпва за оперативно лечение, а в раздел Статус е посочено: ляво коляно – блокаж при екстензия. На 28.11.2022г. е извършена оперативна интервенция: артроскопия – коляно, със спинална анестезия, като е извършена резекция на циклопа, дебридмънт и парциална синовектомия. В следоперативнитят период, пациентът е бил в добро общо състояние, без настъпили усложнения. Препоръчено е отбременяване на крайника за срок от 30 дни и сваляне на конците след 12-тия ден.

Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция съдебно- медицинска експертиза (СМЕ), на 22.11.2021 г., Д. И. Я. е получил: навяхване на лявото коляно с разкъсване на предната кръстна връзка и двата менискуса. Лекуван е оперативно. Няколко месеца по-късно са били установени данни за усложнение - т.нар. циклоп-синдром - артрофиброза (разрастване на съединителна тъкан в ставата). Това е било причина за втората операция. Уврежданията в лявата колянна става са получени по индиректен торзионен механизъм при внезапно усукване на подбедрицата спрямо бедрото и натоварване по оста на крайника и отговарят да са били получени по времето и начина, съобщени в ИМ. Разкъсването на връзковия апарат на коляното няма изгледи за излекуване спонтанно, чрез имобилизация или чрез медикаменти. Единствено правилният метод е оперативен. Нормалният възстановителен период след оперативно лечение е около 6 месеца. При ищеца е настъпило усложнение - артрофиброза. Посочено е, че артрофиброзата след оперативни интервенции е непредвидимо усложнение без ясна причина. Лекува се оперативно и възстановяването след операция е около един месец.

При приемане на заключението, във връзка с въпрос на ответника дали от експертизата са съобразени данни по делото за друга контузия на ищеца в областта на лявото коляното, получена преди процесния случай, а именно - на 12.10.2021г., вещото лице е пояснило, че факторът внезапно появяване на симптоматиката след описания в ИМ инцидент от 22.11.2021г. е аргумент в полза на извода, че увреждането на ищеца е последица именно от скока от високо, от малка височина. Експертът посочва също, че по време на операцията на ищеца през декември 2021г., операторът е описал прясно разкъсване на предна кръстна връзка, което според вещото лице означава, че е била разкъсана през времето, посочено в исковата молба, месец по-рано, а не години по-рано или през м.октомври 21г., тъй като травма от тогава би трябвало да е с давност, а операторът е описал прясно разкъсване, поради което симптоматиката върви от 21-ви, 22-ри ноември 2021г. нататък.

Съдът кредитира заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ като компетентно и обосновано. От същото се потвърждават твърденията в ИМ за получените от ищеца при процесната трудова злополука на 22.11.2021г. травми на лявото коляно - навяхване на лявото коляно с разкъсване на предната кръстна връзка и двата менискуса.

Въз основа на така установената фактология по спора, съдът намира следното:

Правото на ищеца, като служител на МВР, да получи обезщетение за вреди при получена при изпълнение на служебните му задължения телесна повреда, регламентирано чл.238, ал.1 ЗМВР, е обусловено от следните предпоставки: наличие на служебно правоотношение на ищеца с МВР към релевантната дата на увреждането, претърпяна от служителя телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните му задължения и настъпили в пряка-причинно-следствена връзка с получената телесна повреда вреди (имуществени или неимуществени). Отговорността на работодателя МВР в тази хипотеза е обективна, безвиновна, поради което и възниква с факта на осъществяване на горепосочените предпоставки. Както се посочи по-горе в изложението, тя не е ограничена от установените в чл.238, ал.1 ЗМВР лимити.

В случая, от доказателствата по делото се установява осъществяването на първите две предпоставки, а именно - служебно правоотношение на ищеца с МВР към релевантната дата на увреждането -22.11.2021г., както и претърпяна от ищеца телесна повреда при изпълнение на служебните му задължения. Ето защо, следва да се отговори на въпроса дали ищецът е претърпял твърдените в ИМ имуществени и неимуществени вреди в пряка- причинно-следствена връзка с получената средна телесна повреда.

По отношение предявения иск за претърпени имуществените вреди, по делото пред първата инстанция са представени от ищеца и приети като писмени доказателства касови бележки и фактури, от които се установяват направени от ищеца разходи в общ размер на 2531, 20 лв., които са за извършени медицински манипулации, преглед, консумативи във връзка с извършено оперативно лечение, болничен престой, а именно:

• фактура №1000085667/30.12.2021г. и касов бон за сумата от 2199, 60 лв, издадени от Военномедицинска академия – С. с основание консумативи, фактура №1500012943/30.12.2021г. и касов бон за сумата от 11, 60 лв, издадени от Военномедицинска академия – С. с основание потребителска такса по кл. пътека (2 бр. по 5, 80 лв);

• фактура №00007229/20.12.2021г. и касов бон за сумата от 70 лв, с основание на ф-рата: преглед при ортопед травматолог, както и касов бон от 29.11.2021г. за сумата от 250 лв за медицински манипулации, издадени от МЦ С.“ЕООД, гр.С.. Съдът намира, че така посочените документи обективират извършени от ищеца разходи във пряка причинно-следствена връзка с лечението на получената на 22.11.2021г. травма, което се потвърждава от представените по делото писмени доказателства за преглед и престой на ищеца в посочените лечебни заведения на датите, когато са издадени горепосочените касови бонове и фактури с получател ищеца. Следователно, доказани се явяват твърденията на ищеца в ИМ за сторените разходи за лечение на получената на 22.11.2021г. травма, които без съмнение и очевидно са в пряка-причинно следствена връзка със същата и дори надхвърлят по размер исковата претенция за сторените разходи за оперативно лечение и консумативи. Доколкото във въззивната жалба не се съдържат конкретни възражения на ответника относно така установените в първоинстанционното производство факти, на основание чл.269, изр.2 ГПК, настоящата инстанция не следва да ги преразглежда.

Единственият довод на въззивника в подадената жалба, свързан с имуществените вреди, е, че същите са били обезщетени с изплатеното на ищеца парично обезщетение по чл.238, ал.1 ЗМВР. Този довод обаче не може да бъде споделен, тъй като имуществените вреди са винаги конкретни и ако са били изцяло или частично платени, то следва да е било направено недвусмислено волеизявление за това от работодателя при изплащането на обезщетението, за каквото по делото няма доказателства. Освен това, подобен извод (че обезщетението по чл.238, ал.1 ЗМВР обхваща, освен неимуществените, и имуществените вреди, претърпени от служителя) не следва и от нормата на чл.238, ал.1 ЗМВР. Логическото и буквалното й тълкуване, заедно с ал.2 от същия законов текст, която предвижда, че в случай на смърт при или по повод изпълнение на служебните му задължения, на преживелия съпруг, децата и родителите на държавните служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения, води до извод, че и в двата случая (ал.1 и ал.2) се касае за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като легитимираните да получат обезщетение по чл.238, ал.2 ЗМВР лица са същите, на които с Постановление № 4/25.V.1961 г. на Пленума на ВС е признато, че са материалноправно легитимирани да получат обезщетение неимуществени вреди при смърт на пострадалия.

По отношение твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди вследствие получената при трудовата злополука на 22.11.2021г. травма, по делото пред първата инстанция от ищеца са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетели - Т.Т. /колега на ищеца/ и Л.Т. /във фактическо съжителство с ищеца/.

Според показанията на св. Т., вследствие на инцидента, ищецът е претърпял две операции и е отсъствал от работа почти една година. Докато ищецът бил в болничен, двамата се чували по телефона, ищецът звучал доста унил, бил притеснен дали ще може да се възстанови и да продължи да изпълнява правилно и качествено служебните си задължения, както преди си ги е вършил. В началото, след като се върнал на работа, се справял по-трудно, психически изглеждал по – странен, по – затворен. Физически изглеждал в известна степен възстановен, но имало нещо в него, вероятно на психическа основа.

Според показанията на св. Т., във връзка с инцидента на работата му, ищецът претърпял две операции, първата била по-тежка. Бил в болнични около 6 месеца, а след това в отпуск, защото не се чувствал добре.

Състоянието на крака му и до момента не се било възвърнало както преди, въпреки, че още след първата операция били казали, че успешна. Това го карало да се чувства много зле, много се притеснявал дали ще може да се върне на работа, защото в момент на разгъване на крака, той продължавал да усеща голям дискомфорт и болка, а работата му зависила изцяло от доброто му физическо състояние. След инцидента ищецът се променил значително, преди това бил общителен, имал много социални контакти, бил духовит и винаги в добро настроение, споделял преживяванията си със свидетелката, а след инцидента се затворил психически, не допускал партньорката си до себе си, престанал да излиза с приятели. Притеснявал се дали ще се възстанови, почнал да говори, че никога няма да може повече да тренира футбол, няма да може да се върне на работа и да си върши добре работата. Това било много затормозяващо психически за него, тъй като бил много отдаден на работата и никога не бил работил друго. След операцията, постоянно седял и си гледал шефовете и почти всяка вечер викал свидетелката да гледат заедно дали шевовета са по- добре. Към днешна дата, въпреки двете операции, ищецът не бил възвърнал абсолютната си форма, все още имал притеснения при разгъване и сгъване на крака си. Можел да си върши работа, но продължавал да има резерви към крака си и личните си способности и все още се притеснявал дали някога ще се върне в старото си състояние.

Във връзка със състоянието на ищеца след процесната злополука, по инициатива на ответника е разпитан св. В.Д. – началник на Първа районна служба „ПБЗН“-П. към РДПБЗН-П., в която работи ищеца. Същият посочва, че след като преминало първоначалното лечение, служителят Я. му е споделял, че най-вероятно ще се наложи някакво последващо, тъй като не бил доволен от първото. Въпреки това, Я. си изпълнявал редовно служебните задължени, като според свидетеля, получената травма нямала отражение в тази връзка. Въпреки че Я. му споделял, че състоянието му не е същото, както преди операцията, според свидетеля не е имало някакви проблеми при изпълнение на основните му задължения. Не бил забелязал Я. да е станал по- затворен, апатичен, безразличен към изпълнението на своите задължения. Според резултатите от проведените изпити за физическа пригодност на служителите, свидетелят не е установил по-лоши резултати на Я.. Изисквания като физически норматив, който трябвало да бъде покрит, били тежки. Изпити за физическата пригодност се правели регулярно, в зависимост от графиците, които се изготвят, обикновено есенно време, веднъж годишно, за тези които са издържали. За тези, които не са, се насрочвал извънреден изпит след 6 месеца, но в случая на Я., такъв не е имало. Ищецът Я. имал награди, бил един от добрите служители, отличавал се със себеотрицание, активност, инициативност.

По отношение на фактите, съдържащи се в показанията на първите двама свидетели (Т. и Т.), както и върху възприетите за установени от първоинстанционния съд въз основа на тях релевантни факти по делото, свързани със състоянието на ищеца Я. след процесната трудова злополука и претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания, притеснения, във въззивната жалба не се съдържат възражения, поради което и на основание чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд възприема установената въз основа на същите фактическа обстановка досежно състоянието на ищеца, без да се преразглежда. Отделно от това, показанията на тези свидетели са непосредствени, логични и безпротиворечиви, поради което и няма причина да не им са даде вяра, вкл. предвид факта, че свидетелката Т. живее с него на семейни начала, който съдът също съобрази.

Противно на поддържаното във въззивната жалба, показанията на третия свидетел - В.Д. – началник на службата, където работи ищеца, според настоящата инстанция не установяват с достатъчна категоричност, че не е имало промяна в поведението и състоянието на ищеца след инцидента, както и на възможността му да изпълнява трудовите си задължения. Това е така, на първо място, защото самият свидетел заявява, че ищецът му се оплакал, че състоянието му след трудовата злополука не е същото, както и че не бил доволен от първоначалната операция и ще предприеме последващо лечение. Съдът счита, че впечатлението на свидетеля, че след инцидента не е имало някакви проблеми при изпълнение на основните задължения на Я., както и относно псхическото и физическото му състояние не кореспондира с доказателствата по делото относно отсъствието на ищеца от работа повече от половин година, наложилата се втора операция около 1г. след първата поради настъпило усложение, за продължаващите оплаквания на ищеца и след втората операция, че левият му крак не е както преди и че не може да разчита напълно на него. Те противоречат и на показанията на другите двама свидетели, които съдът кредитира, в това число на колегата на ищеца (св.Т.) относно това, че след инцидента, Я. се справял по-трудно с работата, психически изглеждал по–странен, по–затворен, притеснявал се дали ще може да се възстанови и да продължи да изпълнява служебните си задължения на същото ниво, както преди инцидента.

Въз основа на така коментираните гласни доказателства, съдът намира за доказани твърденията на ищеца за изживени от него шок, стрес и множество емоционални и психически страдания, свързани с това, че може да остане за постоянно в тежест на близките и семейството си, както и с притеснението дали ще може да работи отново пълноценно и да се грижи за себе си и семейството си както преди. Установява се и че след инцидента, физическата форма на ищеца не се е възстановила до нивото преди това, за което сочат както свидетелските показания на св.Т. и св.Т., коментирани по-горе. Във връзка с поддържаното във въззивната жалба, че ищецът е продължил да покрива нормите за физическа пригодност в службата и след инцидента, видно от представените протоколи от изпита за физическа подготовка през 2022г., резултатът му на 800 м бягане е с 30 сек. по-бавен от резултатите му в тази дисциплина в периодите преди инцидента, което сочи спад във физическата форма по този показател, независимо от отразеното, че ищецът е издържал изпита. Освен това, именно в края на 2022г. (27.11.2022г.), ищецът се е подложил на втора хирургическа интервенция във връзка с настъпилото усложнение на травмата му, което опровергава възраженията на ответника за пълното му възстановяване.

Според настоящата инстанция, недоказано се явява възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, основано на твърдения, че поради ненавременно взети мерки от негова страна за лекуване на предходна контузия на лявото коляно, получена при нетрудов инцидент на 12.10.2021г., при която му е била поставена диагноза „изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на коленната става“, въпросната стара, нелекувана травма се е проявила отново на 22.11.2021г. Както се посочи по-горе, вещото лице по СМЕ счита, че получената травма през м. октомври, предвид изминалия период до процесната злополука на 22.11.2021г., не би могло да се счита за прясна, каквато е била констатацията на оператора, извършил операцията на ищеца на 29.12.2021г. Освен това, видно от данните в личната здравна карта на ищеца, при ортопедичния преглед, извършен на 12.10.2021г., е отразено, че по данни на пациента, същият е получил травма при игра на футбол в областта на лявата колянна става, като е посочено, че същата е леко оточна и ставно- връзковият апарат е в норма. Предвид това, от констатаците при прегледа не може да се направи извод, че травмата е била тежка, което е видно най-вече от записването, че ставно-връзковият апарат е бил в норма. Освен това, при лежаща върху ответника доказателствена тежест, не бе установено настъпилите при получената от ищеца на 22.11.2021г. травматични увреждания да имат каквато и да е причинно-следствена връзка с въпросната травма на същото коляно на 12.10.2021г.

Неоснователно и недоказано се явява възражението на ответника във въззивната жалба, че ищецът не е спазил задълженията си по чл.28 от Правилата за пожаро-строевата подготовка на служителите от звената за пожарна безопасност и спасяване, утвърдени със заповед с № 1з- 2087 от 13.09.2010 г. на главния секретар на МВР по отношение на работата и проверката за техническа изправност на ЛПС, което е спомогнало за настъпването на инцидента на 22.11.2021 г. На първо място, от същото не става ясно точно в какво конкретно се изразява неизпълнението на визираните задължения, в това число по отношение на техническата изправност зачислените му ЛПС (пожарникарски обувки). Освен това, по делото не се и установява по екипировката, която е носил ищеца в деня на инцидента, в това число пожарникарските му обувки, да е имало някакви неизправности, които ищецът е могъл или е бил длъжен да забележи съобразно визираните от ответника правила, които да са способствали, пряко или косвено, за настъпване на процесната трудова злополука, при която е получена травмата лявото му коляно.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва, при съобразяване на така установените по делото факти и обстоятелства относно получената от ищеца травма, и като се съобрази критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, да се определи справедлив размер на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди вследствие получената при процесната трудова злополука травма, като се съобразят и вече изплатените му обезщетение по чл.138, ал.1 ЗМВР обезщетение от 9103, 68 лв, равняващо се на 6 месечни заплати, както и полученото от него застрахователно обезщетение от 160 лв по договора на МВР със „Ж.“АД.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отчита, че към датата на трудовата злополука, ищецът е бил на 36 г., в отлично здраве и физическа форма, за която сочат представените протоколи от успешно положени изпити за физическа пригодност, справял се е с работата си на пожарникар на високо ниво, бил е уважаван от колегите си и награждаван за изпълнение на службата си. При инцидента в края на 2021г., ищецът е получил сериозна травма на лявото коляно, при която са скъсани предни кръстни връзки и двата менискуса, която е с характер на средна телесна повреда по см. на чл.129 НК. Впоследствие, ищецът е претърпял две хирургични интервенции в рамките на 1г. (на 29.12.2021г. и на 27.11.2022г.), многократно е бил в отпуск поради временна неработоспособност, общо за 180 дни в периода 22.11.2021г. – 20.05.2022г., провел е множество прегледи и изследвания. От събраните по делото доказателства се установява, че от медицинска гледна точка, след две операции, проведеното лечение на ищеца в крайна сметка може да се приеме за успешно и че ищецът е възстановен, като няма спор, че същият се върнал на работа и е покрил критериите за физическа подготовка. Възстановителният период от травмата обаче, според настоящата инстанция, е продължил по- дълго от обичайния от 6 месеца, предвид полученото от ищеца усложнение, наложило втората операция в през м. 11.2022г. Следователно, ищецът е изпитвал болки, страдания и неудобства над обичайната продължителност за подобен тип травма. Установява се също от показанията на поисканите от ищеца свидетели, че след като се е върнал на работа, той продължава да изпитва дискомфорт и несигурност в левия крак. Не се установява да е имало период от време, в който ищецът е имал нужда от чужда помощ в ежедневието си – за придвижване, обслужване и т.н.

Предвид на горното и като се вземе предвид, че на ищеца е изплатено обезщетение във връзка с полученото увреждането в общ размер от 9263, 68 лв., съдът намира, че е справедливо на ищеца да бъде присъдено допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което ще се определи в размер на още 25 000 лв. Общата сумата от 34263, 68 лв. се явява справедлива обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от претърпения по повод изпълнение на служебни задължения инцидент 22.11.2021г. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че за разлика от повечето хора, служебната заетост на ищеца като пожарникар изисква същият да се намира постоянно във висока физическа форма, за да изпълнява задълженията си на необходимото високо ниво във всеки един момент. Поради това, в конкретния случай, наличието на трудности у ищеца при изпълнението на работата и несигурност относно състоянието на увредения му крак, както и относно възможността да изпълнява и занапред функциите си на най-високо ниво, както изисква професията, дори и след провеждане на лечението на травмата, повече от 1г. след получаването й, следва да се тълкува в полза на завишаване на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Освен това, така определеното допълнително обезщетение е съобразено с икономическата конюнктура към датата на увреждането 22.11.2021г., като в тази връзка, бяха съобразени общодостъпните данни от НСИ за рекордна годишна инфлация за 2021г. от 17, 2 %. Обезщетението е съобразено и със съдебната практика в подобни случаи, когато се касае за пострадал, заемащ длъжност, изискваща поради естеството си на работа в екстремни и животозастрашаващи условия постоянна висока физическа форма, както и със случаите, когато след настъпилата травма са последвали усложнения, обусловили необходимостта от допълнителни оперативни интервенции. Съдът съобрази, предвид данните за размера на трудовото възнаграждение на ищеца, че общият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 34263, 68 лв дори не надхвърля размера на трудовите възнаграждения за ищеца за две години, поради което, предвид изложените вече доводи за вида на увреждането, професията на ищеца, периода на лечение и състоянието му след приключване на лечението, в никакъв случай не е прекомерно и не би довело до неоснователно обогатяване на правоимащия, съответно се явява справедливо по см.на чл.52 ЗЗД.

Както се посочи по-горе, направените от ответника възражения за съпричиняване, изразяващо се в нелекуване от ищеца на стара травма, която се е появила отново по време на инцидента, както и за нарушение на правилата за безопасност, са неоснователни, поради което и определения допълнителен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 25 000 лв не следва да се редуцира.

Съдът счита, че е неоснователно и искането на ответника от така определеното обезщетение да бъде приспаднато полученото от НОИ обезщетение за временна неработоспособност, по следните съображения:

С Решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на III гр. о. на ВКС, се приема, че обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага и това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това, получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. С Решение № 43/08.02.2013 г. по гр. д. № 174/2012 г. на IV гр. о. на ВКС, в което по правен спор по чл. 200 от КТ е прието, че в нарушение на закона - чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд е приспаднал от дължимото обезщетение за неимуществени вреди сумата, която е изплатена на ищеца като обезщетение за временна неработоспособност, както и че това плащане касае имуществените вреди на ищеца.

Настоящата инстанция споделя горопосочената практика и счита, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по 200, ал.1 КТ, както и по чл. 238, ал.1 ЗМВР, не следва да се приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ.

Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен до размер от 25 000 лв, до който е уважен и от първоинстанционния съд.

По отношение на иска за обезщетение за направените от ищеца разходи за болнично лечение и престой, консумативи във връзка оперативна интервенция, както се посочи по-горе, същите са в пряка причинно- следствена връзка с претърпения травматичен инцидент, което ги прави доказани по основание. Размерът на имуществените вреди се установява от приетите по делото като писмени доказателства платежни документи – касови бележки и фактури, посочени по- горе в мотивите. Общият размер на претърпените от ищеца имуществени вреди за проведено лечение е в размер на 2531, 20 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за проведено лечение и свързаните с него консумативи, се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер от 2159, 60лв.

Така определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди ще се присъдят със законна лихва, считано от датата на увреждането - 22.11.2021г., до окончателното изплащане.

Тъй като окръжния съд е стигнал до същите изводи, първоинстанционното решение ще се потвърди в обжалваната от ответника час, както и в частта за разноските, присъдени на ищеца съразмерно с уважената част от иска, както и в полза на бюджета на съдебната власт.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на ищеца ще се присъдят разноските през настоящата инстанция от 800 лв за адв. хонорар. С оглед размерът им, същите не са прекомерни, в какъвто смисъл се възразява от ответника във въззивната жалба.

По изложените съображения, съдът