Решение № 5472 от 27.11.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1134/2025 г.

Административен съд - Пазарджик27.11.2025 г.докладчик Мария Колева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Областно пътно управление-Пазарджик срещу Решение № 1012-12-485#1/27.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-12-02027932/14.07.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК. Съдия: (П)

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалбата на Областно пътно управление-Пазарджик към Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявано от директора М. А. Ш., срещу Решение № 1012-12-485#1/27.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-12-02027932/14.07.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като издадено в противоречие с материалноправни норми. В съдебно заседание и представени писмени бележки процесуалният представител юрисконсулт Я. Б. поддържа жалбата и претендира отмяна на решението, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик чрез процесуален представител юрисконсулт В. С., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Със Заповед № ЗР-5-12-01984647/13.06.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Пазарджик (л. 34 по делото) е възложено извършването на частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на Областно пътно управление-Пазарджик (ОПУ). В хода на ревизията е установено, че К. А. П. упражнява трудова дейност при осигурителя ОПУ, за която подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. По данни от дневник-регистър на представените болнични при осигурителя на 02.08.2024 г. е заведен БЛ № Е20242131969 (първичен) за периода от 02.08.2024 г. до 15.08.2024 г. (вкл.), издаден на К. П.. На 05.08.2024 г. ОПУ е представило в ТП на НОИ-Пазарджик удостоверение към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) (Приложение № 9) с данни относно правото на парично обезщетение по БЛ № Е20242131969 (л. 53). На 19.08.2024 г. на лицето е изплатена сума от средствата на ДОО в размер на 449, 21 лв. за 8 работни дни през месец август 2024 г., представляваща обезщетение за временна неработоспособност. Подадените от ОПУ данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в регистъра на осигурените лица с Декларация образец № 1 от 02.09.2024 г. за м.август 2024 г. са 01 работен ден, 19 работни дни в болнични за сметка на ДОО и 02 работни дни в болнични за сметка на осигурителя. На 13.08.2024 г. осигурителят е обжалвал БЛ № Е20242131969, представен от К. П. по реда на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ) пред Регионална здравна инспекция, като не е представил удостоверение Приложение № 9 за промяна в обстоятелствата по болничния лист във връзка с обжалването му. На 09.10.2024 г. е издадено решение на обща ЛКК при МЦ „Великус Медикус“ ООД, гр. Велинград (л. 16), с което БЛ № Е20242131969 е отменен. Решението е обжалвано от П. пред ТЕЛК, като с ЕР № 00351 от 066/09.04.2025 г. на Първи състав на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД (л. 17-18) е потвърдено решението на ЛКК. Експертното решение на ТЕЛК не е било обжалвано и е влязло в сила на 05.05.2025 г. За причинената щета на ДОО на ОПУ-Пазарджик е съставен Ревизионен акт за начет № РА-5-12-02019131/24.06.2025 г. на главен инспектор по осигуряването (л. 31), с който са установени неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 449, 21 лв. главница и 51, 24 лв. лихва. Срещу ревизионния акт за начет е подадено възражение, като с мотивирано заключение от 10.07.2025 г. (л. 23) същият е потвърден. Издадено е Разпореждане № РЖ-5-12-02027932/14.07.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (л. 21), с което е разпоредено на ОПУ-Пазарджик да внесе дължимата сума по сметка на ТП на НОИ-Пазарджик. За да потвърди издаденото разпореждане директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е приел, че осигурителят е причинил щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, като след обжалване на болничния лист не е подал коригиращо или заличаващо удостоверение по чл. 8, ал. 1 НПОПДОО. По искане на съда от РЗИ-Пазарджик посочват, че уведомлението за постъпила жалба по реда на чл. 112 ЗЗ е регистрирано в ТП на НОИ-Пазарджик с вх.№ 1049-12-60/27.08.2024 г. От жалбоподателя са представени: копие от платежна ведомост за м. август 2024 г. на К. П. и протокол от 02.09.2024 г. до Национална агенция за приходите за подадени/обработени данни за м.08.2024 г. – Декларация обр. 6, ведно с извадка-приложение. При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като Разпореждане № РЖ-5-12-02027932/14.07.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ КСО е постановено и оспореното решение. Съставеният РА за начет и анализ към същия изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО за събирането на сумите, установени с РА като неправомерни изплатени разходи от фондовете на ДОО. В тази връзка в приложения като неразделна част от РА анализ са изложени подробно фактическите констатации и изводи на контролния орган, обосноваващи издаването на процесното разпореждане. От представените по делото доказателства се установява, че извършената ревизия по разходите на ДОО, отговаря на нормативните изисквания за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до самостоятелна отмяна на разпореждането, респ. на решението на това основание. Относно приложението на материалния закон, съдът намира следното: Производството по чл. 110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното производство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. Съгласно чл. 8, ал. 1 НПОПДОО, за всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. Ал. 2 на същата разпоредба гласи, че ако болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на производството по обжалването на болничните листове. В чл. 13 от Наредбата са посочени сроковете, в които осигурителите представят удостоверенията съгласно приложения № 9 с данни относно промяна в обстоятелствата. В чл. 20 НПОПДОО са разписани реда и начина за коригиране или заличаване на подадени данни при наличие на промяна в обстоятелствата. В указанията за попълване на удостоверение – приложение № 9 е посочено, че раздел II „Удостоверявам следните промени в обстоятелствата“ се попълва, когато се удостоверява промяна в декларираните в раздел I обстоятелства, водеща до прекратяване изплащането на парично обезщетение. В настоящия случай няма спор, че жалбоподателят в качеството си на осигурител на 05.08.2024 г. е представил в ТП на НОИ-Пазарджик приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по БЛ № Е20242131969 (първичен) за периода от 02.08.2024 г. до 15.08.2024 г., издаден на К. П.. Във връзка с това и на основание чл. 54к КСО на 19.08.2024 г. на лицето са изплатени суми от средствата на ДОО в размер на 449, 21 лв., представляващи парично обезщетение за временна неработоспособност. На 13.08.2024 г. обаче, ОПУ-Пазарджик е обжалвало БЛ № Е20242131969 по реда на чл. 112 ЗЗ пред Регионална здравна инспекция, като за това не е уведомило ТП на НОИ-Пазарджик, нито е подало коригиращо/заличаващо приложение № 9 до приключване на производството по обжалване на болничния лист. РЗИ е изпратила жалбата на осигурителя срещу БЛ на ЛКК за произнасяне, с копие от писмото до ТП на НОИ-Пазарджик, получено на 27.08.2024 г. видно от поставения входящ номер и дата, което се явява осем дни след изплащане на обезщетението за временна неработоспособност. С разпоредбата на чл. 8, ал. 1 НПОПДОО законодателят изрично вменява задължение на осигурителя да декларира правото на изплащане на парични обезщетения на лицата. В случая противоправното поведение на осигурителя се изразява в неправилно удостоверяване на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност в удостоверение - приложение № 9, като императивно негово задължение. В този смисъл е налице пряка причинна връзка между настъпилата щета на фондовете на ДОО и поведението на жалбоподателя, доколкото БЛ е отменен с влязло в сила решение на ТЕЛК. Не се споделя тезата на жалбоподателя за приложимост на чл. 114, ал. 2 КСО. Фактическият състав на отговорността на осигуреното лице по чл. 114 КСО се различава от този по чл. 110 КСО. Съгласно чл. 114 КСО, за да се търси възстановяване на неправомерно получените суми от ДОО, осигуреното лице следва да е действало недобросъвестно. В настоящия случай до неоснователното плащане на обезщетенията по заведения болничен се е стигнало по вина на осигурителя, който грешно е подал информацията, предвид което не може да бъде изведен извод за недобросъвестност при осигуреното лице. По изложените съображения съдът намира, че Решение № 1012-12-485#1/27.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № РЖ-5-12-02027932/14.07.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО са законосъобразни, издадени от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Поради това подадената жалба от ОПУ-Пазарджик е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата от 200 (двеста) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

Цитирани разпоредби

24