Решение № 588 от 4.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 556/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба с вх. № 20230321104235, подадена срещу отказ с peг. № 20230312185256/14.03.2023 г., постановен по заявление с вх. № 20230312185256/12.03.2023 г., с което е отказано вписването на И. С. Б. като управител и заличаване на И.Н.Г. като управител на „К.Е.Д.В.с.“ ООД. Жалбоподателят оспорва мотивите на длъжностното лице от АВ, постановило процесния отказ. Сочи, че доколкото заявлението е подадено от адвокат съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, към същото се прилага изрично пълномощно съгласно Закона за адвокатурата. Липсата на приложено пълномощно при подаване на заявлението не е основание да бъде издаден отказ, а е основание да бъдат дадени указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа, че заявител се явява С. Г. Ф. в качеството на адвокат, който притежва валидно писмено пълномощно от И. С. Б., което прилага към уточнителна молба от 19.04.2023 г. Ето защо счита, че адв. Ф. се явява оправомощен да заяви за вписване проментие по партидата на търговското дружество, поради което моли за отмяна на отказа по повод подаденото заявление и иска да бъде задължена АВ-ТРРЮЛНЦ да издаде указания на заявителя за неприложените към него документи. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор от 22.03.2023 г., в който сочи, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че правилно длъжностното лице по регистрацията е констатирало липсата на оправомощен заявител, тъй като заявлението изхожда от адв. Ф. като пълномощник на И.Н.Г., който е заявен за заличаване като управител и представляващ дружеството. Съласно чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ промените в представителството е следвало да се заявят за вписване чрез подаване на заявление от новоизбрания управител и прадставляващ. Поддържа също така, че съществуването на заявените промени не се удостоверяват от представени документи, в частност решение за освобождаване на управителя и избор на нов управител, удостоверено в протокол от проведено общо събрание на съдружниците, липсва актуално съгласие за вписване на И. С. Б. като управител, както и декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ. В заключение се поддържа, че подаването на заявление от неоправомощено лице изключва приложимостта на нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец с вх. № 20230312185256/12.03.2023 г., с искане за вписване на промени по партидата „К.Е.Д.В.с.“ ООД в Търговския регистър, а именно заявено е за вписване нов управител И. С. Б. и заличаване на И.Н.Г. като управител на дружеството. Заявлението е подадено от адв. С. Ф., в качеството на заявител. Към заявлението са приложени пълномощно от името на И.Н.Г., образец от подписа и съгласие на И. С. Б. с нотариална заверка на подписа от 22.06.2022 г. и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, изходяща от И.Н.Г. относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове. Длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ на 14.03.2023 г., като е приело, че заявлението е подадено от адв. Ф. като пълномощник на И.Н.Г., който е заявен за заличаване като управител и представляващ дружеството, а не от новоизбрания управител и представляващ съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Посочил е, че подаване на заявление от неоправомощено лице изключва приложимостта на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, включая длъжностното лице по регистрацията следва да провери и дали заявлението изхожда от правоимащо лице /чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ /. Надлежно легитимираните в регистърното производство заявители са регламентирани с изрична норма на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, в която лимитивно са посочени лицата, които могат да заявяват вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в търговския регистър. Съгласно чл. 15, ал. 2, вр. ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, заявлението за вписване може да бъде подадено или от заявител по чл. 15, ал. 1 на ЗТРРЮЛНЦ или от пълномощник с изрично писмено пълномощно. Когато заявлението не се подава лично от заявител по ал. 1, а от пълномощник с изрично писмено пълномощно, подписът на заявителя трябва да е нотариално заверен /чл. 15, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С нормата на чл. 15, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че когато заявлението не се подава от заявител, пълномощното се прилага към заявлението, а когато заявлението се подава по електронен път- се представя електронен образ на пълномощното, като съгласно чл. 17, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, когато се изисква подаването на документи с нотариална заверка, техният електронен образ се прилага към заявлението. В разпоредбата на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ са посочени ясно лицата, легитимирани да заявяват вписване, заличаване и обявяване в регистъра /ал. 1/, както и лицата, които могат да подават заявление по чл. 13 ЗТР за вписване, заличаване и обявяване /ал. 2/. Буквалният прочит на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗТР води до несъмнен извод, че законодателят е разграничил правните действия по сезиране на Агенцията по вписвания чрез заявяване на подлежащите на вписване, заличаване и обявяване обстоятелства и актове от фактическите действия по подаване на заявлението, с което се извършва сезирането. Основанията за недопустимост на извършено в търговския регистър вписване са изяснени в Тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС - т. III, което в тази си част не е изгубило значение и при действието на ЗТР. Съгласно указанията в т. III от цитираното решение, недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, както и вписването, извършено при първоначална липса на сезиране. Преценявано от гледна точка на разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ, даденото разрешение сочи, че недопустимо би било това вписване, което е извършено по заявление на лице извън кръга на посочените в чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ заявители - търговецът, друго предвидено в закон лице или адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенцията по вписвания, респ. вписването, извършено без да е подадено заявление за вписване. Допустимостта на вписването е обусловена единствено от личността на заявителя, който трябва да е от кръга на изброените в чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ лица и да е автор на заявлението по чл. 13, ал. 1 ЗТР, не и от личността на подателя, който депозира фактически заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ пред длъжностното лице по регистрация. Съгласно чл. 22 ЗТРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията извършва в законоустановения срок вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения акт, когато са налице предвидените в чл. 21 изисквания. Когато при извършване на проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се установи, че към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрация на основание нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба. В чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че при неизпълнение на дадените указания в срок от заявителя, длъжностното лице постановява отказ само на това основание, без да се произнася по същество по направеното искане, т. е. по това дали са налице предпоставките на закона за вписване на определено обстоятелство, съответно за обявяване на представен акт. В случая заявлението, за разглеждане на което е образувано настоящото регистърно производство е подадено от лице по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, а именно от адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията - адвокат С. Ф.. Действително доказателства за представителна власт на адвоката от новоизбрания представител не са педставени с процесното заявление, но липсата на пълномощно за представителство пред АВ е могла да бъде санирана по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо неговата липса към заявлението, констатирана от длъжностното лице по регистрацията при постановяване на обжалвания отказ, е било основание за даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а не за отказ за вписване по реда на чл. 24, ал. 1 ЗТТРЮЛНЦ. За необходимостта от представяне на посочения документ заявителят е уведомен едва с обжалвания отказ по заявлението, поради което представеното в настоящото производство пълномощно от 12.03.2023 г., приложено към молба от 19.04.2023 г. се явява своевременно представено от заявителя и тъй като установява по реда на чл. 22 ЗТРРЮЛНЦ посоченото обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда при упражняване на правомощията му по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. А с оглед представеното в регистърното производство пълномощно е несъмнено, че адв. С. Ф. е бил упълномощен да заяви заличаване на управителя на „К.Е.Д.В.с.“ ООД – И.Н.Г.. Основателни също така се явяват доводите на жалбоподателя, че не му е дадена възможност да окомплектова и другите изискуеми съгласно закона документи. Вярно е, че жалбоподателят би могъл да представи документите и като приложение към частната жалба, но с оглед несподеляне на основния мотив за отказа и краткия срок за обжалване, съдът намира, че следва да му бъде дадена възможност в срока и при надлежно съобщеване на указанията по реда на чл.22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ да представи всички документи, които са изискуеми по закон. Горното прави постановеният отказ незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен, а заявлението да се върне на длъжностното лице, което като съобрази представеното с молба от 19.04.2023 г. пълномощно от 12.03.2023 г., да даде надлежни указания на заявителя да представи всички документи, които се изскват по закон и да отстрани нередовността на подаденото заявление. При даване на указанията длъжностното лице по регистрацията следва да определи срок за тяхното изпълнение, като при това следва да вземе предвид, че срокът по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е неприложим. В случая срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е изтекъл, поради което указанията следва да бъдат изрично съобщени на заявителя по общите правила, предвидени в Глава Шеста от Общите правила на ГПК, приложими за охранителното производство по ЗТРРЮЛНЦ. Заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски се явявава неоснователно. Аргументите в тази посока следват от наличието на изричната правна норма на чл. 541 ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /с ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г./ е предвидено, че съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство /в частност по чл. 78 ГПК/, а към разпоредбата на чл. 541 ГПК. Ето защо разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Водим от горното Софийски градски съд