Решение № 4259 от 10.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 758/2024 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Административното дело е образувано по жалба на „Глобъл Рециклинг“ ООД, ЕИК 202475542, гр. Плевен, ••••[адрес] чрез управителите Р. К. и Г. И. срещу решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 110/12.08.2024 година на директор на ТД на НАП В. Търново. В жалбата посочва, че спор относно фактите по делото не е налице, но намира, че решението е издадено при нарушаване на материалния закон. Посочва, че с разпореждане за разпределение, задълженията по ИД са в размер на 451 137.00, от които главници в размер па 276 934, 81 лева и лихви в размер на 174 202.19 лв, като с разпореждане от 31.08.2024 година са погасени ликвидни и изискуеми задължения па „Глобъл Рециклннг“ ООД, а именно: главници в размер на 215 945.95 лв. и лихви и размер на 11 154.93 лв. и след направеното разпределение по ИД остават дължими главници в размер на 60 988.86 лв. Намират, че е следвало с постъпилите суми да бъдат погасени главници, а част от платената сума е била отнесена за погасяване па лихви по задълженията за ДОО, ЗОВ и УПФ. Счита, че в случая административният орган е допуснал смесване на две свързани и допълващи се, но въпреки това различни правни регламента - последователност при погасяване, съгласно чл. 169 от ДОПК, озаглавен "Погасяване на публичните вземания" и конкуренцията между разнородните публични вземания по чл. 219 от ДОПК. Посочва се, че в чл. 169 е установен ред за погасяване на публичните вземания в зависимост от това, дали те са главни или акцесорни (вземанията за разноски и лихви), а вторият урежда поредността на погасяване само на главните вземания, когато те са разнородни, т. е. когато пораждащият ги фактически състав е различен, почиващ на различни нормативни актове. Посочва, че в ДОПК и конкретно в чл.219, липсва разпоредба, подобна на тази на чл. 136, ал. 4 от ЗЗД, която да разпростира привилегията на главното вземане и върху акцесорното вземане за лихвите по тази главница. Следователно липсва и нормативно основание за включване в съответната група по чл. 219, ал. 1 от ДОПК освен на посочените в нея публични задължения, но не и на лихвите върху тях. Цитира се съдебна практика и се моли да бъде отменено решението и да се върне преписката за изготвяне на разпределение, при което да бъде погасена главница на вземанията. В съдебно заседание жалбоподателят – „Глобъл Рециклинг“ ООД, ЕИК 202475542, гр. Плевен, ••••[адрес] се представлява от адв. Л., който поддържа жалбата и намира, че е налице неправилно тълкуване на чл. 219 от ДОПК и при наличие на сума за погасяване на публични задължения следва първо да се погаси главница, а едва след това лихвата. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за държавна такса – 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева. Ответникът – Директор на ТД на НАП В.Търново – редовно призован, се представлява от юрк М., която намира жалбата за неоснователна, тъй като решението е законосъобразно и е постановено в съответствие с материалния закон. Посочва, че до започване на принудителното събиране длъжникът може да поиска погасяване на задълженията, но при започнало принудително изпълнение след погасяване на главницата се преминава към погасяване на лихвата. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното: В ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен срещу жалбоподателя „Глобъл Рециклинг“ ООД е образувано изпълнително дело под №180523140/2018г. На 29.07.2024г. по сметка на принудително изпълнение на НАП е постъпила сума в размер на 227 100.88 лева, като с разпореждане за разпределение с изх. №С240015- 125-0251624/31.07.2024г., са погасени задължения по изпълнителното дело, както следва: На 06.08.2024 година е подадена жалба срещу разпореждането за разпределение от 31.07.2024 година като се възразява спрямо погасяване на задълженията за лихва и се твърди, че вместо да бъдат погасени главници на установените публични вземания, неправилно са погасени задължения за лихви. На 12.08.2024 година е постановено процесното решение, с което е разгледана жалбата по същество и е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че публичният изпълнител правилно е приложил разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ДОПК, като при изчисляване на общия размер на задълженията в дадена група е включил освен техните главници, но и относимите към тях акцесорни вземания за лихви. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК след образуване на изпълнително производство по ДОПК публичните вземания се погасяват в последователност: разноски, главница, лихва, като задълженото лице няма право на избор кои задължения да погаси при разпределението на суми, тъй като не се прилагат ал. 3, 3а, 3б, 4, 5 и 6 на същата норма. Посочва се, че в случая няма данни за дължими разноски, но са налице задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и по Акт за установяване на задължение по декларация - данък върху недвижим имот, издаден от Община Плевен т.е. разнородни вземания и е приложим ред по чл.219, ал. 1 от ДОПК, съгласно която първо се погасяват вземанията в първата група и след погасяване на всички задължения се пристъпва към погасяване на вземания от втората група. Според решаващия орган постъпилите суми се разпределят съразмерно спрямо общия размер на задълженията в съответните подгрупи, формирани от главници и лихви, а вътре в самите подгрупи се погасяват първо главниците, и ако има остатък - лихвите. По този начин в рамките на различни подгрупи е допустимо погасяване на лихви в една подгрупа (например - задължителни осигурителни вноски), при наличие на непогасени задължения за главници в друга подгрупа (например - данъци), при условие, че това съответства на съразмерното разпределение на постъпилите суми спрямо размера на задълженията в съответните групи. По делото са представени справки за общите задължения към 30.10.2024 година, от която не може да се установи размер на задължения след разпределението от 31.07.2024 година, въпреки указанието на съда да се представи такава справка за задължения след извършено разпределение. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена е в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК и от надлежна страна съгласно чл. 267, ал. 2, т. 5, вр. чл. 268, ал. 1 ДОПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е жалбата е основателна. Решението е постановено от компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 ДОПК и в срока по чл. 267, ал. 2 ДОПК. Съдът намира, че е издадено в установената писмена форма, изложени са фактически и правни основания, като са спазени административно-производствените правила, но същото е постановено в несъответствие на материалния закон, като това несъответствие с оглед чл. 142 от АПК се преценява към момента на издаването му. Съдът намира, че по делото спорът е правен относно поредност на погасяване на публичните вземания. По делото не е спорно, че е налице изискуемо и ликвидно публично вземане за данъци, задължителни осигурителни вноски и по Акт за установяване на задължение по декларация - данък върху недвижим имот, издаден от Община Плевен. В чл. 169, ал. 1 от ДОПК е посочен ред за погасяване на публичните вземания - те се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Съгласно чл. 169, ал. 3 от ДОПК, при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган, но ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно, а с разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК е изключена възможност за избор на длъжника и в случая е налице именно хипотезата на ал. 8. В чл. 219, ал. 1, т. 1 от ДОПК се регламентира принудителното изпълнение при конкуренция между разнородни публични вземания, когато имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване, независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпилите суми се разпределят до изчерпването им съразмерно за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски. В разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ДОПК законодателят е предвидил привилегии при конкуренция на публични вземания, обособени в три групи, като на първо място се погасяват вземанията, включени в първа група – за данъчни, митнически задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. Едва след това и при наличие на остатък от постъпилите суми, се пристъпва към погасяване на вземания от втората и съответно при наличие на остатък на сума след това – се погасяват вземанията и от третата група. Същевременно, както вече бе посочено, редът за погасяване на публичните вземания при образувано изпълнително производство е уреден с чл. 169, ал. 8 от ДОПК: публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Следователно при конкуренция на вземанията първо се погасяват съразмерно задълженията по подгрупи за разноски до пълното им погасяване, ако има остатък съразмерно за главница до погасяването им и най- накрая за лихви. В случая е налице задължения за главници и лихви и следва да бъдат погасени първо задължения за главници и едва след това за лихви. С оглед липса на задължение за разноски с постъпилата на 29.07.2024 година по сметка на дружеството сума от 227 100, 88 лева следва да бъде бъдат погасени първо задължения за главници и едва след това задълженията за лихва, а като са разпределени суми за погасяване на лихви за 2018 година и 2019 г. органът е приложил неправилно материалния закон – чл. 169, ал. 8 от ДОПК, в която се определя поредност на погасяване на публичните задължения след образуване на изпълнително дело за принудително събиране на публични задължения - разноски, главница, лихви. В случая следва сумата от 11 153.93 лв., с която са погасени задължения за лихви за 2018 и 2019 година да бъде разпределена за погасяване на главница и едва след погасяване на главници да се пристъпи към погасяване на лихви. Съдът намира, че приетото от органа, че първо се погасяват главници от една група и след това лихви от същата група задължения не кореспондира с извършеното разпределение, тъй като както се установява от разпореждането за разпределение сумата е използвана за погасяване на задължения за главница за 2021, 2022, и след погасяване на тези задължения не са погасени задължения за лихви за тези години, а са разпределени суми за погасяване на главница за декларация по ЗДД за 2023 година в размер на 75 408, 41 лева т.е. твърдението, че след погасяване на главница се преминава към погасяване на задължение за лихва на адм. орган се опровергава от извършеното разпределение. Предвид горното съдът намира, че следва да бъде отменено решението и потвърденото с него разпореждане за разпределение с изх. №С240015- 125-0251624/31.07.2024г., в обжалваната част относно погасяване на задължения за лихви - за фонд ДОО за 2018г. - лихва в размер на 3800, 52 лева, за фонд Здравно осигуряване за 2018г. - лихва в размер на 1232, 34 лева, за фонд УПФ за 2018г. - лихва в размер на 592, 21 лева, за фонд ДОО за 2019г. - лихва в размер на 3542, 18 лева, за фонд ЗО за 2019г. - лихва в размер на 1345, 81 лева, за фонд УПФ за 2019г. - лихва в размер на 641.87 лева и да бъде върната административната преписка за предприемане на действия по разпределение с оглед мотивите на съдебния акт в 14 –дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. С оглед изход на делото, искането на пълномощник на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и следва на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ТД на НАП В.Търново да заплати на „Глобъл Рециклинг“ ООД, ЕИК 202475542, гр. Плевен, ••••[адрес] чрез управителите Р. К. и Г. И. разноски в размер на 1010 лева, както следва - 50 лева държавна такса и 960 договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност на пълномощник на ответника е неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение за адвокат е под минимума по чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното и на основание чл. 268, ал. 1 и 2 от ДОП К, Административен съд - Плевен, шести състав,