Решение № 3055 от 21.7.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 452/2025 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Т. Т. от [населено място], [улица], ап. 27, против решение №2153-23-14 от 13.03.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт [населено място] /ТП на НОИ – Стара Загора/, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. №1012-23-42 от 06.03.2025 г. на Т. срещу разпореждане [номер] от 07.01.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, [населено място], като оспореното разпореждане е изцяло потвърдено. В депозираната пред съда жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, като се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Като основен аргумент в подкрепа на тези доводи жалбоподателката сочи, че неправилно при постановяване на разпореждане [номер] от 07.01.2025 г., административният орган не е зачел осигурителен стаж за времето, през което Т. се е обучавала по образователно квалификационна степен „бакалавър“, т. е. за осигурителен стаж не е зачетено времето на обучение на жалбоподателката по смисъла на чл.9а, ал.1 от КСО. Чрез пълномощника си по делото – адвокат В.Ц. от АК – Стара Загора, в съдебно заседание и в представени писмени бележки се доразвива основната теза, че като цяло е извършено неправилно зачитане на общия осигурителен стаж в т. ч. не е включен и този, придобит в „Силвен-2000“ ЕООД, данните за който, ответникът сочи, че са заличени от Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ през 2022 г. след извършена проверка от контролните органи на НОИ и издадени в тази връзка задължителни предписания. Твърди се, че с непризнаването в хода на настоящото пенсионно производство на заплатените от Т. през 2020 г. осигурителни вноски в размер на 6912.64 лв., по повод нейно предходно заявление за пенсиониране, са нарушени основни принципи на административния процес и съществено са засегнати правата на жалбоподателката по повод определяне размера на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Акцентира се и върху факта, че Т. не е била уведомена за издадено разпореждане на пенсионния орган от 17.10.2024 г., с което й е отпусната пенсия в минимален размер и което впоследствие е изменено с понастоящем оспореното разпореждане [номер] от 07.01.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Стара Загора. От съда се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се сторените по делото разноски, за което се представя списък. Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото – главен юрисконсулт Т. И., сочи, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са правилни и законосъобразни по съображенията, изложени в тях. Пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е отпусната в пълен размер в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, предвид наличния за нея осигурителен стаж, съответно и при правилно изчислен индивидуален коефициент въз основа на зачетения осигурителен доход. Отправя се искане за оставяне на жалбата без уважение и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка: Процесното производство за отпускане на пенсия за жалбоподателката, образувано по нейно заявление с вх. №2113-23-2788 от 11.10.2024 г., е поредно такова, като в предходните производства за Т. са постановявани, както откази за отпускане на ЛПОСВ, така и положителни за нея административни актове, т. е. за определен период от време лицето е получавало осигурително плащане под формата на пенсия. Видно от доказателствата по делото в т. ч. и от материалите от приобщеното към него адм. д. №463/2022 г. по описа на АдмС-Стара Загора, със заявление вх. №Ц2113-23-1916 от 23.09.2020 г. Т. е отправила искане за отпускане на ЛПОСВ, като към тази дата лицето е било навършило изискуемата се по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО възраст от 61 г. и 6 месеца и е имало придобит осигурителен стаж в размер на 31 г. и 23 дни, при изискуем се от закона към онзи момент от 35 г. и 10 месеца. Жалбоподателката е била уведомена за недостигащия й осигурителен стаж в размер на 4 г., 9 месеца и 7 дни и общата сума на съответните осигурителни вноски в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от КСО – 6912.64 лв. Т.е. на лицето е предоставена възможност да заплати недостигащия му до 5 г. осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия по общия ред – чл.68, ал.1 и 2 от КСО. По делото са налични доказателства, ангажирани както от страна на жалбоподателя, така и от страна на ответника, че на 05.11.2020 г. Т. е заплатила в полза на бюджета визираната сума, което е било потвърдено по надлежния ред по отношение на пенсионния орган. Така, с разпореждане от 03.12.2020 г. на жалбоподателката е отпусната ЛПОСВ по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, пожизнено, считано от датата на заявлението й – 23.09.2020 г. при сумарно зачетен осигурителен стаж в размер на 31 г. и 23 дни и осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО в размер на 4 г., 9 месеца и 7 дни – общо 35 г. и 10 месеца. Измежду зачетения стаж е и този, придобит в осигурителя „Силвен-2000“ ЕООД за периода от 10.04.2000 г. до 10.02.2008 г. /7 г., 10 месеца/. По делото са представени доказателства за извършена на осигурителя проверка от контролните органи при ТП на НОИ – Стара Загора /л. 56 и сл./, в резултат на която е съставен констативен протокол, обективираните в който установявания са били в посока липса на упражнявана трудова дейност от страна на Т. и в този смисъл липса на основание за осигуряването й по смисъла на КСО. В хода на проверката са събрани писмени доказателства, както и са взети обясненията на заинтересованите лица. Предприети са действия по заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, като в тази връзка са издадени задължителни предписания №ЗД-1-23-00970260 от 23.07.2021 г. с конкретно разпореждане да се заличат декларации обр.1 за В. Т. за вид осигурен с код 01, за целия период от 01.01.2000 г. до 10.02.2008 г. Предписанията са връчени на управителя на дружеството на 12.08.2021 г., като по делото липсват доказателства същите да са обжалвани по административен, съответно по съдебен ред. С оглед констатираното неизпълнение на принудителната административна мярка, каквато по правната си природа се явяват дадените задължителните предписания, е поискано съдействие от ЦУ на НОИ-София /л. 114 от адм. д. №463/2022 г./, като видно от наличната кореспонденция, за въпросния период осигурителната информация е заличена служебно – л. 61 и сл. от настоящото дело. Съобразно наличието на нови обстоятелства, от страна на пенсионния орган са предприети действия за извършване на нова преценка относно правото на пенсия за жалбоподателката. С разпореждане [номер] от 15.04.2022 г. на началник отдел „Пенсии“ – ръководител ПО при ТП на НОИ-Стара Загора /л. 41 от адм. д. №463/2022 г./, предвид заличения осигурителен стаж в „Силвен-2000“ ЕООД и в тази връзка наличния като зачетен към датата на заявлението й в размер на 23 г., 7 месеца и 23 дни при изискуем се от 35 г. и 10 месеца /л. 99 и сл. от адм. д. №463/2022 г./, на основание чл. 98, ал. 1 във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „г“ от КСО е отменено разпореждането за отпускане на пенсия от 03.12.2020 г. и е постановен отказ за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.1 и 2 от КСО. Изричен отказ за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО не е постановен, но предвид изискванията на закона към датата на заявлението, за Т. не е налице това право, доколкото същата няма изискуемата се възраст от 66 г. и 6 месеца. Стажът по реда на чл.9а, ал. 2 от КСО, зачетен при отпускане на пенсията през 2020 г. не е взет предвид, доколкото очевидно лицето не отговаря на условието за недостигащ осигурителен стаж до 5 г. Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Стара Загора, който със свое решение №2153-23-74 от 21.06.2022 г. /л. 7 и сл. от адм. д. №463/2022 г./ е отхвърлил като неоснователна подадената жалба и е потвърдил изцяло оспореното разпореждане. Въпросното решение е обжалвано пред АдмС-Стара Загора, като е образувано адм. д. №463/2022 г. по описа на съда. С постановено по делото определение №2161 от 31.10.2022 г. на основание чл.159, т.9 от АПК, поради оттегляне на оспорването, подадената жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. По повод подаденото от Т. заявление с вх. №2113-23-2788 от 11.10.2024 г., с разпореждане [номер] от 17.10.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Стара Загора /л.29 от настоящото дело/, считано от 17.10.2024 г., на жалбоподателката е отпусната в минимален размер от 493.48 лв., до определяне на размера й по реда на КСО, ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, при зачетен осигурителен стаж в размер на 23 г., 7 месеца и 23 дни – размерът, зачетен към 15.04.2022 г., след изключване на осигурителния стаж от „Силвен-2000“ ЕООД и непризнаването на стажа по чл.9а, ал.2 от КСО. След потвърждаване на внесени осигурителни вноски за периода от 23.09.2020 г. до 10.10.2024 г. – период, през който Т. се е самоосигурявала, с разпореждане [номер] от 07.01.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Стара Загора /л.15 от настоящото дело/, на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО във връзка с чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите осигурителния стаж /НПОС/, считано от 11.10.2024 г. е изменена отпуснатата й в минимален размер ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, като е определен действителен такъв в размер на 460.24 лв., приравнен на минималния за страната от 493.48 лв. Зачетеният осигурителен стаж от трета категория труд е в размер на 27 г., 8 месеца и 11 дни, при общ осигурителен доход в размер на 54 083.28 лв. и индивидуален коефициент -0, 6661. Разпореждането е оспорено пред директора на ТП на НОИ-Стара Загора с аргументи за неговата незаконосъобразност, идентични с тези, съдържащи се и в понастоящем разглежданата жалба. По повод подадената жалба и на основание чл. 117, ал. 1-3 от КСО е образувано контролно-отменително административно производство, завършило с оспореното понастоящем решение №2153-23-14 от 13.03.2025 г. /л.5 и сл./. В това производство жалбата е разгледана по същество, като чрез изложени подробни мотиви, решаващият орган е потвърдил изцяло първоначалния индивидуален административен акт, съответно е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. В решението са разгледани и представени детайлно нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на правото на ЛПОСВ за конкретния случай в т. ч. и към 2020 г., начина на изчисление на размера на пенсията, предвид наличните в административната преписка данни, относно зачетения осигурителен стаж и признат осигурителен доход, правилата за зачитане на осигурителен стаж по реда на чл.9а от КСО в относимите му редакции, както и съответните разпоредби от НПОС. В хронологична последователност е изложена фактическата обстановка, обусловила формирания краен извод на решаващия орган, която фактическа обстановка като цяло съвпада с описана по-горе в решението. Решаващият орган е посочил, че в действителност, в предходно развилото се пред пенсионния орган производство, Т. е заплатила осигурителни вноски в размер на 6912.64 лв. във връзка с недостигащия й осигурителен стаж от 4 г., 9 месеца и 7 дни, като съобразно това й е отпусната ЛПОСВ по чл.68, ал.1 и 2 от КСО. След заличаване на осигурителната информация по отношение първоначално зачетения й осигурителен стаж в „Силвен-2000“ ЕООД и изключването му от общия такъв, на лицето било отказано правото на пенсия, като „закупеният“ от лицето стаж не е взет предвид, съобразно правилото на чл.9а, ал.2 от КСО. В развилото се понастоящем пенсионно производство и съобразно информацията за налично самоосигуряване на лицето след 22.09.2020 г., съответно зачитането на този стаж и прибавянето му към останалия, след извършеното намаление, на лицето е отпусната пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Направено е разграничение между заплащането на осигурителни вноски в хипотезата на чл.9а, ал.2 от КСО, за недостигащ осигурителен стаж при пенсиониране по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО до 5 г. и зачитането на осигурителен стаж, чрез заплащане на осигурителните вноски за времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование в хипотезата на чл.9, ал.1, т.1 от КСО. Посочено е, че заплатените от жалбоподателката през 2020 г. осигурителни вноски касаят отпускането на ЛПОСВ в хипотезата на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, по аргумент от разпоредбата на чл.9а, ал.2 от КСО, като така „закупеният“ стаж не следва да бъде зачетен при отпускането на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, на каквато лицето в случая единствено има право. Посочено е също, че за настоящия случай не е налице документ – обр. УП-16, удостоверяващ признат стаж за времето на обучение в хипотезата на чл.9а, ал.1, т.1 от КСО, който стаж да бъде взет предвид при определяне на размера на пенсията. Органът е изложил становище, че с оглед настоящата ситуация лицето може да претендира възстановяване на неоснователно внесените суми за осигурителни вноски в размер на 6912.64 лв. по реда на чл. 129 от ДОПК въз основа на разпореждане, издадено по реда на чл.98, ал.1 от КСО. Решението е връчено на жалбоподателката на 7.04.2025 г., чрез пощенска пратка с обратна разписка /л. 10/. По делото е представена и приета като доказателство цялата административна преписка, свързана с издаване на първоначално оспореното разпореждане и последвалото го потвърждаващо решение. По искане на жалбоподателката към делото е приобщено и адм. д. №463/2022 г. по описа на АдмС-Стара Загора. От страна на ответника са приложени и приети като доказателства по делото документи и справки, по повод процедурата по заличаване на осигурителната информация за В. Т.. От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи: Оспорването, като направено от лице, за което решението е неблагоприятно, в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение №2153-23-14 от 13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО административен орган. Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма, като покрива изискванията за съдържание, доколкото са изложени конкретни мотиви за упражненото административно правомощие от гл. т. посочването на правните и фактически съображения, обусловили формирания краен извод. Решаващият орган е подложил на преценка доказателствата по делото, като е подвел фактите и обстоятелствата под хипотезата на приложимите според него правни норми, за което съответно е изложил конкретни съображения. Видно от обстоятелствената част на акта е обсъдено направеното възражение против първоначално издаденото разпореждане в частта му относно незачитането за осигурителен стаж за времето на обучение на жалбоподателката. Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото, както административният орган в лицето на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Стара Загора, така и решаващият орган в развилото се пред него контролно-отменително производство по реда на чл.117, ал.3 от КСО, са изпълнили задължението си да съберат и обсъдят всички относими за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за случая в светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на законово предоставените им правомощия. Спорът по делото е правен – за приложението на съответните материалноправни норми, респективно за правните изводи въз основа на събраните доказателства и в частност за приложението на чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО във връзка с чл.9а от кодекса, доколкото се твърди, че органът не е зачел за осигурителен стаж времето, през което Т. се е обучавала в контекста на наличните доказателства за заплатените от нея през 2020 г. осигурителни вноски. Оспореното решение №2153-23-14 от 13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора се явява правилно. На първо място, съдът следва да приеме за доказано и в тази връзка за безспорно обстоятелството, че за периода от 01.01.2000 г. до 10.02.2008 г. жалбоподателката не е била осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО при осигурителя „Силвен-2000“ ЕООД и в тази връзка този период не е зачетен за осигурителен стаж при определяне размера на ЛПОСВ. Съгласно чл.40 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като съобразно правилото на чл.5, ал.4, т.1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ /Наредба №H-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица/, като данните по ал.4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите. В настоящия случай, след като е прието, че задължителните предписания са влезли в сила, съответно не са изпълнени доброволно, от контролните органи при ТП на НОИ – Стара Загора са предприети действия за служебно заличаване на осигурителната информация по реда на чл.4, ал.10, т.4 от Наредба №H-13 от 17.12.2019г. Резултатът от фактическото заличаване на информацията е виден от приложените по делото справки от персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди при пенсиониране /л.62 и сл./, т.е. данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за В. Т. при осигурителя „Силвен-2000“ ЕООД липсват и към настоящия момент. Тези доказателства са дали основание на пенсионния орган още през 2022 г. да подложи на нова преценка правата на жалбоподателката и да измени разпореждането си от 03.12.2020 г., като постанови отказ за отпускане на пенсия по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, доколкото изключването на осигурителния стаж в размер на 7 г. и 10 месеца е довело до липсата на предпоставките за отпускането й при зачетен /оставащ след намалението/ осигурителен стаж в размер на 23 г., 7 месеца и 23 дни при изискуем се от 35 г. и 10 месеца. При извършената нова преценка през 2024 г., отново и предвид същите установявания, въпросният период не е зачетен за осигурителен стаж. Тази преценка на административния орган е законосъобразна и кореспондира с фактическата обстановка. Т.е. правилно при определяне размера на ЛПОСВ по подаденото заявление през 2024 г. времето от 01.01.2000 г. до 10.02.2008 г. не е зачетено за осигурителен стаж по смисъла на чл.40 от НПОС във връзка с чл.9, ал.1 от КСО. Предвид горното следва да се възприеме, че във връзка със заявлението й с вх. №2113-23-2788 от 11.10.2024 г., по отношение на Т. не е налице една от визираните в нормата на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО предпоставки за отпускане на ЛПОСВ, а именно: наличието на притежаван осигурителен стаж в размер на 36 години и 6 месеца. Дори след зачитането на периодите, през които жалбоподателката се е самоосигурявала, общият й признат осигурителен стаж е равен на 27 години, 8 месеца и 11 дни, т.е. не й достигат 8 г., 9 месеца и 11 дни. В тази връзка следва да се отбележи, че неприложима в случая се явява възможността, съдържаща се в разпоредбата на чл.9а, ал.2 от КСО, според която за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал.4. В случая недостигащият стаж за придобиване на право за ЛПОСВ е над 5 г., поради което заплатените през 2020 г. осигурителни вноски не могат да са в полза на лицето в рамките на настоящото пенсионно производство. Административният орган правилно е отказал зачитането за осигурителен стаж на времето, за което лицето е заплатило осигурителни вноски в размер на 6912.64 лв., като е указал на жалбоподателката възможността й да поиска тяхното възстановяване по реда на ДОПК. Нормата на чл.68, ал. 3 от КСО съдържа изключения от правилата на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на посочените правни основания /по общия ред/ да сторят това при по-облекчени условия, но при наличието на конкретни законови предпоставки. За да придобият право на пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО към 2024 г. лицата, без значение мъже или жени, следва да са навършили възраст от 67 г. и да притежават 15 години действителен осигурителен стаж. В случая и предвид доказателствата по делото Т. отговаря на тези изисквания, като към датата на заявлението е навършила възраст от 67 години, 3 месеца и 22 дни и притежава действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО в размер на 27 г. и 7 дни. При това положение за нея са изпълнени предпоставките за отпускане на ЛПОСВ по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО, каквато впрочем й е отпусната в пълен размер с разпореждане [номер] от 17.10.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Стара Загора. По аргумент на чл.9а, ал.2 от КСО, периодите от време, за които са заплатени осигурителни вноски не могат да бъдат зачитани за осигурителен стаж в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, т. е. отново правилно и законосъобразно пенсионният орган не е взел предвид „закупеният“ стаж при определяне на размера на пенсията. Тук е мястото във връзка с направените с жалбата възражения да се обърне внимание и да се разграничат отделните хипотези на чл.9а от КСО, като се акцентира върху това, че съгласно чл.9а, ал.1, т.1 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал.4, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. Тази възможност не е ограничена от вида пенсиониране, като е приложима и в случаите по чл.68, ал.3 от КСО, стига заявителят да представи необходимите доказателства за това. Както правилно се сочи в оспорения административен акт, съгласно чл.45, ал.1 от НПОС времето по чл.9а, ал.1 от КСО, за което са внесени осигурителни вноски съгласно чл.9а, ал.4 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение по утвърден от управителя на НОИ образец /обр. УП-16/, издаден от длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за придобита научна и образователна степен доктор, данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ, и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата. В случая нито в хода на съдебното производство, нито в хода на развилото се административно производство са ангажирани каквито и да било доказателства за признаването на подобен стаж, както и въобще доказателства за проведено обучение на лицето. Простото позоваване от страна на жалбоподателката за наличието на подобни факти не може да доведе до извод за тяхното реално осъществяване, без да са представени надлежни документи за това, т. е. да е изпълнена процедурата по заплащане на съответните осигурителни вноски и удостоверяване на стажа посредством издадено удостоверение обр. УП-16. В този смисъл неоснователно и недоказано се явява направеното възражение за неправилно определяне размера на отпуснатата ЛПОСВ за жалбоподателката без да бъде взет предвид осигурителен стаж по реда на чл.9а, ал.1, т.1 от КСО. По отношение твърдението за липсата на връчване на разпореждане [номер] от 17.10.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Стара Загора с което считано от 17.10.2024 г., на Т. е отпусната в минимален размер ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО съдът приема следното: Отпускането на ЛПОСВ в минимален размер до определяне на действителния такъв по реда на КСО, при доказано право на съответния вид пенсия, е регламентирано в чл.10, ал.2 от НПОС, като след определянето на първоначалния размер на пенсията, същата, по реда на чл.99, ал.1, т.2, б. "д" от КСО се изменя от органа, който го е издал и в случай на установена разлика, същата се изплаща от дата на отпускането й. Въпросното отпускане в минимален размер, в случаите, когато за първи път се отпуска пенсия, се извършва в срок от един месец от подаване на заявлението – чл.10, ал.4 от НПОС, като определеният минимален размер на пенсията е законово регламентиран – чл.70, ал.12 и 13 от КСО. Този особен ред изисква произнасяне на административния орган в значително по-краткия срок от един месец в сравнение с общопредвидения такъв от четири месеца с цел защита интересите на пенсионера и своевременно осигуряване на минимални средства за живот, т. е. актът е благоприятен за лицето. Именно за тази цел е предвидено в рамките на това първо произнасяне по заявлението на лицето, пенсионният орган да извърши преценка единствено на правото на исканата пенсия и датата, от която това право е възникнало, респективно датата, от която то може да бъде упражнено по правилата на чл.94 от КСО. В конкретния случай по делото липсват убедителни доказателства за надлежното връчване на процесното разпореждане на жалбоподателката, като представената обратна разписка с пощенско клеймо „непотърсен“ не води до обратен извод. Това обстоятелство обаче не формира заключение, че е налице правно недействително волеизявление на административния орган за отпускане на пенсията на Т. в минимален размер, като по-скоро единствено има отношение към срока за оспорването му по административен ред. След като обаче е налице последващо издадено разпореждане за определяне на действителния размер на пенсията, възможността за оспорване на законосъобразността на което очевидно е реализирана от жалбоподателката в т. ч. и по настоящото съдебно производство, то в случая не следва да се приема, че е налице допуснато съществено нарушение, водещо да незаконосъобразност на изменителното разпореждане в тази насока. С оглед изложеното, решение №2153-23-14 от 13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на В. Т. срещу разпореждане [номер] от 07.01.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Стара Загора е законосъобразно – издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на сумата от 150.00 лв., представляваща размера на определеното от съда в полза на ответника по делото юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, съдът