Решение № 2738 от 19.7.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 1390/2022 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба вх. № 53-06-8972 от 27.10.2020г. по описа на ТД на НАП- София от „ХАЗАРТ 08“ ЕООД с ЕИК 200302260, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Академик Методи Попов“ № 15А, ет. 2, представлявано от управителя МГ., срещу Наказателно постановление № 26-Х-87/01.10.2020г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 110, ал. 2 от Захона за хазарта (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 45, ал. 3 от ЗХ. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила – на чл. 42, ал. 1, т. 4 и на 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и на материалния закон, тъй като в проверявания обект имало само един вход за посетители, при който е поставено информационно табло по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗХ. Навеждат се доводи за маловажност на случая. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не се представлява. Административнонаказващият орган – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения юрк. Р. изразява мнение за неоснователност на жалбата. Сочи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. СРП – редовно призована, не изпраща представител. От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбата на „ХАЗАРТ 08“ ЕООД с ЕИК 200302260 срещу Наказателно постановление № 26-Х-87/01.10.2020г., издадено от изпълнителния директор на НАП, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. На основание Заповед № П-411 от 18.11.2019г. на председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) на 19.11.2019г. била извършена проверка на обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател - игрална зала в гр. София, ул. Академик Методи Попов № 15А. В хода на проверката контролните органи установили, че игралната зала има два входа, като в непосредствена близост до един тях липсвало поставено на видно място информационно табло със забраните по чл. 45, ал. 2, т. 1-4 от ЗХ. Били снети писмени обяснения от управителя на игралната зала и от крупие в същата, и бил съставен констативен протокол за извършената проверка № 0033/19.11.2019г. Св. РБ. – началник отдел „Контролна дейност” в дирекция „Лицензионна и контролна дейност” в ДКХ намерила, че „ХАЗАРТ 08“ ЕООД с ЕИК 200302260 е извършило нарушение на чл. 45, ал. 3 от ЗХ, на 05.05.2020г., поради което съставила Акт за установяване на административно нарушение № 047/05.05.2020г. срещу дружеството- жалбоподател. Въз основа на посочения АУАН, на 01.10.2020г. било издадено Наказателно постановление № 26-Х-87/01.10.2020г. от изпълнителния директор на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 110, ал. 2 от ЗХ била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 45, ал. 3 от ЗХ. Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител РБ.. Показанията на свид. Б. съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани с извършената планова проверка и със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. При разпита на актосъставителя, показанията от който бяха прочетени на основание чл. 281 от НПК, съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Следва да бъде отбелязано, че извършването на нарушението се установява и от писмените обяснения на СБ. (крупие в игралната зала), който е посочил, че процесният вход е бил отключен по време на проверката и се използва от клиенти на игралната зала, за да пушат, както и от чистачката. Нарушението се установява и от писмените обяснения на ММ. (управител на игралната зала), видно от които същият вход по време на проверката е бил отворен и през него може да се преминава. Не оборва констатациите в акта приобщеното по делото писмо с Рег. № ОМ-7-0543 от 05.12.2008г. по описа на Столична дирекция „ПБЗН“ към МВР, в което е посочено, че евакуационните изходи на игралната зала са два, с врати, отварящи се по посока на евакуацията, тъй като посоченото по никакъв начин не изключва възможността вратите да могат да се отварят и от външната страна на обекта. Същото е относимо и за посоченото в чл. 5, ал. 3 от утвърдените с решение № 000030-3014/22.03.2019г. по описа на ДКХ изисквания към игралната зала, приложени по делото, доколкото бе установено по несъмнен начин, че процесната врата не се е използвала само за противопожарна и аварийна безопасност. От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното Наказателно постановление административно нарушение на чл. 45, ал. 3 от ЗХ е извършено. От обективна страна, на 19.11.2019г., в игрална зала на адрес гр. София, ул. „Академик Методи Попов“ № 15А, в която се организират хазартни игри с игрални автомати въз основа на Удостоверение за издаден лиценз № 000030-12689/04.11.2019г. от ДКХ на „ХАЗАРТ 08“ ООД, понастоящем „ХАЗАРТ 08“ ЕООД, е имало 2 входа, като в непосредствена близост до един от входовете (този към паркинга) на игралната зала не е имало монтирана табела, съдържаща информация по чл. 45, ал. 2, т. 1-4 от ЗХ, а именно, че в игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица ненавършили 18- годишна възраст; униформени, с изключение на тези, които присъстват по служба; въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква; както и на лица без документи, удостоверяващи тяхната самоличност. Както бе посочено по-горе, съдът приема за неоснователни и оборени възраженията на жалбоподателя, че нарушението не е било извършено, тъй като процесният вход не се ползвал от посетители. Обратното се установява по несъмнен начин от приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. констативен протокол за извършената проверка № 0033/19.11.2019г., писмени обяснения на СБ., писмените обяснения на ММ., както и от показанията на актосъставителя, прочетени на основание чл. 281 от НПК. В случая субект на нарушението е юридическо лице, поради което въпросът за вината като елемент от субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане. На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 110, ал. 2 от ЗХ, доколкото същият е организатор на хазартни игри, видно от приложеното по делото Удостоверение за издаден лиценз № 00003-12689/04.11.2019г. от ДКХ на „ХАЗАРТ 08“ ООД, понастоящем „ХАЗАРТ 08“ ЕООД. За нарушението правилно е била наложена имуществена санкция в минимален размер от 500 лева, съответстваща на обстоятелството, че то се явява първо за дружеството. Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, приложими по отношение на административните нарушения в областта на хазарта. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му, предвид нормата на чл. 90, ал. 2 вр. чл. 89, ал. 1 от ЗХ (редакция ДВ, бр. 26 от 2012г., в сила от 1.07.2012 г.). В тази връзка по делото е приобщена заповед № П-411 от 18.11.2019г. на председателя на ДКХ, с която св. Б. – актосъставител, е била упълномощена да извърши процесната проверка. Самото правомощие за издаване на актове при установени нарушения на закона произтича от разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от ЗХ, поради което в тази насока не е необходимо изрично оправомощаване. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му съгласно уреденото в чл. 90, ал. 3 от ЗХ. Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна норма. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и на 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото ясно и прецизно е описано извършеното деяние, като по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на дружеството – самото то, чрез процесуалното си поведение (жалбата и представените от него писмени доказателства) сочи, че разбира в какво е обвинено. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при непосочването в АУАН на точния час на извършената проверка – същото отново по никакъв начин не нарушава правото на защита на санкционираното лице. Съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на същото нарушение. Конкретното нарушение е формално, осъществява се чрез бездействие и настъпването на вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. При този изход на въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на учреждението, чийто орган е издал процесното наказателно постановление, сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд