Решение № 280 от 19.9.2022 г. на Районен съд - Враца по дело № 1032/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. КР. Г. от с.•••• против наказателно постановление № 682 от 13.10.2021 г., издадено от Директора на РДГ- Берковица, с което за извършени две нарушения по чл.213, ал.1, т.1 ЗГ и по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ и на основание чл.266, ал.1 ЗГ са му наложени две административни наказания „глоба“ в размер от по 100, 00 лева, а на основание чл.273, ал.1 ЗГ е постановено отнемане на вещите –предмет на нарушенията /2.00 пр.м3 дърва за огрев от цер/ и на вещта послужила за извършване на нарушението – 1 брой т.а. „Газ 69” с рег.№ВР 9420 АХ. Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адвокат Г.З. от АК - Враца, оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано и моли за неговата цялостна отмяна, а алтернативно-поне в частта за отнемането на вещта-МПС, послужила за извършване на нарушенията. Наказващият орган - редовно призован, не е ангажирал представител и становище по жалбата. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното: На 22.09.2021 г., в землището на с.••••, общ.Криводол, служители на РДГ-Берковица –свидетелите Кр.К. и Ил.И. съставили констативен протокол за проверка №144571/22.09.21 г. и АУАН№682/22.09.21 г. против настоящият жалбоподател за извършени нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 ЗГ за това, че на същата дата и място „транспортира 2.00 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид цер, немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет с т.а.“Газ 69“ с ре㹕••••••. Вещите и средството на вменените нарушения са иззети и предадени на отговорно пазене. Въз основа на този АУАН и при идентично словесно и цифрово описание на нарушенията, е било издадено и процесното НП-предмет на настоящия съдебен контрол. Съгласно свидетелските показания на двамата горепосочени горски служители-Кр.К. и Ил.И. на инкриминираната дата-22.09.21 г., около 22.00 ч., патрулирайки в землището на с.••••, двамата възприели шум от моторен трион. При пристигането им на мястото на шума, двамата не открили физически лица, но открили прясна, незаконна сеч на 2.00 пр.м.3 дърва от цер, немаркирани с КГМ.Малко по-късно, на мястото на сечта пристигнал процесния т.а.“Газ 69“ с рег.№•••••••, управляван от настоящия жалбоподател, който слязъл от автомобила и започнал да товари в него въпросните дърва. Оттук нататък показанията на двамата свидетели влизат в остро противоречие по между си относно последващата хронология на събитията, а именно: Според показанията на св.Кр.К.-актосъставител, след като МПС-то пристигнало на мястото на сечта и водачът му излязъл и започнал да товари дървата, той и колегата му се легитимирали и на същото място съставили констативния протокол за проверка и АУАН.Все според показанията на този свидетел, в констативния протокол за проверка и в АУАН е вписано „транспортиране“ на дървата, тъй като според устните и впоследствие писмено вписани в АУАН обяснения на жалбоподателя, същият не е извършител на незаконната сеч, а само е нает срещу заплащане от лицата, които са я извършили „да ги кара до адреси в с.Лиляче“. Въпросният свидетел е категоричен в твърденията си, че извън възприетото товарене на дървата, последващо предприето от жалбоподателя транспортиране не е имало, като всички официални документи по случая-протокол за проверка, АУАН и др. са съставени на мястото на сечта и товаренето. Обратно, вторият свидетел Ил.И.-съставител на протокола за проверка и свидетел по АУАН, твърди, че той и колегата му са изчакали водачът на МПС-то не само да натовари дървата, но и да предприеме последващото им транспортиране, при което са го последвали със служебния автомобил и са го спрели за проверка на пътя за с.••••, в района на лозята. Именно там е извършена и физическата проверка, оглед и измерване на откритите дърва без КГМ и др.документи за превоз, съответно са и съставени протокола за проверка и АУАН. В конкретния случай други доказателства, позволяващи отстраняване на възникналите съществени противоречия в цитираните показания на двамата свидетели липсват, тъй като тези свидетели и жалбоподателят, фактически са единствените непосредствени участници в събитията и техни очевидци. Същевременно данни, позволващи отстраняване на възникналите противоречия в коментираните свидетелски показания, не се съдържат и в съставените по случая официални документи-протокол за проверка и АУАН, доколкото в тях местоизвършването на нарушението и най-вече-мястото на констатирането му е посочено чрез общата и схематична формулировка –„в землището на с.••••“, а не като напр.конкретен пътен участък от републиканската мрежа по ЗДвП или конкретен поземлен имот, попадащ в обхвата на горските територии. При така установената фактическа обстановка и състояние на наличен откъм обем и качество доказателствен материал, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е напълно основателна: В процесуален аспект, настоящия съдебен състав служебно констатира допуснати процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП, което е “съществено”, нарушава правото на защита на жалбоподателя и представлява формално основание за отмяна на атакуваното постановление, а именно: както вече се посочи по-горе, в АУАН и обжалваното НП мястото на извършване и на констатиране на нарушението /които принципно могат да са различни и да не съвпадат/, в случая е описано изключително схематично, с общата формулировка –„в землището на с.••••“. Тази обща и схематична формулировка не отговаря на императивните изисквания за необходимо съдържание и задължителни реквизити на АУАН и НП по чл.42, ал.1, т.3, съответно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. На второ място, тази формулировка не позволява и никаква адекватна и обоснована съдебна преценка относно редица правно релевантни въпроси откъм приложимост на конкретния материалния закон, съгласно чл.1, ал.1 от ЗГ, както и на последващите въпроси, свързани с функционалната и териториална компетентност на актосъставителя и АНО, съгласно чл.274 и сл.ЗГ. При тези съображения, обжалваното НП подлежи на отмяна само на така посоченито процесуално основание. От материално-правна страна и все според гореизложения доказателствен анализ, в случая по делото безспорно се установи единствено, че на инкриминираното време и място, е осъществено „товарене“ на дърва без КГМ и без съответни документи за произход. Не се установи по изискуемия се от закона несъмнен и категоричен начин факта на извършено от жалбоподателя „транспортиране“ на дървата, като изрично инкриминирана в процесните АУАН и НП форма на изпълнителното деяние на конкретното нарушение и която форма, макар и подлежаща на еднакво санкциониране по чл.266, ал.1 ЗГ, представлява самостоятелно и отделно нарушение от същия вид.С други думи и в рамките на процесуалните си правомощия по чл.63, ал.2, вр.ал.7, т.1 ЗАНН, съдът няма как да отстрани така констатираното нарушение на материалния закон, тъй като макар и да остава в рамките на „същия приложим закон“, възприемането на друга, различна от посочената в АУАН и НП форма на изпълнителното деяние, би довело до „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението“, което е процесуално недопустимо. При тези съображения, процесното НП подлежи на отмяна в коментираната част и на това самостоятелно основание. В частта относно отнемането на вещта послужила за извършване на нарушението-1 бр.МПС, също се констатира самостоятелно нарушение на материалния закон, като в тази насока се споделят аргументите на жалбоподателя. Чл.20, ал.4 ЗАНН /приложим на общо основание, доколкото ЗГ не предвижда друго/, изрично ограничава отнемането на вещи по ал.1 и ал.3 и не допуска такова, в случаите, когато стойността им явно не съответства на характера и тежестта на извършеното.В конкретния казус, наказващият орган не е събирал и представил никакви доказателства за стойността на отнетите вещи, но по правилата на формалната и житейска логика е очевидно, че стойността на едно МПС-т.а.“Газ 69“, многократно надвишава стойността на предмета на нарушението и е налице явно несъответствие между тази стойност и характера и тежестта на извършеното. При гореизложените съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено и в тази му конкретна част. В частта относно отнемането на вещта –предмет на нарушенията-2.00 пр.м.3 дърва, съдът не констатира несъответствия със закона, поради което и НП следва да бъде потвърдено. Предвид изхода от делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатска защита и съдействие в размер на 150.00 лв.