Решение № 247 от 23.4.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 201/2024 г.

Производство по реда на чл.437 ал.2 ввр. чл.435 ал.4 от ГПК. Производството е образувано по жалба с вх.№001704/29.01.2024г. от страна на Б. В. П. с ЕГН••••, с адрес: с.Р. ул.„••”№ Общ.П.Тпротив действие на ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС изразяващо се в „запор“ на движими вещи по изпълнително дело№20178960400507/2017 по описа на ЧСИ. На 15.01.2024г. узнала, че е насрочена публична продан по изп.дело№20178960400507/2017 по описа на ЧСИ Ив.Цанкова с длъжник М. И. С. на движими вещи, като съобщението на ЧСИ било залепено на входната врата на имота и. В жалбата се твърди, че описаните вещи(на обща стойност 2500.00лв.) никога не са били във владение на длъжника М. И. С., а са собственост на жалбоподателката П.(в т.ч. закупени с нейни средства). Б. В. П. и М. И. С. живели на „семейни начала“ като от съвместното им съжителство се родили Д. М. С.а и Д. М. С.(към настоящия момент непълнолетни). Твърди се, че от повече от четири години М. И. С. и Б. В. П. били разделени като длъжникът обитава жилището на родителите си на адрес: с.Р. ул.„••”№е Общ.П.Т. Счита, че ЧСИ извършил едно порочно действие доколкото вещите нито са собственост нито са били във владение на длъжника С.. Моли съда да отмени като незаконосъобразно действие на ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС изразяващо се в „запор“ на движими вещи по изп.дело№20178960400507/2017, а именно Пералня „Gorenje“; Телевизор 32-инча; Обзавеждане за детска стая/две легла е матраци, бюро, шкаф и секция в розово/, Диван тройка е фотьойл с плюшена дамаска, Секция от три модула с витрини, ПДЧ, кафява; Мотокултиватор с ремарке 7к.с „Rider“ РТ 04; Четирикрилен гардероб с четири чекмеджета и ТВ-шкаф, ПДЧ, цвят - „венге“; Телевизор 43-инча, черен; Климатик “Star Light”; Моторна резачка “Stihl” МС 181; Хладилник “Bauknecht” – сив; Фризер ракла “Zanussi” бял; Микровълнова фурна „Samsung“ бяла; Готварска печка „Bosh” с четири котлона; телевизор марка „Philips“ 50 инча; ъглошлайф марка „My project“, трапезна маса с 6бр. столове; Караоке колона. Моли съда да спре изпълнителното производство спрямо вещите, с оглед възможността от разпоредителна сделка във връзка с насрочена за периода: 21.01.2024г.-21.02.2024г. и последващи такива със собствеността. Претендира направените разноски по делото. Представя нотариален акт, платежни документи и стокови разписки. Преписи от жалбата са връчени на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, както и на длъжника М. И. С.. В срока по чл.436 ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от същите. С мотивите си по чл.436 ал.3 изр.II oт ГПК ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС е заела становище за неоснователност на подадена жалба. При самото извършване на описа, ЧСИ бил заведен от органите на МВР в с.Р., ул.„•“№, като длъжникът бил установен на адреса. Така, помощник-съдебният изпълнител приел, че длъжникът живее на този адрес заедно с жалбоподателката и общите им деца, и е описал движимото имущество в общото им домакинство, което имущество те владеят заедно и респ. е налице хипотезата на чл. 465 от ГПК. По отношение на доказателствата за пералня „Gorenje“, 7 кг. и микровълнова „Samsung“, бяла: от представените доказателства ставало ясно, че жалбоподателката придобила въпросните вещи, но това не опровергавало факта, че същите вещи се намират във владение и на длъжника, което се презюмирало, Вещите, макар и закупени от жалбоподателката се използват за общите цели на домакинството, от което е част и длъжника, респективно той владее тези веши заедно с жалбоподателката. По отношение на останалите представени доказателства голяма част от тях са нечетливи, но и oт четливите ставало ясно, че телевизор 32-инча, телевизор 43-инча, черен и телевизор „Philips“. 50-инча са закупени от И. Д. К., а не от жалбоподателката. Фактът, че тези вещи били открити на адреса на жалбоподателката, водел до заключението, че същите реално се владеят и ползват от длъжника, жалбоподателката и домашните им на адреса, на който били намерени. Лицето И К. било регистрирано с постоянен и настоящ адрес: с.Р ул.„•“№, на който адрес е регистриран и длъжникът С.. Подписът му на различните фактури и гаранционни карти, изглежда като положен от длъжника М. С., което водело до заключението, че И. К. закупил тези телевизори за М. С. и семейството му. а документите за придобиването им и гаранционните карти са съставени по начин, който има за цел да бъде шиканирано изп.производство. По отношение на представения касов бон от „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД не ставало ясно по отношение на кои от описаните вещи е, а и същия документ не бил доказателство, от което да било видно придобиване на дадена вещ/каквито са фактура, гаранционна карта и др./, в т.ч. и не бил не посочен получател на стоката. Представени били доказателства само за 5бр. от описаните и изнесени на публична продан 18бр. движими вещи, а по отношение на останалите 13бр. вещи нямало никакви доказателства, което водело до заключението, че всички представени доказателства от жалбоподателката били депозирани единствено с цел шиканиране както на изп.производство, така и на производството по подадената жалба. Поради гореизложеното, съдебният изпълнител моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна. Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По молба на взискателя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД и въз основа на изп.лист от 16.05.2017г. по ч.гр.дело№1168/2017г. на ВТРС срещу длъжника М. И. С. е образувано изп.дело№20178960400507/2017г. по опис на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС, за сумите: 499.80лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението, 5.44лв. - договорни лихви, 112.44лв. - неустойка за неизпълнение, 46.91лв. - лихва за забава, 197.50лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране; 75.00лв. - присъдени разноски, както и разноските по изпълнението. С разпореждане от 06.07.2017г. е изпратено съобщение по чл.191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена ПДИ. До длъжника М. И. С. била изпратена ПДИ и връчена на 14.05.2018г. в с.Р. ул.„•“№ Общ.П.Т. При посещение от страна на ЧСИ на 14.03.2018г. в с.Р. ул.„•“№ Общ.ПТ майката на длъжника М. И. С. уведомила ЧСИ, че длъжникът не живее на този адрес, а в с.Р. ул.„••“№ Общ.П.Т със семейството си, на който адрес бил установен, заедно с жалбоподателката Б. В.П. и децата им, като длъжникът помолил да не бъде извършван опис на движимото му имущество, въз основа на поет ангажимент за погасяване на задълженията си на периодични вноски. Впоследствие при посещение(04.04.2018г.) от страна на ЧСИ на адреса с.Р. ул.„•“№ Общ.П.Т. длъжникът отново бил установен на адреса, заедно жалбоподателката Б. В.П., като отказали да осигуряват достъп на ЧСИ да извърши опис на движимото имущество на длъжника(представят договор за наем на имот от 07.06.2016г. между Б. В.П. и Д. К., както и длъжникът С. направил вноска от 100.00лв. по задълженията си и се ангажирал да поднови вноските си. Между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД(цедент) и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД(цесионер) е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 03.05.2019г. и съгласно Приложение №1. Съгласно договора за цесия вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД срещу ответника било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор. По молба oт 07.10.2019г. от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с Разпореждане от 07.10.2019г. ЧСИ е конституирал по реда на чл.429 ал.1 от ГПК „Агенция за събиране на вземания“ЕАД като взискател по изп.дело и е прекратил производството по отношение на праводателя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД. При посещение(04.08.2021г.) от страна на ЧСИ на адреса с.Р. ул.„•“№ Общ.П.Т. бил установен и описан лек автомобил и Мотокултиватор с ремарке 7к.с „Rider“ РТ 04; , който мотокултиватор впоследствие е описан и на 19.01.2023г. като по данни на съседите, цитираните вещи са собственост на длъжника. С Разпореждане от 15.11.2022г. бил насрочен опис на движимото имущество – на 19.01.2023г. При посещение(04.01.2023г.) от страна на ЧСИ на адреса с.Р. ул.„•“№ Общ.П.Т. бил установен длъжникът С.(уведомен за съдържанието на призовката за описа на 19.01.2023г. по чл.44 ал.1 от ГПК). На 19.01.2023г. бил извършен опис на движимото имущество на длъжника на адреса с.Р. ул.„•“№ Общ.П.Т., като помощник-ЧСИ бил заведен от органите на МВР, като длъжникът С. отново е установен на адреса. С Разпореждане от 21.11.2023г. била насрочена публична продан на движимото имущество на длъжника, находяшо се в с.Р. ул.„•“№ Общ.П.Т. Б. В. П. подала жалба с вх.№001704/29.01.2024г. против действие на ЧСИ Ив.Цанкова с район на действие ВТОС изразяващо се в „запор“ на движими вещи по изпълнително дело№20178960400507/2017 по описа на ЧСИ. Видно от договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№298 томII рег.№4443 нот.дело№226/2015г. В. Д. П. е закупил правото на ползване за себе си и в полза на трето лице Б. В. П. правото на собственост върху недв.имот, находящ се в с.Р ул.„•“№ Общ.П.Т. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК и изхожда от правнолегитимирана страна. Жалбата е подадена от трето лице, което не е страна по изп.дело№20178960400507/2017 по описа на ЧСИ Ив.Цанкова и допустимостта и се предопределя от преценката на съда за предпоставките по чл.435 ал.4 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба трето лице може да обжалва действията на СИ само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Съгласно чл.450 ал.1 от ГПК запорът върху движимата вещ се налага с описването и, а съгласно указанията, дадени в т.1 на Тълк.решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. В случая, с описа на движимите вещи е наложен запор върху тях и е насочено принудителното изпълнение. Това действие е подлежало на обжалване от трето лице при наличие на посочените в чл.435 ал.4 от ГПК предпоставки. Третото лице не се призовава или уведомява за изпълнението, поради което в този случай срокът за подаване на жалба тече от узнаването. Жалбата се явява процесуално допустима като насочена срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител. В Глава XXXIX Раздел I на ГПК изрично са предвидени подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител. Следователно, легитимирани по чл.435 ал.4 от ГПК са онези трети лица, които се намират във владение на вещта към посочения момент, а всички останали трети лица разполагат само с възможността да предявят иск, с който да установят, че вещта, по отношение на която са предприети действия по принудително изпълнение не принадлежи на длъжника, съответно с иска по чл.483 ал.3 от ГПК при реализирана публична продан на движима вещ. Жалбата е администрирана в съответствие с процедурните изисквания на чл. 437 ал.2 от ГПК, поради което делото следва да насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват жалбоподателката, длъжникът и взискателят по изпълнителното дело. Движимите вещи се описват само ако бъдат намерени в държане на длъжника – чл.465 от ГПК. Прилага се чл.69 от ЗС - презумпцията за владение при фактическо държане на вещта от длъжника, от което се предполага и да е собственик. Съответно, ако вещта е намерена в държане на трето лице, то презумпцията важи в негова полза и описът следва да бъде отказан по отношение на тази вещ. Владението, което има предвид разпоредбата на чл.435 ал.4 от ГПК, не следва да се тълкува тясно, като фактическо държане на вещта, а с оглед разпоредбата на чл.68 ал.1 от ЗС(владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя - лично или чрез другиго). В производството се изследва чия е собствеността на спорната вещ(чл.435 ал.4 от ГПК), при което са възможни два варианта: -в случай, че вещта е собствена на длъжника при налагане на запора/описа/, жалбата не се уважава; -в случай, че вещта, въпреки, че фактически се държи от длъжника, се окаже чужда, жалбата се уважава. Запорът на процесните вещи е извършен с описването им съгласно чл.450 ал.1 от ГПК, което изпълнително действие, видно от приложения по изпълнителното дело Протокол за опис на движимо имущество, е извършено на 19.01.2023г. Съдебният изпълнител установява собствеността на движимите вещи при извършването на описа, като неговата преценка изхожда само от индиции за собственост, а проверката се концентрира върху факта на държане на вещта/ вещите. В конкретната правна хипотеза не е спорно обстоятелството, а и установи се от представените доказателства, че Б. В. П. и М. И. С. живели на „семейни начала“ като от съвместното им съжителство се родили Д М. С и Д М. С.. Следва да се отбележи, че М. И. С. е с постоянен и настоящ адрес: с.Р. ул.„••“№ Общ.П.Т, а жалбоподателката Б. В. П. е с постоянен и настоящ адрес: с.Р. ул.„•“№ Общ.П.Т. Представени са доказателства (фактур๕•/30.10.2014г. – лист29 от изп.дело, гаранционна карта листи 12-14 от изп.дело) за пералня Пералня „Gorenje“ и Микровълнова фурна „Samsung“ бяла, като Б. В. П. е придобила въпросните вещи. Документите сочат, че Телевизор 32-инча(лист 20 от изп.дело), Телевизор 43-инча(лист 30-31 от изп.дело), телевизор марка „Philips“ 50 инча(лист15 от изп.дело) са закупени от лицето И. Д. К., регистрирано с постоянен и настоящ адрес: с.Р. ул.„•“№ Общ.П.Т, който адрес е и постоянен и настоящ адрес на длъжника М. С.. За останалите вещи не са представени писмени доказателства относно техното придобиване. При извършване на описа на движимите вещи помощник-ЧСИ е бил заведен от органите на МВР на адрес: с.Р. ул.„Д•“№ Общ.П.Т., като по време на фактическото извършване на описа присъствал длъжникът М. С., а и не е присъствала жалбоподателката Б. В. П.. По изп.дело няма сигурни доказателства, че длъжникът към момента на извършване на описа е продължавал да обитава жилището, съвместно със жалбоподателката. Съдът няма друга възможност, освен да приеме, че към момента на описа(в т.ч. и с наложените запори върху процесните вещи), няма доказателства длъжникът да е осъществявал фактическа власт върху тях и следователно дори не може да се разглежда въпроса влиза ли в действие предположението, че е владелец по смисъла на чл.465 изр.I от ГПК ввр. чл.69 от ЗС. За отмяната на обжалваните действия е достатъчно да се установи по начало, че длъжникът не осъществява никаква фактическа власт върху описаните и запорирани движимите вещи, а такава се упражнява от жалбоподателя извън хипотезата на чл.68 ал.2 от ЗС, като фактите и обстоятелствата не обосновават логичен извод вещите да принадлежат на длъжника – чл.435 ал.4 от ГПК. Дори и да се приеме, че длъжникът посещава и в определени периоди време обитава жилището на адрес: с.Р.ул.„Д•“№6 Общ.П.Т(там живеят неговите две деца), то длъжникът неминуемо ползва тези вещи(част от домакинството на жалбоподателката), но това не означава, че ги държи като свои респ. че е техен владелец(израз на осъществявано владение по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС), а това са действия, при които държането се извършва със съгласието на собственика и не е насочено към своене на вещите. Съдебният изпълнител не съобразил тези факти и обстоятелства при извършване на описа и в нарушение на чл.465 от ГПК е описал процесните вещи, тъй като те не са били във владение на длъжника, доколкото принадлежат на жалбоподателката и се владеят от нея. В тази връзка и с оглед действието на презумпцията на чл. 69 ЗС жалбата на третото лице се явява основателна и следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът