Решение № 181 от 5.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 950/2023 г.

Предявен е иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС. Ищецът „Дин Пропърти“ ЕООД, ЕИК: 205383634, твърди, че има открита банкова сметка при ответника „Първа инвестиционна банка“ АД и е ползвател на предлаганите от ответника услуги, в това число и на електронно банкиране „Моята FiBank”, считано от 10.07.2020 г. Излага, че през цялото време дружеството – ищец стриктно е спазвало всички правила и изисквания, установени от ответника за ползване неговите услуги, вкл. въвеждане на потребителско име и парола за влизане в електронното банкиране и използване на софтуерен token като допълнителен слой защита, издаден от банката-ответник, за потвърждаване на преводите при нареждането им. Излага твърдения, че на 10.11.2021 г. законният представител на ищеца направил опит да извърши превод към личната си сметка от сметката на дружеството през приложението на банката- ответник, но банката отказала да го изпълни, тъй като липсвала декларация за произход на средствата за преводи над 30 000 лева. След разговор с банката и получени инструкции, на 11.11.2021 г., законният представител на ищеца влязъл в сайта на банката и изтеглил необходима за извършване на превода декларация за произход на средствата, но не успял да попълни декларацията и извърши превода, тъй като му възникнала спешна работа. На същия ден по обяд получил съобщение от мобилното приложение за електронно банкиране, видно от което от сметката на дружеството бил успешно нареден превод на стойност 26 125 евро (с левова равностойност на 51 165, 81 лева) до непознато трето лице по сметка, открита в банка в Австрия, който не изхождал от представителя на дружеството. Твърди се, че, след получаване на съобщението за извършения неразрешен превод, представителят на ищеца незабавно изпълнил задължението си да уведоми банката чрез писмено искане за сконтиране в офис на банката в гр. Сливен, но въпреки това преводът бил заверен в рамките на деня. Сочи, че е подадена жалба по случая, по която е образувано наказателно производство. Излага доводи, че ответникът е следвало най-късно до края на деня, следващ деня на неразрешената платежна операция, да изплати на ищеца нейната стойност, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, но това не е изпълнено от него, включително и към момента на депозиране на исковата молба. Посочва, че за стойността на посочената неразрешена платежна операция е завел три броя заповедни производства, в рамките на всяко от които в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, в общ размер на 51 165, 81 лева, равняващи се на стойността на неразрешената банкова операция. По всяко от частните гражданси дела е постъпило възржение от страна на ответника „ПИБ“ АД. Поради това, моли съда да признае за установено между страните, че ответникът му дължи сумата от общо 51 165, 81 лева, съставляваща стойността на неразрешена платежна операция, извършена от банковата сметка на ищеца на 11.11.2021 г. Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва, че между страните са установени договорни отношения, по силата на които ищецът ползва посочените в исковата молба банкови услуги на ответника, включително че на 11.11.2021 г. от сметка на ищеца с IBAN ••••••• е нареден превод в размер на 26, 125.00 EUR (двадесет и шест хиляди сто двадесет и пет евро) към сметка ••••••• и получател: А.N., както и че представителят на ищеца е уведомил банката устно и писмено за неразрешената трансакция. Сочи, че за дружеството– ищец има регистриран единствен оправомощен ползвател на услугите по дистанционно банкиране, който е управителят на ищеца. Излага, че въпросният превод е нареден чрез система TARGET, с вальор на превода „експресен“ (в рамките на текущия работен ден), поради което и банката е бил длъжна да го извърши своевременно и след това нареждането му е станало неотменимо, по аргумент от чл. 85, ал. 1 ЗПУПС. Нареждането на превода било инициирано от web- сайта на електронното банкиране My Fibank, след вход с потребителско име и парола, известни само на оправомощения ползвател, и е потвърдено със софтуерен токън: АА498274, като към превода е подадена и декларация за произход на паричните средства. Излага, че нареждането е подписано от оправомощения ползвател – законният представител на ищцовото дружество, посредством средство за идентификация и подпис, а именно ПИНт на софтуерния Token, който бил известен само на притежателя му, и след въвеждане на еднократна парола (ТАН), генерирана от приложението Fibank Token, след сканиране на QR код за нареждане на превод, иницииран след извършен вход в системата на моята Fibank. Сочи се, че ищецът не е задавал лимити на стойността на платежните му операции за електронно банкиране през уеб сайта, поради което такива не се прилагат и за банката не е било налице задължение да въвежда такива. Ограничение имало единствено при плащанията през Мобилното приложение до размер от 4000 лева, за което свидетелствал отказът на банката да изпълни нареден на 10.11.2021 г. превод в размер на 53 590 лева. Ответникът спори въпросната платежна операция да е неразрешена такава, по смисъла на ЗПУПС, тъй като твърди да е извършена при ползването на платежен инструмент и средство за достъп и идентификация съгласно уговореното между ищеца и Банката, по арг. от чл. 70, ал.1 и ал.3 от ЗПУПС, във връзка с т. 4.6.1. и т. 4.6.3. от ОУ за електронното банкиране „Моята Fibank”. Твърди, че за платежната операция е имало попълнена и представена от оправомощения ползвател декларация за произход на средствата, а достъпът до банковите услуги през уебсайта бил осъществен при правилно въведени парола ПИНт, потребителско име и ТАН, известни само на оправомощения ползвател. Посочва, че по отношение на съдържанието и начина на изписване на въведеното в платежното нареждане основание и по отношение на IP- адреса, от който се достъпва профила на ползвателя, не се дължал контрол поначало от страна на банката. Наред с това сочи, че IP-адресът, който е използван за нареждане на въпросния превод, е бил използван и преди това от страна на представителя на ищеца, поради което именно той не е положил дължимата грижа да не допуска трети лица да достъпят данните му. Излага допълнително, че в меню „Преводи“, чрез стъпков процес, е избирана сметката на наредител •••••••, след което са въведени всички останали реквизити за преводно нареждане (тип превод, вальор за превод, име, адрес и сметка на получател, сума и валута, основание). След успешно попълване на всички необходими реквизити нареждането е потвърдено с коректно въведена комбинация от ПИНт на Софтуерния Token, който е известен само на притежателя му, предоставен в SMS съобщение от Банката на оправомощения ползвател при издаването му, с възможност за промяна с друго значение, и еднократна парола (ТАН), генерирана от приложението Fibank Token. Еднократната парола се генерирала и получавала след осъществен вход в приложението Fibank Token от мобилно устройство на клиента, идентифицирайки се с парола или биометрия (средство, което използва клиентът за отключване на приложението), и сканиране на визуализиралия се в браузъра на компютъра QR код. След сканирането на QR кода, на екрана на телефона, в приложението Fibank Token се получава шестцифрен еднократен код (ТАН), обвързан с конкретната операция, с посочване на сума, име и сметка на получателя на превода. С въвеждане на всички идентификационни данни и потвърждавайки операцията, което потвърждаване в изпълнение на закона включва променлив елемент, свързващ операцията с конкретна сума и получател, платежната операция се явява разрешена от клиента и Банката е длъжна да я изпълни. Излага доводи, че нареждането на превод от сметка на титуляр не може да бъде ограничавано от страна на банката и последната е длъжна да изпълни нареждането на клиента, ако същото е дадено при условията за неговото нареждане и същото е потвърдено със средствата за достъп и идентификация, договорени с клиента, които в случая са били налице. В случай че оправомощеният ползвател не е искал да извърши процесното действие, то той е следвало, още с получаване на генерираното съобщение на мобилния си телефон с ПИНт код за новоиздаден софтуерен Token, да не въвежда кода и незабавно да уведоми банката. След уведомяването от страна на представителя на ищеца, банката е изпратила бързо съобщение до банката на получателя с искане за блокиране на средствата по сметката на получателя и за връщане обратно на превода с основание, че се касае за измама. Последвала е кореспонденция между двете банки, като ответникът е осигурил исканата от банката на получателя информация и документи. Ответникът счита, че платежната операция е автентична, незасегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата електронно банкиране, точно е регистрирана в системата на банката и е осчетоводена надлежно. Сочи, че банката е изпълнила задълженията си към ищеца за предоставяне на информация и за навременна реакция и полагане на дължимата грижа. Поддържа, че дори да става въпрос за неразрешена банкова операция, то същата се е случила, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по договор да спазва мерките за сигурност и препоръките, дадени от банката в тази връзка, като не е опазил персонализиращите си средства за достъп до електронно банкиране. Ответникът счита да е изпълнил надлежно всичките си задължения, произтичащи от установените между него и ищеца договорни правоотношения, поради което счита иска за неоснователен и моли за отхвърлянето му. Претендира присъждане на сторените от него разноски в производството. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Съгласно намиращите се документи по г.д. № 26694/22 г., 26692/22 г. и 26704/2022 г., са били издадени 3 бр. заповеди по чл. 410 от ГПК на 14.06.2022 г., 19.06.2022 г. и от 22.07.2022 г. за изпълнение на парични задължения за различни части на вземане в общ размер на 51 165, 81 лв., явяващи се равностойност на 26 125 евро, съставляващо стойността на неразрешена платежна операция, извършена от банковата сметка на ищеца на 11.11.2021 г. При своевременно подадени възражения кредиторът е предявил законовия срок установителни искове, въз основа на които са образувани гр.д. №54841/2022 г.; № 54848/2022 г.; с и № 54852/2022 г. С определение от 15.12.2022 г. делата са присъединени за общо разглеждане към гр.д. № 54852/2022 г., което е прекратено и е изпратено за разглеждане на СГС, явяват се родово компетентен съд с оглед цената на иска. Между страните не се спори относно наличието облигационно правоотношение по договор за платежни услуги между ищеца и ответника, както и че на 11.11.2021 г. от сметка на ищеца с IBAN ••••••• е нареден превод в размер на 26, 125.00 EUR (двадесет и шест хиляди сто двадесет и пет евро) към сметка ••••••• и получател: А.N., който е изпълнен от банката в рамките на същия работен ден, а представителят на ищеца е уведомил банката устно и писмено за трансакцията, която е обявил за нерзрешена. По делото е изслушано заключение на съдебно-компютърна експертиза, което съдът кредитира като обоснована. ВЛ е установило следното: Процесният превод е одобрен от анализираната банкова система на ответника, същият е извършен при спазена типова последователност, която задължително изискуема при конкретният превод (Извършен през web /интернет базираният портал на ответника/), а именно: Клиент: Отваря https: //my.fibank.bg/EBank-Клиент: Въвежда потребителско име и парола - Клиент: От хоризонталното меню избира..11реводи"; Клиент: Попълва кредитен превод в чуждестранна валута -Клиент: Попълва декларация за произход на средствата -Клиент: Инициира потвърждение на превод -Система: Създава се документ в системата (с уникален номер); а) Система: Генерира QR код; Клиент: 11реглежда и потвърждава заявката: Потвърждение - ПИНт + еднократен код, генериран от действащ Fibank Token (текущо регистриран в профила на потребителя).При сканиране на екрана на приложението Fibank Token се зареждат данни за операцията, която се потвърждава: Действие (тип превод); Получател (име); Получател (IBAN); Сума и валута б) ПИ) 1т + Еднократен код се въвеждат в сайта ръчно от потребителя. Система: Преводът е приет за обработка от счетоводната система; Система: Изпраща Push известие с информация за нареденият превод до мобилният телефон на потребителя. Анализираната система работи директно с база от данни, в която се включват всички банкови действия на съответният клиент, системата не обменя и не генерира по между си файлови масиви от вида на JSON, XML и др. Системата не използва метод за автентификация чрез публични и частни ключове. Разпознаването на потребителя (в случая web) се извършва потребителско име и парола, а потвърждаването на превода, чрез потвърждение - ПИНт + еднократен код, генериран от действащ Fibank Token. При въвеждаме на данните в базата данни не се използва HASH процедура, също упоменатият процес не служи за потребителската автентикация в анализираната система. HASH процедурата може да бъде от полза при миграция на данните в нова система или обновена такава изискваща процес по трансфериране на база данните под друг формат, в това число и при създаване на архива структура. Експертизата не може да потвърди извършването на успешна контролна HASH проверка, така че да може да бъдат проследени операциите, извършени с процесния платежен инструмент. Този процес не се използва в случая. Анализираните от ВЛ данни са само първични, въведени от системата в базата данни в момента на процесната транзакция. Анализираните данни не подлежат на модификация от служители на банката, никой служител няма ниво на достъп и самата система не позволява такъв, който да модифицира вече въведените от нея данни. Системата води информационна следната отчетност: данните които се въвеждат в базата и от данни и процесите които се случват в нея. Това е свързано с процеса на работа на ответната страна, както и за техническата поддръжка на самата банкова система. От метаданните съхранени банковата система на ответната страна е видно. че същата е оторизирала превода, при пълно отразяване и спазване на заложените в нея процедури по верификация и автентификация на потребителя за съответният превод. Въз основа на установените данни, водени на системно ниво в анализираният програмен банков ресурс, се стига до извода, че системата не би позволила без надлежната автентикация на потребителя заложена в нея да се нареди процесният превод. От датата на регистрация са налице множество отразени IP адреси, използвани за успешен вход и банкиране в акаунта на Ищеца в системата на Ответника. За установеният IP адрес 212.43.40.178. от който на 11.11.2021 г. е извършена успешно процесната транзакция, са налице данни за използването му в системата само за конкретната посочена дата и в часовият период от 12: 34: 59ч. до 19: 19: 1 Зч. От установените данни се стига до извода, че ищецът „обичайно“ е банкирал онлайн през мобилен (mobile) интерфейс, визуализация от „обичайно“ използваното устройство за достъп до банковият акаунт: От установените данни се стига до извода, че процесният превод е нареден през уеб (web) интерфейс, като доставчик на услугата е бил Булсатком ЕАД. По отношение на 2 други използвани IP адреси, ВЛ е установило, че те използват услугите на А1 ЕАД и Виваком ЕАД, с крайни потребители гр. Карнобат и гр. Сливен, но на всички доставчикът е в РБ. Не се установяват данни за общо достъпност на изследваните IP адреси, същите се ползват като крайни не общо достъпни точки. След извършена проверка в "Abuse" регистри, съдържащи известия за злоупотреби с IP адреси, не са установени данни за използването на същите в вид съмнителни или доказано експлоатирани за зловредни активности IP адреси. Ищеца е ползвал както приложение (Mobile) и през интернет достъп до системата (web) достъп до своите финансови ресурси в системата на ответика. Не е налице пасивен достъп до сметката на Ищеца. Основанието е заложено в процедурата на използване на двете сулуги при отдалечен достъп до банкирането на ищеца в системата на ответника. Услугата мy Fibank (web) не е с пасивен (само справочен характер), предлага възможност за активно банкиране (създаване на финансови преводи) Процесният превод е нареден със софтуерен Софтуерен Token АА498274. Стандартните лимити за платежни операции по сметката на ищеца заложени по подразбиране от банката са 4 000 лв за мобилнито приложение, през My Fibank (web) не се налагат лимити. Ищецът е уведомил ответника за процесния неоторизиран банков превод, чрез SMS на 11.11.2021 г. в 13: 27: 47 ч. Анализираната банкова система не съхранява данни за фактическата реакция на ответника да се свърже с банката в Австрия, за да я извести за измамата. Налице е отразяване на: Налице са данни за коментари на служители в системата, както следва „Сигнал за злоупотреба“. Не са налице данни в системата на банката за други транзакции или търговски взаимоотношения между ищеца и получателя на процесния банков превод. Не се установи като съхранени данни в системата на банката нареждани от ищеца преводи към получател в чужбина, както не се установени и нареждани от ищеца експресни преводи (TARGET). Технологично е възможно трето недобросъвестно лице (напр. хакер) или автоматичен зловреден алгоритъм (напр. вирус) да са прихванали без знанието на ищеца персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент, използван за оторизация в системата на ответника. Въвеждането на кода, еднократна парола (ТАН - Гранзакционен Авторизационен Номер" уникален, еднократно използваем 6-разряден цифров код) от софтуерният тоукън, който е с живот секунди, представлява защита от висок пиво, предполага се че този код е само в знанието на човека имаш активирано мобилните приложение, което се заключва с код и/или биометрични данни и ПИНт кода, който трябва да се знае само от ползвателя. Тези нива на защита би трябвало да защитят ползвателя на високо ниво. Възможни са техники за преодоляване познати в сферата на социалният инженеринг - подвеждане на дадени лица, такива данни не са предоставени и не се установени в експертизата. Електронното банкиране без да се въведат елементи на верификация и автентификация заложени в системата на ответника: потребителско име, парола за вход в системата, съответно без платежното нареждане да бъде подписано чрез въвеждането на комбинацията от ПИПг и TAМ, генерирана от приложението Fibank Token, след сканиране на визуализиран в браузера на компютъра QR код, като ТАМ се генерира за конкретната платежна операция и се визуализира след успешно сканиране на екрана на мобилния телефон, заедно с данните за операцията, е технически невъзможно да се стигне до нареждане на процесният превод. Функцията за проверка автоматично дали правилно е въведена комбинацията oт двата кода (ПИНт и ТАН) при подписване на документи или извършване на преводи чрез интернет, посредством Софтуерен Token, е автоматично заложена в системата на ответника като основен оторизационен фактор. Технически не е възможно да се потвърди документ с невалидна комбинация (ПИНт и еднократен код). Технически е възможно друго лице, освен регистриран оправомощен ползвател до профила на ищеца, да извършва действия през електронното банкиране, само и единствено ако: знае всички данни за достъп до акаунта, ПИНт кода; и има достъп до устройството, с което се генерира ТАН код и има достъп до приложението Fibank Token, регистрирано към акаунта на ищеца. Екпертизата може да потвърди данните от анализираната банкова система на ответника, които сочат, че процесният превод е бил нормален, при спазени всички задължителни условия по верификация и автентификация, за нея. На дата 11.11.2021 г. са налице данни за вход в системата на Моята Fibank в регистрацията на ищеца от потребител michael_sl2001. Налице е нареден превод с DOC ID •••••••, нареден на 11.11.2021 г. в 13: 26: 49ч. с отличителна референция подробно експортирана от банковата система. Не са установени данни отразяващ грешка при въвеждане на ПИНт и ТАН за подпис на процесният превод в акунта на ищеца. Не са налице и метаданни в логове за въвеждане на многократно грешни кодове, изпробвайки многобройни възможности. Съгласно допълнителното заключение на СКЕ от 15.10.2024 г. ВЛ е установило, че при направена справка в RIPE регистрите за собственост и отдаване поднаем на IP адресите за района на ЕС към периода на процесното деяние (11.11.2021г.) се установява, че съшият е бил тогава от адресното пространство на доставчик на услуги Виваком България ЕАД. Като е бил разпределен за отдаване в района Пазарджик - София. Експертизата не разполага с други по - точни данни за неговото локализиране. Съгласно системата на банката, ищецът е уведомил ответника за процесният превод, като началото на разговора е стартирало в 13: 32ч. на 11.11.2021г. Съглано установените данни, каксаещи извадка от системата отразяваща събитията в електронното банкиране на, ДИН ПРОПЪРТИ ЕООД“ е налице активност в профила от IP адрес 212.43.40.178, от който е нареден неоторизирания превод, след стартиране на уведомяването. Съгласно установените данни не може да се определи модела и вида на използваното устройство имащо IP адрес 212.43.40.178, от което е нареден и оторизиран процесният превод. За установеният IP адрес 212.43.40.178, от който на 11.11.2021г. е извършена успешно процесната транзакция, са налице данни за използването му в системата само за конкретната посочена дата и в часовият период от 12: 34: 59ч. до 19: 19: 13 ч. ВЛ е снело на хартиен носител съдържанието на аудио файл с име „2021111113325000000171803005.wav“ и продължителност от 15 минути и 28 секунди. При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Съгласно нормата на чл.415 вр. чл.422 от ГПК, при своевременно подадено възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение, заявителят следва да предяви установителен иск за установяване на вземането си. Доколкото възражението на длъжника и указанията на съда за предявяване на исковете са предявени в срок, исковете са допустими. При твърдение, че процесната платежна операция е неразрешена, ищецът претендира заплащане на нейната стойност в съответствие с нормата на чл. 79, ал.1 от ЗПУПС. При безспорност на извършената операция, на първо място следва да се установи дали тя се явява неразрешена. Съгласно нормата на чл. 70, ал.1 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. В съответствие с чл. 78, ал.1 от ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Установяванета на автентичността на платежната операция се явява операция, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция(чл. 78, ал.3 от ЗПУПС). Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги (ал.4 от с.з.) Съгласно ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1957 ОТ 11.07.2024 Г. ПО Т. Д. № 2456/2022 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС това правило регламентира две хипотези, при които извършената от банката платежна операция не съответства на действителната воля на ползувателя на платежната услуга, в зависимост от степента на отклонението от нея, а именно на 1) неточно изпълнена такава, при която е налице обективирано в електронна форма действително волеизявление на наредителя за извършване на съответната трансакция, но то не е било осъществено от доставчика на платежната услуга точно според неговите указания и на 2) неразрешена платежна операция, т.е. такава, за чието извършване ползувателят-наредител изобщо не е направил волеизявление за разпореждане със сумите по сметката му в полза на лицето, на което те са преведени. От тълкуване на нормата на чл. 79, ал. 1, във връзка с, ал. 4 от ЗПУПС следва, че единствено в първата хипотеза - на неточно изпълнена платежна услуга, защитата на доставчика може да се ограничи до установяване на посочените в, ал. 1 обстоятелства, за които носи доказателствената тежест, а именно установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране и осчетоводяване, както и за това, че операцията не е засегната от техниеска повреда или друг недостатък при предоставяне на услугата. Съгласно изричната в този смисъл норма на чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, при твърдение на ползвателя на платежната услуга, че не е разрешавал платежната операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца. В този случай доставчикът на платежни услуги, следва да представи и доказателства, че е налице измама от страна на ползвателя на платежни услуги или негова груба небрежност, изразяваща се в неизпълнение на някое от задълженията му по чл. 75. Това следва и по аргумент a contrario от нормата на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, която възлага в тежест на платеца всички загуби, независимо от размера им, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или поради неизпълнението на едно или повече от задълженията му по чл. 75 от ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. Нормата на чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС възпроизвежда тази на чл. 72, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, според която, когато ползвателят на платежни услуги отрича да е разрешавал изпълнена платежна операция, използването на платежен инструмент, регистрирано от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, само по себе си не е достатъчно за доказването, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал с цел измама, или че не е изпълнил умишлено или поради груба небрежност едно или повече от задълженията по член 69, като доставчикът на платежни услуги представя доказателства в подкрепа на доказването на измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. От изложеното еднозначно следва, че при твърдение на ползувателя, че оспорената от него платежна услуга е неразрешена, доставчикът не може да се ограничи с установяване на обстоятелствата по чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС - регистриране на нареждането и осъществяването му с електронното устройство на ползувателя, а следва да докаже, че осъществяването щ се дължи на измама или проявена от ползувателя груба небрежност, поради неизпълнение на задълженията му по договора. Освен че съответстват на нормите на общностното право - споменатата Директива 1215/2366 от 2015 г., нормите на чл. 78, ал. 1 и, ал. 4 от ЗПУПС са ясни и непротиворечиви и приложението им не се нуждае от осъвременяване чрез телеологичното им или корективно тълкуване, доколкото чрез тях рискът от извършването на неразрешена платежна операция е възложен на доставчика на платежната услуга, в чиято тежест е и установяването на изключващите отговорността му обстоятелства, в какъвто смисъл е и становището на въззивния съд, съдържащо се в съобразителната част на решението. Консеквентно на изложеното, не удовлетворява специалния критерий за достъп до касация и третият въпрос в двете му части. Очевидно е, че при твърдение за неразрешена платежна операция идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код м-токен и др.) не е достатъчно да изключи неговата отговорност, както и че обстоятелствата по чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, за които доставчикът носи са предмет на изчерпателна регламентация. В настоящия случай ищецът е въвел твърдения, че не е разрешавал изпълнението на процесната платежна операция. Следователно върху отвеника е доказателствената тежест да установи посочените по – горе законови предпоставки. Неполагането на дължимата грижа от страна на ищеца ответникът извежда от факта на успешното идентифициране и автентифициране, осъществено при нареждане на транзакцията, от което е направен извода за груба небрежност – не е спазил препоръките на банката за опазване на персонализиращите средства. Това обаче не е достатъчно, доколкото самата правна норма изключва такива връзка, като изисква ангажиране на доказателства за умисъл или груба небрежност. При отчитане и на установените от СКЕ обстоятелства, че IP адресът, от който е нареден превода, е бил използван за единствено по време на това банкиране на 11.11.2021 г. в часовият период от 12: 34: 59ч. до 19: 19: 10 ч., че преводът е нареден през уеб (web) интерфейс, а ищецът е осъществява банкирането си през мобилен (mobile) интерфейс, липсата на данни в системата на банката за други транзакции или търговски отношения между ищеца и получателя на банковия превод, липсата в системата на банката на съхранение на каквито и да е данни за нареждани от ищеца преводи към получатели в чужбина, съдът приема, че платежната операция не е разрешен от ищеца, а в хода на на съдебното дирене не се установи наличие на измама, умисъл или груба небрежност от страна на наредителя, който своевременно е уведомил банката след оповестяването му с SMS за превода, която не е предприела действия по чл. 90, ал.4 от ЗПУПС. В този случай в съответствие с чл. 79, ал.1 от ЗПУПС ответникът – доставчик на платежната услуга следва да възстанови стойността на неразрешената платежна операция. Горното мотивира съда да приеме предявените искове за основателни. В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, съгласно представения списък, както следва: 1) 1923, 32 лв. ДТ; а)500 лв. по гр.д.№54841/2022 г.; б) 400 л в. По 54848/2022 г.; с)1023, 32 лв. по гр.д. № 54852/2022 г.; 2) 2150 лв. депозит за ВЛ; 3) адв. възнаграждение 4 800 лв. или общо 8 873, 32 лв. Воден от гореизложеното съдът