Решение № 282 от 27.11.2025 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 521/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 10062/17.7.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на "ЛЕДЕНИКА СПА“ ООД, с ЕИК ••• от ••• - ищец в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 17.7.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. Л. А. Я. - АК-Враца против Решение №406/19.6.2024 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 3-ти състав по гр.д. 321/2024 по описа на Районен съд - Враца.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Поддържа, че по делото било доказано правото на собственост на ищеца върху парцела в който е било построено бунгалото, което ответницата претендира да е придобил по давност.

Оспорва процесното бунгало да е търпим строеж. Твърди, че по делото не били събрани доказателства, че процесното бунгало е търпим строеж.

Твърди, че било опасно и смущавало правото на собственост на въззивника ищец в исковото производство.

Излага че по делото било доказано, че процесното бунгало е в имот на въззивника, но нямало доказателства за законността на изграждането на постройката. Твърди, че към момента на изграждане на постройката са приложими нормите на ППЗТСУ според който строителство във вилни зони, курортни места и курортни части на населените места се допуска въз основа на застроителен и регулационен план (дворищнорегулационен план) (чл. 52 от ППЗТСУ). Освен това сгради и постройки се застроявали само в строителните граници на населеното място, като самите строителни граници се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен план се определят със застроителен и регулационен план. (чл. 104 от ППЗТСУ). Излага, че е предвидено изключение от правилото, съгласно което „Извън строителните граници на населените места строежи могат да се извършват въз основа на частично застроително решение, както следва: 1. В земеделски земи - съгласно Наредба № 2 за застрояване на земеделските земи, когато обектите са съвместими с основното предназначение на земите; 2. в земеделски земи, чието предназначение се променя - след провеждане на съответните процедури по Закона за опазване на земеделските земи и правилника за прилагането му; 3. в други територии - съгласно нормите и реда за застрояване на такива територии (чл. 108 от ППЗТСУ), но за процесното бунгало нямало застроително решение е специално условие, заместващо изискването строителството да се извършва въз основа на подробен устройствен план, в частност въз основа на застроителен и регулационен план.

Твърди, че доколкото по делото е установено, че процесното бунгало е незаконно построено, то сдобиването на ответницата с констативен нотариален акт за собственост не променя обстоятелството, че процесното бунгало не представлява търпим строеж по смисъла на пар. 16 от ПЗР на ЗУТ.

Твърди, че бунгалото не е захранено с вода и не е свързано с В и К мрежа, освен това в одобрените проекти за строителство е предвидено, че попада в част от имота, предвидена за озеленяване. Самото бунгало било свързано с електрическата мрежа чрез съмнително отклонение от разположен в имота на въззивника трафопост и не отговаряло на изискванията за електро и пожарна безопасност и представлявало риск за хората и растителността в околността.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново с което да бъде уважен изцяло предявения иск.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

С жалбата се правят доказателствени искания за допускане на основание чл. 195, ал.1 от ГПК изслушването на СТЕ със задача: „Отговаря ли бунгалото на изискванията за такъв тип сграда /пожарна безопасност, ВиК, екологични изисквания и т.н./?" и „Как е разположено бунгалото спрямо одобрения технически проект? Има ли то конфликт с предвидените в него обслужващи отклонения от ел. захранването? Има ли конфликт с предвиденото паркоустройство и благоустройство?“ В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата С. И. Б., с ЕГН •••••••••• от ••• - ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №10694 от 1.8.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, подаден директно в регистратурата на съда на 1.8.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.М. Г. - АК-Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Излага, че по делото са събрани доказателства, включително и заключението на вещото лице, което не е оспорено и е прието без възражения от страните.

Твърди, че процесното бунгало попада в защитена зона на ПП „Врачански балкан“ и по отношение на територията е приложима разпоредбата на чл.31 от 33Т. Тъй като бунгалото е изградено към 80 -години на миналият век, което е посочено както от ищеца, така и от вещото лице, следва да се приеме, че то е в заварено положение и забраната по чл.31 от 33Т по отношение на него не е приложима, но същата се зачита към строителни мероприятия, които ще бъдат реализирани в този имот.

Оспорва че имотът в който е изградено процесното бунгало попада в обхвата на устройствен план преди изменение на ПУП и конкретното му предназначение да е определено в такъв ПУП, поради което и след като имотът попада в защитената територия на НП „Врачански балкан“ за него е приложим Плана на управление на ПП „Врачански балкан“ според който е забранено:

1. Промяна на предназначението, увеличаване капацитета на туристическите хижи, почивни бази и сгради за обслужване на съществуващи съоръжения, увеличаване на застроената и разгърната площ;

2. Забрана за заустване на непречистени до необходимата степен отпадъчни води в повърхностни водни обекти;

3. Вилно строителство; 4. Строителство на нови пътища, с изключение на горски по изготвен проект; 5. Паша на домашни животни; 6. Изграждане на производствени и промишлени предприятия; 7. Извеждане на сечи с изключение на санитарни такива. Поддържа че въззивникът е запознат с ограниченията за ползване на имота доколкото имотът, в който се твърди, че е построено бунгалото е апортиран в капитала на въззивното дружество след оценка на вещи лица.

Доколкото бунгалото било построено през осемдесетте годни на 20-ти век за него не са приложими забраните, приложими за имота на въззивника.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания, но въззваемият се противопоставя на доказателствените искания направени от въззивника.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемaта чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

В производството пред въззивния съд е изслушано заключение на вещо лице по допуснатата пред въззивния съд съдебна експертиза.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС от „ЛЕДЕНИКА СПА“ ООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от Управителя В. Я. Д., чрез адв. Л. А. Я., вписан в Адвокатска колегия - гр. Враца, със съдебен адрес за призоваване: ••• против С. И. Б., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••• иск за премахне притежаваното от нея Бунгало № 6 със застроена площ от 32 кв., построено в поземлен имот 005100, находящ се в землището на село Згориград, с код по ЕКАТТЕ 30606, община Враца, област Враца, с обща площ 83, 749 дка, начин на трайно ползване - друга селищна територия, категория при неполивни условия осма, находящ се в местността „Църквище”.

В исковата молба се твърди, че „ЛЕДЕНИКА СПА“ ООД, ЕИК: ••• е собственик на недвижим имот № 005100, находящ се в землището на село Згориград, с код по ЕКАТТЕ 30606, община Враца, област Враца, с обща площ 83, 749 дка, начин на трайно ползване - друга селищна територия, категория при неполивни условия - осма, находящ се в местността „Църквище”. Твърди се, че собствеността е придобита чрез апортна вноска в капитала на дружеството и в апортирания имот ищецът планира да изгради Ваканционен комплекс. Поддържа се, че в границите на имота към момента на изготвяне на проекта се намират хотелска сграда и 12 бунгала, които са в неизползваемо състояние. Твърди се, че с проекта се предвижда премахване на бунгалата и запазване, без намеса в хотелската сграда и предмет на проекта е ваканционен комплекс състоящ се от следните зони: Зона за достъп, паркиране и рецепция; Обща зона - ресторант, барбекю зона; Зона за палатки - 2 бр. платформи за палатки, баня, склад; Зона къщи за гости - 10 бр. Къщи; Хотелска зона.

Твърди се, че проектът цели минимално изменение на съществуващия терен и запазване на съществуващата дървесна растителност като малките размери на сградите позволяват разполагането им между съществуващите дървета, а по-големите сгради се намират в зоните на имота, които не са залесени. Поддържа се, че подхода към имота се намира в южния край, където са разположени и сградите с обслужващи функции. Поддържа се, че автомобилен достъп има само рецепцията и ресторанта с цел зареждане и обслужване като в останалата част на имота се предвижда изграждането на пешеходни алеи, достигащи до всяка от къщите за гости. Твърди се, че проектът цели максимално запазване на природната среда като сградите в стръмните части на терена са повдигнати, с цел минимална намеса. Използват се естествени материали. Твърди се, че къщите за гости са максимално отдалечени една от друга. Запазва се съществуващата дървесна растителност и в откритите зони, след почистване, се засаждат допълнително характерни за парка видове, по проект озеленяване.

Твърди се, че проектът е одобрен от компетентните органи и за него е издадено Разрешение за строеж №20/11.02.2021 г. Поддържа се, че ответницата С. И. Б. е собственик на едно от негодните за употреба бунгала, разположено в имота на ищеца съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти - Бунгала, придобити по давностно владение peг. № 144, том II, peг. № 1557, дело № 179 от 2018 г. на Нотариус В. В., вписан под № ••• в регистъра на Нотариалната камара на Република България.

Твърди се, че разположеното в имота на ищеца бунгало № 6 със застроена площ от 32 кв. м., собственост на ответницата пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост и да реализира пълноценно инвестиционните си намерения.

Твърди се, че независимо от факта, че при издаването на Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти - Бунгала, придобити по давностно владение peг. № 144, том II, peг. № 1557, дело № 179 от 2018 г. е представено удостоверение за търпимост съгласно трайната съдебна практика подобни удостоверявания установяват само благоустройствената допустимост на даден строеж в съответния му вид от гледище на обществения интерес.

Поддържа се, че процесното бунгало, заедно с още няколко от подобен тип в същия парцел, е изградено през 70-те — 80-те години на миналия век, без строителни книжа за неговото изграждане, същото е изградено без да са спазени и сантарно хигенните изисквания за такъв вид вилни/туристически обекти. Няма тоалетна и законно прокарана течаща вода, поради което за извършване на санитарно хигиенните нужди на използващите това бунгало ще излизат извън него, в имота на ищеца което ще пречи на ищеца да реализира в пълен обем правото си да предоставят на гостите на своя почивен комплекс (който е в процес на изграждане) качествена туристическа услуга.

Твърди се, че бунгалото не е захранено по надлежен и безопасен начин и с електричество, има частично прокарани през имота захранващи кабели, които частично са на около 50 см. под земя, а частично (поне за няколко десетки метра) са опънати въздушно, през дървесна растителност и това застрашава както пожарната безопасност, на самия обект, така и цялостната инфраструктура в имота на ищеца.

В законовият срок от ответницата С. И. Б. от гр.Враца ответник по гр.дело № 321/2024 година чрез адвокат М. Г. от АК-Враца със съдебен адрес на призоваване и съобщения: ••• е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който иска се оспорва като неоснователен.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответницата С. И. Б. от гр.Враца е постъпил писмен такъв, с който ИМ се оспорва както по основание.

Твърди се, че ищецът не е доказал правото си на собственост, като се е позовал, че поземлен имот с № 005100, находящ се в местността „Църквище“ е внесен като апортна вноска в капитала на дружеството. Твърди се, че в приложеният дружествен договор е посочен поземлен имот с № 005100 с площ от 83. 749 дка като при сравнение с поземлен имот, описан в нотариален акт № 144 т.2 н.дело № 179 от 2018 година, с който е призната собствеността на ответницата, поземленият имот, в който се намира Бунгало № 06 съвпада с описаният в дружественият договор само по номер и по площ, но не и по съседи, категория и начин на трайно ползване и поради това ищецът не установява безспорно от представените към исковата молба доказателства, че е собственик на поземлен имот, върху който е се намира бунгалото на ответницата и че същото му пречи да ползва имота си.

На следващо място се поддържа, че основанието, че за описаният в исковата молба поземлен имот е налице одобрен проект за изграждане на Ваканционен комплекс не е достатъчно, за да бъде установена основателността на иска. Твърди се, че видно от описаният поземлен имот, в който е разположено бунгалото на ответницата, върху същият има наложени законови ограничения, тъй като попада в защитена територия- Природен парк, в който се забраняват всякакви дейности, с изключения на тези, посочени н чл.31 от ЗЗТ и поради наложена от специалният закон забрана, одобрените проекти за изграждане на Ваканционен комплекс не съдържат обозначение, че същите са дейности, разрешени от ЗЗТ, както и от плана за управление на Природният парк.В тази връзка се оспорва представените проекти и разрешително за строеж, издадено от Община Враца, като считам, че същите са незаконосъобразни.

Твърди се, че процесното бунгало е изградено правомерно, при спазване на санитарно- хигиенни норми и строителни книжа. Същото било построено с трапезария и други бунгала през 80 те години на 20 век, при друг политически строй и правен ред като в този период, за задоволяване на нуждите за отдих на работещите в държавни социалистически предприятия или обединения, съгласно действащата политика са създадени създават комплекси за отдих на територията на Врачански балкан. Твърди се, че на определена територия са изградени бунгала и бази на бивши вече предприятия, като единственият в момента действащ почивен комплекс е на АЕЦ „Козлодуй“. Завод „Втори юни“, който е изградил бунгала и трапезария е бил от категорията предприятия, който е имал работници и служители, поради което със съответните разрешения, постройките са изградени правомерно, снабдени с електричество и водоползване, достъп до асфалтов път, спирка на градският транспорт, съобразени с територията на Врачански балкан. Същите постройки били търпими строежи, като не подлежат на събаряне и премахване. Твърди се, че бунгалата са изградени са съобразно действащите строителни правила към момента на изграждането им и при създаването на природният парк, техният статут не попада под забраната на ЗЗТ. При тези съображения се твърди, че при това фактическо положение е следвало, при изготвяне на инвестиционните проекти на ищеца, процесното бунгало, заедно с други находящи се постройки на територията на поземленият имот да бъдат отразени в геодезичното заснемане на терена и да бъдат съобразени като търпими постройки, като застрояването да бъде съобразено с тях, като бъде преценено и отстояние и достъп до бунгалата. Поддържа се, че територията на поземленият имот позволява да бъдат извършвани дейности за туристическа дейност, но при съобразяване със съществуващото положение.

Твърди се, че собствеността върху бунгалото е придобита на самостоятелно правно основание, без собствеността на поземленият имот, Правото на собственост било признато от нотариус с района на действие РС-Враца в резултат на давностно владение върху бунгалото и част от бивша трапезария и по силата на договор за покупко- продажба, сключен на 15.08.2003 година между „Втори юни“ АД гр.Враца и С. И. Б., с нотариална заверка на подписите, купувачът С. Б. е закупила от продавача „Втори юни“АД - гр.Враца бунгало със застроена площ от 42.04 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от бунгало -кухня с площ от 65.05 кв.м., находящи се в землището на с.Згориград, местността „Църквище“- общинска собственост. Сключеният договор за продажба е началото на владение на процесното бунгало и 1 /3 идеална част от бунгало-кухя, което се е осъществило за период от повече от 10 години и много по далечен от придобиването на собствеността на поземленият имот от ищеца в процесното бунгало се намират всички необходими удобства за отдих като разположението му позволява да бъде използвано целогодишно. Твърди се, че достъпът до бунгалото и ползването на прилежащата му територия от ответницата и нейното семейство не е ограничено от ищеца, нито пък е ограничавано от неговият праводател. Поддържа се, че през годините и до настоящият момент, ответницата и нейното семейство ползва свободно явно и необезпокоявано бунгалото, като и в него са почивали и техни близки и приятели и от страна на собственика на терена през годините не са създавани пречки за достъп до имота и ползването на бунгалото по предназначение и територията на която се намира бунгалото не е била с поставени огради на границите на имота на ищеца или на неговият праводател. При закупуване на процесният имот към 2010 година, за което има данни по делото, бунгалото на ответницата е съществувало и е било отразено към 2019 година и това обстоятелство е следвало да бъде известно на ищеца към момента на изготвяне на инвестиционният проект.

Първоинстанционният съд като е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, е намерил за установено от фактическа страна следното:

Видно от дружествен договор на „ЛЕДЕНИКА СПА” ООД гр. София, вписан в Агенция по вписванията №3550/15.07.2019 г., акт.№118, том 9 в капиталът на дружеството е направено вноска от „Ест” АД представляваща право на собственост върху недвижим имот №005100, находящ се в землището на с.Згориград, общ.Враца с площ от 83.749 дка, начин на трайно ползване – друга селищна територия, категория при неполивни условия – осма, находящ се в местността „Църквище”.

С договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 15.08.2003 г., И. Т. Б. е продал на С. И. Б. сглобяема конструкция със стени сандвич панели и външна дървена обшивка със застроена площ от 42.04 кв.м. заедно с 1/3 ид. част от бунгало – кухня- тухлено с външна дървена обшивка, застроена на 65.05 кв.м. всички построени в имот 005062, находящи се в землището на с.Згориград в местността Църквище – общинска собственост (л. 81 от първоинстанционното дело).

С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти – бунгала, придобити по давностно владение №144, том II, рег.№1557, дело №179 от 2018 г., вписан в Служба по вписванията вх.рег.№1148 от 07.03.2018 г., акт.№124, том 3, дело №502, С. И. Б. е призната за собственик по давностно владение върху бунгало №6, със застроена площ 32 кв.м., построено в поземлен имот №005100 в землището на с.Згориград, общ.Враца, с площ на имота 83.749 дка, начин на трайно ползване: др. селищна територия, категория на земята при неполивни условия: осма, който попада в отдел/подотдел: 96/х1 с площ 37.657 дка, находящ се в местността Цървище (л. 20 от първоинстанционното дело).

В производството пред първоинстанционния съд е поискано нотариалното дело по което е съставен КНА, но предвид изтичането на стока за съхраняването му по него е запазен само протокола за разпит на свидетелите, копие от който е изпратен от нотариуса – л. 97 от първоинстанционното дело.

По първоинстанционното дело е приложено разрешение за строеж №20/11.02.2021 г. издадено от гл. архитект Чавдар Спасов по повод заявление вх. №2600-318/04.02.2021 г., с което е разрешено на „ЕСТ” АД в качеството му на възложител с нотариален акт №178, том 3, рег.№2104, дело №159/2010 г. вписан от Служба по вписванията с акт №32, том 3, рег. №1333, дело №443/2010 г. да извърши строителство на „ВАКАНЦИОНЕН КОМПЛЕКС” в УПИ I-100, местност „Цървище”, землището на с.Згориград ( л. 22 и сл.).

Съгласно становище на Община Враца до РДНСК от 27.07.2006 г. (л.134) разглежданите строежи /25 бр. бунгала/, находящи се в п.и №005072, 005044, 005051 и 005073, местност „Църквище, землището на с.Згориград, Община Враца, строени в периода 1978-1980 са били допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на изграждането им. Те представляват търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване в съответствие с пар.16, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ.

Съгласно заключението на назначената и приета по делото пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза (л. 107-112) след направена справка в техническия архив на Община Враца не са открити строителни книжа и друга техническа документация, касаеща изграждане на процесното бунгало в местност „Църквище“, землище на с. Згориград. Със Заповед № 1556/03.09.2020г. е одобрено частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ЧИПУП-ПРЗ/с оглед разделяне на ПИ 005076 м. „Църквище“ в землището на с. Згориград, общ.Враца с площ 96827 и с предназначение „за ваканционно селище и хотел“, за одобряване на подробен устройствен план на пет новообразувани урегулирани поземлени имоти с номера: УПИ I-100 с площ 83745 кв.м.- за ваканционно селище; УПИ II-96 с площ 2 207 кв.м. - за ваканционно селище /прилежащ към изградени в имота бунгала; УПИ III-99 с площ 9 207 кв.м. - за ваканционно селище /прилежащ към намиращи се в имота бунгала/; УПИ IV-98 с площ 1 57 кв.м. - за ваканционно селище /прилежащ към намиращи се в имота бунгала/; УПИ V-97 с площ 612 кв.м. - за ваканционно селище /прилежащ към намиращо се в имота бунгало/;

Според експертното заключение от направена справка по КККР на землището на с. Згориград информация за имот 005076/30606.5.76 не съществува. Открита е информация за отразяване на КККР на имот 005100/30606.5.100.

От извършения оглед на бунгалото от вещото лице е констатирано, че същото е в добро състояние. Стопанисва се и се ползва от собствениците. Изградено е от стоманенобетонов фундамент по денивелация на терена. В общия обем на бунгалото са реализирани тераса, коридор и три помещения. Бунгалото е захранено с електричество. Вода и санитарен възел в бунгалото няма. Няма и изградена канализационна схема. Според вещото лице е изградено в период, в който съгласно тогава действащите нормативни актове е отговаряло на изискванията за такъв тип строителна реализация. Вода и канализация не е реализирана и в бунгало, хижа, заслон „Трапезария”, което е в съсобственост от трима собственици. Ответницата притежава 1/3 ид.части от същото съгласно приложения нотариален акт за собственост. Съгласно заключението на експертизата пред първоинстанционния съд от приложените по делото проекти за изграждане на ваканционния комплекс, процесното бунгало не е идентифицирано. На мястото на бунгалото съгласно изготвените проекти е отредено озеленено пространство.

Според експертното заключение от извършения оглед на място е констатирано съществуване в близост до бунгалото част от реализирана ограда на имот 005100. Бунгалото е изградено в имот 005100/ 30606.5.100/. Съгласно одобреното Частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ЧИПУП ПРЗ/с оглед разделяне на ПИ 005076 м. „Църквище“ в землището на с. Згориград, общ.Враца, за част от съществуващите в бивш имот 005076 бунгала са обособени прилежащи поземлени имоти.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза уточнява, че бунгалото попада в границите на имота. То е с електрозахранване и се вижда къде влиза захранването в обекта на снимките, а именно от трафопост до голямата сграда, бившата почивна база и с въздушен кабел са захранени бунгалата и другите обекти. Вещото лице уточнява, че бунгалото няма вода, не е установена някакъв вид канализация като в общото бунгало което е ползвано от съсобствениците също няма вода, няма и санитарен възел в бунгалото, но евентуално по тогава действащите нормативни уредби е било допустимо електрозахранването. Вещото лице уточнява, че към настоящия момент ел.захранването в обекта следва да бъде извършено по приложения и сега действащ проект. Ситуирани са нови обекти, сгради и бунгала, които трябва да бъдат захранени. Вещото лице уточнява, че бунгалото е изграждано когато е било допустимо изграждане на такива обекти и към настоящия момент района е екологичен. Твърди, че бунгалото е изграждано по тогава действащ проект и отговаря на изисквания за почивка, отдих и релакс. Вещото лице твърди, че от направена справка в Общината проекти не са открити. Твърди, че бивши проектанти уточняват, че към онзи период в периода на 70/80 години, бунгалата са изграждани по утвърдени типови проекти които са важели за цялата страна. Били са утвърдени от съответни органи и е имало някъде около 15-20 типа бунгала. Водени са със смесен статут, монолитен фундамент на който е монтирана демонтируема дървена конструкция. Не е имало изисквания за приемане и въвеждане в експлоатация, но съответно вероятно е имало даване на разрешение. Вещото лице твърди, че в имота съществуват и други бунгала.

Пред първоинстанционния съд е прието като доказателство писмо изх. № 94000- 5379(1)/20.05.2024 г. на главния архитект на Община Враца, че при направена справка не са открити строителни книжа и друга техническа документация за процесния имот (л. 118).

По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства: разпитани са свидетелите И. И. и О. И.. В показанията си свидетелят И. И. твърди, че познава ответницата, тъй като са приятели с нея повече от 30 години. Твърди, че с ищцата са придобили бунгалата преди повече от 20 години. И. твърди, че има бунгало в същата местност и с ответницата са съседи и съсобственици на едно от бунгалата, така наречената „трапезария”, която е 65 кв.м. и е масивна постройка, бетонна основа и тухлени стени. Свидетелят поддържа, че бунгалата се използват по предназначение и синовете му са израснали там. И. твърди, че ответницата най-редовно е използвала бунгалото и в момента също. Свидетелят поддържа, че когато са закупили бунгалата крадци са извадили захранващия кабел, но по-късно чрез държавното дружество са доставили кабела и са монтирали и подвързали бунгалата. Възстановени били електромерите като всеки месец се заплаща ел. енергия. Свидетелят твърди, че към онзи момент е имало остатъци от ограда, която не са възстановявали. И. поддържа, че под техните бунгала има път като през 2017 г. е възстановена оградата и собствениците на терена отрязали достъпа до пътя от който влизали като им се предоставило възможност да влизат през централния вход и към настоящия момент така се осъществява входа. Свидетелят твърди, че не са уведомявани по никакъв начин и не са им изпращани никакви книжа за преустройството на терена.

В показанията си свидетелят О. И. твърди, че познава ответницата от бунгалата на балкана, които посещава със съпругата си и свидетелят притежава също бунгала на Балкана. И. твърди, че бунгалата в момента са три в бившата база на печатницата и едно в бившата база на материално снабдяване. Свидетелят твърди, че знае къде се намира бунгалото на С. и какво представлява. Твърди и, че горе в балкана всички бунгала са посещавани и има достъп до тях. Поддържа, че канализация и септични ями доколкото знае и е виждал има в бившата база на материално снабдяване. Свидетелят твърди, че посетителите на бунгалата на С. и част от другите посетители влизат през бившия портал на Профсъюзната станция като някога съществуващия път който е бил черен път е бил от южната страна, но сега не могат да влизат, защото се огради имота. Свидетелят твърди, че преди четиридесет години е имало ограда от към базата на материалното, а по-късно преди 6-7 години се оградила оградата от собствениците на земите там. И. твърди, че неговите бунгала също попадат в имот, които е собственост на друго лице. Свидетелят твърди, че на балкана има около 20 бунгала.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Пред въззивния съд е допуснато изслушването на допълнителна СТЕ от което се установява, че процесното бунгало попада в имот с идентификатор 30606.5.100 в землище на с. Згориград.

Имотът в който е построено бунгалото, е урбанизирана територия за рекреационни дейности – ваканционно селище. Преди одобрена кадастралната карта за землището е действаща картата на възстановената собственост, съхранявана и поддържана от ОСЗ – Враца. Според вещото лице процесното бунгало е търпим строеж.

При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил правни изводи, че за да бъде основателен иска с пр. осн. чл. 109 от ЗС ищецът трябва да докаже следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: правото си на собственост и обстоятелствата (основанията), които са предизвикали търсената съдебна защита и намеса, в случая - неоснователните действия, които пречат на ищеца да упражнява своето право (Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК). Изложил е, че искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота), според нейното предназначение.

Посочил е, че петиторната защита на негаторния иск по чл. 109 от ЗС, осигурява прекратяване на неоснователни действия, препятстващи упражняването на правото на собственост, респективно – възстановяване на фактическото положение преди неоснователното въздействие.

Приел е за доказано по делото, че теренът върху който е изградено бунгалото, с площ от 32 кв. метра, а именно поземлен имот № 005100 в землището на с. Згориград, с ЕКАТТЕ 30606, общ. Враца с площ на имота 96.827 дка, начин на трайно ползване: др. селищна територия, осма категория находяща се в местността „Църквище” е собственост на ищеца „ЛЕДЕНИКА СПА” ООД АД въз основа на въз основа на апортна вноски привнесена в капитала на дружеството – ищец от предишния собственик на имота „Ест” АД съгласно дружествен договор на „ЛЕДЕНИКА СПА” ООД гр. София, вписан в Агенция по вписванията №3550/15.07.2019 г., акт.№118, том 9.

Приел е за доказано правото на собственост на ищеца върху процесния имот, тъй като е спазена формата за придобиването му - съгласно чл.73, ал.1 ТЗ вноската на право, за учредяването или прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава, като дружеството /по аргумент от чл.73, ал.4 ТЗ/ придобива съответното вещно право върху предмета на вноската от момента на вписването в търговския регистър. В конкретния случай дружествения договор, в който е прехвърлено вещното право върху поземлен имот № 005100 в землището на с. Згориград, с ЕКАТТЕ 30606, общ. Враца с площ на имота 96.827 дка, върху който е изградено процесното бунгало е вписана на 08.11.2019 г. Намерил е, че предявеният иск по чл.109 ЗС в процесния случай би бил основателен ако се бе установило, че бунгалото е изградено неправомерно в поземления имот на ищеца въз основа на неоснователни действия, които пречат на ищеца да упражнява своето право, с които действия се осъществява неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над поземления обект на ищеца и в същото време се ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота.

Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижими имоти – бунгала, придобити по давностно владение №144, том II, рег.№1557, дело №179 от 2018 г., вписан в Служба по вписванията вх.рег.№1148 от 07.03.2018 г., акт.№124, том 3, дело №502, С. И. Б. е призната за собственик по давностно владение върху бунгало №6, със застроена площ 32 кв.м., построено в поземлен имот №005100 в землището на с.Згориград, общ.Враца, с площ на имота 83.749 дка, начин на трайно ползване: др. селищна територия, категория на земялата при неполивни условия: осма, който попада в отдел/подотдел: 96/х1 с площ 37.657 дка, находящ се в местността Цървище.

Приел е за доказано по делото, че независимо от сключената разпоредителна сделка с процесното бунгало, същото е придобито от ответницата Б. при условията на придобивна давност.

Кредитирал е показанията на свидетелите св.И. И. и О. И./, че ответницата С. Б. е владяла процесното бунгало самостоятелно, спокойно, трайно и несмущавано от повече от 10 години. Същата е живяла постоянно и непрекъснато в него и е упражнявал правата си върху него, без претенции от други лица.

Установил е, че ответницата е владяла имота, несмущавано, трайно и постоянно имота като свои.

Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза бунгалото е в добро състояние. Стопанисва се и се ползва от собствениците. Изградено е в период, в който съгласно тогава действащите нормативни актове е отговаряло на изискванията за такъв тип строителна реализация. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че бунгалото е изграждано когато е било допустимо изграждане на такива обекти и към настоящия момент района е екологичен. Изграждано е по тогава действащ проект и отговаря на изисквания за почивка, отдих и релакс. Към онзи период в периода на 70/80 години, бунгалата са изграждани по утвърдени типови проекти които са важели за цялата страна. Били са утвърдени от съответни органи и е имало около 15-20 типа бунгала. Водени са със смесен статут, монолитен фундамент на който е монтирана демонтируема дървена конструкция. Не е имало изисквания за приемане и въвеждане в експлоатация.

Обсъдил, и дал вяра на приетото като доказателство пред първата инстанция становище на Община Враца до РДНСК от 27.07.2006 г., че разглежданите строежи /25 бр. бунгала/, находящи се в п.и №005072, 005044, 005051 и 005073, местност „Цървище, землището на с.Згориград, Община Враца, строени в периода 1978-1980 са били допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на изграждането им. Те представляват търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване в съответствие с пар.16, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ.

Приел е, че независимо, че в приложеният по делото проект се предвижда премахване на бунгалата, същите представляват постройки с временен статут отделно от собствеността на земята и са изградени в съответствие с тогава действащите строителни и технически правила. Позовал се е на практика на ВКС в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които ВКС застъпва становището, че с придобиването на правото на собственост върху постройка с временен статут отделно от собствеността на земята, в която е изградена, собственикът на постройката не придобива ограничено вещно право на строеж върху терена. В този смисъл е решение № 127 от 25.11.2014 г. по г.д. № 3190/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 261 от 23.01.2015 г. по гр.д. № 502/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 656/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 16 от 08.02.2013 г. по гр.д. № 621/2012 г. При тези съображения собствеността на бунгалото може да е отделена от това на поземления имот и може да се придобива при с посочите указани в ЗС.

Първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано, че в имота на ищеца е разположено бунгало на ответника, което бунгало е със статут на суперфициарна собственост, въпреки че това не е изрично посочено в нотариалния акт, с който се е снабдил ответникът. Приел е, че след като с този нотариален акт ответницата е призната за собственик по обстоятелствена проверка на бунгало, построено върху чужда земя, същото означава, че мълчаливо е признато и правото на строеж за бунгалото. Позовал се е на практиката на ВКС, че правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху постройката и се съдържа в него, че те представляват единен обект на разпореждане и заедно със собствеността върху построеното при прехвърлителни сделки върху приобретателя преминава и имплицитно съдържащото се право на строеж, дори това да не е посочено в съответния акт – решение № 59 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2609/2017 г., II г. о. и цитираната в него практика - решение № 675 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 656/2009 г., I г. о., определение № 47 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 20/2012 г., II г. о. Същите разсъждения се прилагат и по отношение на придобита по давност собственост върху постройка, отделно от собствеността върху земята, върху която е построена. Приема се също, че при прехвърляне на дворното място без сградата правото на строеж остава да съществува в полза на собственика на сградата - решение № 40 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2017 г., II г. о. Обобщил е, че ответницата е придобила по давност бунгалото заедно с правото на строеж, което е неделимо от сградата. Следователно – не е налице условието, посочено в тълкувателното решение ответникът по иск с правна квалификация чл.109 ЗС да няма облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху имота на ищеца. В случая сградата на ответника е разположена в имот на ищеца, но въз основа на неделимо свързаното с нея право на строеж, което изключва възможността за уважаване на иска по чл.109 ЗС за събаряне на сградата, тъй като то е противопоставимо на собственика на земята.

При тези съображения, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответницата установи правата си върху бунгалото, поради което изграденото бунгало не накърнява владението на ищеца върху поземления имот върху който е построено, не ограничава, не смущава и не пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта.

Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав намира, че по делото се установи, че бунгалото е отразено в плана, видно от писмото от Община Враца, че процесното бунгало е било допустимо по действащите в периода на построяването му – 1978-1980 г. правила и нормативи. Събраните доказателства са категорични, че за изграждането му липсват строителни, надлежно заверени книжа, респективно съответни разрешения. При това положение, повече от очевидно се налага извода, че бунгалото е със статут на незаконен строеж.

Заключението на вещото лице и пред първата и въззивната инстанция е категорично, че бунгалото е търпим строеж, поради което и настоящият съдебен състав възприема извода на първоинстанционния съд за търпимост на строежа.

Относно възражението, че бунгалото създавало пречки за ползването на имота на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че доколкото се касае за търпим строеж в имота на въззивника, то същият следва да се съобрази със фактическото положение, поради което и претенцията за премахване на бунгалото се явява неоснователна.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна.

По разноските: С оглед изхода от спора в полза на ответницата С. Б. следва да се присъдят съдебно-деловодните разноски в размер на 1500.00лв.-адвокатски хонорар пред първата инстанция, поради което и обжалваното решение е правилно и в частта за разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски пред въззивната инстанция има само въззиваемата С. Б. на която следва да се присъдят съдебно-деловодните разноски в размер на 1500.00лв.-адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд