Решение № 1331 от 1.12.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 207/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Производството по делото е образувано по касационна жалба на Б. С. К. против Решение № 56 от 16.04.2025 г. постановено по АНД № 963 по описа на Районен съд – Силистра за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-607 от 10.09.2024 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на касатора е била наложена глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки. Със съдебния акт са били присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на АДФИ – София. В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон. Изтъкнато е, че касаторът не е субект на административнонаказателната отговорност, тъй като няма качеството на публичен възложител. Оспорва се изводът на съда, че е осъществен от обективна страна съставът на административното нарушение. Изложени са съображения на наличие на предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай. Моли се за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции на адв. Н. за осъществено безплатно процесуално представителство на санкционираното лице. Ответникът по касация - Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, действащ чрез представител по пълномощие – гл. юриск. Д. М., е представил писмени бележки по делото, в които се моли за потвърждаване на съдебния акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Прокурорът от ОП-Силистра счита жалбата за неоснователна. Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения. С обжалваното решение е е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-607 от 10.09.2024 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, санкциониращо касатора с глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки (ред. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г.) за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки и съответно са присъдени разноски по делото в полза на административнонаказващия орган. Установяването на правнозначимите факти е станало преимуществено на базата на писмени доказателства (изслушаните свидетели са ги потвърдили), събрани в рамките на извършена финансова инспекция на дружеството „Синева“ ЕООД, възложена със Заповед № ФК-10-560/14.06.2024г. на директора на АДФИ. В производството е установено, че с Решение № 789/14.02.2002г. на Общински съвет - Силистра, изменено с решение №893/30.09.2009г., е приет Учредителен акт–устав за образуване на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност „Синева“, с адрес на управление гр. Силистра и предмет на дейност „Поддържане, чистота и сметосъбиране, стопанисване и поддържане на паркове и градини, производство и пласмент на цветя и зеленчуци, и други". Едноличен собственик на капитала на ТД е Община Силистра. Същата, чрез Общинския съвет, приема годишния отчет и баланса на ТД, разпределя печалбата и взема решения за нейното изплащане. Съгласно учредителния акт, „Синева“ ЕООД се представлява и управлява от назначен от Общински съвет - Силистра управител, с когото кметът сключва договор за възлагане на управлението. На 04.04.2019г. на длъжността е назначен Б. К.. На 16.11.2022г., по време на изпълнение на длъжността „управител“ на „Синева" ЕООД гр. Силистра, с Решение № F 295645/16.11.2022г. касаторът е открил процедура по възлагане на обществена поръчка чрез договаряне без предварително обявление, предвидена в чл. 18, ал.1 т. 8 ЗОП, с предмет „Доставка на един брой нов, неупотребяван, сметосъбиращ и сметоизвозващ товарен автомобил, с прогнозна стойност 240 000 лева без ДДС, без обособени позиции, със СPV код 43250000, с продължителност на поръчката 90 дни, вписана в ЦАИС с УИН № 01950-2022-0004. Преди обявяването на процесната обществена поръчка от страна на проверяваното ТД били обявени общо четири процедури. Първите три са били по правилата на откритата процедура (по чл. 18, ал.1, т. 1 ЗОП), съответно обявени с Решение № D106125/29.03.2021г., с Решение № F171296/29.11.2021 г., и с Решение № F194279/11.02.2022г. Предметите на трите поръчки са били доставка на нови, неупотребявани сметосъбиращи и сметоизвоващи автомобили, като са били предвидени обособени позиции за различните видове автомобили. Първата открита процедура е била прекратена поради липса на подадени оферти в обявения срок, втората - поради установени от възложителя съществени нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които нарушения не са могли да бъдат отстранени без това да доведе до съществено изменение на първоначално обявените условия, а прекратяването на третата било поради това, че избраният изпълнител „Екосол България“ АД не е предприел действия за сключване на договор. След прекратяване на третата открита процедура възложителят пристъпил към провеждане на такава чрез договаряне по реда на чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗОП без предварително обявление, с Решение № F276979/23.09.2022г., публикувано в ЦАИС ЕОП, и с предмет „Доставка на един брой нов, неупотребяван, сметосъбиращ и сметоизвозващ товарен автомобил, с прогнозна стойност 240 000 лева без ДДС", без обособени позиции. С Решение № 41 от 28.09.2022г. тази процедура е прекратена, с посочване в решението, че до изтичане на срока за подаване на оферти за участие не е постъпила нито една оферта. След прекратяването на четвъртата процедура с Решение № F 295645/16.11.2022 г. касаторът е открил процесната пета по ред процедура по възлагане на обществена поръчка по правилата на чл. 18, ал.1 т. 8 ЗОП-договаряне без предварително обявление. Поканено за участие е било ТД „Евромаркет Кънстракшънс“ ЕАД, ЕИК 131433890, което в определения срок подало предложение на стойност 239 700 лева без ДДС съобразно предмета на поръчката и впоследствие е било определено за изпълнител. На 15.02.2023г. бил сключен договор за доставка на един брой нов, неупотребяван товарен автомобил за сметосъбиране и сметоизвозване с надстройка, модел MAN 18250 16+1, 5 СБМ, и по силата на който договор възложителят следвало да заплати обща цена 239 700 лева без ДДС, и 287640 лева с ДДС, съгласно ценовото предложение, неразделна част от Договора. Контролният орган е приел, че повторното провеждане на процедура чрез договаряне без предварително обявление и със същия предмет, обявена с процесното Решение № F 295645/16.11.2022г., е осъществено нарушение на законовите правила, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 79, ал. 1, т.1 ЗОП. Въз основа на тези установявания е бил издаден АУАН № 11-01-697/10.07.2024г., а въз основа на него – оспореното наказателно постановление. СРС е приел, че административнонаказателното производство е протекло без процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху правото на защита на наказаното лице, и в случая от фактическа страна спорът е напълно изяснен, като конфликтен между страните е въпросът относно материалната законосъобразност на акта. В тази насока е аргументирал извода, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателна отоворност – управителят на дружеството, което е търговец-публично предприятие по смисъла на чл. 61 от ТЗ, поради което Б. К. има качеството на публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал.2, т. 14 ЗОП. По отношение на процесната процедура съдът е отбелязал, че е такава по чл. 18, ал.1, т.8 ЗОП и е проведена непосредствено след вече организирана и проведена обществена поръчка по същия ред - чрез договаряне без предварително обявление и със същия предмет, която е била открита два месеца по-рано с Решение № F276979/23.09.2022г. и прекратена. Приел е, че доколкото предходната процедура е същата като процесната, не са били налице посочените в чл. 79, ал.1, т.1 ЗОП предпоставки, които допускат провеждането на такава процедура след като при открита или ограничена процедура не са подадени оферти или заявления за участие, или всички подадени оферти или заявления за участие са неподходящи, и първоначално обявените условия на поръчката не са съществено променени. Обсъдил е, че че след провеждането на открита или ограничена процедура, при която не са били подадени оферти респ. заявления, или всички подадени оферти/заявления за участие, са били неподходящи, възложителят има право само веднъж да открие процедура на договаряне без предварително обявление със същия предмет и няма възможност да открие няколко поредни такива процедури. По тези съображения съдът е приел, че наказателното постановление се явява издадено в съответствие с регламентираните законови правила, като от страна на АНО е съобразено и приложението на по-благоприятния за нарушителя закон, съгласно чл.3, ал.2 ЗАНН, по отношение на приложимата санкционна разпоредба на чл. 250 ЗОП в редакцията и към датата на нарушението – ДВ бр. 13/2016г. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл. 218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното: Неоснователни са възраженията, въведени пред настоящата инстанция, че касаторът не е субект на административнонаказателната отговорност, тъй като няма качеството на публичен възложител. Съгласно §2, т. 43 от ДР на Закона за обществените поръчки "Публичноправна организация" е юридическо лице, за което са изпълнени следните условия: а) създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б) финансирано е с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14. В настоящия случай и двете условия са налице. Видно от учредителния акт е, че предметът на дейност на дружеството е „Поддържане, чистота и сметосъбиране, стопанисване и поддържане на паркове и градини, производство и пласмент на цветя и зеленчуци, и други", т. е. дружеството е създадено във връзка с обезпечаване на изпълнението на задълженията на местната власт по Глава втора, Раздел II от Закона за управление на отпадъците и Глава трета, Раздел ХI от Закона за устройство на територията, които задължения произтичат от необходимостта за задоволяване на обществени потребности. Не е спорно също така, че едноличен собственик на капитала на дружеството е именно Община Силистра и Общинският съвет взема всички решения от компетентността на общото събрание, поради което дружеството отговаря и на второто от посочените условия. Доколкото управителят на едноличното общинско търговско дружество е натоварен с представителни правомощия, същият има качеството на публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, респ. бил е субект на на отговорността по чл. 250 ЗОП (ред. ДВ бр. 13/2016г.). Въз основа на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка настоящата инстанция възприема извода, че не са били налице изискванията на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗОП за прилагане на процедурата на "договаряне без предварително обявление" към обявената с Решение № F 295645/16.11.2022 г. обществена поръчка, респ. към датата на нарушението са съществували условия за приложение на чл. 250 ЗОП (ред. ДВ бр. 13/2016 г.). Поради настъпила законодателна промяна обаче наказуемостта на процесното деяние е отпаднала. Към момента на извършване на деянието е била приложима нормата на чл. 250 от ЗОП (ред. ДВ бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г.). Според текста на чл. 250 от ЗОП, актуален към момента на деянието, възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 - 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. В процесния случай е била проведена процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП от привлеченото към отговорност лице, което без правно основание е приело, че са налице условията по чл. 79, ал.1, т. 1 ЗОП. От 01.01.2024 г. е влязло в сила изменение на чл. 250 от ЗОП (ДВ бр. 88/2023 г.) и съгласно него тази разпоредба на закона не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, т. е. на процедура на договаряне без предварително обявление, а само на възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 - 7. Същевременно вече е в сила разпоредбата на чл. 250а от ЗОП (Нов - ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), която разпоредба съдържа предвиждане на наказание на възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 - 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ, каквото обвинение не е повдигнато на ответника по касация. Провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП и сключването на договор в резултат от такава процедура не са идентични понятия. В разпоредбата на чл. 108 от ЗОП е разписано, че процедурите по този закон приключват с решения за: 1. определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, включително по договор, сключен въз основа на ДСП или квалификационна система; 2. определяне на изпълнители по рамково споразумение; 3. класиране на участниците и/или присъждане на награди и/или други плащания в конкурс за проект; 4. прекратяване на процедурата. Сключването на договор за обществена поръчка е регламентирано от чл. 112 от ЗОП и е действие, следващо приключването на процедурата за възлагане, а не е неин елемент. Като белег, подчертаващ разликата между двете понятия следва да се изтъкне и това, че между датата на вземането на решение за откриване на процедурата и датата на сключването на договора винаги има разлика, респ. различен е началният момент, от който текат сроковете по чл. 260 от ЗОП и началният момент от който тече абсолютната давност, което потвърждава извода, че се касае за различни, а не за идентични деяния. Изложеното обосновава извод, че към настоящия момент провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, само по себе си не представлява административно нарушение по чл. 250 или чл. 250а от ЗОП. С влезлите в сила изменения на закона тази наказуемост е отпаднала. Не може да се сцете, че процесното деяние е съставомерно по чл. 250а от ЗОП, тъй като това би означавало да се въведе съществено изменение във фактите на административнонаказателното обвинение, което е недопустимо. Следва да се има предвид, че по силата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава по аналогия, нито по пътя на недопустимо разширително тълкуване. В този смисъл са Решение № 2406 от 25.07.2024 г. по КАНД № 527/2024 г. на АдмС - Стара Загора; Решение № 7833 от 11.07.2025 г. на АдмС - Варна по КАНД № 1150/2025 г.; Решение № 1625 от 14.11.2025 г. на АдмС - Шумен по КАНД № 403/2025 г., Решение № 1659 от 28.02.2024 г. по КАНД № 2482/2023 г. на АдмС – Бургас; Решение № 10111 от 21.11.2024 г. по КАНД № 1447/2024 г. на АдмС – Пловдив и др. В заключение на изложеното настоящата инстанция счита, че първоинстанционният акт и потвърденото с него наказателно постановление следва да бъдат отменени. Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН в полза на процесуалния представител на касатора, който е оказал безплатно адвокатска помощ на санкционираното лице пред две съдебни инстанции в хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата, следва да се присъди възнаграждение. В чл.18, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е предвидено, че когато административното наказание е под формата на глоба, каквото е процесното, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, върху стойността на наложената глоба, което в случая означава, че възнаграждението следва да се определи по т. 2 от цитирания текст - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., или същото възлиза на 1300 лева за инстанция или 2600 лева за двете инстанции. Предвид правната и фактическа сложност на делото настоящата инстанция намира, че няма условия за намаление на адвокатското възнаграждение под препоръчителните прагове в наредбата, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта – Агенция за държавен финансов контрол, по аргумент от §1, т. 6 ДР АПК и чл. 6, ал. 1 от ЗДФИ и чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция. Предвид изложеното на основание чл. 221, ал. 2, пр.2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК и във връзка с чл. 63в ЗАНН съдът