Решение № 260 от 9.1.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 609/2023 г.

Производството е образувано по жалба от Д. М. Д. от [населено място] против Заповед № 365з-829/ 03.02.2023г. на Директора на ОД на МВР - Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчването й.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Оспорват се възприетите в нея факти и обстоятелства и направените изводи. Заповедта била издадена след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл.195, ал.2 от ЗМВР, доколкото данните, въз основа на които е образувано дисциплинарното производство били установени в друго предходно производство, образувано със заповед № 365з-1905/30.03.2022г. на директора на ОД на МВР - Варна за извършено нарушение, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. След изтичането на двумесечния преклузивен срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР въз основа на докладна записка рег. №365р-1905 от 13.05.2022г. на дисциплинарно-наказаващият орган започнало второ дисциплинарно производство за нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР /ЕКПДСМВР/. Не били спазени нито сроковете за образуване на второто дисциплинарно производство, нито реда за събиране на доказателства. Неправилна била преценката на тяхната относимост за установяване на дисциплинарното нарушение и квалификацията на нарушението. Не била съобразена тежестта на наказанието с тежестта на твърдяното нарушение на служебната дисциплина. Заповед за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” не отговаряла на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР да е мотивирана, тъй като в нея били посочени само законови разпоредби от ЗМВР и на ЕКПДСМВР, а не били посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено. Не били обсъдени дадените от жалбоподателя писмени обяснения, което нарушило правото му на защита. От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства не се установявало получаване на облага от жалбоподателя, за да не санкционира водачи на МПС, собственост на “Газтрейд"АД. По преписката няма събрани доказателства, от които да е видна причинна връзка между представените РКО и твърдяното нарушение, уронващо престижа на службата. Липсвали каквото и да е доказателства за неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, което да е свързано с неизвършване на проверка на ППС, собственост на “Газтрейд” АД, вследствие на което да е прикрито нарушение или каквото и да е друго правонарушение. Оспорва извършването на нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.1 - “неизпълнение на разпоредбите на този закон...” /чл.67 от ЗМВР/; т.2 - “неизпълнение на служебните задължения" и т. 4 - “неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР” /нарушени т. 15, 19, 20, 42, 49 и 50 от ЕКПДСМВР/, за което на основание чл.203, ал.1, т.7, пр.2 - “... използване на служебното положение за лична облага...", т. 8, предл.2 - “злоупотреба с доверие” и т.13 - "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата”, е предвидено дисциплинарно наказание “уволнение”. Претендира се отмяна на Заповедта като неправилна и незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на ОД на МВР – Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Поддържа, че Заповедта е правилна и законосъобразно издадена в изискуемата форма и в съответствие с материалния закон, при спазване на административно-производствените правила. По делото се съдържали доказателства за нарушенията от жалбоподателя на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които правилно му било наложено най-тежкото наказание по ЗМВР- уволнение. В писмени бележки подробно излага, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР и е издадена след като е извършена пълна, обективна, безпристрастна и всестранна проверка, като са събрани всички допустими и относими доказателства, с които по безспорен начин били установени нарушенията на мл. инспектор Д. М. Д.. Те обстойно били описани както в Обобщена справка рег. № 442р- 265/04.01.2023г., така и в обжалваната заповед. С оглед събраните доказателства в дисциплинарното производство безспорно се установило, че Д. съзнателно и в нарушение на разпоредбите на т.15, т.19, т.20, т.42, т.49 и т.50 от ЕК за поведение на служителите в МВР не съобразил законността на действията си на 12.04.2020г. и на 28.05.2020г. и не опазил доброто име на институцията, която представлява; не насърчил членове на обществото да спазват законите, като дава за това личен пример с поведението си; при изпълнение на служебните си задължения не останал неподкупен и се възползвал от служебното си положение с цел лично облагодетелстване. Като държавен служител в МВР, който с действията си трябвало да бъде за пример в обществото, Д. Д. допуснал да участва в корупционни прояви, като зареждал в личния си автомобил гориво от бензиностанция „Газтрейд“ в [населено място], [жк] без да го заплаща, като само се подписвал на касови ордери. Със заключение на назначената съдебно-графологична експертиза безспорно се доказало, че именно жалбоподателя Д. се е подписвал на касовите ордери и до издаване на заповедта нямало данни и доказателства да е заплатил зареденото количество гориво. За тези факти свидетелствали показанията в сведенията на служителите на „Газтрейд“ - П. Д. С., П. М. К., Й. Д. Й. и С. Н. Ж.. Поради това Заповедта била издадена и в съответствие с целта на закона, предвид разпоредбата на чл.203 от ЗМВР задължаваща налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ при тежко нарушение на служебната дисциплина. Процесуалният представител на ответника моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата, предвид разпределението на доказателствената тежест и приложимите правни норми, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Видно от кадрова справка рег. №365р-53440/14.04.2022г. /л.90-91 от преп./ Д. М. Д. първоначално е назначен на длъжност „полицай“ ПНИ в група „Общинска полиция“ при РДВР-Варна. Считано от 15.04.2015г. е преназначен на длъжност „младши автоконтрольор“ I-ва степен в Участък – Белослав и Аврен към Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, която длъжност заемал и до датата на издаване на заповедта.

В Областна дирекция на МВР - Варна била регистрирана докладна записка УРИ 365р-12489/13.05.2022г. от дисциплинарно разследващ орган по друго дисциплинарно производство по чл.205, ал.1 от ЗМВР, образувано със заповед №365з-1905/30.03.2022г. срещу младши инспектор Д. М. Д., за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. В хода на това производство дисциплинарно разследващият орган установил предварителни данни за извършени от Д. други тежки нарушения на служебната дисциплина, както следва:

• в период от няколко години до 2020г. в [населено място], в качеството на полицейски орган при ОД на МВР — Варна той получил гориво, заредено в ползвания от него лек автомобил на бензиностанция „Газтрейд“, находяща се в [населено място], [жк], [улица], за да не извърши действие по служба - да не санкционира водачи, управляващи автомобили собственост на дружеството, за извършени от тях нарушения по Закона за движение по пътищата;

• на 12.07.2020г. до [населено място], обл.Варна, в качеството на полицейски орган при ОД на МВР – Варна получил сумата от 50 лева, за да не извърши действия по служба - да не санкционира водач за извършено нарушение на Кодекс за застраховането.

Със заповед № 365з-5161/05.08.2022г. на Директора на ОД на МВР - Варна е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР, срещу мл. инспектор Д. М. Д. - младши автоконтрольор I степен в Участък - Белослав и Аврен към Четвърто РУ - Варна към ОДМВР - Варна във връзка с горепосочените деяния, съставляващи тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.1 „неизпълнение разпоредбите на този закон..“ /чл.67 от ЗМВР/; т.2 „неизпълнение на служебни задължения“ и т. 4 „неспазване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ от ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 „използване на служебното положение за лична облага“, т.8, пр.2 „злоупотреба с доверие“ и т.13 „деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

По дисциплинарното производство е определен дисциплинарно разследващ орган в състав: председател старши инспектор Д. Ж. Д. - началник на група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ - Варна и членове: ст. инспектор П. Х. П. - началник на група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ към Трето РУ – Варна и ст. инспектор М. Х. М. - началник на група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ към Четвърто РУ - Варна.

Със Заповед № 365з-7774 04.11.2022г. на Директора на ОД на МВР - Варна, поради освобождаване от държавна служба в МВР от 01.11.2022г. на ст. инспектор Д. Д. е изменен състава на дисциплинарно разследващия орган както следва: председател ст. инспектор М. Х. М. - началник на група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ към Четвърто РУ - Варна и членове: ст. инспектор П. Х. П. - началник на група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ към Трето РУ – Варна и ст. инспектор Х. С. Ч. - ВПД Началник група 02 „Противодействие на криминалната престъпност“, сектор „Криминална полиция“ към Четвърто РУ - Варна. Със същата заповед е удължен срока за извършване на дисциплинарно производство до 25.11.2022г.

За запознаване със заповедта за дисциплинарно разследване и материалите, послужили за образуването на дисциплинарното производство на младши инспектор Д. М. Д. е връчена покана УРИ 439р-23967/26.09.2022г., която получил на 26.09.2022г. в 10, 12часа, което удостоверил с подписа си и писмено е заявил, че желае да бъде подпомаган в защитата си от адвокат Л. А. от АК — Варна. С поканата му е определен срок за писмени обяснения или възражения - до 10.10.2022г.

С писмо УРИ №439р-20194/16.08.2022г. до началника на сектор „Човешки ресурси“ са изискани всички документи дали основание за образуване на дисциплинарното производство със заповед на Директора на ОД на МВР - Варна № 365з- 5161/05.08.2022г. по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, които след получаването с протокол УРИ 439р-26839/26.10.2022г. са присъединени към дисциплинарното производство, както следва: копие на писмо с УРИ: 442000-5343/11.04.2022г. по описа на ОД на МВР–Варна; сведение от П. С. с УРИ: 442000-5587/14.04.2022г.; сведение от П. К. с УРИ: 365000-17172/18.04.2022г., сведение от С. Ж. с УРИ: 365000-17178/18.04.2022г.; сведение от Й. Й. с УРИ: 365000-17174/18.04.2022г.; сведение от С. А. с УРИ: 442000-5873/20.04.2022г.; сведение от П. П. с УРИ: 442000-6095/27.04.2022г.; сведение от А. П. с УРИ: 442000-6096/ 27.04.2022г.; сведение от П. Ж. с УРИ: 442000-5682/15.04.2022г.; сведение от С. С. с УРИ: 442000-5681/15.04.2022г.; сведение от А. И. с УРИ: 365000-18641/28.04.2022г.; сведение от В. И. с УРИ: 365000-18642/28.04.2022г.; сведение от Х. Х. с УРИ: 442000-6018/26.04.2022г.; сведение от Ф. И. с УРИ: 442000-6019/26.04.2022г.; сведение от Я. Я. с УРИ: 442000-5683/15.04.2022г.

С писмо УРИ №439р-20196/16.08.2022г. до началника на сектор „Финансово осигуряване“ е изискана справка за ползван отпуск по болест от младши инспектор Д. М. Д., която е получена с писмо УРИ 365р- 48222/18.08.2022г. С писмо УРИ № 442р-34014/07.12.2022г. до началника на сектор „Финансово осигуряване“ е изискана справка за ползван отпуск по болест от младши инспектор Д. М. Д., която е получена с писмо рег. № 365р- 72674 / 07.12.2022г. С писмо УРИ № 442р- 36278/29.12.2022г. до началника на сектор „Финансово осигуряване“ е изискана справка за ползван отпуск по болест от младши инспектор Д. М. Д., която е получена с писмо рег. № 365р- 199 / 03.01.2023г. С писмо УРИ №439р-20197/16.08.2022г. до началника на Четвърто РУ - Варна е изискана справка за ползван платен отпуск от младши инспектор Д. М. Д., която е получена с писмо УРИ 442р-22375/23.08.2022г. С писмо УРИ № 442р- 34015 / 07.12.2022год. до началника на Четвърто РУ - Варна е изискана справка, относно ползван платен годишен отпуск от младши инспектор Д. М. Д., като отговора е получен с писмо УРИ № 442р-19/03.01.2023г. С писмо УРИ № 442р-36280/29.12.2022г. до Началника на Четвърто РУ - Варна е изискана справка, относно ползван платен годишен отпуск от младши инспектор Д. М. Д., като отговора е получен с писмо УРИ № 442р-34261/08.12.2022г.

С писмо УРИ №439р-21332/29.08.2022г. до началника на сектор „Човешки ресурси“ са изискани: кадрова справка, длъжностна характеристика за заеманата длъжност, и документ удостоверяващ запознаване с нея и копия на протоколи за запознаване с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР за мл. инспектор Д. М. Д., получени с писмо УРИ 365р - 53442/14.09.2022г. От отговора на сектор „Човешки ресурси“ се установява, че мл. инспектор Д. М. Д. е награждаван многократно с индивидуална „Парична награда“ и с награда „Писмена похвала“ и няма наложени дисциплинарни наказания, които да не са служебно заличени. От полученото удостоверение рег. № 365р-53441/14.04.2022г. е видно, че мл. инспектор Д. М. Д. - мл. автоконтрольор в участък „Белослав и Аврен“ към Четвърто РУ - Варна е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и неговите изменения, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи, за което са съставени протоколи с рег. № 422р-12586/26.08.2014год., рег. № 422р-15333/02.09.2016г. и рег. № 422р-770/17.01.2017г.

С писмо УРИ 439000-21316/15.09.2022г. до Окръжна прокуратура - Варна са изискани копия на касови ордери предадени по следствено дело № 133/2020г., получени с писмо на ОП - Варна №СП-4701/2020г. от 05.10.2022г. Прието е сведение УРИ 439р - 23659/20.09.2022г. от младши инспектор М. А. А. - младши автоконтрольор в Участък- Белослав и Аврен към Четвърто РУ - Варна към ОДМВР - Варна.

Приложени са изготвена справка от АИС ПП - ежедневна форма на отчет за 12.07.2020г., за наряд - смяна 08, 00 ч. - 20, 00 ч. в състав: 1. Д. Д. и 2. М. А.; инструктаж на нарядите на Четвърто РУ – Варна. Изготвени са справки от АИС АНД: справка за съставени АУАН за 12.07.2020г. от служители на Четвърто РУ - Варна при ОД на МВР – Варна и справка за нарушител/водач за С. А. А.. По повод предложение УРИ 439р-21331/29.08.2022г. с искане за удължаване срока за извършване на дисциплинарното производство, със заповед № 365з— 6164/02.09.2022г. срока е удължен до 05.11.2022г.

При разследване на деянието по т.1 от заповед № 365з-5161/05.08.2022г. изразяващо се в това, че няколко години до 2020г. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице — полицейски орган, на длъжност младши автоконтрольор I степен в Участък - Белослав и Аврен към Четвърто РУ - Варна при ОД на МВР — Варна, Д. получавал гориво заредено в ползвания от него личен автомобил от П. Д. С. — регионален мениджър на „Газтрейд“АД, което не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не санкционира лица, управляващи автомобили, собственост на „Газтрейд“ АД, за установени нарушения по ЗДвП, с писмо УРИ 439000-21316/2022г. са изискани материали от досъдебно производство №133/2020г. по описа на Окръжна прокуратура-Варна. С писмо на Окръжна прокуратура - Варна са получени копия на три разходни касови ордера: РКО №2963/2017г.; РКО №5183/2020г. и РКО№5258/2020г.

В даденото сведение УРИ 442000- 5587/14.04.2022г. П. Д. С. посочил, че познава Д. М. Д. от около 7-8г., като запознанството им станало във връзка с работата на Д. Д. като младши автоконтрольор. П. Д. С. заявил, че е имал уговорка с мл. инспектор Д. М. Д. да не санкционира автомобили на фирма „Газтрейд“АД и като направи компромис и не ги санкционира, за което С. да му се отблагодарява, като уведомил Д., че може да зарежда гориво от бензиностанция „Газтрейд“, находяща се в [населено място], [жк], [улица], без да заплаща зареденото гориво. При такива зареждания от страна на мл. инспектор Д. М. Д. на бензиностанцията от касиера се изготвял касов ордер, на който Д. се подписвал, че е получил съответното количество гориво заредено в автомобила, който ползва. С. си спомня, че такива зареждания е имало в началото на 2020г. Зарежданията за които мл. инспектор Д. М. Д. не е заплащал горивото се прекратили, поради влошаване на отношенията между тях във връзка със съставяне на АУАН и спиране от движение на един от автомобилите на „Газтрейд“АД. Санкционирането според С. било за това, че за предходен компромис – не санкциониране за нарушение по ЗДвП, мл. инспектор Д. М. Д. не се възползвал от облагата да зареди безплатно гориво.

В сведение УРИ 365000-17172/18.04.2022г. дадено от П. М. К. тя посочила, че познава Д. Д. като клиент на бензиностанцията откакто е назначена на работа през 2014г. Запомнила го защото веднъж преди да зареди гориво влязъл и поискал тя да се обади на П. С., от който получила отговор: „Напълнете го“. За този случай съставила касов ордер за отчитане на стойността на зареденото гориво, в който вписала имената на Д. Д. и същия положил подпис. Не знае какви са отношенията между Д. Д. и П. С., но знаела че Д. Д. е катаджия.

В сведението УРИ 365000-17174/18.04.2022г. дадено от Й. Д. Й. тя посочила, че познава Д. Д. като клиент на бензиностанцията от около 4- 5г. Първоначално след като заредил Д. Д. заплащал в брой цената на зареденото гориво. Имало случаи, в които Д. Д. не е заплащал зареденото гориво и тогава за да се отчете касовата наличност се изготвял касов ордер, на който записвали сумата за която е заредено горивото и Д. Д. се разписвал. Преди да се правят такива зареждания Й. се обаждала на регионалния мениджър-П. С., който разрешавал този вид зареждане. Й. не знаела в какви отношения са регионалния мениджър-П. С. и мл. инспектор Д. М. Д., а единственото което знаела за Д. Д. било, че работи в КАТ.

В даденото сведение УРИ 365000-17178/18.04.2022г. от С. Н. Ж. тя заявила, че познава Д. Д. като клиент на бензиностанцията от около 4-5г. П. Д. Д. заплащал в брой цената на зареденото гориво, но имало случаи при които той не заплащал зареденото гориво и тогава, за да се отчете касовата наличност изготвяли касов ордер, на който записвали сумата, за която е заредено горивото и Д. Д. се разписвал. Преди този вид зареждания без заплащане на горивото от Д., Ж. се обаждала на регионалния мениджър П. С., който разрешавал този вид зареждане. Ж. не знае в какви отношения са П. С. и Д. М. Д., а единственото което знаела за Д. било, че работи в КАТ.

Он мл. инспектор Д. М. Д. в определения срок по връчената му покана УРИ 439р-23967/26.09.2022г. не предоставил обяснения, както и не е депозирал такива в деловодството на Трето РУ- Варна, което е констатирано при извършената проверка, за която е съставен протокол УРИ 439р-26709/25.10.2022г.

Изготвено е писмо УРИ № 442р-31082/10.11.2022год. до началник сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР - Варна с оглед изготвяне на експертна справка, дали подписът положен в графа „получил сумата“ по копия на касови ордери № 2963 / 2017г., № 5183 / 2020год. и № 5258 /2020г. е положен от лицето Д. М. Д. [ЕГН]. От получения отговор с писмо рег. № 365р-66900 /15.11.2022г. на БНТЛ при ОД на МВР - Варна е установено, че представените за изследвания са копия на подписи, в които не са проявени всички елементи, установяват се прекъсвания, както и пресичане с други копирни елементи, което не позволява да се проследи движението при изписването на подписите, както и тяхното обективно изследване. С оглед на това е посочено като необходимо да се изследват оригиналите на разходните касови ордери, които оригинали на касовите ордери се намирали в сл. дело №133 /2020г. по описа на ОСлО при ОП - Варна.

На 22.11.2022г. е изготвено предложение до директора на ОД на МВР - Варна за удължаване на срока на извършване на дисциплинарното производство поради фактическа и правна сложност във връзка с чл. 205, ал.6 от ЗМВР. Със Заповед № 365з- 8256 / 24.11.2022год. на директора на ОД на МВР- Варна срокът определен за приключване на дисциплинарното производство е удължен до 23.01.2023г.

На 23.11.2022г. в деловодството на Четвърто РУ - Варна е депозирано обяснение УРИ № 442р-32484 / 23.11.2022год. от Д. М. Д., което е приобщено към материалите по дисциплинарното производство. В обясненията Д. заявил, че е служител на МВР от 08.10.1992г. и като такъв никога не е нарушавал морала и етичните норми за поведение в МВР, както и не си позволявал да бъде купен /корумпиран/, манипулиран и заплашван. Във връзка с конкретния случай на дисциплинарно производство, повдигнатите му две обвинения не отговаряли по никакъв начин на обективната и реална ситуация, което било добре организирано срещу него в „Заговорнически способ“. На бензиностанция „Газтрейд“ находяща се в [населено място] [жк] зареждал личните си МПС от както е открита преди около 20 години и винаги си заплащал зареденото гориво. Управителя на фирмата - П. Д. С. познавал като бивш колега. През месец 10.2019г. бил преместен в УП „Белослав и Аврен“ към Четвърто РУ- Варна, като в обслужвания от него район попадала и базата на „Газтрейд“ в [населено място]. От този момент П. Д. С. правел многократни опити да го корумпира и да се договаря с него, но той така и не се е подал. Желанието на П. С. било да не спира и да не наказва водачите на служебните МПС на „Газтрейд“ и като не му се получило започнал да го заплашва, че имал много силни позиции в [населено място], МВР, ОД на МВР - Варна и щял да го измисли. В началото на януари 2020г. П. С. си позволил да намери жалбоподателя на дежурството му в [населено място] и пред колегата му М. А. А. да го заплашва, но бил изгонен от него. Още няколко пъти през 2020 и 2021 година на случайните им срещи, С. отправял към Д. различни намеци и заплахи, включително го предупреждавал да се маха от МВР, тъй като ръководството „са му набрали“ и са го разпитвали негласно. С оглед случващото се Д. заявява в обясненията, че явно П. С. има добри приятели в някои структури на МВР и бизнеса и е успял да го набеди и оклевети с добре сговорени методи, които не отговаряли на истината. През месец март 2022г. в залата на РС- Варна по административно дело № 20223110200148 след като чул показанията на П. С. и след проведен след делото личен разговор с него му станали известни данни относно следствено дело №133/2020г. проведената разработка на Дирекция „Вътрешна сигурност МВР“ срещу него. П. С. заявил на Д. Д., че го били натискали да даде показания срещу него. За случая Д. Д. подал жалба в „Прокуратурата“ за извършени незаконосъобразни действия от П. Д. С. срещу него. За С. А. А. в обясненията Д. посочил, че си изпълнил задълженията и му съставил АУАН за нарушението и не е получавал облаги и пари от него. Доколкото му било известно С. А. бил в приятелски взаимоотношения с П. С., тъй като негови роднини работили в базата на „Газтрейд“ в [населено място]. Д. Д. заявява, че ако дисциплинарно наказващия орган твърди, че С. А. му е дал тези пари, следва да бъде сезирана прокуратурата, тъй като даването на подкуп е престъпление по Наказателния кодекс. Според Д. Д. това били фактите свързани с двете лица цитирани в заповедта за дисциплинарно производство, макар и да не му ставало ясно в какво е обвинен. По отношение на МПС на „Газтрейд“ заявява, че винаги когато установял нарушение е изпълнявал служебните си задължения и никакви облаги, предложения или пък заплахи не били и нямало да го мотивират да наруши служебните си задължения, морала си или етичните норми за поведение в МВР.

На 23.11.2022г. в деловодството на Четвърто РУ - Варна постъпила молба от Д. М. Д. с искане за предоставяне на копие на всички материали по дисциплинарното производство. Копие на всички материали по производството до 23.11.2022г. са му предоставени с протокол рег. № 442р- 32487 от 23.11.2022г.

На 28.11.2022г. е извършена справка в информационните масиви на МВР - Централна база КАТ за превозни средства настояща и бивша собственост на Д. М. Д. и е установено, че Д. Д. притежава лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ светло сив металик с рег. № [рег. номер]. С протокол рег. № 442р- 32985/28.11.2022г. справката е приложена към материалите по дисциплинарното производство.

С писмо рег. № 365р-69729/28.11.2022г. е получено копие на Постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №133/2020г. по описа на ОСлО–ОП-Варна, което е приложено към материалите по дисциплинарното производство. В постановлението било отразено, че е била назначена съдебно-почеркова експертиза №17/22-3, която дала заключение, че подписите в графа „получил сумата“ в разходни касови ордери №2963/22.03.2017г., №5183/12.04.2020г. и №5258/ 28.05.2020г. са положени от Д. М. Д.. От показанията на разпитаните служителки на бензиностанцията Й. Д., С. Ж. и П. К. в хода на разследването е установено, че мл. инспектор Д. М. Д. е заредил гориво в ползван от него личен автомобил на 22.03.2017г. по ордер №2963/2017г. за сумата от 77, 20лв., на 12.04.2020г. по ордер №5183/2020г. за сумата от 44, 98лв. и на 28.05.2020г. по ордер №5258/2020г. за сумата от 41, 99лв. от бензиностанция „Газтрейд“ в [населено място], [жк], [улица], стойността на което гориво не била заплатена.

От снетите сведения УРИ № 442р-33369 /01.12.2022г. от мл. автоконтрольор М. А. А. от Четвърто РУ – Варна е установено, че в началото на 2020 година по всяка вероятност месец януари бил през деня на работа в екип с Д. Д. на главен път 2008, [населено място], [жк] в посока [населено място]. В един момент до тях спрял лек автомобил чиято марка, модел и цвят не може да посочи и от него слязъл П. С. когото познавал като управител на „Газтрейд“. А. и Д. Д. били извън автомобила. П. С. се обърнал към Д. Д. с думите „давай да се оправяме, така работите няма да стават“. Според А. Д. Д. му отговорил „качвай се в колата и заминавай“, след което П. С. се качил в автомобила си и заминал в неизвестна посока.

На 01.12.2022г. в деловодството на Четвърто РУ - Варна постъпила молба с УРИ № 442р-33365 /01.12.2022г. от Д. М. Д. с искане да му бъдат предоставени копие на материали по дисциплинарното производство приложени след 23.11.2022г., която е уважена и с протокол рег. № 442р-33371/01.12.2022г. са му предоставени копия на тези материали.

Същият ден – на 01.12.2022г. били снети допълнителни сведения УРИ № 442000-17717/01.12.2022г. от П. Д. С., в които той заявил, че действително след като Д. е спрял единия от камионите от движение - т.е. самосвала, той го намерил в [населено място] и провел разговор с него. Базата на фирма „Газтрейд“ била в [населено място] и не било трудно да го открие. На срещата бил и колегата на Д., чието име С. не може да посочи. Разговора бил във връзка със спрения камион от движение. П. С. му обяснил, че няма основание да спира камиона от движение заради състоянието на гумите, което било добро. Освен това му казал, че ще обжалва наказателното постановление. Заявява, че нищо друго не му е казвал. По отношение на съдебното заседание и жалбата на Д. против него до прокуратурата потвърдил, че действително е извършена прокурорска проверка възложена на Първо РУ-Варна. Всичко приключило с постановление на РП-Варна за отказ от образуване на досъдебно производство поради липса на престъпление. Не може да посочи номера на проверката. По отношение на заплащането на гориво от страна на Д. Д., С. заявява, че действително Д. е редовен клиент на бензиностанцията по данни на неговите служители. Д. си заплащал горивото с изключение на случаите, когато Д. спирал за проверка автомобил на фирма „Газтрейд“ и установял някакво нарушение, а той винаги установявал такова, при което му се обаждал на мобилния телефон и му казвал, че е спрял за проверка автомобил на „Газтрейд“ и че е „оправил нещата“, т.е. не е санкционирал водача. При тези разговори С. му казвал, че може да мине през бензиностанцията и да зареди гориво в личния си автомобил безплатно. И друг път му заявявал за такова зареждане. С. разпореждал на служителките в бензиностанцията да съставят касов ордер, за да може да оправдаят липсата на сумата, която не е постъпвала в касата вследствие на зареждането на гориво на Д. Д.. С. заявява, че е предоставил три касови ордера на служители от „Вътрешна сигурност“ от такива зареждания на Д., при които той не е заплащал горивото. По принцип зарежданията на безплатно гориво от страна на Д. Д. били много повече. Нямал представа с колко лева е ощетена компанията, тъй като многократно бил разпореждал да заредят гориво на Д. и да не му вземат пари. С. осъзнавал, че това което извършва е нередно, но по този начин осигурявал спокойствие на служителите си от тенденциозните проверки на Д.. Всеки гражданин, който зареждал гориво на бензиностанцията си заплащал сумата и получавал касов бон или фактура.

На 02.12.2022г. били снети сведения УРИ № 442000-17827/02.12.2022год. от П. М. К., в които тя заявила, че познава Д. като клиент на бензиностанцията. Запомнила го с това, че преди да зареди гориво първо влизал при нея на касата и заявявал, че трябва да зареди гориво и тя да се обади на шефа си и да му каже, че той се намира на бензиностанцията. Т. К. се обаждала на шефа си - на П. С. и той разпореждал да заредят гориво. В този случай на Д. не му давала касов бон, а съставяла касов ордер към който прикрепяла касовия бон за стойността на зареденото гориво. По този начин се отчитала пред шефа си, тъй като в касата не е постъпила сумата за зареденото гориво от Д.. В касовия ордер изписвала имената на Д. и регистрационния номер на автомобила на който е заредил горивото, стойността на зареденото гориво и датата, както и своите имена, след което двамата с него се подписвали на касовия ордер в графите „дал сумата“ и „приел сумата“. Не може да посочи колко пъти е зареждал по този начин Д., когато тя е била на смяна. Потвърдила, че за него знаела само, че работи в МВР и е катаджия.

В снетите сведения на 02.12.2022г. с УРИ № 442000 - 17826/ 02.12.2022г. от Й. Д. Й. също заявил, че познава „катаджия“, който се казвал Д. и бил клиент на бензиностанцията. Когато Д. идвал на бензиностанцията и зареждал гориво винаги идвал при нея на касата и й казвал тя да се обади на шефа си. Тя се обаждала на П. С., който по телефона й казвал да заредят гориво в автомобила на Д. и да съставят касов ордер. Й. съставяла касов ордер и се подписвала и Д. също се подписвал в графите „броил сумата“ и „получил сумата“. Вписвала освен това имената на Д., регистрационния номер на автомобила и паричната сума за заредено гориво. Към касовия ордер прикрепяла касовия бон и по този начин се отчитала пред шефа си за сумата, която не постъпвала в касата поради факта, че е заредил Д. - служителя на МВР. Потвърждава, че след като заредят с гориво физическите лица си заплащат сметката, а те им издавали касов бон или фактура. П. Д. не било така. На нейни смени когато той идвал никога не плащал и тя не му давала касов бон. За Д. знаела, че работи в МВР и е катаджия. Не знае с какъв автомобил, марка и модел идвал Д., като не може да посочи през годините колко пъти е зареждал гориво и не е платил за него, но със сигурност твърди, че това е било многократно.

На 02.12.2022г. са снети сведения УРИ № 442000 - 17825/02.12.2022год. от С. Н. Ж.. Тя заявява, че познава Д. като клиент на бензиностанцията. За всичките тези години е имало моменти когато Д. си заплащал зареденото гориво, но имало и случаи, когато не си е заплащал зареденото гориво. Когато си заплащал горивото му издавала касов бон за зареденото гориво, но когато не е заплащал не му е давала, а попълвала касов ордер, в който пишела имената му, регистрационния номер на автомобила, сумата за която е заредил е тя се подписвала на „предал сумата“, а той на „приел сумата“. Към касовия ордер прилагала и касовия бон за да може да се отчете пред шефа си защото сумата не постъпвала в касата. Когато Д. зареждал без да плаща винаги се обаждала на П. С.- регионалния мениджър, тъй като Д. идвал на касата и казвал: “Обади се на шефа си и му кажи, че аз съм тук“. След което касиерката се обаждала на П. С. и той разпореждал Д. да не заплаща горивото и да състави касов ордер за зареденото гориво. Не може да каже с какви автомобили е идвал Д. при тези зареждания, но винаги в касовия ордер изписвала регистрационния номер на автомобила, който зареждал. За Д. знаела, че работи в МВР и е катаджия. Заявява, че няма спомен колко ордера е съставила на Д., но със сигурност са били много.

С оглед изясняване на фактите и обстоятелствате по производството е изготвено писмо УРИ № 442р- 33840/06.12.2022г. до Началника на Четвърто РУ - Варна за установяване дали мл. инспектор Д. Д. е съставял актове за установяване на административни нарушения на МПС посочени в списък предоставен от П. С. - регионален мениджър на „Газтрейд“ АД. Получен е отговор - справка рег. № 442р- 34263 / 08.12.2022г. Изготвено е ново писмо УРИ № 442р-34414/09.12.22г. до началника на Четвърто РУ - Варна с конкретни въпроси, в което е посочен периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. От получения отговор-справка рег.№ 442р-34938/ 14.12.2022г. е установено, че мл. инспектор Д. Д. на 05.01.2020г. е съставил АУАН на товарен автомобил с рег. № [рег. номер] за нарушение по чл.137б ал.1 и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП по път 9004 /Варна - Девня/ на около 2 км. след [населено място] до района за „Бялата вода“. Товарен автомобил с рег. № [рег. номер] е посочен в списъка на МПС собственост на „Газтрейд“ АД от П. С. - регионален мениджър на „Газтрейд“ АД.

На 12.12.2022г. в деловодството на Четвърто РУ - Варна е депозирана молба с УРИ № 442000 - 18300/12.12.2022год. от Д. М. Д., с искане да бъде извършена „графологично-почеркова експертиза“ на положените подписи от него на оригиналите на разходните касови ордери. Това поискал, тъй като по ДП № 133/2020г. не бил страна и не му била предоставена възможност да оспорва тяхната експертиза. Желае да бъде проверен /установен/ периода на осчетоводяване на бензиностанция „Газтрейд“ за посочения период през 2020г., графика за дежурства на служителите / касиери/ на бензиностанция „Газтрейд“ за посочения период издали „КРО“ и изписването на всички елементи в РКО - имена, рег. № на МПС, вид на гориво, ползвател и т.н. Считал, че същите са попълвани на етапи, т.е. в различно време, на няколко пъти. Оспорил, че не са изготвени на посочените дати и поискал да се установи дали в „РКО“ са вписани по образец нужните данни и компоненти, кога задълженото лице извършва плащане и нужно ли е предоставяне на „касов бон“ на платеца.

Във връзка с искането на Д. М. Д., по дисциплинарното производство е изискан и приложен график УРИ № 442000 - 18639/16.12.2022г. и УРИ № 442000 - 18640 / 16.12.2022г. за разпределение на работното време на бензиностанция „Газтрейд“ АД - [населено място] предоставени от П. С. - регионален мениджър на „Газтрейд“АД-[населено място]. От графика е установено, че на 12.04.2020г. дневна смяна е била служителката П. К., а на 28.05.2020г. дневна смяна е била служителката Й. Й.. С протокол рег. № 442р-35269/16.12.2022г. двата графика са приобщени към дисциплинарното производство. За разходен касов ордер № 5183/12.04.2020г. е установено, че е съставен от П. К., а разходен касов ордер № 5258/28.05.2020г. е съставен от Й. Й.. Дисциплинарно-разследващият орган направил извод, че по отношение на РКО №2963 от 22.03.2017г. преклузивният срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е изтекъл и дисциплинарна отговорност спрямо жалбоподателят не може да бъде реализирана, но по отношение на РКО №№5183/12.04.2020г. и 5258/28.05.2020г. преклузивният срок не е изтекъл предвид ползвания законоустановен отпуск и спрямо жалбоподателят може да се реализира дисциплинарна отговорност. На базата на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства формирал извода, че са събрани данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от мл. инспектор Д. М. Д., който в качеството му на длъжностно лице - полицейски орган, на длъжност младши автоконтрольор I степен в Участък - Белослав и Аврен към Четвърто РУ - Варна при ОД на МВР - Варна получавал гориво, заредено в ползвания от него личен автомобил, от П. Д. С. — регионален мениджър на „Газтрейд“ АД, което не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не санкционира лица, управляващи автомобили собственост на „Газтрейд“АД за административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 67, вр. чл. 203, ал.1, т. 7, пр.2, вр. чл.203, ал.1, т. 8 от ЗМВР. Направен е извода, че с извършеното служителят не е спазил и етичните норми от ЕКПДСМВР регламентирани в т.15, т.19, т.20, т.42, т.49 и т.50., а неспазването на тези етични норми довело до уронване на престижа на службата и представлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т. 4 - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Деянието на служителя Д. е преценено, че съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина уронващо престижа на службата по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.1 - „неизпълнение на разпоредбите на този закон... “ (чл. 67 от ЗМВР); т.2 - „неизпълнение на служебните задължения“ и т. 4 - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за държавните служители в МВР“, за което на основание чл. 203, ал.1, т.7, пр.2 – „използване на служебното положение за лична облага..“, т. 8 предложение второ - „злоупотреба с доверие“ и т. 13 - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което е предвидено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

При разследване на деянието по т.2 от заповед №365з-5161/05.08.2022г. изразяващо се в това, че на 12.07.2020г. до [населено място], обл. Варна, в качеството си на полицейски орган при ОД на МВР - Варна, мл. инспектор Д. М. Д. – мл. автоконтрольор I степен в Участък - Белослав и Аврен към Четвърто РУ - Варна към ОДМВР - Варна получил сумата от 50 лева, за да не извърши действия по служба - да не санкционира водач за извършено нарушение на Кодекс за застраховането, комисията установява, че на 12.07.2020г. за времето от 08: 00 ч. до 20: 00 ч. мл.инспектор Д. М. Д. и мл. инспектор М. А. А. - са били назначени в наряд по контрол на пътното движение с позивна 494, като при осъществяване на контрола в 14: 04 ч. на 12.07.2020г. в [населено място], по [улица]до СОУ „Св. Св. К. и М.“ /по данни от АИС ПП/, спрели за контрол автомобил „Форд Транзит“ с рег. №[рег. номер] с водач С. А. А.. При извършената проверка установили, че автомобила няма сключена валидна застраховка гражданска отговорност. В 14: 06часа в АИС ПП било отразено, че на водача С. А. е съставен АУАН серия ОА №54956/12.07.2022г. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховане, като с АУАН са отнети Свидетелство за регистрация на МПС част II /СРМПС/ на основание чл.171, т.2, б.„в“ от ЗДвП и Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП.

В даденото сведение УРИ 442000-5873/20.04.2022г. С. А. А. посочил, че на 12.07.2020г. около обяд се придвижвал от [населено място] за [населено място] управлявайки автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ [рег. номер], при което бил спрян за проверка от полицейски екип. За установеното нарушение му бил съставен АУАН, при което един от полицаите му казал, че ако сключи застраховка на деня ще му направи компромис и няма да спре автомобила от движение, като му обяснил, че за извършеното нарушение глобата е около 1000лв. С. А. по най-бързия начин отишъл и сключил застраховка, след което се върнал на мястото на проверката, но не намерил патрула. Отишъл в сградата на участъка — Белослав и Аврен, където разбрал, че патрула е изпратен за обслужване на пътно транспортно произшествие, но ще го чакат до х. Звездица по пътя [населено място] за [населено място]. С. А. намерил полицейския екип на посоченото място, представил сключената застраховка на полицая, с който говорил при предходната проверка и той му върнал документите, след което се обърнал към колегата си като казал, че той е човека, който ще почерпи за компромиса, който са направили. При това С. А. посочва, че извадил 50 лева и ги дал на полицая с когото разговарял, на което нямало свидетели. В последствие разбрал, че полицаят с който разговарял и на когото дал 50 лева е Д. М. Д. и е служител на Четвърто РУ –Варна.

В сведението УРИ 439р-23659/20.09.2022г. от мл. инспектор М. А. А., който е посочен от С. А., че е бил полицая в автомобила, А. заявява, че не може да си спомни за конкретния случай поради изминалото време, но потвърждава, че през този период и към дата 12.07.2020г. е работел в екип с мл. инспектор Д. М. Д.. При съвместната им работа твърди, че не е присъствал на договорка или намек от страна на мл. инспектор Д. към проверяваните водачи за даване и взимане на пари. Не виждал и не знаел мл. инспектор Д. да е вземал парични средства или други материални облаги от лица, които са проверявани при контрол на пътното движение.

Във връзка с дисциплинарното разследване мл. инспектор Д. М. Д. - в определения срок по връчената му покана УРИ 439р-23967/26.09.2022г. не представил обяснения и не депозирал такива в деловодството на Трето РУ – Варна във връзка с конкретния случай, което е констатирано с протокол УРИ 439р-26709/25.10.2022г. От събраните доказателства не били установени нарушения при осъществения контрол по ЗДвП и е прието, че Д. е изпълнил служебните си задълженията, като е ангажирал отговорността на С. А. А. като водач на автомобил „Форд Транзит“ с рег. №[рег. номер] като му съставил АУАН серия ОА №54956/12.07.2022г. за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, с който акт отнел Свидетелство за регистрация на МПС част II /СРМПС/ на основание чл.171, т.2, б.„в“ от ЗДвП и Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, на основание чл.171, т.1, б.„е“ от ЗДвП. Установено е, че след представяне на сключена застраховка от С. А. А., мл. нспектор Д. на посочените основания от ЗДвП върнал отнетите документи в съответствие със законовите разпоредби. Дисциплинарно разследващият орган приел, че твърдението на С. А. А., че след връщане на отнетите му документи от мл. инспектор Д. М. Д. и отправяне на предложение да почерпи му е дал сумата от 50лв., който я получил за себе си като облага, която не му се следва, се твърди единствено от А.. Поради това е направен извода, че не може по категоричен начин да се приеме, че мл.нспектор Д. М. Д. е допуснал деяние, което да представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1- 4 от ЗМВР.

В обобщение въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, снетите сведения и т.н. дисциплинарно-разследващия орган изготвил обобщена справка по чл.207, ал. 7 от ЗМВР с рег. УРИ № 442р-265/04.01.2023г. /л.32-50 от преп./. С Покана с рег. № 442р-418/05.01.2023г. Д. е поканен да се запознае с обобщената справка и със всички събрани материали от проведеното срещу него дисциплинарно производство, която му е връчена на 05.01.2023г. Обобщената справка му била връчена на 10.01.2023г. На 11.01.2023г. Д. подал писмени възражения срещу резултатите от разследването обективирани в справката. На 13.01.2023г. е изготвено Становище УРИ 442р-1454/13.01.2023г. за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Д. Д. /11-29 от преп./.

Директорът на ОД на МВР-Варна в качеството на дисциплинарно-наказващ орган се запознал със становището на 23.01.2023г., за което поставил съответната резолюция. Въз основа на материалите в преписката на 03.02.2023г. ст. комисар А. М. в качеството на Директор на ОД на МВР-Варна издал Заповед №365з-829/03.02.2023г., с която намерил, че е осъществено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал.1, т.7, пр.2, т. 8 и т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал.1, ал. 2, ал.3, ал. 4 от ЗМВР наложил на мл. инспектор Д. М. Д. - младши автоконтрольор I степен в Участък - Белослав и Аврен към Четвърто РУ - Варна към ОДМВР - Варна, дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта на основание чл.226, ал.1, т.8, вр. чл. 227 от ЗМВР.

Заповедта е получена от Д. на 09.03.2023г. с указания за реда и сроковете за оспорването й. Това право той упражнил на 15.03.2023г. с подаване на жалбата до съда, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите В. И. В. и И. В. Н. във връзка с твърденията му, че на 12.04.2020г. и на 28.05.2020г. не е бил в [населено място].

Свидетелят В. И. В. сочи, че се познава с жалбоподателя от 30 години, като били семейни приятели. На 28.05.2020г. по време на COVID отишъл в къщата на Д. Д. в [населено място], тъй като имали уговорка да нареже една ябълка в двора и да я вземе за дърва за огрев. Т. Д. бил с контузена ръка и пръста му бил превързан. До към 16: 00ч.-17: 00ч. били там и се занимавали с рязане на дървото и почистване на двора и през цялото това време свидетелят твърди, че Д. е бил в къщата.

Свидетелят И. В. Н. заяви, че се познава с Д. от 20 години. На 10.04.2020г. - петък Д. му докарал лек автомобил „Мерцедес“ за да го ремонтира. Свидетелят ремонтирал колата в събота и в понеделник, когато дошли частите сглобил автомобила и го върнал на жалбоподателя във вторник сутринта. Свидетелят описва, че Д. имал и друга кола, а и съпругата му имала автомобил.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са приети заверени копия от материалите по ДП №133/2020г. по описа на ОСлО-Варна. От тях се установява, че образуваното ДП №133/2020г. водено за престъпление по чл.301, ал.1 от НК е прекратено с Постановление №СП-4701/2020г. от 16.02.2024г. на прокурор от ОП-Варна. В Постановлението за прекратяване е посочено, че действията на полицейският служител Д. Д. в някои от казусите сочат на евентуално допуснато дисциплинарно нарушение, а други биха се преценили в негативен аспект като неетични и морално укорими, което е извън компетентността на прокуратурата. Поради липсата на достатъчно доказателства по ДП, които да обосноват изготвянето на обвинителен акт за извършено деяние от общ характер по повод полицейската дейност на служителя, прокурорът прекратил досъдебното производство.

Съдът взе предвид, че този акт на прокурора по ДП №133/2020г. е издаден след постановяване на обжалваната заповед и дисциплинарното наказание наложено с нея не е обосновано с резултата от наказателното производство, като съгласно чл.194, ал.3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност независимо, че деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност.

При така установените факти настоящият състав извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК и достигна до следните изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу акт, който подлежи на пряк съдебен контрол на основание чл. 211 от ЗМВР. Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от адресат на заповедта, за който е налице активна легитимация и правен интерес лице за оспорването, тъй като тя го засяга неблагоприятно.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган съгласно на чл.204, т.3 от ЗМВР, в кръга на неговите правомощия - от "ръководител на структурите по чл.37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности". Към датата на издаване на заповедта младши инспектор Д. М. Д. заема длъжността – младши автоконтрольор I степен в Участък – Белослав и Аврен към Четвърто РУ – Варна при ОД на МВР-Варна. С оглед на това компетентен да издаде заповед по чл. 204 от ЗМВР по отношение на него е директорът на ОД на МВР – Варна. Процесната заповед е издадена от директора на ОД на МВР – Варна, при наличие за него на материална и териториална компетентност.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че при издаване на заповедта не са спазени изискванията за форма и съдържание. Заповедта е волеизявление в писмена форма, с реквизити и съдържание отговарящо на чл.210, ал.1 от ЗМВР. В нея са описани мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, правната му квалификация и извършителя му. Обсъдени са доказателствата в преписката, въз основа на които са установени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Наказанието е индивидуализирано и е посочено основанието за налагането му. В заповедта са указани реда и срока за обжалването й. Тя е мотивирано, като мотиви освен в нея се съдържат и в другите документи в преписката, на които заповедта се позовава, каквато е обобщената справка УРИ 442р-265/04.01.2023г., което е законосъобразна възможност, в който смисъл е ТР № 16 от 31.03.1975г. ОСГК на ВС.

Предвид изложеното не са налице основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна, нито за нейната отмяна.

При издаването на заповедта е спазена процедурата по ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и не се установяват допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да са съществени. Нарушението е установено при проведено дисциплинарна проверка по реда на чл.207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от дисциплинарно разследващ орган, определен със Заповед №365з-5161/05.08.2022г. на Директора на ОД на МВР – Варна, резултатите от която са обективирани в обобщена справка peг. №442р-265/04.01.2023г. Мл. инспектор Д. Д. се е запознал със справката на 10.01.2023г. и е получил копие от нея и на всички материали по производството, което е удостоверил собственоръчно. Той се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаване с обобщената справка с депозираното на 11.01.2023г. възражение. Заповедта е издадена при спазване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, съгласно която наказващият орган има задължение преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Спазено е и изискването в чл.210, ал. 1 от ЗМВР заповедта да се издаде след събиране и оценка на всички допустими и относими доказателства. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид фактите и обстоятелствата свързани при които е извършено нарушението, тежестта му, настъпилите от него последици, формата на вината, както и данните за цялостното поведение на Д. Д. по време на службата, в съответствие с изисква чл.206, ал.2 от ЗМВР, с оглед на които е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" като съотносимо и пропорционално на извършеното и необходимо за постигане на индивидуална и обща превенция по смисъла на чл.4, ал.2 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, за постигане на които е регламентирано налагането му.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за издаване на заповедта в нарушение на сроковете за провеждане на дисциплинарното производство. От доказателствата се установява, че сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, в които може да бъде реализирана дисциплинарната отговорност на държавния служител не са изтекли към датата на издаване на заповедта. В тази връзка съдът взе предвид, че съгласно чл.196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при дисциплинарно-наказващия орган. В случая дисциплинарното нарушение е открито когато обобщената справка УРИ 442р-265/04.01.2023г., с която съгласно чл.207, ал.12 от ЗМВР с материалите събрани при проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на 23.01.2023г. Това е и датата на установяване на дисциплинарното нарушение по аргумент от чл.196, ал.2 от ЗМВР, от която започва да тече двумесечния срок за налагане на наказанието, в рамките на който срок - на 03.02.2023г. е издадена оспорената заповед. Към тази дата не е изтекъл и двугодишния срок от извършване на нарушението, визиран в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.

По отношение на поведението на Д. на 12.04.2020г., във връзка с което е съставен РКО №5183/12.04.2020г. правилно в хода на проведеното дисциплинарно производство, са събрани доказателства относно периодите, в които той е бил в законоустановен отпуск, през които съобразно чл.195, ал. 3 от ЗМВР двугодишния срок по чл.195, ал. 2 от ЗМВР не тече. Видно от справката приложена на л.103-108 от преписката и писмо УРИ №442р-22375/23.08.2022г. на л.160 от преписката, при отчитане на периодите в които Д. е ползвал законоустановен отпуск за времето от 12.04.2020г. до 08.12.2022г. той е бил общо 66 дни в платен годишен отпуск и 2 дни в отпуск за кръводаряване, посочено в писмо УРИ № 442р- 22375 / 23.08.2022г. и писмо УРИ № 442р-34261/08.12.2022г. От справки АИС - ТРЗ /писмо рег. № 365р-72764/07.12.2022г. и писмо рег. № 365р-48222/18.08.2022г. - за представените болнични листи и вида на обезщетение за временна неработоспособност за Д. в периода от 12.04.2020г. до 07.12.2022г. е отразено, че е ползвал общо 232 работни дни обезщетение за временна неработоспособност. При сумиране на горепосочените дни и приспадането им при изчисляване на преклузивния срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР се установява, че той е изтекъл на 06.02.2023г., т.е. след като на 03.02.2023г. е издадена оспорената заповед.

По отношение на поведението на Д. на 28.05.2020г., във връзка с което е съставен РКО №5258/28.05.2020г. няма спор, че от 28.05.2020г. до 08.12.2022г. той е ползвал законоустановен отпуск в размер на 66 дни- платен годишен отпуск и 2 дни отпуск за кръводаряване и по издадени болнични листи е ползвал 218 работни дни обезщетение за временна неработоспособност. При сумиране на тези дни и приспадането им при изчисляване на преклузивния срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР се установява, че той е изтекъл на 12.03.2023г., т.е. след като на 03.02.2023г. е издадена оспорената заповед.

В обобщение на изложеното заповедта е издадена в производство, проведено при спазване на административнопроизводствените правила в ЗМВР и АПК и не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да обосноват отмяна на заповедта на основание чл. 146, т.3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена при наличие на изискуемите материалноправни предпоставки. В заповедта е посочен извода направен от издателя й въз основа на доказателствата в преписката, че в случая са налице кумулативно двете материалноправни предпоставки – деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на служител на МВР и уронване на престижа на службата. С поведението си Д. не е спазил подробно цитирани в заповедта етични норми, което е довело до уронване на престижа на службата, което е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което в чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Правилно тези разпоредби са приложени от директора на ОД на МВР-Варна и са цитирани в заповедта. Отчетено е установеното от доказателствата, че деянията на инспектор Д. се изразяват в получаване на облага чрез използване на служебното си положение на полицейски служител, като е получавал гориво без да го заплаща, за да не извърши действие по служба свързани със проверяване на водачи на превозни средства за извършени от тях административни нарушения, са станали публично извести на служителите в бензиностанцията, на П. С. и на други лица, което е довело до негативен ефект върху авторитета на службата. Правилно това е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 и т.8 от ЗМВР - превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица и злоупотреба с власт или доверие, на които разпоредби е налице позоваване в заповедта. Обоснован е извода, че с поведението си Д. е създал впечатление в широк кръг лица, че полицейските служители не съобразяват действията си със закона и вместо да изпълняват задълженията си по разкриват противоправните деяния и установяват нарушенията на ЗДвП и КЗ, участват в извършването на такива, с което не е опазил доброто име на институцията, която представлява и не е дал с поведението си пример на околните и не ги е насърчил да спазват закона. Правилно в заповедта са изброени като нарушени от жалбоподателя етичните норми за поведение в т.15, т.19, т.20, т.42, т.49, т.50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР обнародван в ДВк бр.67/12.08.2014г. Тези етични правила изискват от държавния служител в МВР да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; да пази доброто име на институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; да е неподкупен и да не се възползва от правомощията си и/или служебното си положение с цел облагодетелстване лично или на трети лица, или с друга користна цел; да не участва в корупционни прояви; да проявява нетърпимост към корупционно поведение. В заповедта подробно и ясно е изложено всяко нарушение на разпоредба на Етичния кодекс и ЗМВР, което издателят на акта е намерил, че е осъществил жалбоподателя с поведението си. Основателно поведението на Д. е преценено от наказващия орган като виновно осъществено и морално укоримо тежко нарушение на етичните правила. Законосъобразно, след преценка на всички относими факти и обстоятелства, обосновано и при наличие на законовите предпоставки му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Изложената в заповедта фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните писмени доказателства, а посочените от наказващия орган правни норми като основания за налагане на наказанието са правилно приложени.

Неоснователно жалбоподателя и пълномощникът му твърдят, че няма събрани доказателства за извършването на описаните правонарушения и посочените в заповедта РКО не установявали извършени от Д. дисциплинарни нарушения. Разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието и се използва във възприетата от съответното предприятие, търговец или търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. Като частен свидетелстващ документ, РКО притежава само предписаната от нормата на чл. 180 ГПК формална доказателствена сила, удостоверяваща принадлежността на съдържащите в него изявления на лицата, които са го подписали, но не и материална такава относно действителното осъществяване на удостоверените с него факти и обстоятелства, които стоят извън обективираните в документа изявления на съставителите му. Следва обаче да се отчете, че доказателствената сила на частните свидетелстващи документи се основава на характера на обстоятелствата, които са удостоверени с тях. Когато съдържа удостоверително изявление за осъществяването на неблагоприятен за издателя му факт, частният документ представлява извънсъдебно признание на този факт, противопоставимо на неговия издател и го установява с материална доказателствена сила. Когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, респективно удостоверява факт, който не се е осъществил, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство лежи върху страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т.е. върху страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил, какъвто в случая е жалбоподателя. С ангажираните от него по делото показания на двамата свидетели, той не опроверга верността на установеното от РКО и обясненията на съставилите ги лицата, които са ги изготвили по разпореждане дадено по телефона на регионалния мениджър на дружеството, стопанисващо бензиностанцията във връзка с горивото, което Д. е заредил и е заявил и за което му е издаден касов бон от фискалното устройство, което той не заплащал. Заключението на съдебно-графологична експертиза по ДП №133/2020г. назначена за изследване на цитираните п о-горе РКО е, че именно жалбоподателят Д. Д. се е подписвал в тях в графата „получил сумата“, която е стойността на зареденото от него гориво на бензиностанцията. По делото от него не са представени доказателства за заплащане на конкретно количество гориво, което е заредено в колата му, което изцяло кореспондира със заявеното в сведенията на служителите на дружеството: П. Д. С., П. М. К., Й. Д. Й. и С. Н. Ж., че той многократно по този начин е зареждал гориво на бензиностанцията на „Газтрейд“ в [населено място] без да заплаща стойността му, за което във връзка с отчитането на касата от съответната смяна съответната служителка е съставяла РКО, каквито са изследваните РКО от 12.04.2020г. и РКО от 28.05.2020г. в които са вписвали името на полицейския служител, номера на личния му автомобил, в който е заредено горивото, количеството и стойността на де факто полученото безплатно от полицая гориво, за което той се е подписвал в РКО, което е ставало след получено по телефона разрешение от регионалния мениджър на „Газтрейд“ АД - П. Д. С.. Последният в хода на полицейската проверка по случая и в досъдебното производство във всички обяснения и писмени сведения, каквото е сведението от 14.04.2022г. приложено на л.61 от преписката, изрично заявил, че всички такива зареждания направени от Д. на гориво от бензиностанцията в личния му автомобил без да го заплаща са били за това, че не е санкционирал шофьори на дружеството като полицейски служител. Заявеното от свидетеля, че знае нередността на тази практика да предоставя безплатно на служителя гориво, но предпочел да процедира така, за да не му се създават бюрократични спънки от служителя и да не се спира работата на автомобилите на дружеството и на водачите им, представляват неблагоприятни факти и обстоятелства за него самия, което обосновава извод за обективност и истинност на изложеното. Поради това не е налице основание изложените от П. С. факти и обстоятелства за поведението на Д. да не се кредитират изцяло, особено предвид това, че са ясни, еднозначни и логични, безпротиворечиви и кореспондират на съобщените факти и обстоятелства от другите разпитани по случая лица, на съдържанието на съставените РКО и на резултата от изследването им от експертизата. Показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя двама свидетели-негови приятели и установеното, че той на 12.04.2020г. е бил на работа нощна смяна, а на 28.05.2020г. е бил в болнични, съгласно отразеното в приетите копия на месечните графици приложени на л.94 и л.97 от делото не опровергават, а подкрепят верността на заявеното от регионалния мениджър на „Газтрейд“ АД и от служителите на бензиностанцията съставили РКО, че на тези дати Д. в качеството си на „катаджия“ е заредил гориво в личен автомобил с посочения в РКО регистрационен номер В5999, за което не е заплащал стойността му по издадения фискален бон, а е съставян РКО, в които той се е подписал в графата „получил сумата“, с които РКО материалноотговорните лица са отчитали липсата на средствата за това заредено от Д. гориво в касата в края на съответната смяна. В случая не се твърди той да е зареждал през времето, когато е бил на смяна, което кореспондира с данните, че е зареждал горивото, което не е заплащал в лични автомобили извън работното му време.

Опровергани от доказателствата в преписката са твърденията, че не са събрани достатъчно доказателства за вмененото на жалбоподателя деяние. В хода на дисциплинарното производство е извършена самостоятелна проверка на материалите събрани по случая и преценка от дисциплинарнонаказващия орган на фактите и обстоятелства, които са от значение за формирания собствен извод от дисциплинарния орган, че е извършено тежко дисциплинарно нарушение за което следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Фактическото основание за издаване на заповедта се основава на проведеното разследване от и събраните от него доказателства. В Заповедта подробно е описана фактическата обстановка, с оглед формата на деянието и участието и на други лица в установеното правонарушение. Мотиви се съдържат в справката и становището, в които още по-обстоятелствено са изложени конкретните факти във връзка с нарушението, за което по закон се налага дисциплинарното наказание „уволнение“, като са взети предвид и доказателства, които са били събрани в хода на образуваното досъдебно производство в ОСлО при Окръжна прокуратура – Варна до момента на издаване на заповедта. По аргумент от чл.194, ал.3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което може да бъде реализирана, независимо дали е доказано извършено от служителя престъпление от служителя. Поради това наличието на образувано против служителя наказателно производство не представлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и съответно прекратяването му не обуславя извод, че той не е извършил нарушение на служебната дисциплина. Това не е пречка в хода на дисциплинарното производство да бъдат прилагани материали свързани с деянието и дееца, които са събрани в досъдебното производство по и приложим за конкретното производство ред, както е процедирано в случая.

Поведението на служителя описано детайлно в заповедта – предмет на съдебен контрол, законосъобразно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като несъвместимо с морала и уронващо престижа на институцията, в която Д. е служител, и пораждащо негативно отношение към нея сред обществеността. Описаните детайлно в Заповедта действия на младши инспектора основателно са формирали у издателя й извода, че поведението му не е било подчинено на правилата за поведение и забраните за служителите на МВР възведени в ЗМВР и в Етичния кодекс, а представлява демонстративно и грубо нарушение на възведения с тези правила и норми ред. Данните в преписката са, че това поведение на Д. не е единствен изолиран случай, а трайно установена негова практика той умишлено и неправомерно да се възползва от служебното си положение на служител, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи по осъществяване на контрол на водачите и ППС, като получава материална облага чрез зареждане с безплатно гориво на личния си автомобил, при проявяване от негова страна на различно отношение и несанкциониране на водачите на автомобилите на дружеството, стопанисващо бензиностанцията. Описаните от служителите на бензиностанцията демонстративни действия на Д., който всеки път когато е зареждал гориво в личен автомобил без намерение да го заплаща е настоявал служителката на касата да се обажда на регионалния мениджър на дружеството, стопанисващо бензиностанцията, за това и да съставя РКО за сумата по касовия бон за горивото, която Д. не заплащал свидетелстват за наличието на пряк умисъл у него за това противоправно поведение, наложило се като практика в продължителен период от време. Поради това неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е доказана вината му за дисциплинарното нарушение описано в заповедта. Поради това изцяло правилна е преценката, че това поведение на жалбоподателя е морално укоримо и в разрез с дължимото от служител на МВР етично и професионално поведение, със задължението да следи за законността и да дава личен пример за спазването й с действията и постъпките си. Правилно е заключено, че това поведение е не само несъвместимо с етичните правила, но и уронващо престижа на службата, тъй като води до намаляване на авторитета и доверието в полицията. Спецификата на дейността в работата на служителите на МВР, както и завишените морални и специфични изисквания към работата им ги задължават в по-висока степен от останалите граждани, да спазват законите и етичните норми, да дават личен пример с поведението си и да не злоупотребяват със своето положение с цел получаване на облаги – материални или нематериални. За целите на дисциплинарното производство е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо със служебното положение по аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007г. по т. д. № 4/2007г. на ОС на ВАС. Действията на служителя са способствали за формиране на мнението, че служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. Поради това правилно е преценено, че в случая е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр.1, т.2 и т.4 от ЗМВР, при което дисциплинарнонаказващият орган при условията на обвързана компетентност е задължен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, което е предвидено в чл.203 от ЗМВР, каквото в случая е наложено. Поради това правилно, въпреки данните в кадровата справка приложена на л.90 от преписката за дългогодишния стаж на Д. в системата на МВР, в която заемал различни длъжности и през който период е получил отличия и награди и липсата на данни за наказания, независимо от данните по чл.206, ал.2 от ЗМВР, наказващият орган законосъобразно издал заповедта, с която му наложил най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателят, че при определяне на дисциплинарното наказание не е спазено изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Неоснователни са оплакванията на представителя на жалбоподателя, за неправилност и необоснованост на изводите свързани с налагане на наказанието. Доказано е съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение на жалбоподателя представляващо „тежко“ нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 - „неизпълнение на разпоредбите на този закон...“ (чл. 67 от ЗМВР); т.2 - „неизпълнение на служебните задължения“ и т.4 - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т.7, пр. 2 - „... използване на служебното положение за лична облага...“, т. 8 предл. 2- „злоупотреба с... доверие“ и т. 13 - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Такава е разпоредителната част на обжалваната Заповед. Правилно и законосъобразно с нея след като е наложено на служителя дисциплинарното наказание „уволнение“ е постановено и прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

В обобщение се налага извода, че Заповедта е постановена при правилно приложение на относимите материални разпоредби в ЗМВР и в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и в съответствие на целта на закона, за постигане на която е предвидено издаването на този вид актове, поради което не са налице основания за отмяната й по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

Оспорването с жалбата е изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход от спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски на ответника следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателя Д. Д. следва да заплати на ответната страна–ОД на МВР-Варна сумата в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от това и на основание чл.172 от АПК, Съдът