Решение № 8 от 10.2.2017 г. на Административен съд - Видин по дело № 305/2015 г.

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ от Г.П. П. ••• качеството му на наследник на П. Симеонов П., против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350 000 лв, причинени в резултата на неправомерно бездействие на Министерски съвет, неправомерно действие и бездействие на Министерство на икономиката и неправомерно бездействие на Министерство на вътрешните работи, в периода 06.07.2008г. до 01.10.2014г.вкл., в резултат на което е настъпила смъртта на бащата на ищеца и на същия са причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди.

Предявени са и субективно съединени искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ от П. ••• в качеството му на наследник на П. Симеонов П., против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350 000 лв, причинени в резултата на неправомерно бездействие на Министерски съвет, неправомерно действие и бездействие на Министерство на икономиката и неправомерно бездействие на Министерство на вътрешните работи, в периода 06.07.2008г. до 01.10.2014г.вкл., в резултат на което е настъпила смъртта на бащата на ищеца и на същия са причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди. Същите са съединени за съвместно разглеждане в настоящето производство при условията на служебно съединяване на искове на основание чл.213 от ГПК с определение № 588-РЗ/22.10.2015г., постановено по АД № 307/2015г. по описа на АС-Видин.

Предявени са и субективно съединени искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ от Ж.Г.П. ••• качеството и на наследник на П. Симеонов П., против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350 000 лв, причинени в резултата на неправомерно бездействие на Министерски съвет, неправомерно действие и бездействие на Министерство на икономиката и неправомерно бездействие на Министерство на вътрешните работи, в периода 06.07.2008г. до 01.10.2014г.вкл., в резултат на което е настъпила смъртта на съпруга на ищцата и на същата са причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди. Същите са съединени за съвместно разглеждане в настоящето производство при условията на служебно съединяване на искове на основание чл.213 от ГПК с определение № 589-РЗ/22.10.2015г., постановено по АД № 306/2015г. по описа на АС-Видин.

Сочи се от ищците, че на 01.10.2014г. около 17, 00ч. в завод за обезвреждане на боеприпаси и производство на взривни вещества „Миджур”-с.Горни лом, общ.Чупрене, собственост на „ Видекс ”АД със седалище и адрес на управление гр.София, е избухнал изключително мощен взрив, в резултата на който са унищожени сградите, в които са утилизирани боеприпаси и са загинали 15 лица, сред които и П. Симеонов П., техен наследодател. Твърди се от ищците, че в завод „Миджур”, собственост на „ Видекс ”АД, са се извършвали дейности в количество, превишаващо многократно възможностите на предприятието и извън разрешените норми със знанието на държавата и без нейната намеса. Сочи се, че дружеството не е разполагало с необходимите разрешителни за съхранение и утилизация извън разрешените норми на противопехотни мини. Сочи също така, че на 04.09.2008г. „ Видекс ”АД е получило разрешение за трансфер на противопехотни мини М 2, ДМ 31, М 16, всички категория С04, общо 1 568 159 бр., а на 06.07.2008г. е подадено искане за намеса за спиране на действията по унищожаване в България на тези противопехотни мини, но Държавата в лицето на своите органи не е предприела никакви действия по спирането на този трансфер, а е разрешила същия чрез Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министъра на икономиката. Сочи се, че бездействието на Държавата е продължило и впоследствие, тъй като не е преразгледано разрешителното на дружеството по чл.104, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, изтекло на 23.07.2012г.

По отношение на ответника Администрацията на Министерски съвет се твърди в исковите молби, че Министерският съвет като държавен орган е отговорен за причинените им неимуществени вреди, тъй като:

-е бездействал като не е изпълнил основната си дейност-да издаде нормативен акт, уреждащ утилизацията, съобразно общностното право и Конвенцията за забрана използването, складирането, производството и трансфера на противопехотните мини и тяхното унищожаване и Директива 2012/18/Е, който нормативен акт да регулира вноса на противопехотни мини в количество, съответстващо на възможностите за утилизация на вносителя или крайния приемател, както и не е въвел ограничения и наложил забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната, за което има нормативно изискване-чл.4, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЕКПСОИТДУ.

• отговаря за бездействието на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС, който не е изпълнил основната си дейност за контрол съгласно чл.1, ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ и не е осъществил контрол по отношение на издадените лицензи, сертификати и удостоверения за регистрация на „ Видекс ”АД за завод „Миджур”–с.Горни лом, съобразно задълженията си по раздел ІІІ, чл.18-27 и чл.33 от ЗЕКПСОИТДУ.

Твърди се в исковите молби, че е нарушен чл.1, б.”б” от Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, като в случая е била необходима законова санкция, административен акт за отмяна на споразумението между българското търговско дружество и гръцката страна, а Министерският съвет е бездействал и не е предприел необходимите мерки за отмяна на този трансфер като това бездействие е неправомерно, тъй като представлява неизпълнение на задължението му по чл.1, б.”б” от Конвенцията.

Излагат се съображения, че така посоченото бездействие следва да се подведе под понятието „административна дейност”, както и че същото е противоправно по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди се също така, че безхаберното допускане на подобен трансфер без осъществяването на необходимия контрол е недопустимо и е довело до загуба на 15 невинни човешки живота-вредоносния резултат.

Сочи се също така, че допълнително признание за незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет, е последващото отнемане на лицензите на „ Видекс ”АД за утилизация.

По отношение на ответника Министерство на икономиката се твърди в исковите молби, че Министерството на икономиката отговаря за неправомерното действие и бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожаване към Министъра на икономиката, която е под негова юрисдикция и в областта на експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба е национален орган на Република България по прилагането на Конвенцията за забрана на химически оръжия.

Обстоятелствата, на които се основават исковете, са:

-неправомерно бездействие на Междуведомствената комисия, която не е изпълнила основната си дейност за контрол по чл.1, ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ -незаконосъобразни действия на Междуведомствената комисия като е издала разрешително за трансфер на 1 568 159 бр. противопехотни мини категория С04.

По отношение на ответника Министерство на вътрешните работи се твърди, че чл.152 от ЗОБВВПИ вменява задължението за контрол именно на полицейските органи, поради което следва да се ангажира отговорността на ответника МВР.

Обстоятелствата, на които се основават исковете по отношение на Министерство на вътрешните работи са -отговорност за действията и бездействията на ГДНП на МВР, който съгласно чл.17 и сл. от ЗОВВПИ е отговорен за издаването на удостоверение/разрешение/ за утилизация - МВР е бездействало като не е изпълнило нормативно установените си задължения за постоянен контрол като не е отнел разрешителното на „ Видекс ”АД за завод „Миджур”, който не е отговарял на условията за утилизация и съхранение.

Сочи се, че в случай на осъществен контрол и предприети действия от ГДНП на МВР нямаше да се стигне до вредоносния резултат.

Сочи се от ищците, че съгласно чл.67, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ контролът се извършва от Междуведомствения съвет, Междуведомствената комисия и Министъра на вътрешните работи, което обуславя солидарната отговорност на ответниците. Сочи се, че контролът се изразява в проверки преди и след издаване на лиценз, сертификат за получател, разрешение или удостоверение, като и че всеки едни от ответниците в рамките на своята компетентност е следвало да извърши контрол върху дейността на завод „Миджур” в с Горни лом с цел съответствие на докладите, подавани от оператора и възможностите на същия да извърши обезвреждане на противопехотните мини при минимален риск.

Твърди се, че всеки един от ответниците е следвало да изпълни както посочените разпоредби на националното право, така и на общностното право-Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04 юли 2012г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества-чл.9 и чл.20 от Директивата.

В резултат на посочените бездействия на контролни органи на всеки от тримата ответници и незаконосъобразно действие на ответника Министерство на икономиката се твърди от ищците, че са им причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на наследодателя им П. Симеонов П., които вреди са подробно описани в исковите им молби по отношение на всеки един от ищците, а именно: силен стрес, паника, напрежение, безпокойство, психичен шок и душевно разстройство от трагичната смърт на бащата и съпруга, душевна болка и страдание, загуба за цял живот на морална опора и подкрепа, физическо присъствие и душевна утеха.

Иска се от съда да постанови решение, с което след като установи незаконосъобразност на действията и бездействията на ответниците да осъди солидарно Администрацията на Министерския съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи да заплатят на всеки един от ищците като наследници по закон на П. Симеонов П. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неоснователно бездействие и незаконосъобразно действие при приложение и изпълнение на задълженията, произтичащи от конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, ратифицирана със закон, обн. Д.В бр.93, от 11.08.1998г., която е с пряка приложимост, от неоснователното бездействие при приложение на задълженията, произтичащи от директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент на Съвета от 4 юли 2012г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, която е с пряка приложимост, от неоснователното бездействие при приложение и изпълнение на задълженията, произтичащи от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в размер на по 350 000 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 01.10.2014г. до окончателното издължаване.

Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото Администрацията на Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в писмено становище/ вх.№ 2146/14.09.2015г. - л.475-л.481 вкл. от делото/ оспорва исковите претенции по основание и размер. Сочи се, че Министерският съвет не разполага с представителни правомощия по отношение на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС. Сочи се, че не е налице акт, действие или бездействие на колегиалния орган-Министерски съвет, от които да са настъпили вреди за ищците. Сочи се, че действията на българската държава са напълно съобразени с международната политика и правна рамка по въпроса за унищожаването на складираните противопехотни мини, в частност с Европейското право и политическите и правни ангажименти на Европейския съюз по въпроса, заложени в Съвместно действие на Съвета на ЕС, прието на 28 ноември 1997г. Сочи се, че съгласно чл.2 от Съвместното действие Европейският съюз се ангажира да следва целта на цялостното унищожаване на противопехотни мини в целия свят и приветства конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.2 от Конвенцията трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е разрешен. Позовава се на чл.6 от Конвенцията и подържа, че не са налице предпоставките на чл.4 от ЗЕКПСОИТДУ за въвеждане на ограничения и налагане на забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната и с изделията с двойна употреба от една страна, а от друга разпоредбата предвижда оперативна самостоятелност на МС, а не е вменил задължение.

Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение като прекомерно висок.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира се и ю.к. възнаграждение Ответникът Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалните си представители, оспорва исковете по основание и размер. Навежда доводи за липса на пасивна легитимация на ответника, които по същество представляват възражения относно липса на материално-правната пасивна легитимация на ответника. Сочи се, че конкретните структури с полицейски функции, осъществяващи контрол по ЗОБВВПИ, са ГДНП, ОДМВР, ГДБОП, ГДГП като съгласно чл.56 от ЗМВР органи на тези структури са техните служители, като именно това са полицейските органи, осъществяващи контрол по ЗОБВВПИ. Сочи се, че МВР не се явява контролен орган по ЗОБВВПИ, а това са конкретно изброени негови структури-самостоятелни юридически лица. Твърди се също така, че по делото са приложени доказателства, от които е видно, че органите на ГДНП-МВР и на ОД на МВР Видин са упражнявали постоянен контрол върху дейността на завод „Миджур” като са издавани полицейска разпореждания, протоколи за предупреждение, заповеди за даване на задължителни предписания по чл.154, ал.4 от ЗОБВВПИ и актове за установяване на административни нарушения и наказания. Сочи се, че от представените доказателства не се установява незаконосъобразни действия и бездействия на служители на МВР. Сочи се също така, че взривът не е избухнал в складовите помещения, а в помещението за утилизация, а същата като част от производствения процес се извършва по технологични правила, утвърдени от производителите, като тези правила не се контролират от МВР, в частност ГДНП-МВР.Твърди се, че не е доказана и наличието на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразни действия или бездействия на служители на МВР или ГДНП-МВР и посочените като претърпени неимуществени вреди като липсват данни за конкретната причина за взрива, а самият взрив не е причинен от служители на МВР или ГДНП-МВР. Сочи, че не са доказани и претърпените от ищците неимуществени вреди.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира се и ю.к. възнаграждение.

Ответникът Министерство на икономиката, в писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като неоснователни. Сочи се, че Междуведомствената комисия е осъществила действията по издаване на разрешения/удостоверение за трансфер при стриктно спазване на всички законови изисквания като е осъществила необходимия контрол преди и след издаване на разрешения/удостоверения за трансфер. Твърди се също така, че междуведомствената комисия не е издавала незаконосъобразен акт или съдебно провъзгласен такъв, както и че липсата на незаконосъобразност на действията на административния орган представлява липса на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по ЗОДОВ и по общия смисъл на ЗЗД. Сочи се и че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между акта-действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Сочи се, че липсват предпоставките, кумулативното наличие на които е задължително изискване за осъществяване на отговорност по ЗОДОВ. Твърди се също така, че инцидентът на 01.10.2014г. е следствие не на неупражнени задължения на Министерство на икономиката, а на такива от страна на работодателя „ Видекс ”АД. Оспорват се исковете и по размер.

Иска се от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че предявените искове за обезщетение са неоснователни поради липса на всички предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи, че по делото не е установена конкретната и непосредствена причина за получената детонация, довела до взрива, респективно до смъртта на наследодателя на ищците. Сочи, че дори и да се установи незаконосъобразно бездействие или действие на ответниците могат да се приемат за обстоятелства, допринесли за вредоносния резултат, но същите не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с него, което е основание за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Решение № 98/15.10.2014г. Районен съд Белоградчик е приел за установен фактът на смъртта на 15 лица, сред които и П. Симеонов П. с ЕГН ••••••••••, настъпила при изключително мощен взрив в завод „Миджур” на 01.10.2014г. около 17, 00ч. Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници №2442/10.11.2014г. ищците по делото са наследници на П. Симеонов П. като Ж.Г.П. е негова съпруга, а Г.П. П. и П. П.П. са негови синове.

Видно от събраните по делото доказателства завод „Миджур”-с.Горни лом, е предприятие на „ Видекс ”АД-София, като дружеството е с предмет на дейност изследване, проектиране, разработване, производство на взривни материали, извършване на взривни работи, вътрешна и външно търговска дейност, разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали, транспортна и др. дейности.

На дружеството за завод „Миджур” е издадено Разрешение №95/13.07.2006г. от МВР-НСП за производство на ВВООБ съгласно производствена програма на дружеството, като към същата по искане на дружеството в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще се разснарядяват са добавени и Мина ДМ 31, Мина М2, Мина М14 и мина М16. Разрешението е с изтекъл срок на 13.07.2009г. На дружеството за завод „Миджур” е издадено и Разрешение № 113/06.07.2009г. за производство на ВВООБ със срок на разрешението до 06.07.2012г.

На дружеството от Началника на сектор КОС при ГДОП на МВР е издадено Разрешение № 153/06.10.2011г. за производство на взривни вещества в обект взривен склад Чората-безсрочно. С решение рег.№ У-35 449 от 23.07.2012г. на Началника на сектор КОС при ГДОП на МВР на основание чл.24, ал.4 от ЗОБВВПИ е допълнено издаденото разрешение на „ Видекс ” АД за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утализират / разснарядяват, делаборират / на територията на обект-завод „Миджур” по приложен заверен списък към решението / л. 1651 от делото/ като това решение също е посочено като безсрочно.

Видно от събраните по делото доказателства по подадено заявление на дружеството от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС на „ Видекс ”АД–гр.София, са издавани Пълна лицензия за външнотърговска дейност с оръжие №Л-74-8-3/20.10.2006г., Ограничена лицензия за изнасяне на стоки и технологии с възможна двойна употреба № Л-74-8-4/20.10.2006г., Лицензия за транспортиране на оръжие № Л-74-8-5/20.10.2006г., и трите с валидност от 20.10.2006г. до 20.10.2009г. В впоследствие също по заявление на дружеството от Междуведомствения съвет е издаден Пълен лиценз №Л-85-1-4/29.01.2010г. за извършване на износ, внос и трансфер на оръжия, определени от списъка на оръжията, при спазване на разпоредбите на действащото законодателство, с валидност от 29.01.2010г. до 29.01.2013г. като същият е издаден на основание чл.6, ал.1 от Законът за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба /отм./.

По заявление вх.№ 11-00-653/28.11.2012г., подадено от дружеството ( л. 856 и сл. от делото ), от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет на „ Видекс ”АД са издадени Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013г./л.938 от делото/ и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на РБългария /л.939 от делото/, и двете с валидност от 24.01.2013г. до 24.01.2016г.

Видно от представения по делото превод на Договор №719/10.07.2008г./л.1452 от делото/ на 08.07.2008г. между Акмон С.А. и „ Видекс ”АД е сключен договор, съгласно който българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на мини спорeд STANAG-4518 по метода „технология топене” на следните количества мини: Мина М2 - 214 525 бр., Мина DM 31 - 794 605 бр., Мина М16 - 533399 бр., Мина М14 - 5620 бр. Съгласно договора под „ разснарядяване ” се разбира пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително експлозивът и детонаторът /т.2 от клауза 3 от договора/. Разснарядяването следвало да се извърши в съоръженията на дружеството в завод „Миджур” – с. Горни лом. Видно от представения по делото договор № 4600000058/30.07.2008г. / л. 1460 от делото/ самото дружество АКМОН С.А. е поело работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мини на гръцката армия по договор с HDS S.A., на който съгласно договор Гръцката държава в частност Министерство на отбраната /Висш военен щаб/ е присъдила работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мините на гръцката армия като част от нейното задължение към споразумението от Отава.

По заявление на „ Видекс ”АД вх.№1235/11.08.2008г. на дружеството е издадено Разрешение за трансфер идентификационен номер 00699 от 04.09.2008г. от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министерство на икономиката със срок на валидност до 04.09.2009г. По заявление на дружеството от 10. 10.2008г. на същото е издаден и международен сертификат за внос № 000151. Впоследствие разрешението е удължено по заявление на дружеството до 20.10.2009г. На дружеството е издадено и Разрешение за трансфер №008885 от 15.02.2010г. с валидност до 15.02.2011г./л.1545 от делото/, предоставено на дружеството съгласно протоколно решение № 3д от 12.04.2010г.

По искане вх.№ 7-1391 от 07.08.2013г. на дружеството във връзка с модификация на Договор 719, в която са договорирани остатъчните количества мини /л.1643 от делото/, е изискано от Министерство на икономиката да им бъде издадено Удостоверение за входящ трансфер на оставащите по модификацията на договора количества /953285 бр. мини/. От Министерството на икономиката е поискано становището на началник сектор „КОС” при Главна Дирекция „Национална полиция” на МВР. Извършена е проверка и е установено, че складовите помещения са заети и дружеството не разполага с необходимите машини и съоръжения в помещенията за утилизация. За горното дружеството е уведомено като впоследствие същото е уведомило Министерството на икономиката, че складовите помещения и помещенията, предназначени за утилизация на ППМ са свободни и оборудвани с необходимите машини и съоръжения. Извършена е проверка в обекта на дружеството, въз основа на която Зам. директорът на ГДНП на МВР е уведомил Министерство на икономиката, че в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще се утилизират към издаденото валидно разрешение №153/06.10.2011г. от ГДОП, допълнено с решение за обект завод „Миджур”, влизат ППМ като дружеството разполага с две складови помещения за съхранение на ВВОБ. На дружеството е издадено Удостоверение за трансфер съгласно чл.24 от Правилника за прилагане на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба №000229 от 15.10.2013г. /л. 1728 от делото/ със срок на валидност 15.10.2014г., като срокът е продължен до 15.10.2015г./л.1621-1622 от делото/ по искане на „ Видекс ”АД вх.№7-1806/05.09.2014г. /л.1623 от делото/, в което дружеството е декларирало липсата на промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението за трансфер.

Удостоверението за трансфер е за следното количество мини: ППМ М2 179938, ППМ ДМ31 241760, ППМ М16 529292, ППМ М14 2295, общо 953285 бр., всички категория С04.

По заявление вх.№ 7-1846/17.10.2013г. /л.1723 от делото/ на дружеството е издаден Международен сертификат за внос № 000201 за горното количество мини.

По заявление вх.№7-1846-1/26.02.2014г. /л.1767 от делото/ във връзка с искане от Гръцкото министерство на отбраната, е издаден нов международен сертификат за внос № 000286 като в т.7 е отбелязана крайна употреба „ Demilitarisation and disposition process ”, а Международен сертификат с № 000201 е анулиран.

По делото са представени уведомления от дружеството до Министерство на икономиката и енергетиката, в които дружеството уведомява министерството за предстоящата доставка на гръцки мини с приложена информация относно дата, ГКПП, количество, товарни автомобили и протоколи за периода 24.02.2014г.-29.09.2014г. вкл. /л.1861-л.2139 вкл. от делото/.

Установява се по делото от представените доказателства, че след преустановен внос, с горните доставки дружеството е започнало вноса на остатъчното количество мини съгласно действащото Разрешение за трансфер №000229 от 15.10.2013г., в което е описано количеството мини по видове, както и в съответствие с действащия Международен сертификат за внос № 000286.

По заявление вх.№ ВОС-3912 от 19.12.2013г. /л.186 от делото/ за издаване на разрешение за транспортиране от Гърция през ГКПП Кулата до завод „Миджур” на цялото остатъчно количество мини, описани в заявлението, на дружеството е издаден Документ за пренасяне на огнестрелни оръжия в рамките на ЕС-Предварително съгласие съгласно чл.120, ал.1 от ЗОБВВПИ /чл.11, 4 от Директива 91/477/ЕСС/ с № 20130020811 от 14.01.2014г., издадено от сектор КОС ГДНП, валидно до 13.07.2014г./л.187 от делото/.

Със заявление вх.№ ВОС-1638 от 10.06.2014г. /л.177 от делото/ дружеството е поискало подновяване на документа за пренасяне на оръжия в рамките на ЕС, издаденото Предварително съгласие с № 20130020811/14.01.2014г., поради изтичане на срока относно остатъчните количества противопехотни мини, описани в заявлението. На дружеството е издадено разрешение № 20140052903/30.06.2014г. от Директора на ГДНП за транспортиране от Гърция на описаното в приложението към разрешението количество мини, валидно до 29.12.2014г. /л.178, 179 от делото/.

По делото са събрани доказателства и за извършвани фактически проверки върху дейността на дружеството във връзка и по така реализирания внос на ППМ. От така събраните в тази насока доказателства се установява следното:

Видно от КП № 22447/23.09.2013г. на 23.09.2013г. на основание чл.152, ал.1 и ал.3 от ЗОБВВПИ е извършена съвместна проверка от полицейски инспектор от Сектор КОС при ОД на МВР Видин, от мл.полицейски инспектор от КОС при РУП-Белоградчик, от ПИ в РУП Белоградчик, от инструктор в РС”ПБЗН”, от инспектор в РО”НСК”-Видин, РДНСК-СЗР, от инспектор в Дирекция „ИТ”-Монтана, от инспектор в „ППД” –ОУПБЗН-Видин. Видно от протокола проверката е извършена във връзка с предстоящите доставки на противопехотни мини. Констатирано е, че за същите са предвидени склад №1 /празен/ и склад №3 с предстоящо освобождаване. Не са констатирани нарушения в условията за съхранение и пределната вместимост на складовете. Проверен е и участък „Бивше смесително ”, за който е посочено в констативния протокол, че е предвиден за извършване на утилизация, както и цех „С”, включващ три участъка, един от които участък за утилизация на боеприпаси, , в който е констатирано наличното оборудване. Видно от справка, изготвена от полицейски инспектор сектор КОС във връзка с констатациите при проверката, от дружеството са представени част от необходимите документи – технически досиета за системата за извличане на TNT за ППМ ДМ31, М16, М14, М2 като за ППМ са представени и технологични процеси на утилизация и инструкция за безопасна работа при утилизация, утвърдени от изпълнителни директор, представен е и протокол за проведено обучение от 23.04.2013г. на лицата, които ще са пряко ангажирани с дейността по утилизация., определени със заповед на директора, представени са и технически паспорти за съществуващите строежи. На 14.10.2013г. е извършена отново съвместна проверка. От Директора на ОД на МВР-Видин със Заповед № з-1015/16.10.2013г. на основание чл.154, ал.4 от ЗОБВВПИ са дадени задължителни предписания във връзка с констатирани пропуски в документацията относно машините и съоръженията-за периодична проверка и взривозащитеност, квалификацията на лицата, ангажирани в утилизацията на противопехотни мини, необходимост от изграждане на вентилационна система, срещу които дружеството е депозирало възражение. С писмо изх.№ 306/07.11.2013г. директорът на завод „Миджур” е уведомил Директора на ОД на МВР Видин за предприетите действия по изпълнение на предписанията съобразно указания срок като няма данни дали същите са изпълнени, но е посочено в писмото, че документите по т.2.3 са входени в с №305/05.11.2013г. в РУП Белоградчик.

Във връзка с предстоящите доставки на ППМ от мл.полицейски инспектор КОС в РУ Белоградчик е издадено полицейско разпореждане от 14.01.2014г. /л.416 от делото/, с което е разпоредено на директора на завода във връзка с предстоящите доставки да се завиши контрола във връзка с безопасността и отчетността при движение и утилизиране на мините, да бъдат уведомявани най-малко три дни преди всяка доставка, лицата пряко ангажирани с процеса на утилизация да се инструктират относно мерките за безопасност, ежедневно да им се предоставят справки за получени, утилизирани и налични мини.

На 13.02.2014 г. е извършена проверка от мл. ПИ КОС при РУ Белоградчик в завода, за която е съставен констативен протокол с per. № 1603/13.02.2014 г. Видно от същия е извършена проверка на производствените помещения цех „С” и участък „ Утилизация ”. Няма отразени констатации, но са дадени задължителни предписания: стриктно водене на отчетната документация на завода, да се завиши контрола в участък Утилизация относно почистването на металните части от взривни вещества, готовата продукция да се извозва в складовата база след приключване на всяка една смяна и да се спазват нормативите на помещенията.

На 21.02.2014г. отново е извършена проверка от Мл. ПИ КОС при РУ – Белоградчик, за което е изготвен констативен протокол с per. № 2069/21.02.2014 г. като не е констатирано превишение на наличностите в производственото помещение и складовете от нормативно допустимите. Дадени са отново задължителни предписания във връзка с предстоящата доставка на ППМ.

На 27.02.2014г. във връзка с извършена доставка на ППМ ДМ31 от Република Гърция отново е извършена проверка от Мл. ПИ КОС при РУ – Белоградчик съвместно със служител от РУП – Белоградчик. За проверката е изготвен констативен протокол с per. № 2417/27.02.2014г. по описа на РУ - Белоградчик като няма отразени констатирани нередности. Издадено е и е връчено полицейско разпореждане per. № 2419 / 27.02.2014г. във връзка с предстоящите доставки.

На 13.03.2014г. е извършена съвместна проверка от мл. полицейски инспектор КОС при РУ-Белоградчик съвместно със служители на PC ПБЗН- Белоградчик, РИОСВ-Монтана и Д"ИТ' – Видин, за която е съставен КП № 3325/13.03.2014г. Установено е, че складовите наличности съответстват на водената отчетност, както и че количествата съгласно паспортите на складовете са променени от дружеството, за което РУ Белоградчик е уведомено впоследствие. От директора на завода е отказан достъп до участък утилизация на територията на завод „ Миджур", под претекст, че не са уведомени предварително и не разполагат с ключ за помещението, за което на директора на завода Валери Петков Цокин е съставен АУАН№1 от 17.03.2014г. за нарушение на чл. 153, т.1 от ЗОБВВПИ.

На 21.03.2014г. е извършена проверка от мл. полицейски инспектор КОС при РУ - Белоградчик, при която е установено, че са извършени доставки на противопехотни мини М16 - 2160бр. и М2 - 5088бр. от Република Гърция до завода, транспортирани с документ № 201300208/14.01.2014г., изд. от ГДНП-предварително съгласие, видно от КП № 3748/21.03.2014г. Съставен е АУАН №2/21.03.2014г. на директора на завода Валери Петков Цокин за нарушение на чл.120а, ал.6 от ЗОБВВПИ, което същият е подписал с възражение, че издаденото предварително съгласие не е еднократно и включва транспортираното количество. По данни от справка на Зам. директора на ОД на МВР-Видин до сектор„КОС” при ГДОП, от Началника на РУ Белоградчик е издадено наказателно постановление, което е отменено от РС-Белоградчик, но същото не се съдържа в доказателствата по делото.

На 26.03.2014г. на основание чл. 152, ал. 1 и ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е извършена проверка от ПИ КОС - ОДМВР - Видин и Мл. ПИ КОС при РУ - Белоградчик съвместно със служители от РДНСК - Видин, в производствените помещения и складовете за съхранение на взривни вещества и средства за взривяване в завод „Миджур". Установено е, че не се извършва утилизация, като няма налични мини ТМ 62 М, а на доставените мини от Гърция не е започнала утилизация. Установено е, че доставените в завода ППМ се съхраняват съгласно изискванията и са описани в отчетната документация. По линия на РДНСК е установено, че паспортите са утвърдени от изпълнителния директор, но следва да бъдат съгласувани със съответните контролни органи. Резултатите са отразени в КП № 8733/26.03.2014г. От директора на ОД на МВР-Видин е издадена заповед със задължителни предписания № з-306/28.03.2014г. за създаване на организация за контрол при производството на взривни вещества като се спазва чл.29 от ЗОБВВПИ във връзка с идентификация на продуктите с оглед установени нарушения в това отношение и при количеството на опакованите продукти, за стриктно спазване на капацитета на складовете и др. Връчени са разпореждане с per. № 8731/26.03.20 14r. на директор завод „Миджур” и разпореждане с per. № 8729/26.03.2014г. на мениджъра на цех ПВВГЦ, като е разпоредено да се изготвят ежеседмични писмени справки до ОДМВР Видин-сектор „КОС” относно доставени, утилизирани мини и получените взривни вещества при утилизацията независимо от това дали има движение или не.

На 10.04.2014г. от ПИ КОС е извършена проверка в завода с представители на РИОСВ – Монтана, Дирекция „Инспекция по труда” - Видин, ОУПБЗН-Видин, РСПБЗН - Белоградчик, РОНСК - Видин и община Чупрене. За проверката е изготвен констативен протокол с per. № 10283/11.04.2014г. Видно от същия е извършена проверка в складове с № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 9 и 10, както и цех „С” участък „Лят бустер ”, участък „ Утилизация ”, цех „ПВВГЦ” и участък „ Утилизация ”. В участък Утилизация-цех С, е установено готова продукция смлян тротил, което не е изнесено своевременно на склад, а в склад №5 са установени ел.детонатори с изтекъл срок на годност. В другите проверени складове е установено, че съхраняваните количества ВВ не надвишават норматива на складовите помещения. Установено е отново нарушение във връзка с идентификацията на патроните. Констатирано е, че от последната проверка на 26.03.2014г. не е извършвана нова доставка, както и че не е започнала утилизация на ППМ. За констатираната нова липса на идентификация на патроните за неизпълнение на връчено му вече за това полицейско разпореждане на мениджъра на цех ПВВГЦ за нарушение на чл.55, ал.4 от ЗМВР е съставен АУАН и е издадено НП №1/22.04.2014г. Във връзка с извършената проверка на управителя на „ Видекс ”АД е издадена заповед със задължителни предписания № з-373/11.04.2014г.

От съвместната проверка е изготвен и КП №2/2014г. на РИОСВ Монтана.

На 29.05.2014г. е извършена проверка от мл. ПИ КОС при РУ -~ Белоградчик и служители на КП при РУ - Белоградчик. За проверката е изготвен констативен протокол с per. № 6211/29.05.2014г. Видно от протокола е установено, че в участък „ Утилизация ” се утилизират ППМ ДМ 31, констатирано е наличното количество и е установено, че не съответства с отразеното в книгата за движение на ВВ, където последното отразяване е от 19.05.2014г. Дадени са задължителни предписания за определяне на лице, което да следи да се събират разпилените пресовки, да се завиши контрола върху отчетността от мениджър Утилизация, производствените помещения да се почистват от разпиляно ВВ.

На 10.07.2014г. е извършена внезапна проверка от ПИ КОС при ОДМВР-Видин в завод „Миджур". Съставен е констативен протокол с per. № 18679/10.07.2014г. с дадени предписания, от който се установява, че липсват установени конкретни нарушения във връзка с констатирана протичаща в момента на проверката утилизация на мини ДМ 31. Проверката е във връзка с получена доставка на ППМ на 08.07.2014г.

На 10.09.2014г. при извършена проверка в завод „Миджур” от ПИ КОС - ОДМВР – Видин и началник група „Охранителна полиция" при РУ Белоградчик се установява, че в помещение „Парна централа" се съхраняват 47 палета с противопехотни мини М-16 или общо 11280бр. мини, които не се съхраняват в складово помещение. Установените мини не са заприходени и не са вписани в книга за приход, разход и наличност /регистър/, водени в обекта- завод „Миджур”, установени са и 22 бр. палета пред склад 9 като 7 бр. от тях се намирали в паркиран пред склада автомобил, установени са и 2 бр. палета пред участък „Лят бустер на цех С, или общо извън складовите помещения са установени 71 бр палета мини М-16, представляващи 17040 бр. мини. Установена е и липса на въоръжена охрана, както и допуснати груби технически грешки във водената отчетност, подредбата в складовете е по начин, който възпрепятства извършване на проверка, но е констатирана наличността в складовете. За резултатите от проверката е издаден КП № 23307/11.09.2014г. На 10.09.2014г. на директора на завода Валери Цокин и мениджър „ Утилизация ” Мирослав Чернев са издадени протоколи за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР. На Чернев е издадено и полицейско разпореждане от същата дата. На управителя на дружеството със Заповед № з-877/11.09.2014г. са дадени задължителни предписания да се преместят съхраняваните в нарушение на изискванията мини в складовите помещения, ВВ и ППМ да се съхраняват само в складовите помещения като при съхраняването да се осигурят изискваните минимални отстояния като се пренаредят и съхраняваните в складовете палета, да се води строга отчетност, да се осигури въоръжена охрана, да се извърши доставка само в случаите, когато в складовите помещения има капацитет за поемане на доставените количества.

На 24.09.2014г. от ПИ КОС, РИОСВ-Монтана, РСПБЗН, ДИТ-Видин е извършена съвместна проверка, при която е установено, че в помещението „парна ценрала ” не се съхраняват мини, съхраняваните там са пренеси на 11.09.2014г. в склад №1, водената отчетност съответства на наличностите, в участък Утилизация, цех С се утилизирали мини М-16, въведена е указаната книга, в която отговорникът на смяна вписва доставените за утилизация мини., установени са по линия на ПБЗН и РИОСОВ пред цех С опаковки-дървени сандъци от мини М16, които е следвало да се складират на определените за това места. Също така е установено от представителите на РИОСВ, че съхраняваните изделия в склад №3 са в количество, което не превишава допустимото съобразно първоначално издаденото разрешение №67/2007г., което е в процедура по преразглеждане във връзка с поискана промяна на капацитета на складовете.

На 30.09.2014г. на управителя на „ Видекс ”АД от полицейски инспектор КОС в група „ООР” при ОД на МВР-Видин е съставен АУАН №02/30.09.2014г. в отсъствие на нарушителя поради посочено неявяване на същия на 29.09.2014г., за нарушение на чл.154, ал.4 във вр. с чл.157, ал.1 от ЗОБВВПИ.

По делото е назначена и изслушана взривотехническа експертиза, от която се установява следното:

Вместимостта на складовете, в които са се съхранявали ППМ, а именно склад №1 и склад №3, за периода 23.01.2014г.–01.10.2014г. е била по 150 000 кг тротилов еквивалент. В този смисъл е и КП от 23.01.2014г., в който е установена промяна в паспортите на складовете. Вещото лице посочва, че няма основание за увеличаване на капацитета от 100 000 на 150 000 кг тротилов еквивалент като не е установил преписка или аргументация за определяне на капацитета първо на 100 тона, после на 150 тона. Видно от заключението, при неспазване на безопасни разстояния между складовете и при увеличение на тротиловия еквивалент в тях е възможен „ефектът на доминото“. Въз основа на заключението съдът намира, че допустимият тротилов еквивалент на складовете следва да се приеме за 100000 кг, съобразно одобрените паспорти на складовете, при която вместмост на складовете са издадени съответните разрешения, а от данните по делото се установява, че процедурата по съгласуване на увеличената вместимост не е приключила.

Съгласно заключението на вещото лице ППМ М2, М14, М6 и D М 31 съобразно конструкцията си са неразглобяем вид, капсоловани тип „консервена кутия“, поради което не полежат на утилизация, а унищожаването им следва да се извърши само чрез взривяване. Вещото лице е дало заключение, че „ утилизацията ” на бойни припаси е последната фаза от жизнения им цикъл, която включва използване по предназначение в учебнобойни стрелби, търговска реализация, разснарядяване, а унищожаването на ППМ, включително процесните, се извършва единствено чрез взривяване при спазване на мерките за безопасност и екологични норми. По делото обаче са представени от Министерство на икономиката в превод Споразумение за стандартизаця STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси, по който именно българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на договорените видове и количество мини. Видно от стандарта STANAG-4518, в същия се съдържат дефиниции на двете ключови понятия „ Demilitarisation ” и „ disposition process ”, съдържа се описание и графично обозначение на процеса на демилитаризация и ликвидация като утилизацията безспорно представлява част от процеса на демилитаризация на боеприпасите. В съответствие със станадарт STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси е изготвен и план за разоръжаване и безопасно обезвреждане на Мина М2А4, М14, М 16, ДМ 31, съдържащ описание на специфичните особености на отделните видове мини, възможните технологии за разоръжаване, съществените рискове при обезвреждането. Видно от същите не се изключва възможността за утилизация на процесните мини.

Установява се от заключението на вещото лице, че в утвърдените Технологични инструкции за отделните видове мини няма определен брой на необходимите мини за едносменен режим на работа, но въз основа на утвърдената от Изпълнителния директор на дружеството Инструкция за безопасност при работа с бойни припаси, взривни вещества и барути, е установил, че допустимото количество дневно в участък Утилизация е следвало да бъде до 10 мини на работно място, което означава най–много до 100–110 бр. мини по време на работния процес. Прието е от вещото лице, че технологичните инструкции са изготвени формално и не осигуряват безопасност на производствения процес по разснарядяване. Установява се от заключението на вещото лице, че в участък „С” е имало концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид ВВ, целенасочено е съкращавано времето за извършване на някои дейности, които са извън технологичните инструкции. Като причина за взрива е посочено достатъчно мощен детонационен импулс и предаване на детонация между концентрираните взривни вещества, експлозиви и изделия, които са били в повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха. Вещото лице в съдебно заседание уточнява, че при всички случаи е имало човешка дейност за причиняване на взрива като не може да се уточни конкретното работно място, но вероятна причина за инициирането на взрива е на някой от струговете при срязването на мините и разделянето им с чук. Същият уточнява, че категорично не може да се каже откъде е иницииращия взрив. Установява се от заключението и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, че най-опасните операции като част от технологичния процес е следвало да се извършват в бронекабина, каквато е имало в участъка, но е заобикаляна и не се е използвала.

От допълнителната задача на вещото лице се установява, че наличността на ППМ в складовете на „ Видекс ”АД е 197600 бр. към 01.10.2014г. съгласно писмени материали от досъдебното производство № 51/2014г. по описа на НСлС-протокол за оглед, снимков материал и скица на взривната авария.

Съгласно транспортни и счетоводни документи в цех С в момента на взрива е имало 6986 бр. ППМ., което значително надвишава допустимият за една смяна брой на ППМ от 4000бр., с оглед максимално допустимият брой за обработка дневно 8000бр.

По делото е назначена и изслушана съдебно-психиатрична експертиза, която е дала заключение за отражението на смъртта на наследодателя върху всеки един от наследниците. Изслушани са и свидетелски показания в тази насока.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са допустими:

Предявени са искове по чл.1 от ЗОДОВ спрямо Администрацията на МС, Министерство на вътрешните работи и Министерство на икономиката за неимуществени вреди, причинени на всеки един от ищците от незаконосъобразни действия /издадени лицензи, разрешения, удостоверения/ и бездействия на органи и длъжностни лица/неосъществен контрол/ от съответните органи на ответниците при осъществявана от тях административна дейност при условията на солидарна отговорност поради съпричиняване на вредите/чл.53 от ЗЗД/ като се твърди, че съответните органи не са изпълнили задълженията си за контрол на всеки един от тях съгласно чл.67, ал.1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Съгласно чл. 67, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ контролът по изпълнението на този закон се извършва от Междуведомствения съвет /към МС/, Междуведомствената комисия /към Министерство на икономиката/, Министъра на икономиката, Министъра на вътрешните работи и др. или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие се твърди, че са причинени вредите.

В случая претендираните обезщетения са за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, поради което искът попада в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, като дали е налице бездействие, респ. действие и дали то е незаконосъобразно, се установява от съда, пред който е предявен и искът.

С оглед на горните разпоредби исковете са допустими спрямо всеки един от ответниците-ЮЛ.

За да се ангажира отговорността на всеки от ответниците за вреди съобразно предявените искове следва да са налице няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на органи или длъжностни лица на ответника, това незаконосъобразно действие или бездействие да е при или по повод на административна дейност, вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие или бездействие на административните органи или длъжностните лица.

За да е налице незаконосъобразно фактическо действие, респ. бездействие на административния орган следва да се касае до извършване на фактическо действие на административния орган, което не се основана на закона, респ. до фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, но не е извършил.

КОНВЕНЦИЯ за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, на която се позовават ищците, е ратифицирана от РБ със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г. Съгласно чл.1, т.2 от Конвенцията всяка държава страна се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, като съобразно чл.3, т.2 трансферът на ППМ с цел унищожаване е разрешен. Съгласно чл.6, т.5 от Конвенцията всяка държава страна, която е в състояние да го направи, оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини.

Съобразно чл. 9 от Конвенцията всяка държава страна предприема всички необходими юридически, административни и други мерки, включително налагането на наказателни санкции, за да предотврати и пресече всяка дейност, забранена на държава страна по силата на тази конвенция, предприета от лица или на територия под нейна юрисдикция или контрол.

С оглед чл.9 от Конвенцията при липса на нарушение на нормите на Конвенцията липсва задължение на държавата-страна по конвенцията, да предприеме юридически или други мерки. Съобразно чл.3, т.2 от Конвенцията трансферът на ППМ с цел унищожаване е разрешен, поради което липсва задължение за държавата, в частност за законодателна инициатива на МС, за предприемане на мерки по Конвенцията в обратната насока.

Законът за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, обн., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г. изрично урежда условията и реда за извършване на дейностите, разрешени съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси, съставена в Дъблин, Ирландия, на 30 май 2008 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 16 от 2011 г.) (ДВ, бр. 75 от 2011 г.), и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, съставена в Осло, Норвегия, на 18 септември 1997 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 93 от 1998 г.) (ДВ, бр. 68 от 1999 г.) (Конвенция за противопехотните мини), както и контрола върху тези дейности, като същият не въвежда коренно различен разрешителен режим /разрешението се издава от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната или оправомощено от тях длъжностно лице след становище на междуведомствена комисия/, изисквания и контрол от тези, осъществявани по реда на ЗОБВВПИ и ЗЕКПСОИТДУ, като контролът върху дейностите, когато се осъществяват от физически и ЮЛ се извършва от Министъра на вътрешните работи, а трансферът се осъществява по реда на ЗЕКПСОИТДУ. Същественото е, че категорично се разрешава извършването на дейностите по чл.5 от закона, вкл. утилизация.

Предвид горното съдът намира, че не се доказва по делото незаконосъобразно бездействие на Министерския съвет-неизпълнение на вменено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което да е причинило вредоносния резултат.

По отношение на наведените доводи за незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет, изразяващо се в неосъществен контрол както по издадените лицензи, сертификати и удостоверения, така и като не е отнел същите още към 2010г., а ги е отнел едва след инцидента, съдът намира същите за неоснователни. Производството по издаване на лиценз, удостоверение за регистрация и др. завършва с издаване на съответен административен акт-властническо волеизявление, от което съответният адресат придобива права и/или задължения, като издаването на административния акт представлява правна дейност на административния орган. Исковите претенции се основават на незаконосъобразни фактически действия или бездействия, каквито издадените лицензи и разрешения не са. Предвид на това в настоящето производство съдът не следва да извършва преценка на законосъобразността на издадените лицензи и разрешения на дружеството, именно въз основа на които „ Видекс ”АД е извършвало дейността си, тъй като представляват административни актове, а не фактически действия, респ. бездействия на административния орган.

Освен това релевантно по делото с оглед на момента на настъпване на вредите са издадените Лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013г. и Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на РБългария, издадени от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към министерския съвет на „ Видекс ”АД с валидност от 24.01.2013г. до 24.01.2016г., тъй като същите са издадени по подадено ново заявление на дружеството - заявление вх.№ 11-00-653/28.11.2012г., по което е извършена отново преценка дали да бъдат разрешени съответните дейности. Предвид на това наведените доводи, че още през 2010г., когато също е имало производствена авария, е следвало да бъде отнет лиценза на дружеството, е неотносим по делото.

На 25.02.2015г., видно от протокол №2 от заседанието, проведено на 25.02.2015г. на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките/л.1148 и сл. от делото/ Междуведомственият съвет е спрял издадения тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната и тригодишното удостоверение за регистрация за трансфер до възстановяване на надеждността на дружеството по мотиви, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията за надеждност, като са възникнали обстоятелства, които противоречат на определените в чл.1, ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ задължения–неизпълнение на международни задължения на РБ по Отавската Конвенция. Посочен е възникналият инцидент в завод „Миджур” и обстоятелството, че дружеството не е в състояние да изпълни договора за утилизация на ППМ, собственост на РГ, поради което РБ се явява в нарушение на чл.1 от Конвенцията, задължаваща всяка държава по никакъв начин да не складира и не задържа ППМ. С протоколно решение №9/16.09.2015г. Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките/л.1257 и сл. от делото/ е отнел издаденият тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, като е посочена липса на промяна в обстоятелствата, поради които е спрян издадения лиценз, и по целесъобразност. Няма данни по делото дали посоченото решение на Междуведомствения съвет е влязло в сила, но видно от мотивите на същото, са посочени обстоятелствата, при които е взето решение за спиране на издадените на дружеството лиценз и разрешение, а именно: инцидента в завод „Миджур”, за който е прието, че е дискредитирал РБългария като страна по Конвенцията предвид невъзможността на дружеството да изпълни поетите договорни задължения след взрива, което от своя страна е довело до съхранение и задържане на наличните ППМ, което вече води до нарушение на Конвенцията. До взрива на 01.10.2014г. не се установява по делото да са налице променени обстоятелствата, при които са издадени съответните разрешения, на условията, при които са издадени съответните разрешения или неизпълнение на задължение конкретно по ЗЕКПСОИТДУ, установено с акт на компетентен орган-основания за спиране на съответните разрешения по чл.21 от ЗЕКПСОИТДУ, респ. не се установяват основанията за отнемане на съответните разрешения по чл.22 ЗЕКПСОИТДУ.

Предвид горното не се установява по делото незаконосъобразно бездействие-неосъществен контрол, от консултативния орган към МС-Междуведомствения съвет.

По отношение на ответника Министерство на икономиката исковете се основават на незаконосъобразни действия на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към министъра на икономиката, изразяващи се в издадено разрешение за трансфер на 1568159 бр. противопехотни мини, издадено на 04.09.2008г. в нарушение на закона, както и на неправомерно бездействие-неизпълнение на основната дейност за контрол по чл.1, ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ.

Посоченото разрешение за трансфер на 1568159 бр. противопехотни мини, издадено на 04.09.2008г., е с изтекъл срок на валидност до 04.09.2009г. Впоследствие е издадено ново разрешение. Установено е по делото, че след преустановен внос през 2014г. дружеството е започнало вноса на остатъчното количество мини съгласно издадено ново Разрешение за трансфер №000229 от 15.10.2013г., в което е описано количеството мини по видове, както и в съответствие с действащия Международен сертификат за внос № 000286. С оглед на това посоченото от ищците разрешение за трансфер от 04.09.2008г. е неотносимо към делото. Действащото към 2014г., когато е подновен вносът на ППМ, разрешение е издадено от Министерство на икономиката по искане вх.№ 305 от 06.08.2013г. на дружеството във връзка с модификация на Договор 719, в която са договорирани остатъчните количества мини /л.1673 от делото/. По искането на дружеството е издадено Удостоверение за трансфер съгласно чл.24 от Правилника за прилагане на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба с №000229 от 15.10.2013г. със срок на валидност 15.10.2014г., впоследствие продължен до 15.10.2015г. по искане на „ Видекс ”АД вх.№ 7-1806/05.09.2014г. Също по заявление на дружеството с вх.№ 7-1846/17.10.2013г. на „ Видекс “АД е издаден Международен сертификат за внос № 000201 за горното количество мини, впоследствие по заявление вх.№7-1846-1 от 25.02.2014г. международен сертификат за внос № 000286.

И в случая се касае за административни производства, приключващи с властническо волеизявление–съответни разрешения за извършване на поисканите дейности, а не за фактически действия, извършвани от органи на Министерство на икономиката.

Действително чл.67, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ вменява в задължение на министъра на икономиката и междуведомствената комисия контрола по закона, като съобразно ал.2 контролът включва проверки преди и след издаване на лиценз, сертификат за получател, разрешение или удостоверение.

Съобразно чл.67, ал.3 от ЗЕКПСОИТДУ при извършване на контрола органите по ал. 1 могат: да изискват от лицата, осъществяващи дейности с продукти, свързани с отбраната информацията и данните, необходими за провеждането на контрола; при необходимост да изискват становището на други държавни органи; да влизат в помещенията на лица, участващи в дейности с продукти, свързани с отбраната, да отправят искания до компетентните органи на други държави за предоставяне на информацията, необходима за провеждането на контрол;

Видно от установената фактическа обстановка по заявлението за издаване удостоверение за трансфер съобразно чл.67, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ Министреството на икономиката е изискало становище на началника на сектор „КОС“ при ГДНП, във връзка с което е извършена проверка и е установено, че складовите помещения са заети и дружеството не разполага с необходимите машини и съоръжения в помещенията за утилизация. Във връзка с установеното дружеството впоследствие е уведомило Министерство на икономиката, че складовите помещения и помещенията, предназначени за утилизация на ППМ, са свободни и оборудвани с необходимите машини и съоръжения. Извършена е отново проверка в обекта на дружеството, въз основа на която Зам. директорът на ГДНП на МВР е уведомил Министерство на икономиката, че в списъка на инженерните и артилерийските боеприпаси, които ще утилизират към издаденото валидно разрешение №153/06.10.2011г. от ГДОП, допълнено с решение за обект завод „Миджур”, влизат ППМ като дружеството разполага с две складови помещения за съхранение на ВВОБ. Едва след извършена проверка от полицейските органи и полученото положително становище на дружеството е издадено Удостоверение за трансфер №000229 от 15.10.2013г. със срок на валидност 15.10.2014г.

И в случая обаче следва да се има предвид, че този фактически контрол е последван от издаване на ИАА-съответното удостоверение за трансфер, от който настъпват правните последици за адресата, поради което фактическите действия нямат преки последици за адресата като опосредени от издадения властнически административен акт.

Искът се основава на разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ. Съгласно чл. 67, ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ контролът по изпълнението на този закон се извършва от посочените в него органи, в частност Министъра на вътрешните работи, или от оправомощени от посочените органи длъжностни лица.

Съобразно чл.9 от Наредбата се извършва и планиран контрол по предварително утвърден годишен план от Директора на ГДНП като в плана следва да има планирани проверки на не по-малко от две лица, получили разрешения за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, които се осъществяват от Комисията, създадена по чл. 19 ЗОБВВПИ.

Видно от горните разпоредби отговорността на министъра на вътрешните работи е обща и произтича от неговата функционална компетентност на ръководство и контрол. Няма вменени конкретни контролни правомощия, а те са възложени на полицейските органи по смисъла на чл.57 от ЗМВР, поради което и в случай на неосъществен контрол, бездействието на министъра не може да бъде в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата вреда.

Конкретни контролни правомощия са възложени на Междуведомствената комисия по чл.19 от закона, за чийто незаконосъобразни действия /бездействия отговорност следва да се носи от министерството на вътрешните работи. По делото обаче не се установява, че по отношение на дружеството „ Видекс ”АД е предвидена планирана проверка от комисията по чл.19 от ЗОБВВПИ/чл.9, ал.2 от наредбата/, която не е изпълнена от същата, поради което не се установява бездействие.

Конкретните контролни правомощия и осъществяване на постоянния и внезапен контрол основно са възложени на полицейските органи към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции на МВР (ОДМВР), включващи в структурата си и районните управления. Съобразно чл.37, ал.2 от ЗМВР главните дирекции и областните дирекции са юридически лица. Предвид разпоредбата на чл. 205 от АПК Министерството на вътрешните работи като ЮЛ не носи отговорност за неосъществен контрол на полицейски органи към ГДНП или към областна дирекция на територията на която е завод „Миджур”-ОДМВР Видин, които пряко следва да бъдат ангажирани при незаконосъобразни действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица. В този смисъл е разпоредбата на чл.205 от АПК във вр. с чл.7 от ЗОДОВ.

Предвид на гореизложеното не се установяват по делото незаконосъобразни фактически действия или бездействия на органи или длъжностни лица към структурата на Министерството на вътрешните работи като ЮЛ.

С оглед на горното по делото не следва да бъде установявано дали осъщественият контрол от полицейските органи на ОД на МВР–Видин, вкл. на РУ Белоградчик, е извършен в съответствие с изискванията на наредбата. По делото са налице данни за множество извършени от полицейските органи към РУ Белоградчик и сектор КОС при ОД на МВР–Видин проверки през 2014г. именно с оглед извършваната утилизация на ППМ, издавани са и задължителни предписания. Наредбата изисква по отношение на постоянния контрол, извършван от полицейските органи, същият да е ежедневен като от органите на сектор КОС РУ–Белоградчик са дадени задължителни преписания за подаване на ежедневни справки за получени, утилизирани и налични мини, както и да бъдат уведомявани за предстоящите доставки най–малко три дни преди всяка доставка, но няма данни по делото дали това задължително предписание е изпълнено, няма данни и как е осъществяван този ежедневен контрол, но ОД на МВР–Видин не е страна по делото.

По отношение на наведените доводи за неупражнен контрол във връзка с нарушение на Закона за опазване на околната среда и на общностното право-Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04 юли 2012г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества-чл.9 и чл.20 от Директивата, в Закона за опазване на околната среда са определени компетентните и контролните органи /чл.10 и чл.148 от закона/: министърът на околната среда и водите; изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда; директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ); директорите на басейновите дирекции; директорите на дирекциите на националните паркове; кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите; областните управители. Основно управлението и контролът се осъществяват от органи на Министерството на околната среда и водите, а не принадлежат към структурата на ответниците.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не се установяват по делото противоправни фактически действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ответниците по делото–Администрацията на МС, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи.

В случая от съществено значение по делото, независимо от горното, е че не е налице една от основните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците:

Безспорно се установява, че в резултат на възникналия взрив в завод „Миджур” на 01.10.2014г., при който е загинал наследодателят на ищците, на същите са им причинени неимуществени вреди като отражението върху психическото и въобще здравословно състояние на всеки един от тях се установяват от изслушаната съдебно-психиатрична експертиза и свидетелски показания.

На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обаче обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането-от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Трайно установена е практиката на Върховния административен съд, че под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена, когато в определен момент от протичането на един причинен процес, предизвикан от действието, респ. бездействието, се намесва поведението на трето лице, природно или обществено явление.

Съобразно посоченото по-горе причинната връзка би била пряка и непосредствена когато резултатът–в случая взрива и последвалата смърт на наследодателя на ищците, е обективно, закономерно и неизбежно следствие на бездействието, респ. действието на административните органи.

В случая от изготвената по делото взриво-техническа експертиза се установява, че самопроизволно взривяване-без външни нерегламентирани действия, е малко вероятно. Т.е причината за взрива е външно нерегламентирано действие. Установява се, че взривяването е причинено от първоначален детонационен импулс като при всички случаи е имало човешка дейност за причиняване на взрива, а мащабите на взрива са в резултат на концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид ВВ, установени при огледа по остатъците след взрива. Установява се също така, че целенасочено е съкращавано времето за извършване на някой дейности, извършвани са дейности в отклонение от технологичните инструкции, най-опасните операции като част от технологичния процес не са се извършвали в бронекабината.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, тъй като същото е изготвено съобразно поставените задачи и определените материали. Действително част от изводите си вещото лице е изградило въз основа на свидетелски показания, дадени на досъдебно производство №51/2014г. по описа на НСлС, но при изготвяне на заключението си при необходимост вещите лица могат да извършват и разпит на др. лица. В случая вещото лице е възприело дадените показания от досъдебното производство, но едновременно с това протоколите за оглед, снимков материал и др. писмени документи и въз основа на цялостна преценка на установените обстоятелства и експертните си познания в областта е изградил експертните си изводи.

Изводите му за концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в цеха се подкрепят и от счетоводните данни за наличие на около 7000 бр. ППМ към момента на взрива в цех „С“.

Именно с оглед на конкретната причина за взрива, а именно нерегламентирано действие на лице и вероятното нарушаване на технологичните процеси и изисквания за безопасност в производствения процес, съхраняването на делаборираните, чувствителни на ВВ елементи от ППМ и капсул детонатори заедно с мините и значителните им количества, изиграли ролята на междинен детонатор, съдът намира, че настъпилата смърт на наследодателят на ищците не е пряка последица от бездействие на длъжностни лица и органи на ответниците по делото, а от неустановено действие на трето лице, довело до взрива, чийто мащаби са резултат на извършените нарушения на изискванията за безопасност в производствения процес, отговорността за което е на прекия причинител на увреждането и на работодателя.

В тази насока, а именно, че взривът е настъпил в резултат на допуснато нарушение в производствения процес, и не е пряка и непосредствена последица на неосъществен контрол е и обстоятелството, че взривът е настъпил по време на производствения процес в участъка за утилизация, а не в складовите помещения, където са били складирани огромното количество мини. Концентрацията на мини в складовите помещения от 193000 бр. не е в причино–следствена връзка с настъпилия взрив и причинените на ищците вреди, тъй като складовите помещения не са засегнати от взрива.

Съобразно изложеното по-горе, за да е налице причинно-следствена връзка между увреждащото действие, респ. бездействие и вредите, основание за реализиране на отговорността на ответниците, следва вредоносния резултат да е закономерна, типична, обичайна последица от незаконосъобразното действие, респ. бездействие. Видно от данните по делото /в същото се съдържат счетоводни справки, данни за дневно и месечно утилизирани мини са цитирани и в заключението/ в периода 2008г.-2014г. до взрива са утилизирани огромно количество мини, поради което не може да се приеме, че настъпилият взрив и вредите са типична, нормално настъпваща и необходима последица от неосъществения контрол. Безспорно се касае да изключително високорискова дейност, поради което спазването на технологиите и правилата за безопасност във всеки един момент от производствения процес са от изключително значение. В този смисъл е и заключението на вещото лице, от които се установява, че в случай на извършване на рисковите операции в бронекабината, щетите биха били с ограничен материален характер.

Наследниците на загиналото лице биха могли да претендират обезщетение за неимуществени вреди от работодателя за настъпилата смърт на наследодателя им при трудова злополука съобразно КТ, както и в наказателното или в отделно гражданско производство на основание Закона за задълженията и договорите, и в двата случая пред общия съд.

С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че не се установяват предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответниците за вреди, поради което предявените искове за обезщетение за вреди в размер на по 350 000 лв за всеки един от тях следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на спора на основание чл.10 ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответниците и направените за производството разноски. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017г., която като процесуална норма е приложима и към висящите производства.

На основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ на ответника Администрацията на Министерски съвет следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

На Министерство на вътрешните работи с оглед вида и количеството на извършената дейност по делото следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв на основание чл.25, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като липсва законово основание за определяне на възнаграждението за всеки от отделните искове поотделно.

На Министерство на икономиката разноски по делото не следва да бъдат присъждани, вкл. ю.к. възнаграждение, тъй като искане за заплащането им не е направено до приключване на устните състезания по делото.

Воден от горното Съдът