Решение № 2183 от 3.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 386/2024 г.

Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на М. И. Б. от [населено място] против заповед № 244з-635/19.02.2024 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Благоевград, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта, в качеството му на мл. инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ – Разлог. В жалбата и в хода на делото по същество, жалбоподателят лично и чрез адв. Я., оспорва заповедта с доводи за нейната незаконосъобразност. Поддържа се, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът – директор на ОДМВР – Благоевград, не участва в хода на делото по същество. В съдебно заседание от 15.05.2024 г. чрез пълномощника гл.юрк. Я. – С. се оспорва жалбата. По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 1137/10.04.2024 г. по делото, което продължава да поддържа, намирайки че жалбата е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на съдебен контрол акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за произнасяне с решение по делото. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със Заповед № 244з-635/19.02.2024 г. (Заповед), издадена от директора на ОДМВР – Благоевград, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година, в качеството му на мл. инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ – Разлог. Наказанието е наложено от фактическа страна с мотив, че Б., в качеството си на мл. инспектор, на 29.07.2023 г. около 08.25 ч. в [населено място] на улицата пред РУ - Разлог, непосредствено слизайки от автомобил, управляван от полицай А. Испириян, се насочва към седящия на пейка до кафе машината на улицата пред входа на РУ - Разлог мл. инспектор Х. К. с думите: „Ей копеле, ако още един път ми се обадаа заради тебе, ще дойда там и ще те пребия, направо ще те препарирам“. След отговор от мл. инспектор К. „Айде ебавай си майката навътре“, Б. хванал за гушата К., блъснал го назад и го издърпал напред, като в същия момент били разтървани от присъстващите полицаи Клементиев, Исприян, Г. и К.. Действията на мл. инспектор Б. са окачествени като неетична проява на физически и словесен тормоз, насочена срещу друг служител на МВР, представляваща дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с т. 15 и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕКПДСМВР). Деянието е прието за установено въз основана на събраните в хода на производството сведения от служителите Н. Клементиев, Н. Г., А. К., А. Исприян и Х. К.. Тези служители еднопосочно пресъздават случилото се на 29.07.2023 г. около 08.25 ч. в [населено място] на улицата пред РУ – Разлог, а именно, че Б. непосредствено след пристигането си на мястото и в присъствието на посочените служители, е отправил към К. заплахи, а именно „ще те бия и направо ще те препарирам“ (сведение от Н. Г. – л.70), „ще те препарирам“ (сведение от Н.Клементиев – л.71), „ще дойда на място и ще те пребия“ (сведения от А. Исприян – л.72 и А. К. – л.73) и „ще дойда на место и ще те утрепа, ще те препарирам“ (сведение от Х. К. – л.65). От показанията на тези служители не се установява Б. да е отправил заплахите, обръщайки се към К. с „Ей копеле“. Не е спорно по делото, че в отговор на поведението на Б. към К., последният се е обърнал към Б. с обиден израз „Айде ебавай си майката навътре“. От сведенията, дадени от служителите Н. Клементиев, Н. Г., А. К., А. Исприян и Х. К. се установява еднопосочно, че Б. „бегом отиде при“, „се нахвърли на“, „тръгна към“ К. и се е стигнало до кратка физическа борба между тях, прекъсната от намиращите се на място техни колеги. Дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е приел, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение, което е съставомерно по см. на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, наказуемо с наказание „Порицание“ за срок от една година. Срокът на наказанието е определен след отчитане на следните обстоятелства, съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР: тежестта на нарушението е обусловена от проявата на обективна агресия към друг служител, която е законово и етично недопустима, с което се засягат взаимоотношенията между държавните служители в МВР; вредоносните последици са изцяло негативни както за служителя, обект на агресия, така и по отношение на възприелите неетичното поведение на Б. служители; липсват обективни причини за неспазване на етичните правила; Б. е запознат с ЕКПДСМВР, респ. деянието е извършено при форма на вина умисъл - служителят е съзнавал неправомерния характер на действията си и е допускал или е бил длъжен или е могъл да предвиди настъпването на негативните последици от тях в отношенията с другите държавни служители; през време на службата на Б. от 2018 г. до момента на издаване на Заповедта няма незаличени наказания и същият е награждаван 5 пъти с „Индивидуална парична награда“ през 2020 - 2022 г. Заповедта е издадена като резултат от проведено първоначално производство за проверка, образувано със заповед № 244з-3227/02.10.2023 г. на директора на ОДМВР – Благоевград (л.48). С посочената заповед е определен срок за извършване на проверката до 27.10.2023 г. и е определен състав на проверяващата комисия. Целта на проверката е изясняване на постъпили данни, съгласно справка от 11.08.2023 г. (л.55) за „спречкване и отправяне на физическа и устна заплаха между двама служители“ с участието на полициите Б. и К.. Дисциплинарното производство е образувано при квалификация на поведението на Б. като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Б. е уведомен за заповед № 244з-3227/02.10.2023 г. на 10.10.2023 г. Със заповед № 244з-3653/29.10.2023 г. на директора на ОДМВР – Благоевград (л.52), срокът за приключване на проверката е продължен до 27.11.2023 г. Със заповед № 244з-4067/24.11.2023 г. на директора на ОДМВР – Благоевград (л.54), срокът за приключване на проверката е продължен до 15.01.2024 г. като е променена и квалификацията на нарушението като такова по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Б. е уведомен за заповед № 244з-4067/24.11.2023 г. на 27.11.2023 г. Проверката е завършила със справка от 08.01.2024 г. (л.42), изготвена от проверяващата комисия, с която е установено деянието на Б., възприето изцяло от ДНО в оспорваната Заповед, както и неговата квалификация, респ. предложение за вид и размер на дисциплинарното наказание. Справката отговаря на изискванията за съдържание, установени в чл. 33, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията). С покана от 08.01.2024 (л.104), връчена на същата дата на Б., същият е поканен да се запознае със справката и материалите по преписката, както и е разяснен редът за представяне на обяснения и възражения по извършената проверка пред ДНО. Върху така приложената по делото справка от 08.01.2024 г. е налице изявление на Б., че е запознат със същата и материалите по преписката на 09.01.2024 г. (л.47). По делото не са събрани доказателства за представени допълнителни обяснения или възражения от Б. в срока по чл. 204, ал. 10 от ЗМВР. ДНО е запознат на 10.01.2024 г. с резултатите от проверката и предложенията на комисията. В изпълнение на реда по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 38, ал. 3 от Инструкцията ДНО е отправил покана от 23.01.2024 г. (посочената година в поканата 2023 г. съдът приема за очевидна техническа грешка – л.36) до Б. да даде допълнителни обяснения в тридневен срок от съобщаването. Поканата е лично получена на 26.01.2024 г. (л.36) като в указания срок действия от страна Б. не са предприети. С писмено разпореждане от 16.02.2024 г., поставено върху справката, е постановена резолюция „Да!“, респ. Заповедта е издадена на 19.02.2024 г. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт, респ. основателността на жалбата: Заповедта е издадена от компетентен по см. на чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган – директор на ОДМВР – Благоевград, доколкото същият е ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР и с акта си ангажира дисциплинарната отговорност чрез наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за деяние на служителя Б., извършено към момент, в който този служител – полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ заема младша изпълнителска длъжност по см. на чл. 143, ал. 1, т. 7 от ЗМВР във вр. т. 22 от Пр. 2 на Класификатора на длъжностите в МВР. Не е налице и порок във формата на акта, тъй като Заповедта е издадена съгласно изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, а именно наказанието е наложено с писмена заповед, в която са посочени извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и е налице позоваване на конкретни правни основания, доказателства и мотиви за налагане на индивидуализирано наказание спрямо извършителя и извършеното. Не се установяват по делото данни за злоупотреба с власт от страна на ДНО, които да разкриват налагане на дисциплинарно наказание като формално основание, преследващо цели, различни от законоустановените. По отношение на спазването на процесуалните правила при издаване на Заповедта съдът намира, че същите са спазени. На жалбоподателя е дадена възможност да се запознае с резултатите от дисциплинарното производство и да формулира възраженията си срещу констатациите на проверяващата комисия в производството. В тази връзка не се установява нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР и на правата на жалбоподателя за активно участие и защита в дисциплинарното производство. Оспорената заповед е издадена в рамките на установените в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР преклузивни срокове. Съгласно чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случай ответникът е разполагал с тези доказателства към момента на получаване на справката по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР на 10.01.2024 г. От този именно момент е започнал да тече преклузивният срок „от откриване на нарушението“ за налагане на дисциплинарното наказание на служителя и същото е наложено своевременно. Едногодишният срок от извършване на деянието изтича на 29.07.2024 г., респ. не е налице преклузия по см. на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователно е възражението за нарушение на правилото на чл. 205, ал. 6, пр. първо от ЗМВР. Приложимият към процесният случай четиримесечен срок за приключване на производството от образуването му следва да се тълкува единствено като срок, уреждащ времето за приключване на дисциплинарното производство, в частта по провеждане на разследването, а не като общ преклузивен срок, включващ и етапа за произнасяне от страна на ДНО. Нормата следва да се тълкува и разглежда съвместно с правилото на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, според което „дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок“. По аргумент от чл. 205, ал. 7 от ЗМВР, при неявяване на подпомагащите лица по ал. 3 по уважителни причини сроковете по ал. 6 не текат до явяването им пред дисциплинарно разследващия орган. Това правило въвежда очевидна производствена самостоятелност на „сроковете по ал. 6“ в рамките на общо провежданото дисциплинарно производство. В този смисъл са и подзаконовите норми на чл. 47, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Инструкцията, които въвеждат правила, според които дисциплинарно разследващият орган провежда разследването, като спазва сроковете по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, а при настъпване на обстоятелства, водещи до неспазване на срока по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, дисциплинарно разследващият орган незабавно уведомява органа, образувал дисциплинарното производство. Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Това означава, че всеки държавен служител отговаря лично за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на задължения, произтичащи от служебното правоотношение, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на дължимото от служителя поведение. Съгласно чл. 67 от ЕКПДСМВР, в отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. По арг. от чл. 13, б. „м“ от ЕКПДСМВР, тормозът е всяко деяние „спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание. От представените доказателства по несъмнен начин е доказано, че Б. е проявил първоначално целенасочено, обмислено и демонстративно словесно насилие към друг полицейски служител, извършено при условие на явно пренебрежение към личното си положение на полицейски служител, към положението на жертвата на вербалната атака, мястото на деянието – пред сградата на РУ и при незачитане присъствието на трети лица – негови колеги. Защитната позиция, изградена върху афект у Б., предизвикан от поведение на жертвата от предходния ден спрямо член на неговото семейство (сестра), е неоправдаваща последващото му поведение. Дори да се приеме, че на 28.07.2024 г. К. е имал поведение, което би могло да се приеме за засягащо близки на Б., то последният е имал достатъчно време да осмисли ситуацията и да избере поведение за уреждане на спора за поведението на К. по съответния законов ред. Въпреки това Б. е избрал да изрази отношението си към К. по един насилствен и заплашителен спрямо личността на К. начин, с който да демонстрира и явното пренебрежение към общоприетите правила на общуване и неуважение към доброто име, достойнството и неприкосновеността на К.. В тази връзка отправянето на заплахи, свързани с живота и здравето, респ. личната неприкосновеност на К., а именно, че ще бъде пребит и „препариран“, макар и еднократно извършено, само по себе си е форма на неетично поведение по см. на чл. 13, б. „м“ във вр. с чл. 67 от ЕКПДСМВР. От представените доказателства по несъмнен начин се установява и че Б. е предприел нападателни действия към К. в продължение на взаимното им агресивно и обидно поведение, които са преустановени единствено поради намесата на трети лица, но не и поради личен отказ на Б. от започнатото нападение. В тази връзка, опитът за физическа саморазправа към К. на собствено основание е форма на неетично поведение по см. на чл. 13, б. „м“ във вр. с чл. 67 от ЕКПДСМВР. Неспазването на чл. 67 от ЕКПДСМВР представлява нарушение, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което правилно на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Правилно и при спазване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, ответникът е определил и максимален размер на наказанието за срок от една година, отчитайки тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Този максимален срок на наказанието е оправдан спрямо очевидния дефицит на морални задръжки при Б., които да гарнират въздържане от насилствено поведение спрямо негов колега, в присъствието на други техни колеги и на публично място. Срокът е съответен и на поправителната и превантивна цел на наказанието, тъй като касае умишлено поведение, при което изборът на място, време и начин на поведение е обмислен от Б., респ. негова пряка цел е била демонстративното неуважение към правилата за поведение и публично отправяне на заплахата към К.. По делото не се твърди и не се събраха доказателства Б. да е обмислял или възнамерявал да предприеме действия, които да са различни от извършеното деяние, чрез които по съответния ред да се установи противоправност в поведението на К. към трети лица, близки на Б.. Поведението на Б. не може да се приеме и за непосредствено предизвикана реакция от поведение на К., доколкото Б. е узнал за оценката, дадена от неговата сестра за поведение на К. при изпълнение на служебните му задължения от 28.07.2023 г. Отегчаващо за отговорността на Б. е и предприето от него физическо нападение, което е като форма на насилие, насочено от полицейски служител към друг такъв и извършено пред сградата на РУ – Разлог. Това насилие не съответства на поведението на К. и изречената обида от негова страна към Б., но в отговор на заплахите от страна на Б.. Нещо повече, опитът за физическа саморазправа е осуетен и останал недовършен, поради намесата на трети лица. Максималният размер на наказанието е съответен и на тежките последици, които следват от деянието, свързани с влошаването на работната среда, необходимите усилия за колективно преодоляване на създадената несигурност от поведението на Б. и необходимост от възстановяване на уважителните и почтени отношения. При така изложеното, съдът намира, че оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК оспорването следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, съдът