Решение № 11 от 7.2.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 140/2024 г.

С присъда № 28/16.04.2024г., постановена по НОХД №225/2024г., Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимия И. С. Г., ЕГН: •••••••••• за виновен в това, че на 16.06.2023г., около 12: 45часа, в гр. Айтос, обл.Бургас, по ул. „Славянска“, в района на кръстовището с ул. „Гарова“, на пешеходна пътека тип „зебра“, с посока на движение към гр.Бургас, при управление на товарен автомобил - влекач марка „Ман“, модел „ТГХ 18.480 4x2 ЛЛС“, с рег. № СВ.. СВ, с прикачено полуремарке марка „Кесборер“, модел „СТС 32“, с рег.№ СВ.. ЕА, двете собственост на „Никитранс Груп 2013“ЕООД- гр.Камено, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на В.В.Б.-В.., ЕГН: ••••••••••, поради което на основание чл.343, ал.3, б.“б”, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години, като на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постановил наказанието да се изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия И. С. Г. от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия И. С. Г. да заплати по сметка на ОД МВР Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2550, 60 лева.

С присъдата съдът се е разпоредил и с иззетите по делото веществените доказателства – 2 броя СD дискове, постановявайки съхраняването им по делото.

В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от адвокат С. Д. от АК-Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия И. Г.. В жалбата е направено оплакване за неправилност на постановената присъда поради явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че при индивидуализация на наказанието съдът не е отчел наличието на множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, обуславящи приложимост на чл.55 от НК, а именно – доброто му процесуално поведение, направеното пълно признание по фактите на обвинението и оказаното съдействие в хода на разследването, чистото му съдебно минало, както и факта, че в дългогодишната си професионална практика като водач на МПС същият е допуснал незначителен брой нарушения на пътните правила, за които е бил санкциониран. Изтъква се също и пропуск на съда при отмерване на санкцията да прецени налице ли е съпричиняване на престъпния резултат от пострадалата пешеходка. Направено е искане за изменяване на присъдата в нейната санкционна част и намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, с приложението на чл.66 от НК, както и намаляване срока на наказанието лишаване от право да се управлява МПС.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство по Глава 27 от НПК, съобразно реда, по който е протекъл процесът - чл. 372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. Присъединява се към преценката на съда относно доказателствената обезпеченост на фактите по казуса, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и възприетата правна квалификация. Намира, че санкцията на подсъдимия е отмерена в справедлив размер, при коректно отчитане от съда на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, характера и тежестта на конкретно допуснатите нарушения на пътните правила, настъпилия тежък резултат, както и цялостното поведение на подсъдимия като водач на МПС. Изразява позиция за неоснователност на претенцията на защитата за приложение на чл.55 от НК, както и на института на условното осъждане. Отбелязва, че направеното от подсъдимия признание по фактите на обвинението, доколкото е обусловило провеждане на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК, не следва да се отчита повторно като смекчаващо отговорността обстоятелство, още повече че същото не се установява да е с особено значение за разкрИ.ето на престъплението. Счита също, че установените по делото факти не сочат да е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Поддържайки във връзка с горното, че отмерената при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства санкция на дееца, се явява и съответна на целите по чл. 36 от НК, прокурорът предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата – потвърдена.

Частните обвинители Н. И. В. и А. Н. В., редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция. Двамата се представляват от упълномощения повереник - адвокат П. Д. от АК-Бургас, който ангажира позиция за неоснователност на жалбата. Счита, че първостепенният съд задълбочено е изследвал както индивидуалните характеристики на деянието и самия деец, така и коректно е отчел наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, на основата на които е достигнал до обосновани изводи за справедливия размер на санкцията. Акцентира върху увеличения през последните години брой на пътнотранспортните произшествия с тежък резултат, на фона на която обстановка намира, че условното осъждане не би удовлетворило обществеността. Изразява становище, че на базата на очертаната по делото фактология не може да се изведе принос на пострадалата към настъпване на общественоопасния резултат, в каквато връзка и поддържа, че не е налице основание за редуциране санкцията на дееца. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд подсъдимият И. Г. се явява лично и с упълномощения защитник - адв.С. Д. от АК-Бургас, който поддържа жалбата съобразно наведените в нея доводи за несправедливо отмерена санкция.

Пресъздавайки фактите по казуса, защитникът акцентира върху обстоятелството, че подс.Г. е предприел завИ.е надясно при зелен сигнал на светофарната уредба и в момент, в който пострадалата се е намирала на около осем метра от пешеходната пътека. Сочи, че при навлизане на товарния автомобил в кръстовище, на пешеходната пътека не е имало пресичащи пешеходци, нито такива, които да изчакват на тротоара. Твърди също, че към този момент пострадалата все още не е била изкачила стълбите, водещи към площадката, от която е следвало да подходи към пешеходната пътека, а тръгвайки впоследствие да пресича пътното платно, тя прибягнала по диагонал. Това поведение на пострадалата защитникът изтъква, че е поставило водача Г. в невъзможност да я възприеме своевременно, предвид габаритите на автомобила, който е управлявал. Аргументирайки по-нататък тезата си за явна несправедливост на наложеното наказание, защитникът подчертава, че подс.Г. е професионален водач на товарен автомобил, с дългогодишен стаж, в рамките на който е бил санкциониран само три пъти за нарушения на пътните правила и то за такива, които не касаят употреба на алкохол или други опиати. Във връзка с горното застъпва разбиране, че в индивидуалните му характеристики, извършеното от подс. Г. престъпление по транспорта се явява по-леко от останалите от същия вид. Допълвайки, че подсъдимият е лице с чисто съдебно минало, с постоянно местоживеене и проявено добро процесуално поведение, защитникът пледира на същия да бъде наложено наказание с приложението на чл.66 от НК.

В личната си защита пред съда подсъдимият И. Г. изразява искрено съжаление за извършеното. Изтъква, че в момента, в който е потеглил с автомобила, на пешеходната пътека не е имало пешеходци. Моли за условно наказание.

Въззивната жалба е подадена от лице, което съгласно чл.318, ал.6 от НПК има право на жалба /защитник на подсъдимия/, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което същата се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за частично основателна.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Окръжен съд-Бургас е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК. Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.

В рамките на проведеното по инициатива на упълномощения от подс.Г. защитник и на самия подсъдим предварително изслушване на страните, последният е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. С. Г. е роден на.. год. в гр.Бургас, български гражданин, завършил средно образование, семеен, неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС, с категории „В”, „С“, “DE”, “D”, “AM”, „ТКТ“, „ВЕ“ и „СЕ“, притежаващ свидетелство за управление на МПС № 284401480, издадено на 12.06.2020г. от ОДМВР-Бургас, със срок на валидност до 12.06.2025 г. Като водач на МПС, подс. Г. е бил няколкократно санкциониран по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата /спр. 29-30 от ВНОХД № 140/24г. на БАС/.

С трудов договор № 4/15.02.2016г. и допълнително споразумение № 2/01.04.2020г. подс.Г. бил назначен на работа в „Никитранс Груп 2013“ ЕООД, гр.Камено, обл.Бургас, с управител и представляващ - св.Е.Д., на длъжност – „шофьор, тежкотоварен автомобил -12 и повече тона“ /спр. л.63 от ДП/.

На 16.06.2023 г. подс.Г. изпълнявал редовен товарен курс до гр.Провадия, управлявайки поверения му състав от ППС, с влекач, марка „МАН 18.480“, модел „ТГХ 18.480 4х2 ЛЛС“, с регистрационен № СВ.. СВ, с прикачено полуремарке марка „Кесборер СТС 32“, с рег. № СВ.. ЕА, двете собственост на „Никитранс Груп 2013“ ЕООД, гр.Камено. Достигайки до местоназначението, след като разтоварил превозвания товар, подсъдимият потеглил обратно към базата на дружеството-работодател, намираща се в гр.Камено, обл.Бургас, ул.“Стара планина“ № 23.

Пътувайки към гр.Камено, обл.Бургас, около 12.40 часа, подсъдимият достигнал до гр.Айтос, обл.Бургас, където спрял на кръстовище между ул. „Славянска” и ул. „Гарова”, с посока на движение по ул.„Гарова” към ул. „Славянска” за гр.Бургас /от юг към изток/. Кръстовището било кръстообразно, регулирано с три секционни пътни светофари и пътни знаци относно предимството. Пътят с предимство се определял от пътните светофари, които работели на две нива. Първото ниво осигурявало предимство на ППС, движещи се по улица „Славянска”, а второто ниво осигурявало предимство на ППС, движещи се по ул.„Гарова”. Времетраенето на разрешаващия зелен сигнал на светофара било 35 секунди. Светофарната уредба била оборудвана със секундомери, които отчитали оставащото време до смяна на сигнала на светофара. С включването на разрешаващ сигнал за второ ниво се включвал и светофарът за пешеходците, който им давал предимство да пресекат платното за движение на ул.„Славянска” в посока юг- север и север-юг, пред завиващите надясно в посока изток към гр.Бургас. Времетраенето на разрешаващия сигнал на светофара за пешеходци било около 20 секунди.

Платното за движение на ул. „Славянска” било двупосочно с по една пътна лента за движение за всяка посока, а пътното платно на ул. „Гарова” - еднопосочно с три пътни ленти за движение. Източната пътна лента била предназначена за завиващите в посока надясно към гр.Бургас, а средната и западната пътни ленти били предназначени за движение направо към централната част на гр. Айтос.

Времето било сухо и топло, пътната настилка суха и равна, без съществени нарушения на асфалта.

Достигайки до кръстовището на ул. „Гарова” и ул.„Славянска”, подс.Г. се престроил в най-дясната пътна лента, предназначена за завой надясно, посока гр.Бургас, и спрял да изчака подаването на разрешаващ сигнал от светофара. Пред него се намирал лек автомобил светъл на цвят, марка „Фолксваген“, а в лявата (средната) лента, до състава от ППС, управляван от подсъдимия, се намирал лек автомобил „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № А.. РА, собственост на св.И.К., управляван от св.Й.Й., с пътници св.Д.Т. и св.П.А.. По същото време откъм градската градина към светофара на кръстовището се движила пострадалата В.В.Б. – В.. Същата вървяла с нормален към бърз ход, насочвайки се към пешеходната пътека.

В 12: 41: 57 часа, пострадалата изкачила стълбите в края на алеята на градската градина и се насочила по тротоара към пешеходната пътека, като в този момент секцията за пешеходци на светофара, светнала в зелено за пешеходци.

В 12: 42: 00 часа, позиционираният първи на кръстовището /пред състава от ППС, управляван от подс. Г./ в лентата за завИ.е надясно светъл на цвят лек автомобил, марка „Фолксваген“, завил надясно. В този момент пострадалата се намирала в средата на тротоара, като се движила в посока към пешеходната пътека на кръстовището.

В момента в който светофарната уредба подала едновременно разрешаващ сигнал както за пешеходката - В., така и за водача на товарната композиция – подс. Г., първата се намирала на около 7-8 метра от платното за движение и началото на пешеходната пътека, а съставът от ППС се намирал на около 20-23 метра преди ул. „Славянска“ и пешеходната пътека. За времето, което пострадалата пешеходка достигнала до пешеходната пътека, съставът от ППС се приближил до ул. „Славянска“ и започнал да завива на дясно, като предната му част все още не е била насочена към ул.„Славянска“. Пострадалата навлязла на платното за движение, като в този момент подсъдимият продължил изпълнението на маневрата завоя надясно, изнасяйки товарната композиция по-напред в кръстовището, за да избегне качването на полуремаркето на тротоара. Предната лява част на влекача навлязла в пътната лента за насрещно движение, като в този момент почти цялата дясна пътна лента, в която се е намирала пострадалата е била свободна. В момента, в който предната част на влекача се насочила в посока изток, пострадалата разбрала, че влекачът няма да спре и рязко променила първоначалното си направление на движение от север към изток, т.е. в същата посока, в която вече се бил насочил и влекачът на състава от ППС, управляван от подс. Г.. Пешеходката В. изминала около 3 крачки или около 2 - 2, 4 метра, след което влекачът я застигнал и в 12: 42: 06 часа последвал удар между предната част на влекача и гърба на пострадалата. След удара пострадалата паднала с дясната си страна на пътното платно, а влекачът преминал през тялото й.

Ударът възникнал между предната дясна част на влекача „МАН” в областта на предната лява част на предната броня и дясната част на тялото на пешеходката в областта на дясната подбедрица, като в момента на удара пешеходката била с лице към дясната граница на платното за движение, на приблизително около 6, 4 м след /източно/ от приетия траен ориентир и на около 4, 8м от десния /южния/ край на платното за движение.

Скоростта на движение на състава от ППС, управляван от подсъдимия, към момента на ПТП, била около 20 км/ч, с опасна зона за спиране от около 13 метра, а скоростта на пострадалата от момента на навлизане на пешеходната пътека, до момента на достигане на мястото, където променила направлението си, била около 8 км/ч.

След удара, който подсъдимият усетил, същият реагирал с аварийно спиране, вследствие на което по пътното покритие била отложена спирачна следа с дължина от около 1, 3 метра. Съставът от ППС преустановил движението си на около 15 метра след мястото на удара - в 12: 42: 12 часа, 6 секунди след удара, при което тялото на пешеходката се позиционирало между предната част на задното дясно колело на влекача и десният му резервоар за гориво.

Преустановявайки движението на товарната композиция, подс. Г. слязъл от кабината и огледал лявата страна на състава от ППС, след което заобиколил състава от ППС отпред, погледнал от дясната му страна и виждайки тялото на пострадалата, се върнал обратно, качил се в кабината, включил габаритните аварийни светлини и отново слязъл от автомобила.

В близост до мястото на произшествието се намирал хранителен магазин, работещата в който св.Х.Х. чула шума от спирачките на автомобила и викове на жена. Излизайки от магазина, свидетелката видяла шофьора на камиона и разбрала, че е възникнало пътнотранспортно произшествие, при което незабавно позвънила на ЕЕНСП „112“, за да съобщи.

По същото време, св.А.Д., която пътувала с автомобила си от гр.Бургас към гр.Карнобат, наближила светофара на ул.“Славянска“ в гр.Айтос, който светнал в червена светлина. След като преустановила движението на автомобила, тя забелязала, че в лявата насрещна лента има спрял камион- цистерна, под гумите на който се намирало тяло на жена, с видими сериозни травми. Свидетелката възприела също как водачът на товарната композиция слязъл от превозното средство и след като погледнал под него, се хванал за главата. Веднага след това същата позвънила на ЕЕНСП „112“, за да съобщи за инцидента.

По същото време, с автомобила си, в посока от гр.Бургас към гр.Карнобат, пътувала и св. Г.А., която приближавайки светофара на ул.“Славянска“ в гр.Айтос, спряла на червен сигнал зад други 4-5 автомобила, чакащи разрешаващ за преминаването им зелен сигнал на светофарната уредба. От мястото, на което се намирала, свидетелката видяла, че в лявата насрещна лента се движи голям товарен автомобил - цистерна, който спрял малко след пешеходната пътека. Впоследствие видяла също, че под гумите на товарния автомобил се намира тяло на жена, чийто вътрешни органи били разпръснати около тялото. Наблюдавайки мястото на произшествието, св.А. възприела как водачът на товарната композиция слязъл от автомобила и поглеждайки под него, се хванал за главата, след което се качил в него и отново се хванал за главата. Веднага след това тя позвънила на ЕЕНСП „112“, за да съобщи за пътния инцидент. Свидетелката слязла от автомобила и отишла при водача на товарната композиция, с когото провела разговор. Последният споделил, че изобщо не е видял пешеходката, тъй като цялото му внимание било насочено към автомобил, който го бил изпреварил.

Кратко време след това /около 5 минути/, на място на произшествието пристигнал екип на Спешна помощ, който констатирал смъртта на пострадалата В. В.. Местопроизшествието било посетено от полицейски екип на РУ МВР- Айтос. Извършен бил оглед, установената при който обстановка, следи и веществени доказателства били надлежно отразени в протокол от 16.06.2023г. ведно с фотоалбум към него /спр. т.1, л.10-32 от ДП/. Тялото на пострадалата В. било откарано в УМБАЛ - гр. Бургас, Отделение „Съдебна медицина“, за извършване на оглед и аутопсия.

На подсъдимия Г. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, с отчетен отрицателен резултат. Негативен резултат бил отчетени и при тестването на водача Г. за употреба на наркотични вещества и техни аналози.

При извършените на 17.06.2023г. оглед и аутопсия върху трупа на В. В. били констатирани множество увреждания, видът и характеристиките на които били подробно описани в съставен на същата дата протокол, придружен с фотоалбум / спр. т.1, л.33- 49 от ДП/.

Така приетите за установени фактически положения, които не се оспорват от страните, намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото.

Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното производство, а именно: гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Е Д.Й.Й., Д.Т., П.Х., И.К., Х.Х., А.Д., Г.А., Н. В., Н. В., А. В.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 16.06.2023 г. /спр. т.1, л. 10-12 ДП/, протокол за оглед на труп от 17.06.2023г. /спр. т.1, л.33-34 от ДП/, протокол за доброволно предаване на CD-диск с видеозаписи от Община Айтос-градска градина /спр. т.1, л.140-141 от ДП/, протокол за медицинско изследване / спр. т.1, л.7374 от ДП/, справка от Дирекция „Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас /спр. т.1, л.136-137 от ДП/, удостоверение за наследници /спр. т.1, л.56 от ДП/, Акт за смърт /спр. т.1, л.57 от ДП/, справка за съдимост /спр. т.1, л.145-146 от ДП/, Справка за нарушител/водач /спр. т.2, л.49 от ДП, л.29-30 от ВНОХД № 140/24г. на БАС/, допълнително споразумение към трудов договор /спр. т.1, л.63 от ДП/, документи относно собствеността, техническата годност и застраховка на състав от ППС, с влекач, марка „МАН 18.480“, модел „ТГХ 18.480 4х2 ЛЛС“, с регистрационен № СВ.. СВ, с прикачено полуремарке марка „Кесборер СТС 32“, с рег. № СВ.. ЕА /спр. т.1, л.147-191 от ДП/; веществени доказателствени средства - фотоалбуми към протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за оглед на труп /спр. т.1, л.14-32, л.37-49 от ДП/; заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, както следва: съдебномедицинска експертиза на труп № 100/2023 г. /спр. т.1, л. 96-99 от ДП/, химико-токсикологична експертиза /спр. т.2, л.21- 22 от ДП/, химически експертизи /спр. т.1, л.81, л.86, л.203-205 от ДП/, автотехническа експертиза /спр. т.2, л.3-16 от ДП/, видеотехническа експертиза /спр. т.1, л. 106-131 от ДП/.

Правилно в преценката си по чл. 372 ал.4 от НПК, за доказателствена обезпеченост на признатите от подс.Г. фактически обстоятелства, отразени в констативно-съобразителната част на обвинителния акт, ОС-Бургас е възприел изводите на вещите лица, обективирани в експертните им заключения по назначени в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп, автотехническа, три химически, химикотоксикологична и видеотехническа експертизи, установяващи в комплексната си насоченост релевантни за процеса обстоятелства. Обсъдените и ценени от първостепенния съд експертни становища, съдържими в заключенията на всяка от експертизите, са изготвени от специалист в съответната научна област и на основата на събрания по делото доказателствен материал, представени са ясно, аналитично и достъпно, с отразяване на подходите и методите на анализ и изследване. Обосновано съдът е приел, че не са налице данни по делото, които да внесат съмнение в научната обоснованост, пълнотата и достоверността на изготвените експертни заключения, в каквато насока не са повдигнати и възражения от страните в процеса.

Съгласно данните от назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп № 100/2023 г., изготвена от вещото лице д-р Стефани Шкетиева – лекар в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ-Бургас, при огледа и аутопсията върху трупа на В. Б.-В. са установени множество кръвонасядания в областта на лицето, гръдния кош и корема; охлузвания по брадата, горни и долни крайници; разкъсно-контузни рани по двата горни крайника и в областта на Венерения хълм; масивно размачкване на гръдните мускули; масивно счупване на костите, изграждащи гръдния кош, на множество фрагменти; раздробяване на двата бели дроба, като десният е напълно отделен от трахеята; разкъсвания на големи кръвоносни съдове в гръдната кухина; разкъсване на сърдечна торбичка; пълно прекъсване на гръбначен стълб и гръбначен мозък на ниво 3-6 гръден прешлен, а 4 и 5 – раздробени до липсващи; масивни разкъсвания на коремните органи; счупвания на дясна раменна кост, дясна предмишница и на тазовия пръстен.

Според заключението на експерта констатираните травматични наранявания, настъпили едновременно в няколко части на тялото /политравматизъм/, отговарят да са получени при блъскане от твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети с широка повърхност с последващо падане върху неравен терен и преминаване на мека шина върху тялото.

Като непосредствена причина за смъртта на В. Б.-В., настъпила на 16.06.2023г., вещото лице е приело установения политравматизъм - несъвместими с живота увреждания.

Съобразявайки така представеното заключение на медицинската експертиза, въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Бургас относно доказателствената подкрепеност на признатите от подс.Г. фактически обстоятелства, отразени в констативно-съобразителната част на обвинителния акт, касаещи вида и характера на телесните увреждания, получени от пострадалата В. при настъпване на процесното ПТП, както и пряката обусловеност на смъртта на последната от травмите, причинени й при произшествието.

При извършен химически анализ на иззетата при аутопсията кръвна проба от трупа на В. Б.-В. не е установено наличие на етилов алкохол – протокол за химическа експертиза № 210/19.06.2023г. /спр. т.1, л.86 от ДП/. Проба кръв, взета от трупа на В. е била обект на изследване и от назначената по делото съдебно-химическа експертиза № Т-514/2023 г., заключението по която сочи, че в същата не се доказва наличие на морфин, амфетамин, метамфетамин, кокаин, алкалоиди /синтетични наркотични вещества, стимуланти, седативи и производни на опиума/, бензодиазепинови лекарствени средства, барбитурати, трициклични антидепресанти, фенотиазинови лекарствени средства и др. /спр. т.1, л.203-205 от ДП/.

Химическият анализ на пробата кръв, взета от подс. Г., видно от протокол за химическа експертиза № 211/19.06.2023г. на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, не установява наличие на алкохолна концентрация /спр. т.1, л. 81 от ДП/. Изследването на пробата кръв, взета от водача Г., по данни от химико-токсикологичната експертиза, не доказва също наличие на наркотични/упойващи вещества и психоактивни медикаменти /спр. т.2, л.21- 22 от ДП/.

Правилно по-нататък в изводите си за доказателствена обезпеченост на фактите на обвинението, представени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът се е основал на заключението по назначената и изготвена в досъдебното производство автотехническа експертиза, което в пълнота и с необходимата обоснованост дава отговор на всички значими за правилното решаване на делото въпроси, свързани с изследване техническите параметри на възникналото ПТП /спр. т.2, л.3-16 от ДП/.

Посочената експертиза е видно, че установява скорост на състава от ППС с влекач „МАН 18.480“, модел „ТГХ 18.480 4х2 ЛЛС“, регистрационен № СВ.. СВ, с прикачено полуремарке „Кесборер СТС 32“, рег. № СВ.. ЕА, управляван от подс.Г., към момента на удара с пешеходеца В. - около 20 км.ч. При тази скорост на движение, вещото лице е изчислило опасна зона за спиране на товарния автомобил – около 13 метра. Съобразно данните от експертизата в момента, в който светофарната уредба е подала едновременно разрешаващ сигнал както за преминаване на пешеходката В., така и за управлявания от подсъдимия състав от ППС, първата се е намирала на около 7-8 метра от платното за движение и началото на пешеходната пътека, а товарната композиция – на около 20-23 метра преди ул.“Славянска“ и пешеходната пътека. За времето, през което пострадалата е достигнала до пешеходната пътека, съставът от ППС се е приближил до ул.“Славянска“ и започнал да завива надясно, но предната му част все още не е била насочена към ул.“Славянска“, тъй като изпълнението на маневрата налагало изнасянето по-напред в кръстовището на товарната композиция /за да се избегне качване на тротоара на задната част на полуремаркето/. По експертен път е изчислено, че когато пешеходката е достигнала края на платното за движение/началото на пешеходната пътека/, влекачът се е намирал на около 6, 5 метра встрани /западно/ от нейното местоположението. В този момент експертизата е приела, че за водача на състава от ППС- подс.Г. е съществувала обективна възможност да възприеме пешеходката, както и да възприеме, че светофарът за пешеходци е разрешаващ. Проследявайки динамиката на движение на товарната композиция при изпълнение от водача й на маневрата завой надясно, експертът е посочил, че при навлизането й в кръстовището е изминала път, равен на базата й – 11, 30 метра, със средна скорост 10, 01 км/ч. Когато предната част на композицията се е намирала на линията на южния край на металната ограда върху източната граница на платното за движение на ул. „Гарова“ експертът е изчислил, че скоростта й е била 6, 8 км/ч. На това място експертизата приема, че водачът Г. е имал видимост към пешеходната пътека и пешеходката В.. Впоследствие същият е продължил да увеличава скоростта на движение на управляваната товарна композиция, очевидно пропускайки да възприема присъствието на пострадалата на пешеходната пътека, при което е достигнал до скорост от около 20 км/ч, каквато е била и в момента на удара. Разстоянието, което по данни от експертизата е изминала композицията от северния край на предпазната ограда до мястото на удара, е около 7 метра, а разстоянието от северния край на предпазната ограда до мислената траектория на движение на пешеходката е било около 4 метра.

Скоростта на пешеходката от момента на навлизането й на пешеходната пътека, до момента, в който е възприела опасността /завиващия надясно товарен автомобил/, и променила направлението си, експертизата е определила на 8 км/ч. В момента, в който предната част на влекача се насочила в посока изток, пострадалата променила първоначалното си направление на движение от север към изток, т.е. в същата посока, в която вече се бил насочил и влекачът на състава от ППС, като изминавайки около 2- 2, 4 метра /около три крачки/ същата била застигната от влекача и последвал удар.

Възприето е в експертизата, че с наличната си скорост на движение водачът на товарната композиция – подс.Г. не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Ако същият обаче бе възприел пешеходката в момента, в който е имал обективната възможност да стори това, и е продължил движението си със скоростта, с която се е движил към този момент – около 6, 8 км/ч, то за това време пешеходката е могла да напусне коридора на движение на композицията, без да влезе в съприкосновение с негови части.

Представяйки резултатите от изследването на техническите параметри на ПТП и възможностите за предотвратяването му от всеки от участниците в него, вещото лице е стигнало до заключение, че:

• Водачът на товарната композиция е имал техническа възможност да възприеме пешеходката своевременно и да не увеличава скоростта си на движение, или да спре и пропусне пешеходката.

-Престрояването на товарната композиция в най-дясна пътна лента на кръстовището, въпреки че радиусът на завоя е по-малък от радиуса на завоя на товарната композиция, е технически неправилно, тъй като това е наложило за водача при навлизане в кръстовището да изнесе композицията по-напред и при извършване на маневрата да навлезе в насрещната пътна лента. Посочено е, че в случаите, в които радиусът на завоя на превозното средство е по-голям от самия завой, то маневрата следва да се извърши от съседната пътна лента, като се пропуснат движещите се по дясната пътна лента ППС. Ако в разглежданата пътна ситуация водачът Г. бе изпълнил маневрата „завой надясно“ по този начин, то разстоянието между композицията и пешеходката би се установило по-голямо, както и времето за извършване на маневрата би се увеличило, което би дало възможност на пешеходката да пресече безопасно платното за движение.

Анализирайки поведението на пострадалата пешеходка, експертът е отбелязал, че при навлизането й на пътното платно, същата не би могла да се ориентира за посоката на движение на товарната композиция, доколкото в този момент влекачът е бил с предна част, насочена на североизток. Осъзнавайки впоследствие, че траекторията на композицията ще се пресече с нейната, пешеходката е променила направлението си на движение в същата посока, в която се е движила и композицията, което нейно действие по никакъв начин не би предотвратило произшествието. Според приетото от експерта пострадалата е могла да предотврати пътния инцидент, ако се бе върнала обратно към изходното си положение, съответно, ако изминатите от нея три крачки в посоката, в която вече се бил насочил влекачът на състава от ППС, биха били в обратната посока на първоначалната й траектория.

Кредитирайки изцяло заключението по обсъдената по-горе автотехническа експертиза, първата инстанция правилно е съобразила, че същото е изготвено професионално, както и че обективираните в него изводи кореспондират напълно с доказателствената наличност по делото.

Изчисленията, които експертът е извършил във връзка с определяне на техническите параметри на ПТП, са базирани на коректен анализ и изследване на данните от видеозаписите от охранителните камери на Община Айтос, отразяващи движението на товарната композиция и пешеходката преди и към момента на настъпване на удара, на обективните находки, фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествието, и сведенията, съобщени от разпитаните по делото свидетели. Поради това и с основание може да се приеме, че изведените в експертизата стойности, от значение за представяне на механизма на пътния инцидент, са в максимална степен съвпадащи с условията, при които същият е възникнал.

Важно е да се отбележи, че използваните за целите на автотехническата експертиза видеозаписи от системата за видеонаблюдение – охранителни камери на Община Айтос - Градска градина /спр. т.1, л.141 от ДП/, са били обект на изследване по назначената в хода на досъдебното производство техническа експертиза, която е дала заключение, че същите са без следи от манипулации – прекъсване, изрязване или добавяне на информация. Файловете, съдържащи се на приобщения като веществено доказателство по делото оптичен носител - диск, марка „Kodak“, тип DVD+R, 4, 7GB, 120 min, 1-16х, без надпис, след преглед на съдържанието им от експерта, са били пресъздадени като информация, а кадрите - свалени на хартиен носител в тяхната времева последователност /спр. т.1, л.106-131 от ДП/.

Обсъждайки гласните доказателствени източници по делото, напълно основателно съдът е отхвърлил като недоказано твърдението на подсъдимия, изнесено в неговите обяснения / спр. т.2, л.46 от ДП/, че достигайки до кръстовището на ул. „Гарова” и ул.„Славянска”, се е престроил в средната пътна лента, откъдето и впоследствие при разрешен сигнал на светофарната уредба е предприел завИ.е надясно. Заявеното в горната насока обстоятелство правилно е отчетено, че се опровергава напълно от показанията на разпитаните по делото свидетели Йорданов, Тодорова и Атанасова, първият водач на лек автомобил „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № А.. РА, а останалите двама – пътници в същия автомобил, както и от заключенията на изготвените по делото автотехническа и видеотехническа експертизи, последната от които възпроизвеждаща видеозаписите от системата за видеонаблюдение – охранителни камери на Община Айтос - Градска градина, които дават ясна картина на обстановката на ПТП и поведението на участниците в него, свидетелстваща за това, че преди да предприеме маневрата завой надясно подсъдимият се е намирал в дясната пътна лента на кръстовището.

При обсъждане показанията на разпитаните по делото свидетели, част от които възприели на определен етап от развитие на пътната ситуация факти и обстоятелства, значими за установяване механизма на ПТП и поведението на участниците в нея, въззивният съд не установи противоречия в изнесените от тях данни. Сведенията, които се съобщават от свидетелите Й.Й., Д.Т., П.А., Х.Х., А.Д. и Г.А., от свидетелите И.К. и Е.Д., както и от близките на пострадалата – свидетелите Н. В., Н. В., А. В., напълно синхронизират не само помежду си, а и с останалите доказателства по делото, като с оглед на конкретното им съдържание същите се установяват в подкрепа на признатите от подсъдимия фактически обстоятелства и приети такива от съда в мотивите към атакувания съдебен акт. Отчитайки кореспонденцията им с останалата налична по делото доказателствена маса и представените в експертизите становища на вещите лица, макар да не е навлязъл в нарочно обсъждане на свидетелските показания, първостепенният съд правилно е приел, че същите се явяват годна процесуална основа за извеждане на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Обсъждайки приложените по делото писмени и веществени доказателствени средства, въззивният съд се солидаризира с възприетото от първата инстанция досежно валидността им да установят правно значимите факти. Изготвените протоколи за всяко от извършените действия по разследването, част от които придружени с фотоалбуми /цитирани вече по- горе/, видно от съдържанието им, стоят в съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и със специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което и съдът основателно се е позовал на същите в подкрепа на застъпените изводи по фактите.

При така установената и правилно анализирана фактическа обстановка от първоинстанционния съд, обосновани са правните изводи на последния за доказана деятелност на подсъдимия И. Г., съставомерна по чл. 343, ал. 3, б.„б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

Въззивният съд се присъединява към възприетото от първата инстанция становище, че управлявайки на инкриминираната дата – 16.06.2021г. поверената му товарна композиция – влекач „МАН 18.480“, модел „ТГХ 18.480 4х2 ЛЛС“, с рег. № СВ.. СВ, с прикачено полуремарке „Кесборер СТС 32“, с рег. № СВ.. ЕА, в гр.Айтос, обл.Бургас, в района на кръстовището на ул. „Славянска“ с ул. „Гарова“ в посока към гр.Бургас, подс.Г. е предприел завИ.е надясно, без да изпълни задължението, предписано в чл. 25, ал.1 от ЗДвП – преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и нарушил правилото по чл. 119, ал.4 от ЗДвП, вменяващо му задължение като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство да пропусне пешеходците, в частност, пешеходката В., които нарушения са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.

Установените по делото факти сочат, че преди да навлезе в кръстовището, съставът от ППС, управляван от подсъдимия, се е намирал на ул.“Гарова“ в най-дясната пътна лента за завой надясно към гр.Бургас. По същото време пешеходката В. се е движила с нормален към бърз ход към пешеходната пътека. Когато водачът Г. е започнал маневрата /след подаването на разрешаващ сигнал на светофарната уредба/, видими реални препятствия не са съществували /пешеходката се е намирала на около 7-8 метра от платното за движение и началото на пешеходната пътека/. Такива обаче са се появили в процеса на нейното изпълнение, тъй като за времето, в което товарната композиция е навлизала по-напред в кръстовището с цел избягването и от водача качването на тротоара на задната част на полуремаркето, пешеходката вече е достигнала до пешеходната пътека, и при разрешен за преминаване сигнал на светофарната уредба, е предприела пресичане на платното за движение. По експертен път е изяснено, че водачът Г. е имал обективна възможност да възприеме пешеходката както в момента, когато с нормален към бърз ход същата е достигнала края на платното за движение /началото на пешеходната пътека/, така и по-късно, при преминаването й по пешеходната пътека, в момента, в който, след навлизане в кръстовището на управляваната от него товарна композиция, предната й част се е намирала на линията на южния край на металната ограда върху източната граница на платното за движение на ул. „Гарова“. Във всеки от разглежданите моменти, освен че за водача Г. е съществувала обзорна видимост вдясно към пешеходката, налице е била и техническа възможност за последния, при възприемането й като опасност, да спре преди мястото на удара /пешеходката е стояла извън опасната зона за спиране на товарния автомобил/. От първия момент, в който за водача Г. е била налице обективна възможност да възприеме местоположението на пешеходката В. и поведението й, показващо, че има намерение да осъществи пресичане по пешеходната пътека, за него е възникнало и задължението да предприеме мерки за преустановяване на движението си, за да я пропусне да премине.

Съгласно константата съдебна практика, относима към преценката за началния момент на възникване на опасността за движението /Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК/, началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Тя има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Извършването на маневра завой надясно с едрогабаритно превозно средство, каквото е представлявал съставът от ППС, управляван от подсъдимия, с предстоящо навлизане в кръстовището и преминаване през територията на пешеходна пътека, безусловно съдържа индиции за предвидима опасност и налага движение с особена предпазливост, тъй като поначало в този участък от пътя се очаква движение на пешеходци, които имат предимство на преминаване. Загубата на видимост към такъв участък от пътя в процеса на извършване на маневрата е допълнителен фактор, който утежнява пътната обстановка. Съответно, за да бъде не само започната, но и изпълнена до нейния финал, една маневра от този тип изисква константно наблюдение на пътните условия в аспектите, заложени в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП с оглед формиране на нужната убеденост, че тя като цяло и в отделните й етапи може да бъде безопасно извършена /в т.см. Решение № 1089/14.10.1977 г. по н. д. № 928/1977 г., III н. о. на ВС; Решение № 819/19.08.1980 г. по н. д. № 722/1980 г., III н. о. на ВС и др./.

Без значение в случая се явява обстоятелството, че в темпорално отношение подс.Г. първи е започнал навлизане в кръстовището. Това е така, тъй като убедеността му, че няма да застраши други участници в движението, е относителна и подлежи на преоценка с оглед динамично изменящите се пътни условия, като при възникване на опасност той има задължението да реагира и прояви поведение, каквото законът му предписва. Съответно, за да изпълни в цялостност задълженията си по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а също и по чл. 119, ал.4 от ЗДвП, подсъдимият е следвало да отчете появата на пешеходката в непосредствена близост до пътното платно като опасност за продължаване на движението му и съответно да реагира чрез намаляване на скоростта или спиране, като по този начин осигури безпрепятственото й пресичане. По същия начин той е имал задължението да реагира и ако я беше възприел стъпила или преминаваща по пешеходната пътека. Необходимо е да се отбележи, че опасността в зоната на процесното кръстовище да се появи пешеходец е предвидима и затова водачът не може да се позовава на внезапното й възникване, щом като е имал фактическата възможност да забележи своевременно пешеходеца и неговото поведение, и да отреагира адекватно с намаляване на скоростта или дори спиране, без да създава с това опасност за движението на останалите участници. Безспорно по делото е установено – по данни от огледния протокол и фотоалбума към него /спр. т.1 л.15-18 от ДП/, че кръстовището, в района на което е възникнало ПТП, е регулирано с пътни знаци, хоризонтална маркировка и светофарна уредба, като по времето на произшествието светофарът е бил в разрешителен режим за преминаване на товарната композиция, управлявана от подсъдимия и за пострадалата пешеходка. Сред пътните знаци в зоната на кръстовището са фигурирали и такива, указващи наличието на пешеходна пътека – Д17, като от фотосите към огледния протокол е видно, че същите са били поставени от двете страни на пътното платно, на стълбовете на светофарната уредба. При горната организация на пътното движение и поради това, че трафикът на кръстовището е бил натоварен, който факт е изводим от гласните доказателствени източници, без съмнение за подсъдимия е съществувало задължението да подходи към пешеходната пътека с намалена скорост и повишено внимание съобразно зоната си на видимост. Именно защото кръстовищата са местата с най-висока опасност от създаване на конфликтни ситуации, то и затова подходът на водачите на ППС към тях следва да е не само с намалена скорост, но и същите е необходимо да бъдат концентрирани в максимална степен върху управлението, да следят всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението на превозното средство по пътя, и в хода на този процес да не отклоняват вниманието си. Няма спор в практиката, че водачите на ППС са задължени да възприемат всички изменения в пътната обстановка и да се движат по всяко време безопасно, не само в случаите на очевидни препятствия. Конкретната обстановка е имала белезите на усложнена такава на първо място, предвид решението на водача Г. да предприеме маневра завой надясно, престроявайки се в най-дясна пътна лента на кръстовището, въпреки че радиусът на завоя е по-малък от радиуса на завоя на товарната композиция /обстоятелство, което по данни от обясненията на самия подсъдим му е било известно - спр. т.2, л.46 от ДП/, на следващо място - поради съществуващите множество особености на кръстовището /натоварено с движение на МПС и подход към него за пешеходци, изкачващи се по стъпала от по-ниско ниво, препятстващо водачите на МПС във видимостта им към тяхното придвижване и поява на тротоара, при съществуваща необходимост да се отчете предимството на пешеходците да преминават в част от интервала от време, през който е разрешено преминаване и на МПС/, а така също и с оглед действията на водача на лек автомобил „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № А.. РА – св.Й.Й., който в нарушение на правилото по чл.35, ал.1 от ЗДвП е осъществил завИ.е надясно от средна пътна лента на кръстовището, предназначена за посока направо към централната част на гр.Айтос, без при това да пропусне преминаващия от дясната му страна тежкотоварен автомобил, управляван от подсъдимия, който е имал предимство да завие надясно. В този смисъл, наблюдаването на тротоара в близост до пешеходната пътека, несъмнено е сред задължението на водача да следи опасните места, от които е възможно да се появи усложнение в пътната обстановка. Отсъствието в момента на предприемане на маневрата завой надясно на препятствия на самото пътно платно, респ. на пешеходната пътека, каквото твърдение подсъдимия навежда в своите обяснения, не е достатъчно основание да се приеме, че условията за движение са безопасни и не е възможно следващо усложнение на пътната обстановка. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие, а при избрания начин на извършване на маневрата /оценен от автоексперта като технически неправилен/ и с оглед габаритите на товарната композиция, това очевидно е било съществено необходимо, за да може да я извърши безопасно.

В конкретиката на очертаната по делото фактология е важно да се отбележи също, че дали водачът Г. е възприел опасността или не, е без значение за отговорността на последния, тъй като на изследване подлежи въпросът дали е могъл да я възприеме, предвид задължението му да наблюдава всеобхватно пътната обстановка / Решение №353/84, III н.о.; Решение № 71/1983 г., III н.о/. След като същият е имал обективна възможност да възприеме възникналата в процеса на изпълнение на маневрата завой надясно опасност за движението му, респ. нейния характер, очертан от предприетото пресичане на пешеходката В. по пешеходна пътека, при разрешен сигнал на светофарната уредба, както и тогава не е реагирал чрез спиране, което е могъл да стори, и това би довело до избягване на удара, то очевидно е допуснал нарушение на инкриминираните му правила по чл. 25, ал. 1 и чл. 119, ал.4 от ЗДвП, които са в пряка причинна връзка с настъпилия впоследствие удар и прегазване на пострадалата, респ. с предвидените в чл. 343, ал.3, б.“б“, вр. ал. 1, б. "в" от НК съставомерни последици. В този аспект, деянието на подс.Г. не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но не е сторил това.

В разглеждания случай по делото няма спор, че предприетото от страна на пострадалата В. пресичане на пътното платно е било в рамките на разрешен за последната светлинен сигнал за преминаване, като същевременно пресичането е извършено в рамките на очертаната пешеходна пътека. По експертен път е установено също, че при навлизане на пострадалата по пешеходната пътека, влекачът се е намирал на пътното платно в позиция - с предна част, насочена на североизток, която не й е позволявала да направи правилната преценка за посоката му на движение, т.е., че същият представлява опасност за преминаването й през кръстовището. Възприемането по-късно от страна на пострадалата на посоката на движение на влекача и проявеното от нея поведение – с промяна на направлението й на движение в същата посока, в която се е движила и композицията /вместо да се върне обратно в изходното си положение/, макар да има отношение към механизма на ПТП, не дава основание да се приеме, че същата е допринесла за настъпването на произшествието. Това е така, с оглед гарантираното й от закона право да навлезе в кръстовището при разрешен сигнал на светофарната уредба, каквато сигнализация е била налице в случая, и да пресече пътното платно с очертана на него пешеходна пътека преди завиващия надясно състава от ППС, управляван от подс.Г., и съответното на него задължение на последния – да я пропусне да премине /в т. см. т.6, б.“б“ от ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ОСНК, ВКС/.

Анализирайки правнорелевантните факти по казуса, въззивният съд намира, че първата инстанция незаконосъобразно е утвърдила правния извод, застъпен от прокурора в обвинителния акт, че подсъдимият е осъществил деянието при допуснати нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал.2, т.1 от ЗДвП. Вън от вниманието на съда е останало трайно възприетото в съдебната практика становище, че винаги когато едновременно са нарушени общи правила за безопасност на движението и специални правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП, е налице само нарушение на съответното специално правило. Цитираните законови норми с оглед на съдържимите в тях правни предписания, се явяват общи спрямо специалните разпоредби на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и чл. 25, ал.1 от ЗДвП, нарушени от подс. Г. и довели до настъпване на съставомерния резултат, поради което и същите не запълват бланкетната диспозиция на чл. 343 от НК. Ето защо въззивният съд намери, че подс.Г. следва да бъде оправдан и по обвинението да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал.2, т.1 от ЗДвП.

Настоящият състав намира, че подс.Г. следва да бъде оправдан и по вмененото му нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като в посочената норма на специалния закон е уредено общото задължение на водачите на моторни превозни средства към пешеходците, стъпили на пешеходна пътека, докато в ал. 4 на същия законов текст е предвидено специалното правило, визиращо задължението им по отношение на пешеходците, намиращи се на пешеходна пътека, но при условията на извършвана маневра завИ.е, какъвто е и разглежданият случай. В този смисъл и доколкото се установява, че именно нарушението на специалното задължение по чл. 119, ал. 4 ЗДвП се намира в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, следва по отношение на общото правило подсъдимият да бъде оправдан.

В изводите си относно субективните параметри на деянието, извършено от подс.Г., въззивният съд се дистанцира от приетото от първата инстанция за наличие на непредпазлива форма на вина, в нейната разновидност – съзнавана непредпазливост /самонадеяност/, по смисъла на чл. 11 ал.3 предл. второ от НК. Застъпеното в тази насока становище на съда, освен че е декларативно и неподкрепено с никаква аргументация, не почива и на приетите за установени фактически положения по делото.

Съгласно указаното в т.3 б.“б“ от ППВС № 1/ 83 год., вината е отношението на дееца към последиците, предвидени към съответния състав на НК, а не отношението към нарушаването на съответните правила за движение, които могат да са нарушени както умишлено, така и непредпазливо. В конкретния случай фактическите положения по делото, очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимия Г. в рамките на развилата се пред първата инстанция процедура по чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК, не могат да обосноват извода, направен от първата инстанция, за наличие на самонадеяност като форма на непредпазливата вина, а говорят за обикновена небрежност.

Според наказателноправната теория съзнаваната непредпазливост (самонадеяност) е налице тогава, когато деецът съзнава по принцип общественоопасния характер на деянието (абстрактно, а не конкретно), предвижда принципната възможност от него да настъпи престъпният резултат, но неправилно смята, че този резултат ще бъде избегнат. За самонадеяността е характерно, че при преценката на конкретните фактически обстоятелства, субектът на престъплението надценява определени фактори или свои възможности, подценява значението на други обстоятелства, поради което у него се формира погрешна представа за действителното състояние на нещата. Волевият момент се изразява в това, че деецът е мислил да предотврати общественоопасните последици на деянието. Субективната му увереност, че съставомерните последици няма да настъпят може да се прояви в: пораждане на представа, че едно или няколко обстоятелства, които образуват причината за настъпване на общественоопасните последици, няма да се проявят в действителност; в неправилна преценка на обстоятелствата, че макар и деянието да предизвика причинен процес, чрез някакво свое последващо поведение той ще прекъсне този процес и последиците няма да настъпят. Самонадеяност е налице и когато деецът разчита напълно на други фактори като: самия пострадал, трето лице, някакви обективни закономерности. В разглеждания случай нарушението, допуснато от подсъдимия, се заключава в това, че при конкретна пътна обстановка - усилен трафик в района на кръстовище, регулирано със светофарна уредба, включваща и пешеходен светофар, движение на превозните средства /в това число - и на такива, стоящи пред и вляво от процесния товарен автомобил на кръстовището/, същият не се е уверил, че може да извърши маневрата завой надясно, без да създаде опасност за останалите участници в движението, в частност – за пешеходците, както и не е предприел необходимите действия за установяване на възникналата опасност /преминаването по пешеходната пътека на пострадалата/, чрез постоянното наблюдение на пътното платно пред и около управляваната от него товарна композиция, отнемайки по този начин предимството на пешеходката В. да премине през кръстовището преди него. Големите габарити на превозното средство, ограничаващи видимостта на водача Г., са допълнителна предпоставка за дължимото му повишено внимание и последователно извършване на проверка от негова страна за появата на пешеходци на пътното платно, предвид че за тях светофарната уредба също е сигнализирала разрешен сигнал за преминаването им през кръстовището. Обективираното поведение на подсъдимия /релевантно за формата на вината му/ не сочи на това, същият да е предвиждал последиците от нарушаване на правилата за движение, макар да е бил длъжен и да е могъл да стори това, предвид че по данни от АТЕ е имал обективната възможност да възприеме изменението на пътната ситуация – появата на пешеходката В. на пътя, и да реагира чрез намаляване на скоростта или спиране, като по този начин предотврати настъпването на ПТП. В горната насока следва да се отчете и установеното по експертен път, че към момента, в който Г. е предприел извършване на маневрата завой надясно, потегляйки зад движещия се пред него в крайна дясна пътна лента на ул.“Гарова“ лек автомобил „Фолксваген“, пострадалата пешеходка не се е намирала на пътното платно. Към този момент по данни от АТЕ пострадалата все още се е придвижвала по тротоара, с нормален към бърз ход, насочвайки се към пешеходната пътека, като видимостта към нея е била открита за водача Г. в един по-късен момент, когато управлявания от него състав от ППС вече е бил навлязъл в кръстовището, за да извърши маневрата, и се е намирал на около 6, 5 метра встрани /западно/ от местоположението на пешеходката /отг. на зад.5 от АТЕ/. Пропускайки обаче в този момент да забележи появата на пешеходката поради съсредоточеност на вниманието му към неправомерно предприелия завИ.е надясно от средна пътна лента на кръстовището л.а. „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № А.. РА, както и към начина на преодоляване на кривата на завоя с оглед габаритите на товарната композиция, подсъдимият продължил да извършва завой надясно, увеличавайки скоростта на движение на композицията до 20 км/ч, при което влекачът влязъл в съприкосновение с преминаващата пешеходка В.. Така отчетените данни според въззивния съд позволяват да се заключи, че подс.Г. е действал виновно при условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/.

Постановената от първостепенния съд присъда не е атакувана от прокурора и частните обвинители. Същата е обжалвана пред настоящата инстанция единствено от подсъдимия Г. чрез неговия защитник с основно оплакване за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, с искане за намаляването им и приложението на чл.66 от НК.

В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд, като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му част, възприе следното:

Доводите на защитата, че при формиране на изводите си относно тежестта на наказателна репресия, която следва да бъде упражнена спрямо подсъдимия, първостепенният съд е надценил обществената опасност на деянието и дееца, като същевременно е пренебрегнал съществуващи обстоятелства, с характер на смекчаващи такива отговорността на последния, довело до определяне на явно несправедливо наказание, настоящият състав намира за основателни.

За престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б“, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, към инкриминираната дата – 16.06.2023 год., законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, които граници правилно са съобразени от първостепенния съд съобразно действието на наказателноправните норми и принципа за приложението на по - благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, предвид последвалото и действащо към датата на постановяване на присъдата неблагоприятно за подсъдимия завишаване на наказанието лишаване от свобода /с предвиден по- висок минимум/ от пет до петнадесет години /ДВ, бр. 67/2023 г./. С оглед провеждането на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, съдът е бил длъжен след като определи подходящия размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, да го намали с 1/3 на основание чл. 58а ал. 1 от НК, или да приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК, ако установи условията на чл. 55 от НК и ако тази разпоредба е по- благоприятна за дееца. В конкретния случай, съблюдавайки правилото на чл. 373 ал.2 от НПК, след анализ и оценка на данните по делото, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, ОС-Бургас е достигнал до извод, че санкцията на дееца следва да бъде определена при условията на чл. 58а, ал.1 от НК. Приел е, че наказанието следва да се отмери при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства /макар да е отчетен превес на смекчаващите обстоятелства/, и наложил наказание от шест години лишаване от свобода, редукцията на което е довела до окончателното му отмерване в размер от четири години лишаване от свобода. Наказанието по чл. 343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да се управлява МПС съдът е определил за срок от четири години.

Анализирайки обстоятелствата по делото, имащи отношение към законосъобразното определяне на наказанието, първостепенният съд е подчертал, че деянието е с изключително висока степен на обществена опасност, обусловена от широката му разпространеност в обществото към момента, изводът в каквато насока не може да бъде изцяло споделен.

Обществената опасност на деянието е намерила израз при определяне на съответната санкция за престъпленията по чл. 343 НК. Ръстът на тези престъпления и високата им обществена опасност са безспорни факти, но за постигане на целите на чл. 36 НК отговорността на подсъдимия следва да съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на конкретния деец, като съдът е длъжен да отчете всички индивидуализиращи особености на случая. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът трябва да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. В този смисъл и само по себе си обстоятелството, че съществува засилената тенденция към извършване на престъпления от вида на реализираното такова от подс.Г., не може да обуслови извод за изключително висока степен на обществена опасност на конкретно извършеното от последния, както е приел окръжният съд, нито може самостоятелно да обоснове необходимост от налагане по-тежко наказание, тъй като е юридически неоправдано същото да бъде разглеждано изолирано от останалите обстоятелства, приети като значими за индивидуализиране отговорността на дееца /в т.см. Решение № 74 от 3.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 155/2019 г., II н. о., НК; Решение №193/05.11.2018г. на ВКС по н.д. № 724/2018г., I н.о., НК; Решение № 497/12.03.15 г. на ВКС по к.н.д. № 1562/14 г., II н.о., НК/.

Анализирайки фактите по казуса, в отличие от първата инстанция, въззивният съд прие, че конкретното деяние не разкрива специфика, завишаваща обществената му опасност извън рамките на характерната за този вид престъпления. Безспорно е, че нарушенията по чл. 25, ал.1 и по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, свързани със задължението на водачите на МПС при извършване на каквато и да е маневра /в случая завой надясно/ да се убедят, че няма да застрашат останалите участници в движението, както и да предприемат мерки, с които да осигурят безопасното преминаване на пешеходците по пешеходна пътека /пропускайки ги да преминат/, са едни от най-тежките такива на правилата за движение по пътищата, довели в случая до възникване на ПТП, с последица – смъртта на пострадалия В.. В същото време обаче, не могат да се пренебрегнат и обстоятелствата по делото, свидетелстващи, че проявеното от страна на подсъдимия невнимание към поведението на пешеходеца, до голяма степен се дължи на интензивния трафик в района на кръстовището, изискващ сериозната му съсредоточеност да наблюдава широк периметър от него, т. е. не е проява на едно поначало самонадеяно и рисково управление от страна на водача, разполагащ със съответния опит, включващо грубо подценяване на важни за безопасността фактори от конкретната пътната ситуация, в който случай по-строгата критика към него би се явила наложителна. Поради това без да се оспорва тежестта на допуснатите от водача Г. нарушения на пътните правила, свързани с отнемане предимството на пешеходката да премине през кръстовището, както и причиненият тежък съставомерен резултат, следва да се приеме, че деянието не разкрива степен на обществена опасност по-голяма от обичайната, характерна за престъпленията от този вид.

На следващо място, конкретно проявеното поведение на подс.Г. към момента на произшествието, довело до съставомерния резултат, не следва да се преценява изолирано, а е необходимо да бъде обмислено и на база на данните, характеризиращи го въобще като водач на МПС. В случая първата инстанция не се е ангажирала с нарочно обсъждане на данните, съдържащи се в приложената по делото справка за нарушител, свидетелстващи за санкционирането на водача Г. във връзка с допуснати нарушения на пътните правила, вместо което, констатирайки наличието на такива санкции, обобщено е приела съществуваща у последния склонност към пренебрегване на изискванията за безопасност на пътя, с който извод въззивната инстанция не може да се съгласи. Сведенията, съдържащи се в приложената по делото справка от ОД МВР-„ПП“-Бургас действително установяват, че към датата на инкриминираното деяние подс.Г. е бил наказван по административен ред – с издадени три НП и осем фиша /спр. л.29-30 от ВНОХД №140/24г. на БАС/.

Обективният облик на водача обаче не се изгражда единствено въз основа на количествен критерий – от броя на допуснатите от него нарушения, без да се изследва задълбочено тяхната давност и преди всичко – характера и обществената им опасност. В случая, не може да се пренебрегне значението на установените факти, че подс.Г. е правоспособен водач на МПС от 1994 г., като санкционираните административни нарушения са били допуснати от него в течение на продължителен период от стажа му като водач /първото административно нарушение е било извършено през 2005г., а последното – през 2020 г./. При отчитане по-нататък давността на наложените административни санкции в контекста на съображенията, развити в ТР №2/2018г. по т.д. №2/2017г. ОСНК ВКС и ТП №1/2015г. по т.д. №1/2014г. ОСС от НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС, се установява, че издадените три НП касаят периода 2005-2007г., което категорично не позволява интерпретирането им в тежест на подсъдимия. Сходно е положението и с издадените фишове, шест от които е видно, че датират преди 2015г., един - издаден през 2018г. /състоящи се преимуществено в нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП /неспазване на маркировка и пътни знаци/ и един - през 2020г. Факт, за който свидетелства цитираната справка също така е, че единственото актуално наказание на водача Г. – глоба от 20 лева, наложена му с фиш през 2020г. е за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ задължение за водачите на ППС да се движат възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, да използват най-дясната свободна лента. Съобразявайки интензитета на допуснатите от подс.Г. нарушения, противно на преценката на първата инстанция, въззивната такава прие, че в случая се касае за поведение, което не носи белезите на системност, упоритост или трайно изградено незачитане на установените правила за движение по пътищата. Изложеното обуславя извод, че макар предходното санкциониране на подс. Г. по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение поначало правилно да е отчетено като отегчаващо обстоятелство, последното не е с голяма относителна тежест и решаващо значение, както и не обосновава на самостоятелно основание съществено завишаване на наказанието лишаване от свобода.

Аргументирайки становището си относно справедливостта на санкцията, съдът неправилно се е основал също на формата на вина, с която е осъществено деянието, приемайки, че е по-тежката от предвидените в закона като възможни за осъществяване на конкретното престъпление по транспорта, а именно съзнавана непредпазливост /самонадеяност/. В тази насока въззивният съд вече изложи съображенията си по-горе, поради което и с оглед на възприетата позиция, че обективното поведение на подсъдимия сочи на това да е действал виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК, намери, че на плоскостта на субективните характеристики на деянието не е възможно да се очертае необходимост от по-строгото санкциониране на извършителя му – подс.Г.. По-нататък, изследвайки обстоятелствата, имащи значение за определяне на обема на наказателната принуда, първоинстанционният съд макар да е извел коректно смекчаващите такива отговорността на дееца, не е оценил същите съобразно действителната им тежест. Подценил е наличните данни, очертаващи личностния профил на подсъдимия в изцяло положителен аспект, обосноваващи извод за ниската му степен на обществена опасност. Фактическите констатации сочат, че подс. Г. е с чисто съдебно минало и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК /спр. т.1, л.145-146 от ДП/. Не са налице също данни за извършени от Г. други противообществени прояви. Същият е семеен, социално добре интегриран, трудово ангажиран, уважаван от колегите си в трудовата среда. Сведенията, представени от разпитания по делото свидетел Е.Д. – ръководител транспорт към фирма „Никитранс груп 2013“ ЕООД, в която подсъдимият работи от 2016г., сочат че последният е старателен и стриктен в работата си като шофьор на тежкотоварен автомобил, винаги следи за изправността на поверените му превозни средства, както и е добър като човек /спр. т.1, л.60 от ДП/. Характеризиращи в положителна насока личността на подсъдимия са и проявеното от последния коректно процесуално поведение, показаната критичност към извършеното, намерила проявление в искреното съжаление и разкаяние за стореното и неговите последици.

В насока смекчаване отговорността на подс.Г. следва да се отчете и направената от въззивния съд преценка за необходимостта от отпадане на обвинението срещу него за допуснати нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал.2, т.1 от ЗДвП и чл. 119, ал.1 от ЗДвП, тъй като същите се характеризират като общи норми спрямо специалните такива на чл.25, ал.1 и чл. 119, ал.4 от ЗДвП.

Съвкупната и обективна преценка на очертаните и изложени по-горе от съда обстоятелства, които са с характер на смекчаващи такива отговорността на подс.Г., първата инстанция правилно е преценила, че не дават основание наказанието на последния да бъде определено в лимитираната от чл. 55 от НК санкционна рамка, тъй като броят и естеството им не удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност или изключителност, като не може да бъде направен също и извод за несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна норма наказание. Отчитането им обаче съобразно действителната им тежест предпоставя отмерване на наказанието значително под средния размер, предвиден в санкционната част на чл. 343, ал. 3, б. "б" НК.

Доводите на защитата, с които се претендира приложимост на чл.55 от НК, включващи твърдения за принос на пострадалата към настъпване на общественоопасния резултат, са неоснователни. По този въпрос съдът вече взе отношение по-горе, приемайки, че очертаните в обвинителния акт факти, признати от подсъдимия, не сочат да е налице съпричиняващо виновно и противоправно поведение на другия участник в транспортното произшествие, а именно – на пешеходката В.. Независимо, че данните по делото сочат на неадекватната й реакция в момента на възприемане на движещата се срещу нея товарна композиция - променила направлението си на движение в същата посока, в която се е движила и композицията, доколкото не се установява същата да е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, което да стои в причинна връзка с резултата /преминавайки кръстовището на разрешен сигнал на светофарната уредба/, резонно следва заключението, че поведението й не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността на водача Г. обстоятелство. Само когато чуждото поведение /на пострадалия или на трето лице/ е създало предпоставки за настъпването на пътното произшествие и по този начин е допринесло за причиняване на вредоносния резултат, то е сред обстоятелствата, които следва да намерят отражение при индивидуализацията на наказанието на дееца /вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК/.

Съобразявайки изложеното до тук, въззивният съд прие, че отмерената от първостепенния съд санкция на дееца от шест години лишаване от свобода, макар и в размер под средния такъв, предвиден за съответното престъпление, се явява прекомерно завишена, поради което следва да бъде редуцирана. Изхождайки от принципите на целесъобразност, справедливост и хуманност, които стоят в основата на наказанието и преследваните с него цели, съдът прие, че наказанието на подс.Г. следва да бъде намалено до размера от четири години и шест месеца лишаване от свобода, който е по близък до минималния такъв, предвиден за съответното престъпление. В съответствие с императивните изисквания на чл.58а, ал.1 от НК, индивидуализираното по чл.54 от НК от тази инстанция основно наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода следва да се намали с една трета, като на подсъдимия бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода. Така определеното по вид и размер наказание според настоящия съдебен състав, се явява справедливо и отговарящо на целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК. Същото в достатъчна степен ще способства за поправянето на подсъдимия, ще отнеме възможността на последния да върши други престъпления, както и ефективно ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. Горното налага изменяване на присъдата в тази й част.

Следващият основен въпрос, които е необходимо да бъде разгледан при преценка на основателността на въззивната жалба за явна несправедливост на наказанието е дали определеното такова от три години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно или е възможно отлагането му по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

В случая няма спор, че обективните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, а именно: липсата на предходни осъждания и размерът на наложеното наказание "лишаване от свобода" са налице. Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани комплексно, дава основание на въззивния съд да приеме, че е налична и последната предпоставка - за постигане на всички цели по чл. 36 от НК и най- вече за поправянето на дееца, не е наложително същият да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 3 години лишаване от свобода.

Наказателният кодекс изрично подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец, при преценката относно приложението на института на условното осъждане, без разбира се да игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на обществото. Съдебната практика също е постоянна във виждането си, че за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко въпроса, дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като съдът е длъжен да направи тази преценка и с оглед нуждите на генералната превенция, която също се явява цел на наказанието. Следователно при решаването на въпроса дали е целесъобразно приложението на чл.66, ал.1 от НК, индивидуалната и генералната превенция следва да бъдат анализирани в светлината на диалектическата им връзка, какъвто е и замисълът на законодателя. Ето защо, когато съдът преценява дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или условно, той трябва да вземе предвид както личните качества на подсъдимия, така и конкретната обществена опасност на престъплението.

Вярно е, че престъпленията по транспорта, каквото се явява и разглежданото по конкретното дело, попадат сред тези с най-висок ръст в страната ни, което в принципен план предпоставя упражняване на по-тежка държавна принуда, целяща да осигури корекционно въздействие не само върху дееца, но и върху другите членове на обществото. В частност, преследва се както възпитателен ефект, така и предупредителен такъв, насочен към създаване на условия, мотивиращи въздържане от действия, които могат да предизвикат престъпни последици. Съществуващата обаче тенденция към увеличаване извършването на неправомерни деяния по чл. 343 НК не може единствено и самоцелно да обуслови ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Противното би означавало изначално изключване на възможността за приложение на чл. 66 НК по отношение на определен вид престъпление, което е в нарушение на закона, както и би било в нарушение на основния принцип за индивидуализация на наказанието, а именно определянето му в съответствие с индивидуалните особености на всеки конкретен случай.

Що се отнася до обществените очаквания и нагласи, за които се изтъква от прокурора и повереника на частните обвинители, че следва да бъдат удовлетворени със строгото санкциониране на извършителите на транспортни престъпения, то е необходимо да се отбележи, че те не могат да бъдат третирани като обстоятелства, относими към индивидуализация на наказанието и към преценката налице ли са предпоставките за условно осъждане на дееца. И това е така не само поради динамичната промяна в нагласите на обществото, обусловена от редица социални закономерности, а и защото законът изисква съдът да взема решението си единствено по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по конкретното дело, ръководейки се от закона, което категорично изключва повлияването от други фактори, в това число и външния натиск на обществото /в т.см. Решение №289/12.12.2016 г. по н.д. №1082/2016 г на ВКС, ІІІ н.о.; Решение №219/27.01.2015г. на ВКС, ІІІ н.о; Решение №212/02.12.2019г. на ВКС, III н.о./. Ето защо, дори обществените настроения, върху които акцентират държавното и частното обвинение, да бъдат разглеждани в аспекта на преследваната от закона генерална превенция, то те не бива да имат решаващо значение в процеса на индивидуализация на наказанието на плоскостта на начина на изтърпяването му, тъй като те са фактор извън тези, които законодателят е предвидил в чл.66, ал.1 от НК.

Не може да се спори, че престъплението, извършено от подс.Г., е със сериозна тежест, изводима от механизма на реализираното транспортно произшествие, тежестта на допуснатите от последния нарушения на правилата за движение, както и причинения вредоносен резултат. В същото време обаче, конкретно проявеното от подсъдимия престъпно поведение, довело до съставомерния резултат, не може да се преценява изолирано, а е необходимо да бъде обмислено и на база на данните, характеризиращи го въобще като личност. Както вече се посочи по-горе, същият е неосъждан, с добри характеристични данни, трудово и семейно ангажиран, без регистрирани тежки нарушения на пътните правила в актуалната си практика като водач на МПС. В рамките на воденото наказателно производство подсъдимият е демонстрирал поведение, свидетелстващо за осъзната лична вина за причинените тежките последици. Изразеното от него разкаяние е искрено и е белязало цялото развитие на наказателното производство. Само обстоятелството, че същият не е изразил публично / в съдебната зала/ съболезнованията си към близките на загиналата при ПТП /отчетено от първата инстанция в негативен за личността му аспект/, не може да доведе до заключение за неискреност на последния в изказаното съжаление относно настъпилите от деянието тежки последици. Същевременно, на тази основа не би могъл да се формира и извод, че не е осъзнал в пълна степен неправомерното си поведение, че не проявява самокритичност, или че процесът на поправяне при него все още не е стартирал, както неправилно е приел окръжният съд.

Съвкупната оценка на обсъжданите дотук обстоятелства, налага извод, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходима принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. Що се отнася до генералната превенция, то тя също може успешно да бъде постигната с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като условното осъждане оказва в съществена степен предупредителен и възпиращ ефект както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото. И това е така, тъй като при наличие на бъдещо престъпно поведение, подсъдимият изтърпява и отложеното наказание. Коментираният ефект, в настоящият случай ще бъде постигнат чрез определянето на изпитателен срок по чл. 66 от НК в размер на пет години, чиято продължителност се явява сериозен мотив за подс.Г. да се въздържа от бъдещо неправомерно поведение. В съответствие с така направения извод и на основание чл.337, ал.1, т.3 от НПК въззивният съд прие, че следва да измени присъдата, като освободи подс.Г. от изтърпяване на наложеното му наказание от три години лишаване от свобода съгласно чл.66, ал.1 от НК, с установяване на изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Досежно наказанието, визирано в чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК – Лишаване от право да се управлява МПС, съдът, като съобрази всичко изложено по-горе във връзка с оценката на смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства прие, че наказанието следва да бъде намалено до размера от три години. Индивидуализирана в посочения размер кумулативната санкция по чл. 343г от НК е в съответствие със задължителната тълкувателна практика - ТР №61/1980 год. на ОСНК и Постановление №1/17.01.1983г. на Пленума на ВС, като същата ще даде повод на дееца да осмисли поведението си, ще въздейства предупредително върху него, както и ще го възпре от следващи, водещи до неблагоприятни последици действия в практиката му като водач на МПС. Ето защо в тази и част, присъдата също следва да бъде изменена.

Изпитателният срок на наложеното наказание лишаване от свобода заедно с отмерения срок на кумулативната санкция - лишаване от право да управлява моторно превозно в достатъчна степен ще изиграят поправително и възпитателно въздействие по отношение на подс. Г. като водач на МПС. Така индивидуализирана по вид комплексната санкция ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и превантивната роля на наказанието. Следва да се подчертае, че генералната превенция не се основава само и единствено върху размера на наказанието, доколкото с не по- малко значение са неизбежността на същото и навременното санкциониране на престъпното деяние.

С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е присъдил в тежест на подсъдимия Г. направените по делото разноски, постановявайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил, а именно сума в размер на 2550, 60 лева по сметка на ОД МВР-Бургас.

Пред настоящата инстанция частните обвинители Н. И. В. и А. Н. В., видно от приложените договори за правна защита и съдействие /спр. л.48, 49 от въззивното дело/ са направили разноски в размер на по 1 500 лева всеки един за адвокатско възнаграждение на повереника – адв. П. Д. от АК-Бургас, които съобразно правилата на чл. 189 ал.3 от НПК следва да бъдат възложени в тежест на подс.Г.. Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.

След извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното отменяване.

Мотивиран от гореизложеното и като съобрази частичната основателност на доводите във въззивната жалба на подсъдимия, обуславящи необходимостта от изменение на първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският апелативен съд