Решение № 703 от 25.4.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 644/2024 г.

Производството е по реда на Глава деветнадесета „Съдебно обжалване на ревизионния акт“ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Е. К. О. от с.Панайот Хитово, общ.Омуртаг, [ЕГН], срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002524001189-091-001/31.07.2024 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от О. Й. Г., началник на сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и М. А. Б., главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №196/06.11.2024г. на Директор Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателката са определени данъчни и осигурителни задължения за довнасяне на „Енгин Комерс“ ЕООД в размер 18 642, 89 лв. главница и 6 847, 71 лихви, както следва: Отговорност за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2021 г. в размер на 166, 08 лв. – главница и лихва в размер на 42, 69 лв., Отговорност за данък върху доходите по трудови правоотношения и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ за данъчен период м.12.2018г. до м.10.2022г. в размер на главница 3644, 28 лв. и лихва в размер на 1305, 37 лв., Отговорност по ЗДДС за м.12.2018г. и м.02.2019 г. в размер на главница от 456, 61 лв. и лихва в размер на 272, 09 лв., Отговорност за ДОО за осигурители по КСО за данъчен период м.12.2018г. до м.10.2022г. в размер на главница 8234, 81лв. и лихва в размер на 2919, 17 лв., Отговорност за вноски за здравно осигуряване за осигурители за данъчен период м.12. 2018 г. до м.10 2022г. в размер на главница 4106, 12 лв. и лихва в размер на 1580, 72 лв. и Отговорност за УПФ за осигурители по КСО за данъчен период м.12.2018 г. до м.10.2022 г. в размер на главница от 2304, 99 лв. и лихва 762, 67 лв. В жалбата се твърди, че РА е издаден в противоречие с принципите заложени в ДОПК. Нарушен принципа на законност прокламиран от чл.2 ДОПК. Нарушен принципът на обективност по чл. 3 ДОПК. Ревизиращият екип е установил част от фактите, които водят до установяване на задълженията, като не е извършен задълбочен анализ на същите в тяхната взаимна свързаност. В резултат на тези действия е направен погрешен извод за търсене на солидарна отговорност, с което са нарушени правата на данъкоплатеца. Ревизионния акт е издаден с формални мотиви в нарушение на чл.120, ал.1, т.5 ДОПК. Цитирането на фактическата обстановка и правните норми не представлява мотиви на ревизионния акт. Определени са данъчни задължения по реда на чл.19 ДОПК, за задължения на юридическо лице, в което лицето е съдружник и управител. Липсват самостоятелни мотиви на издателя на ревизионният акт, от които да се изведе фактически или правен извод, за наличието или липсата на предпоставките за извършване на ревизия. Органа по приходите е издал РА при недопустими предположения. Видно от мотивите на РА е установено, че лицето е управител и съдружник в едно търговско дружество, което е имало данъчни задължения. Видно от обжалваният РА, органа по приходите е приел, че от 2017г. до 2019г. в търговското дружество са възникнали данъчни и осигурителни задължения, като търговското дружество няма активи или друго имущество, с които да се покрият задълженията. Това е и единствената причина, да се търси солидарна отговорност. Съгласно нормата на чл.109 ДОПК, не се образува производство, ако са изтекли повече от пет години от годината, в която е подадена декларацията или е следвало да бъде подадена декларация. Видно е, че този срок е изтекъл и ревизионното производство е незаконосъобразно. Към датата на ЗВР са изтекли повече от пет години. Цитираният срок е преклузивен. С изтичането на преклузивен срок, се изгубва и правото за търсене на отговорност. Липсват мотиви от страна на адм.орган, от които да се направи непротиворечив извод, коя от многото хипотези на чл. 19 ДОПК е налична. В този смисъл, органа по приходите е допуснал и ограничаване на правото на защита. Съгласно чл.170 АПК, доказателствената тежест е на административният орган. В настоящият случай, административният орган, не е събрал необходимите доказателства, които да послужат за издаване на РА. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Не претендира разноски. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП, се представлява по делото от надлежно упълномощения на основание чл. 12 ал.1 ЗНАП гл.юрисконсулт Д.М., която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна. Претендира на осн.чл. 161 ал.1 ДОПК присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер определен съобразно материалния интерес на спора и предвид правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следното от фактическа срана: Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия от 05.03.2024 г. и последвалата я Заповед за изменение, издадени от надлежно оправомощен орган по приходите и връчени редовно, на Е. К. О., в качеството й на лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК, е извършена ревизия, приключила с оспорения РА, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността й за задълженията за данъции и задължителни осигурителни вноски на „Енгин Комерс“ ЕООД, ЕИК 204579116, в размер 18 642, 89 лв. главница и 6 847, 71 лихви. За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, са предприети и изпълнени процесуални действия, описани подробно в констативната част на изготвения Ревизионен доклад, неразделна част от РА по см. на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. На О. е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) от 11.03.2024 г. Отговор не е бил депозиран. С Протоколи от 15.05.2024 г., са присъединени събраните доказателства в проведените спрямо жалбоподателката и „Енгин Комерс“ ЕООД предходни проверки за установяване на факти и обстоятелства, от значение за ревизионното производство. На основание чл. 57 от ДОПК са поискани писмени обяснения и документи от „Счетоводна къща Алекса“ ООД, досежно възложените му от О., в качеството й на управител на „Енгин Комерс“ ЕООД, правомощия по осъществяване на счетоводната отчетност на дружеството и подаване на следващите се годишни отчети и данъчни декларации. След извършена справка в Търговския регистър е констатирано, че „Енгин Комерс“ ЕООД е юридическо лице, учредено на 05.05.2017 г., с актуални седалище и адрес на управление, област Търговище, община Омуртаг, с. Панайот Хитово, [улица]. Записаният и внесен капитал е в размер на 100, 00 лв. Задълженото юридическо лице е регистрирано по ЗДДС на 22.01.2018 г., при упражнявана дейност производство на хляб, хлебни изделия и пресни сладкарски изделия, и дерегистрирано на 13.02.2019 г., при установени обстоятелства по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ „Енгин Комерс“ ЕООД е Е. К. О.. При тези данни, ревизиращите са приели, че жалбоподателката попада в обхвата на изброените в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК лица - управител, член на орган на управление на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. С ревизията е установено още, че в периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2023 г., дружеството е формирало ликвидни изискуеми задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, за корпоративен данък, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за данък върху добавената стойност, за вноски за ДОО, 3О и ДЗПО-УПФ, дължими от осигурителя, ведно с начислените към тях лихви, непогасени към датата на издаване на ревизионния акт, в общ размер на 52210, 49 лв., от които 36509, 40 лв. главници и 15701, 09 лв. лихви. Процесиите публични вземания са декларирани от „Енгин Комерс“ ЕООД с годишни данъчни декларации по ЗКПО, декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ/чл. 201 от ЗКПО, декларации образец 6 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.) и Наредба № Н- 13/17.12.2019 г. и справки-декларации по ЗДДС, подадени по електронен път и присъединени към образувано изпълнително дело № 180533572/2018 г. Въз основа на получени от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна данни, е констатирано, че на 18.10.2023 г. на дружеството е връчено съобщение за доброволно изпълнение от 19.06.2018 г. за неплатени публични задължения за корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, данък върху добавената стойност, ДОО, 3О и УПФ (за осигурители), в общ размер на 8673, 31 лв. главници и 175, 12 лв. лихви. С постановления от 25.07.2019 г. и 04.02.2021 г. са наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Дружеството не е погасявало и текущите си задължения, поради което с нарочни разпореждания същите са включени в изпълнителното дело. От длъжника доброволно са заплатени суми на 06.12.2021 г. в размер на 925, 00 лв., на 31.12.2021 г. в размер на 242, 00 лв., на 01.04.2022г. в размер на 1155, 00 лв., на 12.05.2022 г. в размер на 375, 00 лв. и на 01.06.2022 г. в размер на 360, 00 лв., които са разпределени по образуваното изпълнително дело. С оглед факта, че средствата са били недостатъчни да погасят дълга към фиска в пълен размер, както и обстоятелството, че задълженото юридическо лице не притежава недвижимо и движимо имущество, както и авоари по банковите си сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните му задължения, публичният изпълнител е категоризирал „Енгин Комерс“ ЕООД като задължено лице с несъбираем дълг. Жалбоподателката, в качеството му на едноличен собственик на капитала в „Енгин Комерс“ ЕООД, е разпределила дивиденти в размер на 41731, 88 лв. през м. 10/2022 г. Тези действия са извършени на основание 5 бр. протоколи на общото събрание на дружеството, проведени на 03.10.2022 г., на 11.10.2022 г., на 17.10.2022 г., на 24.10.2022 г. и н а 27.10.2022г., като сумите са изплатени въз основа на разходни касови ордери (РКО), издадени на датите на взетите решения. В хода на предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-03002523112085-073-001/13.09.2023 г., е констатирано, че през 2022 г. по сч. с/ка 122 „Неразпределена печалба от минали години“ са регистрирани дебитни обороти в размер на 41731, 88 лв., съответстващи на вписаните суми в ангажираните от задълженото лице протоколи от проведени общи събрания в дружеството, с които са взети решения за разпределение на дивиденти. След извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП, органите по приходи са установили, че от платеца на доходите „Енгин Комерс“ ЕООД е подадена декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗД ДФЛ/чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, с която за четвърто тримесечие на 2022 г., е декларирано дължим окончателен данък върху дивидентите в полза на местни физически лица в размер на 2086, 59 лв., изчислен върху брутна сума 41731, 88 лв. Декларираните задължения не са внесени. Същите са присъединени към образуваното изпълнително дело. При тази фактическа обстановка, ревизиращите са приели, че О. недобросъвестно е препятствала събирането на декларираните от управляваното от нея дружество „Енгин Комерс“ ЕООД данъци и задължителни осигурителни вноски. Направен е извод, че именно със съзнателните й действия по изплащането на дивиденти от касата на дружеството, вкл. при знанието й за наличието на изискуеми и ликвидни публични задължения и за образуваното изпълнително производство, жалбоподателката е осуетила събирането на публичните задължения, поради което е прието за безспорно наличието на причинно-следствена връзка между действията на лицето и невъзможността за удовлетворяване на фиска. В резултат, органите по приходите са заключили, че е изпълнен фактическият състав, пораждащ отговорността на Е. К. О. по см. на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за несъбраните задължения на „Енгин Комерс“ ЕООД в общ размер на 27634, 16 лв. главници и 14097, 72 лв. лихви, посочени в конкретика по видове задължения, периоди и размери в таблица 1 от оспорения РА. Ревизията е приключила с оспорения Ревизионен акт /РА/ № Р-03002524001189-091-001/31.07.2024 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от О. Й. Г., Началник на сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и М. А. Б., главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №196/06.11.2024г. на директор Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на жалбоподателката са определени данъчни и осигурителни задължения за довнасяне на „Енгин Комерс“ ЕООД, в размер 18 642, 89 лв. главница и 6 847, 71 лихви, както следва: Отговорност за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2021 г. в размер на 166, 08 лв. – главница и лихва в размер на 42, 69 лв., Отговорност за данък върху доходите по трудови правоотношения и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ за данъчен период м.12.2018г. до м.10.2022г. в размер на главница 3644, 28 лв. и лихва в размер на 1305, 37 лв., Отговорност по ЗДДС за м.12.2018г. и м.02.2019 г. в размер на главница от 456, 61 лв. и лихва в размер на 272, 09 лв., Отговорност за ДОО за осигурители по КСО за данъчен период м.12.2018г. до м.10.2022г. в размер на главница 8234, 81лв. и лихва в размер на 2919, 17 лв., Отговорност за вноски за здравно осигуряване за осигурители за данъчен период м.12. 2018 г. до м.10 2022г. в размер на главница 4106, 12 лв. и лихва в размер на 1580, 72 лв. и Отговорност за УПФ за осигурители по КСО за данъчен период м.12.2018 г. До м.10.2022 г. в размер на главница от 2304, 99 лв. и лихва 762, 67 лв. РА е обжалван изцяло в рамките на законния срок по административен ред съгласно чл. 152 ДОПК, пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна. По отношение задълженията за: корпоративен данък за 2017 г.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за м. 12/2017 г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 10 и 11/2018 г.; за ДДС за периода от м. 02/2018 г. до м. 07/2018 г. и за периода от м. 09/2018 г. до м. 11/2018 г.; за ДОО и ДЗПО-УПФ (за осигурители) за м. 12/2017 г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 10 и 11/2018 г. и за здравно осигуряване (за осигурители) за периода от м. 12/2017 г. до м. 11/2018 г., срокът по чл.109, ал. 1 ДОПК е изтекъл към момента на образуване на ревизионното производство. За тези задължения, в определените със съответния материален закон срокове, от „Енгин Комерс“ ЕООД са подадени данъчни декларации през 2018 г., поради което срокът за образуване на ревизионното производство за издаване на ревизионен акт по чл. 21 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2019 г. и е изтекъл на 01.01.2024 г. Ревизионното производство за ангажиране на отговорност на Е. К. О. за посочените по-горе задължения, по данъчни периоди, е започнало на 19.03.2024 г., когато е връчена заповедта за възлагане на ревизия, т.е. след изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. По тези съображения, възраженията на жалбоподателката били приети за основателни и оспореният РА, в частта, в която е ангажирана отговорност на Е. К. О. за процесиите задължения на „Енгин Комерс“ ЕООД за корпоративен данък за 2017 г.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за м. 12/2017 г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 10 и 11/2018 г.; за ДДС за периода от м. 02/2018 г. до м. 07/2018 г. и за периода от м. 09/2018 г. до м. 11/2018 г.; за ДОО и ДЗПО-УПФ (за осигурители) за м. 12/2017 г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 10 и 11/2018 г. и за здравно осигуряване (за осигурители) за периода от м. 12/2017 г. до м. 11/2018 г., възлизащи сумарно на 8991, 27 лв. главници и 7250, 01 лв. лихви е бил отменен. Жалбоподателят е обжалвал РА в цялост, т.е. и по отношение на отменената част на РА. С влязло в сила определение №82 от 16.01.2025 г. е била оставена без разглеждане жалбата, против оспореният РА, в частта, в която е ангажирана отговорност на жалбоподателката за задължения на „Енгин Комерс“ ЕООД за корпоративен данък за 2017г.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за м.12/2017г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 10 и 11/2018; за ДДС за периода от м. 01/2018 г. до м. 07/2018 г. и за периода от м. 09/2018 г. до м.11/2018 г.; за ДОО и ДЗПО – УПФ (за осигурители) за м. 12/2017 г., м.01, 02, 03, 04, 05, 06 10 и 11/2018 г. и за здравно осигуряване (за осигурители) за периода от м.12/2017 г. до м. 11/2018 г., възлизащи сумарно на 8991, 27 лв. главници и 7250, 01 лв. лихви и производството е било прекратено в тази му част. Жалбата срещу РА, обжалван по административен ред и настоящата са с идентично съдържание. Претенцията на жалбоподателката е била и е за погасяване на задължения възникнали до датата на връчване на ЗВР. Както бе отбелязано същата е била уважена от адм.орган и жалбата е оставена без разглеждане, а производството прекратено в тази му част, след уточнение от страна на жалбоподателката. При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 160 ал.2 от ДОПК относно законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт, съдът прави следните правни изводи: От приложените на хартиен и електронен носител по делото ЗВР, РД и РА, както и от направените по делото екранни снимки на данните за статуса на КЕП, с които са подписани тези документи, и съдържащи информация за точното време на подписването им, следва извода за това, че тези актове са подписани с валидни КЕП от посочените в тях като издатели лица. Заповед за възлагане на ревизия Р-03002524001189-020-001 от 05.03.2024г.е издадена от компетентен орган при спазване на изискването на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, определен със Заповед №Д-10/02.01.2024г. на Директора на ТД на НАП – Варна. РД е издаден от компетентните лица и в срока по чл. 117 ал.1 ДОПК, и има съдържанието, регламентирано в чл. 117 ал.2 ДОПК. РА е издаден от компетентните органи по смисъла на чл. 119 ал.2 ДОПК – органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, в рамките на законоустановения срок по чл. 119 ал.2 ДОПК от датата на подаване на възражението срещу РД. Същият има предвиденото в чл. 120 ал.1 ДОПК съдържание. ЗВР, РД и РА са били надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път чрез ИС „Контрол“. Решението, с което е потвърден РА, също е издадено от компетентен решаващ орган по смисъла на чл. 152 ал.2 ДОПК. Предвид изложените данни съдът намира, че ЗВР, РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. Актовете са издадени в предвидената от закона форма и не са установени съществени нарушения на процесуалните правила по издаване на РА. Относно спазването на материалноправните разпоредби по издаване на РА съдът съобрази следното: Жалбоподателката е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството от създаването му. При липсата на оспорване на фактическите констатации в РА на преценка подлежи правилното прилагане на материалния закон при решаване на спорния въпрос формират ли установените факти хипотезата на чл. 19 ал.2 ДОПК, въз основа на които е ангажирана отговорността на жалбоподателката. Отговорността на третото лице при условията на чл. 19 ал.1 и ал.2 ДОПК е особена лична имуществена отговорност, която предвид разпоредбата на чл. 20 ДОПК има субсидиарен характер спрямо отговорността на главния длъжник – юридическото лице. По силата на чл. 21 ал.1 ДОПК отговорността на третото лице се установява с издаването на ревизионен акт. Именно такъв в случая се явява оспореният ревизионен акт. Съгласно чл. 20 от ДОПК, в случаите по чл. 19 от с.к., обезпечението и предварителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно и/или осигурително задължение отговарят членовете на органите на управление или управителите им. В случая, установено е, а и не е спорно, че декларираните от „Енгин Комерс“ ЕООД данъчни и осигурителни задължения в периода от м. 12/2018 г. до м. 10/2022 г., вкл., не са внесени доброволно в регламентираните със съответните материални закони срокове. В тази връзка, от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна са предприети възможните и допустими по реда на ДОПК действия. Възникналите в този период публични вземания са присъединени към образуваното изпълнително дело № 180533572/2018 г. срещу дружеството длъжник. Отделно от това, на представляващата задълженото юридическо лице, е връчено ИПДПОЗЛ от 24.10.2023 г., с цел установяване притежаваните от дружеството активи. Не е спорно, и че по образуваното спрямо „Енгин Комерс“ ЕООД изпълнително дело са постъпили общо пет суми: на 06.12.2021 г. в размер на 925, 00 лв., на 31.12.2021 г. в размер на 242, 00 лв., на 01.04.2022 г. в размер на 1155, 00 лв., на 12.05.2022 г. в размер на 375, 00 лв. и на 01.06.2022 г. в размер на 360, 00 лв., след наложени обезпечителни мерки върху банковата сметка на длъжника. Видно от публикуваните в Търговския регистър Баланси на дружеството към 31 декември на 2020 г. и 2021 г., „Енгин Комерс“ ЕООД не е притежавало и не притежава активи, освен касови наличности. Правилен е извода, че е изпълнена разпоредбата на чл. 20 от ДОПК. С нормата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. В производството по чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вземането на данъците или задължителните осигурителни вноски от задълженото лице се насочва към трети лица. Тези трети лица, спрямо които може да се насочи вземането (данъците или задължителните осигурителни вноски), са изчерпателно изброени от ДОПК. Това са управители или членове на органа на управление на задълженото лице. Отговорността спрямо тези лица може да се реализира само при наличие на предвидените в чл. 19 ДОПК предпоставки. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Легалните дефиниции на понятията „дивидент" и „скрито разпределение на печалба" са дадени в § 1, т. 4 и 5 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, т. 4 „Дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително: а) доходи от акции; б)доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалба. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разходи, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата, т. 5 „Скрито разпределение на печалба" са: а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а" и „б"; За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, е необходимо да са изпълнени кумулативно няколко предпоставки: 1) субект на отговорността е лицето, което има качеството на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; 2) задълженото юридическо лице да има непогасени задължения; 3) активни действия на субекта на отговорността, вследствие на които имуществото на задълженото лице е намаляло, които обхващат две отделни хипотези: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, вкл. предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните и б/ обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на трето лице; 4) поведението на лицето да е недобросъвестно; 5) наличие на причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на данъци или задължителни осигурителни вноски; 6) да е налице невъзможност за събиране на публичните вземания. Само при наличието на всички тези елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение. По данни от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ дружеството „ЕНГИН КОМЕРС" е учредено на 05.05.2017 г. с управител и едноличен собственик на капитала - Е. К. О.. Следователно тя притежава качеството на управител, собственик и представляващ „ЕНГИН КОМЕРС" с ЕИК 204579116 за ревизирания период. Задълженията на „ЕНГИН КОМЕРС" с ЕИК 204579116 към НАП са възникнали с подадени от дружеството декларации за дължими данъци по времето, в което Е. К. О. е негов едноличен собственик на капитала и управител, от което следва извода, че на нея е известно, че дружеството има декларирани, но неплатени задължения. Подавани са Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, с която е деклариран корпоративен данък за 2017 г. и 2021 г., декларации обр. 6, с които са декларирани данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, ДОО – за осигурители, универсален пенсионен фонд - за осигурители и вноски за здравно осигуряване – за осигурители, както и справка-декларация по ЗДДС, с която е деклариран дължим ДДС за периодите от 01.02.2018 г. до 31.07.2018 г., за периода от 01.09.2018 г. до 31.12.2018 г. и за периода на м.02.2019 г. Декларираните задължения не са погасени. Жалбоподателката е субект на отговорност по чл. 19, ал.2 за публични задължения на „ЕНГИН КОМЕРСЕООД, възникнали в периода 01.10.2017 г. - 30.06.2023 г., тъй като в този период е била управител и представляващ на дружеството. Декларираните задълженията за данъци и осигурителни вноски на „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД са категоризирани като „несъбираем" от Дирекция „Събирани" при ТД на НАП Варна. С протокол Кд73 № Р-03002524001189-ППД-003/15.05.2024 г. са приобщени документи от приключила проверка на дружеството. Приобщени са счетоводни регистри и протоколи за разпределяне на дивидент и РКО, съгласно които през 4-то тримесечие на 2022 г. от Е. К. О., собственик на „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД, са взети решения за разпределяне на дивидент от натрупана печалба, както следва: протокол от 03.10.2022 г., с който е разпределен дивидент в размер на 9 800 лева. Сумата е изплатена с РКО № 26/03.10.2022 г.; протокол от 11.10.2022 г., с който е разпределен дивидент в размер на 9 800 лева. Сумата е изплатена с РКО № 27/11.10.2022 г.; протокол от 17.10.2022 г., с който е разпределен дивидент в размер на 9 800 лева. Сумата е изплатена с РКО № 28/17.10.2022 г.; протокол от 24.10.2022 г., с който е разпределен дивидент в размер на 9 800 лв. Сумата е изплатена с РКО № 29/24.10.2022 г.; протокол от 27.10.2022 г., с който е разпределен дивидент в размер на 2 531.88 лева. Сумата е изплатена с РКО № 30/27.10.2022 г. Протоколите и разходните-касови ордери са подписани лично от управителя Е. К. О.. Със сумата на изтеглените от Е. К. О. парични средства от касата на „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД, имуществото на дружеството е намаляло с 41 731.88 лв., като размера на намалението на имуществото е възпрепятствало събирането на изискуемите публични задължения за данъци и осигурителни вноски на „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД. В качеството си на управител Е. О. се е разпоредила за извършване на плащания в брой от касата на дружеството под формата на дивидент, според приобщените с протокол Кд73 № Р- 03002524001189-ППД-003/15.05.2024 г. протоколи и разходни-касови ордери общо за сумата от 41 731.88 лв., изплатени съответно на 03.10.2022 г., на 11.10.2022 г., на 17.10.2022 г., на 24.10.2022 г., и на 27.10.2022 година. В началото на 2022 г. дружеството е разполагало с 58 751.94 лв. по сметка 501 „Каса в лева", по данни от оборотната ведомост, приобщена с протокол Кд73 № Р- 03002524001189-ППД-002/15.05.2024 г., а след изплащане на дивидентите към 31.12.2022 г. по сметка 501 „Каса в лева" в дружеството са били налични 4 984.63 лева. С решения за разпределяне на дивидент от 03.10.2022 г., от 11.10.2022 г., от 17.10.2022 г., от 24.10.2022 г. и от 27.10.2022 г. са разпределени такива в общ размер на 41 731.88 лева. След извършени справки в информационния масив на НАП е установено, че към момента на разпределяне на дивидентите, дружеството „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД е имало задължения за корпоративен данък за внасяне за 2017г. и за 2021 г., задължения по справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди/ДП/ от 02/2018 г. до 07/2018 г., от 09/2018 г. до 12/2018 г. и за ДП 02/2019 г., задължения по декларации обр. 1 и обр. 6 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за периода от месец март 2018 г. до месец юни 2018 г., за периода от месец октомври 2018 г. до месец март 2020 г., от месец септември 2020 г. до месец септември 2022 г., както и задължение по наказателно постановление от 14.12.2020 г. за непубликуван годишен финансов отчет за 2019 г. в Търговския регистър и РЮЛНЦ в общ размер на 30 315.33 лева. Към момента на взимане на решението за изплащане на дивиденти в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД е Е. О. безспорно е знаела финансовото състояние на дружеството, както и задълженията за данъци и осигуровки, които има към момента на вземане на решенията, поради факта, че е подписала публикуваните годишни финансови отчети за дейността на дружеството за 2017 г., за 2018 г., за 2020 г. и за 2021 г., които отчети са приобщени към адм.преписка - протокол Кд73 № Р-03002524001189-ППД- 001/15.05.2024 г. Наличието на решенията на едноличния собственик на капитала и разписките към тях доказват извършените от Е. О. плащания. В качеството си на управител ревизираното лице е била със знанието за наличните - възникнали и изискуеми данъчни и осигурителни задължения и вместо да предприеме необходимите действия за тяхното своевременно погасяване, е изплатила наличните в дружеството парични средства под формата на дивиденти, до степен същите да бъдат изцяло изчерпани. Като едноличен собственик и управител на дружеството О. е знаела факта за финансовото състояние на дружеството и наличните данъчни и осигурителни задължения и е могла да разпореди първо да се погасят публичните задължения на дружеството и едва при наличие на свободни парични средства да се извърши плащане на дивиденти на едноличния собственик на капитала. В хода на ревизионното производство е установено, че по банкови сметки на дружеството с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210025-022- 0006225/04.02.2021 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка на „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД находяща се в „Първа инвестиционна банка" АД за сумата от 23 716.98 лв. От друга страна, публичен изпълнител при ТД на НАП Варна ИРМ Търговище е извършил и проучване на имущественото състояние на дружеството, при което е установено, че не са налице движими и/или недвижими вещи. Съгласно приобщени банкови извлечения с протокол Кд73 № Р-03002524001189-ППД-001/15.05.2024 г. е видно, че по ИД 180533572/2018 са постъпили следните суми: на 03.12.202 г. в размер на 925 лв., на 31.12.2021 г. в размер на 242 лв., на 01.04.2022 г. в размер на 1 155 лв., на 11.05.2022 г. в размер на 375 лв. и на 01.06.2022 г. в размер на 360 лв. Въз основа на така предоставената от Дирекция „Събиране" при ТД на НАП Варна информация, както и данните съдържащи се в цитираната оборотна ведомост безспорно се удостоверява факта, че вследствие на извършеното от страна на Е. О. недобросъвестно разпределяне на дивиденти, имуществото на дружеството е намаляло до степен да не може да погаси възникналите и изискуеми данъчни и осигурителни задължения. Предвид така установените факти и обстоятелства, безспорно може да се обоснове извода, че разпределянето на дивиденти е целяло именно разходване на наличните парични средства в дружеството с цел неплащане на задълженията на юридическото лице за данъци и осигурителни вноски към бюджета. В този смисъл е налице и кумулативно изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно наличието на причинно-следствена връзка между поведението на Е. К. О. в качеството на управител на „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД и невъзможността за събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски от юридическото лице. Следствие от недобросъвестното действие на Е. К. О., а именно тегленето на парични средства от касата на дружеството „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД, изплатени на ревизираното лице под формата на дивиденти, след решение на общото събрание на „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД с едноличен собственик Е. К. О., имуществото на дружеството е намаляло и това е станало причина за невъзможността да бъдат събрани задълженията на задълженото лице за ДДС, Корпоративен данък, Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, ДОО - за осигурители, Универсален пенсионен фонд - за осигурители и Вноски за здравно осигуряване - за осигурители в декларирания им размер. В хода на производството е била изпратена служебна бележка до отдел „Събиране" с искане да бъдат представени данни и документи за предприети действия от публичния изпълнител по повод изпълнително дело 180533572/2018 г. за събиране на задължения на „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД, ЕИК 204676540, декларирани от дружеството. Получен е отговор - служебна бележка с вх. № 12364#1/12.06.2024 г., в която са описани предприетите действия и са представени съответните документи, свързани с тях. „ЕНГИН КОМЕРС" ЕООД е определено задължено лице в категория "несъбираем дълг". Съгласно чл. 19, ал. 4 от ДОПК, отговорността на Е. К. О. за непогасените задължения по ал. 2 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото, което е в общ размер на 41 731.88 лева. Институтът на отговорността по чл. 19 от ДОПК по същество представлява субсидиарна отговорност на един субект по отношение на вземане от публично-правен характер, което по принцип е дължимо от друго лице. Целта на производството е вземането да се насочи, освен към длъжника и към трети лица. Действията на управителя да изтегли парични средства от касата на дружеството и да ги разпредели под формата на дивидент, по съществото си представляват разпореждане с имуществото на дружеството и са предпоставка за невъзможност да бъдат събрани данъчните задължения на дружеството. Т.е. доказано е обстоятелството, че поведението на управителя е причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. По отношение на Е. К. О. са доказани предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Фактът, че към моментите на разпределение на дивиденти жалбоподателката вече е знаела за съществуващите задължения на управляваното от нея дружество и въпреки това не е насочила средствата към погасяване на последните, сочи на съзнателно действие, целящо намаляване имуществото на дружеството и създаване на невъзможност за заплащане на задълженията за данъци и ЗОВ. Нормите на чл. 19 ал.10 и ал.11 от ДОПК съдържат две презумпции за недобросъвестност: ал.10/ Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението; и ал.11/ Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2, 3 и 5, когато действието е извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството. Ето защо и въз основа на законовите презумпции и с оглед на установените факти се доказва и субективната страна, състава на чл. 19 ал.2 ДОПК, а именно недобросъвестността на ревизираното лице. Описаните от обективна и субективна страна действия на ревизираното лице обуславят в пряка причинно – следствена връзка настъпилите последици, а именно намаленото имущество на дружеството и невъзможността да бъдат погасени неговите задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, доколкото коментираните по – горе данни за имущественото състояние на дружеството показват липса на активи, с които да може да се погасят публичните му задължения. При това положение съдът приема, че в частта, която е потвърдена РА, размерът на главницата е определен съобразно изискванията на чл. 19 ал.1 ДОПК/до размера на непогасеното вземане/ и на чл. 19 ал.4 във вр.с ал.2 ДОПК/ до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото/. По силата на чл. 175 ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. За главния длъжник, какъвто е дружеството, задължението за лихва върху непогасените задължения е безспорно. По отношение на субсидиарния длъжник по чл. 19 ал.1 и ал.2 ДОПК, каквато е жалбоподателката, следва да се посочи, че същата попада в категорията на задължените лица по чл. 14 т.3 ДОПК - отговаря за непогасените задължения на лицата по чл. 14 т.1 и т.2 ДОПК: лицата, които са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски/каквото е дружеството/и на лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски/дружеството/. Нормата на чл.16 ал.3 ДОПК регламентира обема на отговорността на третото задължено лице като посочва, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. При наличието на такава изрична норма и липсата на законова забрана за начисляване на лихви в случаите на посочения вид отговорност, определянето на лихви за просрочие в обжалвания РА се явява законосъобразно. В случая се касае за установяване на публични задължения, а съгласно чл. 162, ал. 2 т.9 във вр.с т.1 ДОПК такива са и задълженията за лихви върху вземанията за данъци и ЗОВ. В този смисъл е и задължителното тълкуване, направено с ТР №5/29.03.2021г. по т.д. №7/2019г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, според което отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. При така изложените съображения, съдът намира за налични предпоставките на чл. 19 ал.2 ДОПК за ангажиране на субсидиарната отговорност на управителя. С оглед направената преценка за законосъобразност на оспорения РА и предвид неоснователността на наведените с жалбата доводи съдът намира, че разгледаната жалба следва да бъде отхвърлена. По претенцията за разноски. Съгласно чл. 161 ал.1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид изхода на правния спор на разглеждане подлежи претенцията за разноски на ответната страна, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 689, 25 лв., съобразно материалния интерес. В случая ответникът е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт. Претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 161 ал.1 изр. посл. ДОПК във връзка с чл. 8 ал.1 във вр. с чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес и е в минимален размер на 2689, 24 лева. В случая от оспорващата страна не е направено възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 предл.посл. от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът