Решение № 55 от 30.5.2025 г. на Районен съд - Берковица по дело № 63/2025 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Д. Ц. Б. против Наказателно постановление № 92 от 11.12.2023г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ - гр. София с което на жалбоподателя на основание чл. 115, ал. 2 от Закона за лечебните заведения е наложена глоба в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 39, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/.

Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Берковица с Решение № 240/05.03.2025 г. на АдмС-Монтана по КАНД 44/25 г., с което е било отменено Решение № 107/29.11.2024 г. по АНД 12/24 г. по описа на РС- Берковица.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административнонаказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна, че:

На 04.07.2023 г. - датата на която е установено и документирано в Лечебно-процедурен картон ЛПК № 232 и финансов документ - фактура № 1200098099 от 04.07.2023 г., д-р Д. Б. е осъществявала дейност по ФРМ /физикална и рехабилитационна медицина/ без да е била регистрирана като АСМП /амбулатория за специализирана медицинска помощ/.

При така възприетата фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателката е извършил нарушение на на чл. 39, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и й е наложил глоба в размер на 2000 лева.

Обжалваното Наказателно постановление № 92 от 11.12.2023г. /л.12-16 по делото/ е съставено въз основа на АУАН № А-2241/02.11.23 г. /л. 18-21 по делото/.

Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените писмени доказателства по административнонаказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.

В периода от 14.08.2023 г. до 18.08.2023 г. е извършена извънредна проверка в Балнеохотел „Тинтява”, гр. Вършец, ул. „Васил Левски” №16 въз основа на Заповед № РД-13-747/10.08.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /л. 27/.

Д-р Д. Б. работи в Балнеохотел „Тинтява”, гр. Вършец като лекар физиотерапевт /което се потвърждава от Трудов договор № 94/01.03.2021 г. на л. 56, в който не е уговорен срок, предвид което се счита като такъв за неопределено време на основание чл. 67, ал. 2 КТ, длъжностна характеристика на л. 57-58, писмено разписание на длъжностите на л. 73-75, квалификационни документи - дипломи за завършено образование на л. 59- 60/.

Същата е извършила преглед и е назначила физиотерапевтични процедури, според водещата диагноза и състоянието на Д.С.В., която е пребивавала в балнеохотела в периода 24.06. до 04.07.2023 г., включително, което е отразено в Лечебно-процедурен картон ЛПК № 232 от 04.07.23 г. /л. 61/ и Журнал за извършени процедури /л. 66-68/, за което е издаден финансов документ - фактура № 1200098099 от 04.07.2023 /л. 62/.

На л. 71 -72 по делото се намира писмено обяснение от Д-р Д. Б. с дата 18.07.23 г., в което признава, че е извършила преглед на лицето Д.С.В. и й е назначила процедури, за които сочи, че са напълно съобразени с диагнозата й.

Не са представени доказателства Д-р Д. Б. да е регистрирарана като АСМП /амбулатория за специализирана медицинска помощ/.

Въз основа на тези факти е съставен АУАН А-2241/02.11.23 г. /л. 18-21 по делото/ въз основа, на който е съставено и обжалваното Наказателно постановление № 92 от 11.12.2023г. /л. 12-16 по делото/.

Жалбоподателката не е подала възражение срещу издадения АУАН.

По настоящото съдебно производство са разпитани свидетелите д-р П. Д. П. – актосъставител, както и свидетеля И. Х. Х., който е свидетел по съставянето на акта. Разпитаните свидетели потвърдиха описаната в АУАН А- 2241/02.11.23 г. /л. 18-21 по делото/ фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Възраженията в жалбата и поддържани в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката не могат да бъдат приети от съда за основателни.

Относно оплакванията за неправилното отразяване на ЕГН и установяване на самоличността на нарушителката:

С оглед дадените указания в отменителното решение на АдмС-Монтана в случая се касае за фактическа грешка, която не се отразява на законосъобразността на наказателното постановление и не е основание за отмяна на същото.

Това е така, тъй като допуснатата грешка при изписването на ЕГН на нарушителя с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобно процесуално нарушение не може да се окачестви като съществено даващо повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Това разрешение кореспондира с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая обаче такива съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, не са налице.

Допуснатата грешка в изписването на ЕГН не е пречка да се установи личността на нарушителката и това не е довело до ограничаване на нейните права – посочени са трите й имена, адрес по местоживеене, място на работа, специалност, като в НП са описани и доказателства, от които се установява нейната самоличност - трудовия й договор и квалификационните й документи, които са приложени по делото.

В тази връзка несъстоятелни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, че самоличността й не е била потвърдена с документ за самоличност, каквото изискване законът не поставя още повече, че самата тя писмено е признала, че е извършила преглед на лицето Д.С.В. и й е назначила процедури /писмено обяснение на л. 71-72 по делото, което не е оспорено по делото/.

Относно оплакването, че обжалваното наказателно постановление не било мотивирано:

Оплакването е общо и декларативно, като не се съдържат конкретни твърдения в какво точно се състои според жалбоподателката твърдяното от нея нарушение.

Видно от съдържанието на АУАН и наказателното постановление нарушението е конкретизирано по време и място – посочено е времето на извършване на нарушението – 04.07.23 г. и датата, на която е установено същото – 18.08.23 г., мястото на нарушението – Балнеохотел „Тинтява”, гр. Вършец, ул. „Васил Левски” №16. Посочени са фактите и обстоятелствата описващи нарушението – в какво се изразява и правната квалификация. Подробно са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение и даващи основание да се приеме, че фактическата обстановка и описаното нарушение в АУАН са идентични с тези в наказателното постановление, като са изложени мотиви защо административно наказващия орган приема, че е извършено установеното нарушение.

Следователно нарушението е конкретизирано по време, място и начин на извършването му, посочено е в какво се изразява, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН.

Дори да беше допусната такава нередовност при съставянето на АУАН / каквато в случая няма / с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобно процесуално нарушение не може да се окачестви като съществено даващо повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените вече по-горе мотиви.

В обстоятелствената част на АУАН, респективно на наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, същото е описано в съответствие с правната квалификация /описание на административното нарушение/, посочена е в пълнота и правната квалификация на нарушението, с което са изпълнени и изискванията за съдържание на наказателното постановление по чл. 57 ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано по време, място, начин на извършването му. Спазени са всички стандарти за форма на наказателното постановление и е гарантирано правото на защита.

За пълнота следва да се посочи, че не представлява съществено процесуално нарушение обосноваващо отмяната на наказателното постановление и фактът, че е налице разминаване в посочване на цифровото изписване на нарушената разпоредба, като в обстоятелствената част същата е посочена неточно като чл. 39, т. 1 ЗЛЗ, а в санкционната част като чл. 39, ал. 1 ЗЛЗ, тъй като е налице словесно описание на осъщественото нарушение, което не оставя съмнение, че лицето е санкционирано именно за нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЛЗ, а именно, че не е регистрирана като лечебно заведение за извънболнична помощ и по този начин не е допуснато ограничение на правото й на защита.

В случая жалбоподателката не оспорва, че е осъществила дейност по ФРМ /физикална и рехабилитационна медицина/ и е извършила преглед на лицето Д.С.В. и й е назначила процедури, което се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства /Лечебно-процедурен картон ЛПК № 232 на л. 61, Журнал за извършени процедури л. 66-68, Писмено обяснение на л. 71-72 по делото, фактура № 1200098099 от 04.07.2023 на л. 62/.

Самата оказана медицинска помощ, включително като препоръки към пациента, попада като дейност в обхвата на т. 1 на пункт I към член единствен от Наредба № 30 от 19 юли 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, тъй като тази помощ включва всички дейности по профилактика, диагностика, терапията и медицинска рехабилитация. В случая д-р Д. Б. е поставила диагноза и е назначила терапии на лицето Д.С.В., като е ирелевантно дали диагнозата и предписаните терапии са били правилни и подходящи, доколкото самото диагностициране и предписване на лечение, включващо рехабилитационни процедури е дейност, спадаща към специалността „Физикална и рехабилитационна медицина“, която е упражнила д-р Б.. Съгласно т. 3 на пункт I към член единствен от същата Наредба когато дейността по ФРМ /физикална и рехабилитационна медицина/ се упражнява в извънболнична помощ същата се осъществява в амбулатории за специализирана медицинска помощ, а именно:

1. групова практика за специализирана медицинска помощ, медицинските центрове и диагностично-консултативните центрове - в секции/кабинети по основните направления на специалността или в обособени кабини за различните по вид фактори или 2. индивидуална практика за специализирана медицинска помощ (ИПСМП).

Амбулаториите за специализирана медицинска помощ подлежат на регистрация по реда на чл. 39, ал. 1 ЗЛЗ.

В случая по делото липсват доказателства д-р Д. Б. да е регистрирарана като АСМП /амбулатория за специализирана медицинска помощ/ - нито в групова, нито в индивидуална практика.

Такава регистрация при проверката е установено, че има само другият лекар специалист, който осъществява дейност по ФРМ в Балнеохотел „Тинтява”, гр. Вършец – д-р Мария К., но последната е регистрирана като индивидуална практика, а не като групова /удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ на л. 37/.

Предвид липсва на доказателства, че д-р Д. Б. е била регистрирана като АСМП /амбулатория за специализирана медицинска помощ/ и въпреки това е оказала медицинска помощ по ФРМ в Балнеохотел „Тинтява”, гр. Вършец правилно административнонаказващият орган е приел, че същата е осъществила нарушение на чл. 39, ал. 1 ЗЛЗ.

Нарушението е формално и за неговото осъществяване е достатъчно от обективна страна да се установи, че нарушителя няма регистрация като АСМП /амбулатория за специализирана медицинска помощ/ без да е необходимо да са настъпили каквито и да е други последици.

Поради изложените съображения по-горе в мотивите, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и няма основания за отмяна или изменение, поради което същото следва да се потвърди.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН:

Съдът намира, че в случая не става въпрос за маловажен случай и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Наложената глоба е определена в предвидения по чл. 115 ал. 2 от ЗЛЗ минимален размер и не са налице основания за нейното намаляване. По своето естество нарушението се отличава с висока обществена опасност, тъй като осъществяваната от жалбоподателката дейност е правнорегламентирана и се отличава с висока обществена опасност, тъй като засяга здравето на хората и е потенциална предпоставка за увреждане на тяхното здраве. Следва да се подчертае, че за ангажиране на отговорността на жалбоподателката не е необходимо да са настъпили каквито и да е вредни последици, още по-малко пък действително да е настъпило увреждане на здравето на пациентката. Ето защо правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Предвид гореизложеното от правна страна съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на издаденото административнонаказателно постановление.

НП и АУАН са издадени от компетентни органи в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е било издадено в предвидения преклузивен срок, от компетентен орган, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Поради изложените съображения по-горе в мотивите, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и няма основания за отмяна или изменение, поради което същото следва да се потвърди.

Относно разноските:

Направено е искане за присъждане на разноски от административнонаказващия орган – такова искане е направено и при предходното разглеждане на делото по описа на Районен съд – Берковица анд 12/2024 г. и в касационното производство пред АдмС- Монтана № 44/25 г. При този изход на спора искането за присъждане на разноски на „ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР" - ГРАД СОФИЯ е основателно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Същата разпоредба в ал. 4 гласи, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Съдът намира, че размера на възнаграждението следва да се определи по чл. 37 от ЗПП, която разпоредба препраща към размерите, определени с Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от НЗПП, за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв.

Предвид че делото не се отличава с фактическата и правна сложност, съдът определя дължимото възнаграждението за настоящото производство, респективно за производството при предходното разглеждане на делото пред РС-Берковица и в касационното производство пред АдмС- Монтана в размер на по 80 лева или общо 240 лева.

Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът