Решение № 83 от 28.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6642/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от Н П К. С присъда от 30.09.2024 г. по НОХД № 18128/2016 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав признал подсъдимия С. Р. П. за ВИНОВЕН в това, че на неустановена с точност по делото дата – 25.10. 2009 г. или 26.10.2009 г., но не по- късно от следобеда на втората дата в гр. София отнел чужди движими вещи – сумата от 2500 лева – от владението на И.П.И. и П.С.Т. /тяхна обща собственост/ без тяхно съгласие с намерение противозаконна да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били заместени – престъпление по чл. 197, т.1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което му е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години. С постановения съдебен акт съдът е възложил всички направени в съдебна фаза на наказателното производство разноски за преводачи да останат за сметка на Софийския районен съд. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия П. чрез адв. М.Т. с общи твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Отправя се претенция към съда за отмяна на оспорвания съдебен акт и обявяване на подсъдимия за невиновен. В закрито съдебно заседание на 22.10.2024 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че сезирашата съда жалба е подадена в срок и за изясняване на делото не е необходимо ангажирането на допълнителни доказателства. В хода по същество на проведеното съдебно заседание на 04.12.2024 г. защитникът на подсъдимото лице иска от съда да прекрати съдебното производство, като излага доводи за настъпила абсолютна давност. Представителят на СГП също се присъединява към мнението на защитата за наличие на настъпила абсолютна погасителна давност. В право на последна дума подсъдимия П. моли съда наказателното производство да бъде прекратено. Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание счита, че са налице основания за отмяна на атакувания първостепенен акт и прекратяване на наказателното производство. На 30.09.2024 г. районният съд е постановил присъда, с която е признал С. П. за виновен за това, че на неустановена с точност по делото дата – 25.10. 2009 г. или 26.10.2009 г., но не по- късно от следобеда на втората дата в гр. София отнел чужди движими вещи – сумата от 2500 лева – от владението на И.П.И. и П.С.Т. /тяхна обща собственост/ без тяхно съгласие с намерение противозаконна да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били заместени – престъпление по чл. 197, т.1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. В санкционната част на разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от НК законодателят е определил инкриминираното деяние да се наказва с „лишаване от свобода“ за срок до 5 години. Материалноправната разпоредба на чл. 80, ал. 1 НК определя срок, след чието изтичане наказателното преследване спрямо лице, осъществило престъпление се изключва по давност като визираните в тази разпоредба срокове са съобразени с общественоопасните последици от наказанието, имащи отражение в тежестта на определеното за тях наказание. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено след изтичане на десет години от осъществяване на деянието. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза, тъй като максималното наказание за посоченото престъпление е в размер до 5 години. В конкретния случай наказателното производство е възбудено, но независимо от спирането или прекъсването на срока, свързан с давността, ангажирането на наказателна отговорност се изключва при условията на чл. 81, ал. 3 от НК, при изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, посочен в нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. За настоящето инкриминирано деяние, осъществяващо признаците на състава на престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 1 от НК този давностен срок е петнадесет години. Съобразявайки датата на деянието – 25 - 26.10.2009 г. и преценявайки разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал.1, т. 5 от НК този давностен срок е изтекъл на 26.10.2024 г. За да прецени дали да бъде приложен институтът на давността със съответните правни последици, за въззивния съдебен състав е необходимо изявление, изхождащо от дееца или негов процесуален представител дали желае производството да продължи. В настоящия случай подобно изявление е направено по време на съдебното заседание пред въззивния съд, провело се на 04.12.2024 г. от страна на подсъдимия П.. При така създалата се ситуация съдът единствено може да констатира наличието на изискуемите материалноправни предпоставки за приложение на института на давността по отношение на деянието, за чието осъществяване С. П. е обвинен и в чието извършване е признат за виновен. Последица от изтичането на срока на абсолютната давност е отмяна на първоинстанционната присъда изцяло, като не се налага съда да се произнесе по вината на подсъдимия. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът