Решение № 336 от 20.6.2019 г. на Административен съд - Плевен по дело № 414/2019 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Административното дело е образувано по жалба на “Марил 09“ ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к „••••••••••• чрез представляващия Л.С.Г. срещу ревизионен акт № Р-04001518003044-091-001/14.12.2018 година на И.Х.К., началник сектор „Ревизии“ –възложил ревизията и М.Х.М.–главен инспектор по проходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение №34/18.03.2019 година на изпълняващ длъжността на директор на дирекция ОДОП –В.Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която за данъчен период м. 11.2017 година е начислен допълнително ДДС в размер на 8 333, 33 лв. и се установява задължение за внасяне за ДДС в размер на 8 333, 33 лева и лихви в размер на 844, 97 лева. В жалбата се посочва, че РА е постановен при неправилно прилагане на закона. Посочва, че Л.С.Г. на 19.06.2017 година придобива „преместваем обект Модулна станция ПБА с балон 10 куб.м“ и павилион с оператор за сумата от 37 200 лева, като на 09.11.2017 година продава модулната станция на „Марил 09“ ЕООД за сумата от 30 000 лева, заплатена по банков път и заведена в счетоводството на дружеството по дебитна сметка 206 „Офис обзавеждане идр. обзавеждане. На 09.11.2017 година „Марил 09“ ЕООД продава на „Юкон“ ЕООД „Модулна станция ПБА с балон 10 куб.м“ за сумата от 50 000 лева с оглед фактура № 88 от 09.11.2017 г. и не е внесен ДДС, тъй като е налице освободена доставка по см. на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Посочва, че неправилно се приема от органите по приходите, че доставката не е освободена и следва като облагаема доставка по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС да се внесе ДДС в размер на 8 333, 33 лева върху данъчна основа в размер на 41 666, 67 лева. Посочва, че доставака не следва да се облага с ДДС, тъй като дружеството „Марил 09“ ЕООД е с предмет на дейност товарен автомобилен транспорт и отдаване под наем на недвижими имот и тази стока не може да се използва за независимата му икономическа дейност и не следва да се начислява ДДС и не може да ползва данъчен кредит. Посочва, че и начинът на заприходяване в счетоводството на дружеството по сметка 206 материални активи, а не по сметка 304 – стоки, доказва обстоятелството, че тази стока не може да се използва при осъществяване на независима икономическа дейност на дружеството. Считат, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1 т. 2, предл. второ от ЗДДС и не може да се ползва данъчен кредит и не следва да се начислява ДДС, тъй като предметът на продажбата е освободена доставка с оглед невъзможността да се ползва при осъществяване на независимата икономическа дейност. Моли за отмяна на РА. В съдебно заседание жалбоподателят– “Марил 09“ ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к „Дружба“, бл. 225, вх. Е, ет. 4, ап. 14 чрез представляващия Л.С.Г., не се представлява. Ответникът - директорът на дирекция ОДОП –гр. Велико Търново при ЦУ на НАП се представлява от юрк Н., която намира жалбата за неоснователна и счита, че подробни съображения за законосъобразност на РА са изложение в решение № 34/2019 година на директора на Дирекция „ОДОП“ В.Търново към ЦУ на НАП и посочва, че жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице, което закупува актив от лице, което не е регистрирано по ЗДДС и няма право на данъчен кредит и като решава да го продаде той извършва облагаема доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС и следва да начисли ДДС при продажбата в размер на 20%. Намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че при закупуване на стоката от лице, което не е регистрирано по ЗДДС не приспада данъчен кредит, тъй като стоката не е свързана с икономическата му дейност, а всъщност не се приспаднал данъчен кредит, тъй като физическото лице не е регистрирано по ЗДДС. Счита, че тази стока се ползва при осъществяване на независимата икономическа дейност от дружеството и обстоятелството, че същата е продадена веднага след като е закупена доказва това. Намира за несъстоятелни твърденията, че следва да се отчете начина на заприходяване на стоката в счетоводството на дружеството, тъй като това е негово право, което по никакъв начин не се отразява на задължението му за начисляване на ДДС. Посочва, че ДДС е правилно определен, както и задължението за лихва и моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски в размер на 788, 91 лева. Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна: „МАРИЛ 09" ЕООД с ЕИК 202067544 (Дружеството) е вписано в Търговския регистър на 15.05.2012 г. Седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. •••••••••••••• Адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната: гр. Плевен, ж.к. "•••••••••••. Предмет на дейност на дружеството: производство и търговия с промишлени стоки, търговия на едро и дребно с хранителни и нехранителни, търговска дейност с различни видове гориво-смазочни материали, внос и износ, транспортни и спедиторски услуги, складова и опаковъчна дейност. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-04001518003044-020-001 / 28.05.2018г на началник сектор е възложено извършването на ревизия на дружеството за корпоративен данък за периода 01.01.2014 година – 31.12.2017 година и за ДДС за периода 01.01.2014 година – 31.01.2018 година. Впоследствие заповедта е и изменена със заповеди № Р-04001518003044-020-002 / 07.09.2018, Р-04001518003044-020-003 / 04.10.2018г. и същата е приключила като периодът за корпоративен данък е до 31.12.2017 година. Изготвен е РД № № Р-04001518003044-092-001 / 22.11.2018 г. от екип от ревизори: 1.М.Х.М.- Главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията) 2.К.Н.Ц.- старши инспектор по приходите и е установила, че през м.11.2017 г. с фактура № 88/09.11.2017 г. е извършена доставка на модулна бензиностанция с получател "Юкон"ЕООД ЕИК 114655967 /свързано лице/ на стойност 50 000.00 лв. без ДДС. Модулната бензиностанция е придобита от "Марил 09" ЕООД на стойност 30 000.00 лв. от Л.Г. /свързано лице/ на 01.11.2017 г. Оборудването при придобиването е заведено в активите на "Марил 09" ЕООД по сметка 206 "Офиес обзавеждане и др.обзавеждане", а продажбата му е отразена счетоводно по сметка 709 "Други приходи". Прието е от ревизиращите органи, че "Марил 09" ЕООД неправилно е определило извършената от него доставка като освободена от ДДС и чл. 50, ал. 1 от ЗДДС (Предишен текст на чл. 50 - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) не е приложим. Прието е, че смисълът на разпоредбата е, че освободена е не всяка доставка на стоки, при придобиването на които не било налице право на данъчен кредит, а когато това право не е било налице именно на основание чл. 70 ЗДДС. За да се приложи чл. 50, ал.1, т. 2 ЗДДС законът изисква доставката, по която е придобита стоката, да е облагаема, с начислен ДДС и без право на данъчен кредит по чл. 70 ЗДДС. Затова придобиването на вещта без да е начислен ДДС не прави последващата й продажба освободена, щом тя е извършена от данъчно-задължено лице, каквото е ревизираното. Посочват, че основанията за допълнително начисляване на ДДС произтичат от факта, че ревизираното лице не е спазило изискванията на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и, ал. 2 от същия закон. "Марил 09" ЕООД е реализирало приходи от продажба на модулна бензиностанция и е налице е доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, която доставка е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и за тази доставка не е начислен дължим ДДС, тъй като същата не е документирана, чрез издаден данъчен документ с вписан на отделен ред дължим ДДС, дължимият данък по ЗДДС не е включен при определяне на резултата за съответния данъчен период. Продажбата на модулната бензиностанция е облагаема доставка по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС за нея се дължи ДДС в размер на 8 333.33 лв., върху данъчна основа, определена по реда на чл. 26, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, в размер на 41 666.67 лв. РД е връчен по електронен път на 26.11.2018 г. и не е подадено възражение в срок. На 14.12.2018 година е издаден процесния РА № Р-04001518003044-091-001, с който за данъчен период 01.11.2017 г – 30.11.2017 г. съгласно констатации в раздел V на РД от 22.11.2018 година се начислява ДДС в размер на 8 333, 33 лева върху данъчна основа, определена по реда на чл. 26, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, в размер на 41 666.67 лв. по фактура №88/09.11.2017 г., издадена на "Юкон"ЕООД ЕИК 114655967. РА е връчен по електронен път на 02.01.2019 година и на 14.01.2019 година е подадена жалба. По жалбата е постановено решение № 34/18.03.2019 година от изпълняващ длъжността директор на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с което е прието, че РА в частта по ЗКПО е влязъл в сила и се обжалва само в частта по отношение установеното задължение за ДДС в размер на 8333, 33 лева и лихви в размер на 844, 97 лева - допълнително начислен ДДС за дан. период м. 11. 2017 година.Прието е, че правилно е определен ДДС, тъй като дружеството е извършило облагаема доставка, документирана в опростена фактура № 88/09.11.2017 година на стойност 50 000, 00 лева с предмет „Модулна станция ПБА с балон 10 куб.м.“, отразена в дневника за продажби за данъчен период м. 11.2017 година без начислен ДДС. Излагат се доводи, че доставката не е освободена от облагане с ДДС, тъй като същата е извършена с място на изпълнение в страната от данъчно задължено лице и в рамките на извършваната от него независима икономическа дейност. Приема се, че продажбата на стоката, която е оборудване, преместваема вещ е „доставка на стока“ по см. на чл. 6 от ЗДДС и е облагаема по см на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и не може да се приеме, че същата е освободена доставка по см. на чл. 50, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗДДС. РА е потвърден като законосъобразен. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. Съдът намира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК (заповед № 6/03.01.2017 г. на директор на ТД на НАП В Търново л. 66 и заповед за възлагане на ревизия от 28.05.2018 година на л. 57 и сл..), във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. РА е постановен при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В случая продажбата на модулна станция ПБА с балон 10 куб. м, отразена във фактура № 88/09.11.2017 година е „доставка“ по смисъла на ЗДДС с оглед дефиницията в чл. 6, ал. 1 от с.з. Съдът намира, че в случая тази доставка не е освободена и следва да се начисли ДДС. В чл. 50, ал. 1 от ЗДДС са посочени освободените доставката на стоки или услуги: 1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос; 2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70. При придобиване на модулната станция Дружеството не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, тъй като такова право възниква при осъществяване на доставка между две данъчно задължени лица по ЗДДС, а в случая Дружеството придобива от лице, което не е данъчно задължено по ЗДДС. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при закупуване на станцията от физическото лице, не е ползван данъчен кредит, тъй като е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДДС – станцията е необходима за дейност извън независимата икономическа дейност на лицето. В случая с оглед предмета на дейност на Дружеството и притежавани обекти – земя и сгради – бензиностанция в гр. Левски, бензиностанция и газ станция в гр. Тръстеник, отдадени под наем на „Юкон“ ЕООД и земя и сграда бензиностанция в гр. Плевен, то продажбата на тази модулна станция представлява доставка, свързана с икономическата дейност на жалбоподателя и подлежи на облагане. В чл. 3, ал. 2 от ЗДДС е посочено, че независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него т.е.е дейността се разглежда независимо от целите и резултатите, като дадената в националния закон дефиниция на независима икономическа дейност съответства на легалното определение в приложимата по време разпоредба на чл. 9, § 1 Директива 112/2006/ЕО. В ал. 2 са посочени случаите, когато не е налице тази дейности настоящият случай не се обхваща от тези изключения. Икономическата дейност обхваща всички дейности на производители, търговци и лица предоставящи услуги и по конкретно дейности по използването на материални или нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него( решение по С-408/2006 по дело Gotz ) и продажбата на модулна станция и свързана с независимата икономическа дейност, тъй като е извършена именно с цел получаване на доход. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че не е отчетено и обстоятелството, че при закупуване на модулната станция е заприходена като актив на дружеството по сметка 206 – материални активи, а не по сметка 304 – стоки. Счетоводното отразяване на покупката от дружеството не обвързва контролните органи и не е определяща за начисляване на дължимия данък. Предвид горепосоченото жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. чл. 8, ал.1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес следва “Марил 09“ ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к „•••••••••••• чрез представляващия Л.С.Г. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 788, 91 лева. Предвид горепосоченото и на основание изложеното и чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът