Решение № 2295 от 9.12.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 386/2025 г.

Кандидатите по интервенциите по чл. 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15 и 16 удостоверяват реализираните количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или реализираните на пазара животни, като към документите по чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 представят декларация и опис на документите по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ.

Когато земеделските стопани кандидатстват едновременно по интервенциите по чл. 8, 9 и/или 12, доказаните реализирани на пазара количества краве мляко се разпределят пропорционално на броя на установените преди проверка за реализация по всяка от трите интервенции млечни крави; когато кандидатстват едновременно по интервенциите по чл. 15 и 16, доказаните реализирани на пазара количества овче или козе мляко се разпределят пропорционално на броя на установените преди проверка за реализация по всяка от двете интервенции овце или кози, а когато кандидатстват едновременно по интервенциите по чл. 10, 11 и/или 12, доказаните реализирани на пазара животни се разпределят пропорционално на броя на установените преди проверка за реализация по всяка от трите интервенции месодайни крави.

Кандидатите по чл. 10, 11, 12, 15 и 16 описват документите по ал. 1, като посочват и номер на ветеринарномедицинското свидетелство за придвижване на животни, за което документът се отнася.

Документите, декларациите и описът по ал. 1 се подават в периода от 5 до 31 октомври в годината на кандидатстване електронно с квалифициран електронен подпис и/или в съответната областна дирекция на ДФЗ по постоянен адрес на кандидата - физическо лице, или адрес на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец, лично или чрез упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице. При смърт на кандидата за подпомагане документите по ал. 1 се подават в посочения период или до 15 дни от датата на смъртта, когато е настъпила преди изтичане на периода, от представител на повече от половината от неговите наследници, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.“ Редакцията на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. , но приложима за кампания 2023 г. е: „ Земеделските стопани, кандидати по интервенцията по ал. 1, трябва да са реализирали на пазара през периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване на овца-майка и/или коза-майка, която отговаря на изискванията по ал. 2 и 3, мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко, съответстващи най-малко на 35 кг или 0, 2 животни от един от двата вида. “, а на ал. 7 - „ Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя на брой заявени животни, които отговарят на условията по ал. 2, 3 и 5, за които земеделските стопани са изпълнили условията по ал. 4, и са предоставени доказателства за това. “. От анализа на съдържанието приложимата към настоящия казус разпоредба на чл. 15, ал. 4 се установява, че с нея не се изисква реализираните животни да бъдат от тези, които са заявени за подпомагане, каквото е становището на административния орган и неговия процесуален представител. Това е така защото животните могат за бъдат продадени (реализирани) и преди да е подадено заявлението за подпомагане. Този извод следва от това, че реализирането на животните на пазара трябва да е извършено през периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване, т.е. възможно е да е и преди подаване на заявлението за подпомагане, както е и в настоящия случай, поради което няма как реализираните животни да са сред тези, които са заявени за подпомагане. Изискването е реализираните животни да са 0, 2 процента на овца-майка и/или коза-майка, която отговаря на изискванията по ал. 2 и 3 от чл. 15 на Наредба № 3 от 10.03.2023 г.. В случая това изискване е спазено, което се установява от представените по делото фактура № 49/12.02.2023 г. и ветеринарномедицинско свидетелство № BG2023-006076 от 12.02.2023 г. (л. 87 – 88), както и от заключението на вещото лице, изготвено по допълнителната съдебно-ветеринарна експертиза. Крайният извод при това положение е, че оспореният административният акт макар да е валиден и постановен при спазване на установената форма е издаден в нарушение на материалните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменен, като преписката се върне на административния орган за произнасяне по същество, при съобразяване с мотивната част на настоящия съдебен акт. С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски за основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореният и изплатен в брой адвокатски хонорар е 2 100, 00 лева. Внесената държавна такса е 10, 00 лева, а заплатеното възнаграждение на вещото лице е 500, 00 лева. Процесуалният представител на административният орган е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира възражението за основателно с оглед материалния интерес на делото. С оспорената част на уведомителното писмо са наложени санкции и редукции в размер на 14 727, 50 лева, т.е. тази сума представлява материалния интерес на делото. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 при материален интерес от 10 000 лева до 25 000 лева минималното възнаграждение е 1 300 лева плюс 9% за горницата над 10 000 лева, следователно договореният и заплатен хонорар от оспорващия е прекомерен и следва да бъде редуциран, като адвокатският хонорар следва да бъде определен в размер на 1 725, 50 лева.