Решение № 2204 от 3.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 630/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на и.ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/- [област], против решение № 38/ 05.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 540/ 2023 г. по описа на районен съд- [община], с което съдът е отменил Наказателно постановление № 23-КХ 11/ 17.08.2023 г., издадено от Директора на ОДБХ- [област] и е предупредил „...“ ООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това или друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че процесното нарушение е безспорно установено, поради което правилно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството- ответник. Оспорват се изводите на районния съд за маловажност на деянието По изложените в жалбата аргументи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от гл.юрисконсулт П., която поддържа жалбата по изложените в същата доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „...“ ООД, чрез надлежно упълномощения му процесуален представител - адв. Б., оспорва жалбата като неоснователна. Допълнителни съображения в тази насока, са изложени в депозирано по делото писмено становище. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Окръжна прокуратура – [област] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд – [област] намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Районен съд- Разлог е отменил Наказателно постановление № 23-КХ 11/ 17.08.2023 г., издадено от Директора на ОДБХ- [област], с което на „...“ ООД, за нарушение на чл. 11 от Наредба № 2/ 20.01.2021 г., във вр. с чл. 7, ал. 3 от ЗХ, на основание чл. 131, ал. 2, във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 7 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 4000, 00 (четири хиляди) лева, и е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, ще му бъде наложено административно наказание. За да постанови този резултат, районният съд възприел допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, обосновани с установени противоречия в обстоятелствената част на АУАН и НП в индивидуализацията на сочената като съдържаща се в процесните петифури непозволената съставка. Отделно са изложени доводи за липса на данни дружеството да е „бизнес оператор“ по смисъла на санкционната чл. 131, ал. 2 от ЗХ, както и стопанисвания от него обект да е обект по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 2/ 20.01.2021 г. Съдът е възприел като основания за отмяна на НП и липсата на конкретизация на твърдените като нарушени разпоредби от регламента, по смисъла на наредбите по чл. 6 и чл. 7 от ЗХ, което от друга страна е довело до неправилно приложение на административнонаказателната разпоредба. В мотивите си районен съд е приел и наличието на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, мотивирайки се с липсата на доказателства намиращият се в обекта продукт – петифури, да е предлаган на децата, респ. да са настъпили вредни последици. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав намира, че решението на РС- Разлог е постановено при непълна проверка на събраните по делото доказателства и неизяснена фактическа обстановка, представляващо съществено нарушение на процесуални правила, респ. основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. първо от НПК във вр. чл. 63в ЗАНН за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Основен довод в защитата на ответника по касационната жалба е, че на 21.06.2023 г., в стопанисвания от „....“ ООД обект- класически ресторант „...“, не е било налице организирано мероприятие за деца и ученици. Този довод е поддържан от процесуалния представител на ответното дружество в приложено по н.а.х.д. 540/ 2023 г. по описа на РС- Разлог писмено становище /л. 65- 71 от първоинстанционното дело/, както и в проведеното на 23.10.2023 г. открито съдебно заседание, в което е направено и искане за събиране на доказателства, с цел изясняване на въпроса дали към датата на извършване на проверката в проверявания обект е било налице организирано мероприятие, във връзка с осъществяването на което ще бъде организирано и изхранване на деца. Въпреки ясно изложената от адв. Б. в първоинстанционното производство теза за липса на приложен, като доказателство по делото, договор с туроператор за организирано мероприятие с деца, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 3 от Наредба за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, районният съд е оставил без уважение искането за събиране на доказателства, мотивиран от наличието на „достатъчно доказателства да се направи обоснован извод, че към датата на проверката в проверявания обект е имало организирано изхранване на деца.“. Видно, обаче, от мотивите на обжалвания съдебен акт е, че съдът приема, че „липсват доказателства, че въпросният обект е и обект по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 2/20.01.2021 г.“. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 2/20.01.2021 г., с тази наредба се определят специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения. Изискванията на наредбата се прилагат и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, както и за храни, предлагани в извънучилищни педагогически заведения за деца, според ал. 2 на разпоредбата. По смисъла на §1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/ 20.01.2021 г., „организирано мероприятие за деца и ученици“ са мероприятия, организирани от детски заведения и училища. Организираните в системата на предучилищното и училищното образование туристически пътувания се извършват въз основа на сключен договор между туроператор и директор на институция в системата на предучилищното и училищното образование /арг. чл. 3, ал. 1 от Наредба за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование/. От анализа на цитираната правна уредба се установява, че обстоятелството налице ли е „организирано мероприятие за деца и ученици“ е правнорелевантен факт, който подлежи на доказване. В настоящия случай, от страна на процесуалния представител на дружеството- касатор е направено искане за събиране на доказателства, именно в тази връзка. Съдът, обаче, не е проявил процесуална активност за попълване на делото с нужните доказателства, което води до постановяване на ревизираното решение при непълнота на доказателствата, а от там и до неговата необоснованост. Съдът е бил длъжен служебно, в изпълнение на задълженията си за установяване на обективната истина, да събере всички относими и необходими доказателства за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства, което в случая не е сторил. Изложеното по-горе важи с пълна сила и досежно изводите на Районния съд за недоказаност на факта, че въпросният обект е и обект по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 2/20.01.2021 г. Това на свой ред налага извод за постановяване на обжалвания съдебен акт при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка следва да се отбележи, че основен принцип на всяко санкционно производство е разкриването на обективната истина (арг. чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН), а в административнонаказателния процес районният съд е последна инстанция по фактите, т.е. задължение на съда е да положи необходимите процесуални усилия за попълване на делото с нужните доказателства, които ще му позволят да формира еднозначни фактически и правни изводи. Съдът не е изпълнил това свое задължение, като по този начин основни въпроси, касаещи правилното решаване на правния спор са останали неизяснени. Констатираното нарушение на съдопроизводствените правила и произтичащите от него последици не могат да бъдат преодолени в рамките на касационното производство. Ето защо, обжалваното решение, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който при новото разглеждане на делото да установи релевантните по случая факти, чрез съответните доказателствени средства и съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. Допуснатите нарушения са съществени по своя характер, тъй като пряко засягат правото на защита на сочения за нарушител, правилата на служебното начало при издирването и оценката на доказателствата, мотивирането и обосноваването на фактическите и правни съображения. При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани констатираните пропуски като извърши пълноценен, пълен и внимателен анализ на събраните по делото доказателства при преценката си за законосъобразността на обжалваното НП. Във връзка с претенциите на страните за присъждане на разноски следва да се посочи, че спорът не е решен по същество, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по този въпрос, а това следва да стори районният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК и с оглед изхода от спора. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно и чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд- [област]