Решение № 4282 от 12.5.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 384/2025 г.

Производството е по реда на чл.156, ал.1 вр.чл.144, ал.1, вр. чл.107, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба от „АЙДИ 555“ ООД, ЕИК 200357965, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез управителя А. Г. Ц. против Акт за установяване на задължение № П-32003224084664-135-001 от 09.12.2024 г., издаден от Б. С. К.- главен инспектор по приходите и Д. К. Й.- главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“, мълчаливо потвърден от директора на Териториална дирекция на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ /ТД на НАП СДО/. В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като са установени допълнителни данъчни задължения не по единствения законово регламентиран ред, а именно в хода на ревизионно производство по ДОПК, т.е., в случая от една страна отсъства нормативна опора за издаването му и от друга - при издаването му са погазени основополагащи принципи на данъчния процес, което категорично води до неговата нищожност. Алтернативно се претендира отмяна на акта като незаконосъобразен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ /ТД на НАП СДО/, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт изпраща административната преписка в съда, ведно със становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното: Въз основа на издадена от М. А. К. на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ Резолюция за извършване на проверка № П-32003224084664-0РП-001/10.05.2024 г. на дружеството – жалбоподател е извършена проверка от орган по приходите. В хода на проверката е установено, че дружеството е с основен предмет на дейност сеч и извоз на дърва за огрев, дъб, ПДЧ и др. и търговия с тях. Установено е също така, че дружеството е закупило три броя измервателни уреди/ръчни часовници от "БЕША - Б" ЕООД, по следните фактури: Фактура № 0000002153/15.04.2021 г, , с предмет на доставката: „измервателен уред /ръчен часовник/ 1 брой“, данъчна основа 59 916.67 лева и ДДС 11 983.33 лева и Фактура № 0000003106/04.11.2022 г., с предмет на доставката: „измервателни уреди /ръчни часовници/ 2 броя“, с данъчна основа 53 791.66 лева и ДДС 10 758.33 лева. Също така е установено, че единият уред, закупен по фактура № 0000003106/04.11.2021 г., впоследствие е продаден на „Инново Инвестмънт Мениджмънт“ ООД, като от „Айди 555“ ООД е издадена фактура № 1000003271/07.11.2022 г. с данъчна основа 28 900.00 лева и ДДС 5780.00 лева. В хода на проверката не е установено останалите два броя измервателните уреди /ръчни часовници/ да са използвани за основната дейност на дружеството, като от задълженото лице /ЗЛ/ е представена информация, че измервателните уреди/ръчни часовници се съхраняват в сейф на дружеството, находящ се в [населено място], [улица]. В писмени обяснения управителят на дружеството А. Г. Ц. е посочил, че закупените часовници са заведени като ДМА в сметка 204 и 209. Не им е начислявана амортизация, тъй като са закупени с инвестиционни намерения. Налични са, не са продадени, съхраняват се с цел продажба на по-късен етап и реализиране на печалба. С оглед констатираното, от органа по приходите е инициирана процедура по корекция на данните, като до А. Г. Ц. като представляващ „АЙДИ 555“ ООД е отправена покана по чл.103 от ДОПК с № П-32003224084664-177-001/19.11.2024 година. С поканата, на основание чл.69, ал.1, т.1 и чл.70, ал, 1, т.3 от ЗДДС дружеството е поканено да извърши корекция на ползвания данъчен кредит /ДК/, по фактурите издадени от "БЕША - Б" ЕООД, като посочи същите в дневника за покупки със знак в СД по ЗДДС за м.05.2021 г. и м.11.2022 г. Изложени са мотиви, че измервателните уреди/ръчни часовници не се използват за дейността на дружеството, следователно същите се използват и са във владение на управителя и съдружник в дружеството А. Г. Ц. и същите представляват скрито разпределение на печалбата. Посочено е, че следва бъде начислен 5 на сто данък дивидент върху стойността на закупените измервателни уреди /ръчни часовници/, както следва: - 3 595, 00 лв. представляващ 5 % от 71900 лв. стойността на измерватели уред /ръчен часовник/ закупени по фактура № 0000002153/15.04.2021 г. и 3227, 49 лв. представляващ 5 % от 64 549, 99 лв. стойността на измерватели уред /ръчен часовник/ закупени по фактура № 0000003106/04.11.2022 г. като на ЗЛ е възможност да направи корекция на подадената декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци с №: 0200И0749896 от дата 28.07.2021 г. за период- 2-ро тримесечие / 2021 г., като добави 3 595, 00 лв. представляващ 5 % от 71900 лв. стойността на измерватели уред /ръчен часовник/ закупени по фактура Ns 0000002153/15.04.2021 г.и да направи корекция на подадената декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци с №: 0200И0912148 от дата 26.01.2023 г. за период - 4-то тримесечие / 2022 г., като добави 3227, 49 лв. представляващ 5 % от 64 549, 99 лв. стойността на измервателни уреди /ръчни часовници/ закупени по фактура № 0000003106/04.11.2022 г. На адресата, на основание чл.103, ал.1 от ДОПК, е предоставен 14-дневен срок от получаване на поканата да отстраните несъответствията, като подаде коригираща/и декларация/и и да внесете дължимите задължения. Поканата е връчена на адресата на 22.11.2024 г. по електронен път, като в определения от закона срок, А. Г. Ц. като представляващ „АЙДИ 555“ ООД не е предприел никое от посочените в нея действия. От органите по приходите е издаден АУЗ № П-32003224084664-135-001 от 09.12.2024 г., с който на основание чл.106, ал.1 от ДОПК, е извършена корекция на подадената декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци с №: 0200И0749896 от дата 28.07.2021 г. за период - 2-ро тримесечие / 2021 г., като е добавена сумата от 3 595, 00 лв. представляващ 5 % от 71 900 лв. стойността на измервателен уред № 128235.83405 /ръчен часовник/ закупени по фактура № 0000002153/15.04.2021 г. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена дължима лихва върху 3 595 лв. за периода от 01.08.2021 г. до 09.12.2024 г. в размер на 1 435.92 лева. Също така е извършена корекция на подадената декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци с №: 0200И0912148 от дата 26.01.2023 г. за период- 4-ро тримесечие / 2022 г., като се добави 1 491, 49 лв. представляващ 5 % от 29 830 лв. стойността на измервателен уред № 326934 /ръчен часовник/ закупени по фактура № 0000003106/04.11.2022 г. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ е определена дължима лихва върху 1491, 49 лв. за периода от 01.02.2023 г. до 09.12.2024 г. в размер на 366, 44 лв. В резултат на направените констатации и основанията за тях са установени размера на задълженията за данъци и/или задължителни осигурителни вноски по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, в случая задължения за ДДС и данък дивидент, както и лихви, изчислени към 09.12.2024 г. на АЙДИ 555 ООД, описани в табличен вид в издадения АУЗ, всичко в общ размер на 30080.53 лева за довнасяне след корекцията. Актът е връчена на адресата на 10.12.2024 г. по електронен път, като в определения от закона срок, А. Г. Ц. като представляващ „АЙДИ 555“ ООД е оспорил същия по административен ред пред Директора на Териториална дирекция на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ /ТД на НАП СДО/ с жалба вх. № 3253-03-703/27.12.2024 г. По жалбата не е извършено произнасяне в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК и съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, актът се счита за мълчаливо потвърден. Жалбата, сезираща Административен съд-Бургас е депозирана на 04.03.2025 год. Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, чийто интерес е негативно засегнат от оспорения акт, след изчерпване на задължителното административно обжалване, в хипотезата на мълчаливо потвърждаване от Директора на Териториална дирекция на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ /ТД на НАП СДО/ и в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В депозираната пред Административен съд – Бургас жалба се твърди, че оспореният акт е нищожен, като алтернативно се претендира отмяна на акта като незаконосъобразен, с оглед на което настоящата съдебна инстанция намира за необходимо на първо място, да се произнесе по възражението за нищожност. В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че както общият, така и специалният закон не съдържат легално определение за нищожност на административен акт, нито основанията, обуславящи такава. В правната доктрина и в съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен. С оглед на горното и на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: Липсата на компетентност на органа, издал акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Нарушенията на административно производствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ по принцип само до незаконосъобразност, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, този порок обуславя нищожност. С оглед на установените по делото и описани по-горе факти съдът намира, че оспореният акт за установяване на задължения е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административно производствените правила и неспазване на вида и формата на приключващия административното производство акт. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България и местно физическо лице от източник в чужбина. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на "скрито разпределение на печалбата" се определя върху брутния размер на начислените суми. Определението на понятието "дивидент" е дадено в параграф 1, т. 4 от ДР на ЗДДФЛ. Според него това е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното и включва доход от акции; доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; скрито разпределение на печалбата. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата. Аналогична норма се съдържа и в ЗКПО. В параграф 1, т. 5, буква "а" от ДР на ЗКПО е дадено легално определение на понятието "скрито разпределение на печалба". Това са: а). сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по параграф 1, т. 4, букви "а" и "б" от ДР на ЗКПО; б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия: 1) заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31. 12. на предходната година, 2) изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок, 3) изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода, 4) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти. При скритото разпределение на печалбата е необходимо извършване на действия от съдружниците (или на свързани с тях лица), които предполагат получаване на облага от тях, от печалбата на дружеството, по начин, който води до намаляването й без да е извършено разпределение на дивидент. Скритото разпределение на печалба всъщност са онези парични суми, които ЗКПО е определил императивно и които са били разходвани по начин, че да се повлияе при определяне на действителния размер на данъчната печалба по реда на ЗКПО. Данъчната основа за определяне на данъка при източника е брутният размер на разпределените дивиденти, а данъчната ставка е 5 на сто (чл. 197 и чл. 200, ал. 1 от ЗКПО). По отношение на начислените лихви за забава намира приложение разпоредбата на чл. 175 от ДОПК. В случая, административният орган твърди, че по описаните по-горе две фактури, дружеството-жалбоподател е закупило измервателни уреди/ръчни часовници, които не се използват за дейността на дружеството, следователно същите се използват и са във владение на управителя и съдружник в дружеството А. Г. Ц. и същите представляват скрито разпределение на печалбата. От своя страна, управителят на „АЙДИ 555“ ООД А. Г. Ц. сочи, че стоките са закупени с инвестиционни намерения, налични са и се съхраняват с цел продажба на по-късен етап и реализиране на печалба. Следователно, доколкото администрацията твърди наличието на скрито разпределение на печалба, а Цигуларов сочи, че стоките са закупени с инвестиционни намерения, с цел продажба на по-късен етап и реализиране на печалба, съдът намира, че въпросът за съществуването на основание за задължения за ДДС и данък дивидент, както и лихви, не може да е обект на проверка от вида на тези по чл.106 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.106 от ДОПК, когато в декларация по чл.105 от ДОПК се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл.103 от кодекса, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Действително, по реда на чл.103, чл.104 и чл.106 от ДОПК се отстраняват пропуски, непълноти и грешки в подадена декларация във връзка със задължения за данъци и осигурителни вноски. Тълкуването на чл.105 и чл.106, във връзка с чл.103 от ДОПК налага извод, че акт, с който се коригира подадената декларация се издава при установени несъответствия, които засягат само основата за данъчното облагане или изчисляването на размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл.103 от ДОПК, и то само тези от фактически характер. Съгласно посочената разпоредба, "несъответствие" е налице, когато съдържанието на подадената декларация не съответства на изискванията за попълването й и когато данните в декларацията не съответстват на данните получени от органите по приходите от трети лица или администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации и информация. Съдът намира, че констатациите на органа по приходите по отношение на подадените от дружеството декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци с №: 0200И0749896 от дата 28.07.2021 г. за период - 2-ро тримесечие / 2021 г., и по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци с №: 0200И0912148 от дата 26.01.2023 г. за период- 4-ро тримесечие / 2022 г., не са за фактически "несъответствия" по смисъла на чл.103, ал.1 от ДОПК, а представляват твърдения и излагане на правни съображения относно извършено от дружеството скрито разпределение на печалбата. Изводите в този смисъл са формирани не поради допуснати формални пропуски на декларатора, а след извършен анализ на доказателства, като органът по приходите се е произнесъл по съществуването, приемайки наличието на основания за облагане. Разпоредбите на чл.103 и чл.106 от ДОПК обаче регламентират само установяването на несъответствия, респективно извършването на служебни корекции на допуснати грешки в декларации, имащи за цел определяне на задължения. Те не могат да се прилагат разширително или по аналогия. Съгласно императивната разпоредба на чл.108, ал.1 от ДОПК, данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК. При установяващия се предметен обхват на проверката, приключила с издадения АУЗ и съобразявайки посоченото до тук, следва извод, че при установените данни за извършено от дружеството скрито разпределение на печалбата, е следвало да се проведе ревизионно производство за установяване задълженията за данъци и на съответните лихви за забава, а не производство по чл.106, ал.1 от ДОПК. Последното в случая е неприложимо, тъй като очевидно не се касае за служебна корекция на грешка при попълването или подаването на декларация, с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък. Аргумент в полза на последния извод е и поведението на самия данъчен субект, който независимо от получаването на покана по чл.103, ал.1 от ДОПК, не е предприел никакви действия по коригирането на данъчните си декларации. Следователно, установяването на нови обстоятелства и факти, както е в случая, свързани с данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, е следвало да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл.108 от ДОПК, а не с АУЗД по чл.106, ал.1 от ДОПК. Ревизионното производство е уредено в Глава петнадесета от ДОПК, като започването, провеждането и приключването му се развиват по правила, значително различаващи се от тези при извършване на проверка, вкл. има завишени и подробно разписани изисквания относно начина на възлагането на ревизията и органите, в чиито правомощия е такова възлагане, компетентните за извършването на ревизионното производство органи и тези, които следва да издадат ревизионния акт, както и редица специфични изисквания към провеждането на самата процедура, както и към съдържанието на финализиращият акт, неприложими в останалите производства по ДОПК. В случая на първо място липсва възлагане на ревизия от компетентен за това орган и при спазване изискванията на чл.112, ал.1 и ал.2 от ДОПК, което изначално опорочава проведената процедура по установяване на задължения за данъци. Издаването на заповед за възлагане на ревизия е императивно въведено изискване, а съобразно нормативно установеното й съдържание / чл. 113, ал. 1 от ДОПК /, с тази заповед се определят персоналният състав на ревизиращия екип и ръководителят на ревизията, а също предметният й обхват и срокът за приключване на производството, т. е. всички съществени параметри на започващото ревизионно производство, компетентните да го извършат органи, както и тези, в чиито правомощия е издаването на приключващия това производство акт. Предвид факта, че административните производства за издаване на АУЗД и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена формата и вида на административното производство, което обосновава и извод и за некомпетентност на органа, издал акта, с който могат да се установяват задължения за данъци на лицето. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В производството по чл. 106 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност на органа - издател на акта и на това основание нищожност на акта. В този смисъл е и трайната практика на ВАС в решение № 7819/25.06.2024 г. по адм.д. № 2371/2024 г., решение № 6022/18.05.2016 г. по адм.д. №2089/2015 г.; решение № 1420/10.02.2016 г. по адм.д. № 14599/2014 г.; решение № 7975/30.06.2016 г. по адм.д. № 6434/2015 г.; решение № 5983/09.05.2018 г. по адм.д. № 13226/2017 г.; решение № 3476/20.03.2018 г. по адм.д. № 10427/2017 г. и решение № 5496/14.05.2015 г. по адм.д. № 8168/2014 г. Съобразно изложеното по-горе, настоящият съдебен състав следва да обяви нищожността на Акта за установяване на задължение № П-32003224084664-135-001 от 09.12.2024 г., издаден от Б. С. К.- главен инспектор по приходите и Д. К. Й.- главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“, мълчаливо потвърден от директора на Териториална дирекция на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ /ТД на НАП СДО/. По делото не е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, поради което такива не му се следват. Водим от горното и на основание и чл.172, ал.2, предл. първо от АПК, съдът