Решение № 288 от 13.12.2019 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 254/2019 г.

Производството е образувано по жалба на С.К.П., ЕГН ••••••••••, •••, чрез адв. Ц. ••• против виза за проектиране на обект: „Преустройство и реконструкция на съществуваща сграда/кафе/ с идентификатор 87374.540.300.1 и пристройка към същата“ в УПИ V, кв. 40 по плана на гр.Ямбол, ЦГЧ с административен адрес ул.“Г.С.•“ № •, издадена от гл. архитект на Община Ямбол, с изх. № 107/21.05.2019г.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената виза за проектиране поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че оспорената виза не съответства на критериите за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл. 140, ал.2 от ЗУТ. Счита, че в така издадената виза не е посочена максимално допустимата височина на обекта и съвсем бланкетно са посочени максимално допустимите параметри, съобразно Наредба № 7, като се твърди, че с разрешеното проектиране се превишават зададените с ПУП устройствени показатели на процесния УПИ. Развити са доводи, че оспорената виза е издадена при несъобразяване с нормативните изисквания относно отстоянията и че не е обследвано и не извършвана проверка и съответно липсва констативен протокол за оглед на място за наличие на незаконно строителство. Твърди се също, че не са взети предвид изискванията на чл. 39, ал.2 от ЗУТ, с оглед предназначението на процесния ПУП за жилищни нужди и доколкото исканото преустройство е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Прави се искане съда да постанови решение, с което да отмени издадената от главния архитект на Община Ямбол виза за проектиране с изх. № 107/21.05.2019г., с присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител, който поддържа жалбата и направеното искане. Допълнително представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата – главният архитект на Община Ямбол се явява лично и с процесуален представител юрисконсулт, който пледира за законосъобразност на издадената виза и моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Заинтересованата страна Б. Б.К., редовно и своевременно призована, се явява лично и оспорва жалбата по съображения изложени в писмено становище. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна Г.Б.К., редовно и своевременно призована, се явява лично и счита жалбата за неоснователна, тъй като процесния обект е бил заведение и сега следва само да се извърши ремонт на същото.

Заинтересованите страни, Е.И.Ч., С.Г.Б., Р.В.К., М.Х.М., редовно и своевременно призовани, не се явяват, не изпращат процесуален представител и не изразяват съображения по повдигнатия правен спор.

Заинтересованата страна Община Ямбол – също не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по заявление с рег.№ УТС-00941/20.05.2019г. на Б. Б.К.. -собственик на поземлен имот с идентификатор 87374.540.300 по КК на гр.Ямбол. Искането е за издаване на виза за проектиране на обект: „Ремонт и преустройство на съществуваща сграда“ в имота с идентификатор 87374.540.300.1, с обща площ 192 кв. м. и предназначение „за обществено хранене“.

Във връзка с така постъпилото заявление служители на дирекция „УТС“ при Община Ямбол са извършили проверка на място в поземлен имот с идентификатор 87374.540.300 по КК на гр.Ямбол, част от УПИ V „за жс “, кв. 40 по плана на ЦГЧ, с административен адрес гр.Ямбол, ул.“Г.С.•“ № •, за което е съставен констативен протокол по чл. 181, ал.2 от ЗУТ с № КП-021 от 28.05.2019г. В протокола е записано следното: „ в хода на проверката се установи наличие на плътна ограда от запад с височина 3, 75 м. от терена/ запазена стена с широчина 0, 70м. на бивш масивен хамбар върнат по реституция с решение № 1190 от 05.11.1993г. на ЯРС на П.Х., и закупен от Б. Б.К. с нот. Акт № 156, том Х, вх. рег.№2719, дело №2948/95г./.

По процесното заявление е издадена Скица № 107/21.05.2019 г. с виза за проектиране на главния архитект на община Ямбол на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ, във вр. с чл. 41, ал.2 и чл. 42, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, която да послужи за проучване и проектиране на: „Преустройство и реконструкция на съществуваща сграда/кафе/ с идентификатор 87374.540.300.1 и пристройка към същата“ в УПИ V, кв. 40 по плана на гр.Ямбол. Във визата изрично са посочени както показателите за застрояването с оглед устройствената зона в която попада имота, така и обстоятелството, че с нея не се допускат намалени разстояния към съседни имоти или сгради, включително през улица. Посочено е също, че визата следва да се съобщи на всички заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, като е отразено и обстоятелството, че същата подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението за издаването й пред АС-Ямбол.

Със Съобщение № 2801-10694/10.06.2019 г., община Ямбол е уведомила заинтересованите лица за издадената виза, съгласно представеното извлечение от имотния регистър. Процесното съобщение е получено от С.Г.Б. на 12.06.2019 г., като управител на етажната собственост на бл. •, ул. „•“ в гр.Ямбол.

Жалбата на С.К.П. като собственик на самостоятелен обект – ап.6 в сградата на ул. „Г.С.•“ № • в гр.Ямбол е подадена директно в АС-Ямбол с вх. №1527/26.06.2019г.

Като доказателства по делото заедно с цялата административна преписка са представени също така: скица на сграда № 15-797649/31.10.2018 г. н а СГКК-гр. Ямбол, с идентификатор 87374.540.300.1; копие от нотариален акт № 156, том Х, дело № 2948/95 г. от нотариус при РС – гр.Ямбол, вписан в СВ с вх.рег.№ 2719, том 4960, 4961; препис от Решение № 1190/05.01.1994 г. по гр.дело № 1527/1993 г. по описа на ЯРС; Разрешение за строеж № 484/27.12.1996 г. на пристройка и преустройство на съществуващ павилион в кафе, издадено на Б. Б.К.;

Скица/ виза за проектиране/ № 309/18.03.1996 г.; Технически проект на обект: „Пристройка и преустройство на съществуващ павилион в кафе-аператив “ – част Архитектурна, одобрена от Община Ямбол на 01.10.1996г., както и част Строителни конструкции, одобрена от Община Ямбол на 03.10.1996г.

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице-инженер по гражданско и промишлено строителство, която да отговори на следните въпроси:

1. Съобразени и спазени ли са нормативните изисквания относно показатели за устройство и застрояване на поземлени имоти, и по-специално, спазен ли е показателят за интензивност на застрояване на урегулирания поземлен имот Кинт. Съобразно плана за застрояване на процесното УПИ и Наредба № 7/22.12.2003 г. 2. Посочено ли е, и ако е, отговаря ли на изискванията за максимално допустима височина на обекта процесното „бъдещо“ кафе-ресторант;

1. Спазени ли са изискванията на чл.39, ал.2 ЗУТ във връзка с калканна стена със съседния имот.

3.1. Законно изградена ли е и представлява ли въпросната стена калканна такава, доколкото видно и от материалите по делото и заявлението на Б.К., същата е изцяло в процесното УПИ и е негова собственост? 4. Извършвана ли е проверка на място на съществуващата към момента постройка, идентична ли е с описаната във визата и отговаря ли тя на законните изисквания/ законно изградена ли е тя (съобразена с нормативните изисквания за отстояния, петно на застрояване, обем на застрояване и прочие);

1. Извършено ли е обследване и респ.спазени ли са изискванията на чл.42, ал.2 ЗУТ относно нивата на шум и достъпът на външни лица до процесното УПИ.

Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е прието по делото като обективно, всестранно, пълно и компетентно изготвено.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването по смисъла на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол в настоящото производство е виза за проектиране на обект: „Преустройство и реконструкция на съществуваща сграда с идентификатор 87374.540.300.1 и пристройка към същата“ в УПИ V, кв. 40 по плана на гр.Ямбол, ЦГЧ с административен адрес ул.“Г.С.•“ № •, издадена от гл. архитект на Община Ямбол, с изх. № 107/21.05.2019г.

Съгласно чл.168 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспорената виза е издадена от главния архитект на Община Ямбол, който е компетентен да издава визи по реда на чл. 140 от ЗУТ, в срока регламентиран в ал.7 на същата разпоредба, в изискуемата писмена форма при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Съгласно чл. 140, ал.2 от ЗУТ „Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, а съгласно ал.3 на същия текст за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8, както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително“. Видно е, че визата за проектиране определя параметрите на допустимото застрояване в конкретен поземлен имот и съобразно чл. 144, ал.1, т.2 от ЗУТ е предпоставка за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти и съответно за издаване на разрешение за строеж.

В съответствие с чл.140, ал.2 от ЗУТ оспорената виза е с обхват процесния ПИ с идентификатор 87374.540.300 и съседните му поземлени имоти, като са означени наличните сгради и постройки в него и в съседните имоти, нанесени са линиите на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване. Посочено е, че имота попада „ в устройствена зона Жс, с устройствени показатели съгласно Наредба № 7/22.12.2003 г. за ПНУОВТУЗ: Н до 12-15 м, Пзастр. – до 70%, Кинт.-2, Позел = 30%, които са задължителни за целия имот при спазване разпоредбата на чл.183, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, като издадената виза за проектиране не допуска намалени разстояния към съседните имоти или сгради, включително през улица“.

Видно от заключението на вещото лице, съгласно КККР, поземлен имот с идентификатор 87374.540.300 е с площ 233 кв.м., урбанизирана територия, с НТП – ниско застрояване (до 10 м), стар № 7313 и в същия попада една сграда с ид ентификатор 87374.540.300.1 с площ 192 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение – сграда за обществено хранене, за която е издадена оспорената виза за проектиране. По действащия план на гр.Ямбол, одобрен с Решение Х L VІІІ-1 от 3.10.2007 г. на Общински съвет, ПИ 87374.540.300 е част от УПИ V за Ж.с., кв.40. УПИ V включва ПИ с идн.87374.540.300 с площ 223 кв.м., ПИ 87374.540.197 с площ 443 кв.м. и ПИ 87374.540.196 с пло щ 1477 кв.м., т.е. общата площ от 2143 кв.м. В приложена към делото извадка от застроителния план, за УПИ V, кв.40 са вписани параметрите: ПНУОВТУЗ: Н до 12-15 м, Пзастр. – до 70%, Кинт. 2, Позел = 30%, т.е. налице е съответствие на вписаните във визата параметри с тези от застроителния план. След извършени изчисления, включително и по време на проведеното на 04.12.2019г. с.з., вещото лице е категорично, че посочените във визата устройствени показатели, съответстват на устройствената зона, а проверката дали желаните реконструкция и пристрояване са съобразени с тях, може да се извърши на етап изготвен архитектурен проект. С оглед посоченото, неоснователен се явява довода в жалбата, че „ с разрешеното проектиране се превишават зададените с ПУП устройствени показатели на процесния УПИ“.

Неоснователен е и довода, че при издаване на процесната виза е допуснато нарушение на чл. 39, ал.2 от ЗУТ, съгласно който при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. От една страна издадената виза е за „Преустройство и реконструкция на съществуваща сграда/кафе/ с идентификатор 87374.540.300.1 и пристройка към същата“, т.е. не е налице промяна на предназначението на съществуващата сграда, което е „сграда за обществено хранене“, съгласно скица № 15-797649/31.10.2018 г. н а СГКК-гр. Ямбол. От друга страна вещото лице сочи, че обследване на нивата на шум в процесния обект би могло да се извърши след изготвяне на съответните проекти.

Неоснователен е също довода за допуснато нарушение на чл.42, ал.2 от ЗУТ. Обратно, в издадената виза изрично е посочено, че проучването и проектирането на преустройството и реконструкцията на съществуващата сграда, следва да бъде в съответствие с разпоредбите на чл. 41, ал.2 и чл. 42, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. В тази връзка следва да се отбележи, че каменния зид в западната част на ПИ 87374.540.300 е отразен в констативен протокол № КП-021 от 28.05.2019г. като плътна ограда от запад с височина 3, 75 м. от терена/ запазена стена с широчина 0, 70м. на бивш масивен хамбар върнат по реституция с решение № 1190 от 05.11.1993г. на ЯРС на П.Х., и закупен от Б. Б.К. с нот. Акт № 156, том Х, вх. рег.№2719, дело №2948/95г./. Според вещото лице процесния зид представлява „ калканна стена“ по смисъла на §5, т. 56 от ДР на ЗУТ и неговото съществуване е отразено още в проектите по част Архитектурна и Строителни конструкции, одобрени от Община Ямбол през 1996 г., въз основа на които е издадено Разрешение за строеж № 484/27.12.1996 г. на пристройка и преустройство на съществуващ павилион в кафе на Б. Б.К.. В чертежите към конструктивния проект е посочено, че се използва каменния зид от запад, като върху 25 см от зида е оформен пояс със сечение 25/ 25 см (кофражен план ).

Не могат да бъдат споделени и останалите доводи, че преди издаване на визата не е обследвано и не извършвана проверка и съответно липсва констативен протокол за оглед на място за наличие на незаконно строителство. Както се посочи такава проверка е извършена и е съставен констативен протокол № КП-021 от 28.05.2019г. По делото липсват данни за незаконно строителство в ПИ 87374.540.300 собственост на заинтересованото по делото лице Б. Б. К.. Съществуващата в имота сграда с идентификатор 87374.540.300.1 притежава необходимите строителни книжа.

Поради изложеното депозираната жалба от С.К.П. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващия следва да бъде осъден да заплати направените в настоящото производство разноски от ответника в размер на 100/сто/ лева, за юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК и фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав