Решение № 260756 от 14.5.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 1536/2019 г.

Съобразно нормата на чл. 405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.

Очертаните от нормата условия за възникване на право на обезщетение предпоставят съществуването на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователното събитие и наличие на вреда на застрахованото имущество, която да е в причинно следствена връзка със събитието.

Нормата на чл. 384, ал.1 от КЗ изисква преди сключването на застрахователен договор по т. 3 - 12, раздел II от приложение № 1, между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор, като чл. 382, ал. 5 - 8 се прилагат съответно. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя(ал.2).

По делото, предвид сключването на договора между лизингополучателя и застраховател, не е било спорно наличието на посочените законови предпоставки относно възникване на правната връзка и че лизингопучателят има правата на застрахован. Това мотивира съдът да приеме за установено наличието на застрахователно правоотношение, действало към момента на ПТП.

Съдът, съгласно установеното във фактическата част на решението, е приел за установен посочения там механизма на ПТП, както и наличието на виновно поведение у водача на л.а. БМВ X 5, довело до ПТП. Установена е и алкохолната концентрация при управление. Това налага да се извърши преценка дали неспирането на автомобила на знак СТОП и неговото управление от водач с концентрация в кръвта 4, 5 пром, съставляват изключен риск или съществено неизпълнение на договорно задължение, изключващо плащането.

Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. С оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия( така РЕШЕНИЕ № 224 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 4554/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС) От друга страна в Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя.

В съответствие с общото правилото на чл. 395, ал.1 от ЗДвП, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора(ал.4). В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.

При имущественото застраховане, в съответствие с нормата на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

При едновременно противопоставени възражения, основани на "изключен риск " и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл. 411, т. 2 КЗ отм., / или чл. 395 КЗ ( така РЕШЕНИЕ № 17 ОТ 02.06.2020 Г. ПО Т. Д. № 656/2019 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).

Съобразно чл. 14.5. от Общите условия (ОУ), не се покрива щета причинена при, от или вследствие на с груба небрежност действия на застрахования или негов служител или трето ползващо се лице, водача на МПС, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – модела на поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дължимата престация /дейността/ и условията на предоставянето й /условията за извършването й/. Грубата небрежност се отличава по степен и също се изразява в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. (решение № 348/11.10.2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о.) Гражданското право познава две форми на вина – умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.

В застрахователното право в Република България формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост (Р№184/24.02.2016 г. по т. дело № 3092 по описа за 2014г., II ТО).

Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество / определение № 244/12.04.2011г. по т.д.№ 882/2010г., ІІ т.о. и др./ Съдът намира, че в настоящия случай действията на водача на застрахования лек автомобил довели до ПТП – не спиране на знак СТОП( Б2 - Чл. 45, ал.1 от ППЗДП - пътни знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя), при установените по горе време, място и обстоятелства, съставляват груба небрежност. Водачът е съзнавал извършваното нарушение на правилата за движение, възможността за настъпване на ПТП, като не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.

Следователно е налице изключен риск и застрахователя не дължи плащане.

В този контекст е и Опр.№ 647/20.11.2015 г. по т.д.№289/2015 г. на ВКС, II ТО, с което не е допуснато до касация решение с което е отхвърлен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, станало, поради навлизане на автомобил в района на затворен с автоматична бариера и светеща сигнализация прелез и вследствие на това удар с правещ маневра локомотив. Решаващият състав е приел, че е налице хипотезата на изключен като покрит риск, съгласно чл.14.5 от ОУ на застрахователя, доколкото в тази клауза се предвижда, че не се покрива пълна или частична загуба на застрахованото имущество, която е последица от извършени при груба небрежност действия на застрахования, съответно негов служител или трето ползващо се лице. Хипотезата е налогична, тъй като неспазването на нормативно задължение при управлението на автомобила е довело до пътният инцидент, причинил вредите.

Възражението основано на употребата на алкохол съдът намира за неоснователно. Съдържанието на алкохол не е над нормативно определения максимум(0, 5пром), въз основа на който законът презумира, че поведението на водача е повлияно от приетото вещество. За да е налице такава връзка при установената концентрация, тя следва да се докаже, което не е сторено.

С оглед изхода на делото, в тежест на ищеца следва да се възложат направените в хода на производството разноски на ответника, съгласно списъка по чл.80 ГПК: 300 лв. депозит за САТЕ, 200 лв. депозит за свидетел, 5 лв. ДТ за удостоверение; 300 лв. ЮК възнаграждение; 300 лв. депозит за СТЕ или общо 1 105 лв.