Решение № 1847 от 25.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 653/2023 г.

Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано e по жалба на А. Б. М., с адрес: [населено място], [улица]против разпореждане [номер]-40-83/02.06.2023 год. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (Ф“ГВРС“) към Националния осигурителен институт. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се, че оспорващия не е уведомен от работодателя си за датата на вписване на решението за обявяването му в несъстоятелност и за реда за получаването на гарантираното му вземане. Иска се административният акт да бъде отменен. В приложени писмени бележки, жалбата се поддържа. Административният орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: От приложените към административната преписка писмени доказателства, безспорно се установява следното: На 19.05.2023 год. М. е подал заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане, заведено с вх.№ 4502-01-19 от същата дата (стр.10), като е заявено изплащане на гарантирано вземане за начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения от работодателя „Топлофикация [община]“ ЕАД. Към заявлението е приложена справка по образец, персонално за Малечканов, в която са отразени начислени, неизплатени трудови възнаграждения към м.01.2021 год. за шест месеца – стр.11. Не е спорно по делото, че А. М. е бил в трудовоправни взаимоотношения с „Топлофикация [община]“ ЕАД (в несъстоятелност) за периода от 28.03.2016 год. до 01.02.2021 год. При справка в Търговския регистър ( https: //portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=202637962 ) се установява, че производството по несъстоятелност за „Топлофикация [община]“ ЕАД е открито с Решение № 11/06.02.2023 год. на Благоевградски окръжен съд, постановено по ф.д. № 5 по описа на съда за 2021 год. Решението е публикувано на 08.02.2023 год. С оспореното разпореждане [номер]-40-1102/02.07.2017 год. на Директора на Ф“ГВРС“ е отказано изплащане на гарантирано вземане на оспорващия, тъй като заявлението е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.25 от ЗГВРСНР. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Оспорваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗГВРСНР в писмена форма, поради което е валиден. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според чл. 6 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. При служебно извършена справка в търговския регистър съдът установи, че на 08.02.2023 год. е вписано Решение № 11/06.02.2023 год. на Благоевградски окръжен съд, постановено по ф.д. № 5 по описа на съда за 2021 год., с което на основание: чл. 630, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е открито производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР - Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава. В конкретния случай решението, с което е открито производството по несъстоятелност е вписано в Търговския регистър на 08.02.2023 год., а заявлението-декларация е подадено на 19.05.2023 год., след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Вписването на това обстоятелство в търговския регистър има декларативно действие по отношение на третите лица, а законът императивно предписва от коя дата започва да тече срокът. В случая тримесечният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР е изтекъл на 08.05.2023 год. Подаденото заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане е от 19.05.2023 год., т. е. извън законоустановения двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на лицето да получи гарантирано вземане от Ф“ГВРС“. Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър, вписаното обстоятелство за откриване на производството по несъстоятелност се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, поради което ирелевантно се явява обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, тъй като законодателят не е предвидил при неизпълнение на това задължение възможност за удължаване на срока по чл. 25 от ЗГВРСНР, респ. възстановяването му. Неизпълнението на задължението за информиране от страна на работодателя е основание да му се потърси административнонаказателна отговорност (глава пета по ЗГВРСНР), но не изключва прилагането на срока за заявяване на вземането по чл. 25 от закона. По тези съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващия следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Националния осигурителен институт сума в размер на 100 лева. Водим от горното, съдът