Решение № 102 от 7.10.2014 г. на Районен съд - Гълъбово по дело № 262/2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав На 24.09.2014г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА Секретар Ж.Ж., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №262 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Исковете са предявени от М.И.Д. ••• срещу О.П. гр.С.З.. С исковата молба се твърди, че ищцата е работила като “Съдебен деловодител” в Окръжен следствен отдел в О.П. гр.С.З. от 19.02.1996г. Трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед №ЛС-39/2014г. на Административния ръководител – Окръжен прокурор на О.П. гр.С.З. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Ищцата счита, че заповедта е незаконна, тъй като е немотивирана. В нея ответникът не бил посочил какви професионални качества ищцата не притежавала. Ответникът се позовавал на жалба на ищцата до Главния прокурор, което не можело да бъде аргумент за нейната професионална подготовка и пригодност. Освен това ответникът се позовал на резултатите от проведеното атестиране за 2013г., при което ищцата получила оценка 5 - “неприемливо изпълнение”. Ищцата счита, че работодателят е следвало да вземе предвид и оценките от предходните атестации, за да прецени дали притежава нужните професионални качества за изпълнение на функционалните й задължения. Ищцата работела на тази длъжност от седемнадесет години и до този момент изпълнявала добре възложената й функция. В противен случай работодателят е можел да прекрати трудовото й правоотношение много по-рано. Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта правно основание изисква посочване на необходимите качества за съответната работа, което работодателят не направил в процесната заповед. Ответникът обсъдил нравствени качества на ищцата, което било ирелевантно за изпълнението на трудовите й функции. Ищцата твърди, че притежава нужната професионална квалификация и качества за изпълнение на възложената й работа. Поради тази причина счита процесната заповед за незаконосъобразна.

Моли съда да признае уволнението за незаконно и да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Моли да бъде възстановена на работата, която е изпълнявала преди прекратяване на трудовото й правоотношение. Моли да бъде осъден ответникът на основание чл.225, ал.1 КТ, да й изплати обезщетение в размер на 7160, 40лв. представляващо брутното й трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор счита предявените искове за неоснователни по следните съображения: до 2009г. ищцата е работела като деловодител към Окръжна следствена служба гр.С.З., а от средата на 2009г. поради законодателни промени нейн работодател става Окръжна прокуратура С.З.. Ответникът счита, че оспорената заповед е законосъобразна и мотивирана. Работодателят е изложил подробно и последователно мотивите си за липса на професионални знания и умения на ищцата. Тази липса се доказвала най-вече с проведеното атестиране на ищцата на 28.11.2013г., при което тя е получила най-ниската възможна оценка-5 “Неприемливо изпълнение”. Тази оценка не била оспорена от ищцата. Освен това за периода, през който ищцата е работила в Окръжна прокуратура С.З. са й налагани две дисциплинарни наказания “Забележки” и дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”. В периода на работата на ищцата в Окръжна следствена служба С.З. са й налагани два пъти дисциплинарни наказания “Предупреждение за уволнение”. Поради тази причина ответникът твърди, че не се касае за единична проява от страна на работника. Липсващите професионални качества на ищцата били изложени подробно в т.1 и т.2 от Заповедта. Освен това при атестацията си ищцата е получила най-ниска оценка по следните показатели: спазване правилата на професионална етика; организационни и управленски умения; степен на подготвеност и способност за работа с нормативни актове; умения за работа в екип; инициативност, поемане на извънредна работа, проява на творчество в работата. Работодателят не бил длъжен да посочи изрично липсващите качества на работника съгласно задължителната съдебна практика. В заповедта били посочени липсващите нравствени качества у ищцата, които й пречили да се справя ефективно с възложената работа – добронамереност, честност и отзивчивост. Ответникът счита, че посочването на такива качества е в изпълнение разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 КТ и в синхрон със задължителната съдебна практика. Описаната в заповедта липса на професионални и морални качества била в нарушение на нормите на Етичния кодекс на съдебните служители издаден от ВСС. Налице била пряка причинна връзка между липсата на посочените в заповедта лични и професионални качества на ищцата и невъзможността й за ефективно справяне с възложената й работа. Поради тази причина ответникът счита, че обжалвана заповед е правилна и законосъобразна и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Счита предявеният иск по чл.225, ал.1 КТ за неоснователен. От друга страна ищцата е получила обезщетение в размер на десет брутни трудови възнаграждения на основание чл.354 ЗСВ. Поради тази причина в случай, че ищцата бъде възстановена на работа, не само, че не следва да й се изплаща обезщетение, а дори следва да върне част от изплатените й десет брутни трудови възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от приетото като писмено доказателство по делото копие от Личното трудово досие на ищцата, същата е работила при ответника на длъжността “Съдебен деловодител” в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – С.З.. Не е спорно по делото и, че със Заповед №ЛС-39/24.01.2014г. на К.Т. – Административен ръководител – Окръжен прокурор на О.П. гр.С.З., трудовият договор на ищцата е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ – при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

1. установяване равнището на професионална квалификация на съдебните служители, както и съответствието й с изискванията на длъжностната характеристика;

1. справедливо възнаграждение на съдебните служители;

1. подобряване на служебните взаимоотношения и работата в екип;

1. осъществяване на прозрачна и справедлива процедура за професионално развитие.” Тъй като атестирането се прави именно с цел установяване на равнището на професионална квалификация на съдебните служители, то и атестационния формуляр може да послужи за установяване липсата на професионални качества, нужни за изпълнение на служебните задължения и тъй като изрично към този атестационен формуляр препраща обжалваната заповед, съдът намира за неоснователни твърденията на ищцата за немотивираност на заповедта за уволнение. В атестационния формуляр са описани точно качествата, които трябва да притежава всеки служител на орган на съдебната власт и степента, в която ищцата притежава тези качества. Оценката, поставена при атестацията е достатъчно основание да се приеме, че ищцата не притежава необходимите професионални качества за изпълнение на служебните й задължения. Съдът не споделя възраженията на ищцата, че работодателят е следвало да вземе предвид и оценките от предходните атестации. Обстоятелството, че атестирането се извършва всяка година означава, че работодателят има право всяка година самостоятелно да оценява степента на изпълнение на служебните задължения и съответно степента на пригодност на всеки служител за съответната длъжност. Това, че един служител през предходен период от време е изпълнявал качествено задълженията си, не означава автоматично, че притежава съответните качества завинаги. Нивото на професионалните качества следва да бъде доказвано и защитавано от служителя постоянно, което се преценя от работодателя с ежегодната атестация.

Действително професионалните качества на ищцата за длъжността, която е заемала, не са били подробно детайлизирани в последната й връчена длъжностна характеристика от 30.11.2010г. Подробно описание на задълженията на ищцата обаче е налице, както в длъжностната характеристика, така и в Правилника за организацията и дейността на администрацията на Прокуратурата на Република България /Издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр.66 от 18.08.2009г., изм. и доп., бр.12 от 8.02.2011г., отм., бр.106 от 10.12.2013г./, така и в Етичния кодекс на съдебните служители, одобрен от Висш съдебен съвет с решение по протокол № 22 / 27.05.2009г. на основание чл.30, ал.1, т.12 от Закона за съдебната власт. При това положение съдът намира за неприемливо твърдението на ищцата, че не била наясно какви точно качества трябва да притежава.

Следва да бъде отбелязано и посочената от работодателя липса на нравствени качества у ищцата, които са послужили за основание за издаване на обжалваната заповед. Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика “Възможно е липсващите качества у работника, които са основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, да са както професионални, така и лични. Достатъчно е липсващите качества да са в причинна връзка с невъзможността работникът да работи така, както е необходимо за пълноценно изпълнение на трудовата му функция. Без значение дали се касае за професионални или за лични качества.” / Решение №253 от 6.04.2010г. на ВКС по гр. д. №4122/2008г., IV г. о., ГК/. Съдът намира, че качествата, посочени от работодателя - добронамереност, честност и отзивчивост са такива, че липсата им действително не позволява на един съдебен служител да изпълнява качествено служебните си задължения съгласно цитирания по-горе Етичен кодекс. Работодателят е мотивирал констатацията си с конкретни проявления на ищцата, които са го навели до извода за липса на посочените нравствени качества. Следва да бъде отбелязано и, че фактът на подаване на сигнали от страна на ищцата до различни институции – горестоящи или контролни по отношение на работодателя, сочи на неспазване на йерархичната подчиненост, изрично предвидена в длъжностната характеристика на ищцата, както и на липса на каквато и да била лоялност към работодател, при който ищцата работи от 1996г.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника е законосъобразно. Работодателят е спазил всички императивни разпоредби на закона при извършеното прекратяване на трудовото правоотношение и издадената от него заповед не страда от никакви пороци, налагащи нейната отмяна. Този извод не се опровергава и от представените от ищцата и приети като писмени доказателства копия на: Заповед №ЛС-278/30.05.2013г. на Окръжния прокурор на ОП-С.З., Методика за атестиране на съдебните служители, Заповед №ОП-6/2010г. Окръжния прокурор на ОП-С.З., Правилник за вътрешния трудов ред в Окръжна прокуратура С.З.. Поради тази причина искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно иска за възстановяване на предишната работа:

Искът е предявен при условията на обективно кумулативно съединяване, като същият се явява акцесорен спрямо предявения главен иск. Възстановяването на предишната работа е следствие от признаването на уволнението за незаконосъобразно, поради което и с оглед на становището на съда относно главния иск, съдът намира, че искането по чл. 344, ал.1 т.2 от КТ е неоснователно.

Относно иска за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.3 от КТ, за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението.

Предпоставка за изплащане на обезщетението по чл.344, ал.3 от КТ са признаване на уволнението на работника за незаконно, оставането му без работа след уволнението и наличието на причинна връзка между уволнението и оставането без работа. С оглед изложените по-горе мотиви по отношение на главния иск, съдът намира, че за уважаване на предявения иск не е налице първото кумулативно условие - признаване на уволнението за незаконно, поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Воден от горните мотиви и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, съдът: