Решение № 1308 от 23.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 247/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин” (ДНП), подадена чрез процесуален представител по пълномощие адв. Г. Р., против Решение № 184/20.10.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 114/2022 г. по описа на Районен съд - Сандански, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 10/01.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Пирин”. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на Районен съд - Сандански за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че в процесното НП липсва правна квалификация на деянието. Сочи се, че в АУАН са спазени всички изисквания на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на оспореното НП – тези на чл. 57 от ЗАНН. Излагат се съображения, че както в АУАН, така и в НП се съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота и отразяват признаците на състава му. Самото нарушение е описано както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и санкционната норма, които са законосъобразно и правилно определени. Сочи се още, че процесното нарушение е безспорно доказано, квалифицирано е правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено. Изложените в жалбата съображения са доразвити в депозирано по делото писмено становище. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени и пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – З. Е. М., редовно призована, не се явява и не се представлява. В депозирано, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Б., писмено становище моли решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък, който се представя. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, предвид наличието на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Сандански е отменил Наказателно постановление (НП) № 10/01.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“, с което на З. Е. М. за административно нарушение по чл. 50, т. 5 във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на основание чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че както в АУАН, така и в НП липсва правна квалификация на нарушението, каквото е изискването на чл. 42, т. 5, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Формулирал е изводи, че процесното НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в същото не е посочена нарушената от дееца законова разпоредба. Съдът е посочил още, че деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 50, т. 5 във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ, които разпоредби, в това число и санкционната разпоредба на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ, не съдържат конкретно правило за поведение, нарушението на което да обоснове ангажиране отговорността на дееца. Решението на районния съд е постановено при правилно приложение на закона. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. В настоящия случай ответникът по касационната жалба е санкционирана за това, че на 17.08.2021 г. в местност „Спано поле“, парков участък „Каменица“, охранителен участък II, землище на [населено място], попадащ на територията на Национален парк „Пирин“ е допуснала до паша 9 бр. ЕРД (крави). Вмененото на З. Е. М. деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 50, т. 5 във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ. Съгласно чл. 50, т. 5 от ЗЗТ в изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии в своите райони издават годишни разрешителни за паша и разрешителни за ползване на дървесина от местното население в рамките на поддържащите и възстановителните дейности в горите, в националните паркове и поддържаните резервати, в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ наказва се с глоба от 500 до 5 000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. Както правилно е констатирал и районният съд, нито една от тези разпоредби не съдържа конкретно правило за поведение, несъблюдаването на което представлява административно нарушение. Чл. 50, т. 5 от ЗЗТ регулира част от правомощията на директорите на регионалните органи на МОСВ, докато чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ е обща санкционна норма, която предвижда административнонаказателна отговорност за редица дейности, извършени в защитена територия без надлежно разрешение или съгласуване. Като всяка санкционна разпоредба, тази на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ има за цел да свърже конкретно противоправно поведение с конкретни негативни правни последици. Именно поради тази причина, за пълнота и прецизност на административното обвинение от правна страна е следвало да бъде посочена като нарушена разпоредбата, която съдържа конкретното правило за поведение, с което в случая подведеното под отговорност лице не се е съобразило. В действителност, както правилно е посочил и районният съд, в разглеждания случай от правна страна остава неясно за какво е повдигнато административно обвинение на привлеченото към отговорност лице – кое конкретно установено в правна норма задължение не е изпълнило. Процесуалната законосъобразност на НП като санкционен акт се предпоставя от задължителното условие за правилната квалификация на нарушението – конкретното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение да бъде описано с фактическите му признаци и да бъде подведено под съответната правна норма. Това условие, както бе споменато по–горе, не е изпълнено. Некоректното (в това число и непълното) посочване на нарушената разпоредба е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като, от една страна, пряко засяга правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице – поставя го в невъзможност да разбере в какво е обвинено – какви свои конкретни задължения не е изпълнило или какви забрани е нарушило, а от друга, лишава от възможността съда да осъществи цялостен съдебен контрол и да отговори на основния въпрос доколко деянието противоречи на предписаното в съответната правна норма правило за поведение. Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния ответник за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Искането е направено своевременно, а по делото са налице доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение в такъв размер. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Ето защо, искането следва да бъде уважено. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН Административен съд - Благоевград