Решение № 49 от 9.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1869/2023 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 103132/08.11.2023 г. и молба вх. № 48858/25.04.2024 г., подадена от ищеца Е. А. Б. срещу „С.П.“ ООД – в ликвидация, с която са предявени главни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване за нищожни и при условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на решения от т. 3 до т. 12, приети на общо събрание на съдружниците от 27.09.2023 г., а именно: решение за изключване на ищеца като съдружник в дружеството на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ; решение за оттегляне на овластяването на ищеца като ликвидатор и заличаването му от Търговският регистър; решение за връщане на дела от капитала на изключения съдружник Е. Б.; решение за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД; решение за приемане на годишния отчет на ликвидатора З.Г. за дейността му и извършените от него действия по приключване на ликвидацията на дружеството; решение за приемане на баланса на дружеството към датата на приключване на ликвидацията- 01.05.2023 г.; решение за приемане на пояснителния доклад към баланса на дружеството към датата на приключване на ликвидацията- 01.05.2023 г.; решение за освобождаване на отговорност на ликвидатора З.Г. и освобождаването му от заемната длъжност; решение за разпределение на имуществото на дружеството и решение за заличаване на дружеството. Ищецът Е. А. Б. твърди, че е управител и ликвидатор на ответното дружество, което е обявено в ликвидация с Решение на Общото събрание на съдружниците от 30.06.2022 г. Ищецът направил неколкократни искания за допълване на дневния ред на проведеното на 27.09.2023 г. общо събрание като поискал включване на следните въпроси: 1. Оттегляне на овластяването на ликвидатора З.Г. и заличаването му от Търговския регистър; 2. Удължаване на срока на ликвидацията. Въпреки това искане за допълване на дневния ред, събранието се провело по предварително обявения дневен ред. На проведеното на 27.09.2023 г. общо събрание като пълномощник на ищеца се явил адв. Т.Т., който от името на своя доверител – ищеца, направил следните изявления, които поддържа и с исковата молба, както следва: ликвидацията на дружеството не била приключила на 01.05.2023 г., тъй като дружеството било в производство по опозиция на заявка за регистрация на търговска марка № BG/N/2020/ 159492 по описа на Патентно ведомство на РБ, което не било приключило с краен акт. Изходът на това производство, както и защитата на интелектуалната собственост на дружеството, били от значение за остойностяването на неговото имущество и разпределението му между съдружниците. Ето защо срокът на производството по ликвидация следвало да бъде продължен до приключване на посоченото производство пред Патентното ведомство. Ищецът сочи, че бил съставен заключителен баланс, съдържащ нулеви стойности на актива и пасива, при което не били отчетени и включени в баланса обектите на интелектуална собственост на дружеството, както и не били включени сторените от ищеца разходи за защита на правата на дружеството в производството по опозиция, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар. Ищецът твърди че взетите решения на проведеното общо събрание на 27.09.2023 г. са нищожни, поради противоречие с чл. 137, ал. 4 ТЗ, тъй като съставеният констативен протокол от нотариус Т.М. не удовлетворявал изискванията на закона протокола от общото събрание да бъде съставен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Сочи, че съставеният констативен протокол не удостоверявал подписите на двамата съдружници и съдържанието на взетите решения на общото събрание. В приложения Констативен протокол от 27.09.2023 г. на нотариус Т.М. категорично липсвало извършено нотариално удостоверяване на подписите на участващите в общото събрание съдружници, лично или чрез пълномощник, респ. нямало извършено нотариално удостоверяване на съдържанието в протокола, което да е направено в рамките на нотариално производство по смисъла на чл. 590 ГПК. Ищецът твърди, че не били налице основанията за изключване на ищеца като съдружник, тъй като всичките действия, предприети от него били в защита на интереса на дружеството. Не били налице и основания за оттегляне на овластяването му като ликвидатор, тъй като не били допуснати никакви нарушения от него в това му качество. Сочи, че дружеството било в ликвидация и не осъществявало дейност, поради което ищецът нямало как да оказва съдействие за осъществяване на дейността му. На следващо място твърди, че гласуваното решение за изключване на ищеца освен нищожно било и незаконосъобразно, тъй като ищеца не бил предупреден писмено за предстоящото му изключване съгласно чл. 126, ал. 3 ТЗ. Твърди, че не били налице материалноправните предпоставки за изключването на ищеца като съдружник, тъй като той действал изцяло в интерес на дружеството, когато подал опозиция срещу заявка за регистрация на марка. Твърди, че няма как да бъде изключен като съдружник за неизпълнение на задълженията му като ликвидатор. Нямало нарушение и на задълженията му като ликвидатор, тъй като все още било висящо производството по опозиция, с което се защитавали правата върху интелектуална собственост на дружеството, от което следвало че няма как да се приеме заключителен баланс и доклад към 01.05.2023 г. С определение № 1354/08.04.2024 г., постановено по настоящото дело, е оставена без движение исковата молба, подадена от ищеца Е. Б. срещу „С.П.“ ООД – в ликвидация, като нередовна на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК в частта й, с която се атакуват решения на ОСС на ответното дружество, взети на проведеното общо събрание на съдружниците на 27.09.2023г. поради нарушение на чл. 137, ал. 4 ТЗ, като са дадени указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответника да отстрани констатираните недостатъци на исковата молба в посочената й част, като формулира петитума на исковете, които се основават на твърдяната нищожност и уточни при какво съотношение помежду им предявява отделните искове и в случай че ги предявява при условията на евентуалност- да уточни кои от исковете предявява като главни и кои като евентуални. Констатираните нередовности на исковата молба са отстранени от ищеца в дадения от съда срок с молба вх. № 48858/25.04.2024 г. като ищецът уточнява петитума като иска съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожни решенията от т. 3 до т. 12 от дневния ред, приети на общо събрание на съдружниците проведено на 27.09.2023 г. поради нарушение на чл. 137, ал. 4 ТЗ. В случай че съдът отхвърли исковете за прогласяване на тяхната нищожност, ищецът моли да бъде постановено решение, с което тези решения да бъдат отменени като незаконосъобразни. В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество „С.П.“ ЕООД – в ликвидация, както и становище на молба- уточнение вх. № 48858/25.04.2024 г., с които предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответното дружество било в процедура по ликвидация съгласно приети Решения на Общо събрание на дружеството от 30.06.2022 г. за прекратяване на дружеството чрез процедура на ликвидация и заличаването на дружеството от ТРРЮЛНЦ в 6- месечен срок от датата на публикуване на поканата до кредиторите. Поканата към кредиторите била обявена на 01.11.2022 г., поради което срока за ликвидация бил изтекъл на 01.05.2023 г. Посочените решения били приети единодушно, без възражения от съдружниците. Бил съставен начален баланс от 26.04.2023 г., в който било посочено че дружеството няма активи, а единствен кредитор бил съдружника З.Г.. Този баланс бил надлежно приет с протокол от ОС на съдружниците от 26.04.2023 г. С изтичане срока на ликвидацията бил съставен годишен отчет на дружеството, баланс на дружеството към датата на приключване на ликвидацията и пояснителен доклад към баланса на дружеството към датата на приключване на ликвидацията- 01.05.2023 г. От съставените документи било видно, че към 01.05.2023 г. дружеството нямало никакви активи, а балансът на дружеството бил нула, тъй като съдружника З.Г. се отказал от целия размер на предоставените на дружеството заемни средства. Тъй като цялата процедура по ликвидация била спазена, ликвидатора З.Г. подписал гореописаните документи, но ищецът необосновано отказал да ги подпише. Поради това З.Г. отправил покана за свикване на извънредно общо събрание и предупреждение към ищеца по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ да изпълни в 40 - дневен срок задължението си да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството, като изпълни взетите решения на общото събрание от 30.06.2022 г. за прекратяване на дружеството чрез ликвидация. Ответникът сочи, че в хипотеза, като настоящата, при която липсват активи на дружеството и баланс с нулева стойност към датата на приключване на ликвидацията – 01.05.2023 г., съгласно чл. 273 ТЗ, ликвидаторите са длъжни да поискат заличаване на дружеството. Гореописаната покана и предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ били връчени на ищеца на 26.05.2023 г. чрез ЧСИ В.М.. На проведено на 14.06.2023 г. общо събрание съдружниците не постигнали съгласие по предложените решения по дневния ред. Протоколът от 14.06.2023 г. бил подписан от протоколчика и от съдружника З.Г., но на проведена среща в ресторант на 20.06.2023 г. ищецът изтръгнал подписания екземпляр от ръцете на З.Г. и побягнал с него. Ответникът счита че със съставения Констативен протокол рег. № 4493, том II, акт 99 от 27.09.2023 г. изцяло се удовлетворявали изискванията за форма по чл. 137, ал.4 ТЗ. Поддържа, че неприключилото производство по опозиция не може да доведе до придобиване на актив, който да удължи производството по ликвидация. Твърди, че съобразно НСС търговските марки, наименования, издателски права, клиентски бази и други подобни не се признават и не се отчитат като нематериален актив. Ответникът твърди, че са налице всички предпоставки за изключването на ищеца като съдружник, тъй като изключения съдружник е предприел действия в свой личен интерес и в противоречие с интересите на дружеството в ликвидация; спрял е да участва в дружествените работи, включително в общите събрания, като възпрепятствал вземането на важни решения; не оказвал съдействие, дори извършвал конкурентна дейност. В обобщение се твърди, че съдружникът не изпълнявал задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството – изразяващо се във възпрепятстване на започналата по единодушно решение на съдружниците процедура по ликвидация и когато съдружникът не изпълнявал решенията на редовно проведени събрания на 30.06.2022 г. и 14.06.2023 г. Била спазена процедурата по изключване на съдружника, като на ищеца лично му било връчено писмено предупреждение за изключване на 26.05.2023 г. и му е даден срок за поправяне на поведението си. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. В допълнителна искова молба ищецът оспорва твърдението на ответника, че актива на дружеството е нула, с аргумента, че производството по опозиция е от значение за защитата на интелектуалната собственост на дружеството, което от своя страна имало значение за остойностяването на имуществото на дружеството. Сочи, че в заключителния баланс не били отчетени и включени обектите на интелектуална собственост на дружеството и направените в тази връзка разходи. В законоустановения срок е постъпил отговор на допълнителна искова молба, с който ответникът поддържа заявеното в отговора на исковата молба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: От събраните по делото писмени доказателства и вписвания в търговския регистър по партидата на „С.П.“ ООД – в ликвидация се установява, че ищецът Е. А. Б. е съдружник в ответното дружество заедно със З.Г. Г.. Дружеството е с капитал от 7800, 00 лв., разпределен на 156 дяла по 50 лв., като ищецът притежава 78 дяла от 50 лв. /3900, 00 лв./, съдружникът З.Г. Г. също е с размер на дяловото участие 78 дяла от 50 лв. /3900, 00 лв./. Управители на дружеството са съдружниците З.Г. Г. и Е. А. Б., действащи поотделно. Представен е протокол от ОСС на ответното дружество, проведено на 30.06.2022 г., на което са взети решения за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация; определен е 6-месечен срок от приключване на ликвидацията, считано от публикуване на поканата до кредиторите в ТРРЮЛНЦ и за ликвидатори са избрани управителите на дружеството З.Г. Г. и Е. А. Б.. Поканата до кредиторите на дружеството е била обявена в търговски регистър на 01.11.2022 г. Няма спор между страните, че на 27.09.2023 г. е било проведено общо събрание на търговско дружество – „С.П.“ ООД – в ликвидация, както и в това събрание участие са взели двамата съдружници – Е. А. Б., чрез пълномощник – адвокат Т.Т. от САК съгласно пълномощно рег. № 9178, рег. № •••••••, том 4, Акт 74 от 25.09.2023 г. на нотариус П.Д., с рег. № 711 от НК и З.Г. Г.. Видно от представения протокол, общото събрание е приело решения, както следва: по т. 3 от дневния ред: Прието е решение за изключването на Е. А. Б. като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 1, и т. 2 ТЗ; по т. 4 от Дневния ред: Прието е решение за оттегляне на овластяването на ликвидатора Е. А. Б. и заличаването на името му от търговския регистър на основание чл. 141, ал. 4 ТЗ; по т. 5 от Дневния ред: Прието е решение за връщане на дяла от капитала на изключения съдружник Е. А. Б., като е посочено, че видно от баланса при ликвидацията дружеството не разполага с активи, следователно връщането на дяла се извършва по номинална стойност или 78 дяла по 50 лева – 3900, 00 лв. чрез заплащане на сумата по банковата сметка на изключения съдружник от останалия съдружник в дружеството З.Г., който става притежвател на целия капитал на дружеството в размер на 7800, 00 лв., разпределен в 156 дяла, всеки от които с номинална стойност от по 50 лв.; по т. 6 от Дневния ред: Прието е решение за преобразуване на дружеството от ООД в Еднолично дружество с ограничена отговорност и е прието решение за приемане на нов Учредителен акт във връзка с взети решения; По точки о 7 – т. 12 от дневния ред са приети следните решения: решение за приемане на годишния отчет на ликвидатора З.Г. за дейността му и извършените от него действия по приключване на ликвидацията на дружеството; решение за приемане на баланса на дружеството към датата на приключване на ликвидацията -01.05.2023 г.; решение за приемане на пояснителния доклад към баланса на дружеството към датата на приключване на ликвидацията - 01.05.2023 г.; решение за освобождаване от отговорност на ликвидатора З.Г. и освобождаването му от заеманата длъжност; решение за неразпределяне имущество и ликвидационен капитал; както и решение за заличаване на дружеството. В края на протокола е вписано изявление на адв. Тотев – пълномощник на ищеца, че протокола не включва изявленията му от т. 4 до т. 12 вкл. от дневния ред, както и не му е предоставена възможност да гласува по същите точки от дневния ред на събранието. Представения протокол от общо събрание съдържа нотариална заверка на съдържанието рег. № 4493/27.09.2023 г. на нотариус Т.М. – рег. № 199 в регистъра на НК на РБ, като върху документа няма поставени надписи от нотариуса за удостоверяване подписите върху документа. За явяването на съдружниците при провеждане на общото събрание на 27.09.2023 г., по молба на адв. М. М.- А. от САК -пълномощник на съдружника З.Г. Г., е съставен констативен протокол от 27.09.2023 г. на нотариус Т.М. – рег. № 199 в регистъра на НК на РБ. В протокола е удостоверено присъствието на съдружника З.Г. и адвокат Т.Т. в качеството на пълномощник на Е. А. Б., който протокол е подписан от молителя адв. М. М.- А. от САК и от нотариуса Т.М.. След справка по партидата на дружеството в ТР се установява, че със заявление образец А4, вх. № 20231010152035 е поискано вписване на промени по партидата на дружество въз основа на решенията на ОС от 27.09.2023 г. Регистърното производство по това заявление е било спряно на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ с определение № 3424/11.10.2023 г. по т. дело № 1872/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав. По делото е представено писмено предупреждение за изключване на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Търговския закон, адресирано до ищеца като съдружник, притежаващ 50 % от капитала на дружеството „С.П.“ ООД в ликвидация, поради неизпълнение на задълженията за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и за неизпълнение на взетите решения на общото събрание от 30.06.2022 г. за прекратяване на дружеството чрез процедура на ликвидация и заличаването на дружеството от ТРРЮЛНЦ в 6 месечен срок от датата на публикуване на поканата до кредиторите, която покана е публикувана на 01.11.2022 г., който срок на ликвидацията е изтекъл на 01.05.2023 г., като ищеца е бил приканен в 40 дневен срок да изпълни задълженията си, като в противен случай е предупреден, че ще бъде изключен. Върху представеното писмено предупреждение е отбелязано получаването му на 26.05.2023 г. с подпис на ищеца, който не е оспорен в настоящото производство. Представена е покана за свикване на процесното общо събрание на съдружниците, изпратена от ликвидатора З.Г. Г. до ищеца Е. А. Б., връчена на 28.08.2023 г. Другите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими, поради което не обсъжда. При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР №1 от 06.12.2002г., т.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, като активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица. Няма спор нито в теорията, нито в съдебната практика, че за предявяване на установителните искове за нищожност на решенията на ОС няма срок. В конкретния случай, доколкото взетите решения от ОС на съдружниците от 27.09.2023г. подлежат на вписване и са заявени за вписване в ТР /заявление образец А4, вх.№ 20231010152035/, но все още не са вписани, поради спирането на вписването по реда на чл.536, ал.1 ГПК /с оглед висящността на настоящото производство/, за ищеца, чиято правна сфера е засегната от тези решения, съществува възможността да иска прогласяване на нищожността им чрез установителния иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК. Установено е по делото, че на 30.06.2022 г. съдружниците в търговското дружество са взели решение за прекратяване на ответното дружество „С.П.“ ООД и за откриване на производство по ликвидация. Взетите решения от съдружниците подготвят промяната в правосубектността на дружеството за в бъдеще, но същата промяна все още не е настъпила, поради което на настоящия етап на производството търговското дружество все още не е заличено като правен субект и продължава да съществува в правния мир. Всички елементи от неговата правноорганизационна форма са запазени в пълен обем, и въпреки забраната за осъществяване на търговска дейност /освен сключване на сделки за целите на ликвидацията съгласно чл. 268 ал. 1 ТЗ/ членствените правоотношения със съдружниците не са прекратени и органите на дружеството не са десезирани /аргумент от чл. 270 ТЗ, чл. 272 ал.4 ТЗ и чл. 274 ал. 1 ТЗ/. Следователно за всеки от съдружниците е налице интерес от получаване на ликвидационен дял от имуществото на дружеството, поради което и предвид възможността за продължаване на дейността на дружеството правният интерес от успешно провеждане на предявените искове за ищеца не може да бъде отречен и такъв е налице. Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР №1 от 06.12.2002г., т.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, съединяването на иск за установяване на нищожност на решение на ОС с иск за отмяната му е допустимо при условията на евентуалност на конститутивния иск по чл.74 ТЗ, по отношение на който следва да бъде спазен преклузивния срок. В този смисъл няма пречка да бъдат предявени иск по чл.74 ТЗ, както и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, респективно да са висящи едновременно производства по тези искове, но искът за установяване нищожността на решенията винаги следва да бъде разглеждан като главен, а този за отмяна като евентуален /ако са предявени в едно и също производство/, респ. производството по чл.74 ТЗ да бъде спряно до приключване на производството по чл.124, ал.1 ГПК, ако са предявени в отделни съдебни производства. В настоящия случай по отношение на оспорените решения на ОС от 27.09.2023 г. ищецът се позовава на порок, който представлява основанието на предявените установителни искове за нищожност, а именно, че не е съставен протокол в изискуемата съгласно чл. 137, ал. 4 ТЗ форма, която е писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. С разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ / Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г. в сила от 03.01.2017 г./, законодателят е въвел форма, в която следва да бъде съставен протокола за проведено общо събрание на съдружниците в дружество с правноорганизационна форма ООД, тогава, когато са взети решения по чл. 137, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 ТЗ, а именно едновременно извършено нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола, в който са обективирани. В ал. 5 на същата разпоредба /Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г./ е предвидено, че решенията на общото събрание, приети в нарушение на изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ, са нищожни. В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, са дадени указания, че нищожни са следните решения на Общото събрание: 1/ решенията, посочени в чл. 75, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ, 2/ липсващото /невзето/ решение на Общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, както и ако е вписано в търговския регистър, 3/ решението, което е извън пределите на определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който го е приел. Решенията на върховния орган на търговското дружество, които противоречат на учредителния акт или на императивни разпоредби на закона са незаконосъобразни т. е. отменяеми, но не и нищожни. Разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ, на нарушаване на която се позовава ищеца по предявените главни искове, както и разпоредбата на чл. 137, ал. 5 ТЗ, са приети след горепосоченото тълкувателно решение. В съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 113 от 18.12.2020 г., постановено по т. д. № 2217/2019 г. по описа на ВКС, І т. о., е прието, че с горепосочените правни норми е въведено специално основание за нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците в едно дружество с ограничена отговорност поради нарушение на предписаната форма за съставяне на протокола, която е въздигната от законодателя като форма за действителност. Формиран е извод, че доколкото нищожните изявления не пораждат правни последици, решението на общото събрание на съдружниците, по отношение на което не е спазена формата по чл. 137, ал. 4 ТЗ, следва да се приравни на липсващото /невзето/ решение по смисъла на това понятие, дадено в тълкувателното решение № 1 от 06.12.2002 г. и като такова е нищожно. Съгласно цитираната практиката на касационната инстанция целта на създаването със ЗИДТЗ (ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) на новите ал. 4 и ал. 5 на чл. 137 ТЗ е да бъде препятствано представянето пред търговския регистър на неистински протоколи от заседания на общото събрание, както и изричното прогласяване на нищожност на решенията на общото събрание, които не са обективирани в протокол с нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието, извършени едновременно. Следователно формата на съставяне на протокола е въздигната от законодателя като форма за действителност предвид изрично прогласената нищожност на взетото решение. Следователно в хипотезата на чл. 137, ал. 5 ТЗ е регламентирано специално основание за нищожност на решенията на върховния орган на дружествата с ограничена отговорност, произтичащо от неспазването на установената в същата разпоредба форма за действителност. Разпоредбата на чл. 590, ал. 1 ГПК предвижда, че удостоверяването на съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. При едновременното удостоверяване на подписите и съдържанието на документ, съгласно чл. 590, ал. 4 ГПК, молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 ГПК, предписващ, че при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. След удостоверяване на подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя. Едновременната заверка на подписа и съдържанието на документа съобразно чл. 590, ал. 4 ГПК удостоверява, че лицето е подписало представения частен документ, както и че съдържанието на така подписания документ съответства на втория представен пред нотариуса и подреден в специалния регистър екземпляр. Следователно волята на законодателя е нотариусът да удостовери, че изявленията, обективирани в протокола от проведеното ОСС, са направени именно от присъствалите съдружници /било чрез присъствие на нотариуса при провеждане на самото ОСС или чрез явяване на всички съдружници пред него, които да потвърдят, че изявленията, съдържащи се в протокола – са направени от тях/. Това се извежда и от мотивите към законопроекта за изменение на закона, съгласно които изменението е наложено от необходимостта за въвеждане на законови гаранции за противодействие на т. нар. „кражби на фирми“, които водят или до промяна на собствениците на дружества, най-често ЕООД, или до смяна на управител на дружество, който след това извършва разпоредителни сделки с имуществата на дружеството – разпорежда се с недвижими имоти, банкови сметки и други имуществени права преди действителните собственици да узнаят за това. Предложеното изменение се явява превенция срещу неправомерни действия, свързани с представяне на неистински документи в производствата, развиващи се пред търговския регистър, и има за цел с минимални промени в законодателната правна рамка да се предотвратят случаите на злоупотреби чрез въвеждането на две нотариални удостоверявания, а именно на подписа и на съдържанието на документите, с които се вземат съответните решения от общите събрания на съдружниците в ООД. Целта на едновременното удостоверяване на подписите и съдържание е да се създаде един достоверен частен документ, от който със сигурност да е видно, че на определената дата общото събрание на съдружниците е взело съдържащите се в протокола решения със съдържанието, което съответства на съхранявания при нотариуса документ. Протокол от проведено ОСС, който не може да изпълни посочената цел, не съответства на изискуемата от закона форма за действителност. А съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 5 ТЗ, решенията, взети в нарушение на императивното изискване на чл. 137, ал. 4 ТЗ, са нищожни. Не е спорно по делото и след справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че в дружествения договор на „С.П.“ ООД, който е актуален към датата на приемане на решенията от 27.09.2023 г. липсва разпоредба, с която да е предвидено, че решението за изключване на съдружник се приема в писмена форма, каквато възможност е уредена в чл. 137, ал. 4 ТЗ, поради което изискуемата съгласно чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за действителност не е дерогирана и тя следва да бъде спазена, за да се счете, че това решение е действително и е породило правни последици. От представените в настоящото производство, както и в регистърното производство пред АВ доказателства се установява, че протоколът, в който са обективирани приетите решения, е съставен в писмена форма с нотариална заверка само на съдържанието, но не и на подписите. Това означава, че не е представено решение, което да е съставено в изискуемата съгласно чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за неговата действителност - писмена с нотариална заверка, както на съдържанието, така и на подписите. Такова липсва и върху протокола, който е приложен към заявление № 20231010152035 при ТРРЮЛНЦ, вписването на което е било спряно. Изрично следва да се подчертае, че нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола за взетите решения от общото събрание следва да се разграничава от констативния протокол по чл. 593 ГПК, съставен от нотариус, присъствал на събранието, който протокол удостоверява начина на провеждане на събранието - явяването на съдружниците и техните изявления, но не замества протокола от общото събрание с изискуемото от чл. 137, ал. 4 ГПК нотариално удостоверяване. Ето защо представеният по делото констативен протокол от 27.09.2023 г. от Нотариус Т. М., вписана под № 199 в НК, съставен по правилата на чл. 593 ГПК по молба на адв. М. М.- А. от САК – пълномощник на съдружника З.Г. Г., не може да изпълни функцията на протокол на ОСС, който да отговаря на изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 308/11.05.2022 г. по т. дело № 790/2021 г. по описа на САС. Гореизложеното води до извод, че взетото решение на ОСС от 27.09.2023 г. за изключване на съдружника Е. А. Б. е нищожно като невзето на основание разпоредбата на чл. 137, ал. 5 ТЗ, вр. чл. 137, ал. 4 ТЗ. Видно от представения по делото протокол от общото събрание на съдружниците от 27.09.2023 г. водещото решение е това за изключване на ищеца като съдружник, като с оглед на това решение са взети и последващите решения за поемане на дяловете на изключения съдружник от другия съдружник, за промяна на правноорганизационната форма и приемане на нов дружествен договор, за оттегляне на овластяването на ликвидатора и заличаване на името му от ТР, както и за приемане на решенията от предметния обхват на разпоредбата на чл. 270 ТЗ /приемане на баланс към датата на приключване на ликвидацията, пояснителен доклад към баланса и годишен отчет на ликвидатора, освобождаване на ликвидатора от отговорност и разпределение на имуществото на дружеството, както и заличаване на дружеството/. Това е така по причина, че при липса на изключване на ищеца като съдружник не би имало нужда от последващите решения, свързани с поемане на дялове на изключения съдружник и до промяна на правноорганизационната форма, както и реално не би се достигнало и до решенията от предметния обхват на разпоредбата на чл. 270 ТЗ при условие, че изричната воля за това е на останалия съдружник З.Г., вече в качеството му на едноличен собственик на капитала. Следователно е налице нищожност и на последващите решения на ОСС от 27.09.2023 г., за които законът формално не изисква особена форма, поради тяхната обусловеност от решението по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, за чиято действителност е предвидена форма за действителност. Предписаната в закона форма е ad solemnitatem /заради действителността/заради официалната форма/ и неудостоверяването по реда н а чл.589 ГПК на подписа в протокола на участвалия във вземането на решенията съдружник има неизбежна последица нищожност не само на решението за изключване, но и на останалите обусловени от него решения на ОСС на търговското дружество. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 305/17.06.2022 г. по търговско дело № 855/2021 г. н а Пловдивския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1313 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2395/2022 г., I т. о. По гореизложените съображения за нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 27.09.202 3 г., предявените искове от Е. А. Б. срещу „С..П“ ООД – в ликвидация, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъдат уважени като се признае за установено, че процесните решения от т. 3 до т. 12, приети на общо събрание на съдружниците от 27.09.2023 г., са нищожни като невзети поради нарушение на чл. 137, ал. 4 ТЗ. Предвид уважаването на главните искове, то съдът не следва да разглежда предявените в условията на евентуалност искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на ОСС от 27.09.2023 г., тъй като не е настъпило вътрешно процесуалното условие, под което тези искове са предявени. С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, присъждането на които е поискал. Извършените от ищеца разноски за настоящото производство са в общ размер на 2050, 00 лв., от които за държавна такса в размер на 800, 00 лв., и адвокатско възнаграждение в размер на 1250, 00 лв. Водим от горното Софийският градски съд