Решение № 805 от 30.6.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1359/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 5635/04.04.2023 г. на А. Я. Н. - длъжник по изп. дело № 20177190400608 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719, с район на действие ВОС срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, а именно – налагане на запор върху сумата от 3056.85 лева. Твърди се, че по запорираната й сметка е постъпила горната сума, представляваща парично обезщетение при смърт на осигурено лице, поради което представлява несеквестируем доход по смисъла на чл. 444, т.8 от ГПК. Ответникът по жалбата „Ленно“ АД депозира отговор на жалбите в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение. ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения, че жалбата е неоснователна. Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство. Обжалва се теглене на суми от запорирана сметка поради несеквестируемост, поради което и ако и самото изпълнително действие да е необжалваемо, то жалбата, основаваща се на несеквестируемост е допустима. В този смисъл т.1 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Въз основа на събраният доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна: Изп.д.№ 20177190400608 е образувано по молбата на взискателя „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД, гр. София, преименувано по-късно на „Ленно“ АД, въз основа на ИЛ № 12115/28.12.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 16275/2016 г. по поиса на ВРС, XXXIV състав, съгласно който длъжникът А. Я. Н. е осъдена да заплати в полза на „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД, гр. София парични суми. В изпълнение на наложен по делото запор /л.56/ банка „Банка ДСК“ ЕАД е превела по специалната сметка на ЧСИ сумата от 3056.85 лева. Съгласно уведомление от третото задължено лице с вх. № 18242/01.11.2022 г. /л. 81/, горепосочената сума е била преведена на длъжника от УПФ “Доверие“ с основание за извършване на превода „възстановяване на суми“. От Реазпореждане № 249526/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Пенсионно- осигурителна компания „Доверие“ АД е наредено на А. Я. Н., като наследник на Янчо Нейков Илиев да се изплати сумата в размер на 3074.70 лева, съответстваща на 1944.08154 дяла и стойност на един дял 1.58157 за 14.10.2022 г. по банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. Представено е удостоверение за наследници на Янчо Нейков Илиев, б.ж. на гр. Варна, поч. на 03.10.2022 г., от което е видно, че жалбоподателката е негова дъщеря и наследник по закон. Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи: Право на кредитора е да насочи изпълнението към всички активи от патримониума на длъжника и последният няма законово признато право да възразява срещу това, тъй като, съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото му имущество служи за удовлетворяване на кредитора. Възбраните и запорите имат характер на обезпечителни мерки, които да гарантират правата на кредитора в случай на успешно проведено производство по чл.417 от ГПК. Определяща за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. Тези мерки целят запазване имуществото на длъжника и не представляват действие по принудително изпълнение, по осребряване на това имущество. Неоснователно е възражението за несеквестируемост на вземането в размер на сумата от 3056.85 лева, върху която е наложен запор по следните съображения: Действително, в настоящия случай произходът на горепосочената сума е от вземането на покойния баща на длъжницата Янчо Нейков Илиев за натрупани по индивидуалната му партида като осигурено лице парични вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване, съгл.чл.127 от КСО. Вярно е, че с нормата на чл.129, ал.11 от КСО /влязъл в сила от 2003 г./ като по-нова и специална норма, е въведена императивна забрана, като е посочено, че натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица по допълнителното задължително пенсионно осигуряване не подлежат на принудително изпълнение. Нормата се явява като изключение спрямо общата разпоредба на чл. 446, ал.1 о т ГПК, която предвижда възможност за частична секвестирумеост дори на възнагражденията за труд и за пенсии, според размерът на дохода, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски и обстоятелството дали длъжникът има деца, които издържа. Изцяло несеквестируеми са само възнаграждения или пенсии, които са в размер до минималната работна заплата /чл. 446 ал.1 от ГПК/. Посочената императивна забрана на чл.129 ал.11 о т КСО, обаче, ползва само титуляра на партидата, по която се натрупват вноските за задължително допълнително пенсионно осигуряване. И това е свързано със социалното им предназначение - да осигурят допълнителна пожизнена пенсия за старост на осигуреното лице. Затова КСО не допуска принудително изпълнение върху тези средства, докато се намират по индивидуалната партида на осигуреното лице. Със смъртта на титуляра натрупаната сума изгубва характера на пенсия и се превръща в обикновена парична сума като част от имуществото, притежавано от наследодателя към момента на смъртта му, върху което имат права наследнците съразмерно техните наследствени дялове. В тази връзка разпоредбите чл.170 ал.1 о т КСО дава право за еднократно или разсрочено изплащане на сумата, натрупана по индивидуалната партида на починалото осигурено лице, на неговите наследниците по закон при съответното прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл.5 – 10а от Закона за наследството. Преминавайки вече в патримониума на всеки един от наследниците, закрилата срещу принудително изпълнение отпада. За наследниците на осигуреното лице получените средства имат характера на наследствено имущество, а не на социално плащане по смисъла на КСО. Ето защо по отношение на тях няма забрана за принудително изпълнение. В настоящия случай длъжницата - дъщеря и наследник на починалото осигурено лице не се ползва от специалната закрила и затова няма пречка спрямо посочената сума да бъдат предприети действия по принудително изпълнение. Ето защо се налага изводът, че предприетото от ЧСИ действие не е незаконосъобразно и не накърнява несеквестируемостта. Подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Ответникът „Ленно“ АД не е отправило искане за присъждане на разноски, поради което и такива не следва да бъдат възлагани в тежест на Н.. Мотивиран от гореизложеното, съдът