Решение № 1294 от 1.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1847/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на „И.А.Б.“ АД с ЕИК 000 ••••••• със седалище и адрес на управление гр.София бул.“•••••••, представлявано от Р.С. – Главен изпълнителен директор и М.Г. – Изпълнителен директор чрез юк Д..М. срещу отказ №20240625135234/26.06.2024г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията - Централен регистър на особените залози в частта, в която е постановен частичен отказ за вписване на Договор за особен залог на вземане и сметка, по която постъпва вземането с рег.№ДЗ-098-014132-229 от 24.06.2024г., сключен между "Т." ООД, ЕИК •••••••, в качеството на Залогодател и "И.А.Б." АД, ("Банката"), в качеството на Заложен кредитор по Заявление с вх. №20240625135234/25.06.2024г. Жалбоподателят твърди, че въз основа на Договор за кредит с рег.№ ДК – 098 – 014132 – 139 от 25.04.2024г., анексите и споразуменията към него е предоставил на „Т.“ ООД кредит в общ максимален размер на 13 933 000лв. Солидарен длъжник по договора бил ДЗЗД „Консорциум „ПОЧИСТВАНЕ БУРГАС“. Като условие за отпускане на кредита е било поставено изискване от Банката - за обезпечаване на цялото й вземане да бъде учреден особен залог по реда на Закона за особените залози върху следните вземания на Залогодателя, а именно: 1.1 вземане от НАП, представляващо очаквани постъпления от ДДС за възстановяване по чл.92 от ЗДДС в общ очакван размер на 1 200 000лв., произтичащо от договори за придобиване на имущество, сключени между Залогодателя като купувач и „Н.-Ч.“ ЕООД като продавач на част от имуществото и „Консорциум „Т.Б.“ ДЗЗД – като продавач на част от имуществото и анекси към тях заедно с принадлежностите му – лихви, неустойки и всички други плащания към Залогодателя, според размерите и сроковете, както са уредени в клаузите на договора и анексите към него, от който произтича заложното вземане и 1.2. настоящи и бъдещи вземания по банкова сметка с IBAN: BG12 IABG ••••••• разкрита в „И.А.Б." АД, клон ЦЕНТРАЛЕН. Твърди се, че между страните бил подписан Договор за особен залог на вземане и на сметката, по която постъпва вземането с рег.№ДЗ-014132-229 от 24.06.2024г. за обезпечаване на вземанията на "И.А.Б." АД по кредитния договор с предмет подробно описаните вземания. Жалбоподателят навежда подробни доводи относно това, че атакувания отказ е незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да отмени същия, както и да задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване. Агенцията изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, намира за установено следното. По допустимостта на жалбата. Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство чрез пълномощник, против подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ и в установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса, поради което са налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт. По основателността на жалбата. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения. Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление по образец ЦРОЗ – 1 рег. №20240625135234/25.06.2024г., с което е заявено за първоначално вписване на обстоятелства относно особен залог върху вземания. Към заявлението са били представени относими документи за исканото вписване, документ за внесена държавна такса, декларация по чл.27 ал.3 от ЗОЗ за истинността на заявените обстоятелства, пълномощно – залогодател, пълномощно – директор клон Централен, уведомително писмо от 25.06.2024г. Заявлението е било отхвърлено с мотиви, че уговорения предмет на залога е недопустим, тъй като ЗОЗ не урежда изключения относно това какви вземания могат да се залагат – условни, срочни, индивидуално или родово определени, бъдещи. Но същите следва да са прехвърлими. Относно залога на вземанията субсидирано приложение намират разпоредбите на ЗЗД относно залога на вземанията. Съгласно чл.162 от ЗЗД непрехвърлими вземания не могат да се залагат, а съгласно чл.99 ЗЗД могат да се прехвърлят вземания, с изключение на тези, които по разпореждане на закона, по силата на договор или по естеството си не могат да бъдат предмет на прехвърляне. В случая са заложени суми, подлежащи на възстановяване по ЗДДС. Съгласно чл.190 от ДОПК е забранена цесията на публични вземания, както и цесията на вземания на задължените лица по чл.128 ал.1 от ДОПК, а в последните се включват именно суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП. ДЛР е направило извод, че вземанията за възстановен ДДС са непрехвърлими по силата на закона, поради което не могат да бъдат предмет на особен залог. Вписването или обявяването на обстоятелства или актове в търговския регистър се предхожда от регистърна проверка като съгласно разпоредбата на чл.28 ал.3 от ЗОЗ длъжностното лице по вписванията проверява: подадено ли е заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване и не е ли вписано, или представеният акт подлежи ли на обявяване и не е ли обявен в регистъра; заявлението подадено ли е от оправомощено лице; към заявлението приложени ли са всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона установяват ли се от представените документи, съответно подлежащият на обявяване акт отговаря ли по външните си белези на изискванията на закона; представена ли е декларацията по чл. 27, ал. 4; документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл.28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система и платена ли е дължимата държавна такса. Когато горните изисквания са налице, ДЛВ в Централния регистър на особените залози извършва незабавно вписване, заличаване, съответно обявяване на акт съгл.28а, ал.1 ЗОЗ. Ако не е налице някое от предвидените в изисквания, ДЛВ в Централния регистър на особените залози постановява мотивиран отказ. В случая, изискванията на закона за извършване на поисканото вписване на промени по отношение на договора за особен залог не са спазени. Учредяването на залог върху вземане е предвидено както в ЗЗД, така и в ЗОЗ., като заложеното вземане може да бъде бъдещо, а заложното право д а се простира и върху лихвите по него – арг. чл. 4, ал. 2 и, ал. 3 от ЗОЗ. Съгласно разпоредбата на чл.162 изр.първо ЗЗД, предмет на залог може да бъде само вземане, което може да се прехвърля. Разпоредбата на чл.190 ал.2 ДОПК забранява цесия на вземания на задължените лица по чл.128 ал.1 ДОПК за възстановяване на недължимо платени данъци. Уредено е правото на възстановяване на недължимо платени суми за: данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, като е предвидено, че възстановяването се извършва чрез ревизия, като сумите се прихващат за погасяване на други изискуеми публични вземания и на други вземания от надвнесени публични задължения, включително погасени по давност. По същия ред се възстановява и ДДС съгласно чл.92 ЗДДС. Специфичния ред за възстановяване на надвнесените данъци налага извода, че тези вземания са извън гражданския оборот и с тях не могат да бъдат извършвани разпореждания - както доброволно, така и принудително. Забраната на чл.190 ал.2 от ДОПК е създадена да охранява фискалния, публичен интерес, включително като гарантира удовлетворяване по съответния ред точно на задълженото лице, страна по конкретното данъчно правоотношение. Следователно така учредения Договор за особен залог на вземане и сметка №.№ДЗ-014132-229 от 24.06.2024г. върху вземане на длъжника от НАП - подлежащо на възстановяване ДДС е в пряко противоречие с императивните правни норми на чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.190 ал.2 от ДОПК и чл.99 от ЗЗД и не произвежда целените с него правни последици, тъй като вземането срещу държавата не може да бъде цедирано. В този смисъл е Решение № 62-2013 на I ТО на ВКС, сочещо, че не могат да се прехвърлят вземания, за които съществува изрична забрана от закона. При тези факти съдът намира, че не са налице предпоставките за вписване на заявените обстоятелства и жалбата ще бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Съдът