Решение № 250 от 25.9.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 448/2024 г.

Производството е по реда на чл. 29, ал. 3 ЗОЗ.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Евро Консулт Петков“ ООД против Решение № 16/13.06.2024 г., постановено по т.д.№ 19/2024 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с което е оставена без уважение жалба на „Евро Консулт ПЕТКОВ“ ООД, гр.Исперих, представлявано от П В П, управител, против Отказ № 20240430113158/07.05.2024 г. на длъжностното лице по вписванията към Агенция по вписванията - Централен регистър на особените залози, за вписване на Договор за особен залог на вземане и сметка № ДЗ- 475028564 от 30.04.2024 г., сключен между дружеството-жалбоподател, в качеството на залогодател и „ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, в качеството на заложен кредитор по Заявление с рег.№ 20240430113158.

В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Като неправилен се сочи решаващия извод на съда, че заложените вземания по своя характер са непрехвърлими по силата на закона. В този смисъл се поддържа неправилно приложение на разпоредбите на чл. 190, ал. 2 ДОПК и чл. 128, ал. 1 ДОПК. Твърди се, че длъжностното лице по вписванията е действало в нарушение на компетентността му, предвидена в чл. 28, ал. 3 ЗОЗ. Длъжностното лице не е мотивирало отказа си в частта за вписване на особен залог върху вземания по банкова сметка. Претендира се отмяна на незаконосъобразния отказ и постановяване на указания за извършване на вписването.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на Агенция по вписванията, в който се иска жалбата да се остави без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното:

1.Към заявлението е приложен договор за особен залог № ДЗ-475028564- 740/30.04.2024 г. за обезпечаване вземанията на "Интернешънъл Асет Банк" АД по кредитен договор. Заложното право има за пледмет вземане от НАП, произтичащо от очаквани постъпления от ДДС за възстановяване по чл. 92 ЗДДС, в очакван размер 166 666 лв., произтичащо от инвестиционен проект за извършването на основен ремонт, преустройство и изграждане на нови външни басейни на закупената бивша почивна база „Китен - Хотел Атлиман” и превръщането й в 4 - звезден хотелски комплекс Палмс бийч - Китен, заедно с принадлежностите им, лихви, неустойки и всички други плащания към залогодателя („Евро Консулт Петков“ ООД).

Особеният залог е уреден в специален закон – ЗОЗ, а за неуредените случаи се прилагат разпоредбите за реалния залог по ЗЗД, съответно ТЗ.

Особен залог върху вземане може да бъде учреден само акт вземането е прехвърлимо, по арг. от чл. 162, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Претендира се вписването на особен залог върху бъдещо вземане с правно основание чл. 92 вр. чл. 88, ал.3 ЗДДС.

Приема се, че вземанията на задължените лица по чл.128, ал. 1 от ДОПК и на други вземания от надвнесени публични задължения са частни вземания, доколкото техни носители са частноправни субекти. Тези частни вземания обаче се упражняват по реда, предвиден в ДОПК и в съответния материален данъчен закон (в случая ЗДДС). Част от този специален ред, на който са подчинени частните вземания на задължените лица за възстановяване на недължимо платени суми по чл.128, ал.1 от ДОПК или др. е тяхната непрехвърлимост чрез цесия поради наличието на изрична нормативна забрана за това – чл.190, ал.2 от ДОПК. Разпоредбите на чл.190 от ДОПК въвеждат забрана за цесия не само на публични вземания (ал.1), но и забрана за цесия на вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 и на други вземания от надвнесени публични задължения (ал.2) и то без значение дали носителите на тези вземания имат или не насрещни задължения към държавата. Единствените случаи, в които е допустимо прехвърляне на права и задължения по ЗДДС, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, е в изрично изброени в закона хипотези на правоприемство, сред които случаи на универсално правоприемство или непарична вноска в търговско дружество или завет – изрично чл.10, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС. Настоящият случай не попада в посочените изключения.

Следователно – вземането за възстановяване по чл. 92 вр. чл. 88, ал.3 от ЗДДС е извън гражданския оборот и с него не могат да бъдат извършвани разпореждания – доброволни или принудителни. Забраната на чл. 190, ал. 2 ДОПК е създадена да охранява фискалния, публичен интерес чрез предвиждане на възможност за извършване на прихващане на публичните вземания със суми, които НАП има да възстановява на данъчно задълженото лице. Налице е особена привилегия на публичните вземания спрямо частните. Именно затова вземанията от НАП, макар и частни, а не публични, са извадени от оборота чрез забрана за тяхното цедиране, т. е. разпореждане.

В този смисъл така сключеният договор е в противоречие с императивна законова разпоредба - чл. 26, ал. 1 ЗЗД връзка чл. 190, ал. 2 ДОПК и чл. 162 ЗЗД, тъй като предвижда учредяването на особен залог върху непрехвърлимо по закон вземане. Съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона е част от задължителния обхват на проверката на ДЛ в регистърното производство по ЗОЗ (чл.28, ал.3, т.5 ) С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваната част.

2. Сключеният договор предвижда учредяването на особен залог и върху всички бъдещи и настоящи вземания по конкретно посочена банкова сметка в „Интернешънъл асет банк“ АД, в която ще постъпват и вземанията на залогодателя, заложени при условията на т.1.1. Очевидно е, че в договора е допусната грешка, като действителната обща воля на страните е била да се конкретизира сметката, по която ще постъпват и средствата за удовлетворяване на вземанията, заложени при условията на чл.2, т.4.1, а не по т.1.1.

Предметът на особения залог, договорен в чл.2, т.4.2, са настоящи и бъдещи вземания /съвкупност от вземания/ към банката, произтичащи от договор за платежна банкова сметка. Размерът им е определим към датата на пристъпване към изпълнение. Предметът на особен залог е достатъчно индивидуализиран съобразно чл.8, т.3 от НАРЕДБА № Н-3 от 31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози. Особеният залог върху настоящи и бъдещи наличности по платежна сметка е допустим – арг. чл. 8, т.3 от цитираната Наредба, вкл. и съдебната практика - Решение № 4 от 16.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3129/2015 г., II т. о., ТК.

Договорът за особен залог в разглежданата част е действителен. Изводите по т.1 от настоящото решение са неприложими, тъй като предмет на особения залог са настоящи и бъдещи вземания към банката по договор за платежна сметка /наличности и бъдещи постъпления/, а не частноправното вземане към НАП. В случай, че процедурата по възстановяване на ДДС бъде приключена и данъкът бъде възстановен по сметка на заложния длъжник, няма пречка същият да служи за удовлетворяване на заложния кредитор.

С оглед на изложеното решението в разглежданата част следва да бъде отменено, респ. на АВп следва да бъдат дадени указания за извършване на претендираното вписване.

Така мотивиран, съдът