Решение № 100 от 7.7.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 285/2022 г.

Производството по ч.гр.д. № 285/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на ЕМ. Д. Т., подадена чрез адв. Д.М., против решение №429/05.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 3625/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено разпределение от 21.09.2020г., постановено по изпълнително дело № 20158080400432 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, район на действие ОС – Варна и вместо него е изготвено ново разпределение на постъпилата тръжна цена от 11300 лв. от извършената публична продан на 1/2 идеална част от лозе с идентификатор 10135.2551.342, находящо се в гр.Варна, местност Пчелина, ведно с 1/2 ид.ч. от построената в него жилищна сграда сграда, на един етаж, със застроена площ от 9, 00 кв.м. с идентификатор 10135.2551.342.1. Жалбата е бланкетна и с нея жалбоподателят е посочил само, че обжалваното решение е неправилно и е молил за отмяната му с уважаване изцяло на претенцията му. От лицата на насрещната страна, отговор е подал единствено взискателят „Агенция за събиране на вземания“ АД. По съображения за правилността на обжалваното решение на окръжния съд и изготвено в съответствие на разпоредбите на чл. 136 ЗЗД ново разпределение, е молил за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на решението. Жалбата е в срок, подадена e от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.Разгледана по същество - тя е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят ЕМ. Д. Т. е длъжник (солидарен заедно с „Интериор глас ЕООД“) по изпълнително дело № 20158080400432 на ЧСИ Захари Димитров, образувано по молба на взискателя „Централна Кооперативна Банка“ АД за събиране на парично вземане. Насочено е изпълнение срещу възбранения имот на длъжника, представляващ 1/2 идеална част от лозе с идентификатор 10135.2551.342, находящо се в гр.Варна, местност Пчелина, ведно с 1/2 ид.ч. от построената в него жилищна сграда с идентификатор 10135.2551.342.1. На 17.01.2020г. имотът е продаден на публична продан на Владимир Стефанов Василев при цена от 11 300 лв. Сумата е внесена и с влязло в сила постановление от 28.01.2020г. имотът е възложен на купувача. За събраната сума от тази продан е изготвено и обжалваното разпределение от 21.09.2020г., като към този момент като взискатели по делото са присъединени ТД на НАП - гр. Варна, Община Варна, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, Е.Е. Т.а, ТД на НАП - гр.Велико Търново. В жалбата си пред окръжния съд срещу разпределението от 21.09.2020г., жалбоподателят е сочил на неправилност – незаконосъобразност на обжалваното разпределение, без да е навел относими доводи (оплакванията касаят постановлението за възлагане). Молил е за отмяна на обжалваното разпределение. С молба от 12.04.2021г. е допълнил, че през периода от м. март 2019г. до м. март 2020г. е погасил чрез превод по сметка на дъщеря си дължимите суми за нейната издръжка, поради което съдебният изпънител неправилно е разпределил такива за този период. На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ е приложил подробни мотиви за правилността на обжалваното разпределение и по съображения за неоснователността на жалбата е молил за отхвърлянето й. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: В разпределението се включват вземанията на взискателите, възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението 21.09.2020г., както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право да събере служебно от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД. Пред окръжния съд е изслушано заключение на вещото лице Радослав Станчев по съдебно – счетоводна експеретиза, което не е оспорено от страните и като пълно, компетентно дадено и обосновано се кредитира изцяло от съда. Подлежащата сума за разпределение е събраната от публичната продан на имота такава - 11300 лв. В реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. В случая, с привилегията по чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД се ползват и вземанията за разноски по принудителното изпълнение, представляващи такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, които не са платени от взискателите или длъжника и са дължими на осн. чл.79, ал.1 ГПК и чл.79, ал.2 ГПК. Не всички разноски по изпълнителното дело, обаче се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по този ред, като с такова право се ползват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят и за образуване на изпълнителното дело, както и възнаграждението за един адвокат, като не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД (така т. 6 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК ). Така и съобразно заключението на вещото лице, общо привилигированите вземания по реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са в размер на 862, 59 лв., които включват: внесените от първоначалния взискател т а к с и от 72 лв.; невнесените, но дължими разноски в полза на ЧСИ, т.4, т.13 и т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 195, 60 лв.; таксата по чл.26 от Тарифата, изчислена върху събраното вземане съобразно забележката по т.1 от цитираната разпоредба – 345, 75 лв. с вкл. ДДС, както и тази по периодичните плащания за издръжка, изчислена съобразно забележка по т.2 – 249, 64 лв. с вкл. ДДС. На осн. чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД с привилегия от втори ред е вземането на Община Варна за данъци на продадения на публична продан имот - 135, 21 лв. Вземането на взискателя Е.Е. Т.а е за издръжка и следва да се разпредели с привилегия от следващ ред, на осн. чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗ Д, като изчислено от вещото лице, съобразно извършените от длъжника плащания, то е в размер на 470, 44 лв. На основание чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД от следващ ред е вземането на Община Варна за такса битови отпадъци за продадения имот в размер на 66, 21 лв. и вземането на НАП в размер на 3989, 52 лв. До тук всички привилегировани вземания са в общ размер от 5523, 97 лв., като остатъкът от сумата за разпределение на кредиторите без предпочитително удовлетворение е 5 776, 03 лв. Вземанията на хирографарните кредитори са в общ размер от 2331267, 02 лв. и същите се удовлетворяват съразмерно с посочения от вещото л и ц е коефициент о т 0, 00247763553. Т а к а, вземането на „Централна Кооперативна Банка“ АД в пълен размер на 1 822 538, 68 лв., след посочения коефициент, се удовлетворява до размер на сумата от 4515, 59 лв. Вземането на Община Варна в пълен размер от 23 434, 13 лв., след прилагане на коефициента, съразмерно се удовлетворява до 58, 06 лв., а вземането на същия взискател по изп. дело № 20187170400373 в пълен размер от 7073, 27 лв. – се удовлетворява за сумата от 17, 52 лв. Вземането на „Агенция засъбиране на вземания“ ЕАД от 478 220, 94 лв. умножено по коефицента е 1 184, 86 лв. и до този размер следва да бъде удовлетворено по разпределението. При това положение, се налага извод за незаконосъобразност на изготвеното от ЧСИ разпределение и същото подлежи на отмяна с изготвяне на ново разпределение в посочения смисъл. Като е достигнал до идентичен резултат и по подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Предвид горното и на осн. чл. 463, ал. 2 ГПК, Варненският апелативен