Решение № 247 от 22.10.2009 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 162/2009 г.

Р Е Ш Е Н И Е № …… 2 2. 1 0.200 9 г. гр.Ямбол Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на 0 1. 1 0.200 9 година, в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: Секретар Д.С. Прокурор За да се произнесе, взе предвид следното: ЯОС е сезиран с исковата молба на М.И.М. •••, с която против Ирина Христова, в качеството й на частен съдебен изпълнител с район на действие съдебния район на ЯОС, е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 195 900лв. Ищецът излага, че на 17.01.2007г. закупил от търговското дружество „Ели Комерс”ЕООД гр.Ямбол два колесни трактора, марка „Саме”, съответно с рег. № У 1720 ЕЕ и рег. № У 1684 ЕЕ (подробно индивидуализирани в исковата молба), за които заплатил цена в размер на 96 000лв. с ДДС. Купувачът забавил регистрацията на тракторите в КАТ, като междувременно ответницата, в качеството на ЧСИ, наложила запор върху същите по изп.д № 1/2006г., иззела вещите от продавача за негови задължения, иззела и регистрационните им талони. Като трето лице в изпълнителния процес ищецът, купувач на тракторите, се снабдил със съдебна обезпечителна заповед и изп.д.№1/2006г. по описа на ЧСИ Христова било спряно. Твърдението на ищеца е, че въпреки знанието на мотивите на съда като основание за спиране на изпълнението, ответницата продала същите трактори по друго свое изпълнително дело – под № 284/2007г. Според М.М., при продажбата на вещите по изп.д.№284/2007г. ЧСИ е действал съзнателно и в грубо нарушение на правилата на съдебното изпълнение, като не е наложил запор, а е използвал наложения по другото дело запор върху същите трактори, ЧСИ извършил проданта на тези вещи и при оценка, която е многократно под реалната им пазарна стойност. Ищецът сочи, че от тези незаконосъобразни действия на ЧСИ понесъл имуществени вреди, изразяващи се в загуба на платената за двата трактора цена в размер на 96000лв., върху която сума иска заплащане на законната лихва от датата на увреждането, както и загуба на сумата 99 900лв., която М. платил за наемането на селскостопанска техника, с която изпълнил свое поето договорно задължение към земеделски стопани, с които договорил отдаването на своите два процесни трактора. Върху сумата от 99 900 лв. ищецът претендира и законната лихва от датата 21.01.2008г. В с.з. предявеният иск се поддържа от пълномощника на М.М. – адв. Илиева от АК–Бургас. Ответницата Христова, чрез процесуалния си представител адв.Димов, в депозирания писмен отговор и в о.с.з. е оспорила иска по основание и размер с наведени доводи за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като не е допуснато каквото и да е нарушение от страна на ЧСИ при извършване на изпълнителните действия по изп.д. №1/2006г. и по изп.д №384/2007г., както и поради това, че ищецът не е доказал да е претърпял вреди от действията на ЧСИ. Привлеченото по делото трето лице-помагач ДЗИ „Общо застраховане”АД– София също е поддържало становище за липса на предпоставките на непозволеното увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на ответницата в качеството й на ЧСИ. Съдът, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид и изявленията на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Изп.дело №1/2006г. по описа на ЧСИ Ирина Христова с рег. №878 в КЧСИ и район на действие съдебния район на ЯОС, е образувано по молба на взискателя „Контрагент-35”ЕООД гр.Стара Загора и приложен изпълнителен лист срещу длъжника „Ели Комерс”ЕООД гр.Ямбол. Съобразно кумулираните от взискателя няколко изпълнителни способа ЧСИ е предприел действията по принудителното изпълнение, като с изпращане на призовката за доброволно изпълнение на длъжника е наложил запор върху притежаваните от последния ППС-та – 3 бр. колесни трактора, два от които обсъжданите в исковата молба: трактор с рег.№ У1684ЕЕ и трактор с рег.№ У1720ЕЕ, които вещи са подробни индивидуализирани в ПДИ с посочване на модел, цвят, номер на рама и номер на двигател. Още преди налагане на запора ЧСИ е изискал справка от КАТ–Ямбол, уверявайки се, че тракторите принадлежат на длъжника по изпълнението. Видно от данните по изпълнителното дело, дружеството „Ели Комерс”ЕООД не е било намерено на адреса, който търговецът е посочил в търговския регистър, при което на основание чл.51, ал.4 ГПК (отм.) ЧСИ е приел, че призовката за доброволно изпълнение е връчена редовно на длъжника на 29.12.2006г. На 07.03.2007г. ЧСИ е извършил опис на запорираните колесни трактори, възлагайки оценката им на вещо лице. На 14.03.2007г. длъжникът „Ели Комерс” ЕООД е обжалвал действията на ЧСИ, касаещи описа на тракторите, с наведени оплаквания, че дружеството не е получавало ПДИ, нито призовка за насрочения опис, както и че описаните вещи са собствени на други лица. По образуваното пред ЯОС гр.дело №151/2007г. е постановено влязлото в сила решение от 11.04.2007г., с което жалбата на „Ели Комерс” ЕООД е отхвърлена като неоснователна. В мотивите на съдебния акт е прието, че правилно ЧСИ е приложил разпоредбата на чл.51, ал.4 ГПК (отм.) при призоваването на длъжника по изпълнението. Съдът не се е произнесъл по въпроса чия собственост са описаните от ЧСИ вещи, тъй като длъжникът не е бил легитимиран да установява в това съдебно производство, че същите вещи не са негови, а на трето лице. След постановяване съдебното решение на ЯОС, по изпълнителното дело е постъпила молба от М.И.М., който е представил обезпечителна заповед от 23.04.2007г. на Районен съд Нова Загора, с която е спряно изпълнението по изп.д№1/2006г. по описа на ЧСИ. От съдържанието на обезпечителната заповед е видно, че същата е издадена въз основа на определение на Районен съд-Нова Загора, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск за собственост, който М.М. ще предяви срещу „Ели Комерс” ЕООД, като предмет на този иск са трите колесни трактора, върху които ЧСИ е насочил принудителното изпълнение. Също от обезпечителната заповед става ясно, че в бъдещия процес М.М. ще предяви алтернативно иск за неоснователно обогатяване с цена 118800лв., ведно с лихви и разноски, както и евентуален иск за разваляне на договора за покупка-продажба на тракторите, като определения от съда срок за предявяване на тези претенции е едномесечен. След спиране на изпълнението ЧСИ е поискал справка от Ямболски районен съд, видно от която в периода от 23.04.2007г. до 31.07.2007г. по описа на съда не са образувани дела между М.И.М. и търговското дружество „Ели Комерс”ЕООД гр.Ямбол. До приключване на съдебното дирене по настоящото дело ищецът М. също не е доказал да е предявил и провел успешно някои от обезпечените от РС-Нова Загора искове. Твърдението на ищеца е, че това е ирелевантен факт за разглеждания спор. По делото М.М. е представил договор от 17.01.2007г., с който е установил, че той е закупил от „Ели Комерс” ЕООД трите колесни трактора, върху които е било насочено изпълнението по Изпълнително дело №1/2006г. на ЧСИ Христова. Договорът е сключен в писмена форма и е с нотариална заверка на подписите на законния представител на продавача и на купувача. Видно е от договора и от представените счетоводни документи, че общата покупна цена за тракторите е в размер на 99 000 лв. без ДДС, по 40 000 лв. без ДДС за трактора с рег. № У 1720 ЕЕ и за трактора с рег. № У 1684 ЕЕ, като цената по договора е била заплатена от М.М. на „Ели Комерс”ЕООД, а последното е осчетоводило сделката и отразило дължимия за нея ДДС. По признание на ищеца след покупката на тракторите той не е извършил пререгистрацията им в КАТ. Липсват обаче данни ЧСИ да е иззел регистрационните талони на тракторите и това да е причината същите да не бъдат регистрирани в КАТ на името на М.М.. От изисканото и приложено изп.д №284/2007г. по описа на ЧСИ Христова се установява, че изпълнителното производство е било образувано за задължение на същия длъжник – „Ели Комерс”ЕООД към взискателя „А.П.П.Инженеринг”ЕООД – Стара Загора. По това дело взискателят е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено срещу притежаваните от длъжника три колесни трактора, тези, които са били предмет на изпълнението по изп.д№1/2006г. По делото е била депозирана и молба от банка „ОББ”АД за присъединяването й като взискател, тъй като по договор за особен залог с въпросните трактори е било обезпечено задължение на „Ели Комерс” ЕООД към банката – друг кредитор на търговеца. По това дело няма данни ЧСИ да е наложил запор, да е описал тракторите и продал същите на публична продан, включително липсват данни за произнасяне на ЧСИ по искането за присъединяване на взискател. От представеното от ответника като доказателство друго изпълнително дело – под №384/2007г. по описа на ЧСИ Христова е видно, че същото е образувано по искане на взискателя „ИНСТ”ООД – София срещу длъжника „Ели Комерс”ЕООД гр.Ямбол. По молба на взискателя по това дело ЧСИ е насрочил опис на притежаваните от длъжника два броя трактори марка „Саме”–единият с рег.№ У1684 ЕЕ, другият с рег.№ У1720 ЕЕ. На дружеството „Ели Комерс” ЕООД ЧСИ е изпратил призовка за насрочения на 11.01.2008г. опис, която призовка до длъжника и по това дело е връчена при условията на чл.51, ал.4 ГПК (отм.), тъй като е установено, че на адреса не се помещава такава фирма. Описът е бил извършен на обявената дата, като с помощта на вещото лице инж. М.Краев ЧСИ е оценил двата трактора в размер на сумите съответно 7650 лв. и 7780 лв. След описа, на 22.01.2008г. ЧСИ е получил изисканата от КАТ–Ямбол справка, видно от която към датата на справката собственик на описаните трактори е именно търговското дружество-длъжник „Ели Комерс” ЕООД. При извършената публична продан ЧСИ е възложил тракторите на обявеното за купувач лице Д.Гърбачев. Видно от данните по изп.дело №384/2007г., извършените от ЧСИ действия в това изпълнително производство не са обжалвани от страните, нито е провеждана защита от трети лица. В настоящото производство ищецът е представил дан.фактура от 04.03.3009г., видно от която той е получил услуга от „Гленком”ЕООД –Нова Загора, включваща оран на терен, подравняване на изоран терен и предсеитбена култивация. Общата стойност на извършената от „Гленком”ЕООД услуга възлиза на 99 900лв. с ДДС, като по вмененото му задължение ищецът М. не е установил да е извършил плащане на сумата в брой или по банков път. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск се квалифицира по чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.74 ЗЧСИ. По силата на посочените норми за частния съдебен изпълнител възниква задължение за обезвреда за непозволено увреждане в случаите, когато виновно и противоправно са причинени щети, представляващи пряка и непосредствена последица от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение на изпълнителния орган. Ищецът претендира, че обезщетение му се дължи, защото е претърпял вреди от незаконосъобразните действия на ответницата Христова в качеството й на ЧСИ, които действия са извършени по нейно изп.дело и касаят публична продан на движими вещи на ищеца, въпреки знанието на ЧСИ от друго изп.дело, че за същите вещи има спор за собственост. Вредоносните и противоправни изпълнителни действия според М.М. се изразяват и в това, че ЧСИ е продал вещите без да им наложи запор, използвайки вече наложения запор по другото дело, както и при оценка на вещите, която е многократно под пазарната им стойност. При посочените по горе фактически данни, според съда не може да се счете, че отговорността на ответницата следва да се ангажира при условията на чл.45 и сл. ЗЗД. Установено е по безспорен начин, че по изп.д.№1/2006г. ЧСИ е насочил изпълнението върху имущество, за което е възникнал спор дали принадлежи на длъжника по изпълнението „Ели Комерс”ЕООД или на ищеца М.М.. Доколкото по делото липсват данни за изхода от имуществения спор между ищеца и длъжника по изпълнението, няма основание да се приеме, че принудителното изпълнение по изп.д.№1/2006г. върху това имущество е предприето незаконосъобразно. Напротив, действията на ЧСИ по налагане на запора и извършване на описа са обжалвани по съдебен ред и са потвърдени като правилно извършени изпълнителни действия. След като на основание чл.329, б.а ГПК (отм.) изпълнителното производство е било спряно по нареждане на съда по издадена обезпечителна заповед, ЧСИ не е предприел по-нататъшни действия по изп.д.№1/2006г., което съответства изцяло на законовото изискване за преустановяване на принудителното изпълнение. Противно на твърденията по исковата молба, в настоящия процес се установи, че по изп.д.№284/2007г. ЧСИ не е извършил изпълнителни действия, вкл. публична продан върху тракторите, които са предмет на запора и описа по изп.д.№1/2006г. Вярното е, че по друго свое изп.дело- под №384/2007г. ЧСИ е насочил изпълнението върху същото имущество, същите вещи на длъжника „Ели комерс”ЕООД. Касае се обаче за действия в ново изпълнително производство, инициирано от друг взискател и по наведен от него на основание чл.323, ал.3 ГПК (отм.) изпълнителен способ. В този случай е било без значение дали съдебният изпълнител знае или не за наличието на спор за собственост върху вещите, предмет на изпълнението, т.к. ЧСИ е бил длъжен да предприеме изпълнителните действия именно по указания му от взискателя изпълнителен способ. Неоснователно е твърдението на ищеца, че в производството по изп.д.№384/2007г. ЧСИ не е наложил запор върху спорните трактори, а е използвал вече наложения запор по изп.д.№1/2006г. С разпоредбата на чл.344 ГПК (отм.) законодателят е уредил два равностойни способа за налагане на запор върху движима вещ - първият, с получаване от длъжника на призовката за доброволно изпълнение, респ. съобщение по чл.319 ГПК (отм.), ако в тях е посочена точно вещта, върху която се насочва изпълнението; вторият способ е с описване на вещта от съдия изпълнителя. По изп.д. №384/2007г. ЧСИ е наложил запора именно чрез описа на вещите (колесните трактори), което обосновава извод за законосъобразно извършени изпълнителни действия. Самият опис е извършен при редовно призоваване на страните по изпълнението и в съответствие с изискванията на чл.360 ГПК (отм.), т.к. тракторите са намерени във фактическата власт на длъжника, а ЧСИ е извършил справка в КАТ-Ямбол, уверявайки се, че към датата на описа няма промяна в собствеността на ППС, т.е., че те принадлежат именно на длъжника. При тези данни не е имало основание ЧСИ да приеме при условията на чл.360, изр.2 ГПК (отм.), че от обстоятелствата е явно, че вещите не са на търговеца-длъжник „Ели комерс”ЕООД. Що се отнася до оценката на вещите, същата е извършена съобразно разпоредбата на чл.362 ГПК (отм.), като съдия изпълнителят е ползвал помощта на вещо лице, определило тази оценка по пазарната стойност на тракторите. Всъщност, нито описа, нито оценката на вещите са били обжалвани от страните по изпълнението пред съда и не е налице причина да се приеме в настоящото производство, че това са незаконосъобразни изпълнителни действия. Ако интересите на ищеца са били засегнати от принудителното изпълнение по изп.д.№384/2007г., той е следвало да проведе защитата си или по реда на чл.332, ал.2 ГПК( отм.) или по исков ред и само след успешно проведена такава защита да търси обезщетение за вреди от изпълнителния орган. Безспорно установен по делото факт е, че ищецът е закупил с валиден договор тракторите на „Ели Комерс”ЕООД, които вещи ЧСИ е продал за задължения на едноличното търговско дружество с ограничена отговорност-продавач. Доказан по делото е и факта, че ищецът М.М. е заплатил на „Ели Комерс”ЕООД продажната цена за тракторите и е претърпял вреди в размер на тази цена, т.к. вещите не са му били предадени от продавача и са продадени на публична продан за задължения на последния. Тъй като тези вреди не са пряка последица от действията на ответницата в качеството й на ЧСИ, то ищецът следва да търси същите на договорно основание, от съконтрагента си „Ели комерс”ЕООД. По отношение на сумата 99 900лв., съставляваща цена, платена от ищеца за наемането на техника за селскостопански операции, които е следвало да бъдат извършени със закупените от него трактори, по делото също не се установи тази сума от 99 900 лв. да съставлява вреди, които да са в пряка причинна връзка с действията на ЧСИ. От друга страна, липсват каквито и да е доказателства М.М. да е поемал задължения към свои съконтрагенти за извършване на услуги с тракторите, липсват данни за договаряни цени на тези услуги или за отдаване под наем на тракторите и пр. Към доказателствения материал по делото е присъединена по надлежния процесуален ред единствено фактура от 04.03.2009г., установяваща, че дружеството „Гленком”ЕООД е извършило услуги на М.М. на цена 99 900 лв. Не се установи М. да е заплатил стойността на тези услуги, нито се доказа причината, поради която М. е възложил тези услуги на „Гленком”ЕООД. Няма данни ищецът и да е наемал селскостопанска техника, каквито са твърденията му по исковата молба. В заключение, след като не са налице елементите на фактическия състав по ангажирането на отговорността на ответницата в качеството й на ЧСИ, предявеният иск за обезщетяване на вреди, произтекли от незаконосъобразните действия на ЧСИ, е неоснователен. Като такъв искът следва да бъде отхвърлен изцяло. Ответната страна е заявила претенция за заплащане на разноски, такива й се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК и следва да й се присъдят в размер на 9 000лв. Водим от изложеното ЯОС