Решение № 199 от 6.12.2017 г. на Районен съд - Кнежа по дело № 199/2017 г.

гр. Кнежа 06. 12. 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А КНЕЖАНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД в открито заседание проведено на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.АНТОНОВ при секретаря: СИЛВИНА ХЛЕБАРСКА като разгледа докладваното от съдията Ах.дело № 199 по описа за 2017 година за да се произнесе взе предвид следното: И.М.Г., с ЕГН ••••••••••, ••• е обжалвал Наказателно постановление /НП/ № 15-017 от 14.06.2017 година на Началника отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр.Б., с което за нарушение на чл.35, ал.1, т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/, на основание чл.74, ал.1 от ЗРА му е наложена глоба в размер на 4000 лева, а на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата следните вещи: Лодка- марка “Колибри”Надуваема – 1 брой; гребла – 2 броя; акумулаторна батерия ВМW 12V 105АН – 1 брой; техническо средство за улов с ел.ток – 1 брой; кабели – 2 броя и кепче – 1 брой, с искане съдът да постанови решение с което отмени изцяло обжалваното НП, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. С придружаващо писмо рег. № 1100-13409/3104.07.2017 год. На ИА”РА”-Пл. в КжРС, се представиха следните писмени доказателства: НП № 15-017 от 14.06.2017 г.; АУАН №В 0012763/29.03.2017г./копие/; Заповед №РД 09-25/21.01.2014г. на министъра на ЗХ/копие/; Писмо до ОД на МВР-Пл. с вх.№316000-26262/20.07.2017г./копие/ и Писмо от ОД на МВР Пл., РУ гр.Д. Д. с вх.№0305-13376/28.07.2017г./копие/. Беше назначена и прието заключението на съдебно- техническа експертиза, като бяха разпитани и свидетелите: Д.Г.Д.- актосъставител; П.И.Б.; К.В.Р. – тримата служители в Отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав” към Главна дирекция “Рибарство и контрол” при АИРА- гр.Р., за област Пл. Допълнително бяха заявени и разпитани свидетелите: Р.С.Г. и Б. П. Д. – служители в РУ на МВР – Д. Д. и И. Св. Б. – приятел на жалбоподателя. Жалбоподателя не се яви на проведените съдебни заседания. Представляващият го адвокат К.В. •••, в представените писмени бележки в хода “по същество” подържа заявеното в жалбата и излага мотиви за искането си за отмяна изцяло на издаденото срещу доверителя му НП, а именно: Свидетелите по АУАН-а не са видели жалбоподателя да изважда риба от водата; заключението на вещото лице е необосновано и немотивирано и възниква обосновано презположение за неговата неправилност. Вещото лице в съдебно заседание заявява, че е възможно предмета на изследване да е радиостанция, а не уред за риболов. Уредът не е работил, а вещото лице не е извършил никакви измервания тъй като той е изпушил в момента на запускането, и то в ръцете на вещо лице, т.е. касае се за опит извършен с негодно средство. Адвокат Кр. В. счита и твърдяното от вещото лице, че акумулатора е бил в отлично състояние за невъзможно, тъй като електроулава по АУАН-а е бил в продължение на повече от 3 часа, както и че административнонаказващият орган не е доказал, че водоема се стопанисва от МОСВ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: На 28.03.2017г. свидетелите: Д.Г.Д.- актосъставител; П.И.Б. и К.В.Р. и тримата служители в Отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав” към Главна дирекция “Рибарство и контрол” при АИРА- гр.Р., за област Пл., извършвали проверка по ЗРА в района на с.Ст. Към 23: 00 ч. се отбили в района на старото корито на р. И., в землището на с. Ст. Спрели служебния автомобил и продължили пеша за да направят обход на водоема. След 3-4 минути видели във водоема светлина и след като се приближили, установили на около 15 метра от бреговата линия лодка и в нея лице с поставено на главата си осветително тяло/челник/. Свидетелите видели, че лицето потапя уред във водата и вади риба. Свидетелите разбрали, че от лодката в реката се лови риба с електрически ток. По показания на свидетелите, нарушителят е бил единството лице, намиращо се в коритото на реката. След като лодката се отдалечила навътре в протежението на водоема, свидетелите го изгубили от поглед и продължили обхода на водния обект. След 5-6 минути видели автомобил, които бил единствен на водема. Свидетелят П.Б. се обадил на дежурния в РУ-Д. Д. за да направят справка са собственика на автомобила. Дежурния ги уведомил, че това е И.М.Г. ••• и свидетелите поискали помощ дежурните служители от РУ-Д. Д. за задържане на нарушителя. Служителите на РУ-Д. Д. се отзовавали на сигнала, провели съвместна акция по задържането му, като спрели шофираният от него лек автомобил „Фолксваген Голф" на входа на гр.И., в посока с.Ст. В багажника на колата са открити: надуваема лодка с 2 бр. гребла, кепче, техническо устройство за улов на риба с електрически ток, акумулатор, както и два чувала пълни с риба: 3 бр. сом- 27.600 кг.; 4 бр. шаран- 10.400 кг; 2 бр. каракуда - 0.900 кг. и 2 бр. щука - 0.950 кг., която е върната обратно във водата. Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя Иззетият от служителите на ИАРА електроуред е квалифициран от приетата по делото СТЕ на вещото лице инж. Н.Я. като работещ самоделен уред за улов на риба с електрически ток. Жалбоподателя оспорва, че това е уред за улов на риба с електрически ток и твърди, че устройството не е работило. При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни извод и: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказано с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения: АУАН-а и НП № 15- 017/14.06.2017г, са издадени от оправомощени служители на ИАРА, съгласно приложената Заповед № РД 09-25 / 21.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните, в съответствие с възложената им компетентност и съобразно предвидената форма и по чл. 42 ЗАНН за акта и по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за НП. От представените по преписката АУАН № В 0012763/ 29.03.2017г., НП № НП № 15-017/ 14.06.2017г, и полицейската преписка на РУ- Д. Д. и показания на актосъставителя Д. Д.; двамата свидетели на акта: П.Б. и К.Р. и показанията на полицейските служители: Р.Г. и Б.Д., настоящият съдебен състав, счита за безспорно доказано, че автор на извършеното административно нарушение е жалбоподателя - И.М.Г.. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, които не си противоречат и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Показанията на св. И. Св. Б., който не е очевидец на нарушението, не кореспондират с множеството писмени и гласни доказателства по делото, а дори противоречат на тях. Така например, свидетелят заяви, че жалбоподателят в нощта на нарушението, се е движил с лек автомобил, марка „Мерцедес”, който факт не е достоверен, тъй като не се подкрепя от показанията на очевидци на нарушението и от АУАН, и НП, в който е отразена не само марката и модела „Фолксваген голф”, но и регистрационните номера на автомобила, по които е открит неговият собственик. Настоящият състав счита за безспорно доказано, че в нощта на 28.03.2017г., към 23: 00 ч. в старото корито на р. И., в землището на с. Ст., лицето И.М.Г. извършва л от лодката риболов с електроуред, който уред потапя във водата на реката и вади риба. Няма спор, че в тъмнината свидетелите: Д. Д.; П.Б. и К.Р. не са могли да видят лицето на нарушителя, когато е бил във водоема, но те чували цапане и пляскане във водата, звуци характерни при риболов с електроуред. Тези свидетели са категорични, че: нарушителя е бил единствено лице във водоема; единствения автомобил в този район е бил този на И.М.Г.; същият е бил проследен по пътя от с.Ст. – с.Ст. – гр.И., спрян е на изхода от с.Ст. към гр.И. от св.Р.Г. и Б.Д.-•••. Жалбоподателя бил сам в автомобила и след 5-6 минути, като дошли служителите от ИАРА, установили в багажника на МПС-то надуваема лодка с 2 бр. гребла, кепче, техническо устройство за улов на риба с електрически ток, акумулатор, както и два чувала пълни с риба: 3 бр. сом- 27.600 кг.; 4 бр. шаран- 10.400 кг; 2 бр. каракуда - 0.900 кг. и 2 бр. щука - 0.950 кг. Св. П.И.Б. в обясненията си посочи, че нарушителя бил мокър и кален. Заключението на техническата експертиза е, че устройството се е ползвало за електроулов на риба, същото не отговаря на никакви стандарти, направено е самоделно, монтажа е обемен, няма необходимата документация и не са предвидени мерки за безопасност против навлизане на влага от директен допир до вода при изпотяване. Вещото лице в заключението си и в съдебно заседание беше категоричен, че устройството е работило и е можело да се извършва електроулов на риба. Той в съдебно заседание подробно обясни как действа, като само излъчва определена мощност, от която в проводима среда се получава електрически разряд. Направи и разликата с радиостанция, която като устройство излъчва и приема сигнали. По начина на работа с устройството за електроулов на риба, а именно: подаване на импулси на електронен ключ, състоящ се от два мощни транзистора, който накъсва постоянния ток на акумулатора, след което той се трансформира в променлив ток, който се подава на повишаващ трансформатор, напрежението му се повишава чрез умножител на напрежение до необходимата мощност, която се подава на червената клема, е видно, че това става на сигнали, а не постоянно. След което с кепчето се вади рибата, премества се лодката на друго място и пак се включва ключ „Старт“, като с потенциометъра може да се променя ширината на импулсите, а от там и на мощността. По този начин акумулатора не се ползва постоянно, а на големи интервали, за това вещото лице твърди, че е бил в отлично състояние, тъй като реално не е бил натоварен непрекъснато през тези часове на електроулова. Съдът счита, че при налагане на административната санкция, от страна на казващия орган е съобразена разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, според която наказанието съответства на извършеното нарушение и неговите последици, но също и на личността на извършителя, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. За извършеното нарушение по чл. 35, ал.1, т.2 ЗРА, с обжалваното НП на нарушителя е наложена административна глоба в размер на 4000 лв. която е в минималния размер установен за такъв вид нарушения, съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 ЗРА, която предвижда наказание от 4000- 6000 лв. Поради горните съображения атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Воден от гореизложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, съдът