Решение № 708 от 24.5.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 147/2023 г.

Предвиждат се промени в „уличната регулация“, като се променя УПИ - озеленяване в кв. 39 и се обособява ново УПИ I - за обществено обслужване, по имотните граници на поземлен имот с идентификатор 63207.502.190, в нов квартал 113. Обособява се нов [жк], поради установена грешка в предходния план в номерацията на [жк], респективно за вход и за изход на УПИ І - за обществено обслужване. Изработеният ПУП предвижда промени в дворищната регулация, като се предвижда съвпадане на дворищната регулация с имотната граница на имота с идентификатор 63207.502.190.

Предлага се свободно застрояване за УПИ I - за обществено обслужване в кв.113, като се предвижда ограничителната застроителна линия на 1 м от уличната регулационна линия, с оглед на запазващите се преобладаващи сгради по направление на главната улица, съгласно чл.23, ал.3 от ЗУТ. На 3 м. от съседните имоти. На 0.5 м. към речното корито на част от имота посочена в плана за застрояване.

В имота преминава канализационен колектор ф 400, предвиден да бъде изместен от к. ш. №101 на кота 688.13 до к.ш. № 49 на кота 687.50 в дъното на имота, посочено подробно в графичната част на проекта и разработено в схема по част ВиК. Предвижда се обособяване на сервитутна зона около колектора и е предвидено ограничителната застроителна линия да бъде на 2м. от изпъкналата част на тръбата ф 500, съгласно Приложение №1 към чл.6, ал.1 и чл.8 от Наредба №8/27.07.1999г. правила и норми за разполагане на Т. П. и съоръжения в населените места.

На следващо място в заповедта е посочено, че през имота преминава и въздушен електропровод с мощност до 20 кV като се предвижда сервитут от двете страни на електропровода, предвидената ограничителна застроителна линия е на 2м от крайните проводници на ВР. съгласно чл.7, ал.1. т.1 и Приложение № 1 от Наредба №16/09.06.2004г. за сервитутите за енергийните обекти.

В Обяснителната записка към проекта в т.2.1 Плана за регулация е записано, че се предвижда промяна в уличната регулация, предвиждат се кръстовище, респективно за вход и за изход на УПИ І-за общ. обслужване (л.31).

Назначеното вещо лице по първоначалното заключение е установило, че поземлен имот с идент. 63207.502.190 участва в образуването на УПИ „озеленяване" в кв.39 от плана за регулация и застрояване на [населено място]. Проектът за изменение на ПУП-ПРЗ представлява изменение на дворищната регулация, като се предвижда да се образува нов урегулиран поземлен имот, отреден за поземлен имот с идент. 63207.502.190 от КККР на [населено място]. Обособява се нов УПИ І-190 за ПИ с идент. 63207.502.190, образува се нов [жк], предвид установена грешка в номерацията по преходен план.

Уличната регулация не се изменя според вещото лице. С процесното изменение на Подробен устройствен план - План за регулация не се изменят улични регулационни линии към Републикански път II- 86. Не се предвижда кръстовище в обхвата на пътя и разработката. В мотивите към процесната заповед е посочено, че се изгражда кръстовище, което да служи като подход към урегулирания поземлен имот, но в графичната част и със средствата на регулацията такова кръстовище не е разработено.

Вещото лице-архитект е установило, че се предлага застроителен план с ограничителни линии на застрояване, съобразени със изискващите се сервитути на наличната инфраструктура в имота, а именно електропровод с мощност до 20кV и канализационен колектор ф 400. Ограничителните линии на застрояване към съседен поземлен имот 63207.502.189 са поставени на 3 м от имотната граница, респ. регулационната граница, към реката с идент. 63207.502.304 са поставени на 0.5 м и към Републиканската пътна мрежа с идент. 63207.502.218 са поставени на 1м.

Според допълнителното заключение на вещото лице първостепенната улична мрежа се определя с Общ устройствен план, а при липса на такъв - с подробен устройствен план.

Вещото лице е установило, че съгласно ОУП на територията на [община], трасето в участъка от км 132+920 до км 135+530, попадащ и в обхвата на процесното изменение, е означен като „Проектни комуникационно-транспортни елементи на републикански пътища ІІ-ри клас". Предвид функцията на Републикански път ІІ-86, в участъка преминаващ през урбанизираната територия на [населено място] представлява първостепенна улична мрежа с характер на третокласна районна артерия.

Пак според вещото лице, с предвижданията на ОУП, участъка, който е предвиден за обходен път, представлява част от Републиканската пътна мрежа. Изработен е Подробен устройствен план-план за улична регулация /ПУП- ПУР/ за обект: „Път ІІ-86 [община]-[община]-[област]-Р. У. 3 от км 132+920 до км135+530-обходен път на [населено място] по съществуващи улици и ново трасе". ПУП-ПР е одобрен с Решение №214 от 22.05.2017 год. на Общински съвет- [община].

На следващо място вещото лице е установило, че са проведени отчуждителни процедури по искане на Агенция „Пътна инфраструктура", съгласно Заповед №А11-03-15-45 от 16.02.2018 год. на Областния управител на [област] и е издадено Разрешение за стоеж №9 от 22.03.2019 год. и №10 от 22.03.2019 год. на името на Агенция „Пътна инфраструктура" за изграждане на участъка от км 132+920 до км 135+530 на път II- 86 С. - [община]. Към заключението е приложено копие от ОУП, съгласно който частта от уличната регулация, в която попада ПИ 502.218, тангираща с поземлен имот 502.190, кв.113 по КК на [населено място], представлява част от път ІІ-86 Средногорци-[община].

Вещото лице е установило още, че към 2017 год. е водена процедура от Агенция „Пътна инфраструктура” по одобряване на ПУП-План за улична регулация, за участъка на обходен път от км 132+920 до км 135+530, с който ПУП е определен статута на пътя, съгласно изискванията на чл.77, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, а именно път, който е в обхвата на Републикански път ІІ-86 /[област]-[област]/-[община]-Б.-Х.[община]-С.-[област] -Т.-С.-[община]-граница [държава]. ПУП-План за улична регулация е одобрен с Решение №214 по Протокол №24 от 22.05.2017 год. на Общински съвет [населено място]. Решението не е обжалвано и е влязло в сила, с което статутът на участъка, съобразно изискванията на ЗУТ, е определен.

Към допълнителното заключение вещото лице е приложило Решение №959 от 31 декември 2018г. на Министерски съвет , с което е приет Списък на републиканските пътища в [държава], от където е видно, че Републикански път ІІ-86 /П.-[област]/-[община]-Б.-Х.-[община]-С.-[област]-Т.-С.-[община]-граница [държава] е наличен в този списък. С приемане на Решение №214 по Протокол №24 от 22.05.2017год. на Общински съвет [населено място] за одобряване на ПУП-План за улична регулация, обходният път от км 132+920 до км 135+530 е включен в трасето.

Първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице не са оспорени от страните и съдът ги възприема като обективни и компетентни.

При така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от директора ОПУ-[област], като се има предвид, че заповедта е съобщена на ОПУ-[област] с известие за доставяне-обратна разписка на 05.05.2023г.

В изпълнение указанията на съда за уточняване на заинтересованост по смисъла на чл. 131 ал. 2 ЗУТ във връзка със заявените в жалбата основания и при съобразяване със съдебната практика относно правния интерес (Решение № 6585/2014 г. на ВАС по адм. д. № 2441/2014 г.: "Оспорващото Областно пътно управление не претендира и не установява да притежава права върху имот засегнат от предвижданията на оспорения план. Участието му в административното производство и съобщаването му на одобрения ПУП не обосновават правен интерес за оспорването … Дори и ПУП да е одобрен незаконосъобразно без съгласуване от Агенция "Пътна инфраструктура" на комуникационно-транспортен план, каквото е твърдението на оспорващия, това не легитимира съгласувателния орган за оспорването.... Незаконосъобразността на акта за одобрение на ПУП може да се предяви само от лицата по чл. 131 ЗУТ... ") – процесуалният представител на жалбоподателя с писмено становище от 27.06.2023г. е посочил, че на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, АПИ поддържа и стопанисва републиканската пътна мрежа, какъвто е път ІI-86 ([област]-[област]-[община]-граница [държава]). Посочено е, че имот с идентификатор 63207.502.190 граничи с имот с идентификатор 63207.502.218 и имот с идентификатор 63207.502.242. Със Заповед №АП-03-15-45 от 16.02.2018г. на областния управител на [област] имот с идентификатор 63207.502.218 (стар 63207.502.84) и имот с идентификатор 63207.502.242 (стар 63207.502.86) са отчуждени за изграждане на обходен път на [населено място]. С писменото становище от 27.06.2023г. пълномощникът на жалбоподателя уточнява правния интерес с твърденията, че лицето на имот с идентификатор 63207.502.190 граничи с имот с идентификатор 63207.502.218 и имот с идентификатор 63207.502.242. Отчуждените имоти са държавна собственост и с предназначение първостепенна улица.

При горните твърдения и като взе предвид представените писмени доказателства и заключенията на вещото лице, съдът приема, че път ІІ-86 е републикански път, държавна собственост към момента на издаване на оспорената заповед за изменение на ПУП. Съответно правния интерес на Агенция пътна инфраструктура е свързан с това, че улицата, тангираща на процесния имот, е държавна собственост и е предоставена за управление на Агенцията, по силата на чл.19 ал.1 от ЗП.

На следващо място е безспорно установено, че улицата държавна собственост граничи с ПИ с идентификатор 63207.502.190, предмет на оспорения ПУП. След като пътят – публична държавна собственост, е непосредствено съседен на имота – предмет на плана, налице е хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ: "Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана“. А в случая е променено предназначението на процесния ПИ, който е част от УПИ - озеленяване в кв. 39, а с изменението се обособява ново УПИ I - за обществено обслужване, по имотните граници на поземлен имот с идентификатор 63207.502.190, в нов квартал 113.

Налице са предпоставките и на чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ, тъй като с процесната заповед се предвиждат намалени отстояния на застрояването от уличната регулация ( 1 м).

При горните данни съдът съобрази, че жалбата (възражение) е подадена не от името на АПИ, а от Директора на ОПУ-[област], но последният е упълномощен с Пълномощно №П-298/11.08.2021г., Пълномощно №П-126/22.032022г., Пълномощно №П-278/26.08.2022г., Пълномощно №444/30.12.2022г., Пълномощно №П-133/16.06.2023г. и Пълномощно №П-126/21.03.2024г. на П. на УС на АПИ да представлява Агенцията пред съда, да подписва и подава възражения и жалби в административното съдопроизводство, както и да представлява Агенцията пред други държавни, областни и общински администрации във връзка с осъществяваната от ОПУ-[област] дейност(л.149-159).

След оставяне на жалбата/възражение от 15.05.2023г., подадена от директора на ОПУ-[област] като пълномощник на АПИ ( с Разпореждане №850/4.12.2023г.), е получено Писмо изх.№11-00-2899/14.12.2023г. от П. на УС на АПИ, с което потвърждава изцяло всички действия на директора на ОПУ-[област], изразяващи се в депозиране на жалба от името на Агенцията срещу заповед №РД-107/18.04.2023г. на кмета на [община], както и изразеното становище в последствие.

На първо място съгласно чл.22 ал.3 от ЗП Ръководителите на звената по ал.1 или упълномощени от тях длъжностни лица представляват агенцията във връзка с дейността, която осъществяват.Но освен представителство по силата на закона, в случая са представени по делото пълномощни от П. на УС на АПИ и изрично потвърждаване на извършените действия по подаване на жалбата от П. на УС на АПИ. Затова съдът приема, че жалбата е подадена от името на Агенцията чрез пълномощник и същата е изрично потвърдена от законния представител на АПИ.

Съдът намира, че жалбата от АПИ е подадена от заинтересовано лице по смисъла на чл.131 ал.1 във връзка с ал.2 т. 3 и т.4 от ЗУТ и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, предвид следното:

Оспорената Заповед №РД-107/18.04.2023г. е издадена от кмета на [община]. Съобразно обхвата на одобрения ПУП, административният акт е издаден от компетентен орган.

Основателно е оплакването на жалбоподателя АПИ, че е налице несъответствие на текстовата част на заповедта и графичната й част, досежно транспортен достъп до новопредвидения УПИ І-за обществено обслужване. Видно от текстовата част на Заповед №РД-107/2023г., в нея се казва „Предвиждат се кръстовище респективно за вход и за изход на УПИ І – за обществено обслужване“. Но в графичната част няма такова предвиждане. И според неоспореното заключение на вещото лице, с процесната заповед не се предвижда промяна на уличната регулация в частта за процесния имот. При проверка на административната преписка се установява, че в Обяснителната записка към плана също е предвидено кръстовище, респективно за вход и за изход на УПИ І – за обществено обслужване, но липсва комуникационно-транспортна схема и съгласуване с АПИ.

Касае се за предвидено застрояване с обект Автосервиз и Автомивка в УПИ І, ПИ с идентификатор 63207.502.190 по плана на [населено място] (л.34) в ПИ, който до момента е попадал в УПИ-за озеленяване и няма транспортен достъп до него откъм съществуващата улица, част от републикански път ІІ-86. С оглед функциите на предвиденото застрояване, е задължителен транспортния достъп до УПИ І. В същия смисъл е било изискването и на главния архитект на община Р. в даденото от него Становище по чл.135 ал.4 т.1 от ЗУТ, но не е спазено с представения и одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ.

На следващо място, вещото лице-архитект е установило, че се предлага застроителен план с ограничителни линии на застрояване: към реката с идент. 63207.502.304 са поставени на 0.5 м и към Републиканската пътна мрежа с идент. 63207.502.218 са поставени на 1м.

Според разпоредбата на чл. 26 ал.1 т.3 от ЗУТ Външната линия на застрояване към улиците от първостепенната мрежа се установява на разстояние от уличната регулационна линия, както следва: т.3. по улици от трети клас (районни артерии) - най-малко на 3 м. В текстовата част на оспорената заповед се казва, че се предлага свободно застрояване за УПИ I - за обществено обслужване в кв.113 като се предвижда ограничителната застроителна линия на 1м от уличната регулационна линия с оглед на запазващите се преобладаващи сгради по направление на главната улица, съгласно чл.23, ал.3 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл.26 ал.3 от ЗУТ гласи: Допуска се разстоянията по ал. 1 да се намаляват в случаите, когато заварените сгради се запазват и се включват в системата на застрояването от подробния устройствен план, като линията на застрояване на новите сгради се определя от строителната линия на заварените, когато те са преобладаващи.

В случая обаче, няма установени заварени сгради в УПИ-озеленяване и такива не се запазват и включват в застрояването по проекта за ПУП, така че не са били налице условията за допускане на намалени разстояния към уличната регулация от 1м, както изисква изключението по чл.26 ал.3 от ЗУТ.

Предвид изложеното, издадената заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ е незаконосъобразна и ще следва да бъде отменена.

Поради основателността на жалбата, ще следва да се уважи искането на жалбоподателя АПИ за присъждане на разноските по делото в размер на 750лв. депозити за експертизи и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.