Решение № 336 от 6.10.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 575/2023 г.

Производството е по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. С решение № 345 от 25.08.2023 година, постановено по т. дело № 474/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е оставена без уважение жалбата на Г. А. К. срещу отказ №••••••••••••/03.08.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при А.в., постановен по заявление вх. №•••••••••••• от 02.08.2023г., за вписване в търговския регистър по партида на дружеството на заличаването му като съдружник и управител на „А.-К.-К.-С.“ СД, ЕИК •••••••••. Срещу така постановеното решение е подадена жалба от адвокат И. С. като пълномощник на Г. А. К.. В жалбата се поддържа, че решението на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърден отказа на длъжностното лице от А.в., ТРРЮЛНЦ, да впише исканата промяна в обстоятелствата, отнасящи се до „А.-К.-К.-С.“ СД, е незаконосъобразно. Твърди се, че ОС – Пловдив е тълкувал закона двояко, противоречиво и необективно. Изводите на съда за правомощията на съдружника Г. К., включително тези да управлява дружеството, били в противоречие с приетото, че той не можел да заяви за вписване промени в обстоятелствата пред ТРРЮЛНЦ. Не било съобразено обстоятелството, че съдружникът не може да упражнява правата си по закон при неоказване на съдействие от останалите съдружници. Оспорени са мотивите на съда, основани на разрешението в ТР 1/2020 година на ОСТК на ВКС, като е посочено, че невъзможността съдружникът сам да подаде заявление за вписване се отнася до прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност, но не и в събирателно дружество. В жалбата е цитирана разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ТЗ като аргумент за възможността всеки съдружник в събирателното дружество да го управлява, както и на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, осигуряваща възможност на всеки съдружник да представлява събирателното дружество, ако в дружествения договор не е предвидено друго и ограничаването на представителната му власт не е вписана в ТР. Твърди се, че жалбоподателят е вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на събирателното дружество в поле 7а като лице, което представлява дружеството. Сочи се освен това, че съдебната практика приема, че заявител на вписване на промени по партидата на дружеството може да бъде и съдружникът, чието членствено правоотношение е прекратено с подадено от него писмено предизвестие, доколкото се засяга личната му правна сфера. Искането е за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд и на отказа на длъжностното лице от АВ – ТРРЮЛНЦ и за даване на задължителни указания да се извърши исканото вписване по партидата на „А.-К.-К.-С.“ СД. Срещу жалбата е подаден отговор от А.в., чрез И.И., юрисконсулт в дирекция „ПОЧРД“ с изразено становище за нейната неоснователност, с искане за оставянето й без уважение и за присъждане на съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Доводите, изложени в писмения отговор, възпроизвеждат мотивите за отказа на длъжностното лице по регистрацията, а именно неспазване на условието на чл. 10, б. „б“ от дружествения договор предизвестието да е заведено в архива на дружеството и липса на легитимация на съдружника да заяви исканото вписване. Апелативният съд, като се запозна с жалбата и доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу решение на Окръжния съд по чл. 25, ал. 4 от ЗТР, за което законът е предвидил обжалване пред Апелативния съд, като е спазен седемдневният срок. Съобщението за решението на Пловдивския окръжен съд е получено от жалбоподателя на 30.08.2023 година, а жалбата срещу него е подадена в същия ден - с вх. № 26582 от 30.08.2023 година. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното по настоящото дело решение на Пловдивския окръжен съд е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията да впише промени в обстоятелствата по партидата на „А.-К.-К.-С.“ СД, заявени със заявление вх. №••••••••••••/02.08.2023 година, подадено от Г. А. К. чрез упълномощения от него адвокат И. Т. С., изразяващо се в заличаването му като лице, на което е възложено управлението и като неограничено отговорен съдружник. Първият мотив, с който длъжностното лице по регистрацията е отказало да впише исканата промяна в обстоятелствата по партидата на „А.- К.-К.-С.“ СД, касае подаденото от Г. А. К. предизвестие за напускане. Прието е, че не е спазено изискването на чл. 10, б. „б“ от дружествения договор за завеждане в архива на дружеството на двумесечното писмено предизвестие на съдружника за напускане на дружеството. Посочено е също, че в представените към заявлението предизвестия са цитирани разпоредбите на чл. 93, т. 6 и чл. 94 от ТЗ, които касаят прекратяване на събирателното дружество с предизвестие от съдружник. Не била взета предвид и разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ТЗ, изискваща единодушно решение на неограничено отговорните съдружници за определяне на срока за завършване на ликвидацията. Настоящият съдебен състав намира тези изводи на длъжностното лице по регистрацията, възприети и в мотивите на Окръжния съд, за неправилни. Към заявлението са приложени две покани – предизвестия, адресирани от Г. А. К. до останалите двама съдружници в събирателното дружество, а именно К.П.П. и Н.П.Т., които са им връчени чрез ЧСИ на 17.05.2023 година. В тях изрично е посочено, че става дума за предизвестие за прекратяване на членството на Г. К. като съдружник. Посочването в предизвестията на възможността да се стигне до прекратяване на дружеството на основание чл. 94 от ТЗ и необходимостта от провеждане на събрание, което да вземе решение за продължаването на дружеството на основание 97 от ТЗ, не променят изразената воля на Г. К. за прекратяване на участието му като съдружник. Наред с гореизложеното съдът приема, че липсата на доказателства връчените предизвестия да са заведени в архива на дружеството, каквото изискване е вписано в чл. 10, б. „б“, изречение първо, от учредителния договор / който е приет още на 12.06.1990 година при създаване на колективната фирма и не е актуализиран/, също не обосновава отказ да се извърши исканото вписване. Изискването за завеждане на предизвестията в архива на дружеството е насочено към уведомяването на останалите съдружници за наличие на такова. В случая по категоричен начин с представените доказателства е установено, че предизвестието за напускане на Г. К. е достигнало до останалите двама съдружници на 17.05.2023 година и към момента на подаване на заявлението е изтекъл и предвидения в цитирания текст от учредителния договор двумесечен срок. По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав не възприема изложените от длъжностното лице по регистрацията и от първоинстанционния съд мотиви на отказа, свързани с липсата на предизвестие с необходимото съдържание и форма съгласно изискванията на учредителния договор на събирателното дружество. Липсата на определен от съдружниците срок за ликвидацията съгласно чл. 266, ал. 2 от ТЗ не касае подаденото заявление за заличаване на съдружник и управляващ събирателното дружество, а става дума за вземане на последващи решения от съдружниците в дружеството, доколкото и учредителният договор в чл. 10, б. „б“, и чл. 97 от ТЗ уреждат възможност за продължаване на дружеството при напускане на единия от съдружниците. Съдът обаче намира, че отказът да се извърши исканото вписване следва да бъде потвърден поради това, че заявителят Г. А. К., респ. упълномощеният от него адвокат И. С. нямат правомощия да подадат заявление пред ТРРЮЛНЦ за вписване на промени по партидата на дружеството. За да бъде извършено вписване на заявените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ по партидата на съответното търговско дружество, длъжностното лице по регистрацията следва да провери спазването на изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Едно от изискванията, посочено в т. 3 на чл. 21, е заявлението да изхожда от оправомощено лице. Сред изрично оправомощените лица съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗТРРРЮЛНЦ не е съдружникът в събирателното дружество, а само лицето, на което е възложено да го представлява. В случая, видно от вписването в ТРРЮЛНЦ, единственият представител на събирателното дружество, вписан в т. 10, е К.П.К.. Той представлява дружеството не само от момента на вписването му в ТРРЮЛНЦ на 14.08.2008 година, но е преди това, от момента на учредяване на колективната фирма на граждани. В решение № 3342 от 26.06.1990 година, постановено по фирмено дело № ••••/1990 година на ОС – Пловдив, с което е регистрирана колективната фирма, изрично е посочено, че тя ще се представлява от К.К.. Това посочване е съобразено с волята на тримата съдружници К.К., Н.Т. и Г. К., съдържаща се в заявлението за регистрация на колективната фирма, отправено до ОС – Пловдив под номер ••••/1990 година. При ясно изразената воля на съдружниците от момента на учредяване на събирателното дружество представителството да се осъществява само от единия от тях, който е различен от заявителя Г. К. и при положение, че сега действащия закон в чл. 89 изрично допуска ограничаване на представителната власт на някой от съдружниците от една страна, а от друга като се има предвид вписването в ТРРЮЛНЦ, което е задължително за всички трети лица, включително и за съда, според което представител е само К.К., не може да се приеме, че заявлението е подадено от оправомощено за това лице. Неоснователни са доводите в жалбата, свързани с качеството на Г. К. на управител на събирателното дружество. Той действително е вписан в раздел 7а наред с останалите двама съдружници като лице, на което е възложено управлението. Управлението на дружеството обаче не включва неговото представителство по смисъла на чл. 89 от ТЗ, което беше обсъдено по-горе, а само управлението на дружествените работи съгласно чл. 84 от ТЗ. В Търговския закон няма изрична разпоредба, даваща възможност на съдружник в събирателно дружество сам да заяви заличаването си след прекратяване на участието с предизвестие. Разпоредбата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗТРРЮЛНЦ допуска друго лице, различно от изброените, да заявява вписване, заличаване и обявяване в ТРРЮЛНЦ, но само в предвидените по закон случаи, сред които не е настоящият. Обсъдените по-горе законови разпоредби и клаузи от учредителния договор на събирателното дружество уреждат възможността на съдружник да прекрати участието си с предизвестие, но не и процесуалното право за заявяване за вписване в регистъра на последиците от прекратяването му. Прекратилият участието си съдружник несъмнено има правен интерес да се впише в регистъра прекратяване на участието му в дружеството, респ. заличаването му като съдружник и лице, на което е възложено управлението, но законът не е предвидил възможност той сам да заяви за вписване тези обстоятелства, доколкото не притежава права да представлява дружеството. При липса на възможност самият съдружник да подаде заявлението за вписване в ТРРЮЛНЦ, такава няма и упълномощеният от него адвокат. Аргумент за това становище може да се извлече и от разрешението, съдържащо се в т. 5 от ТР № 1/31.05.2023 година, постановено по Тълкувателно дело № 1/2020 година на ОСТК на ВКС. Макар и то да се отнася до невъзможността напускащ съдружник от ООД да заяви сам вписването в ТРРЮЛНЦ, мотивите за това са свързани по начало с невъзможността лице, което не е натоварено с представителни функции, да подаде заявление, ако няма изрична законова разпоредба, овластяваща го за това. По изложените съображения съдът намира, че решението на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърден отказът на длъжностното лице да впише исканите промени по партидата на „А.-К.-К.-С.“ СД следва да бъде потвърдено. Искането на А.в., съдържащо се в отговора на жалбата, да й бъдат присъдени разноски – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, следва да бъде оставено без уважение. Съдът споделя постоянната и непротиворечива съдебна практика, според която регистърното производство е с характер на охранително, едностранно, провежда се по общите правила на Глава 49 от ГПК и в него А.в. няма качеството на страна, респ. няма и правото на разноски, доколкото принципът е, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Ето защо Пловдивският апелативен съд