Решение № 1063 от 20.3.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 9540/2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. К. Б. против предупреждение № КПК- 6543-6/05.06.2024 г., издадено от председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което за извършено нарушение на чл.52, ал.1, т.3, вр. чл.49, ал.1, т.2, вр. чл.115, ал.1 от ЗПК на основание чл.28 от ЗАНН жалбоподателката е предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание. В жалбата са изложени доводи, че не е извършено нарушението, като контролиращият орган не е изяснил фактическата обстановка. Жалбоподателката посочва, че е декларирала имуществото и интересите си на 08.02.2024 г. в законоустановения срок, който според нея е започнал да тече на 19.01.2024 г. с прекратяване на упълномощаването й. Твърди, че в АУАН нарушението е квалифицирано по чл.52, ал.2, т.3 от ЗПК, касаещо финална декларация, както и не е налице ясно и пълно описание на нарушението и идентичност в обстоятелствата, изложени в акта и предупреждението. Моли предупреждението да бъде отменено. В съдебното заседание жалбоподателката поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В писмено становище, депозирано от нейния процесуален представител адв. М., се релевират аргументи, че в уведомително писмо на директора на АСП изрично е посочено, че правомощията на Б. са прекратени, считано от 19.01.2024 г., от която дата започва да тече едномесечният срок за подаване на декларацията по чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК. Претендира разноски. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. М., в съдебно заседание изразява становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Посочва, че с влизането в сила на изменението на разпоредбата чл. 7, ал. 1 от ЗОП жалбоподателката вече не отговаряла на изискванията да бъде надлежно лице, на което възложителят изпълнителен директор на АСП да може да възлага извършване и администриране на обществени поръчки по ЗОП. С оглед на това счита, че пълномощното № РД050743/10.11.2023 г. е нищожна едностранна сделка като противоречаща на закона. Твърди, че от деня на влизането в сила на изменението - 22.12.2023 г., пълномощията на Б. са прекратени ex lege, с което тя губи качеството на задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПК, от което следва нейното задължение да подаде в едномесечен срок декларация. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания акт излага в писмени бележки. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. От фактическа страна съдът установи следното: Жалбоподателката Д. К. Б. заемала длъжността директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Девин към 2023 г. и 2024 г. С пълномощно № РД05-0743/10.11.2023 г. Б. била оправомощена от изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“ (АСП) на основание чл.7, ал.1 от ЗОП ( ред. ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) да организира своевременно и да възлага обществени поръчки, финансирани с бюджетни средства с национален произход, с предмет доставка на електрическа енергия, природен газ, топлинна енергия и питейна вода, за нуждите на Дирекция „Социално подпомагане“ – Девин, обл. Смолян, по реда на ЗОП и да сключва договори за тях след съгласуване с АСП. Въз основа на така издаденото пълномощно Б. не е организирала и възлагала обществени поръчки. След извършените законови промени в разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОП (обн. в ДВ бр.88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), от Агенцията за обществените поръчки към Министерството на финансите било издадено методическо указание с изх. № МУ-2 от 29.12.2023 г. относно прилагането на разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОП. С писмо изх. № 9100-0024/25.01.2024 г. изпълнителният директор на АСП уведомил директорите на РДСП и ДСП, че в едномесечен срок от издаване на актуализирано пълномощно във връзка с изменението на чл.7, ал.1 от ЗОП, в случай че няма обявени децентрализирани обществени поръчки преди 22.12.2023 г., които не са финализирани със сключен договор, следва да подадат финална декларация, а след подаване на декларацията по чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК директорите на РДСП и ДСП да подадат встъпителни декларации в ЦУ на АСП. В приложения към писмото списък на служителите, попадащи в обхвата на чл.6, ал.1, т.44 от ЗПК, под № 44 фигурирала жалбоподателката Б. с посочване, че правомощията й са прекратени, считано от 19.01.2024 г. В тази връзка изпълнителният директор на АСП издал пълномощно № РД05- 0110/19.01.2024 г. на Д. К. Б., в което вече не се съдържало горепосоченото оправомощаване за провеждане на обществени поръчки. На 08.02.2024 г. жалбоподателката подала в Комисия за противодействие на корупцията декларация по образец за имущество и интереси по чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК с вх. № 4198/08.02.2024 г. Контролните органи приели, че декларацията е подадена извън срок, тъй като правомощията на Б. били прекратени ex lege с промяната на чл.7, ал.1 от ЗОП (в сила от 22.12.2023 г.), съответно едномесечният срок е изтекъл на 22.01.2024 г., поради което я поканили да се яви в КПК за съставяне и връчване на АУАН. С писмо изх. № КПК-6324-2/12.04.2024 г., във връзка със запитване на изпълнителния директор на АСП, председателят на КПК дал разяснения относно задължените лица служители на АСП, които следва да подават ежегодна и финална декларация по чл.52 от ЗПК. Свидетелят Г. Н. Т., на длъжност „главен инспектор“ в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № КПК-АУАН-ПР-1260/17.04.2024 г. срещу Д. К. Б. за извършено на 23.01.2024 г. нарушение на чл.52, ал.1, т.3, вр. чл.49, ал.1, т.2 ЗПК. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, като бил връчен на 02.05.2024 г. Б. подала възражение срещу АУАН с доводи, идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото производство. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното предупреждение № КПК-6543-6/06.06.2024 г. от председателя на КПК, с което за извършено нарушение на чл.52, ал.1, т.3, вр. чл.49, ал.1, т.2, вр. чл.115, ал.1 от ЗПК на основание чл.28 от ЗАНН жалбоподателката била предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля Г. Н. Т., както и от писмените доказателства по делото – покана изх. № КПК-6543/11.04.2024 г., констативен протокол за уведомяване по телефон, писмо вх. № КПК-161-1/25.01.2024 г., възражение срещу АУАН, декларация за имущество и интереси вх. № 4198/08.02.2024 г., писмо изх. № КПК-6543-2/26.04.2024 г., писмо от кмета на община Девин, известия за доставяне, писмо № КПК-6324-2/12.04.2024 г., разпечатка относно информация за пратка №5300586797239, методическо указание изх. № МУ-2 от 29.12.2023 г., пълномощно № РД05-0743/10.11.2023 г., пълномощно № РД05-0110/19.01.2024 г., писмо изх. № 9100-0024/25.01.2024 г. с приложено към него извлечение от списък на служителите, попадащи в обхвата на чл.6, ал.1, т.44 от ЗПК. Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетеля Т.. Съдът кредитира показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления (в частност предупреждения) районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и предупреждението са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и изричната норма на чл.120 от ЗПК. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на предупреждението. АУАН и предупреждението са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в предупреждението обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че предупреждението е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като с необходимата конкретика са описани фактическите обстоятелства, които позволяват на лицето да разбере при какви обстоятелства се твърди да е извършено нарушението, респективно да организира защитата си. Действително, както се сочи в жалбата, в АУАН е посочена грешна дата на подаване на декларацията от Б., но допуснатата грешка в акта е от категорията на посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, и не е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. АНО е коригирал допуснатата от актосъставителя неточност и е посочил в предупреждението коректната дата на подаване на декларацията. Съдът обаче намира, че жалбоподателката не е осъществила нарушението, за което е освободена от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН. От доказателствата по делото се установи безспорно, че Б. в качеството си на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Девин, обл. Смолян, е била оправомощена от публичен възложител (изпълнителния директор на АСП) с пълномощно № РД05- 0743/10.11.2023 г. да организира и да провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключва договорите, съответно е имала задължението като лице по чл.6, ал.1, т.44 от ЗПК да подава декларация за имущество и интереси по чл. 52, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК. Доколкото Д. Б. заемала длъжността директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Девин, обл. Смолян – териториално звено на Агенция за социално подпомагане към Министерство на труда и социалната политика, тя е била задължено лице по чл. 52, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК и съгласно § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПК. Това е посочено и в писмо изх. № КПК-6324-2/12.04.2024 г. на председателя на КПК във връзка със запитване на изпълнителния директор на АСП. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.52, ал.3 от ЗПК при промяна на заеманата длъжност с друга длъжност по чл. 6, ал. 1 лицето, което остава задължено по този раздел, не подава декларация по ал. 1, т. 3 и нова декларация по ал. 1, т. 1. По аргумент за по-силното основание (per argumentum a fortiori), след като жалбоподателката е продължила да заема длъжността директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Девин и след прекратяване на оправомощаването й по ЗОП, то същата не е било необходимо да подава декларация по т.3 на чл.52, ал.1 от ЗПК, тъй като остава задължено лице. Още повече, че Б. е следвало да подаде ежегодна декларация за имущество и интереси като задължено лице по § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПК, което обезпечава напълно преследваните от законодателя цели, а именно да бъде проверено нейното имуществено състояние от контролните органи. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е извършено нарушението от обективна страна, поради което предупреждението следва да бъде отменено като неправилно. Въпреки това и за пълнота съдът намира, че следва да се произнесе и по възраженията на страните в хода на производството. На първо място, следва да се отбележи, че доводите на въззиваемата страна за нищожност на упълномощаването като едностранна правна сделка са неприложими в случая, като с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на ВАС изрично е разяснено, че в случая се касае за делегиране на правомощия, което е публичноправен институт и спрямо него не са приложими правилата за упълномощаването като едностранна правна сделка. При делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия, като не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган. В случая законът е определил кръга на лицата, които могат да бъдат оправомощавани да провеждат процедури по ЗОП, поради което действително ex lege е била прекратена възможността жалбоподателката законосъобразно да организира и възлага обществени поръчки. Доколкото обаче основанието за подаване на декларация по чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК е „освобождаване от длъжност“ и като се съобрази спецификата на публичноправните отношения, на плоскостта на които се развива случаят, то съдът споделя виждането на жалбоподателя, че следва да има издаден административен акт за прекратяване на оправомощаването, независимо че същият на практика само го констатира, за да може съответно да се приравни на освобождаване от длъжност за целите на подаване на декларация по чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК. Обстоятелството, че в случая същият е издаден със закъснение от изпълнителния директор на АСП не може да се вмени във вина на жалбоподателката. Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., като видно от представения договор за правна защита и съдействие, който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Така определеният размер обаче не съответства на минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното възражение за прекомерност следва да бъде уважено. Още повече, че процесуалното представителство се е изразило единствено в подаване на писмена защита. Доколкото на жалбоподателката не е наложено наказание, то приложима в случая е разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда минимален размер на възнаграждението 500 лева, когато административното наказание не е с материален израз, т. е. когато е различно от глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение. Предвид основателността на жалбата в тежест на АНО следва да се възложат и разноските за явяването на свидетеля Г. Т.. Така мотивиран, съдът