Решение № 3082 от 30.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 16602/2023 г.

Производството е по реда на глава III раздел V от ЗАНН Образувано е по жалба на Д. Г. П., ЕГН •••••••••• чрез адвокат Р. Е. П., САК, срещу Наказателно постановление(НП) №23-4332-026291 от 31.10.2023г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВРС, с което на жалбоподателя Д. Г. П. на основание чл.185 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП е наложена глоба в общ размер на 120 лв, както и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. ` В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, моли се обжалваното наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В с.з. жалбоподателят и неговият упълномощен защитник заявяват, че поддържат жалбата. В хода на съдебните прения адв. П. пледира за отмяна на НП, като излага подробно доводи за недоказаност на нарушенията и за незаконосъобразност на НП, като моли за неговата отмяна, претендира и разноски по делото. Не взима отношение по искането на процесуалният представител на наказващия орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна, Началник сектор в ОПП-СДВР– редовно призован, не се явява, не се представлява, не сочи уважителни причини. Представят се писмени бележки от юрк. Х.. Изразява се становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, моли се същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Софийски районен съд 105ти с-в, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното за установено от фактическа страна: На 06.09.2023г. в 22: 03ч. свидетелката И. М. заедно със св. К. възприели, че товарен автомобил с рег. № СВ 9365 АК преминвайки по улицата реализирал ПТП в паркирания й автомобил на ул. Позитано, след което продължил движението си и не спрял, а тя се обадила да тел. 112, като съобщила за осъществило се ПТП между автомобили на хотел ХХХХХХ, като посочила номерата на автомобилите. Около 23: 00ч. на мястото на осъществилото се ПТП, ул. Позитано №1, пристигнал екип на ОПП-СДВР. Свидетеля А. Г. Д., мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, установил по сведение от св. М. и св. К., че същата вечер, около 21: 40ч. товарен автомобил ХХХХХХ, реализирал ПТП с паркираният ХХХХХХ с рег. номер ХХХХХХ, нейна собственост, след което т.а. напуснал ПТП. На място бил съставен протокол за реализираното ПТП, били установени и щети по автомобил с рег.номер ХХХХХХ (счупено странично дясно огледало, изкривена и одрана врата, изкривен десен калник). На 05.10.2023г. свидетелят Ц. Ц., мл. автоконтрольор, съставил АУАН № 240959 против нарушителя Д. Г. П. в негово присъствие, като била отразена като свидетел В. Д. К., както и свидетел при съставянето на акта. Нарушителят подписал АУАН, като заявил, че не бил съгласен с посоченото в него. Въз основа на така съставения АУАН, на 31.10.2023г. било издадено обжалваното НП №23- 4332-026291, с което на основание чл.185 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 100 лева, 20 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК – АУАН и НП, протокол от ПТП и Докладна записка, както и въз основа на свидетелските показания, дадени в съдебно заседание в хода на съдебното следствие, а именно свидетелските показания дадени от свидетелите И. М. и В. К., както и Писмо от Дирекция „Национална система 112“ и възпроизведената информация на оптичния носител, предоставен от тел. 112. Съдът кредитира с доверие именно показанията на свидетелките очевидци И. М. и В. К. поради това, че същите са присъствали на мястото на осъщественото ПТП в момента на настъпването му, поради което те непосредствено са възприели осъществената фактическа обстановка. Свидетелките са се намирали на кръстовище, на отсрещна улица на тази, на която се е осъществило ПТП, в непосредствена близост до мястото на събитието и при ясна видимост в момента на настъпване на ПТП, като са възприели преминаването на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя в момента когато същият поради непреценяване на пътното платно и паркираните на него автомобили в зоната за паркиране при преминаването му покрай автомобила на св. М. осъществил ПТП като настъпили и вреди от същото, след което автомобилът на жалбоподателя продължил движението си без да спре и установи последиците от пътното произшествие. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. и К., доколкото същите са преки свидетели на процесното, тъй като са се намирали на отсрещния тротоар и са възприели движението на автомобила на жалбоподателя, като са установили и неговия регистрационен номер и са сигнализирали на тел. 112. Показанията им са подробни, последователни и логични; добросъвестно пресъздават личните си възприятия относно реализираното ПТП и поведението на причинилия го водач. Свидетелките подробно изложиха пред съда обстоятелствата, свързани с реализираното ПТП, както и че причинилият го водач не спрял, продължил движението си. Житейски логично и обяснимо е две млади момичета в такава ситуация, още повече и в непозната обстановка да не могат да реагират по начин, по който защитата и жалбоподателят изискват от тях – да направят знак, да викнат, да тръгнат след автомобила и да търсят контакт с водача за установяване на щетите, имайки предвид и късния час. Свидетелката М. сочи, че е била притеснена и единствено е успяла да се обади на тел. 112 и да даде информация за настъпилото ПТП, което се потвърждава и от изслушания запис, предоставен от тел. 112. От техните показания съдът извлече информация и относно мястото на реализиране на ПТП. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правните изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване административно-наказателен акт, и в законоустановения 14-дневен срок, поради което са спазени изискванията на чл.59ал.2 от ЗАНН /НП е получено на 07.11.2023г., а жалбата е депозирана на 10.11.2023г./, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна. В производствата по обжалване на наказателни постановления, наказващият орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказването е за него. Отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното със способите за събиране на доказателства в наказателния процес. Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи(съгласно Заповед №8121К-13180/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи и чл.189, ал.1 ЗДвП), спазена е формата по чл.42 и чл.43 ЗАНН и сроковете по чл.34 ЗАНН. Според настоящия съдебен състав в хода на административно-наказателното производство при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на материалния закон. По отношение възражението за опорочен АУАН поради присъствие само на един свидетел при съставянето му, който свидетел не е очевидец на нарушението или на установяването му съдът намери следното: Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН "Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението", като в този случай законът не поставя изискване за брой свидетели, които да присъстват при съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН "при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него". В настоящия случая АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, а вписаната като свидетел К. не е присъствала при съставяне на АУАН/, в нарушение на изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Посоченото нарушение обаче не представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, издадено въз основа на този акт, тъй като същото не накърнява правото на защита на лицето, срещу което е съставен АУАН. Установи се, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е могъл да възприеме действията на актосъставителя, на свидетеля, дали АУАН е съставен на датата, на която това е посочено и т. н. Нещо повече, самият ЗАНН в разпоредбата на чл. 43, ал. 1 посочва, че АУАН се подписва от актосъставителя и поне един от свидетелите, посочени в него, тоест не е опорчен АУАН, подписан само от един свидетел. Ето защо съдът намира, че макар формално да не е спазено изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, то това нарушение не е съществено и по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което и не представлява основание за отмяна на НП /в този смисъл е и решение № 777/09.02.2023 г. по КНАХД № 10699/2022 г. по описа на АССГ, ХХV касационен състав, Решение № 5023 от 24.07.2023 г. по КНАХД. № 4573/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав Решение № 5015 от 24.07.2023 г. по КНАХД № 4574/2023 г. по описа на АССГ, ХХVIII касационен състав/. Установената нередност в акта е от категорията на посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, и не е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. По отношение нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. По делото беше безспорно установено, че на процесната дата, час и място жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка ХХХХХХХХХ с рег. № ХХХХХХ в гр. София, по ул. Позитано и срещу № 1 не упражнил достатъчен контрол върху автомобила и ударил паркирания в лявата част на улицата автомобил на св. М.. Обстоятелството, че удареният автомобил е бил в покой води до единствения възможен извод, че в момента на удара жалбоподателят не е контролирал управлявания от него автомобил и това обстоятелство е довело и до реализирането на ПТП. Съдът счита, че нарушението е извършено виновно, при форма на вина непредпазливост (небрежност), тъй като жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Жалбоподателят не предвиждал причиняването на ПТП, но е бил длъжен да предвиди, че като не упражнява непрекъснат контрол върху управлявания от него автомобил застрашава останалите участници в движението и би могъл да причини ПТП. Нещо повече самият той при изслушването му в съдебно заседание заяви, че пътния участък по ул. Позитано е изключително тесен, има и паркирани автомобил, поради и което движението е с много ниска скорост, което още в по-голяма степен говори, че същият е имал знанието, че се движи в затруднен участък с тежкотоварен автомобил и е бил длъжен да предвиди, че следва да контролира в по-голяма степен управляваното ППС, съответно е могъл да предвиди, че е възможно поради недостатъчен контрол може да осъществи ПТП с паркираните от ляво автомобили. С оглед обстоятелството, че липсата на контрол върху управлявания от жалбоподателя автомобил е довела до реализиране на ПТП, при което са причинени имуществени щети на другия автомобил съдът намира, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП не е предвидено специално наказание, поради което правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, според която за нарушение на ЗДвП, за което не е предвидено друго наказание се налага глоба в размер на 20 лева. Глобата е определена от законодателя в абсолютен размер, поради което въпрос за нейното изменение не може да се поставя. С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление в тази му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. По отношение нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: Съобразно описанието в обстоятелствената част на НП и касаещо нарушението под номер 2 в НП на жалбоподателя е вменено, че след реализиране на ПТП "не спира да установи последиците от произшествието, и го напуска като не уведомява органите на МВР, което нарушение е квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АНО е формулирал нарушението от фактическа страна противоречиво, която формулировка според настоящия състав не е в достатъчна степен ясна, което накърнява правото на защита на санкционираното лице и е пречка за пълното разбиране на фактическите рамки на вмененото му нарушение, тъй като комплицира няколко нарушение. Препятства и съда да провери волята на АНО и прави невъзможно упражняване на съдебен контрол за законност и правилност на издаденото НП в тази му част, доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено съответствието на твърденията, обективирани в НП с обективната действителност и доказателствената съвкупност, както и тяхното съответствие с дадената правна квалификация. Описаното от фактическа страна в НП от една страна с оглед обстоятелството, че жалбоподателя не спира и не установява последиците от ПТ е задължение по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДВП, но напускането на местопроизшествието и неуведомяването на контролните органи е нарушение на задължението му по т. 2 б. "а" на чл. 123, ал. 1 от ЗДВП, а така също и в т. 3, б. "а" и "б", но това задължение е обусловено от изпълнение на други задължения, ясни и точни твърдения за които в НП не са изложени. Посочената противоречивост на описанието на нарушението от фактическа страна и дадената правна квалификация представляват съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере за кое нарушение на задълженията си е санкциониран – дали защото не е спрял да установи последствията от настъпилото ПТП, дали защото го е напуснал или защото не е уведомил органите на МВР, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част. На следващо място следва да се отбележи, че безспорно е установено от фактическа страна, че след реализиране на ПТП, в което жалбоподателят е станал участник същият не е спрял, за да установи какви са последиците, каквото задължение предписва нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДВП. Неизпълнението на това свое законово задължение жалбоподателят е извършил умишлено, тъй като същият е съзнавал, че е станал участник в ПТП и санкионната норма е приложена правилно. С оглед изложеното съдът намира, че в тази част наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и следва да се отмени. При този изход на делото правото на разноски имат и двете страни. Въззиваемата страна е обективирала такова искане, следователно разноски следва да се присъдят за юрисконсултска възнаграждение в размер на 150 лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който уговореното възнаграждение на защитника за оказаната правна помощ на жалбоподателя е в размер на 400 лева, като същото е заплатено изцяло и договорът служи за разписка. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН съдът