Решение № 23 от 10.2.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 540/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба вх.№ 2227/22.05.2024г. от „С. „ЕООД – гр.К. против решение № 49/21.04.2024г., постановено по гр.д.267/2022г. по описа на ОС-К., с което е уважен предявеният от „М. „ООД – гр.К. за признаване на установено по отношение на жалбоподателя, че е собственик на описан в решението недвижим имот и осъждане жалбоподателят да предаде владението на същия..Развиват се съображения за неправилност и се завява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът на „М. „ООД бъде отхвърлен, а в случай, че съдът приеме, че позоваването на жалбоподателя на изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно, в полза на жалбоподателя да бъде признато право на задържане до заплащане от страна на ищеца на извършените подобрения, предмет на гр.д. 44 / 2023г. по описа на ОС-К.. Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба от „С. „ЕООД против определение № 336 /21.09.2024г., постановено по същото гр.д. по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта на разноските касателно присъдените на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.По съображенията, изложени в частната жалба, е заявено искане за отмяна на това определение и постановяване на друго, с което възражението на „С. „ЕООД за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение бъде уважено и същото бъде намалено.

От въззиваемата страна „М. „ ООД е постъпил отговор и по двете жалби, с който се оспорват същите и се заявява искане същите да бъдат отхвърлени.Претендира присъждане на разноски.

.ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, постъпила е в срок, изхожда от легитимирана страна, имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт, а обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск, предявен от „М.“ ООД - гр.К., бул.“Б.“ № 75. вх.“Б“, ап.23, с ЕИК •••, против „С.“ ЕООД - гр.К.. ж.к. „Б.“, бл. „Б.“, ап.19, с ЕИК • за ревандикиране на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор • по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 05.03.2019г., адрес на поземления имот: гр. К., бул. „Б.”, с площ по скица от: 2 385 (две хиляди триста осемдесет и пет) кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект, комплекс, номер по предходен план: квартал: •, парцел •, при съседи по скица: поземлени имот с идентификатори •, •, •, •, •, както и по отношение на всички сгради и постройки в имота, а именно: сграда с идентификатор •.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор • с площ по скица от 2 385 кв. м. и с адрес: гр. К., бул. „Б.”, със застроена площ от 356 (триста петдесет и шест) кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Сграда за търговия, описана като 1.А., изградена в средата на имота със застроена площ 98, 10 кв.м.; 2. С. изградена северно от Административно - битовата сграда, свързано с нея с площ 32, 34 кв.м.; 3. Г., изградено в северната част на имота с обща застроена площ 239, 80 кв.м. състоящо се от саркофаг за цистерни с газ с площ 198, 40 кв.м. и терен от 41, 40 кв.м. за вкопана цистерна за бензин; 4. К., изградено западно от склада за гориво с покрита площ 20, 40 кв.м.; 5. Г. 137, 50 кв.м., изградена в средата на имота пред Админ. - битовата сграда; 6. Б. с площ 16 кв.м. в южната част на имота, пред Газ-станцията; 7. М., висока 1, 60 м. с дължина 136 м. изградена по границите на ПИ, обл. К., общ. К., гр. К., бул. „Б.”, п.к. 660.

Ищецът е твърдял на 29.08.1997г. да е учредено 25-годишно право на строеж от „П.” - АД, гр. К. в полза на „И.” - ООД гр. К. на Газостанция върху площ от 2 768 кв. м., представляваща новообразуван планоснимачен № • в кв.

• като на 28.10.2002г., в производство по несъстоятелност на последното дружество, с постановление за възлагане след проведена публична продан на 18.10.2002г., 25-годишното право на строеж, въз основа на което били построени газстанция с разгърната застроена площ от 98.10 кв. м., сграда на помпена станция с РЗП 32.34 кв. м, склад за гориво с РЗП от 239.80 кв. м. и трайни насаждения, е било възложено на ответника „С.” ЕООД - гр. К..

Понататък ищецът е посочил на 26.11.2003г. да е бил сключен договор за дарение, с който „П.- С.”АД, с предишно наименование „П. „АД, дарил на „П.•”АД Парцел № • (•) с площ от 2384, 858 кв. м. от парцеларния план на завод „П.”, парцел IV, кв. • по плана на гр. К., а на 03.04.2013г. ищецът е придобил имота (вече с идентификатор •) от „П.•” АД, по силата на договор за покупко – продажба.

Посочил е на 29.08.2022г. да е изтекъл 25-годишният срок на учреденото на 29.08.1997г. срочно право на строеж, поради което след тази дата по силата на чл. 65 от ЗС собственик на сградата вече е собственикът на поземления имот, върху който е построена, а именно - ищецът „М.“ ЕООД, поради което и доколкото ответникът не предал доброволно владението на процесния имот, ищецът е предявил разглеждания тук осъдителен ревандикационен иск.

Ответникът, от своя страна, оспорва иска. Въвел е твърдения ищецът да е собственик на поземлен имот с идентификато𠹕 по КККР на град К. с площ по скица 2358 кв.м., придобит от „П.•“ АД, по силата на нотариален акт №72, том 1, рег. №•, дело 68/2013 г. от 03.04.2013 година, както и на 29.08.1997 г. да е било учредено на право на строеж за срок от 25 години от „П.“ АД в полза на „И.“ ООД - гр. К. на газстанция върху площ от 2768 кв.м. С договор за наем на недвижим имот от 17.10.2000 синдикът на „Източно Родопска компания за горива“ ООД, му предоставил под наем газстанция с изградените до този момент - масивна едноетажна обслужваща сграда с ЗП - 101.78 кв.м.; масивна едноетажна сграда за помпена станция - ЗП - 20.40 кв.м.; масивна едноетажна сграда за склад за гориво - ЗП - 239.80 кв.м.; метален навес сглобяема конструкция - 82.50 кв.м., построени в имот с пл.сн. №•, кв.• по плана на К., срокът на който наемен договор впоследствие е продължен с четири анекса.

По нататък е поддържал с постановление № 607 от 28.10.2002 г. за възлагане на недвижим имот в рамките на производството по несъстоятелност на „И.“ ООД, след проведена публична продан на 18.10.2002 г., да му е възложено правото на строеж, въз основа на което са построени газстанция с РЗП - 98.10 кв.м., сграда на помпена станция с РЗП 32.34 кв.м. и склад за горива с РЗП - 239.80 кв.м. и движими вещи, и същият станал собственик на това право.

Посочил е след възложеното право на строеж именно той да е изградил със собствени средства по стопански начин съществуващите в имота в настоящия вид:

1. Б. с една колонка, осем маркуча, резервоар 50 куб.м., склад за бензин - 41.40 кв.м. и метален навес - 16 кв.м./РС №137/ 2002 г. на пазарна стойност 75 000 лева;

2. Външно кабелно ел.захранване на обектите в имота /РП №84/2003г./ на пазарна стойност 28 000 лева;

3. Монолитна ограда висока 1.60 м и дължина 136 м на пазарна стойност - 67 000 лева;

4. Навес метална конструкция покрита площ на газстанция - 138 кв.м. на пазарна стойност 71 000 лева;

5. Инфраструктура на пазарна стойност към момента 108 000 лева;

А освен това ответникът настоява да е собственик и на всички движими вещи, закупени по реда на ЗОЗ, както и придобити по стопански начин, с обща пазарна стойност в размер на стойност 135 000 лева., които са трайно прикрепени към съществуващите сгради и не могат да бъдат отделени без съществена повреда.

В обобщение ответникът е поддържал, считано от датата на договора за наем - 17.10.2000г., респ. след въвода във владение от 08.11.2002г., да е извършил допълнителни разходи за модернизация, реконструкция и да е извършил подобрения на придобитите дълготрайни активи, свързани с експлоатацията на Газстанция - П., на обща стойност 493 470.13 лева, , които подобрения ищецът не може да претендира, тъй като те били построени и придобити от ответника извън учреденото му срочно право на строеж и за които подобрения ищецът му дължал заплащане на съответно обезщетение, за което, ведно с отговора на исковата молба, е предявил и насрещен иск.

С определение от 22.02.2023г. съдът е постановил отделяне на насрещния иск, предявен от ответника „С. „ЕООД против ищеца „М. „ООД, по който е образувано отделно дело, а с определение от 23.02.2023 г. е изготвен проект за доклад и делото – насрочено в о.з. на 27.03.2023 г., впоследствие пренасрочено за 05.04.2023г. поради отвод на съдията докладчик и замяната му с друг.

С молба от 04..04.2023 г. ответникът е предявил пред съда искане, с което е упражнил право на задържане на имота, предмет на настоящето дело, до заплащане на подобренията, предмет на насрещния иск, който, както се каза, е отделен и е предмет на друго дело, което дело с определение от 03.07.2023г. е спряно до приключване на настоящето.Наред с това възражение, ответникът със същата молба е направил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като, считано от 14.11.2002г. – датата, на която се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, насетне е владял имота като свой.

Съдът, с протоколно определение от 11.05.2025 г. е приел възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност да е преклудирано, поради което е оставил без уважение искането на ответника това възражение да бъде включено в доклада по делото, съответно същото е останало и извън предмета на спора.

Съдът, с решението, предмет на обжалване, е приел по делото да е безспорно установено, че ищецът е собственик на поземления имот, върху който през 1997г. е учредено в полза на „И. „ООД право на строеж на газстанция за срок от 25 години.За безспорно установено е приел също с постановление за възлагане от 28.10.2002г., издадено в образуваното по отношение на последното дружество производство по несъстоятелност, срочното право на строеж и построените в реализация на същото газстнация, помпена станция, склад за горива и трайни насаждения да са възложени на ответника, в резултат на което същият се легитимира за техен собственик, различен от този на земята. Приел е 25 годишния срок да е изтекъл на 29.08.2022г., поради което и на основание чл.65 от ЗС с неговото изтичане собствеността върху построеното е преминало безвъзмездно върху собственика на земята. По отношение на упражненото от ответника право на задържане е приел същото да е преклудирано като заявено след отговора на исковата молба. По тези съображения предявеният ревандикационен иск е уважен ведно с присъждане на разноски в размер на общо 44 147, 35 лв., от които адвокатко възнаграждение в размер на 36 345 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца, който обжалва същото като релевира оплаквания за неговата неправилност, тъй като съдът не се е произнесъл по направеното от него възражение за изтекла придобивна давност, както и не е уважил възражението за задържане на имота до заплащане на подобренията, предмет предявения насрещен иск, който е отделен в отделно производство и по който е образувано гр.д. 44 / 2023г. по описа на КОС.Предвид тези оплаквания и на основание чл.269 от ГПК това са пределите на въззивно обжалване.

Веднага следва да се каже, че макар формално ответникът да е оспорил иска, същият е въвел твърдения, аналогични на тези на ищеца, а именно: ищецът да е собственик на поземления имот, върху който през 1997 г. е учредено право на строеж на газстнация за срок от 25 години в полза на „И.“ ООД, което право на строеж е реализирано, а впоследствие е възложено в производство по несъстоятелност на посоченото дружество с постановление за възлагане, ведно с построените към момента сгради, на ответника.Освен, че казаното е безспорно между страните, то се установява и от събраните по делото доказателства.

Несъмнено 25 годишния срок е изтекъл към 2022 г., след което и на основание чл.65 от ЗС правото на собственост върху построеното е преминало безвъзмездно върху собственика на земята, т.е. ищеца като същото се отнася и за построеното извън обема на отстъпеното право на строеж, което по салата на приращението също е собственост на собственика на земята. Действително ответникът е противопоставил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, но това възражение е упражнено след изтичане срока за отговор на исковата молба, поради което е преклудирано и същото е извън предметния обхват на спора. Същото се отнася и до упражненото право на задържане, което, както се приема в т. 4 от ТР № 1 / 2013 г., постановено по т.д.1 / 2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, по правило се преклудира с изтичане на срока да отговор и не може да се релевира в по –късен момент. Изключение от това правило е когато вземането на ответника за подобрения е ликвидно, както и в случай, че ответникът е предявил насрещен иск за вземането си, при което възражението за задържане, явяващо се акцесорно право към исковата претенция за вземането може да се предяви за първи път и пред въззивната инстанция.В конкретния случай вземането на ответника за подобрения в имота не е ликвидно, т.е. не е безспорно установено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение, нито пък е предмет на насрещен иск, предявен по конкретното дело доколкото производството на настоящата ревандикационна претенция и прозиводството по предявения, изначално като насрещен иск, са разделени и вземането на ответника за подобрения е предмет на друго отделно производство.Приема се следователно, че в конкретния случай не са налице изключенията по посоченото тълкувателно решение, а по общо правило правото на задържане следва да бъде упражнено в срока за отговор, което в случая не е направено. Отделно от това според настоящата инстанция е недопустимо правото на задържане като акцесорно такова на вземането на ответника за подобрения да бъде заявено самостоятелно в производството по ревандикационен иск, както е направено в случая, без да е предявен насрещен иск за заплащане на същите, освен, разбира се, ако вземането за подобрения е установено с влязло в сила съдебно решение.

По изложените съображения и доколкото е безспорно, че ответникът е във фактическа власт на процесния имот без да има основание за това и при доказана активна материално правна легитимация на ищеца като собственик на същия, то предявеният ревандикационен иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

С обжалваното решение съдът е стигнал до същите фактически и правни изводи и като е постановил решение, с което е уважил предявеният от „М. „ООД против „С. „ ЕООД ревандикационен иск, е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба от „С. „ЕООД против определение № 336/21.09.2024г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искане, заявено от жалбоподателя на основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските, считайки присъдения адвокатски хонорар за прекомерен.

С обжалваното решение и съобразно изхода ответното дружество „С.” ЕООД е осъдено да заплати на „М.“ ООД деловодни разноски в общ размер на 44 147, 35лв., от които разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 36 345лв. с ДДС, който размер е съобразен с Наредба№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и до който размер е редуцирано присъденото такова предвид направеното възражение за прекомерност. С определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта на разноските посредством намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение като е посочил, че при изчисляването му е съобразил както направеното възражение за прекомерност, така и обстоятелството, че пълномощниците на ищцовото дружество са проявили максимална активност в процеса и са престирали в хода на цялото дело защита в пълен обем, поради и което е намерил искането за допълнително редуцране на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за неоснователно.

Настоящата инстанция намира определението за правилно.Действително постановеното решение на СЕС откри възможността съдът, при присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, респ- присъждайки такова по реда на чл.38 от ЗА, да не се съобрази с НМРАВ, независимо от нейния задължителен характер според вътрешното право и да присъди разноски в размер по –нисък от предвидения минимален такъв.Това обаче не означава, че във всеки един случай съдът, присъждайки разноски за адвокатско възнаграждение, следва задължително да ги редуцира и да определи размер по нисък от минималния според Наредбата.В конкретния случай присъдените разноски за адвокатско възнаграждение веднъж, с оглед възражението за прекомерност, са редуцирани до минимума по наредбата и предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените множество съдебни заседания, проявената процесуална активност от страна на пълномощниците на ищеца и оказаната защита в пълен обем, настоящата инстанция не намира основание за повторно редуциране на присъдените разноски, поради което счита определението, с което е отказано това да бъде сторено, за правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По отношение разноските за настоящата инстанция: ответникът по въззивната жалба „М. „ ООД претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 48 000лв. с ДДС, в която връзка е направено и възражение за прекомерност, което е основателно.На етап въззивно производство делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, проведено е едно единствено съдебно заседание без събиране на доказателства, поради което счита, че заплатените разноски следва да бъдат редуцирани като се присъдят такива в размер на 6 000 лв с ДДС или 7 200лв.

Мотивиран от горното съдът,