Решение № 402 от 7.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 503/2025 г.

Производството е по реда на чл. 538 от ГПК. Образувано е по жалба от 27.06.2025 г., на молителката А. И. Ш. – Д. срещу решение /неправилно наименовано „определение“/ № 44/27.05.2025 г. по частно търг. дело № 9/2025 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена молбата за овластяването и по реда на чл. 223, ал. 2 ТЗ да свика общо събрание на акционерите на „Дартрейд“ АД. В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 223, ал. 2 ТЗ. Твърди се, че неправилно е прието, че искането на акционерите до управителния орган следва да съдържа реквизитите на покана по чл. 223, ал. 4 ТЗ, вкл. конкретна дата и място за провеждане на общото събрание, което било невъзможно за изпълнение в искането предвид напълно непредвидимия характер на сроковете в процедурата пред СД и съда. Сочи се, че по арг. от чл. 223а ТЗ искането за свикване не било идентично по съдържание с поканата. Твърди се, че неправилно съдът се е позовал на разпоредби от Правилника за дейността на „Централен депозитар“ АД относно процедурата по наследяване на безналични акции, без да отчете, че молителката иска свикване на ОС с цел коригиране на неточности в устава относно акциите. Сочи се, че съдът не се е съобразил с изискването на чл. 223, ал. 2, изр. 2 ТЗ за установяване чрез декларация относно притежаването на акциите от молителя, което в случая било спазено, а проверката на верността на декларацията било извън предмета на делото. Твърди се, че не е обсъдено направеното при евентуалност искане в уточнителната молба за овластяване за свикване на ОС със съкратен дневен ред. Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи искането по чл. 223, ал. 2 ТЗ. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. И. Ш. – Д. с молба от 25.02.2025 г. за овластяването й на осн. чл. 223, ал. 2 ТЗ за свикване на общо събрание на акционерите на „Дартрейд“ АД с ЕИК – 819363315 със следния дневен ред: 1) Констатиране на прекратилото се правоотношение между починалия акционер И. А. Ш. и дружеството; 2) Взимане на решение за избор на А. И. Ш. – Д. за член на Съвета на директорите; 3) Приемане на решение за изменение на устава на дружеството; 4) Изслушване на членовете на Съвета на директорите и предоставяне на сведения на акционерите относно дейността на дружеството в периода от смъртта на И. А. Ш., настъпила на •••••••• г., до настоящия момент; 5) Обсъждане на предложения относно възможните мерки за засилване икономическата дейност на дружеството; и 6) Други. В молбата се твърди, че молителката била акционер с 255 акции с номинална стойност 100 лв. всяка, представляващи 50 % от капитала на дружеството, което качество било потвърдено и с издадено удостоверение от „Централен депозитар“ АД. На осн. чл. 223, ал. 1 ТЗ молителката отправила искане до СД за свикване на извънредно общо събрание, което било връчено на 4.07.2024 г. на члена на СД Д. Г. Д., като на 8.08.2024 г. на същия било връчено и допълнение към искането с допълнителни точки от дневния ред. В законоустановения 1-месечен срок не били предприети действия за свикване на ОС, поради което молителката желае овластяването й, за да го свика. Към молбата са приложени: 1) декларация с нотариално заверен подпис, рег. № 8950, на нотариус с рег. № ••• на НК, с която молителката е декларирала, че притежава акции, представляващи поне 5 % от капитала на „Дартрейд“ АД съгласно удостоверение за притежания на финансови инструменти, издадено от "Централен депозитар" АД, № 45709383С/7.05.2024 г.; 2) удостоверение за притежание на финансови инструменти № 45709383С/7.05.2024г., издадено от „Централен депозитар“ АД; 3) удостоверение за наследници с изх. № 5232/28.11.2023 г., издадено от община Дупница, според което И. А. Ш. е починал на •••••••• г. и е наследен от децата си А. И. Ш. – Д. и В. И. Ш.; 4) молба с вх. № 777/27.02.2024 г. по ч.т.д. № 26/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил от А. И. Ш. – Д., за оттегляне на молба по чл. 223, ал. 2 ТЗ, поради забавено произнА.не за свикване на общо събрание; 5) искане за свикване на извънредно общо събрание от А. И. Ш. – Д. и В. И. Ш. чрез адв. А. К. с отбелязване за получаването му срещу подпис от Д. Д. на 4.07.2024 г.; 6) допълнение към искане от А. И. Ш. – Д. и В. И. Ш., заедно с обратна разписка от „Спиди“, според която същото е доставено на 8.08.2024 г. в 10: 21 ч. на Д. Д.. С определение от 27.03.2025 г. първоинстанционният съд е указал на молителката в 1- седмичен срок от съобщението да уточни основанието, на което е посочила себе си като притежател на 255 бр. акции от капитала на „Дартрейд“ АД, както и доказателства за съдържанието на пратката, връчена на 8.08.2024 г. на Д. Д.. В мотивите е прието, че доказателствата сочат на съсобственост по отношение на акциите. С молба от 22.04.2025 г. е уточнено, че молителката е придобила акциите при спазване на процедурите за дейността на Централния депозитар, като молителката била упълномощена от другия сънаследник да го представлява пред инвестиционен посредник във връзка с процедура по наследство, като се разпореди с всички дялове, акции и компенсаторни инструменти, собственост на общия им наследодател, като ги прехвърли на свое име. Посочено е, че ако съдът приеме, че второто искане до СД не е било редовно връчено, то при условията на евентуалност е формулирано искане за овластяване за свикване на ОС с дневен ред, посочен в искането, връчено на 4.07.2024 г. От вписванията в ТР е видно, че дружеството „Дартрейд“ АД е било първоначално регистрирано като ООД с решение от 3.11.1993 г. по ф.д. № 1095/1993 г. на Окръжен съд – Кюстендил с капитал от 60 000 неденоминирани лева, разпределен между учредителите М. И. Ш., В. И. К. и Д. Г. Д.. С решение от 30.09.1998 г. е вписано прехвърляне на дружествените дялове от В. К. на И. А. Ш., който е вписан за съдружник и управител. С решение от 16.06.1999 г. е вписано преобразуване на дружеството от ООД в АД с капитал 51 000 000 неденоминирани лева, разпределен в 5 100 безналични поименни акции с номинал 10 000 нед. лв. всяка, и Съвет на директорите с членове – Д. Г. Д., М. И. Ш. и И. А. Ш., като последният е вписан и за представляващ изпълнителен директор. С решение от 22.12.1999 г. е вписано деноминиране на капитала на 51 000 лв., разпределен в 510 безналични акции, всяка с номинална стойност 100 лв. Дружеството е пререгистрирано по реда на ЗТР на 22.04.2008 г. с ЕИК – 819363315, с представляващ – И. А. Ш.. На 26.07.2013 г. е вписана промяна в поле 13а „Акции“ – налични поименни, 510 бр., с номинал 100 лв. всяка, като промяната е вписана въз основа на протокол от 19.07.2013 г. на ОСА, на което е прието изменение на чл. 8 от устава. На 9.09.2013 г. е вписана последната промяна в състава на Съвета на директорите, от когато той е в състав – Д. Г. Д., Р. И. К. и И. А. Ш., като последният е останал вписан и за представляващ. За да постанови обжалваното решение /неправилно наименовано „определение“/ от 27.05.2025 г., с което искането е отхвърлено, съдът е приел, че първото искане, връчено на Д. Д., не притежава съдържание в съответствие със законоустановеното за покана за свикване на ОС, а именно – липсват предложени проекти за решения. Прието е, че второто искане няма данни да е връчено, тъй като не е установено, че представената обратна разписка се отнА. до пратка, съдържаща това искане. Прието е, че активната легитимация на молителката не може да се отрече предвид представените пълномощно и декларация, макар че в устава не било отразено издаването на безналични акции, а посоченият в устава брой на акциите не дава основание за извод, че 255 акции съставляват 50 % от капитала. При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 538, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на разглеждане е искане по чл. 223, ал. 2 ТЗ за овластяване на акционер за свикване на общо събрание на акционерите на дружеството „Дартрейд“ АД. Съдебното производство, по което се разглежда подобно искане, е охранително, тъй като целта му не е разрешаване на правен спор, а съдействие за осигуряване на благоприятен за молителя акт на безспорна съдебна администрация на частноправни отношения. Приложими за това производство са общите правила за охранителните производства по глава 49 от ГПК, които предвиждат, че произнА.нето по същество на искането се извършва от съда с решение /а не с определение/ – чл. 537, ал. 1 и чл. 538, ал. 1 и 3 ГПК. С решение съдът постановява и отказ да уважи искането – видно и от изричния текст на чл. 538, ал. 1 ГПК. Ето защо правното естество на обжалвания съдебен акт от 27.05.2025 г. е решение, а не определение. Грешката в наименованието обаче не обуславя отменително основание, тъй като наименованието не е определящо за естеството на един съдебен акт – по тази причина общоприето е, че произнА.нето в частта за разноските има характер на определение, макар често да се съдържа в решения. Според чл. 223, ал. 1 ТЗ общото събрание на акционерите се свиква от съвета на директорите, съответно от управителния съвет, като то може да се свика и от надзорния съвет, както и по искане на акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала. В ал. 2 на чл. 223 ТЗ пък е предвидено, че ако в едномесечен срок от искането по ал. 1 на акционерите, притежаващи поне 5 на сто от капитала, то не бъде удовлетворено или ако общото събрание не бъде проведено в 3-месечен срок от заявяване на искането, окръжният съд свиква общо събрание или овластява акционерите, поискали свикването, или техен представител да свика събранието, като обстоятелството, че акциите са притежавани повече от три месеца, се установява пред съда с нотариално заверена декларация. Видно от законовите разпоредби условията за уважаване на искането по чл. 223, ал. 2 ТЗ са: 1) молителят да е акционер, притежаващ повече от 5 % от капитала на дружеството по дълго от три месеца; 2) молителят да е отправил искане до управителния или надзорен орган на дружеството за свикване на общо събрание със заявен дневен ред; 3) искането да не е удовлетворено от органа в 1-месечен срок от искането или ОС не е проведено в 3-месечен срок от искането. Установяването на посочените предпоставки следва да се извърши на база представените от молителя писмени доказателства, както и чрез служебна проверка на вписаните обстоятелства по партидата на дружеството в ТР. Макар по принцип в едностранно охранително производство съдът да може да събира и служебно доказателства /чл. 533 ГПК/, то други доказателства при разглеждане на подобно искане по правило не се събират, доколкото противното би противоречало и на целта на закона – да се осигури бърз и леснодостъпен начин за защита на членствените права на акционер. Това предполага подобни искания да се разглеждат в максимално кратки срокове, което не би се постигнало, ако съдът разгърне мащабно служебно събиране на доказателства. Ето защо в подобно производство наличието на предпоставките по чл. 223, ал. 2 ТЗ следва да се установява от формална външна страна на база представените доказателства. Тяхната истинност подлежи на проверка в евентуално бъдещо исково производство при наличие на оспорване от заинтересована страна. Същевременно, на лесното свикване на ОС в хипотезата на чл. 223, ал. 2 ТЗ противостои липсата на СПН на съдебния акт – същият като охранителен акт не обвързва трети неучастващи в производството лица по отношение на приетото наличие на предпоставките за свикване на ОС. Такива трети лица са самото дружество, а и всички други акционери. Същите ще могат да оспорват надлежността на свикването в бъдещо състезателно исково производство по чл. 74 ТЗ за евентуално оспорване на приетите решения от ОС, в което исковият съд има правомощия да провери отново всички предпоставки по чл. 223, ал. 2 ТЗ. Установяването, че те не са били налице, вкл. и поради неистинност на представените документи в охранителното производство, ще доведе до отмяна на атакуваното решение на ОС. През тази призма въззивният съд намира, че представените по делото доказателства установяват наличието на предпоставките по чл. 223, ал. 2 ТЗ. По силата на изричната разпоредба на чл. 223, ал. 2, изр. 2 ТЗ притежанието на акции в размер на повече от 5 % от капитала и по-дълго от три месеца се установява само на база представена нотариално заверена декларация на молителя. Такава по делото е представена от молителката. Истинността на тази декларация не подлежи на проверка в настоящото производство. Ирелевантно е какви са акциите – налични или безналични. Що се отнА. до отправеното искане по чл. 223, ал. 1 ТЗ, то следва да се посочи, че законът не поставя специални съдържателни изисквания към него. Все пак логично е да се приеме, че искането следва да сочи темите /въпросите/, по които се желае свикване на общото събрание. Това е минимално необходимото – в противен случай органът, до който е отправено искането, няма да е наясно какви въпроси ще бъдат поставени на вниманието на ОС и какво да посочи в поканата за свикване по чл. 223, ал. 4 ТЗ. Погрешно е обаче разбирането, че искането следва да съдържа всички реквизити на покана за свикване по чл. 223, ал. 4 ТЗ, което законът не изисква. Не е реалистично, а и практично, молителят да сочи дата и час на провеждане на ОС, при положение, че не знае колко ще се проточи самата процедура по свикване – дали органът ще удовлетвори и кога искането, нито какво ще е продължителността на евентуално съдебно производство по чл. 223, ал. 2 ТЗ /настоящото дело, а и предходното такова, е типичен пример в тази насока/. Не е нужно и в самото искане по ал. 1 да се сочат проектите за предложени решения, а това може да стане и в последващата покана по ал. 4. Още по-малко това е нужно, ако искането до съда е само за овластяване за свикване на ОС, а не за директно свикване от съда. Представените по настоящото дело две искания от молителката до членовете на СД на дружеството удовлетворяват минималните изисквания, доколкото съдържа посочване на въпросите, които се желаят да се обсъдят от общото събрание. За първото искане е налице удостоверяване, че е получено лично срещу подпис от члена на СД Д. Д. на 4.07.2024 г. За второто искане е представена пощенска обратна разписка, в която е удостоверено, че пратката е получена от същото лице на 8.08.2024 г. Всеки от членовете на СД, а всеки служител на дружеството, притежава пасивна представителна власт по отношение на отправените изявления към дружеството /арг. от чл. 50 ГПК/. Дали пратката е съдържала второто искане не подлежи на изследване в настоящото производство. По-същественото е, че разликите между двете искания са несъществени – второто включва допълнителни точки от дневния ред с несъществено правно значение /изслушване на членовете на СД и обсъждане на дейността на дружеството/. От юридическа гледна точка по-важни са предходните точки, тъй като касаят промени в устава и в управителния орган на дружеството. От посочените дати на връчване е изтекъл по-дълъг срок от 3 месеца, като ОС не е свикано – видно от липсата на обявена покана по партидата на дружеството в ТР. Ето защо искането по чл. 223, ал. 2 ТЗ се явява основателно и следва да се уважи, като се овласти молителката да свика ОС на дружеството по въпросите, посочени във второто й искане. Спазването на останалите формалности и изисквания за свикване на ОС, вкл. относно поканата по чл. 223, ал. 4 ТЗ, е грижа на самата молителка. Предвид горното обжалваният съдебен акт следва да се отмени. Така мотивиран, Софийският апелативен съд,