Решение № 559 от 14.12.2020 г. на Административен съд - Монтана по дело № 458/2020 г.

Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН. С решение № 289/07.08.2020 г., постановено по НАХД № 401/2020 г. Районен съд Враца е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № РД-05-22-ДОЗ-030/05.08.2019 г. на директора на РЗИ Враца, с което на „М.и к.“ ООД, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя С••• Н••• И•••, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., на основание чл. 210, ал. 3 мъм мр. С чл.231, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, за нарушение на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 27/16.08.2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба във вр. с чл.34, ал.2 от ЗЗ. Решението е обжалвано с касационна жалба от касатора „М.и к.“ ООД, •••, представлявано от управителя Б.Г.И., чрез пълномощника адв.Ц•••.С., с искане да бъде отменено решението на РС Враца, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В допълнение е представено и писмено становище вх. № 2303/1012.2020 г., в което са изложени доводи в подкрепа на жалбата. Ответникът, чрез юрк.Ж ••• оспорва касационната жалба, излага доводи в подкрепа на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на Районен съд Враца е правилно и законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение № 000030/17.04.2019 г. и издадено наказателно постановление № РД-05-22-ДОЗ – 030/05.08.2019 г. от директора на РЗИ Враца, за това, че на 08.04.2019 г., при проверка от контролните органи на РЗИ Враца в магазин за дрехи втора употреба на търговеца се продават детски обувки втора употреба, в нарушение на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 27/16.08.2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба, за което на дружеството на основание чл. 210, ал. 13 от Закона за здравето, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства, и протокола от инспекцията от 08.04.2019 г. и в хода на съдебното производство изрично се сочи, че се касае за детски обувки втора употреба. Решението на съда е правилно и законосъобразно. За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че нарушението е доказано. Тези негови изводи се споделят от настоящата касационна инстанция, базирайки се на представените писмени и гласни доказателства по въззивното дело. Безспорно е установено по делото, че в магазина контролните органи са установили, че се продават детски обувки втора употреба, което е в противоречие с изискванията на чл. 1, ал. 3 от горепосочената Наредба № 27/16.08.2005 г., забраняваща това, дори и след изменението, обн. в ДВ бр.80/11.09.2020 г. – чл.1, ал.3“ Забранява се пускането на пазара, включително като хуманитарна помощ или с благотворителна цел, на лично бельо и бански костюми втора употреба, на дрехи втора употреба за деца до едногодишна възраст и на обувки втора употреба за деца до 34 номер включително.“. Нормата е императивна и правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството. Правилно определена и санкцията на минимума, при което решението на съда, като постановено при спазване на приложимия материален и процесуален закон и правилно тълкуване на представените доказателства, следва да бъде оставено в сила. Релевираните с жалбата касационни основания за допуснати процесуални нарушения на фаза административно и съдебно производство не се споделят от настоящата инстанция, същите възражения са подробно обсъдени и правилно отхвърлени от въззивния съд. Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. С оглед изхода на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, като предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и изложението на юрисконсулта, съдът намира, че следва да е в размер на 80 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правна помощ/НЗПП/. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221 АПК във вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана