Решение № 475 от 19.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2821/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С решение от 04.05.2023г. по НАХД № 12044/2020г., СРС, НО, 101 състав е признал обвиняемата Л. Г. Д., за НЕВИНОВНА в това, че на 29.06.2016 г., в гр.София е съставила неистински официален документ - писмо изх.№ 1855/29.06.2016 г., по описа на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД, на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице - Д.И.Б., заместник директор по лечебна дейност в УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД и заместващ изпълнителния директор на лечебното заведение - доц.д-р К.А., ДМ, с цел да бъде използван пред частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н.М. с рег.№ 841, район на действие Софийски градски съд /СГС/, по изпълнително дело № 20168410400636/2016 г., във връзка със запорно съобщение с изх.№ 021438/02.02.2016 г., поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.308, ал.1 от НК. Срещу това решение е подаден протест от прокурор при СРП и допълнение към него, с който се претендира отмяна на решението на СРС и постановяване на ново, с което обв. Д. да бъде призната за виновна и да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание. Излагат се съображения за неправилност и се оспорват изводите на първоинстанционният съд за недоказаност на обвинението по несъмнен начин. С протеста не се претендира събиране на доказателства от въззивната инстанция. В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по реда на гл. 21 НПК. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа протеста и допълнението към него, като моли същият да бъде уважен по основанията изложени в него. Упълномощеният защитник на обвиняемата Л. Д.- адв. К. моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Изтъква се, че престъплението, за което е обвинена подзащитната й е несъставомерно, тъй като по безспорен начин е установено от доказателствата по делото, че тя не е изготвила неистински документ. Обвиняемата Л. Д. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция и в предоставеното й от съда право да последна дума, моли да се потвърди първоинстанционното решение. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивният протест и допълнението към него, вкл. и доводите в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното: Протеста е подаден в срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан. Настоящият съдебен състав намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество- протестът е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните: Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Извършен е правилен анализ на събраните по делото доказателства и не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от първостепенния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства: Л. Г. Д. е родена на •••• г. в с. Неделкова гращица, общ. Невестино, обл. Кюстендил, българка, български гражданин, със средно образование, разведена, безработна, неосъждана, живуща в гр.Банкя, ул.“••••, с ЕГН-••••••••••. С трудов договор № 68/23.08.1990 г. обв. Л. Г. Д. била назначена на длъжност „касиер в счетоводството“ на Клиника по хронични заболявания - гр.Банкя към МА - НИВБ. С допълнително споразумение към трудовия договор № 533/16.06.2011 г. обв.Д. била назначена на длъжност „Специалист труд и работна заплата“ в отдел „Управление на човешките ресурси“, Направление „Административно“ в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. На 13.03.2014 г. на обвиняемата била връчена длъжностна характеристика за длъжността „Специалист труд и работна заплата“ в сектор „Труд и работна заплата“, в обхвата на отдел „Финансово-икономически“, направление „Административно“, на пряко подчинение на главния счетоводител. На 14.08.2019 г. чрез УМБАЛ „Александровска“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“••••, в качеството на работодател и като трето задължено лице, била връчена Призовка за принудително изпълнение по изпълнително дело № 20168410400636/2016 г., по описа на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 с район на действие СГС, адресирана до обвиняемата Л. Г. Д. като длъжник по посоченото изпълнително дело. Същата била заведена с вх.№ ЧР - 1660/14.08.2019 г., по описа на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. На същата дата, заедно с призовката за принудително изпълнение било получено и Напомнително съобщение до УМБАЛ „Александровска“ ЕАД като трето задължено лице, заведено с вх.№ ЧР- 1661/14.08.2019 г. В съобщението било посочено, че със запорно съобщение изх.№ 021439/02.02.2016 г. на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 е наложен запор върху вземането за трудовото възнаграждение на служителя Л. Г. Д. - длъжник по изпълнително дело № 20168410400636/2016 г., както и че до момента няма извършени плащания от страна на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД в изпълнение на наложения запор. В тази връзка на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД било указано, че в качеството на трето задължено лице трябва ежемесечно да извършва, съобразно разпоредбите на чл.446 и чл.512, ал.1 от ГПК удръжки от вземането за трудово възнаграждение на обв.Л. Г. Д. и да ги превежда по посочената в запорното съобщение банкова сметка на ЧСИ Н.М., като се посочи номерът, годината, районът на изпълнителното дело, името на вносителя /длъжника/ и частния съдебен изпълнител. Същевременно с напомнителното съобщение било изискано да се посочат трите имена и ЕГН на касиера и на управителя, с оглед прилагане на чл.93, ал.1, т.3 и чл.512, ал.3 от ГПК. След извършена проверка в информационната система и наличния архив на отдел „Човешки ресурси“ в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД било установено, че запорно съобщение по посоченото изпълнително дело с длъжник обв.Л. Г. Д. е постъпило в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД на 04.02.2016 г., заведено с вх.№ 443/04.02.2016 г., както и че на същата дата е получена и покана за доброволно изпълнение, адресирана до обв.Д. с вх.№ 444/04.02.2016 година. Запорното съобщение било предадено на св.Б.С.Л.-С., която изпълнявала длъжността ръководител на отдел „УЧР и ТРЗ“ за периода от септември 2013 г. до юни 2016 г. След получаване на запорното съобщение не били предприети никакви действия за ежемесечно удържане на суми, съгласно чл.446 и чл.512, ал.1 от ГПК от вземането на трудовото възнаграждение на обв.Д.. Установено било също така, че посочената от обв.Д. банкова сметка за превеждане на заплатата й, била с титуляр друго лице. Във връзка с напомнително писмо на ЧСИ Н.М. чрез деловодната програма на болницата Комисията, на която била възложена проверка по случая, установила, че през 2016 г. е получено запорно съобщение от ЧСИ Н.М. с вх.№ 443/04.02.2016 г., отнасящо се до обв.Л. Г. Д., но самото запорно съобщение не било намерено. Установено било също така, че за обв.Л. Д. нямало създадено досие по посоченото запорно съобщение и не били правени удръжки върху трудовото й възнаграждение от 2016 г. до момента на проверката. На 22.08.2019 г. свидетелят К.Г.А. в качеството си на изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД депозирал сигнал до началник отдел „Икономическа полиция“ при СДВР, в който подробно описал случая. В хода на разследването била назначена съдебно-графическа експертиза с обект писмото от изпълнителния директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД до ЧСИ Н.М. с поставен на него изх.№ 1855/29.06.2016 г., отнасящо се до обв.Л. Д., което било изследвано на място в оригинал в кантората на ЧСИ Н.М. на адрес гр.София, бул.“••••. Съгласно изготвеното заключение на СГЕ, обективирано в Протокол № 64-Е /2020 от 19.02.2020 г. на Н.Р.Д. - вещо лице, специалист в областта на криминалистиката в ОЕКД - СДВР, подписът за „ДОЦ.Д-Р К.А., ДМ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР“ в представеното писмо от изпълнителния директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД до ЧСИ Н.М. с изх.№ 1855/29.06.2016 г., не е положен от Д.И.Б., а от друго лице, със старание за имитация на съществуващ подпис/и на Д.И.Б., при което не са се отразили писмено- двигателните навици на полагащия го, поради което не може да се отговори дали този подпис е положен или не от някое от лицата - Л. Г. Д., К.Г.А., В.А.А. или Б.С.Л.-С.. Ръкописният текст „1855/29.06.16 г.“ в изходящия номер на представеното писмо от изпълнителния директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД до ЧСИ Н.М. с изх.№ 1855/29.06.2016 г. е написан от обв.Л. Г. Д.. Горните фактически констатации намират сходство в приетите от първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Б.С.Л.-С., В.А.А. и М.Ц.К., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите Б.С.Л.-С., В.А.А., М.Ц.К., К.Г.А. и Д.И.Б., дадени пред органа на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК, заключенията на изготвените съдебно-графическа и комплексна съдебно-графическа и техническа експертиза, както и от писмените доказателства по делото, както следва: сигнал от доц.д-р К.Г.А., ДМ- изпълнителен директор на УМБАЛ“ Александровска“ ЕАД до СДВР вх.№ 513000-42893/22.08.2019 г., ведно с приложени копия на призовка за принудително изпълнение вх.№ ЧР- 1660/14.08.2019 г., напомнително съобщение вх.№ ЧР-1661/14.08.2019 г., запорно съобщение вх.№ 443/-4.02.2016 г., покана за доброволно изпълнение вх.№ 444/04.02.2016 г., писмо изх.№ ЧР -1688/16.08.2019 г., пълномощно за заместване, копие на писмо изх.№ 1855/29.06.2016 г. до ЧСИ Б.Б., копие на писмо изх.№ 1855/29.06.2016 г. до ЧСИ Н.М., заверено копие на трудов договор от 16.01.1990 г., сключен между обв.Д. и Болница за хронично болни БПФК - гр.Банкя, заповед за прекратяване на трудовия договор № 104 от 05.07.1990 г., заверено копие на трудов договор от 23.08.1990 г., сключен между обв.Д. и МА - НИВБ Клиника по хронични заболявания - гр.Банкя, заверено копие на Заповед № 2124 от 04.04.1996 г. на директора на Факултетска болница „Александровска“ за налагане на наказание на обв.Д., заверено копие на писмо изх.№ 397 от 16.04.1997 г. на ФБ „Александровска“ за прехвърляне на обв.Д. във финансово - счетоводен отдел, заверено копие на допълнително споразумение към трудов договор, заверено копие на докладна записка на В.П.К. - гл.счетоводител в ДУБ „Александровска“ от 09.07.1997 г., заверено копие на Заповед № 4085 от 17.07.1997 г. на директора на Държавна университетска болница „Александровска“ за налагане на дисциплинарно наказание на обв.Д., заверено копие на допълнително споразумение към трудов договор № 68/23.08.1990 г. № 80 от 03.01.2005 г., заверено копие на допълнително споразумение към трудов договор № 533 от 16.06.2011 г., заверено копие на длъжностна характеристика за длъжност „Специалист труд и работна заплата“, връчена на обв.Д. на 13.03.2014 г., заверено копие от справка Банка ДСК ЕАД от 21.10.2016 г. по номер на сметка, разпечатки от система „Заплати“ - УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, заверено копие на протокол за работата на комисията, назначена със заповед на изп.директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД Вх.№ 4416/30.08.2019 г., протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, писмо на изп.директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД изх.№ 3185/14.11.2019 г. ведно със сравнителни образци от печати на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, писмо на ЧСИ Н.М. изх.№ 047491/10.04.2020 г., заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани, характеристична справка за обв.Л. Г. Д., писмо изх.№ 089193/22.11.2021 г., по описа на ЧСИ Н.М., справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р.България, справка за съдимост на обвиняемата, както и всички прочетени и приобщени по делото доказателства по реда на чл.283 от НПК, включително и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу обвиняемия, поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание. Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените възражения на държавното обвинение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение. В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на държавното обвинение, че от събраните по делото доказателства не се установяват възприетите от първата инстанция фактически изводи. В тази връзка настоящата инстанция установи, че е правилна констатацията на първоинстанционния съд, че по отношение на фактите, включени в предмета на доказване по делото липсват съществени противоречия в доказателствените материали. С оглед характера на обвинението, определящ и предмета на доказване по делото, преобладаващо значение имат писмените доказателства, удостоверяващи обстоятелствата по документооборота, инкриминиран по делото, датата на представяне и самите инкриминирани по настоящото дело документи, предмет на експертно изследване за установяване на неговата истинност чрез способите за проверка и събиране на доказателства ( графически експертизи). В тази насока следва да бъде посочен като правилен избрания от контролираната инстанция начин на посочване на конкретните доказателствени средства и фактите, установени по делото чрез информационните източници, въпреки липсата на съществени противоречия помежду им, показващ задълбоченост и яснота при мотивирането на съдебния акт. Този анализ напълно се споделя от настоящия въззивен съдебен състав. В доказателствен план напълно правилно първоинстанционният съд е отдал приоритет на писмените доказателства при преценката за хронологичното развитие на интересуващите делото обстоятелства пред гласните доказателства, отличаващи се със субективизъм при пресъздаването на събитията, включително и възможна тенденциозност и липса на ясен спомен от възпроизвеждащия субект и които непълноти дефинитивно са изключени при писмените такива, фиксиращи датата на събитието и волята на страните/ към този момент. В заключение въззивният съд счита, че оценката на събрания по делото доказателствен материал и установените по делото факти от страна на първоинстанционния съд съответства на точното информационно съдържание на източниците на доказателствата и обхваща в пълнота включените в предмета на делото обстоятелства, поради което не намира основание за приложение на правомощията си, визирани в чл. 316 НПК да приема нови фактически положения по делото. Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност, като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателствени средства. По отношение на останалата доказателствена съвкупност, съставляваща писмени доказателствени средства, съдът констатира, че същите са съставени съобразно реда и правилата на процесуалния закон. С оглед на което обективираните чрез тях процесуално- следствени действия следва да бъдат кредитирани като законосъобразно извършени и относими към предмета на делото. По отношение на съдебното минало на обвиняемата, съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се извеждат данни за необременото съдебно минало на последната. В заключение въззивният съд намира, че възраженията изложени в протеста са неоснователни, като първоинстанционният съд е отговорил изчерпателно на тях. На тази фактическа основа районният съд правилно е приложил материалния закон, като е формирал крайния си правен извод, че по делото не се установява по несъмнен начин обвиняемата Л. Д. да е осъществила състава на престъплението по чл. 308, ал. 1 НК. По отношение на обвинението по чл. 308, ал. 1 от НК правилна е констатацията на СРС, че инкриминираното писмо попада в хипотезата на чл. 93, т. 5 НК-официален документ, тъй като е издаден по установения ред и форма- чл. 508, ал. 1 ГПК от длъжностно лице чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК- изпълнителен директор на УБМАЛ „Александровска“ ЕАД, в кръга на службата му. Законосъобразно обаче първоинстанционния съд е констатирал, че липсват несъмнени доказателства, установяващи, че обвиняемата е съставила инкриминирания документ. В подкрепа на тази теза е заключението на изготвените съдебно-графическа и комплексна съдебно-графическа и техническа експертиза досежно подписа за „ДОЦ.Д- Р К.А., ДМ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР“ в процесното, като вещото лице е категорично, че същият не е положен от Д.И.Б., а от друго лице. Още повече, правилно СРС е установил, че относно подписът на лицето като конкретно негово писмено заявление, което в случая прави документа неистински, не може да се обоснове категоричен и несъмнен извод, че същият е бил положен именно от обв. Д., а не от някое друго лице. Това изключва възможността да се приеме за доказано по нужния несъмнен и категоричен начин, че именно обв. Д. е автор на инкриминирания документ. Нито един от разпитаните по делото свидетели не е очевидец на обстоятелства по изготвяне на инкриминираното писмо, подписването и подпечатването му, както и движението на същото. Вярно е обстоятелството, че посочения изх. номер на писмото като реквизит, какъвто впрочем законът не изисква от гледна точка на ред и форма за възникване на документа и превръщането му в официален, се установява, че е положен от обвиняемото лице, но това обстоятелство не променя факта, че за съставомерността на престъплението и в частност, за да възникне документ, който може да бъде неистински е необходимо да се установи, че подписът в същия не е положен от автора на документа, а от обвиняемата, което в случая не се установява. Обстоятелството, че изх. номер на писмото е изписан от обвиняемата е индиция и съмнение за вероятна съпричастност към изготвяне на неистинския официален документ, но липса несъмнена доказаност, предвид заключението на изготвените съдебно-графическа и комплексна съдебно-графическа и техническа експертиза, а както е посочено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположения. Въззивният съдебен състав, аналогично на предходния, намира, че в конкретния случай, недоказано по делото остава осъществяването на изпълнителното деяние от страна на обвиняемата, което е задължителен признак за съставомерността на деянието от обективна страна - не се доказва начина, и това подсъдимата да е съставила неистински официален документ или да преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използван. Поради всички тези съображения въззивният съдебен състав намери, че обвинението е недоказано от обективна страна. Поради липса на доказателства, от които да се установява обективната страна на инкриминираното деяние, безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на престъплението от субективна страна. Съобразно нормата на чл. 303, ал. 1 НПК - присъдата не може да почива на предположения. Когато въпреки предприетите от съда възможни и необходими процесуално следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото лице е останало недоказано, единствено законосъобразен краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Когато са налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд по отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на подсъдимия към него, породени от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална последица е постановяването на оправдателна присъда. Правилно решаващият съд е постановил такава за обв. Д., след като твърдяната в обвинителния акт фактическа обстановка е останала недоказана от събраните и проверени по делото доказателства, при съблюдаване на принципа на чл. 13, ал. 1 НПК за разкриване на обективната истина. С оглед оправдателния характер на постановеното първоинстанционно решение, разноските по делото, законосъобразно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК. Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен без уважение, като неоснователен. Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд