Решение № 119 от 15.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 310/2024 г.

производство преследва и законосъобразна цел-да се гарантира доброто правораздаване и правата на страни в наказателното производство.В Закон за адвокатурата е заложен принцип на свободата на договаряне, като и чл.38 ал.1 т.2 изисква, от друга страна, възнаграждението за работата на адвоката да бъде справедливо и обосновано.Присъденото възнаграждение действително е справедливо и обосновано, като макар и да не е изложил изрични мотиви в тази насока, окръжният съд е успял да балансира различните съществуващи интереси, по същество се е съобразил със сложността на производството и обема на извършената от повереника правна дейност в хода на досъдебното производство и пред първия съд.По изложените съображения, имайки предвид разписаното в ЗА и Наредба №1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на приключване на производството пред окръжния съд, тази инстанция прецени, че възложените за повереник разноски пред първия съд не следва да бъдат намалени под минималния размер, посочен в чл.13 ал.1, т. 4 от Наредбата. В такава насока е разписаното и в Решение №303/23.08.2023 година по н.д.476/2023 година на ВКС. При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън направените възражения от защитата и подсъдимите, настоящия съд не намери други основания за изменянето му.Водим от горното, съдът