Решение № 34 от 12.5.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 18/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Образувано е по въззивна жалба на адв.Р. Н., като защитник на подс. Ю. Ю. Ю., срещу присъда №55 от 22.11.2022г., постановена по НОХД № 1253/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С присъдата БОС е признал подсъдимия Ю. Ю. Ю. от с. Д., общ. Руен, обл. Бургас, ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че на 02.08.2021г., около 03: 40 часа в с. Д., общ. Руен, обл. Бургас, до селска чешма умишлено умъртвил М.С.М., ЕГН ••••••••••, от с. Д., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето, вр. чл. 115, вр. чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от шестнадесет години. На основание чл. 68 от НК съдът е привел в изпълнение отложено наказание три месеца лишаване от свобода, постановено по НОХД № 149/2021 г. на Районен съд гр. Айтос и определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода. Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което подсъдимият Ю. Ю. Ю. е бил задържан по воденото наказателно производство, считано от 02.08.2021 година. Със същата присъда подсъдимия Ю. Ю. Ю. е осъден да заплати на гражданския ищец Н. М. С., сумата от десет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предложение второ и трето, вр. чл. 115 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 02.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска над уважената част до предявения размер от триста хиляди лева. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата направените в досъдебното и първоинстнационното съдебно производство разноски и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 400 лева. Подсъдимият е осъден да заплати на частните обвинители Й. С. С., И. С. М. и Г. С. И., сумата от три хиляди лева, представляваща съдебни разноски за процесуално представителство. С присъдата БОС се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Във въззивната жалба са изложение оплаквания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът излага съображения за неправилна квалификация на установените по делото факти, като акцентира върху физиологическия афект, в какъвто се е намирал подсъдимия при извършване на деянието, отключен от обидна реплика на пострадалия. В условията на алтернативност към БАС са отправени искания за изменение на присъдата, като деянието да бъде преквалифицирано в престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 вр. чл. 115 НК и наказанието да бъде намалено на 8 години лишаване от свобода или ако не бъде приета квалификацията по по-леко наказуем материален закон, наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено от въззивната инстанция с приложение на чл.55 от НК на 10 години лишаване от свобода. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа изцяло доводите от въззивната си жалба. Намира, че подбудите и причините за извършване на престъплението не са отчетени и не са анализирани правилно, а именно те имат съществена роля при правилната квалификация на деянието, която следва да е за престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115 НК. Изразява становище, че пострадалият не е дал пряк и непосредствен повод подсъдимият да удря автомобила му, което обаче е само първото престъпление, но с обидната реплика той е предизвикал извършването на второто престъпление, а именно убийството му. Тази реплика, според защитника, е цялата предистория и обосновава приложението на чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК. Счита, че приетото от БОС отсъствие на състояние на физиологичен афект у подсъдимия противоречи на цитираните от него в мотивите заключения на психиатрично-психологически експертизи. Акцентира на продължително въздействие на психотравма, трупана с годините у подсъдимия, която резултатирала в афективен взрив, отключен от особената емоционална стойност на репликата на подсъдимия при непланираната среща на подсъдимия него. Поддържа поставените в жалбата алтернативни искания за намаляване на наказанието на подсъдимия, чрез преквалификация на деянието по чл.118 от НК или чрез приложението на чл.55 от НК. Подсъдимият е съгласен с доводите на защитника си, изразява съжаление за извършеното и моли наказанието му да бъде намалено. Пред въззивния съд представителят на Бургаската апелативна прокуратура оспорва изложените в жалбата доводи. Според прокурора подсъдимият се е намирал в състояние на афект, но отправената към него реплика на пострадалия М., която е довела подсъдимия до това състояние, е била провокирана от действията на самия подсъдим, чрез счупването на стъклата на автомобила на пострадалия. Намира отказът на БОС да квалифицира деянието като такова по чл. 118 от НК за правилен и съобразен с константната съдебна практика. Размерът на наложеното наказание е съобразен със степента на обществена опасност на деянието и със степента на обществена опасност на самия подсъдим, както и с всички смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Предлага обжалваната присъда на първата инстанция да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка и липса на процесуални нарушения. Упълномощеният повереник на частните обвинители Й. С. С., И. С. М., Г. С. И. и Н. М. С., последната конституирана и като граждански ищец, пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъдата. Изтъква липсата на основания за преквалификация на деянието в престъпление по чл. 118от НК, защото посочените в психиатричната експертиза няколко вида аспекти на афекта позволяват да се заключи с убеденост, че в настоящия случай липсва физиологичен афект. Счита, че определеното от БОС наказание съответства на критериите за справедлив размер на наказанието, съгласно НПК. Моли присъдата да бъде потвърдена изцяло. Частният обвинител Й. С. поддържа изложението на своя повереник. Частният обвинител и граждански ищец Н. М. С. и останалите частни обвинители И. М. и Г. И. не се явяват пред въззивния съд, редовно призовани. След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното: Подсъдимия Ю. Ю. Ю. е роден на... г. в гр. Айтос, с постоянен адрес в с. Д., общ. Руен, обл. Бургас, ул. “Р.... Той е турчин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен и осъждан. Подсъдимият Ю. живеел с баща си и сестра си - свид. Х. Ю., в село Д., общ. Руен. Имал и по-голяма сестра, която е омъжена и живеела в село Бата, общ. Поморие. През януари 2017 г. починала майката на подсъдимия, а баща му - свид. Ю. Ю., осигурявайки основните нужди на двете по-малки деца, работел като строител и отсъствал от дома през целия ден. Семейството имало стопанска постройка(къшла), в края на селото и в близост до дома на пострадалия М. М. (наричан от съселяните си „М.“), където отглеждали овце. До къшлата бил прокаран кабел, с който семейството ползвало електрически ток от М.. Подсъдимият и сестра му Х. Ю. често ходели до къшлата, познавали се, виждали се и често ходили и в дома на пострадалия. Основните грижи за по-малката сестра са били осъществявани от подс.Ю.. Подсъдимият Ю. учил в ПГСС“Златна нива“- Айтос, но не се дипломирал. Свид. Х. Ю. все по-често започнала да отсъства от училище. На 05.09.2017 година в Дирекция „Социално подпомагане“-Руен по телефона бил получен устен сигнал от жител на с. Д., за предприемане на мерки за закрила спрямо детето Х. Ю., по повод на който са били проведени срещи с детето, с баща й, с учители, изискана била информация от лекуващия лекар, ръководството на училището, търсени са били близки и роднини, които да полагат грижи за детето, тъй като е преценено, че бащата е невъзможно да се грижи за нея, но не намерили желаещи. След проведена на 26.10.2018г. среща с Х. Ю., служителите от дирекцията установили, че тя е бременна. На 26.02.2019 г., на 14-годишна възраст, свидетелката родила дете - Х. Х. Ю., към което от Дирекция „Социално подпомагане“ приложила мярка „Настаняване в социална институция“. След като свид.Х. Ю. подписала декларация за осиновяване и навършила шестнадесет години работата на социалните работници от отдел „Закрила на детето“ приключила. Образувано било ДП № 335 ЗМ 50/2019 г. РУ - Руен, вх. № 1117/2018 г. по описа на РП - Айтос за осъществено престъпление по чл. 151 от НК. За установяване на дееца в хода на разследването е проведено ДНК изследване на 5 лица от мъжки пол, посочени от свид.Х.Ю. като осъществили съвкупление с нея, но резултатите от ДНК профилирането на веществените доказателства не са довели до идентифициране на биологичния баща на детето Х.. Сред изследваните са били пострадалият М. М. и свид. М€ ХЮ. („П.“ - свако на свид. Х. Ю.), които според родилата непълнолетната майка са я изнасилили, осъществявали са системен сексуален тормоз и заставяли да проституира. С постановление на РП - Айтос от 07.02.2020 г. досъдебното производство било спряно поради неразкриване на извършителя (т. III, л. 25- 26 от ДП; т.2, л.98-л.100 от ДП № 335 ЗМ 50/2019 г. РУ - Руен, приложено към досъдебното производство). По описа на Районен съд-Айтос е образувано НОХД№193/2022г. по внесен обвинителен акт срещу свид. М€ ХЮ.(„П.“) с обвинение за извършено от него през периода 2016г.-29.03.2017г. престъпление по чл.155, ал.3, вр.ал.1, предл.1, 2, вр.чл.26, ал.1 от НК с пострадала друго лице от женски пол - л.325-л.336, т.2 от НОХД№1253/21г. на БОС. Подсъдимият болезнено преживявал случилото се с по-малката му сестра, разказаното му от нея, слуховете за поведението й, за отношенията й с пострадалия и със свид. М€ ХЮ.(„П.“), подигравките на връстниците си, изолирането им от общността, които са предизвикали в него силни унижение, срам, обида, несправедливост, желание за отмъщение за поруганото достойнство на покровителстваната от него по-малка сестра и на семейството. Така натрупаните емоции от негативния спектър са били овладяни от подсъдимия с типичния защитен психологичен механизъм - изолация на афекта. Променило се отношението му към пострадалия М., когото възприемал като един от ненаказаните виновници за травмиращите обстоятелства и към когото насочил скритата си агресия. В РУ-Руен били образувани няколко преписки по оплаквания на М. М. срещу подсъдимия за пробити автомобилни гуми, счупени стъкла на прозорците на къщата, протовозаконно влизане в жилище, които са приключили с откази за образуване на досъдебно производство и протоколи за предупреждение на подс.Ю. да не се саморазправя с пострадалия; да не хвърля камъни по двора и къщата му; да не го обижда и наругава; да не му се заканва с извършването на престъпления или нарушения; да не влиза в двора на пострадалия; да не го обижда с нецензурни, обидни думи и псувни; да не му отправя заплахи и закани; да не го притеснява в дома му и извън него -л.72-л.86, л.155- л.167, л.172- л.179, т.1 от НОХД№1253/21г. на БОС). С решение на Районен съд-Айтос подсъдимият е бил признат за виновен в извършено на 09.11.2017г. престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.63, ал.1 от НК и на основание чл.78а от същия кодекс освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обществено порицание, като е постановено управлявания от него мотопед да бъде върнат на собственика му - пострадалия М. М. - л.338 от т.2 от НОХД№1253/21г. на БОС. С определение от 28.04.2021г. на АРС по НОХД№149/2021г. подс.Ю. е бил признат за виновен за причинена от него около 00: 30ч. на 02.01.2020г. в с.Д. средна телесна повреда на същия пострадал М., изразяваща се в луксация на лява лакътна става, довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка и е осъден на три месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. След случаите на нападение срещу него и имуществото му, пострадалият М. за известно време живял при брат си свид.Й. С. и в къща на свид.Р.И.. Върнал се в дома си в с.Д., когато узнал, че подсъдимия е извън в страна. На 05.09.2020г. след конфликт между свид.М€ ХЮ.(„П.“) и подс.Ю., последният причинил с джобно ножче лека телесна повреда на свидетеля(разкъсно-контузна рана в дясно от брадата), като образуваната преписка вх.№1092/2020г. по описа на РП- Айтос, приключила с постановление от 14.09.2020г. за отказ да се образува досъдебно производство, предвид частния характер на преследването за това престъпление. С определение от 26.01.2022г. на АРС воденото НЧХД №493/2020г. е прекратено на основание чл.24, ал.5, т.3 от НПК, поради постигната спогодба, с която подс.Ю. се е признал за виновен в извършеното престъпление по чл.130, ал.2, вр.ал.1 от НК, обещал и декларирал, че няма да извършва насилие, заплахи и закани към М€ ХЮ. и ще поддържа занапред добри отношения с него - л.346, т.2 от НОХД№1253/21г. на БОС. След осъждането му по НОХД№149/2021г. подс.Ю. напуснал страната и пребивавал в Германия, от къде се върнал няколко дни до началото на м.август 2021г. Вечерта на 01.08.2021г. подс. Ю. и баща му пили алкохол. Подсъдимият изпил около половин литър ракия и още толкова бира. След като баща му легнал, той излязъл от дома си и отишъл в центъра на селото. Около 03: 30 часа на 02.08.2021г. тръгнал да се прибира, когато до „селската долна чешма“ видял автомобила на пострадалия „Фолксваген Голф“, с рег. № А... АН. Пострадалият М. М. бил сам в автомобила си, паркиран в близост до дома му. Седял на предна лява седалка и гледал в телефона си. Възприемайки пострадалият, в намиращия се от лека към средна степен на алкохолно опиване подсъдим внезапно възникнал натрупания във времето афективен заряд от негативни чувства към пострадалия, които са овладели съзнанието му до степен, че волята му се подчинила на тези чувства. Той отишъл до къшлата, която била на около 100м. от автомобила. Взел от там дървен прът(„сап“, „кол“, „пръчка“) с дължина около 1 м и дебелина 0, 03м и придвижвайки се през дерето и неосветена част от селото се върнал зад автомобила на пострадалия. Удряйки с пръта по стъклото на предна лява врата го счупил и видял как пострадалият се наклонил към дясната седалка. Подсъдимият Ю. заобиколил автомобила от дясната страна „да го заварди“ и започнал да удря докато счупи и стъклото на дясната предна врата. Пострадалият М. отворил лявата врата, излязъл и побягнал към „селската долна чешма“. Подсъдимият го догонил в близост до моста пред чешмата. Там го ударил с дървения прът първо встрани до лявото коляно, след това започнал да му нанася силни удари с пръта в главата и тялото. При нанасяне на ударите, сапът се счупил, разхвърчали се трески, но подсъдимият държейки останалата негова част с дължина 0, 65см. продължил да удря жертвата и когато пострадалият М. паднал на земята и викал за помощ. Докато го удрял подсъдимият крещял: „На ти бе, взимай!“, „Майка ти да еба! Какво стана сега!“ По същото време, на около 200-250 метра от моста, свидетелите М€ Ш., Б. М., Х.Х. и М. М. седели на беседка в центъра на селото, консумирали алкохол и си говорели. Те чули крясъците и виковете за помощ. Свидетелят Ш. бързо взел от дома си, намиращ се в непосредствена близост, газов пистолет и заедно със свидетелите Б. М. и Х.Х., се насочили към моста при чешмата. Приближавайки мястото на побоя, свидетелите видели как подс. Ю. удря неколкократно М. по главата, хвърчащите трески, отчупвани от пръта и поваленото на земята тяло на пострадалия. Започнали да викат към подс. Ю. да спре и когато той не реагирал, свид. М€ Ш. произвел изстрел с пистолета във въздуха. Хващайки пострадалия за глезена на левия крак, подсъдимият го довлякъл до моста над реката и с крак го прекатурил в дерето под моста. Мостът бил с височина 3, 70 метра. След това подсъдимият свалил синята тениска, с която бил облечен, хвърлил я в дерето, и побягнал по улицата в посока към „горното училище“. Отдалечавайки се от мястото, подс. Ю. изхвърлил частта от дървения сап в близост до бетонна ограда. Прибирайки се в дома си, подс.Ю. оставил до входната врата бежови кецове с връзки, с които бил обут, а носеното долнището на анцуг сложил в пералната машина, от където са иззети при извършеното претърсване в дома му. Тримата свидетелите М€ Ш., Б. М., Х.Х. се върнали при беседката. Свид.Ш. се обадил на Спешен телефон 112, като разговорът му бил чут от живеещия наблизо свидетел Йовчо Т., който като чул разказа им се обадил на свид.Р.И., бивш полицай в селото, съобщил му за случилото се, след което останал в центъра да изчака идването на екипите на Спешна помощ и на полицията. Свидетелите М€ Ш., Б. М. и Х.Х. посочили на пристигналия свид.Р.И. местата, от където било хвърлено тялото и където бил нанесен побоя. Свид.И. видял тяло на М., две локви кръв, трески от пръта, автомобила на пострадалия със счупени стъкла на двете предни врати. Пристигналите екипи на спешна помощ и полиция бил посрещнати и насочени към мястото от свид.Т.. Екипът на спешна помощ констатирал смъртта на М.М.. Оперативният полицейски екип извършил оглед на местопроизшествието, като в изготвения протокол били точно отразени височината на моста - 3, 70м.; местоположение на тялото - извън реката, по корем, с ръце, присвити под тялото и крака, присвити в коленете; фискирани били местоположението двете локви и петното с червеникава течност, както и на иззетите: синя памучна тениска от клонка на храст; листа от храста, по които е имало зацапване; обтривка от петно червеникава течност; сива чантичка с документи от трупа на М.; трески с различна дължина; дървен сап с дължина 0, 65м. и дебелина 0, 03м., намерен на около 56м. от ориентир№1, в близост до бетонна ограда с отчупвания в единия край, зацапани с червеникава течност. По-късно същия ден е бил извършен и оглед на автомобил „Фолксваген Голф“, рег, № А.. АН, собствен на пострадалия М., намерен на около 30м от ориентира, съвпадащ с ориентир№1от огледа на местопрестъплението, с отворена предна лява врата и счупени стъкла на предните врати. Иззети са били бежова стелка от предна дясна седалка с червеникави петна; лилава стелка от предна лява седалка със зацапвания; мобилен телефон „Huawei“ от таблото на автомобила; парче от тапицерия на предна дясна врата и обтривка от капки червеникава течност от дръжката на предна лява към задна лява врата, както и лекия автомобил. Извършено е било освидетелстване на подс.Ю. ( т. I, л.64 от досъд.п.), при което не са били установени следи от наранявания, като единствено от външна страна на двете ръце са фиксирани леки забелвания с висящи кожички.Иззета е била кръв за анализ. При огледа на трупа на пострадалия са били описани множество наранявания по тялото - в дясна половина на челото - синкаво мораво кръвонасядане с размери 6см.х4см.; на 1, 5 см. от върха на гръдната кост - дъговидно отворено нагоре и две коси охлузвания - 3см.х2см.; охлузване с диаметър 3 см. встрани от ляво коляно; в основата между първи и втори пръст на лява ръка - разкъсно контузна рана с дължина от 4, 5см. с остър външен ъгъл и остър вътрешен ъгъл; горната повърхност на лява длан с основа на първи, втори и част от трети пръст е с оток на меките тъкани и синкаво мораво кръвонасядане; на 17см. под лявата мишница - кръговато охлузване с размери 2, 5см.х 2, 5см.; на лявото рамо - косо охлузване със синкаво кръвонасядане и размери 6см. х 2, 5см.; тилно вляво - разкъсно контузна рана с долен ръб с дължина 8 см. и косо разположена друга рана с дължина 8 см. с две кожни ламба с нацепвания на кожата с кръвонасядане на меки черепни покривки; фрактура на горна трета предлакътница на дясна ръка; три разкъсно контузии рани по външната странична повърхност на разстояние от 1-1, 5см. и с размери - 3см х 1см.; и двете - 2см.х 0, 5см. и с пролабиране на мускулатура; по втори пръст на дясна ръка крайна фаланга - разкъсна раничка с диаметър 7-8см.; на 6см. от дясно рамо - кръговато охлузване с размери 6см х 6см., като под рамото с площ от 16см х 10см. - лентовидни охлузвания с корици под нивото на кожата; в горна трета дясна лопатка - синкаво мораво кръвонасядане; в горна трета дясна мишница с дължина10см.х 2см. - синкаво мораво кръвонасядане и друго такова в средата на мишницата с размери - 9см. х 2 см. Налице са и кръвонасядания на меки черепни покривки, в лява част на черепа - субдурален кръвоизлив; след отваряне на мозъка е установен - субарахноидален кръвоизлив в основата; при отваряне на коремна кухина - белодробен оток. Извършената в досъдебното производство съдебно медицинска експертиза е конкретизирала получените увреждания - черепно-мозъчна травма, травматична субдурална и субарахноидална хеморагии, контузия на лява мозъчна хемисфера, тъмна течна кръв, остър кръвен застой във вътрешните органи, увеличени размери на сърцето, атеросклеротични плаки по съдовете и клапните платна, разкъсно-контузна рана на главата, множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузии рани по тялото и крайниците. Като непосредствена причина за смъртта на М. М. е посочена черепно мозъчната травма, изразяваща се в острия травматичен субдурален и субарахноидален кръвоизливи, както и тежката мозъчна контузия, довели до необратими увреждания на мозъка и неговите структури. Експертът е посочил, че установената разкъсно-контузна рана на главата в лявата половина отговаря да е била получена от действието на твърд тъп предмет с ограничена повърхност като част от дървен прът/пръчка, с характерни нацепвания и стърчащи части от дървото след счупване на същото.Останалите травми също са били получени според вещото лице от удари с твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, а уврежданията по ръцете са от защитни реакции, сочещи на борба и самоотбрана от пострадалия. Установените охлузвания по дясната половина на тялото са били получени при изхвърляне и просуркване на тялото, при падането от моста върху неравен терен. Съдебно медицинският експерт е посочил, че смъртта не е настъпила веднага след нанасяне на ударите и пострадалият е осъзнавал случващото се и е възприемал околната действителност. Потвърдена е възможността нараняванията, довели до смъртта на М.М., да са получени по начина, съобщен от самия обвиняем и от разпитаните свидетели очевидци. Съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства ( протокол №13/19.08.2021 г. БНТЛ ОД МВР Бургас - т. II, л.73 - л.76 от досъд.п.) е установила, че по изследваните веществени доказателства - синя памучна тениска, с която е бил облечен подс.Ю. на инкриминираната дата; по иззетите листа от храст; обтривка от локва кръв на 0, 70м. от пострадалия; обтривка от петно с размери 0, 30м. х 0, 10м. червена течност от местопроизшествието; част от дървен сап с дължина 0, 65м. и дебелина 0, 03м., намерен до бетонна ограда; обтривка от червеникава течност, иззета от дръжката на предна лява към задна врата от лекия автомобил на пострадалия и по анцуга на подс.Ю., е открита човешка кръв от кръвна група В /алфа/, каквато е на пострадалия. По дрехите на пострадалия М. (тениска и къси панталони); по иззетите от местопроизшествието три броя трески и два броя трески, по двете стелки, иззети от лекия автомобил на М. и парче тапицерия от предна дясна врата е налице човешка кръв, като в допълнителната експертиза - протокол №20/30.09.2020г. БНТЛ ОД МВР Бургас (т.Ш, л.15 от досъд.п) е отразено, че липсата на количество и подходящ материал не позволяват да се определи кръвна група. Извършеното ДНК профилиране на веществени доказателства - протокол №21/ДНК- 269/24.08.2021г. БНТЛ ОД МВР Бургас (т. II, л.80-л.84 от досъд.п.) установява, че ДНК профилът на клетъчен материал за обект - синя памучна тениска /кръв/; дървен сап /кръв/ и долнище на анцуг /кръв/ съвпада с ДНК профила на М.М.. Профилът на клетъчен материал по синя тениска /кл.материал/ и долнище на анцуг /кл.материал/ съвпада с този на подсъдимия. По дървения сап, по срещуположния край на зацапаното с кръв счупване е открит смес от клетъчен материал на подс.Ю., както и минимално количество клетъчен материал, което е недостатъчно за определяне цялостен ДНК профил на пострадалия М.М.. Химикотоксикологичната експертиза от ВМА е установила концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 0, 38 g/L и липса на наркотични/упойващи вещества в кръвта. Химическата експертиза №306/03.08.2021г. БНТЛ ОД МВР Бургас е разкрила наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия Ю. - 0, 43 промила. Тази експертиза е допълнена със СМЕ№380/2021г. - т., л.133 от досъд.п.), която по метод на Видмарк е изчислила, че към 03.50ч. на 02.08.2021г. концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Ю. е със стойност - 1, 40промила. Посоченото количество е категоризирано като средна степен на алкохолно опиване. Изпълнената химическа експертиза по протокол №305/03.08.2021Г. БНТЛ ОД МВР Бургас (т. II, л.92 от досъд.п.) определя наличие на алкохол в кръвта на М.М. в концентрация от 1, 14 промила, потвърдена от химикотоксикологична експертиза от ВМА(л.117-л.118, т. II, от досъд.п.), като е допълнено, че е съответно на фаза „Еуфория“, с посочени характеристики. Техническата експертиза на оптичен носител - диск, предаден доброволно с протокол от А. А., е изследвала записи от камера за видеонаблюдение на инкриминираната дата. Камерата е била монтирана на външна стена на къщата, в която живее А.. Район на наблюдение на камерата е покрайнина на селище - улица и обект с правоъгълна форма, с улично осветление, но не го покрива изцяло. Времевият интервал, според настройката на часовника, е от 02: 01ч. до 04: 00ч. на 02.08.2021г. От техническия експерт са описани действията на едно лице - нанасяне на седем удара, спиране, оглеждане, вземане на предмет от земята, нанасяне на още два удара, навеждане и влачене на нещо с правоъгълна форма, наподобяващо човешко тяло, след което са посочени три лица, приближаващи обекта на видеонаблюдение. Изрично е отразено, че отдалечеността на камерата и неподходящото разположение на заснетите лица не позволяват отграничаване на техните общи идентификационни признаци и частните идентификационни признаци и белези. Техническа експертиза на диск, предаден от Спешен телефон 112, потвърждава обажданията на свид.М€ Ш., направени на 02.08.2021г. в 03: 50ч. и в 03: 53ч, за повикване за екипи на Спешна помощ и полиция. Според комплексна съдебно психолого - психиатрична експертиза на свид.Х. Ю. (т.II, , л58-л.65 от досъд.п.) не страда от умствена изостаналост или психично заболяване. При нея няма нарушения на интелекта или на базисни психични качества, може да опише в логична последователност серия от събития и да възпроизведе случилото се в хронологично правилен ред. В момента на изследването е регистрирана с високо ниво на тревожност, страх да не бъде уязвена, като случилото се за нея е с последици на силна стресова ситуация. При нея се регистрират безпокойство, тревожност, чувство на безпомощност (още повече свързани със задържането на брат й, който е единствен неин близък, на когото разчита), недоверие към другите и ограничаване на контактите. В досъдебното производство е била изготвена от същите вещи лица - д- р С.Н.- психиатър и Т.К. - психолог, комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза относно психофизиологическото състояние на подс. Ю. Ю., включително и по въпросите, посочени по чл.144, ал.2, т.3, т.4 от НПК. От заключението се установява, че подсъдимият е психично здрав, без психично заболяване по смисъла на чл. 33 от НК. По време на инкриминираното деяние, той е бил в обикновеното алкохолно опиване от лека към средна степен, но със запазени годности да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Тези му способности са били налице и към момента на изготвяне на експертизата - отговори по т.9, т.10. Вещите лица не са установили белези на симулационно и /или агривиращо поведение, както и са изключили като потенциално възможна тезата за повишена внушаемост у подсъдимия(т.5 от заключението). Интелектуалният му потенциал е в ниските регистри на средно ниво, с примитивно градирани интереси, потребности и мироглед, съответни на образованието, житейския опит и културната среда. В личностовата му структура се маркират известни особености (хладнокръвност, честолюбивост, недоверчивост, емоционална хладност, импулсивност), засягащи нивото на социална компетентност, механизмите за самоконтрол и за справяне в социални ситуации, които касаят емоционалната му реактивност и начините на реагиране в обичайни и екстремни ситуации. В психодинамичен план, подсъдимият може добре да се адаптира в обичайни житейски ситуации, но в ситуации на затруднение и предизвикателство е склонен да реагира с бърз интензитет на негативните емоции на фона на скъсен импулсивен самоконтрол Изследвани са мотивите за деянието, които според вещите лица не са в сферата на болестните мисловни преживявания, а напротив - емоционални преживявания, свързани със сензитивността на подъсдимия спрямо обекти от непосредственото му лично - фамилно обкръжение, особено интензифицирани в чувството за поругана чест и достойнство и желанието за възмездие, имащи доминантна роля в преживяванията му към този момент. Личностовите му акценти, макар да не го затрудняват съществено в обичайното му функциониране, в моменти на екстремни натоварвания са предпоставка за промяна в реактивността му. Поведението му спрямо пострадалия в голямата си част е последователно, като се характеризира с чести импулсивни афективни изблици на раздраза и гняв при среща с него по незначителни поводи, с непрекъснато кумулиране на негативните чувства и преживявания, пояснени като подсъзнателна потребност от наказание и емоционална зареденост. Отговаряйки на въпроса за психическото състояние на подсъдимия по време на извършване на деянието вещите лица са отразили негативните чувства, съпровождащи протрахирания във времето конфликт с пострадалия и последвалия типичен защитен механизъм - изолация на афекта. Посочили са, че внезапната среща е пострадалия е отключила този афект, в условията на алкохолна улесненост - „от субективно споделените данни и обективните описания“ се е разгърнала сложна афективно-поведенческа реакция, след значима във времето провокация, имаща силата на афектогенен мотив, покриваща параметрите на понятието афект. Очертали са в динамичен план, основните афективни преживявания - неприязън, яд, гняв, силна раздраза, желание за възмездие, до ескалиране на негативния афект на фона на стеснено съзнание и силно скъсен импулсивен самоконтрол. Много конкретно са се ангажирали с преценката, че този епизод добре се вгражда в параметрите на категорията “афект”, с базисна характеристика непатологичен, когато силното емоционално напрежение рязко довежда до известно стесняване на полето на съзнанието, възприемането на реалността е качествено адекватно, но непълноценно, скъсява се волевия път на борба между мотиви и противомотиви, реакциите са в областта на ситуацията, но свръхинтензивни, споменът присъства, но има известна перфорация. След изясняване приликите между крайната фаза на кумулирания афект с класическия физиологичен афект, експертите са заключили, че в случая е налице внезапно възникнало силно чувство от негативния (тъмния) регистър, на базата на трупан във времето афективен заряд от същия спектър, завладяващо до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства. Волевата способност на подсъдимия да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително отслабва. Състоянието на обикновено алкохолно опиване, от лека към средна степен, не е променило качествено съзнанието му и годностите на подъсдимия за разбиране и ръководене на поведението, в смисъла на чл.33 от НК, но е улеснила извършването на деянието. Допълнителната КСППЕ е имала за задача да изследва поведението на подсъдимия съобразно твърдяната от него реплика: „Внимавай какво правиш, умрял, да не наеба и тебе, както наебах сестра ти“, отправена му от пострадалия и евентуално дали е налице необходимост от ревизия на първоначалното заключение. В експертното обсъждане като цяло са преповторени основните положения по т.6 от КСППЕ, но ролята на отключващ автогенното състояние на подсъдимия е отдадена на твърдяната реплика. На срещата между тях е придадено значение на събуждаща трупаните негативни преживявания, които заедно с психичнитеи личностови особености и с алкохолното повлияване са оказали провокиращо и улесняващо въздействие върху преживяванията, неврофизиологичните процеси и експресивно-моторната дейност по време на деянието, т.е. срещата е разглеждана като съставляваща част от фона, на който се е разгърнала афективно поведенческата реакция на Ю.. Приели са, че не се налага промяна на първоначалното заключение. В съдебно заседание пред БОС на 10.05.2022г. експертите психиатър и психолог са дали разяснения на поставените им въпроси и са поддържали трите заключения по изготвените експертизи. Установената от въззивната инстанция фактическа обстановка се основава на събрания от БОС доказателствен материал, които е достатъчен за изясняване на въпросите, свързани с обстоятелствата, които подлежат на доказване по внесеното в съда обвинение срещу подсъдимия Ю. Ю.. Макар и със смесване от окръжния съд на отделни действия от предварителното изслушване(чл.372, ал.3 от НПК) и от съдебно следствие, отклоненията от процесуалния ред, предвиден в чл. 372, ал. 3 и чл.373, ал.1 от НПК(л.60- л.61, л.197, т.1, 280-л.281, т.2 от НОХД № 1253/21г. на БОС), не се явяват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.248, ал.3, т.1 от същия кодекс. Съгласието по чл.371, т.1 от НПК е постигнато и недвусмислено изразено с волеизявление на всяка от страните до началото на съдебното дирене, а последвалите промени в съдържанието му и повторните разпити на някои от свидетелите, за които се е отнасяло, са извършени отново тяхно искане и с одобрението им. Правото на защита на подсъдимия по никакъв начин не е ограничено. Напротив, значителна част от повторните разпити и допълнителните такива на нови свидетели, са последица от уважени от съда доказателствени искания на защитата, насочени към представянето на преки или косвени данни за аморални действия на пострадалия назад във времето, включително извършени от него престъпления против половия морал спрямо свид. свид.Х. Ю.. Освен битуването на слухове в ограничени групи от населеното място, установените в резултат от тази обемна процесуална дейност факти са от значение преди всичко за изясняване на част от факторите в миналото, въздействали върху личностното развитие на подсъдимия и за отделни аспекти от мотивите за извършеното. Тези факти нямат съществен принос за претендираната от защитата правната квалификация на деянието по чл.118 от НК, поради причини, посочените по-долу в правните съображения от настоящото решение. Различията в част от фактически изводи на тази инстанция от тези, възприети от първата инстанция, се дължат на направена от настоящия състав различна оценка, отнасяща се основно до обясненията на подсъдимия и до заключения в основната и допълнителна КСППЕ на неговото психическо състояние към момента на деянието. В останалата доказателствена маса не са налице съществени противоречия по значимите факти за правилното решаване на делото, като събраните доказателствата и доказателствените средства са обмислени според действителното им съдържание, няма игнорирани или превратно ценени. Така направената им от първата инстанция интерпретация, макар неподробна, е правилна и като цяло се възприема от настоящия съд. Отразена е съпоставка на информацията от основните гласни доказателствени източници с данните от приложените по делото експертни заключения на изготвените СМЕ, технически експертизи на предадения от Спешен център 112диск, както и на диск със записи от камера за видеонаблюдение. Внимателният прочит на мотивите към първоинстанционната присъда позволява да се проследи начинът на формиране на вътрешното убеждение на първия съд по главния факт на доказване по делото. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на първоинстанционното съдебно следствие, намира, че извън коментираните по-долу обстоятелства относно отправянето на обидна реплика от пострадалия и психическото състояние на подсъдимия при извършване на деянието, не се налагат други различни изводи по фактите, приети от първия съд. При това положение, БАС не намира за необходимо да преповтаря вече направеното от окръжния съд обсъждането на доказателствата по делото, включително и поради отсъствието на оплаквания в тази връзка пред въззивната инстанция. Осъществявайки контрол върху дейността на първата инстанция по изясняване на релевантните за отговорността на подсъдимия фактически обстоятелства на осъществяване на деянието и неговия механизъм, на първо място, въззивният съд намира за необходимо да посочи несъгласието си с кредитирането изцяло на обясненията на подсъдимия, депозирани както пред съда, така и в досъдебното производство. Между тези обяснения са налице противоречия, ясно очертани в отправеното от прокурора искане за приложение на чл. 279, ал. 2 от НПК, към което се е присъединил и повереникът на частните обвинители. Обясненията на подсъдимия от двата разпита, проведени в качеството му на обвиняем от органа на досъдебното производство и в присъствието на упълномощения защитник, са надлежно включени от БОС в доказателствената съвкупност чрез прочитането на съответните протоколи, т.к. са били налице условията на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, но противоречията между тях не са били коментирани. В първият си разпит, проведен още на 02.08.2021г.(протокол за разпит - л.91, т.I от досъд.п.), обвиняемият Ю. изобщо не споменава за възприети от него каквито и да са думи или изрази, отправени от пострадалия М. към него, които да са го мотивирала или изобщо по някакъв начин да са повлияли за последващите му действия по нанасянето на побоя. Напротив, много ясно е посочил, че поради предходните(„от доста време“) дразги с пострадалия, визуалното възприятие как последният седи сам в автомобила си около 03: 40ч сутринта до „селската долна чешма“, е било достатъчно за подсъдимия да реши да отиде до къшлата и да се въоръжи с оръдието на престъплението („една пръчка, подобна на сап“). Ясно е описал и по-нататъшното развитие на ситуацията - връщането му до автомобила на пострадалия с носения кол, последователното счупване на стъклата на предните врати на автомобила, реакциите на защита на пострадалия чрез наклоняване към дясната предна седалка, излизането му от лява предна врата от автомобила и побягване; догонването му от подсъдимия и нанасянето на удари с кола по тялото и главата, включително и ясна преценка за силата на ударите, поради възприетите от него счупване на кола и хвърчането на трески от него; викането на пострадалия за помощ; завличането на същия до моста и хвърлянето му от там в дерето; чутите викове, отправени към него от приближаващи очевидци; произведения от тях изстрел „с нещо, мисля че беше пистолет“ и накрая разказва за отдалечаването си от местопрестъплението, изхвърлянето на своята окървавена тениска и останалата в ръцете му част от счупения кол; поставянето на носената от него долница анцуг в пералнята, а кецовете - от вътрешната страна на вратата на дома и измиването на окървавените си ръце. Следващият разпит на обвиняемия е проведен близо два месеца след деянието - на 05.10.2021г., след предявяване на обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл.второ и трето от НК, когато са били разпитани ангажираните в досъдебното производство свидетели и изготвени назначените експертизи. В т.6 от заключението на изготвената на 11.09.2021г. комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, вещите лица изследвали психическото състояние на подсъдимия в момента на извършване на деянието са посочили, че той е бил със съхранени годности по смисъла на чл. 33 НК, но значително отслабена волевата способност да ръководи постъпките си, защото в случая е налице внезапно възникнало силно чувство от негативния /тъмния/ регистър, на базата на трупан във времето афективен заряд от същия спектър, завладяващо до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства. Същите вещи лица са определили поведението на подсъдимия като епизод на кумулативен афект, чиято крайна фаза е неотличима от класическия физиологичен афект. Обясненията от 05.10.2021г. по същество преповтарят първоначалните обяснения с определени допълнения към отделни и вече разказани факти, но основната им разлика с предходните е, че с тях е внесено твърдение за едно ново обстоятелство, каквото е проявената от пострадалия непосредствено след излизането му от автомобила и преди побягването му вербална агресия срещу подсъдимия. И това ново обстоятелство се сочи от подсъдимия като непосредствена причина да догони пострадалия и да го пребие до смърт - „След това М. отвори предна лява врата и излезе от автомобила. М. ми се закани като ми каза „Внимавай какво правиш, умрял, да не наеба и тебе, както наебах сестра ти “, след което той побягна посока „Селската долна чешма“. Аз тръгнах след него понеже много се ядос за изречените от него думи, настигнах го на моста пред чешмата и с пръчката го ударих…“ - гърба на л.10, т.III от досъд.п. След запознаване с протокола за разпит на подсъдимия, назначената допълнителна КСППЕ е дала заключение, че не се налага промяна в представеното заключение на КСППЕ. Най-обстоятелствени са обясненията на подсъдимия в разпита му в съдебно следствие от 07.06.2022г.(л.гърба на л.309-л.313, т.2 т.2 от НОХД № 1253/2021г. по описа на БОС), в които той е съобщил множество подробности за обстановката и действията си непосредствено преди и по време на осъществяване на деянието, най -съществените от които касаят разположението на автомобила на пострадалия, осветеността на района, начинът му на придвижване до къшлата, която според него е на около 100м. от автомобила, за да вземе пръчката(пръта, кола) и връщането му обратно, но обикаляйки през дерето и тъмен участък, за да излезе зад автомобила, начина и последователността на действията по нанасянето на жестокия побой над пострадалия и бутането му през моста в дерето. Макар и да се забелязват определени различия с разказите на подсъдимия в досъдебното производство, те не се отнасят до авторството и начина на осъществяване на деянието, а касаят детайли от динамично развилата се ситуация. По отношение на механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия, използваното средство и напускането на местопрестъплението, в обясненията на подсъдимия не се констатират съществени противоречия, а съобщеното от него намира като цяло потвърждение в протоколите за оглед на местопороизшествието и на лекия автомобил, свидетелските показания на очевидците М€ Ш., Б. М. и Х.Х. и огледа на трупа, заключенията на СМЕ, СМЕ на веществени доказателства и ДНК профилирането, техническата експертиза на диск със записи от камера за видеонаблюдение, поради което могат да бъдат възприети с доверие. Изключение правят твърденията за сборичкване между него и пострадалия(действително уврежданията по ръцете на пострадалия могат да се получат и при защитни реакции, но локализирането на останалите наранявания по главата и гърба на седемдесетгодишния мъж изключват да ги е получил, докато се е борил с подсъдимия), че това сборичкване е станало на половин метър от ръба на моста(което не съвпада с местоположението на кървавите петна и иззетите дървени трески при огледа на местопрестъплението, както и с влаченето на пострадалия до ръба на моста за да бъде бутнат от него), че ударите били 6-7 броя и леки( категорично не съответно на броя и вида на нараняванията на пострадалия и регистрираните 9 удара от записи от камера за видеонаблюдение, само частично обхващаща района на местопрестъплението). В така посочените неверни твърдения на подсъдимия се забелязва уклон да омаловажи деянието си, който отчетливо се проявява и в съответните части на обясненията му пред съда, в които представя възприятията си да начина на осъществяване на деянието си - „Нямам спомен точно как стана сдърпването и боричкането с него, но в един момент аз взех пръчката и вече не виждам в тъмното къде удрям. Аз не виждах къде го удрям, взех пръчката и започнах да го удрям по тялото, гърба, краката, главата. Лекичко го ударих, само да яде един бой, обаче не очаквах, че ще умре…..нещо каза, каза: „Съжалявам за тази постъпка дето направих на сестра ти, извинявам се“ и тогава спрях. Той мълчеше и близко беше в дерето, само с крак го бутнах в дерето и после се прибрах, обаче мислех, че е жив… Той викаше „помощ“ и аз го оставих. Аз като го удрях, той пак викаше „помощ, помощ“, аз спрях да го удрям и го ритнах с крак…След като викаше, аз спрях да го удрям. Аз като спрях, той беше жив. Той стенеше като престанах да го удрям, затова разбрах, че той беше още жив…….Той като стенеше, аз с крак го бутнах надолу да падне, викам си стига толкова. Бутнах го, не трябваше да го бутам, не знаех, че ще умре. Бутнах го, за да може другите да се обадят линейката да окаже помощ. От яд го бутнах, че направи така, иначе нямаше да го бутна. Бутнах го, но не съм искал да го убивам. Той падаше по склона, той даже не падна, остана там леко отгоре. ….Чак долу не отиде май, не го видях, аз го усещах. Видях го, че стои там, обаче не слиза долу, не знам, може после да е мръднал да е слязъл долу. …Не останах с тях, викам метнах един бой, защото много яд бях....Не усещах да хвърчат трески от сапа, когато удрях М., не видях трески от сапа…. Преди да го бутна от моста в дерето, М. стенеше. Притесних се, викам да не е нещо станало, първо викам да звъня ли, да не звъня ли, това мислих. След като бутнах М., той просто хъркаше…“ -л.311-312 т.2 от НОХД№1253/2021г. на БОС. Непоследователни и с най-съществени противоречия с предходните, са обясненията с които твърди, че пострадалият му е казал думи, с които е предизвикал деянието на подсъдимия. В началото на изложението си пред съда подсъдимият твърди, че искал само да удари на пострадалия „два-три юмрука“ (макар че носел „пръчка“), почукал на затворения прозорец на автомобила и му казал да излезе. Пострадалият го попитал кой е и като го е познал му казал: „О, я се махай от тук.Сестра ти изнасилих, сега да не изнасиля и тебе.“, след което се навел да „тършува“ с ръце в жабката. Подсъдимият го попитал какво търси и ударил стъклото с пръчка. Веднага след този разказ, осъзнавайки че е съобщил за носения от него прът, подсъдимият представя събитията в различна хронология. След почукването на стъклото между подсъдимият и пострадалият е проведен „..този разговор „Излез, кой си ти....“ и пострадалият се навел към жабката, тогава подсъдимият дал вид, че си тръгва, но като отишъл до къшлата, взел от там кола(„пръта“, „пръчката“) и заобикаляйки през неосветената част и дерето се върнал незабелязано зад автомобила. Подсъдимият заявява, че отново е почукал на стъклото и тогава започнал да троши прозорците на предните врати на автомобила. Това хронологично ситуиране на отправения му от пострадалия обиден израз преди да започне да чупи стъклата на автомобила е потвърдено от подсъдимия и при поставения му конкретен допълнителен въпрос от прокурора. В протоколирания отговор на този въпрос подсъдимият е възпроизвел отразената в обвинителния акт обидна реплика, а не казаният от него в начало на съдебния разпит обиден израз: „О, я се махай от тук.Сестра ти …тебе.“ В същото съдебно заседание подсъдимият е потвърдил като верни и приобщените му обяснения от досъдебното производство. Съществуващите разлики със съобщеното в двата разпита от досъдебното производство е отдал на отминалия период от време и е уточнил, че не помни в детайли разказаното пред разследващия орган в първия разпит. По отношение на различията с вторите депозирани обяснения, е заявил същата причина и че не е искал умишлено да заблуди съда или да скрие нещо. Основната разлика между обясненията на подсъдимия в трите разпита е по три значими обстоятелства: дали пострадалият изобщо е проявил вербална агресия срещу подсъдимия, казвайки някой от двата израза, посочени от подсъдимия в разпитите му на 05.10.2021г. или на 07.06.2022г.; какъв е чутият израз, който според подсъдимия силно му е въздействал; в кой времеви момент от случилото е бил казан изразът, с оглед твърдението, че е причината за последващото поведение на подсъдимия. В първите дадени от подсъдимия обяснения пред разследващия орган не се съобщава за подобно вербално въздействие от пострадалия. За първи път твърдение за отправен обиден израз се въвежда във втория разпит на подсъдимия(в качеството му още на обвиняем) и с този израз се свързват последвалото догонване и пребиване на пострадалия от подсъдимия, но не и предходното нападение на подсъдимия срещу седящия в автомобила пострадал. При третия разпит, с казаната от пострадалия обидна реплика, макар и с различно съдържание от съобщеното в предходните обяснения, вече се свързват всички действия на подсъдимия, започвайки още преди осигуряване на средството за осъществяване на престъплението. Макар да са близки като звучене, разликата между двата израза: „Внимавай какво правиш, умрял, да не….сестра ти “ и „О, я се махай от тук.Сестра ти …тебе.“ е съществена по смисъл - с първия се отправя предупреждение за случващото и евентуално за предстоящото, а с втория се прогонва лицето, за което е предназначен. Дори и да се приеме лична интерпретация на „казаното“ от пострадалия, поради невъзможност за точното му възпроизвеждане, въпреки че е именно чутото уж силно е афектирало подсъдимия, налице е индиция за промяна на значим факт, съобразно предлаганата версия за развитието на събитието. Тук трябва да се отбележи също, че липсата на белези на симулационно и /или агривиращо поведение у подсъдимия, са били преценявани от експертите по КСППЕ с оглед първоначалните му обяснения от 02.08.2021г. Проследяването на обясненията на подсъдимия установява, че в частта им относно твърдението за отправен към него обиден израз от пострадалия, те са непоследователни и вътрешно неустойчиви, поради което и крайно неубедителни. Настоящият състав не им се доверява в тази им в част, като ги намира за недостовени и израз на защитна позиция, насочена към смекчаване на неговата отговорност за извършеното. Съдът не кредитира също така и казаното от подсъдимия в трите му разпита, че преди инцидента бил пил алкохол (също различаващи се по вид и количество обяснения в разпитите му от 20.08.2021г. и от съдебно следствие) до към 03: 30ч. на инкриминираната дата в заведение, със собственик по име Б.. Първият съд е приел, че показанията на свид. Б. Х. - л.14, т.I I от досъд.п., не допринасят особено за изясняване на обстоятелствата, но от същите се установява, че нощта преди инкриминираната дата, подсъдимият е посетил търговския обект на свидетелката, който вече не работил и не е останал там да пие, нито при момчетата от детската площадка наблизо. Според свидетелката, срещата им е била около 22: 30ч - 23: 00ч. на 01.08.2021г. и подсъдимият не е бил пиян. От компанията, с която подсъдимият твърди, че е пил, поименно е посочил само „А.П.“, каквото лице не участва в наказателното производство. След като настоящият състав не дава вяра на тази част от обясненията на подсъдимия, в която се твърди отправен му от пострадалия обиден израз, то логически следва невъзможността да бъде кредитирана и онази част от заключението на допълнителната КСППЕ, в която е отдадено ключовото значение за поведението на подсъдимия на репликата: „Внимавай какво правиш, умрял, да не…сестра ти “. В отговор на поставената на допълнителната експертиза задача да изследва поведението на подсъдимия, съобразно твърдяната от него отправена му реплика от пострадалия, в констативно-съобразителната част на заключението си вещите лица са приели, че репликата е отключила афектогенното състояние, вследствие на което се е разгърнала сложна афективно-поведенческа реакция, покриваща параметрите на понятието физиологичен афект. Позовавайки се на направено от проф.Л.Гълъбов сравнение между обикновено афектогенно престъпление и интолерантното афектогенно престъпление, те са акцентирали, че в случая се касае разновидност на физиологичния афект - т.н. „кумулативен“ или “студен“ афект с кумулиране на емоцията и застойност в отреагирането, в отличие от „горещия“ афект с незабавен свръхинтензивен отговор. Относно психофизиологическото състояние на подс. Ю. в момента на деянието и причините за него между първоначалната и допълнителна експертизи разлика няма и поради това допълнителната експертиза е дала отрицателен отговор на въпроса дали твърдяната реплика налага ревизия на първоначалното заключение на КСППЕ(вероятно това е причината, съобразителните части от двете заключения да се смесват в изложенията на обвинителния акт и в мотивите към обжалваната присъда, без да се коментира съдържащата се разлика между тях). В динамичен план основните афектни преживявания на подсъдимия според двете експертизи са на неприязън, яд, гняв, силна раздраза, желание за възмездие, до ескалиране на негативния афект на фона на стеснено съзнание и силно скъсен импулсивен самоконтрол. Конфликтът с пострадалия е протрафиран във времето с посочените го съпровождащи чувства, последвани от типичен защитен механизъм – изолация н афекта. Експертите са изразили преценката си за наличието в случая на интензивно афектно състояние със стеснение на съзнанието, т.н. кумулиран афект, възникнал макар и в условията на алкохолна улесненост. Посочили са, че афектното състояние е възникнало от продължителното въздействие на психотравма, довела до трупане на негативни емоции, резултирали в афективен взрив. Пояснили са, че при цялостното продължително разгръщане на кумулативния афект внезапност не се установява, освен в крайната фаза на този афект, която е неотличима от класическия физиологичен афект. Според вещите лице в случая афекта е непатологичен. Налице е внезапно възникнало силно чувство от негативния ( тъмния)регистър на базата на трупан във времето афективен заряд от същия спектър, завладяващо до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства. Дадено е заключение че волевата способност на подсъдимия да ръководи постъпките си не е изключена, а значително отслабена. Единствената, но съществена разлика между заключенията на КСППЕ и ДКСППЕ е в непосредствения повод за афектната реакция на подсъдимия. Според отговора по т.6 от заключението на КСППЕ именно „внезапната среща с пострадалия е отключило този афект, в условията на алкохолна улесненост …се е разгърнала сложна афективно поведенческа реакция, след значима във времето провокация, имаща силата на афектогенен мотив, покриваща параметрите на понятието физиологичен афект; …“ - л.50-л.51, т.II от досъд.п. В съобразителната част на допълнителната КСППЕ като непосредствения повод за същата реакция на подсъдимия вече се приема репликата: „Внимавай какво правиш, умрял, да не….сестра ти “, която според тях „…е отключила афектогенното състояние и се е разгърнала афективно поведенческа реакция, покриваща параметрите на понятието физиологичен афект; а именно…“.-л.41-42, т.III от досъд.п. Ключовата роля на тази реплика експертите са извели допълнително и от предположението, че подсъдимият е имал дълбоко подтиснати лични травматични преживявания, свързани със сексуално малтретиране от пострадалия в миналото. Евентуалното наличие на травматични интимни преживявания на подсъдимия с пострадалия е отразено още в експертното си обсъждане в основната КСППЕ, като тази хипотеза(„само в сферата на хипотезата“) е базирана на отделни фрази и недомлъвки от подсъдимия при проведеното с него интервю („ и на мен ми е посягал, преди 3-4 години, бях малък….не е правил аз се махнах“ - л.42, л.46, т.II от досъд.п.). Обсъжданата хипотеза не е намерила доказателствена подкрепа от безспорно установен по реда на НПК факт( освен от подсъдимия, такива твърдения е направила за първи път в съдебно заседание и неговата сестра) и е запазила характера си на предположение за експертите, видно и от отговорите им на въпроси по чл.284 от НПК - „…най-вероятно техните отношения имат друг момент между пострадалия и освидетелстваното лице, въпреки, че той в буквален смисъл не го цитира да е бил обект точно на малтретиране сексуално, …“ - л.271, т.II от НОХД№1253/21г. на БОС. Съществуването на състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.118 и чл.132 от НК е факт от действителността, проявяващ се в реални поведенчески реакции и действия на дееца, които от своя страна обективират неговите чувства и емоции, а не се определят единствено от последващите негови обяснения и твърдения какво е изпитвал и как се е чувствал по време на извършване на деянието. Афектното състояние е съпроводено със специфични симптоми, за чието констатиране и анализиране без съмнение са необходими специални знания от областта на психиатрията и психологията. Макар и в значителна степен да са фаворизирали споделеното им от подсъдимия по време на интервюирането му, доколкото според разясненията на вещите лица в съдебно следствие протоколираните негови обяснения и показанията на останалите свидетели не са достатъчни информативни за емоционалното му състояние, при изготвянето на КСППЕ са преценени и значимите за изследването факти, съдържащите се в доказателствените източници, посочени в съобразителната част на заключението. Ето защо, при формиране на своето убеждение по фактите, настоящият състав не намира основание да не се съгласи с констатациите и изводите на КСППЕ (без коментираната хипотеза) и в частност, че по време на извършване на деянието подс.Ю. се е намирал в интензивно афектно състояние със стеснение на съзнанието, отключено от внезапната среща с пострадалия и улеснено от психичните и личностовите му особености, както и от алкохолното му повлияване, което е в рамките на обикновено алкохолно опиване от лека към средна степен. Съгласно чл. 154 от НПК заключението на вещите лица не е задължително за съда. Оценката му от съда се извършва не изолирано, а във връзка с всички събрани по делото доказателствени материали, за да се прецени дали намира подкрепа в тях. В конкретния случай, като съпостави двете експертни заключения на основната и допълнителна КСППЕ с приетите по делото факти, установени от кредитираните доказателствни източници, настоящият състав намира, че изводът на допълнителната КСППЕ за предизвикано от реплика на пострадалия афективното стеснение на съзнателната деятелност на подсъдимия не следва да бъде кредитиран. Както бе посочено по-горе, извън некредитираните обясненията на подсъдимия няма други доказателства в някакъв момент от нападението над пострадалия, той да е отправил провокираща реплика към подсъдимия, поради което съдът не може да приеме, че в действителността фактите са настъпили по посочения от експертите в това им заключение начин, а не по описания от тях начин в кредитираната основна КСППЕ, според което срещата мeжду двамата е непосредствения и достатъчен повод за проявената агресия. Съществена част от развитите пред въззивната инстанция аргументи на жалбоподателя са за неправилно приложение от БОС на материалния закон, поради отказа да квалификация деянието по чл.118 от НК, са обосновани с твърдяно пренебрегване на заключенията на комплексните експертизи за налична разновидност на физиологичния афект при осъществяване на неправомерното посегателство. Тук е необходимо да се направи уточнението, че под „силно раздразнение“ по смисъла на чл.132 и чл.118 от НК се разбира такова състояние на дееца, при което съзнанието му е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях и възможността да ръководи постъпките си е силно ограничена, но не е изключена. За да се подчертае съхранената наказателно отговорна вменяемост на дееца в т.20 от ППВС№2/1957г. е направено разграничение между патологичната форма на афекта и физиологическия афект. Действително, окръжният съд не е имал основание да отрече състоянието на силно раздразнение на подсъдимия, което като правно понятие е по-широко о т психологично-клиничното понятие „физиологичен афект“. Експертите психолог и психиатър, позовавайки се на научните знания в своите области, са посочили, че афективно-поведенческата реакция на подс. Ю. в крайната фаза на т.н. „кумулативен афект“ покрива(се вгражда в) параметрите на понятието физиологичен афект, защото внезапно възникналото силно чувство от негативния (тъмния)регистър на базата на трупан във времето афективен заряд от същия спектър, завладява до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства, като волевата способност на подсъдимия да ръководи постъпките си не е изключена, а значително отслабена. Следователно, налице са онези специфики, които очертават медицинските параметри на състоянието на силно раздразнение, каквото понятие се ползва от закона при очертаване признаците по чл.118 от НК. За привилегирования състав на убийството по чл. 118 НК са характерни два съществени момента: 1.) особеното състояние на извършителя, в което той взема решението за извършване на престъплението и го реализира и 2.) провокативното поведение на пострадалия, което е предизвикало това особено състояние на дееца. Състоянието на силно раздразнение на дееца трябва да се явява винаги пряк и непосредствен резултат от предизвикалия го повод - от поведението на самия пострадал, и това поведение да е намерило проявление в изчерпателно посочените от закона форми - насилие, тежка обида, клевета, друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или за негови близки. В случая отсъства изискуемата юридическата предпоставка за престъпната съставомерност по чл. 118 от НК, защото не е налице неправомерно поведение на жертвата на престъплението в посочените от закона форми, която да е предизвикала у подсъдимия състояние на силно раздразнение. При така установените от въззивната инстанция фактически положения, поведението на пострадалия М. по никакъв начин не може да бъде третирано като неправомерно предизвикателство. Той обективно не е сторил нищо, което да бъде оценено като физическа или вербална агресия. Субективните изживявания на подсъдимия, които са се отключили, когато визуално е възприел пострадалия в тъмната част на денонощието да седи сам в купето на автомобила си и да се занимавал с мобилния си телефон, не се отразяват върху действителната характеристика на поведението на жертвата, което реално не е имало характера и значението на неправомерна провокация нито с действия, нито с думи. От съществена важност е, афектната реакция на дееца да е пряк и непосредствен резултат от предизвикалия го повод. Не от значително отдалечено във времето предходно неправомерно поведение на жертвата, а такова проявено непосредствено преди деянието - „Практическата неприложимост на разпоредбата на чл. 118 от НК в случаите на убийство в състояние на кумулиран афект се дължи на обстоятелството, че когато е извършено като реакция на значителен повод, той сам по себе си е достатъчен да предизвика силно раздразнение и отпада необходимостта да се изследват натрупани в миналото фактори, а ако поводът е незначителен, поведението на пострадалия не би изпълнило кумулативното изискване на закона.“- Решение № 82 от 23.09.2022 г. на ВКС по н. д. № 243/2022 г., II н. о., НК. По тези съображения, евентуалният положителен резултат от процесуалните усилия за установяване на противоправно и аморално поведение на пострадалия спрямо сестрата на подсъдимия, би касаел събития значително предшестващи престъплението, предмет на настоящото производство и сами по себе си не могат да обосноват приложение на чл.118 от НК. Доколкото квалификацията по чл.118 от НК, чието приложение иска защитата, е неприложима в конкретния случай, то поддържаното и пред настоящата инстанция искане на защитата е неоснователно. Оплакването на защитата срещу отказа на БОС да квалифицира деянието по чл.118 от НК е неоснователно и с оглед възприетата от първоинстанционния съд фактология, идентична на описаната в обвинителния акт. Както бе посочено, обективната съставомерност на по-леко наказуемия състав по чл.118 от НК е приложима в случаите на физически и/или словесен конфликт, при които един от участниците, силно раздразнен, умъртвява другиго, но при условие, че пострадалият пръв е упражнил неправомерните насилие, съответно отправил тежките обиди и клевети. Теорията и съдебната практика ( т.20 от ППВС№2/1957г. и цитираните в обжалваните мотиви решения на ВКС и ВС) са категорични по въпроса, че когато авторът на деянието е предприел противозаконни действия, с които е предизвикал конфликта, той не може да се ползва от привилегията на разпоредба на чл. 118 от НК. Така е и според възприетата от БОС фактическа обстановка, според която отправената от пострадалия и провокирала афективния взрив у подсъдимия реплика: „Внимавай какво правиш, умрял, да не….сестра ти“, е предизвикана именно от неправомерното предходно нападение на подсъдимия, насочено към пострадалия, започнало с разбиване предните странично стъкла на автомобила, в който е седял последния. Претендираното нарушение на закона от първия съд, визиращо отказа му при възприетата от него фактология да приложи по-леко наказуем материален закон, се явява неоснователно. Имайки предвид тези съображения, крайния правен извод на окръжния съд относно приложението на материалния закон е правилен. В случая е налице деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето, вр. чл. 115 от НК. Правилна е преценката на съда, че престъплението е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, която се обосновава от установените от съдебно- медицинска експертиза обстоятелства, че смъртта на М.М. е настъпила след като са му били причинени приживе множество увреждания - черепно-мозъчна травма, травматична субдурална и субарахноидална хеморагии, контузия на лява мозъчна хемисфера, разкъсно контузна рана на главата, множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно контузии рани по тялото и крайниците. Пострадалият е бил в съзнание от получаването им до настъпване на смъртта, която не е настъпила веднага след нанасяне на ударите и той е чувствал значителни болки и нейното приближаване. Правилно инкриминираното деяние е било квалифицирано и при наличието на втори квалифициращ признак по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, като вярно съдът е приел, че подсъдимият е осъществил престъплението с „особена жестокост“ по смисъла на горния текст. Демонстрираната от подсъдимия ярост и жестокостта, с която е нанесъл побоя над пострадалия несъмнено характеризират извършеното от него деяние като такова, реализирано с особена жестокост предвид интензитета на нанасяните удари, използваното средство, многобройността и тяхната локализация, включително и в главата на пострадалия, продължителността на побоя, ожесточението към жертвата, завличането му и избутване през моста в дерето, надхвърлят необходимата сила и агресия за постигане на този резултат и са основание престъплението да бъде квалифицирано по този начин. Те сочат още и че подсъдимият е знаел, че отнема живот и е целял постигането именно на този резултат. Деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал естеството на извършеното посегателства, както и е предвиждал неизбежния резултат, предвид броят и силата на ударите, както и областите от тялото, където са били са насочени. Неоспорим факт е, че подс.Ю. сам е отишъл при пострадалия, като предварително се е снабдил с оръдието на престъплението, което е употребил за умъртвяването му. Той е целял и осъществил сблъсък с пострадалия, в хода на който е причинил умъртвяването му. Въззивният съд споделя изцяло изложените мотиви на БОС относно обосноваването на присъстващите обективни и субективно признаци на деянието по възприетата правна квалификация, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, съобразявайки също, че пред въззивната инстанция, не са навеждани доводи в тази връзка. За извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. При алтернативно предвидените наказания за извършеното престъпление, първоинстанционният съд, съобразно преценката за характера и тежестта на извършеното деяние, както и личността на дееца, правилно и съобразно чл.57, ал.1 от НК е преценил, че адекватното наказание се явява наказанието „лишаване от свобода“. При определяне на размера на това наказание е възприет много сериозен привес на смегчаващите вината обстоятелства, като така отмерения размер на наказанието е близък до минималния предвиден по чл. 116, ал. 1 от НК. Тази преценка е била направена в контекста на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца и установените по делото смегчаващи и отегчаващи обстоятелства. Степента на обществена опасност на престъплението по чл. 116 от НК е изключително висока, тъй като с него се засяга най-ценното човешко благо – живота, като правилно обществена опасност на конкретното деяние също е приета като висока, защото се обосновава от наличието на двете квалифициращи обстоятелства „убийство, извършено по особено мъчителен за убития начин“ и „с особена жестокост“. Вярна е и оценката на съда, че степента на лична опасност на подсъдимия е висока, проявяваща се чрез избрания начин на осъществяване на престъплението и предвид обремененото му съдебно минало. Тук следва да се посочат и данните за други негови противообществени прояви - наложените му административни наказания за извършено на 09.11.2017г. деяние по чл.345, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.63, ал.1 от НК и на основание чл.78а от същия кодекс освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обществено порицание и за извършено на 08.01.202г. деяние по УБДХ- решение №3/09.01.2020г. по АНХД№15/20г. по описа на АРС-л.347, т.2 от НОХД№1253/2021г. на БОС. Младата възраст на подсъдимия и оказаното съдействие за разкриване на престъплението, правилно са били оценени от БОС като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Сериозно внимание първият съд е отделил на такива независими от волята на подсъдимия фактори като семейната и социално-битова среда, които независимо от волята на последния са оказали съществено въздействие при формирането спецификите на личностовата му структура. В негативен план, при обсъждане личността на подсъдимия не бива да се пропуска склонността му към купиране на затрудненията си с алкохол, под чието влияние подсъдимият става агресивен и раздразнителен, каквито анамнезни данни се съдържат в КСППЕ и в показанията на свидетелите М€ Ш. и Айдън Читак - понастоящем кмет на селото и чието въздействие е улеснило извършването на настоящото престъпление. В подкрепа на несъгласието с размера на определеното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода“ защитникът изтъква преди всичко неправилната квалификация на деянието, която бе обсъдена по-горе в настоящото решение. При липса на основание за промяна на присъдата относно приложимия материален закон, липсват основания за корекция чрез намаляване и на наложеното на подсъдимия наказание. На следващо място и като алтернатива, се предлага твърдяната от пострадалия тежка обида към подсъдимия да бъде оценена като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, даващо основание за определяне на наказанието му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Възприетата от въззивната инстанция фактическата обстановка изключва възможността това искане да бъде удовлетворено. Не може да се третира като изключително такова и посоченият от вещите лица кумулиран афект, но както бе отразено по-горе, външните социални фактори, въздействали върху особеностите на все още изграждащата се личностна структура на подс.Ю., като ниво на социална компетентност, механизмите за самоконтрол и справяне в социални ситуации са адекватно отчетени още от първия съд при индивидуализация вида и обема на наказателната му отговорност. Поставеният от защитата в жалбата акцент върху подбудите за извършване на престъплението като неотчетено смегчаващо обстоятелство, също не може да бъде споделен. Действително БОС се е позовал и на подбудите на извършителя, но не ги е коментирал. Видно от КСППЕ силно мотивиращия фактор, довел до редица конфликти и проява на агресия с пострадалия е усещането за накърнено достойнство у подсъдимия. Той е действал в изпълнение на желанието си за отмъщение и въздаване на наказание на пострадалия за да удовлетвори доминиращите у него накърнени чувства на унижение и срам от случилото се със сестра му, както и преживявания за несправедливост и неудовлетвореност от липсата на наказание за възприемания от него виновник. Тези подбуди ясно се илюстрират от изразеното от него в края на разпита му в съдебно заседание от 07.06.22г. - „Набих само двама, другите не, защото не знам кои са, затова не ги набих. Това успях да направя.“ Това му отношение към извършеното е много различно от декларираното пред двете инстанции съжаление. Начинът, използван от дееца за разрешаване на протрахирания във времето конфликт с пострадалия - чрез лишаване последния от живот, е абсолютно недопустим метод за уреждане на междуличностни отношения. При така обсъдените смекчаващи обстоятелства липсват отделни, които да бъдат оценени като изключителни, а броят и относителната им тежест не формират многобройна съвкупност, която да обуслови приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Преценката на първоинстанционния съд за определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК е правилна. Въззивната инстанция не може да сподели доводите на защитата на подсъдимия, че определеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и е в значителна степен завишено. Напротив, при определянето му БОС е приел много значителен превес на смекчаващите отговорността на подс.Ю. обстоятелства, като е определили наказание към специалния минимум, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НК. Евентуалното определяне на по- леко наказание не би било съответно на обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и не би било достатъчно за постигане на целите на чл. 36 от НК и конкретно поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Доколкото присъдата се проверява изцяло, то следва да се отбележи, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от 10 000лв. е обосновано с роднинската връзка между починалия и дъщеря му - Н. С.(явяваща се само предпоставка за допустимостта на предявения от последната граждански иск) и поддържаното от тях телефонно общуване. Връзката между дъщеря и баща не се е ограничила само до телефонни разговори. Видно от показанията на брата на починалия - свид.С., по време на възстановяване на пострадалия след преживения инсулт финансова помощ му е била оказвана и от гражданската ищца, което показва съхранените между двамата близко отношения и загриженост. Оплаквания по отношение на гражданско осъдителната част на присъдата не са направени пред настоящата инстанция. Като последица от признаването на подсъдимия за виновен и в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски правилно са били възложени в тежест на признатия за виновен подсъдим. Законосъобразно е процедирано и с приложените по делото веществени доказателства. При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда въззивната инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон, обосноваващи наличие на основания за нейната отмяна или изменение, поради което присъдата следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд