Решение № 57 от 2.8.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 32/2023 г.

С присъда № 52/02.11.2022г., постановена по НОХД № 264/2021г., Окръжен съд-Бургас е признал подсъдимите С. М. Г., ЕГН: •••••••••• и Г. Г. К., ЕГН ••••••••••, за виновни в това, че през периода от началото на м.май 2016г. до 15.08.2016г. в гр.Бургас, двамата в съучастие по между си - Г. като извършител - в качеството му на едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ „ЛЕГО ЕНД БИЛД“ ЕООД с ЕИК..., а К. като помагач, при условията на продължавано престъпление, Г. избегнал, а К. - умишлено улеснил Г. да избегне, установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - общо 136 164, 82 лева, представляващи дължим за деклариране и внасяне в бюджета от „Лего енд Билд” ЕООД данък върху добавената стойност за данъчни периоди: м.май 2016г. – в размер на 60 395, 53 лева, м.юни 2016г. – в размер на 51 630, 56 лева и м.юли 2016г. – в размер на 24 138, 73 лева, като К. осигурил издаването на данъчни фактури с невярно съдържание от дружествата „Ви енд джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, а Г. използвал набавените от К. документи с невярно съдържание – данъчни фактури по неосъществени реално сделки за покупки на материали, издадени от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „ЛОТОС 7 МЧ“ ЕООД, при водене на счетоводството на „Лего енд билд“ ЕООД - от счетоводител при „Ай Еф Джи Консулт“ ЕООД с управител С.П.П. и при представяне на информация пред органите по приходите /ТД на НАП Бургас/- в Дневник за покупки на дружеството и в Справка декларация по ЗДДС, за месеците май, юни и юли 2016г., и които документи били подадени пред ТД на НАП Бургас по електронен път с КЕП на „Ай Еф Джи Консулт“ ЕООД, в резултат на което в Справките декларации за трите данъчни периода май, юни и юли 2016г. Г. е потвърдил неистина и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предл. 1, т.6, предл. 2 и т.7, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл чл.54 от НК – за подсъдимия С. М. Г. и чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 предл. 1, т.6, предл. 2 и т.7 вр. чл. 20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК – за подсъдимия Г. Г. К., ги осъдил, както следва:

• подсъдимия С. М. Г. - на лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим, както и КОНФИСКАЦИЯ на лек автомобил „Ровър 75“, с рег.№А...КМ, рама №..., собственост на Г.. - подсъдимия Г. Г. К. - на лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от пет години.

На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия С. М. Г. едно общо наказание в размер на най-тежкото от определените му по НОХД №1151/2021г. на ОС-Бургас, по НОХД № 1735/2021г. на РС-Стара Загора и по настоящото НОХД №264/2021г. на ОС- Бургас, а именно ТРИ години лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК от така наложеното общо наказание е приспаднал изтърпяното общо наказание от десет месеца лишаване от свобода по НОХД № 1151/2021г. на ОС-Бургас и НОХД № 1735/2021г. на РС- Стара Загора, считано от 06.01.2022г. до 05.09.2022г.

На основание чл.45 вр. с чл.53 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимите С. М. Г. и Г. Г. К. да заплатят солидарно в полза на държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 136 164, 82 лева, представляващи имуществени вреди от извършеното от тях престъпно деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил всеки от подсъдимите да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас сума в размер на 821, 20 лева - разноски от досъдебното производство, както и сума в размер на 320, 10 лева, платима по сметка на Окръжен съд- Бургас - разноски в съдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от адвокат И. С. от АК-Благоевград, упълномощен защитник на подсъдимия Г. К. и от адвокат Г. Н. от АК-Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия С. Г.. В жалбата, подадена от защитника на подсъдимия К. – адвокат С., са наведени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт в наказателната и гражданско-осъдителната му част поради необоснованост на фактическите констатации, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че изводите на съда за съучастническа дейност на двамата подсъдими почиват изцяло на предположения. Поддържа се, че обективното съчетаване на действията на подсъдимите, на което обстоятелство съдът се е позовал, за да изведе общност на умисъла им, не изключва възможността всеки от тях поотделно да е бил направляван от трети лица, неустановени по делото, в каквато насока се сочи, че са и доказателствата, събрани в процеса. Липсата на съучастие се сочи, че проличава още от обстоятелствената част на обвинителния акт, където при описване на съвместната дейност на подсъдимите прокурорът е избягвал конкретиката, служейки си с изрази като „най-вероятно“ и „по неустановен начин“. Развива се теза, че невъзможността да се установи по какъв начин са били набавяни стоки без ДДС поставя под съмнение цялата конструкция на обвинението срещу подс. К. предвид и на това, че крайните получатели по веригата са получили доставка с ДДС. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият Г. К. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено данъчно престъпление, както отхвърлен предявения срещу него граждански иск.

В подадената от защитника на подсъдимия Г. – адвокат Н. въззивна жалба е заявено бланкетно оплакване за неправилност на присъдата поради протИ.речието й със събраните по делото доказателства. Направено е искане за отмяна на присъдата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивните жалби и моли същите да бъдат оставени без уважение. Намира, че постановената присъда не страда от пороци, които да изискват нейното изменяване или отмяна. Изтъква, че процесът на събиране и анализ на доказателствата е изпълнен от съда изцяло и в съответствие със законовите норми, а постановеният съдебен акт отговаря на всички изисквания за форма и съдържание. За доказателствено подкрепен и правилен намира извода на съда, че „Лего енд Билд“ ЕООД не е разполагало по принцип и конкретно през инкриминирания период с търговски обекти, складови площи, а също и с работници. Назначеното по трудов договор единствено лице на длъжност „технически ръководител“, прокурорът сочи, че не би могло да осъществява реално дейността на дружеството, за която сочат фактурите и съпътстващите ги документи. Счита, че съдът е изследвал и обосновал всички важни за съставомерността по чл.255 от НК обстоятелства, при което е установил, че дружествата-доставчици не са извършвали реална дейност, не са притежавали транспортни средства, поради което не са имали ресурс за извършване на каквато и да е дейност по доставка на строителни материали. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява недействителността на приемо-предавателните протоколи, договора за наем на складови бази, товарителниците и плащането на претендираните с процесните фактури доставки. За несъмнено установено и проверено по експертен път намира също и обстоятелството, че е липсвало плащане по банков път, какъвто е отразен във фактурите, а също и касови плащания. Горното според прокурора обуславя извода, че издадените фактури от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД не съответстват на обективната действителност, не отразяват реално извършени от издателя на фактурите доставки, т.е. са с невярно съдържание, а от там е налице и невярното деклариране на посочените в тях обстоятелства пред органа по приходите. Използването от подс. Г. на документите /фактури/, осигурени му от подс. К., е обусловило неправилното изчисляване на данъчните задължения на дружеството на Г., поради това и действията на К. според прокурора са обективно и субективно съставомерни по чл. 255 от НК, при форма на съучастие - помагачество. Относно наложените на двамата подсъдими наказания, представителят на БАП счита, че същите са съобразени изцяло с обективните характеристики на дейците, тяхната роля и участие в извършване на престъплението, съдебното им минало и смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и се явяват справедливи и съответни на целите по чл.36 от НК. С горните аргументи прокурорът предлага присъдата на ОС- Бургас да бъде потвърдена изцяло.

Гражданския ищец – Държавата чрез Министъра на финансите, редовно призован пред въззивния съд чрез Министерство на финансите, не изпраща свой процесуален представител.

Пред въззивния съд подсъдимият Г. Г. К. се явява лично и с упълномощения защитник – адв. И. С. от АК-Благоевград, който поддържа застъпените в жалбата доводи за недоказаност на обвинението относно съучастническата дейност между двамата подсъдими. Твърди, че в аргументацията си на тезата за общност на умисъла между двамата подсъдими, съдът е допуснал сериозно вътрешно логическо протИ.речие, приемайки от една страна, че двамата не са се познавали и не са се срещали, а от друга, че са действали съвместно. Тази фактическа конструкция, защитникът счита, че стои в протИ.речие с трайно установената съдебна практика по въпроса за съучастието в престъплението. Изтъква, че дори подс.К. да е съставил неистински документи или такива с невярно съдържание, доколкото престъплението по чл. 255 НК е резултатно, то същият не би могъл да носи отговорност за настъпилата вреда, поради което и следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс. К. се присъединява към становището на защитника си. Моли да бъде оправдан.

Подсъдимият С. М. Г. се явява пред въззивния съд лично и с упълномощения си защитник - адв. Г. Н. от АК-Бургас, която моли за отмяна на осъдителната присъда спрямо него и постановяване на нова - оправдателна такава. Оспорва заключението на първоинстанционния съд за виновно поведение на под. Г., като сочи, че няма доказателства той да е знаел и осъзнавал, че процесните фактури не отразяват вярно и точно стопанската операция. Изразява несъгласие с изводите на съда, че не е осъществен транспорт на стоките по фактурите, както и че стойността им не е била заплатена. Сочи липса на спор по въпроса за наличието в случая на стоков поток, макар действителните доставчици да не са фирмите на другия подсъдим. В тази връзка поддържа, че подс. Г. е получил и съответно заплатил стоките по процесните фактури, без да е могъл да знае, че неговият доставчик е неизряден. Поради това и ангажира позиция, че същият следва да бъде оправдан.

В личната си защита пред съда подс. Г. заявява, че не той е представял процесните фактури на счетоводителя, а обратното счетоводителят ги е получавал по електронен път, след което му ги е изпращал, за да се информира какво плаща. Твърди, че са му извършвани и други проверки от НАП, които са били редовни, поради което не е имал съмнение, че нещо не е наред. Моли за оправдателна присъда.

Въззивните жалби, изходящи от защитниците на двамата подсъдими Г. Г. К. и С. М. Г., като подадени от лица, с правата по чл.318, ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установяват като процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира двете жалби за неоснователни.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред, съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС-Бургас съдебно следствие, при спазване на установените в НПК процесуални изисквания са събрани достатъчно по обем доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на собствен анализ и оценка на приобщените доказателства, въззивният съд установи фактическа обстановка по спора, която не се отличава съществено от възприетата такава от първата инстанция.

Фактическите обстоятелства, намерили своята доказателствена обезпеченост по делото, са следните:

Подсъдимият С. М. Г. е роден на... год. в гр. Бургас, завършил средно образование, неженен, осъждан, с постоянен и настоящ адрес: гр....., ЕГН: ••••••••••. Същият е вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията като собственик на капитала и управител на множество дружества с ограничена отговорност.

Подсъдимият Г. Г. К. е роден на... г. в гр. София, завършил средно образование, неженен, неосъждан, с адрес по местоживеене: гр...., ЕГН: ••••••••••.

С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 24.03.2016г. Н.Д.Х. продал на подс. С. М. Г. собствените си дялове /три дяла по 50, 00 лева/ от капитала на дружеството „Ековид“ ЕООД. Седмица по-късно – на 31.03.2016г. промяната в собствеността била отразена в Търговския регистър – подсъдимият Г. бил вписан като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Едновременно с това била вписана промяна в адреса на управление на дружеството – гр.... и в наименованието му, като същото се преименувало на „Лего енд билд“ ЕООД /спр. т.2, л.13 -14 от ДП/.

Към момента на закупуване на дружеството от подс. Г., то вече било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност /на 24.07.2012г. – т.5, л.61 от ДП/. Както към момента на прехвърляне собствеността върху дружеството, така и в периода, инкриминиран по обвинителния акт - месеците май, юни и юли 2016г., същото не е имало кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставки – строителни материали. Дружеството не е разполагало с търговски обекти, складови площи, както и с работници, нямало също регистриран ЕКАФП. „Лего енд билд“ ЕООД имало само един служител, назначен на трудов договор на длъжност „технически ръководител строителство“, считано от 13.06.2016г. до 02.12.2016г.

За инкриминираните данъчни периоди - м.май 2016г., м.юни 2016г. и м.юли 2016г. - „Лего енд Билд“ ЕООД било обслужвано счетоводно от „Ай Еф Джи консулт“ ЕООД с управител свид. С.П.П.. Служители на счетоводната къща изготвяли фактически справките-декларации по чл.125 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и придружаващите ги дневници за съответния данъчен период - дневник за покупките и дневник за продажбите, въз основа на фактури, които били представяне лично от подс. Г. в счетоводната къща. Изготвените документи били подавани по електронен път със служебния квалифициран електронен подпис /КЕП/ на счетоводната къща.

Дружеството „Ви енд Джи БГ“ ЕООД било регистрирано на 25.02.2013г. със седалище и адрес на управление гр..... Негов едноличен собственик на капитала и управител бил подс. Г. Г. К.. Дружеството не развивало дейност, нямало складове, магазини, моторни превозни средства, нямало и наети работници. През м.август 2015г. подс. К. регистрирал управляваното от него дружество „Ви енд джи БГ“ ЕООД по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. В качеството си на представляващ същото, през м.октомври 2015г. К. се снабдил лично с удостоверение за квалифициран електронен подпис /спр.т.2, л.48-58 от ДП/. В края на инкриминирания период - на 03.08.3016г., подс. К. прехвърлил дружествените дялове на Б.Л.П., който починал на 31.10.2016г. /спр. т.12, л.166 от ДП/.

Дружеството „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД било регистрирано от свид. М.Б.Ч. от гр.Добрич на 19.05.2009г. /спр. т.2, л.10 от ДП/. Основната дейност на дружеството се свеждала до стопанисването на зала за каланетика от свид. Ч.. През 2013г. последната прекъснала дейността си, но продължила да подава дължимите данъчни декларация и отчети. През 2015 год. свид. Ч. споделила пред свид. Я.Л., че желае да ликвидира дружеството, при което същият се ангажирал да намери лица, които да придобият всички дялове от капитала на дружеството. За целта обаче, на свидетелката било разяснено, че дружеството трябва да е регистрирано по ЗДДС.

На 30.11.2015г. свид. Ч. извършила регистрация по ЗДДС на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД /спр т.11, л.22 от ДП/.

На 02.06.2016г., със съдействието на свид. Я.Л., свид. Ч. прехвърлила „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД на свид. П.Ж.Б. от гр.Варна. Последният не за първи път се съгласявал да придобие фирма от непознато нему лице срещу уговорено заплащане. При изповядване на сделката свид. Б. подписал всички предоставени му документи, без да се запознава лично с тяхното съдържание.

В качеството си на управител на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД, с нотариално заверено пълномощно от 01.07.2016г. свП. Б. упълномощил подс. К. да извършва всякакви правни и фактически действия от името на дружеството - да управлява и представлява същото пред всички физически и юридически лица в страната и чужбина, местни органи на изпълнителната власт, административни органи, държавни органи; да упражнява правата на работодател; да го представлява като управител на дружеството пред НАП, НОИ и всички банки, както и да преупълномощава трети лица с посочените в пълномощното права. Пълномощното било безсрочно /спр. т.2, л.88 от ДП/. Подсъдимият К. от своя страна с нотариално заверено на 12.07.2016г. пълномощно преупълномощил свид.П.а Х. със същите права /спр. т.13, л.156 - 157 от ДП/.

На 11.07.2016г. в гр.София подс. К. в качеството си на представляващ „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД сключил договор с Информационно обслужване АД и се сдобил с удостоверение за квалифициран електронен подпис на негово име /спр. т. 2 л. 85 -96 от ДП/. Същият депозирал пред НАП заявление от името на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, чрез КЕП на задълженото лице /спр. т. 11, л.18 от ДП/.

На 01.05.2016г. „Лего енд билд“ ЕООД, представлявано от подс. Г., сключило договор с „Планета инвестмънт груп“ АД за доставка на строителни материали на обща стойност 550 000 лева, съгласно приложението към договора /спр. т.6, л.14-16 от ДП/. Договореното количество строителни материали следвало да бъде доставено до 31.08.2016г., а плащането да се извърши по банков път до 30.09.2016г. Съгласно т.2 от договора транспортът бил за сметка на възложителя - „Планета инвестмънт груп“ АД.

През инкриминирания период подсъдимият Г. К., свид. В.ия М. и свид.П.а Х. споделяли офис, находящ се в гр. София, ул. „... Свид. Х. поддържала контакти с фирма, която доставяла строителни материали с неустановен произход. Същата разполагала с информация и за дружества, които извършвали строително-монтажни дейности в к.к. Слънчев бряг и търсили да закупят по-евтини строителни материали. За реализирането обаче на доставки на строителни материали на по-ниска стойност, дружествата, които разполагали с такива на склад, следвало да разполагат с фактури, издадени от регистрирани по ЗДДС фирми, за да документират произхода на стоките и да намалят задълженията си по внасяне на ДДС към фиска. Свид. Х. се познавала със свид. С.П., която водела счетоводството на „Лего енд Билд“ ЕООД с управител подсъдимия Г., който също се нуждаел от фактури, за да оправдае пред НАП закупуването на строителни материали с неустановен произход. По този повод свид. Х. предложила на подс. К. да издаде от името на неговото дружество „Ви енд Джи БГ“ ЕООД, което било регистрирано по ЗДДС, фактури за данъчния период - месец май 2016г. за доставки на строителни материали към дружество „Лего енд Билд“ ЕООД, управлявано от подс. Г., каквито реално нямало да бъдат осъществени, а материалите директно щели да бъдат доставени на крайните им получатели в к.к. Слънчев бряг. Подсъдимият К. се съгласил и изготвил 16 броя данъчни фактури, в които било вписано, че управляваното и представяно от него дружество „Ви енд Джи БГ“ ЕООД е доставило строителни материали на „Лего енд Билд“ ЕООД с управител подс. Г., както следва:

1. ДФ № 9000000074/03.05.2016г на стойност 9 994, 88 лв., от които данъчна основа /ДО/ 8 329, 07 лв. и ДДС - 1 665, 81 лв., с предмет цимент, изолация, креп. елементи, грунд, циментова шпакловка, фина шпакловка, сатен гипс, шпакловка фина и мазилка гипсова;

2. ДФ № 9000000077/04.05.2016г на стойност 9 957, 91 лв., от които ДО - 8 298, 26 лв.. и ДДС - 1 659, 65 лв. с предмет боя латексова, лента стъклофазерна, сатен гипс, гисофикс, цимент, грунд, фина шпакловка, боя латексова, лента стъклофибърна;

3. ДФ № 9000000078/05.05.2016г на стойност 47 418, 72 лв., от които ДО - 39 515, 60 лв. и ДДС - 7 903, 12 лв. с предмет креп. елементи, цимент, изолация, фина шпакловка, сатен гипс, боя латексова;

4. ДФ № ••••••••••/09.05.2016г на стойност 9 953, 69 лв., от които ДО - 8 294, 74 лв. и ДДС - 1 658, 95 лв. с предмет мазилка гипсова, лента стъклофибърна, боя латексова- цвят, боя латексова-бяла, грунд, циментова шпакловка;

5. ДФ № 9000000085/10.05.2016г на стойност 9 992, 54 лв., от които ДО - 8 327, 12 лв. и ДДС - 1 665, 42 лв. с предмет шпакловка финна, сатен, лента стъклофибърна, боя латексова, циментова шпакловка, крепежни елементи, цимент; - 6. ДФ № 9000000089/12.05.2016г на стойност 28 487, 16 лв., от които ДО - 23 739, 30 лв. и ДДС - 4 747, 86 лв. с предмет гипсофикс, сатен гипс, мазилка гипсова, лента стъклофазерна, грунд за стени, изолация;

7. ДФ № 9000000090/13.05.2016г на стойност 9 933, 62 лв., от които ДО - 8 278, 02 лв. и ДДС - 1 655, 60 лв. с предмет цимент сив, циментова шпакловка, боя латексова, грунд за стени, сатен гипс, мазилка гипсова, крепежни елементи, лента стъклофибърна;

8. ДФ № 9000000093/16.05.2016г на стойност 30 449, 76 лв., от които ДО - 25 374, 80 лв. и ДДС - 5 074, 96 лв. с предмет боя латексова, шпакловка финна, грунд за стени, цимент;

9. ДФ № ••••••••••/17.05.2016г на стойност 47 427, 60 лв., от които ДО - 39 523, 00 лв. и ДДС - 7 904, 60 лв. с предмет креп. елементи, циментова шпакловка, цимент, лента стъклофибърна, боя латексова-цвят, боя латексовабаза, шпакловка фина, гипсофикс, мазилка гипсова, боя латексова- бяла;

10. ДФ № 9000000097/18.05.2016г на стойност 9 921, 00 лв., от които ДО - 8 267, 50 лв. и ДДС - 1 653, 50 лв. с предмет боя латексова, сатен гипс, фина шпакловка;

11. ДФ № 9000000101/19.05.2016г на стойност 22 809, 92 лв., от които ДО - 19 008, 27 лв. и ДДС - 3 801, 65 лв. с предмет сатен гипс, цим. шпакловка, крепежни елементи, фина шпакловка, мазилка гипсова, цимент, боя латексова- база;

12. ДФ № 9000000104/20.05.2016г на стойност 9 888, 47 лв., от които ДО - 8 240, 39 лв. и ДДС - 1 648, 08 лв. с предмет грунд, гипсофикс, циментова шпакловка, шпакловка фина, лента стъклофибърна, лента стъклофазерна, крепежни елементи, цимент сив, боя латексова-база, сатен гипс, боя латексова- цвят;

13. ДФ № 9000000107/25.05.2016г на стойност 30 500, 88 лв., от които ДО - 25 417, 40 лв. и ДДС - 5 083, 48 лв. с предмет шпакловка финна, гипсова мазилка, цимент сив, крепежни елементи;

14. ДФ № 9000000111/26.05.2016г на стойност 34 128, 50 лв., от които ДО - 28 440, 42 лв. и ДДС - 5 688, 08 лв. с предмет фина шпакловка, мазилка гипсова, цимент, лента стъклофибърна, боя латексова-бяла, сатен гипс, грунд за стени;

15. ДФ № 9000000112/30.05.2016г на стойност 46 021, 92 лв., от които ДО - 38 351, 60 лв. и ДДС - 7 670, 32 лв. с предмет гипсофикс, боя латексовацвят, мазилка гипсова, цимент сив, лента стъклофибърна, боя латексова-база и 16. ДФ № 9000000117/31.05.2016г на стойност 9 377, 40 лв., от които ДО - 7 814, 50 лв. и ДДС - 1 562, 90 лв. с предмет цимент, сатен гипс, цим. шпакловка, шпакловка фина, кр.елементи, боя латексова-цвят, /спр. т.7, л. 151- 182 от ДП, т.9, л.24-55 от ДП/.

Като доставчик по всички описани фактури било посочено дружеството „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД, а като получател на стоките - вписано „Лего енд Билд“ ЕООД. За да се придаде достоверен вид на фактурите, към тях били съставени и протоколи за приемане и предаване на стоките, съдържанието на които не отговаряло на обективната действителност. Впоследствие „Лего енд Билд“ ЕООД осъществил доставки на строителни материали към „Планета инвестмънт груп“ АД, които материали били използвани в строително монтажни дейности в к.к. Слънчев бряг.

Като управител на „Ви енд Джи БГ“ ЕООД подс. К., използвал услугите на свид. М. П.С.В. – счетоводител по професия, на която същият предоставил всички гореописани фактури, за да бъдат включени в дневника за продажби на дружеството и в справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за м.май 2016г. На основата на представените й фактури, свидетелката изготвила изискуемите по ЗДДС вторични счетоводни документи и ги подала в ТД на НАП София с КЕП на подс. Г. К.. Всички 16 фактури впоследствие подс. К. предал на подс. Г., за да бъдат използвани от последния при воденето на счетоводството на „Лего енд билд“ ЕООД за м.май 2016г.

Със съзнанието, че процесните 16 фактури, с посочени в тях доставки на строителни материали от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД, не отразяват реално осъществени сделки, подс. Г. лично представил същите на служител в счетоводната къща „Ай Еф Джи консулт“ ЕООД за отразяването им в дневника за покупки и справката декларация по ЗДДС. Счетоводител, работещ в счетоводната къща /неустановен по делото/, вписал фактурите в дневника за покупки на „Лего енд билд“ ЕООД за данъчен период м.май 2016г. След изготвянето на всички счетоводни документи за данъчен период м.май 2016г. - дневниците за покупки и продажби, и справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за „Лего енд билд“ ЕООД, служителят ги подал с КЕП на „Ай Еф Джи консулт“ ЕООД в ТД на НАП Бургас, където били приети с вх.№ 02002294750 на 10.06.2016г. /спр. т.5, л.59 от ДП/. По този начин фактурите с невярно съдържание били използвани пред органите по приходите. С подадената справка-декларация по чл.125 от ЗДДС пред ТД на НАП Бургас „Лего енд билд“ ЕООД приспаднало данъчен кредит в размер на 61 043, 98 лева и декларирало ДДС за възстановяване от бюджета 648, 45лв., отразявайки данъчна основа на получените доставки и внос с право на пълен данъчен кредит (покупки) в размер 319 076, 33 лв. и ДДС за тези доставки (покупки) в размер на 63 815, 26лв.

Осъществявайки дейност по продажба на строителни материали с неизвестен произход на други дружество, регистрирани по ЗДДС, „Лего енд билд“ ЕООД продължавало да се нуждае от данъчни фактури, издадени от данъчно регистрирана фирма, за да намали задълженията си по внасяне на ДДС към фиска. За целта от страна на подс. Г. били предприети следващи действия за осигуряване на първични счетоводни документи /фактури/, отразяващи фиктивни сделки със строителни материали, които да ползва за отчитане дейността на дружеството за данъчен период – м. юни 2016г.

Такова дружество било „Лотос - 7 МЧ“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала - свид.П. Б., с нотариално заверено пълномощно от 01.07.2016г. упълномощил подс.К. да извършва всякакви правни и фактически действия от името на търговското дружество. След тази дата и преди 14.07.2016г., неустановено по делото лице изготвило следните фактури от името на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД, а именно:

1. ДФ № 1000000001/02.06.2016г на стойност 36 789, 60 лв., от които ДО - 30 658, 00 лв. и ДДС - 6 131, 60 лв. с предмет стандартен гипсокартон, плоскости за звукоизолация, спец.минерална вата, боя интериорна;

2. ДФ № 1000000004/06.06.2016г на стойност 16 147, 92 лв., от които ДО - 13 456, 60 лв. и ДДС - 2 691, 32 лв. с предмет стъклена вата, самонарезни винтове, грунд;

3. ДФ № 1000000006/08.06.2016г на стойност 45 036, 36 лв., от които ДО - 37 530, 30 лв. и ДДС - 7 506, 06 лв. с предмет латекс дишашт, латекс-цвят, латекс-екстрапокривен, фасадна боя, грунд, стандартен гипсокартон, фибран;

4. ДФ № 1000000007/09.06.2016г на стойност 22 554, 42 лв., от които ДО - 18 795, 35 лв. и ДДС - 3 759, 07 лв. с предмет фасадна боя, лепило, стандартен гипсокартон, пожарозащитен гипсокартон, стъклена минерална вата;

5. ДФ № 1000000009/13.06.2016г на стойност 43 414, 80 лв., от които ДО - 36 179, 00 лв. и ДДС - 7 235, 80 лв. с предмет самонарезни винтове, спец.минерална вата, пожарозащитен гипсокартон, плоскости за звукоизолация;

6. ДФ № 1000000011/14.06.2016г на стойност 34 778, 58 лв., от които ДО - 28 982, 15 лв. и ДДС - 5 796, 43 лв. с предмет гипсокартон, фасадна бояцвят, фибран, грунд, боя интериорна, пожарозащитен гипсокартон;

7. ДФ № 1000000013/17.06.2016г на стойност 49 842, 32 лв., от които ДО - 41 535, 27 лв. и ДДС - 8 307, 05 лв. с предмет самонарезни винтове, грунд за стени, интериорна боя, фибран, фасадна боя, спец.минерална вата, плоскости за звукоизолация;

8. ДФ № 1000000015/21.06.2016г на стойност 32 046, 00 лв., от които ДО - 26 705, 00 лв. и ДДС - 5 341, 00 лв. с предмет гипсокартон, фибран, лепило, стъклена минерална вата и 9. ДФ № 1000000016/23.06.2016г на стойност 29 173, 38 лв., от които ДО - 24 311, 15 лв. и ДДС - 4 862, 23 лв. с предмет гипсокартон, минерална вата /спр. т.9, л. 75 -92 от ДП/.

Като доставчик по всички фактури било посочено дружеството „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД, а като получател на стоките - вписано „Лего енд билд“ ЕООД. Към фактурите били изготвени и протоколи за предаване на стоките, каквито фактически действия реално не били извършвани, доколкото фактурираните стоки в действителност не били предавани на „Лего енд билд“ ЕООД. Впоследствие „Лего енд Билд“ ЕООД осъществил доставки на строителни материали към „Планета инвестмънт груп“ АД, които материали били използвани в строително монтажни дейности в к.к. Слънчев бряг.

Цитираните по-горе 9 бр. фактури подс. К. предоставил на свид. М. П.С.В., която ги включила в изготвения от нея дневник за продажбите на „Лотос - 7 МЧ“ ЕООД. Този документ, заедно с дневника за покупките и справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за м.юни 2016г., свид. С. подала в ТД на НАП Варна - на 14.07.2016г., като за целта същата използвала КЕП на Г. К. от името на „Лотос - 7 МЧ“ ЕООД /спр. т.11, л.11 от ДП/.

Всички 9 на брой фактури подс. К. отново предоставил на подс. Г., който, съзнавайки, че се касае за счетоводни документи, които не отразяват реално осъществени сделки, ги предал лично на служител в счетоводна къща „Ай Еф Джи консулт“ ЕООД, който от своя страна ги вписал в дневника за покупки на „Лего енд билд“ ЕООД за данъчен период м.юни 2016г. След изготвянето на дневника за покупки и дневника за продажби, данните от тези дневници били въведени от съответния счетоводител и в справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за „Лего енд билд“ ЕООД за данъчен период м.юни 2016г. Документите били изпратени по електронен път в ТД на НАП Бургас - с КЕП на „Ай Еф Джи консулт“ ЕООД, като същите били заведени с вх.№ 02002318350 от 14.07.2016г. / спр. т.5, л.58 от ДП/. С подаване от счетоводната фирма пред ТД на НАП на справката-декларация по чл.125 от ЗДДС и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период – м. юни 2016г., „Лего енд билд“ ЕООД приспаднало данъчен кредит в размер на 51 630, 56 лева и декларирало ДДС за внасяне 8980, 44 лв., отразявайки данъчна основа на получените доставки и внос с право на пълен данъчен кредит (покупки) в размер в размер на 267 596, 56 лв. и ДДС за тези доставки (покупки) в размер на 53 519, 30 лв.

На 19.07.2016г. „Лего енд билд“ ЕООД сключило договор /ДП, т.7, л.85- 86/ с „Хотелски комплекс Монтесито“ ЕАД за доставка на строителни материали на обща стойност 198 000 лева, съгласно приложението към договора /спр. т.7, л.85-87 от ДП/. Срокът на доставка по договор бил до 31.08.2016г., а плащането било уговорено да се извърши по банков път до 30.09.2016г. Съгласно т.2 от договора транспортът по доставката следвало да бъде за сметка на Изпълнителя - „Лего енд билд“ ЕООД.

През месец юли 2016г. от името на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД към „Лего енд билд“ ЕООД били издадени 8 /осем/ фактури за доставка на материали, както следва:

1. ДФ № 2000000003/07.07.2016г на стойност 48 338, 14 лв., от които ДО - 40 281, 78 лв. и ДДС - 8 056, 36 лв. с предмет стъклена вата, спец.минерална вата, латекс, грунд, гипсокартон, гипсови плоскости;

2. ДФ № 2000000006/12.07.2016г на стойност 50 043, 36 лв., от които ДО - 41 702, 80 лв. и ДДС - 8 340, 56 лв. с предмет гипсокартон, стъклена вата, фасадни топлоизолационни плочи;

3. ДФ № 2000000008/14.07.2016г на стойност 31 745, 21 лв., от които ДО - 26 454, 34 лв. и ДДС - 5 290, 87 лв. с предмет латек-бял, латексцвят, лепило, изолация, мин. Вата, шпакловъчна смес;

4. ДФ № 2000000011/18.07.2016г на стойност 50 139, 36 лв., от които ДО - 41 782, 80 лв. и ДДС - 8 356, 56 лв. с предмет гипсови плоскости, стъклена вата;

5. ДФ № 2000000014/21.07.2016г на стойност 37 644, 44 лв., от които ДО - 31 370, 37 лв. и ДДС 6 274, 07 лв. с предмет фасадна боя, фасадни плочи, шпакловъчва смес;

6. ДФ № 2000000016/25.07.2016г на стойност 28 942, 14 лв., от които ДО - 24 118, 45 лв. и ДДС - 4 823, 69 лв. с предмет минерална вата, хоросан, стъклена вата;

7. ДФ № 2000000017/27.07.2016г на стойност 29 441, 88 лв., от които ДО - 24 534, 90 лв. и ДДС - 4 906, 98 лв. с предмет минерална мазилка, стъклена вата, минерална вата 8. ДФ № 2000000018/29.07.2016г на стойност 37 899, 14 лв., от които ДО - 31 582, 62 лв. и ДДС - 6 316, 52 лв. с предмет фасадни плочи, фасадна боя / спр. т.9, л.59-74 от ДП/.

Доставчик по всички фактури било дружеството „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД, а като получател на стоките било вписано „Лего енд билд“ ЕООД. Към фактурите били изготвени и приемо-предавателни протоколи, които не отразявали действителното фактическо положение, предвид че реални доставки на фактурираните стоки не се осъществявали между двете дружества. Впоследствие „Лего енд Билд“ ЕООД осъществил доставки на строителни материали към „Хотелски комплекс Монтесито“ ЕАД, като същите били използвани в строително монтажни дейности в к.к. Слънчев бряг.

Изброените по-горе осем първични счетоводни документа - данъчни фактури, удостоверяващи нереални сделки, подс. К. предоставил на свид. М. П.С.В., която ги отразила в дневника за продажби на „Лотос - 7 МЧ“ ЕООД, и след попълване на дневника за покупки и справката-декларация по чл.125 от ЗДДС - за м.юли 2016г., на 13.08.2016г. ги подала по електронен път ТД на НАП – Варна, ползвайки КЕП на подс. К. за „Лотос - 7 МЧ“ ЕООД /спр. т.11, л.11 от ДП/.

Инкриминираните осем броя фактури подс. К. отново предоставил на подс. Г., който от своя страна ги предал лично в обслужващата представляваното от него дружество счетоводна къща -„Ай Еф Джи консулт“ ЕООД с управител С.П.П.. Служител от посочената счетоводна къща описал фактурите в дневника за покупки на „Лего енд билд“ ЕООД за данъчен период м.юли 2016г. След изготвяне на счетоводните регистри по чл. 124 от ЗДДС и справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за „Лего енд билд“ ЕООД за данъчен период м.юли 2016г., счетоводител от фирмата подал по електронен път същите в ТД на НАП Бургас / с КЕП на „Ай Еф Джи консулт“ ЕООД/, където били заведени с вх..№ 02002334364 от 15.08.2016г. / спр. т.5, л.57 от ДП/. С подаването на справката - декларация по чл.125 от ЗДДС пред ТД на НАП за данъчен период – м. юли 2016г. „Лего енд Билд“ ЕООД приспаднало данъчен кредит в размер на 52 365, 61 лв. и декларирало ДДС за възстановяване от бюджета 28 226, 88 лв., отразявайки данъчна основа на получените доставки и внос с право на пълен данъчен кредит (покупки) в размер на 261 828, 06 лв. и ДДС за тези доставки (покупки) в размер на 52 365, 61 лв.

Със заповед за възлагане на ревизия от 26.09.2016г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД НАП - гр.Бургас, изменена със заповеди от 05.12.2016г., 28.12.2016г. и от 02.02.2017г., на „Лего енд Билд“ ЕООД гр. Несебър, ЕИК... била извършена ревизия, която обхващала задължения на дружеството по ЗДДС за периода от 01.05.2016 г. - 31.08.2016 г. Ревизионното производство финализирало със съставяне на Ревизионен доклад № Р-02000216006607-092- 001/17.03.2018г. /спр. т. 7, л. 26- 47 от ДП/ и издаване на Ревизионен акт № Р- 02000216006607-091 -001/17.05.2017г. /спр. т. 7, л. 289-294 от ДП/. След обжалване от дружеството на издадения ревизионен акт, с решение №197/10.08.2017г. на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас, същият бил потвърден в частта, в която са определени дължимите от „Лего енд Билд“ ЕООД, ЕИК... задължения за данъци - ДДС за данъчен период м.август 2016г. в размер на 31 981, 40 лева и лихва – 2 176, 69 лв., като актът е бил отменен в частта относно установените като дължими от дружеството задължения за данъци – ДДС за данъчни периоди – м. май 2016г., м.юни 2016г. и м. юли 2016г. Преписката била върната на органа по приходите със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт, обхващащ съответните ревизирани периоди, след пълно и обективно изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за определяне на дължимия от дружеството ДДС /спр. т.8, л.4-16 от ДП/.

Със заповед за възлагане на ревизия от 14.08.2017г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД НАП - гр.Бургас, изменена със заповеди от 24.10.2017г., 23.11.2017г. и от 13.12.2017г., на „Лего енд Билд“ ЕООД гр. Несебър, ЕИК... била извършена втора ревизия, която обхващала задължения на дружеството по ЗДДС за периода от 01.05.2016 г. - 31.07.2016 г. С оглед предметния обхват на извършената ревизия в хода на същата били извършени насрещни проверки на доставчиците на „Лего енд Билд“ ЕООД – дружествата „Ви енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос - 7 МЧ“ ЕООД, като са събирани доказателства и е изследван въпросът за реалността на документираните доставки, по които ревизираното лице е упражнило правото си на данъчен кредит. Проверката по правилното прилагане на разпоредбите на ЗДДС приключила със съставяне на Ревизионен доклад № Р-02000217005315-092- 001/19.02.2018г. /спр. т. 8, л. 32-53 от ДП/ и издаване на Ревизионен акт № Р-02000217005315- 091- 001/20.03.2018г. за установени задължения на „Лего енд Билд“ ЕООД гр. Несебър, ЕИК... по ЗДДС - недеклариран за внасяне данък добавена стойност и лихви за просрочие, общо в размер на 168 740, 04 лв., в т.ч. и лихви за просрочие за данъчните периоди: м.май, м. юни и м.юли 2016г., произтичащи от отказан данъчен кредит на основание чл. 6 и чл.68, ал.1, т.1 и чл.69. ал.1, т.1, във 11 връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС по фактури за доставка на строителни материали, издадени от доставчиците „Ви енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос - 7 МЧ“ ЕООД /спр. т. 8, л. 17-25 от ДП/.

Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която не се различава съществено от очертаната такава в мотивите на атакувания първоинстанционен акт, намира своята категорична подкрепа в доказателствата, приобщени по делото, а именно: частично от обясненията на подс. Г. в качеството му на обвиняем от ДП, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1 т.4 от НПК, частично от обясненията на подс. К. пред първостепенния съд /НОХД, т.2, л.420 гръб-422/, от показанията на свидетелите С.П.П. /НОХД, т.1, л.264/, М.Б.Ч. /НОХД, т.1, л.262/, П.Ж.Б. пред първоинстанционния съд и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК /НОХД, т.1, л.212-213 и ДП, т.11, стр.157-159/, Я.Л. от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК /ДП, т.11, стр.178/, Т.К. С.а /НОХД, т.1, л.213гръб-214/, А.Е.Т. /НОХД, т.1, л.214/, М. П.С.В. пред първоинстанционния съд и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК /НОХД, т.1, л.265 и ДП, т.12, стр.237-238/, В.И. М. /НОХД, т.1, л.311-314/, И.Д.А. пред първоинстанционния съд и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК /НОХД, т.1, л.263 и ДП, т.12, стр.202-203/, Р.И.К. /НОХД, т.1, л.266/, В.Г.В. /НОХД, т.1, л.266гръб/, В. Н. А. /НОХД, т.1, л.351гръб-352/, Н.К.С. /НОХД, т.1, л.310/, А.И.С. от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК / ДП, т.14, стр.100/, А.И.Р. от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК /ДП, т.14, стр.90/, П.Г.П. пред първоинстанционния съд и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК /НОХД, т.1, л.312 гръб-313 и ДП, т.14, стр.169-170/, Д.П.Л. от ДП, прочетени по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 и т.5 от НПК /ДП, т.14, стр.117/, К.Г.К. от ДП, прочетени по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 и т.5 от НПК /ДП, т.14, стр.149/, Р.Я.Р. от ДП, прочетени по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 и т.5 от НПК /ДП, т.14, стр.159/, М.П.Х. пред първоинстанционния съд и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК /НОХД, т.1, л.267 и ДП, т.14, стр.101-102/, Н.С.С. /НОХД, т.1, л.313гръб/, Н.С.И. от ДП, прочетени по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК /ДП, т.14, стр.192/, Г. К.А. от ДП, прочетени по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК /ДП, т.14, стр.252-253/, С.Д.Д. /НОХД, т.1, л.214гръб-215/, Т.С.Н. от ДП, прочетени по чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 от НПК /ДП, т.14, стр.323-324/, частично от показанията наП.а К. Х. пред първоинстанционния съд и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК /НОХД, т.1, л.314-315 и ДП, т.11, стр.215-217/, както и от заключението на изготвената в ДП съдебно-счетоводна експертиза /ДП, том 1, лист 115 - 163/ и от следните писмени доказателства: Дневник-покупки на фирма „Лего енд Билд“ ЕООД за период м.май 2016г., м.юни 2016г., м.юли 2016 и Справка-декларация за ДДС на същата фирма за същите периоди /ДП, т.5, л.52-59/; от справка от „Слатина Къра“ АД /ДП, том 14, лист 5/, от справка от „Автосервиз Европа“ ЕООД /ДП, т.14, л.16/, от приложените копия на фактури с протоколи, които са с издател „Ви енд джи БГ“ ЕООД /т.7, л. 151- 182/ и „Лотос 7 МЧ“ЕООД /ДП, т.7, л. 186-219/, от договор за доставка на строителни материали от 01.05.2016г. между „Планета инвестмънт груп“АД и „Лего енд билд“ЕООД /ДП т.7, л.220- 222/, от договор за доставка на строителни материали от 19.07.2016г. между „Хотелски комплекс Монтесито“ЕАД и „Лего енд билд“ ЕООД /ДП, т.7, л.85-87/, от констативен приемо-предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 01.05.2016г. между „Лего енд билд“ ЕООД и „Ви енд джи БГ“ ЕООД /ДП, т.7, л. 135-136/, от договор за доставка от 03.05.2016г. между „Ви енд джи БГ“ ЕООД и „Лего енд билд“ ЕООД /ДП, т.7, л. 183/, от констативен приемопредавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене от 06.06.2016г. между „Лего енд билд“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД /ДП, т.7, 137-138/, от Ревизионен доклад № Р-02000217005315-092-001/19.02.2018г. /ДП, т.8, л.32-56/ и Ревизионен акт № Р-02000217005315-091-001/20.03.2018г. /ДП, т.8, л.17-31/.

Обсъждайки наличната по делото доказателствена съвкупност, въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Бургас относно несъмнената установеност на всички значими за правилното решаване на казуса обстоятелства, съгласно фактическото им описание по-горе, на основата на които следва да бъде решен въпросът за наказателната отговорност на подсъдимите Г. и К.. Внимателната проверка върху дейността на първостепенния съд по събиране, анализ и оценка на доказателствата по делото, не установи пороци от гледна точка изискванията, регламентирани в чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Мотивите към присъдата са съобразени с изискванията на закона, като от тях е видно какви факти е приел за установени първостепенният съд и въз основа на какви доказателства. ОС- Бургас е изградил фактическите си изводи на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, които е подложил на прецизен и задълбочен анализ. Ясно и аргументирано е посочил на кои доказателства дава вяра и какви са съображенията му в тази насока. Направеният обстоен анализ и съпоставка на всички гласни и писмени доказателствени източници, както и на заключението на изготвената по делото счетоводната експертиза, отговарят напълно на процесуалните изисквания, регламентирани в НПК. В мотивите на обжалваната присъда съдът е дал отговор и на възраженията, повдигнати от защитата, като липсват такива, които да са оставени без коментар.

Направените с жалбата оплаквания за необоснованост на присъдата и допуснати нарушения на процесуалния закон, довели до неправилно приложение на закона, са неоснователни. Основна част от тях са насочени срещу процесуалната дейност на съда във връзка с проверката и оценката на наличните по делото доказателства, като се твърди игнориране на оправдателни доказателства, имащо за последица неправилното ангажиране на наказателната отговорност на двамата подсъдими за несъставомерно от обективна и субективна страна деяние. Акцентира се, че по делото не е установена фиктивността на сключените сделки, а също и факта на съгласуваност в действията на подсъдимите към постигане на престъпния резултат, поради което осъждането на всеки от тях почива на предположения.

Формирайки изводите си по фактите, първостепенният съд правилно е ценил заключението на изготвената от вещото лице Д.Т. в ДП и изслушана в съдебно заседание счетоводна експертиза /спр. том 1, лист 115 – 163 от ДП/. Анализирайки процесните фактури за покупки от „Лего енд Билд“ ЕООД – общо тридесет и три на брой, от които 16 – издадени от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и 17 - издадени от „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, вещото лице е направило констатация, че се касае за документирани доставки на обща стойност 816 933, 37 лева без ДДС, по голяма част от които са отчетени като продажби към „Планета Инвестмънт Груп“АД – 461 578, 42 без ДДС и „Хотелски Комплекс Монтесито“ ЕАД – 197 779, 79 лева без ДДС /строителни материали на обща стойност 659, 358, 21 лева без ДДС/. Фактурите според експертизата са били включени в дневниците за покупки по ЗДДС на „Лего енд Билд“ ЕООД за съответните данъчни периоди – м. май, м. юни и м. юли 2016г. и участват в резултата по месечните справки – декларации, както следва:

-За периода 01.05.2016г. до 31.05.2016г. за „Лего енд Билд“ ЕООД гр.

Несебър, ЕИК: ..., е подадена справка-декларация по ЗДДС /по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ от упълномощено лице С.П.П./ в ТД на НАП Бургас с Вх. № 02002294750/10.06.2016г. ведно с придружаващите отчетни регистри- дневник за покупки и дневник за продажби, с отразени в тях 16 броя фактури, издадени от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД /спр. т. 5, л. 55, л. 59 от ДП/. Деклариран е ДДС за възстановяване в размер на 648, 45 лв., като са декларирани данъчна основа на продажби 315 834, 07лв. и начислен ДДС за тях - 63 166, 81 лв. и данъчна основа на покупки с право на пълен данъчен кредит 319 076, 33 лв. и ДДС за тях- 63 815, 26 лв.

• За периода 01.06.2016г. до 30.06.2016г. за „Лего енд Билд“ ЕООД гр.

Несебър, ЕИК: ..., е подадена справка-декларация по ЗДДС /по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ от упълномощено лице С.П.П./ в ТД на НАП Бургас с Вх. № 02002318350/14.07.2016г. ведно с придружаващите отчетни регистри- дневник за покупки и дневник за продажби, с отразени в тях 9 броя фактури, издадени от „Лотос 7 МЧ“ ЕООД /спр.т. 5, л. 53, 54 и 58 от ДП/. Деклариран е ДДС за внасяне в размер на 8 980, 44 лв., като са декларирани данъчна основа на продажби 312 498, 72 лв. и начислен ДДС за тях - 62 499, 74лв. и данъчна основа на покупки с право на пълен данъчен кредит 267 596, 56 лв. и ДДС за тях - 53 519, 30 лв.

• За периода 01.07.2016 г до 31.07.2016г. за „Лего енд Билд“ ЕООД гр.

Несебър, ЕИК: ..., е подадена справка-декларация по ЗДДС /по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ от упълномощено лице С.П.П./ в ТД на НАП Бургас с Вх. № 02002334364/15.08.2016г. ведно с придружаващите отчетни регистри- дневник за покупки и дневник за продажби, с отразени в тях 8 броя фактури, издадени от „Лотос 7 МЧ“ ЕООД /спр. т. 5, л. 52, 57 от ДП/. Деклариран е ДДС за възстановяване в размер на 28 226, 88 лв., като са декларирани данъчна основа на продажби 120 693, 65 лв. и начислен ДДС за тях - 24 138, 73лв. и данъчна основа на покупки с право на пълен данъчен кредит 261 828, 06 лв. и ДДС за тях- 52 365, 61 лв.

Сравнявайки фактурите, по които са документирани доставки от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД към „Лего енд Билд“ ЕООД и от последното дружество към „Планета Инвестмънт Груп“АД и „Хотелски Комплекс Монтесито“ ЕАД, експертът е констатирал съвпадение на видовете стоки и тяхното количество, като е отбелязал, че „Лего енд Билд“ ЕООД е придобило стоки на обща стойност 816 933, 37лв. без ДДС, от които е отчел продажби към посочените по-горе две дружество общо на стойност 659 285, 21 лв. без ДДС.

На база данните за хронологията на покупките и продажбите експертизата е установила, че по три от фактурите /описани в заключението/, с които са отчетени продажби от „Лего енд Билд“ ЕООД към „Планета Инвестмънт Груп“АД, са продадени стоки в количества, по-големи, отколкото дружеството е разполагало към датата на съответната продажба.

Несъответствие е установено и между датите на фактурите, по които е документирана доставка от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД към „Лего енд Билд“ ЕООД и представените протоколи за приемане на стоките и отговорното им пазене, отразяващи дати, предшестващи датата на получаване на стоките. Горните констатации според вещото лице пречат да се направи заключение, че стоките, описани по фактурите за доставка на строителни материали от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД към „Лего енд Билд“ ЕООД, са същите, които впоследствие са продадени на „Планета Инвестмънт Груп“АД и „Хотелски Комплекс Монтесито“ ЕАД.

Видно по-нататък от отговора на въпрос №3 от експертизата, при обсъждане на счетоводните записвания на „Лего енд Билд“ ЕООД, вещото лице е установило, че закупените материали от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД са заведени /осчетоводени по с/ка 304 „Стоки“ по доставната им стойност, която в конкретния случай е единствено покупната цена, без съпътстващи разходи по доставката, тъй като липсва отчитане на извършени по доставката разходи /превоз, товаро-разтоварване/, като датата на осчетоводяване съответства на датата на издаване на всяка една фактура. По дебита на с/ка 304 според експертизата са осчетоводени стоки на обща стойност 816 933, 37лв. Изписването на стоките експертът сочи, че не е съобразно датите на продажбите към „Планета Инвестмънт Груп“АД и „Хотелски Комплекс Монтесито“ ЕАД, тъй като цялата стойност от 816 033, 37лв. е изписана с една счетоводна операция от 31.12.2016г., като е кредитирана сметка 304 срещу дебита на сметка 702.

Проследяване експертизата е направила и на разплащанията между доставчиците по фактурите - „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД и получателя на стоките - „Лего енд Билд“ ЕООД - по банков път и по каса. При този експертен анализ е направено заключение, че само за една от процесните фактури може да се приеме наличие на плащане по банков път, а именно - плащане по фактура №117/31.05.2016г. с издател „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и получател „Лего енд Билд“ ЕООД по сметка на „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД в Инвестбанк АД – сума от 9 150, 00 лева, явяваща се обаче по-малка от отразената такава във фактурата – 9, 377, 40 лева. За сумата е установено, че на същата дата е изтеглена от сметката на подс. Г. К. /т.4 от експертизата/.

Идентифициран от вещото лице е и превод от 17.08.2016г. по банковата сметка на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД в Сибанк ЕАД на сума в размер на 8 830, 00 лева, за която обаче се сочи в експертизата, че не е възможно да се установи дали касае процесните фактури, тъй като при внасянето й на каса не е посочен номер на фактура, а не са налице други банкови документи, които да позволят преценка за основанието на превода. Освен това, вещото лице е отчело, че въпросната сума не е преведена от банкова сметка на „Лего енд Билд“ ЕООД, както и че не са налице данни нито за лицето, което е внесло сумата, нито за лицето, което е изтеглило на същата дата сума от 8 840, 00 лева.

При изследване на въпроса дали са налице плащания по каса /в брой/ между трите дружества, експертизата, след като е установила, че „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД е имало регистриран един ЕКАФП с №ФУ IS015310 и № на ФП 12018580 за търговия на едро с части и принадлежности за автомобили и мотоциклети в гр.София, ул.“..., за обект офис №11Б, с дистанционна връзка със сървър на НАП от 22.10.2015г., е направила констатация, че от това фискално устройство за м. май 2016г. няма регистрирани продажби в брой.

Констатирано е по-нататък, че от процесните 33 броя фактури, с които са отчетени доставки към „Лего енд Билд“ ЕООД, само 9 са с прикрепени към тях касови бонове /всички към фактури с доставчик „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД/, като всички касови бонове датират от 07.06.2016г., издадени са с интервал от 1-3 минути от ЕКАФП с №ФУ IS015310 и № на ФП 12018580, и са за сума общо 88 936, 63 лева. За посочената сума е установено, че е осчетоводена по кредита на сметка 501 „Каса в лева“, данни за което са изведени от приложения Дневник на сметка 4011 „Доставчици в лева“ за 2016г. / спр. т.9, л.225-232 от ДП/.

Анализирайки горните данни във връзка със счетоводните записвания на „Лего енд Билд“ ЕООД, разкриващи, че разход на касата е осчетоводен не на 07.06.2016г., както е изписано в копията на касовите бонове, а на дати, съответстващи на датата на съставяне на фактурите /всички от м. май 2016г./, както и че като разход на касата са осчетоводени и други три суми, без да е отразено за кой доставчик се отнасят, вещото лице е застъпило становище, че тези суми не могат да се разглеждат като разплащане с „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД или „Лотос 7 МЧ“ ЕООД. До този извод експертът е достигнал и при отчитане на обстоятелството, че „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД не е отчело приходи в НАП, независимо че регистрираният от него ЕКАФП с №ФУ IS015310 и № на ФП 12018580, е с дистанционна връзка със сървър на НАП от 22.10.2015г. В заключение е ангажиран извод, че реално разплащане между „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД като доставчик и „Лего енд Билд“ ЕООД като получател на доставките по обсъжданите 9 брой фактури, с прикрепени към тях касови бонове за суми на обща стойност 88 936, 63 лева, не може да се приеме, че е налице/ т.5 от експертизата/.

При обследване документалната обоснованост на процесните доставки на строителни материали /отразени в инкриминираните 33 броя фактури/, с описване на които в счетоводните регистри по чл. 124 от ЗДДС и справката декларация по чл. 125 от ЗДДС, „Лего енд Билд“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, вещото лице е представило подробни данни за съпътстващите фактурите документи, които е анализирало съобразно съдържащата се в тях информация. В експертното заключение са изведени също така констатации относно отсъствието на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на дружествата доставчици - „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, както и на дружеството, посоченото по фактурите като получател на стоките - „Лего енд Билд“ ЕООД, които констатации стоят в пълна кореспонденция с материалите по делото и се явяват значими такива при решаване на основния въпрос по делото – налице ли са реално извършени доставки на стоки и съответно възникнало ли е данъчно събитие между управляваното и представлявано от подс. Г. дружество - „Лего енд Билд“ ЕООД и неговите доставчици „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, даващо основание за издаване на фактурите, по които „Лего енд Билд“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.май, м. юни и м. юли 2016г.

При обсъждане на цитираното по-горе експертно заключение, съдът основателно е достигнал до извод, че съдържимото в него като изследвани данни и анализ на изведената информация, свидетелстват за яснота, пълнота и обоснованост. Вещото лице е посочило източниците на своите изводи и механизма, по който е приело, че е ощетен фискът, чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит. При изслушване на експертизата в съдебно заседание експертът е потвърдил, че за изготвяне на експертизата са ползвани всички налични по делото доказателства, като е изчерпана възможността за събиране на значима за решаване на поставените задачи информация.

Възражението, направено от защитата за непълнота и необоснованост на експертното заключение поради отсъствие на отговор в същото на въпроси, имащи съществен означение за изясняване на релевантните по делото обстоятелства, както и поради застъпени в него правни, вместо експертни изводи, въззивният съд намира за неоснователно. Такова възражение, послужило като аргумент да бъде поискано назначаване по делото на повторна счетоводна експертиза, разширена с нови задачи към вещото лице /каквото искане бе отправено и до въззивния съд/, защитникът Н. е направила и пред окръжния съд, който напълно основателно го е отхвърлил. Аргументирайки отказа си да допусне исканата експертиза, съдът правилно е отбелязал, че въпросите, чието изясняване се претендира /обективирани в нарочна писмена молба - спр. т.1, л.371-372 от нохд №264/21г. на БОС/, имат своя отговор в изготвената по делото експертиза, като същите са били предмет на обсъждане /изведени като констатации/ в точки 1, 2, 3, 4, 5 и 9 от аналитичната част на заключението. Съобразявайки предметния обхват на обвинението срещу двамата подсъдими, съдът коректно е посочил също, че искането за изясняване на въпроса дали процесните фактурирани стоки са били предмет на последващи облагаеми доставки, няма отношение към разследвания казус. Твърдението от друга страна, че вещото лице си е позволило да изложи в заключението си правни изводи – относно невъзможността стоки, които реално не са придобити, да се оставят на отговорно пазене, както и относно фиктивността на процесните сделки /в отговор на конкретно формулиран от разследващия орган въпрос/, също не се явява основание за съмнение в експертните му познания по въпросите от компетентността му, съответно и не налага ревизиране на експертизата. Известно е, че експертното заключение няма задължителен характер за съда - чл.154, ал.1 от НПК, като в правомощията на последния е да прецени дали да го кредитира изцяло, дали отчасти, или мотивирано да отхвърли неговите изводи, в хипотезата на чл. 154, ал. 2 НПК. В случая, изразеното от вещото лице становище по въпроси, които не са от неговата компетентност, не се установява да е повлияло върху правилността на решението на съда, който е оценявал заключението само в останалите му части, изискващи специалните знания на експерта. При решаване на въпросите с правен характер, сред които и основният такъв относно реалността на фактурираните доставки, инкриминирани по обвинението срещу двамата подсъдими е видно, че първостепенният съд не се е позовал на експертизата, а напротив, изводите му в тази насока са направени на база цялостно изследване на събраните по делото доказателства. В този смисъл преценката на контролирания съд, че не са били налице предпоставките на чл. 153 от НПК за назначаване на повторна или допълнителна счетоводна експертиза, е правилна и законосъобразна, поради което и от страна на последния не е допуснато нарушение на процесуалните правила, както се твърди от защитата.

Изяснявайки фактическите обстоятелства, включени в предметния обхват на обвинението срещу двамата подсъдими, първата инстанция правилно се е доверила на показанията на разпитаните по делото свидетели М.Б.Ч. – първоначален собственик на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, П.Ж.Б. – собственик на капитала на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД към момента на издаване на инкриминираните фактури, Я.Л. /показания от ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК/ – лицето, съдействало на свид. Ч. да прехвърли „Лотос 7 МЧ“ ЕООД на свид. Б., П.а К. Х. – работила в един офис с подс.К. и приятелката му – свид. В.ия М., Т.К. С.а – счетоводител на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД преди издаването на процесните фактури и А.Е.Т. – счетоводител в „Ей Ем Ди Консултинг“ гр. Варна – извършила счетоводно обслужване на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД преди издаването на процесните фактури.

Показанията на посочените свидетели разкриват обстановката по прехвърляне собствеността на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, след като свид. Ч. – едноличен собственик на капитала на дружеството, е взела решение да закрие фирмата поради трайно неупражняване на дейност със същата. Сведенията, представени от свидетелите Ч., Б. и Ламбев убедително сочат на това, че купувачът на дружествените дялове на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД – свид. Б. е станал само формален негов собственик, за което на последния е заплатено символично възнаграждение. Установяващ се като безработно лице, инвалид, който не разполага с финансови средства, свид. Б. е приел направеното му от неустановено по делото лице предложение фирмата да бъде прехвърлена на негово име, каквато „сделка“ същият признава, че не сключва за първи път. От показанията на този свидетел се установява, че той не е имал никакво отношение към дружеството – нито реално го е управлявал, нито е бил ангажиран с дейност на същото, нито е знаел с какво ще се занимава то, за което и с оглед преследваната цел на лицата, организирали въпросната продажба на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, с нотариално заверено пълномощно от 01.07.2016г. е упълномощил подс. К. да извършва всякакви правни и фактически действия от негово име /спр. т.2, л.88 от ДП/. Подсъдимият К. от своя страна с нотариално заверено на 12.07.2016г. пълномощно преупълномощил свид.П.а Х. с всички предоставени му права /спр. т.13, л.156 -157 от ДП/. Изводът, направен от първата инстанция, че прехвърлянето на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД на свид. Б., е с цел осъществяване на данъчна измама, се извежда и от обстоятелството, за което свидетелства предходният собственик на дружеството – свид.Ч., че за да бъде намерен купувач на фирмата й, е необходимо наличие на регистрация по ДДС. Желаейки да продаде дружеството /дружествените дялове/, свид. Ч. изпълнила това условия, като на 30.11.2015г. същата извършила регистрация по ЗДДС на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД /спр т.11, л.22 от ДП/. Факт е също така, че датата, на която дружеството е било прехвърлено на свид. Б. - 02.06.2016г., съвпада с датата на първата фактура от м. юни - ДФ № 1000000001/02.06.2016г на стойност 36 789, 60 лв., с посочен доставчик на описаните стоки - „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД и получател - „Лего енд билд“ ЕООД / спр. т.9, л.91-92 от ДП/. Останалите осем фактури, датиращи от м. юни - ДФ № 1000000004/06.06.2016г на стойност 16 147, 92 лв.; ДФ № 1000000006/08.06.2016г на стойност 45 036, 36 лв.; ДФ № 1000000007/09.06.2016г на стойност 22 554, 42 лв.; ДФ № 1000000009/13.06.2016г на стойност 43 414, 80 лв.; ДФ № 1000000011/14.06.2016г на стойност 34 778, 58 лв.; ДФ № 1000000013/17.06.2016г на стойност 49 842, 32 лв.; ДФ № 1000000015/21.06.2016г на стойност 32 046, 00 лв. и ДФ № 1000000016/23.06.2016г на стойност 29 173, 38 лв., е видно, че също са с дати, следващи продажбата на дружеството, което е показателно за целта, с която същите са съставени /спр. т.9, л. 75 -90 от ДП/. По делото не е спорно, че няколко години преди продажбата на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, свид. Ч. не е осъществявала дейност чрез него. За този факт свидетелства самата Ч., която сочи също, че именно това е бил поводът да реши да ликвидира дружеството /спр. т.1, л.262 от нохд №264/21г. на БОС, т.11, л.30 от ДП/. Към датата на прехвърлянето му на свид.Б. дружеството също не е извършвало търговска дейност, както и не е разполагало с ресурс за извършване на търговия със строителни материали – не е стопанисвало складови помещения, не е притежавало транспортни средства, нито е имало наети работници. В тази насока съдът правилно е ценил показанията на свидП.а К. Х., дадени в хода на ДП /приобщени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, 2 от НПК/, в които същата съобщава, че са осъществявали търговска дейност от името на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, без да назначават работници / спр. т.11, л.215-217 от ДП/, а също и показанията на свидетелите Таня С.а и Анна Табакова, които свидетелстват, че за краткото време, в което са обслужвали счетоводно „Лотос 7 МЧ“ ЕООД съгласно дадено им от управителя пълномощно /спр. т.11, л.17 от ДП/, без лично да са се срещали с него, са подали нулева ДДС декларация /спр. т.1, л.213-214 от нохд №264/21г. на БОС/.

Правилна оценка съдът е дал и на показанията на свид. М. П.В.С., за която се установява, че към инкриминирания период е водила счетоводството на „Ви енд джи БГ“ ЕООД и на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД. Отчитайки, че при разпита й в хода на съдебното следствие последната е съобщила протИ.речиви данни, както и е заявила липса на спомен относно обстоятелствата, интересуващи процеса – дейността й по изготвяне и подаване в НАП на отчетните регистри и месечните справки декларации по ЗДДС за инкриминирания период, обусловило прочитане на показанията й от ДП при условията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, съдът основателно е приел да кредитира именно тези нейни показания, които се поддържат от свидетелката /спр. т.1, л.265 от нохд №264/21г. на БОС, т.12, л.237-238 от ДП/. В тях свид. В., освен че описва отношенията си на приятелство със свид. В.ия М. и познанството си със свид. К. като лицето, с което същата е съжителствала, съобщава също и за съдействието, което им е оказвала в качеството си на счетоводител по повод изготвяне и подаване пред НАП на месечните отчети по ЗДДС за двете дружества. Изтъква, че не се е интересувала от дейността на фирмите, а единствено е поела ангажимент да вписва в дневниците за покупки и продажби фактурите, които подс.К. лично и е носил и да изготвя справките декларации по чл. 125 от ЗДДС, като подаването им пред ТД на НАП е осъществявала по електронен път с КЕП на подс.К.. Според заявеното от свид. В. месечните отчети и справките декларации за двете дружества са изпращани от нея чрез портала за е- електронни услуги, предоставяни от НАП, с КЕП на подс.К., който последният й предоставял за извършване на конкретната операция, като за целта е ползвала домашния си компютър. Възприемайки за истинни тези сведения, първата инстанция коректно е констатирала, че същите кореспондират с данните от информационната система на НАП, предоставени от ТД на НАП- Варна с писмо, изх.№57396-7/07.11.2018г., относно КЕП и IP – адресите, от които са подавани СД по ЗДДС на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД за периода 05/2016г. – 07/2016г. /спр. т.11, л.10-11 от ДП/. От справката е видно, че на 14.07.2016г. и на 13.08.2016г. справките-декларации по чл.125 от ЗДДС на „Лотос - 7 МЧ“ ЕООД са подадени с КЕП на подс.Г. Г. К. от IP адрес: ..., ползвател на който в периода м. май 2016г. до м. август 2016г., се установява от справката от „НЕТ 1“ ЕООД /спр. т.12, л.228-231 от ДП/, че е М. П.С. /с фамилия след сключен граждански брак – В./.

Обсъдени в своята съдържателност, посочените по-горе данни убедително дискредитират версията на подс.К., че няма никакво отношение към фактурите, издавани от името на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД и ползването им пред органите на НАП за целите на данъчното третиране по ЗДДС. Признавайки, че е съставител на инкриминираните фактури, издадени от името на „Ви енд джи БГ“ ЕООД като доставчик и „Лего енд билд“ ЕООД като получател, подс.К. поддържа също, че инициативата за това негово участие в схемата е принадлежала на свид.П.а Х., с която той и приятелката му – свид. В.ия М. са споделяли офис в гр. София, ул. „... Сочи, че е приел да издава фактури с невярно съдържание за доставка на строителни материали от името на управляваното от него дружество „Ви енд джи БГ“ ЕООД с цел печалба. Относно процесните общо 17 фактури, с посочен в тях издател „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД и получател „Лего енд билд“ ЕООД, подс.К. отрича да ги е представял на свид. В. с цел вписването им в отчетните регистри и справките декларации по чл. 125 от ЗДДС. Отрича също познанството си с втория подсъдим – Г., както и това да е контактувал или съгласувал свои действия с него. Твърди, че контакт не е осъществявал и със свид. С.П. – счетоводител на „Лего енд билд“ ЕООД. Застъпвайки горната теза, подс.К. се дистанцира от „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД, заявявайки, че единственото, което го свързва с тази фирма е издаденото на негово име пълномощно от управителяП. Б., с когото никога не се е срещал, и снабдяването му с квалифициран електронен подпис /КЕП/ като пълномощник на дружеството /спр. т.1, л.420- гръб-422 от нохд №264/21г. на БОС/.

Подлагайки на анализ обясненията на подс.К., първата инстанция правилно е дала вяра на същите само в частта им, включваща признание за съпричастност към разследваната деятелност – издаването от името на управляваното от него дружество „Ви енд джи БГ“ ЕООД на общо 16 фактури с невярно съдържание /удостоверяващи доставки на стоки, които реално не били извършени/ и предоставянето им да бъдат използвани от „Лего енд билд“ ЕООД при изготвяне и подаване пред НАП на счетоводните регистри по чл. 124 от ЗДДС /дневници за покупки и продажби/ и справката декларация по чл. 125 от ЗДДС за данъчни период м. май 2016г., доколкото в тази им част обясненията му стоят в пълна кореспонденция с останалите доказателства по делото. Аргументирано на следващо място БОС е защитил позицията си, че твърденията на подс.К. за липсата на знание у него относно издаването на общо 17 фактури с невярно съдържание от името на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД, на което същият е бил пълномощник, и предоставяне на тези фактури на подс.Г. за използването им при изготвяне на подаваните справки декларации по чл. 125 от ЗДДС и счетоводните регистри, удостоверяващи дейността на „Лего енд билд“ ЕООД за данъчни периоди – м. юни и м.юли 2016г., е напълно опровергано от обсъдените по-горе показания на свид. М. Петрова В.. Данните, които последната съобщава при проведения й разпит на ДП, очертават конкретно поведение на подс.К. – лично представяне от последния на всички инкриминирани фактури, включително, издадените от името на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД ведно с квалифициран електронен подпис-персонално заявен от него и издаден му в качеството на пълномощник на същото дружество за ползване на електронните услуги, предоставени от НАП. Допълва се освен това от свид.В. в показанията й пред съда, че квалифицираният електронен подпис /КЕП/ чрез който е подавала по електронен път пред НАП месечните отчети и справките декларации по чл. 125 от ЗДДС за дружествата /„Ви енд джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД/, не е бил съхраняван от нея, а напротив, същият и е бил предоставян от самия К. във всеки конкретен случай на необходимост да бъде използван. Горното убедително сочи на това, че последният не само е имал знание за това какви действия се извършват от името на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД, на което дружество той е бил пълномощник, но и активно е участвал при отчитане на дейността на дружеството пред органите по приходите.

По делото е категорично установено, че в качеството си на представляващ „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД по силата на предоставено му пълномощно от едноличния собственик на дружеството – свид. Б., на 11.07.2016г. в гр.София подс. К. е сключил договор с Информационно обслужване АД и се сдобил с удостоверение за квалифициран електронен подпис на свое име /спр. т. 2 л. 85 -96 от ДП/. Същевременно, налице са и безспорни данни, че на 13.07.2016г. същият е депозирал пред НАП заявление от името на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, чрез КЕП, титуляр на който е самият той /спр. т. 11, л.18 от ДП/. Тези обстоятелства, обсъдени във връзка с показанията на свид. В., само потвърждават истинността на сведенията, които тя представя относно личното участие на подс.К. в дейността по деклариране пред НАП на резултатите от стопанската дейност на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД. Ето защо, отчитайки, че показанията на посочената свидетелка не се установяват като изолирани такива, няма основание да се счете, че същите не съответстват на обективната действителност.

По-нататък, сред доказателствените източници, опровергаващи поддържаната от подс.К. версия, че не познава втория подсъдим - Г. и никога не е имал контакт с него, включително във връзка с инкриминираната по обвинителния акт дейност, са и показанията на свид. С.П.П. – управител на счетоводна къща „Ай Еф Джи Консулт“ ЕООД, водеща счетоводството на „Лего енд билд“ ЕООД, управлявано и представлявано от подс.Г. /спр. т.1, л.264 от нохд № №264/21г. на БОС/. Същата ясно свидетелства за това, че познава подс.К., за когото сочи, че е посещавал офиса й във връзка с представянето на документи, касаещи дейността на „Лего енд билд“ ЕООД. По спомен, който възпроизвежда, подс.К. е посещавал офиса й на два пъти във връзка с документи на „Лего енд билд“ ЕООД – представяне на фактури и вносни бележки. Споделя също, че с подс.К. се е запознала чрез свид.П.а Х., като предполага, че е било по повод счетоводното обслужване на дружеството. Заявява, че познава и свид. В.ия М. като съпруга на подс.К., за която твърди, че го е придружавала при посещението му в офиса й.

Наред с горните данни свид.П. е категорична и по отношение на обстоятелството, че всички инкриминирани фактури, които в дейността си на счетоводител, обслужващ дружеството „Лего енд билд“ ЕООД, е отразила в отчетните регистри на последното за данъчни периоди – м.май, юни и юли 2016г., а впоследствие и въвела като данни в справките декларации по чл. 125 от ЗДДС за съответните периоди, са и били представяни лично от подс.Г.. Сочи също, че като лице, упълномощено да подписва счетоводната документация на „Лего енд билд“ ЕООД е подала документите пред компетентната териториална дирекция на НАП по електронен път, с КЕП на „Ай Еф Джи консулт“ ЕООД.

Представените в горния аспект сведения от свид.П., които е важно да се отбележи, че синхронизират на обясненията на подс.Г., въззивният съд намира, че установяват факта на познанство между двамата подсъдими и наличие на комуникация между тях по повод съвместната им дейност – уговорката помежду им - подс.К. да осигурява данъчните фактури, в които са отразени фиктивни доставки, а на базата на тях – подс. Г. да приспада данъчен кредит, описвайки стопанските операции в отчетните регистри на управляваното и представлявано от него дружество „Лего енд билд“ ЕООД, и заявявайки обстоятелствата по фиктивните доставки в справките - декларации по ЗДДС.

Видно също от обясненията на подс.Г., дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК /спр. т.1, л.248-250 от ДП/, последният не отрича познанството си с подс.К.. Напротив, сочи че го познава като лице, което му е предлагало строителни материали и от което е закупувало такива, с издаване на съответните фактури. Описва наличието на търговски отношения с подс.К., каквито по данни от делото обаче се установява, че реално не са осъществявани.

Споделяйки подхода на първата инстанция в оценката на обясненията, дадени от подс.К., въззивният съд съобрази също и показанията на свид.П.а Х., дадени от последната в хода на ДП, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1, 2 от НПК, в които същата, без да отрича личното си участие в дейността на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД към инкриминирания период, както и познанството си с подс.К. и приятелката му – свид. В.ия М., твърди, че не е запозната по какъв начин подс.К. се е сдобил преди нея с пълномощно, издадено от името на собственика на дружеството – свид.П. Б. /спр. т.11, л.215-217 от ДП/. В показанията си пред съда, макар и непоследователна в представянето на всички значими за процеса факти, заявявайки в тази връзка липса на спомени относно конкретни обстоятелства /обусловило прочитане на показанията й от ДП/, свидетелката отново потвърждава, че няма информация как подс.К. е получил пълномощно от представляващия „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД – свид.Б.. Категорична е, че не е вземала личната карта на К., за да му изготвя пълномощно, както последният твърди в своите обяснения пред съда /спр. т.1, л.314-315 от нохд №264/21г. на БОС/. Действително, изхождайки от установените по делото данни за съпричастност на свид. Х. към дейността, извършвана от името на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД през инкриминирания период, е несъмнено, че същата не би могла да бъде напълно безпристрастна при излагане на фактите по казуса. Още повече, че самата тя свидетелства за присъствието си при провеждане на срещи с трети лица по повод съгласуване на действия по управление и представителство на дружеството, което свое поведение обяснява с желанието си „да изкара някой лев“. В случая обаче, доказаното участие на свид.Х. в създадената организация по „използване“ на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД като дружество, чрез което документално да се „валидират“ сделките със строителни материали с неясен произход, не изключва приноса на подс.К. в тази дейност, каквито съображения развива защитата. И това е така, предвид категоричните сведения, представени от свид. М. В., че всички инкриминирани фактури – не само издадените от „Ви енд джи БГ“ ЕООД, но и тези, с посочен в тях издател „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД, са и били представяне за целите на счетоводното отчитане, не от някой друг, а именно от подс.К.. Отчитайки по-нататък, че поведението на свид.Х. не е обект на инкриминация по обвинителния акт, съдът не е имал основание да се ангажира със следващо, по-задълбочено обсъждане на личния принос на последната в развиваната към инкриминирания период дейност на „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД.

Правилно съдът е кредитирал и показанията на свид. В.ия М. в частта, в която същата съобщава, че дружеството „Ви енд джи БГ“ ЕООД, чийто собственик към инкриминирания период е бил подс.К., не е притежавало активи, както и че работниците, които са били назначени по трудов договор в дружеството, реално не са упражнявали трудова дейност, като целта е била да им се осигури трудов и осигурителен стаж /спр. т.1, л.311-гръб-312 от нохд №264/21г. на БОС/. Относно така представените от свид. М. сведения подс.К. не спори, като същите кореспондират и с показанията на разпитаните по делото свидетели, за които по данни от справката за актуално състояние на действащите трудови договори във „Ви енд Джи Бг“ ЕООД за период от 01.05.2016г. до 30.06.2016г. и справката за осигуряване по БУЛСТАТ /спр. т. 12, л. 40, 41-41 от ДП/ се установява, че заедно със самата М. и подс.К., са били назначени като работници в дружеството - свидетелите И.Д.А. и Р.И.К., съответно е осигурявана свид. В.Г.В.. Разпитани по делото, тримата свидетели еднозначно съобщават, че реално не са работили в дружеството, а фигурират в регистрите на същото, за да им се внасят осигуровки и да докажат доходи във връзка с теглене на банкови кредити /спр. т.1, л.263, л.266 и л.266-гръб от нохд №264/21г. на БОС/.

Изследвайки въпроса относно реалността на доставките, отразени в процесните тридесет и три фактури, съдът правилно е подложил на задълбочен анализ документите, представени в хода на данъчната ревизия на „Лего енд Билд“ ЕООД, за които е важно да се отбележи, че са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.159, ал.1 от НПК. Възражението на защитата, че тези документи не са иззети от подсъдимите, а се явяват такива, представени в хода на извършената данъчна проверка на дружеството, и поради това са без доказателствена стойност, е неоснователно. Изхождайки от спецификата на инкриминираната дейност - укриване на данъчни задължения, съдът коректно е отбелязал, че същата по необходимост свързва доказателствената съвкупност в наказателното производство с ревизионната дейност на данъчната администрация, което обуславя и препокриването в голяма степен на източниците на информация, ценени в двете производства. Това обаче не води до смесване на обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението, с относимите към данъчния деликт обстоятелства, които са основа за ангажиране на административната отговорност. В случая я видно, че при извеждане на фактите по делото, характеризиращи обективните измерения на деятелността, в извършването на която са обвинени двамата подсъдими, съдът не се е позовал на резултатите /констатации/ от извършена контролна и ревизионна дейност на данъчните органи /обективирани в ревизионните актове и ревизионните доклади/, а е извършил собствен анализ на наличните доказателства, на основата на който е достигнал до обоснован извод, че инкриминираните 33 бр. данъчни фактури не отразяват реални сделки между доставчиците „Ви енд Джи Бг“ ЕООД и „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД и получателя – „Лего енд Билд“ ЕООД, а същите са били осигурени от подс.К. и използвани неправомерно от страна на подс.Г., за да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в претендирания от държавното обвинение размер от 136 164, 82 лева, представляващи дължимия за деклариране и внасяне в държавния бюджет от „Лего енд Билд“ ЕООД Данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.май 2016г., м.юни 2016г. и м.юли 2016г. Казано по друг начин, при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, т.1, съдът е изпълнил задължението си да изследва обстоятелствата от кръга на чл. 102 от НПК единствено със способите и средствата на НПК, без да презумира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи, който подход е в съответствие с разписаното в чл. 14, ал.2 от НПК правило.

Изводите по отношение на невярното съдържание на данъчните фактури - 16 на брой, издадени от „Ви енд Джи БГ“ ЕООД, съдът е обосновал след внимателен анализ на представените в хода на извършената от ТД на НАП данъчна ревизия на „Лего енд Билд“ ЕООД документи, а именно Договор за доставка от 03.05.2016г. между „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД - Доставчик и „Лего енд Билд“ ЕООД – Купувач и констативен приемо - предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене на стоки по приложен опис от 01.05.2016г. /спр. т. 10, л. 39 и л. 44- 47 от ДП/, по отношение на които правилно е констатирал, че по никакъв начин не установяват наличието на стоките по асортимент и количество съгласно тяхното описание в процесните фактури. Така според съдържанието на договора, доставчикът се задължава да достави, а Купувачът да приеме и заплати договорените материали по фактурна стойност на партиди, до адрес посочен от Купувача, в срок до 31.05.2016г., а според цитирания приемо-предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене на стоки, в който не са отразени имената на подписалите го лица - „Възложителят заплаща и предава на изпълнителя стоки съгласно Приложение № 1 към договора, като стоките стават собственост на Възложителя в момента на плащане на сумата от 366 000, 00 лв.“ Обсъждайки тези документи, за които се установява, че са единствените такива, отнасящи се до издадените 16 бр. фактури от „Ви енд Джи БГ“ ЕООД, съдът правилно е обърнал внимание, че датата на документа, наименован констативен приемо-предавателен протокол - 01.05.2016г., предшества датата на договора за доставка - 03.05.2016г., а също и фактурите, които са издавани в по-късен период - от 03.05. до 31.05.2016г. Тази констатация основателно е дала повод на съда да заключи, че се касае за документи, които само привидно отразяват предаване и приемане на стоките, описани по всичките 16 фактури. По-нататък, изводите си за нереалност на сделките съдът е обосновал и на основата на извършен внимателен анализ на съдържащата се в приемо-предавателния протокол информация относно мястото на предаване и съхранение на фактурираните стоки, а именно в склада на Изпълнителя, находящ се в гр. София, квартал Слатина, бул. ".....", както и на представения Договор от 01.08.2014г. между „Ви енд Джи БГ“ ЕООД - наемател и „Голд маркет Груп“ ЕООД, представлявано от В. А. - наемодател, според който "Наемодателят предоставя възмездно на наемателя складово помещение, находящо се в гр. София, Слатина, бул. 15 ".. с площ от 560 кв.м. за срок от 3 години" /спр. т. 10, л. 40 от ДП/, проверката на които данни посредством останалите доказателства е видно, че разкрива несъответствието им с обективната действителност. Основателно в тази насока съдът е кредитирал показанията на свид. В. Н. А. – лицето, посочено в договора с „Ви енд джи БГ“ ЕООД за наем на складово помещение, в качеството на управител на наемодателя „Голд Маркет Груп“ ЕООД, който заявява, че никога не е бил управител на въпросното дружество и не е стопанисвал посочения в договора склад № 362 в стокова борса „Къра“, кв. Слатина /спр. т.1, л.352 от нохд № 264/21г. на БОС/. Показанията на последния се потвърждават от удостовереното в отговор с изх. № 064/02.07.2019г. по повод изпратено запитване до представляващия Слатина - Къра АД, бул. "Цветан Лазаров", в което изпълнителният директор на дружеството С.К. е заявила, че на територията на Стоково тържище „Слатина Къра“ АД никога не е съществувало складово помещение с № 362 /спр. т. 14, л. 3, 5 от ДП/. В писмото е отразено също, че в периода от 2010г. до 2019г. на територията на Стоково тържище не са имали като наематели дружествата: „Голд маркет Груп“ ЕООД, „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД, „Лего енд Билд“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД.

Установените на база горните доказателства факти - че мястото, посочено като такова за складиране на стоките, обективно не съществува, както и че дружеството „Голд маркет Груп“ ЕООД, фигуриращо като наемодател по договора за наем на складово помещение, нито е представлявано към съответния период от лицето В. Н. А., нито е стопанисвало складово помещение на територията на Стоково тържище „Слатина Къра“ АД, напълно основателно съдът е приел, че стоят в полза на извода за липса на реални доставки по процесните 16 бр. фактури, издадени от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД.

Обсъждайки на следващо място приложените по делото писмени материали - договор за превоз на товари, сключен между превозвача „Симперто“ ООД и „Планета инвестмънт груп“ АД /спр. т.8, л.68 от/, 12 бр. товарителници, с които е документиран транспорт на стоки /строителни материали/ от София, Стокова борса Къра склад № 362 /спр. т. 6, л.148-160 и т. 14, л.66-76 от ДП/, както и 12 бр. протокол - опис с посочени количества на доставените материали и адрес за доставка - хотел Рай, к.к. Слънчев бряг, приложени към всяка от товарителниците, съдът правилно е посочил, че същите не доказват осъществен транспорт на стоките, описани в инкриминираните 16 бр. фактури, издадени от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД. Обстоятелството, че цитираните документи само привидно свидетелстват за осъществен транспорт на стоките, се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели П.Г.П., Д.П.Л., К.Г.К., Р.Я.Р., М.П.Х., Н.С.С., Н.С.И., Г. К.А., С.Д.Д. и Т.С.Н., всички шофьори в „Симперто“ ООД, които са категорични, че в инкриминирания период не са извършвали доставки на строителни материали от стокова борса „Къра“ кв. „Слатина“ или от промишлена база „..“ в гр. София до к.к. Слънчев бряг. Заявената в случая в писмо, вх. № СлО-7092/18 от 06.08.2019г. от страна на управителя на „Симперто“ ООД /спр. т. 14, л. 77 от ДП/ невъзможност да представи пътните листи за извършените от дружеството превози поради това, че са изтекли сроковете по чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството и чл. 91в от Закона за автомобилните превози, и документите не се съхраняват, не предпоставя дефицит на доказателства относно факта на осъществяван превоз на стоките. Това е така, тъй като е видно, че съдът е провел разпит на всички шофьори, извършвали превози през инкриминирания период, съобразно списък предоставен от управителя на „Симперто“ ООД, като никой от тях не е потвърдил извършването на транспорт на строителни материали от гр. София за к.к. Слънчев бряг. Показанията на тези лица няма основание да не бъдат кредитирани, тъй като по отношение никой от тях не се установява наличие на интерес да укриват обстоятелства във връзка с дейността, която изпълняват в дружеството. Следващо значимо обстоятелство, на основата на което е изводима привидността на превозните документи – 12 бр. товарителници, е установената липса в тях на надлежна заверка с подпис и печат на изпращач, превозвач и получател, каквото изискване въвежда чл.51, ал.1 от Закона за автомобилните превози. Така отчетеното несъответствие на документите по форма и съдържание на законовите изисквания, рефлектира върху доказателствената им стойност да установят факта на извършен превоз. Без доказателствена тежест са и съпътстващите ги протоколи-опис, които е видно, че са заверени с подпис и печат само на получателя на стоката „Планета инвестмънт груп“ АД. Липсата на данни за изпращача на стоката е пречка да се установи кой и с какъв транспорт действително е изпратил процесните строителни материали. Същите не могат да се ценят съобразно претенцията на защитата, тъй като нито в договора за превоз на товари между „Симперто“ ООД и „Планета инвестмънт груп“ АД, нито в 12 бр. товарителници, нито в 12 бр. протокол опис е посочено като страна някое от дружествата, представлявани от двамата подсъдими - „Лотос - 7 МЧ“ ЕООД, „Ви Енд Джи Бг“ ЕООД или „Лего енд билд“ ЕООД. В случая не е възможно да се направи връзка с дружеството „Ви енд джи БГ“ ЕООД и предвид посочения в товарителниците адрес, от който е взета стоката, доколкото се установява, че договорът на това дружество с „Голд маркет Груп“ ЕООД от 01.08.2014г. за наем на посочената база е недействителен, а склад № 362 в стокова борса „Къра“, кв. Слатина не съществува.

Обстоятелството, че дружеството „Ви енд джи БГ“ ЕООД не е извършвало реално стопанска дейност, тъй като не е разполагало със складове, работници и транспортни средства, първата инстанция правилно е приела, че се установява и от безпротИ.речивите показания на свидетелите В.ия М., И.А., Р.К. и В.В.. Всички те, както вече бе посочено по-горе, фигурират като служители на „Ви енд джи БГ“ ЕООД в период от 01.05.2016г. до 30.06.2016г., но в действителност никой от тях не е престирал труда си за дружеството. Подкрепящи този фактически извод са и обясненията на самия подс.К., който признава, че дружеството не е извършвало дейност, въпреки което е издал 16 броя данъчни фактури, в които вписал, че управляваното и представяно от него дружество „Ви енд Джи БГ“ ЕООД е доставило строителни материали на „Лего енд Билд“ ЕООД с управител подс.Г.. Изхождайки от горното, съдът е направил обосновано заключение, че издадените в периода 01.05.2016г. – 31.05.2016г. от името на това дружество като доставчик на стоки 16 броя фактури, са с невярно съдържание.

Аргументирано съдът е защитил и позицията си относно нереалност на процесните доставки на строителни материали, за които дружеството „Лотос 7 - МЧ“ ЕООД е издало общо 17 фактури, в преценката за което е взел предвид всички обективни факти, свидетелстващи както за документалното отразяване на доставките, така и за възможността на доставчика да изпълни предмета на договора /материална, кадрова и техническа обезпеченост/, осъществяването на фактическите действия, в които се изразява договорената услуга, и престирането на уговорения резултат на получателя на доставката. Изводите си, че посоченото дружество не е развивало дейност и не е разполагало с материален, технически и кадрови ресурс за извършване на търговия със строителни материали /не е стопанисвало складови помещения, не е притежавало транспортни средства, нито е имало наети работници/, съдът правилно е градил на основата на извършен анализ на обсъдените вече по-горе свидетелски показания на М.Б.Ч. – първоначален собственик на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД и П.Ж.Б. – собственик на капитала на същото дружество към момента на издаване на инкриминираните фактури, подкрепени от приложената по делото справка - данни за осигуряване по БУЛСТАТ за „Лотос 7 МЧ“ ЕООД за периода от 01.05.2016г до 31.07.2016г /спр. т. 11, л. 104 от ДП/.

Доказателствата по делото сочат, че за документалното обосноваване на доставките по фактурите, издадени от „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, сходно с разгледаните по-горе такива от „Ви енд джи БГ“ ЕООД, отново в хода на извършваната данъчна ревизия на „Лего енд Билд“ ЕООД е бил представен Констативен приемо-предавателен протокол между „Лего енд Билд“ ЕООД - Възложител и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД - Изпълнител за безвъзмездно отговорно пазене на стоки на стойност 624 000 лв. по приложен опис от 06.06.2016г. /спр. т. 10, л. 41-42 от ДП/. Според вписаната в протокола клауза стоките стават собственост на Възложителя в момента на плащане на сумата от 624 000, 00лв. Отразено е също в протокола, че стоките се предават на отговорно пазене на Изпълнителя /„Лотос 7 МЧ“ ЕООД / в склада на последния, находящ се в ж.к...., промишлена база.., хале № 14....". Ведно с цитирания протокол е представен и Договор от 01.05.2016г. между „Лотос 7 МЧ“ ЕООД - наемател и „Авторезерв Европа“ ЕООД - наемодател, съгласно който „Наемодателят предоставя възмездно на наемателя сухо складово помещение, находящо се в гр.София, в ж.к...., промишлена база.., хале № 14, за срок от 24 месеца“ /спр. т. 10, л. 43 от ДП/. Обсъждайки двата документа, съдът коректно е констатирал, че в случая в приемо-предавателния протокол отново отсъстват имената на лицата, които са го подписали. По-нататък, основателно не е подминал без внимание фактът, че датите на съставените документи - констативен приемо-предавателен протокол от 06.06.2016г. и договор за наем на складово помещение между „Лотос 7 МЧ“ ЕООД и „Авторезерв Европа“ ЕООД от 01.05.2016г, сочат на това, първият да е изготвен само няколко дни след като свид.М. Ч. е прехвърлила дружествените дялове на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД на свид.П. Б. - 02.06.2016г., но преди датата, на която подс.К. е получил пълномощно от новия собственик - 01.07.2016г., а вторият е сключен месец преди прехвърлянето на дружествените дялове на дружеството от свид. свид.М. Ч. на свид.П. Б.. Установява се също така, че от всички издадени от „Лотос 7 МЧ“ ЕООД общо 17 фактури, само две предхождат, съответно съвпадат, с датата 06.06.2016г., на която е посочено в констативния приемо- предавателен протокол между „Лего енд Билд“ ЕООД - Възложител и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, че стоките се предават за отговорно пазене, а именно фактури с №№1….1/02.06.2016г. и №1….4/06.06.2016г. Всички останали фактури е видно, че са с дата след 06.06.2016г. Тези констатации убедително сочат на това, че документите не отразяват обективно действителността, т.е. наличието на реални търговски отношения между дружествата, посочени като страни по тях, а същите са създадени, за да прикрият фиктивността на доставките, предмет на фактурите, издадени от „Лотос 7 МЧ“ ЕООД. Касае се за документи с невярно съдържание, съставени с цел да се документира предаване на собствеността на описаните стоки, т.е. облагаема доставка по чл.6 от ЗДДС.

Подкрепящи горния извод са и сведенията, отразени в писмения отговор на „Авторезерв Европа“ ЕООД - дружеството, вписано като наемодател по договора с „Лотос 7 МЧ“ ЕООД за наем на складово помещение в гр. София, ж.к. „...“, промишлена база „..“, хале № 14, в който изрично е посочено, че дружеството не е сключвало договор за наем от 01.05.2016г. с „Лотос 7 МЧ“ ЕООД на сухо складово помещение, находящо се в ж.к...., промишлена база.., хале № 14, фирмата не разполага с документ за собственост на описания имот и никога не е разполагал с такъв, няма издадени фактури и известия към фактури с получател „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, съответно и не разполага с платежни документи /спр. т. 14, л. 14, 16 от ДП/. Правилно при изясняване на въпроса за мястото на складиране на фактурираните от „Лотос 7 МЧ“ ЕООД стоки, съдът е кредитирал и показанията на свидетеля Н.К.С. – управител на „Авторезерв Европа“ ЕООД до 26.08.2015г., който е категоричен по отношение на това, че управляваното от него дружество никога не е стопанисвало посоченото помещение и че предметът на дейност на дружеството – търговия с авточасти не предполага съхраняването и на строителни материали /спр. т.1, л.310-гръб от нохд №264/21г. на БОС/.

За да приеме, че фактурираните от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД доставки на стоки към „Лего енд Билд“ ЕООД са нереални, съдът правилно се е позовал и на заключението на съдебно - счетоводната експертиза, застъпените в което изводи на вещото лице по въпросите, изискващи специални знания за разрешаването им, а именно относно документалната обоснованост на стопанските операции, счетоводното им отразяване от дружествата съконтрагенти и възникналите за „Лего енд Билд“ ЕООД данъчни задължения, въззивният съд вече обсъди по-горе. Подробните отговори на вещото лице по поставените му задачи, относими към изследваните по делото факти за търговската дейност на „Лего енд Билд“ ЕООД, ясно указват на това, че процесните 33 на брой фактури са с невярно съдържание, т.е. касае се за симулативни сделки, сключени във вреда на държавата - предназначени да осуетят установяването на данъчни задължения.

По повод конкретно наведеното от защитата възражение, касаещо доказателствената обезпеченост на факта на осъществен транспорт на стоки до „Планета инвестмънт груп“ АД и „Хотелски Комплекс Монтесито“ ЕАД, с които дружества „Лего енд билд“ ЕООД е имал сключени договори за доставка на строителни материали /спр. т.7, л.220- 222, л.243-245 от ДП/, следва да се посочи, че този факт сам по себе си не оборва тезата на обвинението за привидност при документалното оформяне на процесните сделки между „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД, „Лотос 7 МЧ“ ЕООД и „Лего енд Билд“ ЕООД. Действително, по делото са налице доказателства, че „Планета инвестмънт груп“ АД е получила доставка на строителни материали, сведения за което се съдържат в показанията на свидетелите Андон Русаков – собственик на „Русакови“ ООД, занимаващо се с транспортна дейност и А.И.С. – шофьор в „Русакови“ ООД. Двамата потвърждават факта, че на 27.06.2016г. и 29.06.2016г. „Русакови“ ООД е извършило два превоза от кв. Горубляне, гр. София до к.к. Слънчев бряг с получател „Планета инвестмънт груп“ АД. Тези обстоятелства обаче, не повлияват изводите на съда по фактите на обвинението, доколкото значимо за процеса в случая е, че извършеният от „Русакови“ ООД транспорт на стоки не се установява да е във връзка с процесните фактури за доставка от страна на „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД, „Лотос 7 МЧ“ ЕООД /отг. на въпрос 9 от експертизата/. Видно от съдебно - счетоводната експертиза, същата приема, че строителните материали, за които са съставени фактури, реално са били доставени на „Лего енд Билд“ ЕООД, а в последствие и продадени на „Планета инвестмънт груп“ АД и „Хотелски Комплекс Монтесито“ ЕАД, но не и от посочените във фактурите доставчици „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД, „Лотос 7 МЧ“ ЕООД. По отношение на тези две дружества, както вече бе посочено по-горе, се установява, че не притежават материален, технически и кадрови ресурс за извършване на доставките по процесните фактури. Независимо, че са налице материали, които впоследствие са използвани за облагаеми доставки от „Планета инвестмънт груп“ АД и „Хотелски Комплекс Монтесито“ ЕАД, за същите не се установява да са закупени от регистрирано по ЗДДС лице.

При очертаната по-горе фактическа обстановка, първостепенният съд е достигнал до законосъобразен правен извод, че с поведението си от обективна и субективна страна подсъдимите С. Г. и Г. К. са осъществили от обективна и субективна страна престъпление против данъчната система, както следва: С. Г. по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предл. 1, т.6, предл. 2 и т.7, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, а Г. К. по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предл. 1, т.6, предл. 2 и т.7, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК.

При водене на счетоводството и упражняване на стопанската дейност на „Лего енд билд“ ЕООД, подсъдимият Г. използвал общо 33 броя данъчни фактури, издадени от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД /16 на брой/ и от „Лотос 7 МЧ“ ЕООД /17 на брой/, които са му били осигурени от подс.К. в качеството му на управител и представляващ първото дружество и пълномощник на второто, като отразените във фактурите доставки на строителни материали се доказва по делото, че не са реално осъществени.

Правилно първостепенният съд е приел, че инкриминираните общо 33 на брой фактури съставляват документи с невярно съдържание – отразяващи доставки на строителни материали, които в действителност не са осъществени. В случая подс.К., установяващ се като лицето, управляващо „Ви енд джи БГ“ ЕООД и представляващо по пълномощно „Лотос 7 МЧ“ ЕООД - двете, посочени като издатели на инкриминираните фактури, не отрича, че е издал лично 16 бр. фактури от „Ви енд джи БГ“ ЕООД за месец май 2016 г., като потвърждава, че в този период дружеството не е осъществявало дейност и съответно не е имало търговски отношения с „Лего енд билд“ ЕООД. Относно „Лотос 7 МЧ“ ЕООД по делото се установи, че същото е придобито от свидетеляП. Б., който само формално се е водил негов управител, като впоследствие той е упълномощил подс. К. без двамата да се познават, да извършва всички действия по управление на дружеството, а той от своя страна е преупълномощил свид. Х. с предоставените му права. Установен по делото факт е също, че процесните фактури от доставчика „Лотос 7 МЧ“ ЕООД са издадени, след като дружеството става собственост на свид. Б.. Макар по делото да не се установява кое е лицето, съставило, респ. подписало фактурите от името на Лотос 7 МЧ“ ЕООД, предвид че и трите лица, притежаващи към инкриминирания период представителни правомощия и право на управление на това дружество – подс.К., свид. Б. и свид. Х., отричат информираността си за дейността му, а също и съпричастността си към издаване на инкриминираните счетоводни документи, то са налице категорични данни, че спорните доставки по издадените от Лотос 7 МЧ“ ЕООД общо 17 фактури не са реални - посоченото като издатели на фактурите дружество не е имало необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките, документирани с тях. Поради това и обосновано съдът е приел, че се касае за документи с невярно съдържание – отразените в тях доставки нямат характера на „доставка“ по смисъла на чл.6/9 от ЗДДС.

В рамките на установените по делото факти, съдът правилно е посочил, че подс.Г. като управител и представител на „Лего енд Билд“ ЕООД развивал стопанска дейност от името и за сметка на дружеството. Чрез съдействието на подс. К., насочено към осигуряване на данъчни фактури с невярно съдържание /удостоверяващи доставки на стоки и услуги, които реално не били извършени/ подсъдимият Г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС. Действайки в качеството на управител и представляващ „Ви енд Джи БГ“ ЕООД и като пълномощник по силата на предоставено му от свид.П. Б. - собственик на капитала и управител на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, нотариално заверено пълномощно с широк обем права, подс.К. е подпомогнал подс.Г. да се снабди с първични счетоводни документи – 33 бр. данъчни фактури с невярно съдържание, съставени с цел укриване на данъчни задължения на данъчно задълженото по ЗДДС дружество „Лего енд Билд“ ЕООД. Една част от фактурите, а именно, издадените от името на „Ви енд Джи БГ“ ЕООД, подс.К. изготвил лично, а друга – с посочен в тях доставчик „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, чийто съставител не се установява в процеса, същият осигурил и предал на подс.Г. за отчитането им в счетоводните регистри и справките декларации по чл. 125 от ЗДДС за съответните данъчни периоди. Приносът на подс.К. в осигуряването на процесните фактури, отразяващи доставки на строителни материали от „Лотос 7 МЧ“ ЕООД към „Лего енд Билд“ ЕООД, който се отрича от него, съдът правилно е приел за несъмнено установен от доказателствата по делото. Данни в тази насока се съдържат в показания на свид.М. С.-В., водила счетоводството на „Ви енд джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД към инкриминирания период, която е категорична, че всички фактури, издадени и от двете дружества, са и били предоставяни не от някой друг, а именно от подсъдимия К.. Получавайки ги от последния, същата ги е въвеждала в дневниците за продажбите, при което те са намирали отражение и в подаваните в НАП справки-декларации за инкриминираните три данъчни периода – месеците май, юни и юли 2016г. За целта свидетелката сочи, че подс.К. и е предоставял КЕП, издаден на негово име и за двете дружества, който след използването му за конкретното подаване на документите пред НАП, не е съхранявала при себе си, а е връщала на подсъдимия – обстоятелство, синхронизиращо на данните, предоставени от ТД на НАП- Варна с писмо, изх.№57396-7/07.11.2018г., относно КЕП и IP – адресите, от които са подавани СД по ЗДДС на „Лотос 7 МЧ“ ЕООД за периода 05/2016г. – 07/2016г. Изхождайки от горното и съобразявайки показанията на свид. С.П. – управител на счетоводна къща „Ай Еф Джи Консулт“ ЕООД, водеща счетоводството на „Лего енд билд“ ЕООД, в които същата съобщава за посещението на подс.К. в счетоводния офис във връзка с представянето на документи, касаещи дейността на „Лего енд билд“ ЕООД, а също и обясненията на подс.Г. относно познанството му с подс.К., съдът основателно е приел, че ролята му на помагач в инкриминираната дейност по избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „Лего енд билд“ ЕООД в особено големи размери, се явява неоспорима такава.

Осигурените му от подс.К. 33 на брой фактури с невярно съдържание, подс.Г. използвал при водене на счетоводството на представляваното от него дружество „Лего енд Билд“ ЕООД, като ги представял на счетоводителя свид. С.П., за да бъдат включени в дневниците за покупките за инкриминирания период. Вписвайки процесните фактури, съдържащи стойности по сделки, които не са осъществени, в дневниците за покупки за инкриминирания период и в изготвената въз основа на тези дневници справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС, посредством счетоводната къща на свид. С.П., подс. Г. обективно е променил в полза на дружеството резултата в баланса между данъка добавена стойност за внасяне и данъчния кредит, като по този начин се е стигнало до промяна на данъчния резултат и дължимите данъци за внасяне. Ползвайки неследващ се данъчен кредит, подсъдимият е избегнал заплащане на дължим ДДС в посочения размер от 136 164, 82 лева. Именно въз основа на фиктивно отразените по фактури сделки се е достигнало до завишаване стойността на получените облагаеми доставки, съответно - до завишаване размера на данъчния кредит. Съпровождащите справките – декларации отчетни регистри – дневници за покупки, се явяват такива с невярно съдържание, доколкото отразяват документираните с процесните фактури нереални доставки, с които обстоятелства подсъдимият Г. е бил напълно наясно. Закономерно при горния подход на подсъдимия се е достигнало до избягване на плащането на дължимите, съобразно реално извършената икономическа дейност от дружеството, данъчни задължения по ЗДДС.

Дневникът за покупките е отчетен регистър, който се съставя и води задължително от регистрирано по ЗДДС лице, на основание чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗДДС, като в него следва да се отразяват всички получени от лицето данъчни документи за доставки. Съдържанието на този отчетен регистър, на основание чл. 125, ал. 1 ЗДДС, се възпроизвежда в справката-декларация, която регистрираното лице е длъжно да подаде за всеки данъчен период. Данъкът върху добавената стойност е косвен данък, налаган на доставките и услугите, начисляван от доставчика, регистриран по ЗДДС. Данъчният кредит е сума от начисления данък на регистрирано лице, съобразно получена доставка по облагаема сделка, която получателят има право да приспадне от данъчните си задължения. Сделката трябва да е реална, да има действително получена доставка на стока или извършена услуга по смисъла на чл.6-9 от ЗДДС. Законодателят не обвързва правото на приспадане на данъчен кредит с издаването и притежаването на фактури, както и с наличието на извършено плащане, ако зад тях не стои реално извършена доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС - закупена стока или извършена услуга. Основното изискване за упражняване на правото на данъчен кредит, залегнало както в националното ни законодателство, така и в европейското, е получаването на доставка на стока или услуга. В случая с процесните фактури, издадени от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, са документирани доставки на строителни материали, които от гледна точка както на обективното им съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на „доставка“ по смисъла на чл.6 от ЗДДС. По делото е установено, че отразените във фактурите стопански операции, реално не са осъществени, поради което и за „Лего енд Билд“ ЕООД не е възниквало право на приспадане на данъчен кредит, независимо от това, че същото впоследствие е реализирало доставки на строителни материали към „Планета инвестмънт груп“ АД и „Хотелски Комплекс Монтесито“ ЕАД. Тези последващи доставки, върху които защитата акцентира, съдът правилно е отбелязал, че не могат да валидират фактурираните доставки от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, тъй като е невъзможно установяването на произхода на тези стоки, т.е. че се касае за материали, доставени именно от „Ви Енд Джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД. Ето защо и доводите на защитата, които насочват вниманието към липсата на спор по въпроса за наличието в случая на стоков поток макар действителните доставчици да не са фирмите на другия подсъдим, не могат да обосноват извод за несъставмерност на деянието по текста на чл. 255 от НК.

Въззивният съд споделя позицията на първата инстанция за доказан пряк умисъл в действията на двамата подсъдими по осъществяване на инкриминираното деяние, за което им е повдигнато обвинение, включващ съзнание, че действат съвместно. Оплакването на защитата за несъставомерност на деянието на подс. Г. от субективната страна, подкрепено с доводи в две посоки - за наличие на реални сделки с „Ви енд джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД /за което бе посочено вече по-горе, че не намира доказателствена подкрепа в материалите по делото/ и липса на знание у подсъдимия за това, че съконтрахентите му не са били технически и материално обезпечени, респ. че е възможно да са извършвали данъчни измами или да са използвали данъчни фактури с невярно съдържание, въззивният съд намира за неоснователно. Без основание е и възражението на защитника на подс.К., че обвинението за съучастническа дейност е изцяло с предположителен характер.

Принципно е вярно, че от получателят на доставката е невъзможно да се изисква да знае дали доставчиците му са кадрово и технически обезпечени, като е недопустимо той да бъде обременен с тежестта да доказва обезпечеността на доставчика си, тъй като е лишен от обективната възможност да ги проверява или контролира за посочените обстоятелства /решение от 13 февруари 2014 година „Макс Пен” ЕООД срещу Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, дело C 18/13/. Затова, установяването на елементите от субективната страна на деянието по чл. 255 от НК, по необходимост налага проследяване на обективните данни относно фиктивността/реалността на доставката, като индикация за наличието на умисъл е именно обстоятелството, че реална доставка не е била извършвана. В разглеждания случай данните по делото сочат, че реални доставки по всички 33 на брой данъчни фактури не са били осъществени - първичните счетоводни документи не са били съпътствани с необходимата документация, така че ясно да се проследи предметът на доставката, начинът на получаване, складиране, превозване, а представената в хода на извършвана данъчна проверка от страна на представляваното от подс.Г. дружество „Лего енд Билд“ ЕООД документация се изяснява, включително по експертен път, че не способства доказване на произхода и идентификацията на фактурираните стоки, както и фактическото изпълнение на доставките. Нещо повече, при обследване на субективната страна на деянието, включваща съзнание на подс.Г., че ползваните от него фактури не отразяват реални доставки, следва да се отчетат и доказателствата по делото, разкриващи познанството му с втория подсъдим – К. /за което съобщава самият Г. в обясненията си/, както и осъществяваните от последния посещения на счетоводния офис, обслужващ „Лего енд Билд“ ЕООД във връзка с представянето на документи, касаещи дейността на това дружество, данни в каквато насока излага свид. С.П. – управител на счетоводна къща „Ай Еф Джи Консулт“ ЕООД. Посочените доказателства, очевидно са останали извън вниманието на първата инстанция, която макар да е аргументирала общност на умисъла между двамата подсъдими, е приела, че няма данни те да са се срещали. При така изтъкнатото и на базата на комплексната оценка на доказателствения материал, правилно първата инстанция е достигнала до извод, че подс.Г. е действал с пряк умисъл - той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Налице е било също съзнание у последния, че действа съвместно с подс.К. – осигуряващ му фактурите с невярно съдържание за вписването им в отчетните регистри и справките декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. За подс. К. също е налице интелектуалният момент на умисъла по отношение на това престъпление, обхващащ представи за обстоятелствата, че е съдействал на извършителя - подс. Г. да се снабди с документи с невярно съдържание, включително и такива, съставени лично от него /подс.К./, отразяването на които в отчетните регистри, ще доведе до посочване на неверни резултати в справките-декларации, съответно ще осуети установяването и заплащането на действителните данъчни задължения по ЗДДС. Фактурираните доставки са били фиктивни и не са били извършени от посочените доставчици, отразената информация във фактурите е била невярна именно поради липсата на доставка, което двамата подсъдими са съзнавали. Подс.Г. е използвал тези фактури при водене на счетоводството, като лично ги е предоставял в счетоводния офис на „Ай Еф Джи Консулт“ ЕООД с управител свид. С.П., която ги е отразявала в дневниците за покупки, а впоследствие това е довело и до посочване на неверни резултати в справките-декларации, съответно и се е достигнало до осуетяване установяването на действителните данъчни задължения по ЗДДС и тяхното заплащане.

В допълнение към горното трябва да се посочи и пряката заинтересованост на подс.Г. от последиците, свързани с невярното деклариране на резултата за съответните три данъчен периода по чл. 88 от ЗДДС, представляващ разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за всеки от данъчните периоди, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през тези данъчни периоди. В качеството си на управител на „Лего енд Билд“ ЕООД подс.Г. се установява като единственото лице, имащо интерес да се намалят данъчните задължения по ЗДДС на дружеството, което на практика е постигнато с ползване правото на данъчен кредит по описаните в обвинителния акт фактури за данъчните периоди м. май 2016 г., м. юни 2016 г. и м. юли. 2016 г. Интерес да участва в разследваната данъчна измама е имал и подс.К., който сам признава, че е бил мотивиран от предложението да „печели от разликата – да се купува от една фира и да се продава на друга фирма“.

С оглед изложеното обективната и субективната съставомерност на деянието, съучастието на подсъдимите - Г. /като извършител/, а К. /като помагач/ - не подлежи на съмнение. Първата инстанция правилно е изяснила конкретните фактически и правни предпоставки за ангажиране наказателната отговорност на двамата подсъдими, като изводите й са в съответствие както с трайно установената съдебна практика, така и със задължителните указания на ТР № 4/2016 г. на ОСНК по т. д. № 4 от 2015 г. При правилно установената фактология относно управлението на процесното дружество „Лего енд Билд“ ЕООД, счетоводната му дейност и отчитането на сделките пред данъчните органи, осигуряването на първичните счетоводни документи, удостоверяващи неосъществени доставки от страна на дружествата „Ви енд джи БГ“ ЕООД и „Лотос 7 МЧ“ ЕООД, чийто управител, съответно пълномощник е бил подс.К., категорично доказват, че подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, съставомерните му елементи, както и че са предвиждали общественоопасните му последици и са искали настъпването им.

Законосъобразно съдът е приел, че в казуса е налице и квалифициращият елемент по чл. 255, ал. 3 от НК – „особено големи размери“ на укритото данъчно задължение, предвид установеното по експертен път дължимо ДДС в размер на 136 164, 82 лева, надхвърлящ значително стойностния измерител от 12 000 лева, съгласно чл. 93, т. 14 от НК.

Престъпният резултат от деянието е отрицателен по своето съдържание – непостъпване в държавния бюджет на дължим данък в особено големи размери.

Касае се за три отделни деяния, обединени от общи обективни и субективни признаци, поради което с основание е прието, че престъплението е продължавано такова по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

Мотивиран от горното, въззивният съд прие, че атакуваната присъда е законосъобразна. Изпълнени са предписанията на законовите норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимите Г. и К. за коментираното данъчно престъпление с цитираната правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл. 304 от НПК за оправдаването им.

При проверка на присъдата в нейната санкционна част, въззивният съд възприе следното:

Решавайки въпроса за размера на наказанието, което всеки от подсъдимите следва да понесе във връзка с осъществената престъпна деятелност, реализираща състава по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предл. 1, т.6, предл. 2 и т.7, от НК, първостепенният съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление към датата на неговото извършване – 01.05.2016 г. - 15.08.2016 г., подходил е обективно на събрания доказателствен материал, като е отчел тежестта на деянието, обществената опасност на личността на дейците, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, взел е предвид подбудите, мотивирали подсъдимите да извършат престъпление, преценил е и всички останали обстоятелства, влияещи върху тяхната отговорност и съответно е съобразил изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигане целите на наказанието. На основата на обсъдените данни и оценката на същите за характер и тежест, ОС- Бургас е приел, че наказанието на подсъдимите С. Г. и Г. К. следва да се определи при условията на чл.54 от НК, за което и на всеки от тях е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години. Констатирайки на основата на събраните по делото доказателства – справки от Агенцията по вписванията и ОД МВР, Сектор „ПП“ – Б., че подсъдимият Г. притежава лек автомобил Ровър 75, с рег.№А... КМ, рама №..., а подсъдимият К. не притежава движимо и недвижимо имущество, съдът е наложил по – лекото наказание „конфискация“ само спрямо подсъдимия Г.. Решението на съда в горната насока е мотивирано с отчитане превес на смекчаващи отговорността на двамата подсъдими обстоятелства, за които е преценил, че обуславят необходимост от налагане на наказание в минималния размер, предвиден в особената част на НК за съответното престъпление.

Въззивният съд споделя оценката, дадена от първостепенния съд на фактите и обстоятелствата, значими за индивидуализация на наказанието на подсъдимите Г. и К.. Анализирайки обхватно същите, ОС-Бургас не е допуснал неоправдано надценяване или подценяване на съществуващите такива в кориците на делото. Основателно е приел, че конкретно извършеното деяние с присъщите му характеристики, разкрива завишена степен на обществена опасност. В тази насока съдът правилно е съобразил, че се касае за три отделни деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, както и стойностния показател на предмета на престъплението, за който се установява, че многократно надвишава критерия „особено големи размери“, посочен в чл. 93, т. 14 от НК. Горните обстоятелства съобразно тяхната комплексна насоченост, несъмнено завишават обществената опасност на извършеното, в каквато насока изводите на съда се явяват напълно обосновани.

Същевременно, съдът не е пренебрегнал и характеризиращите деянието особености, както и приноса на всеки от подсъдимите към настъпилия престъпен резултат, свидетелстващи за личната им обществена опасност, наред с което самостоятелно е обсъдил и останалите данни по делото, носещи информация за личността на двамата. Правилно като отегчаващо вината обстоятелство е отчетено обремененото съдебно минало на подсъдимия Г. /спр. т.2, л.391-393 от нохд №264/21г. на БОС/. Със съответната тежест на смекчаващо отговорността обстоятелство съдът е оценил също липсата на предходна съдимост на подс.К. /спр. т.1, л.253-254 от ДП/.

Вярна се явява и констатацията на първостепенния съд, че воденото срещу подсъдимите Г. и К. наказателно производство се установява като такова с прекомерна продължителност, който обективен факт, с оглед на значимостта му в преценката за справедлИ.ст на санкцията, следва да бъде отчетен съобразно действителната му тежест и характер на смекчаващо отговорността обстоятелство. Многократно в своята практика ВКС е имал повод да отбележи, че обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени в рамките на преценката за "разумност" на срока, са конкретни за всеки отделен случай и са свързани с фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните власти и процесуалното поведение на обвиняемия / Решение № 78 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 100/2016 г., II н. о., НК; Решение № 183 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г., I н. о., НК/. Отчитайки в случая тежестта на нарушението за прекомерна забава при разглеждане и решаване на делото, макар и без да ангажира подробни съображения в тази насока, първостепенният съд в достатъчна степен е компенсирал подсъдимите, с определяне на наказание от три години лишаване от свобода, установяващо се в минималния размер, предвиден за съответното престъпление. Всяко следващо редуциране на санкцията според въззивния съд би се явило в разрез с изискването за справедлИ.ст на същата.

Правилно първостепенният съд е преценил, че смекчаващите отговорността обстоятелства не удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност или изключителност, като не може да бъде направен също и извод за несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна норма наказание.

Въззивният съд не намери основание да се дистанцира и от аргументацията на първата инстанция, на основата на която последната е възприела, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия К., не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Спрямо този подсъдим са налице всички законови изисквания за приложението на чл. 66 от НК. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимия, но не игнорира търсенето на общо превантивния ефект на наказанието. За да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, то трябва да я възприеме като справедлива т. е. обемът наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. Анализирайки всички обстоятелства относно личността на подсъдимия К., личната му степен на обществена опасност и възможностите за неговото поправяне, конкретните характеристики на проявената престъпна проява, въззивният съд счита, че в случая за поправянето и превъзпитанието на последния не е необходима принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. Приложението на чл. 66 от НК не пренебрегва постигането и на генералната превенция, доколкото не отпада възможността за привеждане в изпълнение на отложеното наказание при извършване на ново престъпление. Този ефект се постига и чрез размера на определения от съда изпитателен срок от пет години, който съответства на законовия регламент.

Спрямо подсъдимия Г. институтът на условното осъждане е неприложим поради липсата на една от обективните предпоставки, предвидени в чл.66, ал.1 от НК, а именно лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Данните от справката за съдимост на последния свидетелстват, че е осъждан многократно на лишаване от свобода за извършени престъпления от общ характер, реабилитация по отношение на които осъждания не е настъпила /спр. т.2, л.391-393 от нохд №264/21г. на БОС/.

Предвид съдебното минало на подсъдимия Г. – постановени спрямо същия присъди по НОХД № 1005/2011 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, влязла в сила на 24.03.2011 г.; по НОХД № 70/2011 г. по описа на Районен съд гр. Поморие, влязла в сила на 06.09.2010г.; по НОХД № 103/2018 г. по описа на Районен съд гр. Чирпан, влязла в сила на 22.03.2018г.; по НОХД № 315/2016 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас, влязла в сила на 02.06.2017г.; по НОХД № 1151/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас, влязла в сила на 21.01.2022г. и с присъда по НОХД № 1735/2021 г. по описа на Районен-съд гр. Ст.Загора, влязла в сила на 27.04.2022г., съдът е направил правилна преценка за наличие на предпоставките по чл. 25, ал.1 от НК за определяне на общо наказание. Законосъобразно при спазване на принципа за по- благоприятно съчетание, първостепенният съд е определил общо наказание на Г. в размер на най-тежкото от постановените му по настоящата присъда и присъди по НОХД № 1151/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас и НОХД № 1735/2021 г. по описа на Районен-съд гр. Ст.Загора ОС-Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. Деянията по всяка от присъдите, включени в съвкупността, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, което предпоставя приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК.

Отчитайки общата престъпна деятелност на подс.Г., характера и тежестта на отделните престъпления, включени в съвкупността, въззивният съд възприе за правилна преценката на ОС-Бургас, че в конкретния случай не се налага приложението на чл. 24 от НК.

Законосъобразно съдът е приложил и разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК, като от наложеното на Г. общо наказание е приспаднал изтърпяното наказание от десет месеца лишаване от свобода по НОХД № 1151/2021г. на ОС-Бургас и НОХД № 1735/2021г. на РС-Стара Загора, считано от 06.01.2022г. до 05.09.2022г.

Правилно, съобразявайки наличните по делото доказателства за притежавано от подс. Г. имущество - лек автомобил Ровър 75, с рег.№А... КМ, рама №..., съдът е наложил на последния и кумулативно предвиденото в ал.3 на чл.255 от НК наказание конфискация. В случая обаче, определяйки по реда на чл. 25, ал.1 от НК вр. чл. 23, ал.1 от НК общо наказание на подс.Г., съдът не е преценил необходимост от присъединяване на това наказание към наложеното му най-тежко наказание лишаване от свобода, като съображенията за това остават неясни поради липса на мотиви в тази насока. Отчитайки, че срещу постановената присъда не е постъпил протест на прокурора, препятстващо възможността от утежняване на положението на подс.Г., въззивният съд, макар да изразява несъгласие с преценката на първата инстанция по приложението на чл.23, ал.3 от НК, не пристъпи към изменение на присъдата в тази й част.

По отношение на подс.К. съдът правилно не е наложил предвиденото кумулативно наказание конфискация на имущество, с оглед липсата на данни за притежавано такова от последния.

С оглед наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, правилно съдът е намерил за доказан по основание предявения от Министъра на финансите, като представител на държавата, граждански иск срещу подсъдимите за причинени от тях имуществени вреди от престъплението по чл.255, ал.3 от НК. Съобразявайки задължителната практика в Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК на ВКС, съдът основателно е приел, че при доказаното виновно протИ.правно поведение на подсъдимите Г. и К., от което пряко и непосредствено са причинени вреди на държавата, по силата на закона за същите възниква задължението да ги репарират. Претенцията в размер на 136 164, 82 лв. съдът обосновано е приел, че се явява доказана, с оглед заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза. Поради това и осъждането на подсъдимите С. Г. и Г. К. да заплатят солидарно в полза на държавата, представлявана от Министърът на финансите, сумата от 136 164, 82лв., представляваща имуществени вреди от извършеното от тях престъпно деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието, се явява в съответствие със закона.

С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно окръжният съд е осъдил всеки от подсъдимите С. Г. и Г. К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР Бургас сума в размер на 821, 20 лева, представляваща разноските, направени в хода на досъдебното производство, както и сума в размер на 320, 10 лева, представляваща направените разноски пред съдебната инстанция, платими в полза на ВСС по сметка на Окръжен съд-Бургас.

По гореизложените съображения въззивната инстанция намира атакуваната присъда за законосъобразна, обоснована и справедлива. Извършената служебна проверка от съда не установи допуснати процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимите и налагащи отмяна или изменяване на съдебния акт. Изложените във въззивните жалби оплаквания са лишени от основание, поради което същите не могат да доведат до претендираните правни последици. С оглед на това и на основание чл. 338 от НПК, атакуваната присъда следва се да потвърди изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд