Решение № 1381 от 14.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1851/2023 г.

Софийски градски съд14.11.2023 г.докладчик Милена Богданова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „К.В.••“ ООД ЕИК ••••• чрез пълномощник адв.Г. Б. срещу отказ №20230927172036/29.09.2023г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявление вх.№20230927172036/27.09.2023г. за вписване на промени в обстоятелствата – промяна в описанието на имот, предмет на непарична вноска в капитала на дружеството. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му. Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на „К.В.••“ ООД ЕИК ••••• чрез пълномощник адв.Г. Б. срещу отказ №20230927172036/29.09.2023г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявление №20230927172036/27.09.2023г. за вписване на промени в обстоятелствата – промяна в описанието на имот, предмет на непарична вноска в капитала на дружеството. Жалбоподателят навежда подробни доводи относно това, че атакувания отказ е незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да отмени същия, както и да задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване. Поддържа, че длъжностното лице по регистрация е излязло извън обхвата на проверката, която е длъжно да извърши по силата на дадените му от закона правомощия и че същото нямало нито право, нито задължение да проверява правата на вносителя на непаричната вноска. В случая, се касаело за отстраняване на допусната техническа грешка. Иска се отмяна на отказа и указване АВп да извърши исканото вписване. Агенция по вписванията е депозирала писмен отговор на жалбата. Изразява становище за неоснователност на същата. Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, намира за установено следното. По допустимостта на жалбата. Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ и в установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса, поради което са налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт. По основателността на жалбата. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения. Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел, с вх. №20230927172036/27.09.2023г., с което жалбоподателят е заявил за вписване на промени в обстоятелствата – промяна в описанието на имот, предмет на непарична вноска в капитала на дружеството. При извършената проверка по смисъла на чл.21 от ЗТР е установено, че подаденото заявление е по образец съгласно приложение № А4 от Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и с него е заявено заличаване на вписването в поле 33 – „непарична вноска“ и повторно вписване на вече вписаната непарична вноска с направено уточнение във връзка с правото на строеж на останалите сгради в поземления имот. Посочено е, че всички настъпили промени в описанието на непаричната вноска, вкл. и допуснати грешки в описанието, касаят единствено последващата легитимация на дружеството като собственик – какъвто то става с вписването в търговския регистър, и няма пречка те да бъдат установени чрез представяне на съответните допълнителни доказателства. ДЛР няма задължение да проверява правата на вносителя на непаричната вноска, а и към момента на постановяване на отказа, вносителите не са съдружници в дружеството. Отразено е, че възникнали спорове относно правото на собственост върху сгради, построени в поземления имот не биха могли да бъдат уредени с повторно вписване в ТР със заявеното уточнение на вече вписаната веднъж непарична вноска. Мотивите на ДЛР за постановения отказ са в насока, че от представените документи и заявени обстоятелства не се установява несъответствие между вписаните обстоятелства за непаричната вноска и представените документи към заявлението, въз основа на които е извършено вписването. Направен е извод, че заличаване на вписването и вписване отново на вече вписана непарична вноска с направени уточнения е недопустимо. Съдът, след като прецени приложените доказателства, както и изложените в жалбата доводи, намира за установено следното. Със Заявление вх.№20211011125406 е било заявено за вписване регистрация на „К.В.••“ ЕООД. По реда на чл.73 от Търговския закон „Е.Е.П. П.•" ООД е направило непарична вноска - правото на собственост върху недвижим имо т в капитала на „К. В. В1“ ЕООД, въз основа на декларация по чл.73 ал.1 от ТЗ. Съгласно описанието на имота, същият се намира в село Лозен, Столична община, район „Пачарево“ в „Жилищен комплекс с обществено обслужване „К. В.“, представляващ затворен комплекс от еднофамилни жилнщни сгради с обществено обслужване и съпътстваща инфраструктура, а именно: изградената в степен на завършеност „груб строеж" СГРАДА с идентификатор 44063.6216.3609.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-46/ 18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 138квадратни метра, брой етажи: 2 (два), с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, която, съгласно одобрени на 26.01.2018г. архитектурни инвестиционни проекти, разрешение за строеж №17/26.01.2018г., влязло в сила на 16.02.2018г., допълнено със Заповед №РПН20- РА50-105/09.07.2020г., последните три издадени от Главния архитект на СО, район Панчерево, представлява: КЪЩА В1, застроената й площ е 147.67 квадратни метра и разгърнатата застроена площ е 270.48 квадратни метра, ведно с прилежащите към описаната сграда 646.10/10944 идеални части от правовото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44063.6216.3609 в източната част, на който същата сграда е построена, целият с площ по кадастрална скица от 10 944 квадратни метра, попадащ в територия с трайно предназначение: урбанизирана, с определен начин на трайното му ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с предишен идентификатор 44063.6216.3595 с номер по предходен план 51509, 515092 при съеседи на поземления имот - поземлени имоти с идентификатори №№: 44063.6216.563, 44063.6216.564, 44063.6216.565, 44063.6216.523. 44063.6216.529, 44063.6216.559, 44063.6216.527, 44063.6216.3584, 44063.6216.3583 и 44063.6216.3608, с разпределено ползване за прилежащите към сградата - Къща В1 - 646. 0/10944 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 44063.6216.3609, извършено с Протокол от общото събрание на „Е.Е.П. П.•" ООД с нотариално удостоверяване на подписите peг. № 3709/08.09.2021г. и нотариално удостоверяване насъдържанието peг. №3710, том 3, акт №7/2021г. по описа на нотариус с peг.№328 в регистъра на НК, съгласно което: притежателят на правото на собственост върху къща В1 от Жилищен комплекс с обществено обслужване „К. В.” има право да ползва необезпокоявано прилежащ към къщата двор с пло щ от 646.10квадратни метра, който е при граници: имот № 44063.6216.529, имот № 44063.6216.523, имот № 44063, 6216.565. двор на къща С1, зелени общи площи и вътрешна за комплекса алея, и заедно с 8.33% ид. ч. от общите части на жилищен комплекс с обществено обслужване „К. В.“. В жалбата са изложени твърдения, че към момента на извършване на непаричната вноска - описания недвижим имот и придобиване на собствеността върху същия от страна на „К.В.••“ ЕООД, върху поземлен имот с идентификатор 44063.6216.3609, е започнало строителство на следните сгради от Жилищен комплекс с обществено обслужване „К. В. - Етап 2": Къща D1, съгласно Разрешение за строеж № 27/21.02.2020 г., издадено от Главния архитект на СО - р-н „Панчарево“; Къща D2, съгласно Разрешение застроеж №30/21.02.2020г., издадено от Главния архитект на СО - р - н „Панчарево“; Къща D3, съгласно Разрешение за строеж №28/21.02.2020г., издадено от Главния архитект на СО - р-н „Панчарево“ и Къша D4 съгласно Разрешение за строеж № 29/21.02.2020г., издадено от Главния архитект на СО - р-н „Панчарево“. Завършването на строителството на описаните сгради до степен на завършеност „груб строеж”, е установено и удостоверено съответно с: Акт за приемане на конструкцията (Образец №14) от 09.02.2022 г. за строеж: „Жилищен комплекс с обществено обслужване „К. В.“ етап 2, първа част - жилищна сграда тип „къща D1“ и избена яма”, Акт за приемане на конструкцията (Образец № 14) от 15.03.2022г. за строеж: „Жилищен комплекс с обществено обслужване „К. В.”, eтап 2, втора част – жилищна сграда тип „къща D2”, Акт за приемане на конструкцията (Образец №14) от 25.03.2022г. за строеж: „Жилищен комплекс с обществено обслужване „К. В.“, етап 2, трета част - жилищна сграда тип „ къща D3” и Акт за приемане на конструкцията (Образец №14) от 30.03.2022г. за строеж: „ Жилищен комплекс с обществено обслужване „К. Верле“, етап 2, четвърта част къща – жилищна сграда тип „къща D4“. Посочено е, че прехвърлените 646.10/10944 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 44063.6216.3609, чрез извършената от „Е.Е.П. П.•“ ООД непарична вноска в капитала на „К.В.••” ЕООД, представляват принадлежност, по смисъла на чл. 38 от ЗС към сграда с идентификатор 44063.6216.3609.7, и с описаната непарична вноска не са прехвърлени никакви идеални части от правото да се построят посочените сгради от Жилищен комплекс с обществено обслужване „К. В.“ – Етап 2, първа, втора, трета и четвърта част: Къща D1, Къща D2, Къща D3 и Къща D4, които сгради след построяването им на етап „Груб строеж “, са придобити в собственост изцяло и безспорно само от „Е.Е.П. П. 2“ ООД. Изложени са твърдения, че в учредителния акт е пропуснато изрично да се посочи, че е запазено от страна на „Е.Е.П. П. 2“ ООД, в качеството му на инвеститор, изцяло на правото на строеж за всички сгради и други подобрения, които се изграждат, съгласно одобрените инвестиционни проекти и ще се завършат след датата на придобиване на собствеността върху ид.ч. от ПИ от страна на „К.В.••“ ЕООД, включително и следните сгради от Жилищен комплекс с обществено обслужване „К. В.•’ - Етап 2, първа, втора, т рета и чет върт а част“, а именно: Къща D1, Къща D2, Къща D3 и Къща D4, които сгради веднага след построяването им на етап „груб строеж" са придобити в собственост изцяло и безспорно само от „Е.Е.П. П. 2" ООД. Изложеното се аргументира от жалбоподателя като пропуск, а не промяна в описанието на непаричната вноска и се иска конкретизация в обема на правата, чрез ново вписване, с цел избягване погрешно тълкуване на волята на вносителя „Е.Е.П. П. 2" ООД. Посочените обстоятелства поначало не могат да покрият хипотезата на чл. 27 ЗТРРЮЛНЦ. Внасянето на непарична вноска в дружество е разпоредителен акт на съдружник, с който той прехвърля собственост или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. В този смисъл, апортирането на недвижим имот представлява специфичен способ за прехвърляне собствеността на имота. Доколкото апортът е действие на разпореждане, в процедурата по вписване в търговския регистър се проверява дали вносителят е титуляр на апортираното право. Такава проверка се извършва и от съдията по вписванията при вписване на непаричната вноска. При учредителния апорт, какъвто е и настоящия, правото на собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството съгласно чл. 73, ал. 4 ТЗ. Това означава, че от този момент настъпва транслативния ефект на разпоредителната сделка и правото на собственост е прехвърлено в посочения обем. С настоящата жалба жалбоподателят иска да коригира обема на непаричната вноска, твърдейки, че вносителят е допуснал техническа грешка, като не е посочил изрично обема на прехвърляното право. Сочи, че в учредителния акт е пропуснато изрично да се посочи, че вносителят си запазва правото на строеж за всички сгради и други подобрения. Следва да се има предвид, че възможността да се застроява един поземлен имот е включен в съдържанието на самото право на собственост. Тя следва да се разглежда като едно допълнително правомощие, съществуващо наред с правомощията владение, ползване и разпореждане в съдържанието на правото на собственост. Доколкото вносителят не е уточнил обема на правото на собственост, същото е прехвърлено в неговата цялост, в това число и правомощието да се построи сграда в поземления имот. Правомощието застрояване може да бъде изцяло или частично прехвърлено в полза на друго лице, различно от собственика на земята. Искането за поправка на обстоятелствата по партида на дружеството, като се посочи, че вносителят си запазва правото на строеж по естеството си представлява искане за учредяване на ограничено вещно право върху чужд недвижим имот, каквото е правото на строеж. Само собственикът на земята може да учреди право на строеж. Предвид, че от момента на вписване на дружеството собствеността върху непаричната вноска е преминала от вносителя към дружеството, вносителят вече не може да запази правото си на строеж, доколкото самият той вече не е собственик на поземления имот. По реда на чл. 27 от ЗТР могат да се отстраняват само грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, но не и да се заличават правните последици на вписване, извършено в съответствие с данните, посочени в заявлението и приложените към него доказателства. С чл. 27 от ЗТР е уредена процедура за отстраняване на грешки и непълноти, допуснати от АВ-ТР при вписване на обстоятелства или обявяване на актове. Исканата промяна не може да се осъществи по реда на отстраняване на грешки по чл.27 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото исканата промяна касае учредяването на ограничено вещно право, за което законът предвижда друг ред. Реда за защита от пороци на самото вписване е друг. До момента на заличаване на вписаното обстоятелство, същото обвързва всички, дори и съда, поради което не може да бъде допусната исканата промяна с оглед нейното естество. Изложените по-горе съображения водят до извод, че подадената жалба срещу отказа на Агенцията по вписвания №20230927172036/29.09.2023г. за вписване на промени в обстоятелствата – промяна в описанието на имот, предмет на непарична вноска в капитала на дружеството, е неоснователна и следва да се остави без уважение. По разноските. Агенцията е претендирала разноски за ю.к.възнаграждение. Съгласно чл.541 от ГПК разноските по охранителните производства, каквото е настоящото са за сметка на молителя. Агенцията по вписванията не е страна в това производство, доколкото същото е охранително и едностранно, поради което и няма право на разноски /Решение №117/02.03.2021г. по т.д.№169/2021г. на САС/. Мотивиран от изложеното, съдът

Цитирани разпоредби

8